Семействата-първа среща

[блясъчко]

Като гледам как гладко е минало и при вас,се чудя защо ли цяла нощ не спах от притеснение и толкова се чудих!

хехе слънчице, и аз изкарах с притеснения вечерта на нашата първа семейна среща.. имах рожден ден, но изобщо не ми беше забавно и мислех как ще протече утрешния ден.. все пак всичко мина много добре, имаше весели разкази, смях, вино, а даже нашите не можаха да вземат думата от спомените на кандидат-свекъра
а при тебе как мина в крайна сметка? кога беше срещата

[didibaby]

Нашите родители са се виждали само на два пъти през последните 4 години.
Първият път се запознаха в деня на завършването ми от колежа. Моите родители бяха пристигнали от БГ, и Матт ми съобщи, че и неговите родители ще дойдат на церемонията по завършването, а след това и на обядам който бяхме планували. Не помня да са си казали кой знае колко (т.е. аз съм им била преводач). Тъкмо беше минала само една година откакто Матт и аз бяхме заедно и надали сме си мислели сериозно, че един ден ще стигнем до сватба. На следващия ден бяхме водили родителите ми напред-назад и минахме покрай къщата на Матт. Майка му излезе отвън и покани родителите ми да влязат в тях. Майка ми беше готова, но баща ми като тропна с крак - Не, аз ще стоя в колата (човекът доста се беше изплашил, че току виж работата е насериозно  ) Де да знаеше той, че предложението ще дойде едва няколко години по-късно. И до ден днешен се смеем на тази случка.

[magica1983]

Като гледам как гладко е минало и при вас,се чудя защо ли цяла нощ не спах от притеснение и толкова се чудих!

хехе слънчице, и аз изкарах с притеснения вечерта на нашата първа семейна среща.. имах рожден ден, но изобщо не ми беше забавно и мислех как ще протече утрешния ден.. все пак всичко мина много добре, имаше весели разкази, смях, вино, а даже нашите не можаха да вземат думата от спомените на кандидат-свекъра
а при тебе как мина в крайна сметка? кога беше срещата

Здравей zvezdiche,при нас срещата беше сравнително скоро и протече доста нормално,не мога да кажа,че беше весело,защото май и едните и другите родители не се отпуснаха,но поне разговаряха (и това ми е достатъчно,беше ме страх от някакво неловко мълчание и чудене за какво да си говорим).Моите притеснения идваха от там,че двете семейства са коренно различни (и може да не се харесат ) и единственото общо нещо мислех,че сме ние с приятеля ми,но съвсем не се оказа така. Не знам кога да бъде втората им среща,иска ми се преди сватбата да се видят поне още веднъж -два пъти,да се поопознаят,да се отпуснат,все пак рода ще ставаме!!! 

[mileto_stoianova]

Хм,интересна темичка.Ние с милото сме заедо почти 4 години вече.Нашите родители не се познаваха през цялото това време.Все се канеха едни други и никой не поемаше инициатива да се видят и поопознаят.Но септември месец 2007 дойде предложението за "големия ден" и решихме,че е крайно време вече да запознаем родителите ни.Уговорихме се с милото,че няма да им казваме нищо,докато не ги съберем.И един ден моята майка се обади на бъдещата ми свекърва и ги покани.Те пък взеха,че се престрашиха.Отидоха на гости на родителите ми,разбира се ние също бяхме там и така след запознанството им съобщихме новината.И те всички  , .Но това беше през октомври и от тогава не са се виждали.Добре поне,че от време на време се чуват по телефони.На мен ми е малко притеснено за тяхните бъдещи взаимоотношения,защото са много особени всички и с различни възгледи.Но пък от друга страна да се спасяват,нали ние с милото се обичкаме

[diavalo]

Ние пък с милото сме заедно от 4 г. и 2 мес. Аз се познавам отдавна с техните и той с мойте, но нали сме рапънати в три различни града срещата ми се струваше много сложна.Той е от Враца,аз съм от Хасково, но и двамата живеем във Варна и затова е сложно 
След като получих предложение за брак ( но този път сериозно- в друга тема съм обясниза защо  ) през м.април решихме, че трябва вече да ги запознаем.Решихме официалния годеж да е на рожденният ми ден на 13.10 , но задължително да се познават преди това.Започна летния сезон и ние с милото сме тогава разделени и много натоварени и решихме, че на 3-ти август техните ще пристигнат в Слънчев бряг на почивка при него,тогава и мойте ще отидат там и аз също от Варна ще отида.И така резервирахме ресторатн с милото, запазихме стаи, посрещнахме двете семейства.Няма да ви обяснявам какво напрежение беше и от двете страни.То не беше мислене на тоалети, то не беше треперене.Дойде време да ги водим в ресторанта и на милото от работата се обадиха,че колегата които трянва да го смени не е отишъл и милото веднага трябва да отиде. 
И така на първата вечеря бях сама с родителите ни, които така добре си паснаха и се харесаха, че 3 часа не мога да ги вдигна от масата 
Милото през цялото време ми звънеше да следи как вървят нещата 
на следващата сутрин закусихме всички заедно и аз нашите тръгнахме за Варна.
После се видяха на годежа като дойдоха да ме вземат и следващата седмица когато нашите ходиха на гости във Враца.
Много сме щастливи с милото,че си допаднаха толкова много 

[PetraShili]

Хмм... първата среща на семействата ни беше на годежа. Нямаше и как другачие да се получи, неговите родители ме бяха виждали когато ходих при него в Сърбия и мама се беше запознала с милото когато той идва при мен в България, но родитетлите ни се срещнаха едва на годежа. (за съжаление баща ми не беше, така че той се запозна с тях чак на сватбата). Как мина? .... хмм.. незнам, за тези 3 дена които бяха в нас беше голям хаос около организацията по годежа, а и говореха помежду си с преводач  бяхме си наели едно момче да превежда, защото нито аз знаех сръбски нито милото български, а родителите ни не знаеха английски, така че беше весело 

[nia]

офф  тя се поотложи малко щото техните заминаха за 1 седмица на почивка иначе трябваше вече да е минала . А как ли ще протече ли .... идея си нямам  . По стечение на обстоятелствата преди 3-4 години майките ни се бяха срещнали за около половин час. А  срещета ще е на 05.05. или на07.05 ..............пък да става каквот ще

 

[ssiillvvyy]

Аз познавах неговите родители, той нашите, но те не се познаваха помежду си(от два различни града са)! Когато решихме да се женим(понеже организираме и плащаме всичко самички), направихме една среща да ги запознаем - решихме да е на моя територия(един вид искане на булката, но не съвсем). Бяхме решили приятеля ми тържествено да каже: събрали сме се тук да Ви кажем официално, че ще се женим и т.н.(А тя сватбата вече си беше почти изцяло подготвена) Да ама сестра ми откъде да знае и още с влизането като почна: Вие сега поръчахте ли поканите- аз небрежно се правя на разсеяна и говоря за друго, пак тя: ама роклята кога ще ти е готова - правя се че нещо храната е много интересна тема за разговор, тя не спира: добре де "--------" кога ще си купува костюм -  и така всички почнаха да говорят за някакви подробности около сватбата и стана тъпо да обявяваме нещо, дето всеки си го знае!   После много се смяхме на този факт

[vesi1983]

Ние сме заедно от около 5 год. а нашите се познават около втората год.Ние решихме да ходим на море, и същия ден ког.заминавахме си събрах багажа и нашите ни закараха до майката на милото, за да може и той да си събере и от там да тръгваме, ког.стигнахме там се обадихме на майка му да слезе и да отидем всички на кафе-всичко мина ок.После баща се е чудил цяла седмица, защо сме ги запознали така-да не би да сме решили нещо(а бяхме още малки)

[23]

   Ние с моето злато сме заедно от 2 години вече! Неговите родители ме познават от много време, още преди да има нещо между нас, поради простата причина, че той е брат на една моя приятелка. Та...първата среща, т. е. годежът, беше преди 5 дена  . У нас цареше еуфория и големи приготовления, майка ми се беше побъркала, а баща ми се беше притеснил яко:funny: . Дойдоха хората. В началото беше малко неловко, докато тръгне мухабета, но после стана много весело. Родителите и моите, и неговите започнаха да разказват как било по тяхно време с годежите и сватбите и т.н., беше весело. Разбира се, имаше и речи , тостове и т.н. Всичко мина ОК, щом накрая пяха и песни.

[nia]

мина и тая  " страховита" първа среща . Та то дори и не бише нещо страшно . Отлагахме я от великден насам  така , че техните да се върнат от почивка, после наште ги нямаше по празниците около гергиов ден и така изведнъж на 08.05 им казахме на родителите  , че ще ги запознаваме на следващият ден и така вписхме в нашата история 09.05.2008 година запознаването на родителите. По принцип не искахме такова нещо като "годеж" и за това ги закарахме на едно малко ресторантче . Мисля , че щом през цялото време имаше разговор на масата , то значи и вечерта е минала добре.
 

[__MIMA__]

С милото скоро правим 4 години от началото на връзката ни, но преди 2г. като решихме да живеем заедно в София, преценихме, че няма да е лошо да съберем родителите на една вечеря. Те се познаваха помежду си, но запознанствата са били все случайни. Като казах на тати за идеята и той 2-3 дни беше в голямо недоумение - само ме пита "Ама вие годеж ли ще правите сега, то тогава те трябва да дойдат в нас  " Аз само се хиля и се опитвам да му обясня, че няма нищо лошо да се видят и да пийнат по едно. Тогава мисълта за годеж беше последнто в главата ми  Всичко мина добре.
На 08.10.2007г. милото ми подари годежен пръстен, а аз останах без думи. Изобщо не го очаквах  Звъннахме да се похвалим, но май изненадани почти нямаше  Като ходихме после до Видин, минахме навсякъде да почерпим за наше здраве и такова нещо като годеж не е имало. Ние рядко си ходим, но и без наше присъствие семействата често се събират, което може само да ни радва 

[Lupercola]

Нашите ще се запознаят в деня преди сватбата. Със сигурност няма да могат да си кажат нищо - нямат общ език на комуникация. Фабио също почти не си говори с нашите - дали им е казал три думи откакто сме заедно (чрез мой превод). Малко странно е... Мисля, че и двете страни страшно ще се притесняват. Нашите няма да знаят как да се държат, защото са на чужда територия, не говорят езика, не познават нравите. Абе, неловка ситуация...
А аз се запознах с техните след като вече бяхме живяли една година заедно и бяхме сключили ПАКС (Договор за гражданска солидарност, имащ статут на граждански брак във Франция и признат само там), за който те му бяха пращали разни документи - свидетелство, че не женен и т.н 
Ма ме харесаха и аз много ги обичам. Майка му е ангел, слязъл от небето. Изключително семпли и истински хора без капка лицемерие или злоба.

[eli_m]

Вече мога да се разпиша и тук...
До сега се познаваха само двете майки, и бих казала даже че са в добри отношения!!!
Тази събота решихме да ги запознаем всичките! Все пак на сватбата да не се питат "кой е свата?"?!
И ние с бъдещия ми съпруг бяхме изключително притеснени как ще мине срещата!
Запознахме ги и ги оставихме, като мислихме че ще изкарат заедно не повече от час, а те какво...повече от седем часа!!! И обратно на нашите очаквания си бяха изкарали добре и всички бяха доволни!

[echy_]

нашите родители още не се познават и май както се пошегувах аз в началото ще ги запознаем на сватбата
първоначално родителите на милото трябваше да дойдат на гости на моите родители, но тъй като на майка му е трудно пътуването ме питаха дали майка и татко ще имат нещо против те да дойдат. майка даже се зарадва че ще има възможност да дойде до софия да види и брат ми и остана само да се определи ден. но тъй като всички си траят и дните си минават....