Семействата-първа среща

[magica1983]

 
Здравейте всички,
Гледали ли сте"Запознай се с нашите" и "Запознай ме с вашите"?Разкажете за това как запознахте семействата си-официално ли беше,как реагираха,как се държаха,харесаха ли се,притеснявахте ли се, въобще всичко!!!
 

[kleo_20]

хайде аз първа на всяка манджа 
на милото техните ме познаваха от 3г а мама не знаеше даже кой е милото  когато решихме да се оженим стана ясно че вече няма мърдане и време да ги запознаем решихме да е на неутрално място аз да дойда с майка ми и милото а техните двамата заедно!разбрахме се да се видим в една пицария тя беше адски притеснена през цялото време по пътя нататък когато влязохме свекитета бяха вече там!баща му подари една червена роза на майка ми и една с прасковен цвят на мен много беше мило!запознахме ги ръцете ми трепереха и се потяха от нерви мама беше същата!ние с милото и с нея  седнахме един до друг а те двамата срещу нас  започна се с "ее крайно време беше да се видим стига сме се крили.."и така разговора тръгна шеговито притеснение имаше нормално е но ние е с мъжа ми гледахме вниманието да е насочено към нас за да не се чустват те неловко от някоя тема или разговор поговорихме за сватбата за мен за него всеки спомена по няколко думи за себе си и имайки впредвид че мама беше сама мисля че мина повече от добре!тя много ги хареса каза че са много мили но свеки и изглеждала злобна лицемерна и превзета е нямаше спор тя за толкова малко време откри това в което бях убедена и  само чаках да чуя и от друг  размениха се телефони ит ова беше!на излизане свеки казала на мама "оохх ама много им се радвам на младите" понеже не е свикнала с такова лигаво и превзето поведение и само и казала "и аз и аз" мама ни целуна за чао и свеки и тя както беше вече си тръгнала като видя и си изпотроши краката да ни целува и тя да не остане по назад
и така мисля че мина нормално нямаше изцепки или неловки и моменти на излагане поне според мен а сега как са се чуствали те аз не мога с точност да кажа извинявам се за дългия пост 

[renka_87]

При нас с мацорана нещата протекаха така:
С него се познавахме вече година и половина,като за това време три месеца сме били гаджета,после той се качи на пасажерски кораб за 6 месеца,като се върна заживяхме заедно на квартира за два месеца и половина,после пак се качи на кораба за 4 месеца,върна се,заживяхме при нашите и след 2 месеца решихме да се сгодим.Тогава бяхме при техните нагости(на село в Шуменско).Същият ден се прибрахме във Варна,взехме нашите и се върнахме пак на село.Вечерта мина поне за нас много добре,запознаха се,размениха си координатите,поговориха за годежа,тъй като в крайна сметка празнувахме два дена-единия ден във Варна за да ме вземат и на другия ден в Шумен.Направо си беше шоу и така.Нямаше нещо странно да се е случило при запознаването(или поне на мен така ми се стори)

[elenceto]

Беше ужасно! :angry:Всички мълчаха , никой не ядеше , а баща ми ни изнесе една прочуствена лекция за семейния живот , любовта и уважението между мъжът и жената, при което разплака всички жени!Общо взето сега , като се сетя ми е много смешно , но тогава просто нямах търпение вечерта да свърши!Но предполагам , че е нормално при хора , които се виждат за първи път и новината за годеж и сватба им е поднесена малко ненадейно да се получават конфузни ситуации при първото събиране!

[aniiii8]

При нас първата среща беше през август. Неговите родители отидоха при моите да ме искат. Беше малко напрегнато. После мама и татко върнаха визитата.Хубаво си изкарахме и двата пъти. Следващата среща може би ще е чак на сватбата

[Вероника]

При нас беше много инстересно. Свекърите са в Шумен, майка ми е в Бургас, а баба ми (която е е човека който ме отгледа и на който дължа това кето съм аз) е в Левски. Казахме им че ще се женим август месец и въобще не включихме че не се понават. Тогава свекървата поискада се видят и нормално, няма на сватбата дасе чудят кой е свата, кой е брата    И тогава реших и ги събрах в бабината къща, където съм израстнала. Събрахме се септември, времето беше хубаво, бяхме в двора на маса, хванаха си приказката, базикаха младата булка и така 

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Моите родители и на Денис майката с запознаха в деня на сватба, като дойдоха в нас да ме взимат!

Така стана понеже свеки все не намираше време да се види с наще

[maslinka]

а нашите се познаваха преди нас даже ,майките ни са работили заедно като  мед. сестри,а и живеят на една улица и така нямахме неловкия момент на запознанството

[magica1983]

Чудя се кое е по-зле-да ги срещнеш на сватбата,или доста по-рано и да започнат да си намират кусури!!! Винаги след срещата се обсъждат едни други...Но може би по-ранното запознанство е по-добър вариант, за да имат време да свикнат с и деята,че стават рода!!!

[Mrs.™]

:girl_impossible:за мен е едно неуважение,да ги запозная чак на сватбата,още повече ако живеят в един град но това е мое мнение

[fanimira]

И наште се познаваха преди нас, майките ни са колежки -хаха. И все пак първото им гости у нас беше незабравимо - аз и милото както си бяхме поседнали на "горещото диванче" и сменихме поне 5-6 цвята бои, а свекито като тръгна да изкарва подаръци за цялото семейство ми идеше да се скрия под масата  забавно беше и незабравимо

[mariana]

И ние сме от един квартал и всички се знаят.Даже баща ми и свекърва ми са набори и са учили заедно,но в различни паралелки.Срещали са се много пъти преди да решим да се женим.Но годеж така и не направихме.Донякъде аз не исках,заради едно изказване на свекърва ми година по-рано.Много съм злопаметна,нали

[Valentinka]

ние сме заедно от 7 години  (и пове<е даже) и техните ме познават от самото на<ало, както и нажите го познават. Ноо подителите се сре<тнаха когато обявихме годежа-те дойдоха у нас и мина мноого добре. Ве<е си ходят най-редовно на гости, вупреки разстоянието и факта, <е нас ни няма 

[maslinka]

ние сме заедно от 7 години  (и пове<е даже) и техните ме познават от самото на<ало, както и нажите го познават. Ноо подителите се сре<тнаха когато обявихме годежа-те дойдоха у нас и мина мноого добре. Ве<е си ходят най-редовно на гости, вупреки разстоянието и факта, <е нас ни няма 

душичке не пиши с цифри "4" = "ч" и "6"= "ш",защото става много трудно за четене с тези скоби

[magica1983]

Като гледам как гладко е минало и при вас,се чудя защо ли цяла нощ не спах от притеснение и толкова се чудих!

[блясъчко]

Като гледам как гладко е минало и при вас,се чудя защо ли цяла нощ не спах от притеснение и толкова се чудих!

хехе слънчице, и аз изкарах с притеснения вечерта на нашата първа семейна среща.. имах рожден ден, но изобщо не ми беше забавно и мислех как ще протече утрешния ден.. все пак всичко мина много добре, имаше весели разкази, смях, вино, а даже нашите не можаха да вземат думата от спомените на кандидат-свекъра
а при тебе как мина в крайна сметка? кога беше срещата

[didibaby]

Нашите родители са се виждали само на два пъти през последните 4 години.
Първият път се запознаха в деня на завършването ми от колежа. Моите родители бяха пристигнали от БГ, и Матт ми съобщи, че и неговите родители ще дойдат на церемонията по завършването, а след това и на обядам който бяхме планували. Не помня да са си казали кой знае колко (т.е. аз съм им била преводач). Тъкмо беше минала само една година откакто Матт и аз бяхме заедно и надали сме си мислели сериозно, че един ден ще стигнем до сватба. На следващия ден бяхме водили родителите ми напред-назад и минахме покрай къщата на Матт. Майка му излезе отвън и покани родителите ми да влязат в тях. Майка ми беше готова, но баща ми като тропна с крак - Не, аз ще стоя в колата (човекът доста се беше изплашил, че току виж работата е насериозно  ) Де да знаеше той, че предложението ще дойде едва няколко години по-късно. И до ден днешен се смеем на тази случка.

[magica1983]

Като гледам как гладко е минало и при вас,се чудя защо ли цяла нощ не спах от притеснение и толкова се чудих!

хехе слънчице, и аз изкарах с притеснения вечерта на нашата първа семейна среща.. имах рожден ден, но изобщо не ми беше забавно и мислех как ще протече утрешния ден.. все пак всичко мина много добре, имаше весели разкази, смях, вино, а даже нашите не можаха да вземат думата от спомените на кандидат-свекъра
а при тебе как мина в крайна сметка? кога беше срещата

Здравей zvezdiche,при нас срещата беше сравнително скоро и протече доста нормално,не мога да кажа,че беше весело,защото май и едните и другите родители не се отпуснаха,но поне разговаряха (и това ми е достатъчно,беше ме страх от някакво неловко мълчание и чудене за какво да си говорим).Моите притеснения идваха от там,че двете семейства са коренно различни (и може да не се харесат ) и единственото общо нещо мислех,че сме ние с приятеля ми,но съвсем не се оказа така. Не знам кога да бъде втората им среща,иска ми се преди сватбата да се видят поне още веднъж -два пъти,да се поопознаят,да се отпуснат,все пак рода ще ставаме!!! 

[mileto_stoianova]

Хм,интересна темичка.Ние с милото сме заедо почти 4 години вече.Нашите родители не се познаваха през цялото това време.Все се канеха едни други и никой не поемаше инициатива да се видят и поопознаят.Но септември месец 2007 дойде предложението за "големия ден" и решихме,че е крайно време вече да запознаем родителите ни.Уговорихме се с милото,че няма да им казваме нищо,докато не ги съберем.И един ден моята майка се обади на бъдещата ми свекърва и ги покани.Те пък взеха,че се престрашиха.Отидоха на гости на родителите ми,разбира се ние също бяхме там и така след запознанството им съобщихме новината.И те всички  , .Но това беше през октомври и от тогава не са се виждали.Добре поне,че от време на време се чуват по телефони.На мен ми е малко притеснено за тяхните бъдещи взаимоотношения,защото са много особени всички и с различни възгледи.Но пък от друга страна да се спасяват,нали ние с милото се обичкаме

[diavalo]

Ние пък с милото сме заедно от 4 г. и 2 мес. Аз се познавам отдавна с техните и той с мойте, но нали сме рапънати в три различни града срещата ми се струваше много сложна.Той е от Враца,аз съм от Хасково, но и двамата живеем във Варна и затова е сложно 
След като получих предложение за брак ( но този път сериозно- в друга тема съм обясниза защо  ) през м.април решихме, че трябва вече да ги запознаем.Решихме официалния годеж да е на рожденният ми ден на 13.10 , но задължително да се познават преди това.Започна летния сезон и ние с милото сме тогава разделени и много натоварени и решихме, че на 3-ти август техните ще пристигнат в Слънчев бряг на почивка при него,тогава и мойте ще отидат там и аз също от Варна ще отида.И така резервирахме ресторатн с милото, запазихме стаи, посрещнахме двете семейства.Няма да ви обяснявам какво напрежение беше и от двете страни.То не беше мислене на тоалети, то не беше треперене.Дойде време да ги водим в ресторанта и на милото от работата се обадиха,че колегата които трянва да го смени не е отишъл и милото веднага трябва да отиде. 
И така на първата вечеря бях сама с родителите ни, които така добре си паснаха и се харесаха, че 3 часа не мога да ги вдигна от масата 
Милото през цялото време ми звънеше да следи как вървят нещата 
на следващата сутрин закусихме всички заедно и аз нашите тръгнахме за Варна.
После се видяха на годежа като дойдоха да ме вземат и следващата седмица когато нашите ходиха на гости във Враца.
Много сме щастливи с милото,че си допаднаха толкова много 

[PetraShili]

Хмм... първата среща на семействата ни беше на годежа. Нямаше и как другачие да се получи, неговите родители ме бяха виждали когато ходих при него в Сърбия и мама се беше запознала с милото когато той идва при мен в България, но родитетлите ни се срещнаха едва на годежа. (за съжаление баща ми не беше, така че той се запозна с тях чак на сватбата). Как мина? .... хмм.. незнам, за тези 3 дена които бяха в нас беше голям хаос около организацията по годежа, а и говореха помежду си с преводач  бяхме си наели едно момче да превежда, защото нито аз знаех сръбски нито милото български, а родителите ни не знаеха английски, така че беше весело 

[nia]

офф  тя се поотложи малко щото техните заминаха за 1 седмица на почивка иначе трябваше вече да е минала . А как ли ще протече ли .... идея си нямам  . По стечение на обстоятелствата преди 3-4 години майките ни се бяха срещнали за около половин час. А  срещета ще е на 05.05. или на07.05 ..............пък да става каквот ще

 

[ssiillvvyy]

Аз познавах неговите родители, той нашите, но те не се познаваха помежду си(от два различни града са)! Когато решихме да се женим(понеже организираме и плащаме всичко самички), направихме една среща да ги запознаем - решихме да е на моя територия(един вид искане на булката, но не съвсем). Бяхме решили приятеля ми тържествено да каже: събрали сме се тук да Ви кажем официално, че ще се женим и т.н.(А тя сватбата вече си беше почти изцяло подготвена) Да ама сестра ми откъде да знае и още с влизането като почна: Вие сега поръчахте ли поканите- аз небрежно се правя на разсеяна и говоря за друго, пак тя: ама роклята кога ще ти е готова - правя се че нещо храната е много интересна тема за разговор, тя не спира: добре де "--------" кога ще си купува костюм -  и така всички почнаха да говорят за някакви подробности около сватбата и стана тъпо да обявяваме нещо, дето всеки си го знае!   После много се смяхме на този факт

[vesi1983]

Ние сме заедно от около 5 год. а нашите се познават около втората год.Ние решихме да ходим на море, и същия ден ког.заминавахме си събрах багажа и нашите ни закараха до майката на милото, за да може и той да си събере и от там да тръгваме, ког.стигнахме там се обадихме на майка му да слезе и да отидем всички на кафе-всичко мина ок.После баща се е чудил цяла седмица, защо сме ги запознали така-да не би да сме решили нещо(а бяхме още малки)

[23]

   Ние с моето злато сме заедно от 2 години вече! Неговите родители ме познават от много време, още преди да има нещо между нас, поради простата причина, че той е брат на една моя приятелка. Та...първата среща, т. е. годежът, беше преди 5 дена  . У нас цареше еуфория и големи приготовления, майка ми се беше побъркала, а баща ми се беше притеснил яко:funny: . Дойдоха хората. В началото беше малко неловко, докато тръгне мухабета, но после стана много весело. Родителите и моите, и неговите започнаха да разказват как било по тяхно време с годежите и сватбите и т.н., беше весело. Разбира се, имаше и речи , тостове и т.н. Всичко мина ОК, щом накрая пяха и песни.

[nia]

мина и тая  " страховита" първа среща . Та то дори и не бише нещо страшно . Отлагахме я от великден насам  така , че техните да се върнат от почивка, после наште ги нямаше по празниците около гергиов ден и така изведнъж на 08.05 им казахме на родителите  , че ще ги запознаваме на следващият ден и така вписхме в нашата история 09.05.2008 година запознаването на родителите. По принцип не искахме такова нещо като "годеж" и за това ги закарахме на едно малко ресторантче . Мисля , че щом през цялото време имаше разговор на масата , то значи и вечерта е минала добре.
 

[__MIMA__]

С милото скоро правим 4 години от началото на връзката ни, но преди 2г. като решихме да живеем заедно в София, преценихме, че няма да е лошо да съберем родителите на една вечеря. Те се познаваха помежду си, но запознанствата са били все случайни. Като казах на тати за идеята и той 2-3 дни беше в голямо недоумение - само ме пита "Ама вие годеж ли ще правите сега, то тогава те трябва да дойдат в нас  " Аз само се хиля и се опитвам да му обясня, че няма нищо лошо да се видят и да пийнат по едно. Тогава мисълта за годеж беше последнто в главата ми  Всичко мина добре.
На 08.10.2007г. милото ми подари годежен пръстен, а аз останах без думи. Изобщо не го очаквах  Звъннахме да се похвалим, но май изненадани почти нямаше  Като ходихме после до Видин, минахме навсякъде да почерпим за наше здраве и такова нещо като годеж не е имало. Ние рядко си ходим, но и без наше присъствие семействата често се събират, което може само да ни радва 

[Lupercola]

Нашите ще се запознаят в деня преди сватбата. Със сигурност няма да могат да си кажат нищо - нямат общ език на комуникация. Фабио също почти не си говори с нашите - дали им е казал три думи откакто сме заедно (чрез мой превод). Малко странно е... Мисля, че и двете страни страшно ще се притесняват. Нашите няма да знаят как да се държат, защото са на чужда територия, не говорят езика, не познават нравите. Абе, неловка ситуация...
А аз се запознах с техните след като вече бяхме живяли една година заедно и бяхме сключили ПАКС (Договор за гражданска солидарност, имащ статут на граждански брак във Франция и признат само там), за който те му бяха пращали разни документи - свидетелство, че не женен и т.н 
Ма ме харесаха и аз много ги обичам. Майка му е ангел, слязъл от небето. Изключително семпли и истински хора без капка лицемерие или злоба.

[eli_m]

Вече мога да се разпиша и тук...
До сега се познаваха само двете майки, и бих казала даже че са в добри отношения!!!
Тази събота решихме да ги запознаем всичките! Все пак на сватбата да не се питат "кой е свата?"?!
И ние с бъдещия ми съпруг бяхме изключително притеснени как ще мине срещата!
Запознахме ги и ги оставихме, като мислихме че ще изкарат заедно не повече от час, а те какво...повече от седем часа!!! И обратно на нашите очаквания си бяха изкарали добре и всички бяха доволни!

[echy_]

нашите родители още не се познават и май както се пошегувах аз в началото ще ги запознаем на сватбата
първоначално родителите на милото трябваше да дойдат на гости на моите родители, но тъй като на майка му е трудно пътуването ме питаха дали майка и татко ще имат нещо против те да дойдат. майка даже се зарадва че ще има възможност да дойде до софия да види и брат ми и остана само да се определи ден. но тъй като всички си траят и дните си минават....

[cvetito]

ние ги запознахме, когато решихме да заживеем заедно и шест месеца по-късно

[bubka]

При нас първата среща беше и запознанство и годеж - на милото техните дойдоха в нас и после излязохме всички на ресторант. Добре мина, говориха си и мисля, че беше що-годе весело. Преди срещата обаче майките бяха ТОТАЛНО луднали  Направо не искам да си спомням  - ние с милото бяхаме голямо спокойствие, но те и нас се опитваха да изкарат извън нерви 
Аз обаче сега имам едно въпросче относно втората среща на родителите 
Тя ще представлява връщането на гостито от страна на нашите, пак разбира се с наше присъствие. Та въпроса ми (тъй като майка пак е луднала, за свекитата да не говорим - те пък изкъртиха цялата баня за ремонт, не че нашите ще влизат там - нали ще са на хотел) е дали те трябва да носят някакъв подарък на свекитата? И най-вече какво би било подходящо за случая 
Моля, ако някой има инфо по този въпрост да внесе малко светлина в тунела ми   

[echy_]

чак пък подарък да носят, мисля си че не е нужно. може от учтивост да занесат кутия бонбони и някаква напитка. или пък ако събирането ще е в домашна обстановка могат торта да донесат. абе, и аз незнам. импровизирам сега.
ако някой е по наясно да каже.

[snezhito]

чак пък подарък да носят, мисля си че не е нужно. може от учтивост да занесат кутия бонбони и някаква напитка. или пък ако събирането ще е в домашна обстановка могат торта да донесат. абе, и аз незнам. импровизирам сега.
ако някой е по наясно да каже.

Торта ми звучи екстра.
Ние ги запознахме на неутрална територия, всички очакваха да обявим, че ще се женим, а ние нищо не казахме. По-точно не можахме да кажем, защото бащата на мъжа ми не млъкна и не даде на никой да вземе думата. 
После цялата рода ми скъса телефона да звъни и да се възмущава как можело така. После им съобщихме по телефона. Среща номер 2 беше на сватбата. Трета не е имало. В различни градове са.

[Nataliya]

 bubka,мисля, че при първата среща, която е била де факто годеж би трябвало да се разменят традиционни дарове и подаръци (ако спазвате традициите естествено).
При втората и т.н. според мен вече си е обикновено гости и няма смисъл да се притесняват толкова. Може цветя примерно за домакинята, бутилка алкохол за мъжа..... нещо такова.

[krem4o]

И аз мисля,че кутия бонбони или торта и една бутилка хубаво вино или друг алкохол е достатъчно за подарък. Успех и се забавляваите на тези срещи,макар и за тяхна сметка

[bubka]

Успех и се забавляваите на тези срещи,макар и за тяхна сметка

Това ми хареса много 
Мерси, момичета, и на мен ми се струва достатъчно това - букет, алкохолно и нещо сладко - дано успея да убедя мама 

[vqra_]

Тази сабота ми предстои първата среща с родителите на моя приятел.Честно казано се притеснявам,понеже са доста възрастни и по неговите думи изключително консервативни.Ние не сме им казали и не възнамеряваме да им кажем скоро,че смятаме да се женим и това ще е просто една среща,на която те ще се запознаят с мен.Много искам да им направя хубаво впечатление,но се чудя трябва ли да взема нещо,една кутия бонбони например.За мен купуването не е проблем,ама ужасно ме е срам да я дам  ,пък и незнам дали няма да го разтълкуват погрешно  .Моля ви помагайте!Как минаха вашите първи срещи с родителите на половинката ви,носехте ли нещо и как трябва да постъпя според вас?

[Tеди]

Притеснението няма как да го избегнеш , ще го има 
Моя съвет е да купиш за майката букет цветя и кутия бонбони , а за бащата бутилка червено вино , не мисля че такъв жест ще бъде изтълкуван погрешно

При мен срещата беше доста по-ужасяваща  , милото ме хвана и ме заведе в тях на РД на майка му , а там беше цялата им рода  , та ми идеше земята да се отвори , ама мина и замина 

[Nataliya]

Не тръгвай с негативна нагласа, че супер гадни и консервативни. Не вярвам да ядат хора. Освен това вероятно и те малко се притесняват как да те посрещнат. Лепни най-хубавата усмивка и смело напред.

[Капризче]

Като се запознах с на Даниел майка му, тя така ме огледа още на вратата, че ми се отщя да влизам изобщо. А баща му...хм, ами ние с Даниел бяхме у тях и така бяхме заключили вратата отвътре че не можеше да се отключи отвън, сещате се защо  и човека се прибира от работа и не може да влезе. Хайде бързо оправяй се, обличай се, Даниел отиде и отвори и аз зад него...та така се запознахме.  Много идиотско беше, но какво да се прави. Случи се преди 8 години...Ех, спомени  Така че не мисли че твоя вариант е най-лошия, има и по-зле

[Nataliya]

И при нас беше "импровизирана" среща. След една дискотека съпруга ми реши, че тази вечер ще ходим да спим у тях, а не както обикновено в мойта квартира и аз към 4 сутринта не успях да окажа съпротива. Сутринта към 10 станахме- майка му направила закуска, кафе,а аз две не виждам и на нищо не приличам Мислех,че съм направила лошо впечатление, но...не. Сега всичко си е наред.

[Рени]

Съгласна съм с Теди за цветята, бонбоните и виното. Моят съвет е да бъдеш себе си. Аз също имах странна среща с майката на съпруга ми, но не ме хапна за вечеря. Така, че слагаш усмивката и тръгваш с мисълта, че са готини и ще се изкараш супер в тяхната компания. Късмет от мен и да разказваш как е минала срещата. 

[savka]

vqra_   нормално е да се притесняваш но все някога трябва да се състой тази среща нали 
Аз до скоро още се притесвявах като им ходих на гости ... но сега след като живеем заедно с милото някак си по -освободена съм като ходя там .
На мен тази събота ми предстой пък среща на моята майка с родителите на милото и май повече се притеснявам сега отколкото  когато аз съм се запознавала с тях 
Бъди себе си тръгни с положителна нагласа и не му мисли много 

[savka]

Мили форумки дайте подкрепа 
Тази събота ще запознавам мама с родителите на милото . Заедно сме от 2г и 6 мес. живеем заедно от 10 мес. и след сато ни пропаднаха плановете за собствен апартамент отидохме да живеем всъщи .Все още нямаме конкретни планове за сватба /още нямам предложение/ :(но  и няма да закъсне е много 
Мисля че е редно да ги запознаем вече -все пак от толкова време сме заедо живеем заедно и намеренията ни са сериозни.
Майка ми си идва днес в пловдив и утре ще се потготвяме за гостите ...
Такъв срам брах докато ги поканя .... а още колко ще беря повреме на вечерята   
А и сега трябва да мисля какво да приготвя с какво да ги посрещна ...уф искам да минава просто и дано мине добре 

[Lupercola]

Защо се стресираш излишно ? Няма никаква причина, поради която да не мине добре. Все пак това са ви най-близките хора. Това е само една мъничка стъпка след която цял живот ще споделяте моменти. Поеми дълбоко дъх и си дай сметка, че тази първа среща съвсем не е някакво ужасяващо събитие, а просто един повод за радост и споделяне на положителни емоции с най-близките нему и на теб същества. Твоите ти си ги познаваш, а неговите - едва ли родители отгледали такъв прекрасен мъж са някакви чудовища 

Помисли спокойно за меню, което не е прекалено сложно, за да не се обърка нещо в последния момент. Пък със сигурност и двете страни ще бъдат леко притеснени и менюто ще им е последна грижа. Постарай се ястията да са семпли, но пък добре представени. Усмивка на лицето и вечерта ще е прекрасна.

Успех !!! 

[niksha]

И нашата среща беше неочквана и определено не беше планирана. Милото е от Сливен а аз от Бургас и когато най-накрая успя да ме убеди да отидем в Сливен за няколко дена ( по принцип той жовее със сестра си, а родителите им са в Гърция ), се оказа че родителите му решили да им направят изненада и да си дойдат да ги видят. Бащата на милото му се обади във влака и му казва, че си били дошли и ще го вземе от гарата    . При което аз направо потънах в земята и бях готова да не слизам от влака или да хвана следващия за Бургас. Беше направо ужасно...... чесно казано не бих желала да испитам отново подобно нещо (но пък като си го спомням сега ме напушва на смях  ) ... така че миличка ти не се притеснявай поне и ти и те сте предварително подготвени и всичко ще бъде ОК бъди сигурна

[savka]

Нашата първа среща на родителите ни вече е в миналото 
Всичко мина много добре.    Немислих да има вечеря но .... накрая сметнах че ще е добре да има ... и някак си от само себе си дойде идеята точно какво и как да изглежда всичко.
Най-много се притеснявах че няма за имаме за какво да си говорим ...но това не се получи   
Притеснявах се до момента в който звъннаха на вратата от там нататък всичко си тръгна само 
Е момичета първата среща не е толкова страшна .... след нея вече ще вие по-лесничко 

[buba_katinka]

И моята първа среща с родителите на милото беше доста конфузна - заведе ме той в тях, затвори ме в неговата стая, нали ме е срам, а той само снове между хола и стаята и ми носи за ядене. Накрая майка му каза да ме заведе при тях. Аз отивам, навела поглед не смея да погледна. казвам добър вечер, но отговор няма. баща му каза нещо, не помня какво, а майка му само питаше какво ще искам за вечеря, но не мен, а него. Ама и той нощи не им казва - нито коя съм, нито каква съм. Това беше преди цели 10 години. какво ли са помислиил хората не знам. А дори не помня как се запозна той с нашите. С баща ми се видяха на гарата, когато ме прибираше, но с майка въобще не се сещам как и кога.
 А самите родители се запознаха сами - от един град са и първо майките ни се срещнаха, а после и бащите ни сами се почерпили една вечер.

[Дидето]

Иаз да се запоша тук 
Страшно много ме беше срам направо веждите ми окапваха ама няма начин трябваше да се случи
влизам аз във тях и отидохме в хола там беше само брат му след малко влиза баща му и милото вика татко запознай се с приятелката ми а той какво отговаря
ТАЗИ ЛИ Е ТВОЙТА шах и мат викам си ми да тази тука крава е неговата направо щях да умра ама той човека така реагирал защото брат му си пада малко женкар и всяка вечер различна води у тях и те техните са свикнали
а с майкаму няма лоши спомени запознахме се съвсем нормално тя жената мноог скромна и сръмежлива