Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[plamak_]

Хайде и аз да се включа в тази темичка. :)Аз се запознах с бъдещия си съпруг по интернет , в сайт за запознанства.Писахме си няколко часа ,разменихме снимки , след което си уговорихме среща на следващия ден.От тогава сми си заедно вече година и половина ,дай Боже и още много години да сме си все така щастливи и влюбени, това пожелавам и на всички останали ,защото щастието което дава една любов на човек е огромно.

[assya]

 Все още не сме женени, но историята за нашто запознанство е интересна. Нас политиката ни събра 
 Аз работех за една от политическите партии за изборите. Имах тогава сериозна връзка с момче, което беше коренно различно от мен, дори сега се чудя как съм била близо 2 години с него. В ПП по време на изборите бяхме разделени на отдели, всеки правеше различни неща, но и бяха взаимно свързани. Аз и мойта най-добра приятелка работихме заедно и нашта работа беше свързана с интернет. Изведнъж се оказа че трябва да се прибегне до IT техник от интернет компания. Тогава пратиха моя любим
Като влезна в стаята ни да ни оправи компютрите мойта приятелка го попита за ФБ и той й го даде, а после тя ми го прехвърли. Тогава много се карахме с тогавашния ми приятел и нещата вървяха към своя край. Започнах да си пиша с момчето, когато ставаше дума за кафе все отлагах. На една от срещите в работата той правеше нещо на компютъра в коридора с негов колега, когато застанах зад него и го целунах по бузата. Когато отидохме, след 2 месеца писане по скайп, на кафе си говорихме доста време и беше решил да напуска работа. От тогава нещата станаха между нас. Когато се разделих с бившия вече бях с моя любим. Близо две седмици след като се бяхме разделили на няколко пъти идваше до нас с заплахи(беше и още е охрана) случи се веднъж да се появи в нас рано сутринта докато спа и майка ми да го пусне преди да тръгне на работа и той беше с работната униформа и както бях в леглото седна до мен, разрева се и извади пистолета си и го насочи кам слепоочието си - тогава скочих като ужилена и бях много уплашена, но всичко отмина.   

[Nastiq]

И така и аз да се запиша в тази тема и да разкажа как се запознах с бъдещото ми мъжленце  
Тъкмо бях завършила университета и работех към една строителна фирма, живеех в София, работното ми място беше в Своге - там се намираше тогавашния обект, а иначе съм от Пловдив  
Беше януари 2008г....един студен зимен ден, аз бях излезнала по обекта да трасирам ( геодезист съм ), спомняма си, че беше толкова студено, че не си чувствах ръцете    Съвместно с нашата българска фирма работеше и една италианска фирма. И трасирам си аз, и съм се загледала и съсредоточила и погледа ми беше прикован от една черна лъскава кола, която спря точно пред мен и ми закри точно това, което трябваше да меря. Така се ядосах и тъкмо бях тръгнала да се карам с шофьора , но после си помислих..."ами ако е някой от шефовете на италианците и аз да му викна..." . Изглеждаше ми много млад за шеф и реших да поразпитам колегите кой е и какво прави тук, а не го бях виждала за няколко месеца работа там   Оказа се, че работи в тази италианска фирма и бил в Итали до сега, та за това не съм го виждала и бил единствения българин при тях. И така при съвместната ни работа с другата фирма, тъй като съм много на "ти" с италианския език, той ми помагаше да се разбирам с колегите му  . А аз все ги базиках, чрез него  , че един шоколад не искат да ми донесът от Италия като си ходят, а си ходеха много често до там. И така до декември 2008г., беше изминала цяла година, бяхме си само колеги, базикахме се, базиках и италианците чрез него. Докато една вечер, спомням си беше 6 декември - Никулден, ми звънна служебния телефон. Беше късно вечерта, тъкмо бех заспала и се стреснах, като го чух, че звъни и си помислих че е станало нещо?! И може да си представите физиономията ми като му видях името му изписано на екрана   . Вдигнах му и му се развиках, че ме е събудил, а той ми вика: "Тъкмо минах Българската граница, бях за няколко дни в Италия и съм ти взел шоколад от там"  а аз онемях   не знаех какво да кажа, но той продължи: "Кога да ти го донеса?" . Не знаех какво да кажа, казах му, че ще му се обадя утре като стана. Заради студентския празник си бях взела няколко дни отпуска и не бях на работа. Не знам как да ви опиша чувството което ме сполетя изведнъж - бях едновременно шокирана, объркана, гледах като застреляна, цяла нощ не спах мислейки си какво да направя и да кажа утре като му се обадя     И така дойде сутринта звъннах му аз и му казах, че ако иска да ми донесе шоколада може да дойде с мен на 8-ми декември в една дискотека в София, като мислех че няма да иска защото е от Дупница и няма да му се разкарва и познайте какъв беше отговора: "В колко часа и от къде да те взема?"....Момичета, аз бях много шокирана  
И така дойде на 8-ми декември с мен, празнувахме и нищо, даже и шоколада не ми донесе    
И аз си помислих, че просто му е било скучно и е нямало с кой да празнува и за това е дошъл и т.н. След няколко дни на работата ми даде шоколада и така като се почна едно купуване на шоколади през ден   а аз бях много щастлива, че някой ми обръща такова внимание   , а иначе нищо нямаше между нас, дори и не съм го целунала за благодарност  . Разменихме си скайповете, започна се едно писане, нормално на работата не можехме да си говорим лични неща и така....... любовта отдавна беше пламнала между двамата   Започнахме да излизаме тайно, идваше да ме взима от София вечер, ходехме в Дупница у тях, защото аз живеех още в студентски град с 2-те ми съквартирантки и нямаше как да сме на саме  . Сутрин в 5 часа ме караше обратно до София, защото ме взимаха от нас за работа със служебен транспорт, а нямаше как да се появим двамата заедно там - всички ни познаваха   Смях ви казвам.... Колко километри е навъртял заради мен.....
Така до май 2009г., когато приключихме обекта и трябваше да замина за Бургас   , а той никога не ми каза не заминавай остани при мен и мислих, че всичко е свършило до тук, било е само за няколко месеца, но не беше така..... Не се бяхме виждали 2 седмици и той ми звънна и ми каза: "Ако не дойдеш събота и неделя в Дупница да ме видиш, аз ще дойда до Бургас"     И така изкарахме няколко месеца, до септември 2009г. когато официално заживяхме заедно в Дупница  
И сега на 25.09.2010г. - година по-късно ще се омъжа за "мъжа с шоколада"    
И до днес ме базика с тоя шоколад, вика ми: "За един шоколад се даде".....ама не е било само шоколада, още от началото си усещах, че е различен и наистина се оказа различен: МОЯТ ПРИНЦ НА БЯЛ КОН  
Съжалявам за дългия пост, ама много се развълнувах от вашите разкази и исках и аз да споделя моя  

[pebbles]

Ха, и след това върви разправяй че мъжете били различни .

И с моето момче трябваше да се поразделим (свърши студентството и започнахме работа) за да му оври главата, че иска да е с мен. Ама на него му отне 3-4 месеца, като преди това го бях питала, дали иска да отида с него. Така че, поздравления, твоят е доста по-досетлив, самичък и само 2 седмици след като си си заминала 

[Nastiq]

pebbles, така е, приличат си всички 
Питала съм го защо не ме е спрял, не ми е казал да остана с него, а той ми отговори, че искал да види какво ще стане и не искал да ме насилва  а аз само чаках да ми каже "не заминавай" и нямаше да замина.....

[Vessy]

  моят мъж само в това ни обвинява, че не си казваме, а чакаме да се сетят. Колко било по -лесно да кажем какво искаме, а като те не познаят се сърдим. Понякога ссе сърдя, че не се сеща някой неща, а понякога си мисля, че е прав. 

[Little flower]

Момичета, малко  - но мъжете наистина не могат да гадаят и да четат мисли, или просто така да се сещат за нещата. Казвайте им директно какво искате, по-добре ще е и за тях (защото знаят как да ви направят щастливи) и за вас (защото ще имате точно това, което искате).  Препоръчвам ви една книга по темата, "Мъжете са от Марс, жените - от Венера". И успех на всички! 

[red_roses]

То и нашата история е най - обикновена. Запознахме се в irc . Точно там , не в сайт за запознанства или нещо подобно. Включи ми се някакъв непознат ник , взе нещо да ми приказва, общо взето празни приказки. На следващия ден пак същия , пак празни приказки. И така дни наред , докато не започнахме да си споделяме разни неща , да се опознаваме. Разменихме си icq и продължихме там от време на време. Дойде ред да си разменим телефоните и се чухме една вечер ей така и откъртихме цели 40 мин при положение , че той не е имал някакви минути към мен нито аз към него и после платил подобаваща сметка. По едно време взе да ми предлага да сме се видели ама не точно среща ами да сме ходили по магазините да си избираме дрехи . Естествено не се състоя тази драма . Не можех да си представя да хукна с някой непознат да си избирам дрехи точно и веднага пропадна като план. Изобщо не ми беше до срещи , не ми се занимаваше. Аз даже накрая му казах , че не искам да излизам с него , защото той вече стана по - настоятелен за кафе. Този път не за магазини . Бяхме си вече разменили и снимки , той пък веднага се влюбил в очите ми , взел да ми показва снимките на приятелите си. Казвал им - вижте какви очи има . Одрязах го за среща аз, за което до ден днешен ми се напомня. Той каза , че не желае повече да комуникира с мен тогава, защото бил ме харесвал и т.н. Не се сещам вече. По едно време , обаче аз получавам факс , че ще изляза с него. Та така , отидохме в тях , решихме , че няма да ходим по кафетата , много някак си задълбахме още преди да се видим и решихме да сме на по - спокойно място , като квартирата му . Взехме бира и ядки от магазина. Същата вечер се целунахме и май от следващия ден започнах всяка вечер да нощувам в тях и заживяхме направо заедно в квартирата му. Паснахме си идеално и веднага. С нас живееше и едно друго момче. Така до ден днешен , вече самостоятелни , женени и много щастливи .

[dobrinka]

Много хубава и разпускаща темичка. Всеки разказва толкова вълнуващи истории  .  Аз с моя бъдещ съпруг се запознах по интернет ... преди 3 години ... спомням си имаше един руски сайт в който играехме на "Не се сърди човече" и така, разменихме си скайповете след няколко игри писахме си всяка вечер, и на двама ни беше приятно да общуваме. Видяхме се още първия месец след като започнахме по-сериозно да си пишеме. Дойде и ме изненада на работното място с огромен букет червени рози  ето... и след още месец и половина вече ще си кажем ДА
Баща ми беше много против тази наша връзка, в началото големи проблеми, как от толкова много момчета и приятели съм се запознала точно с този по интернет и то от толкова далече. Мислише и него и мене за луди. Майка ми до ден днешен винаги ме е подкрепяла в избора. А Татко ... Вече свикна няма къде да ходи  , видя, че за любовта граници наистина няма  нищо че гаджето ми и вече бъдещ съпруг е чрез съвсем случайно интернет запознанство

[sisoni]

Наистина темата е страхотна.юнашата истррия започна през ноември 2006 когато се запознахме с моя бъдещ съпруг в едно заведение-имахме общи приятели. Още като се запознахме ми се стори много забавен, което и до ден днешен мисля. Когато излизахме с общата ни компания винаги имаше за какво да си говорим с него. Към края на 2008 година и двамата по не знам каква причина, може би сме разбрали че сме един за друг , започнахме да проявяваме повече интерес един към друг. Докато на 31.12 малко преди да посрещнем Новата година той не ми призна чувствата си. Почувствах се едновременно много странно, но и много щастлива и оттогава сме си неразделни и очакваме с нетърпение нашата сватба!

[♥ Тiama ♥]

Да споделя и аз как се запознахме През 2005 г. работех в един интернет клуб и милото беше един от много редовните посетители. Аз се бях нагледала на такива неща там и тези хора ми бяха толкова странни, понеже прекарваха половината денонощие в залата, та се бях зарекла, че няма да се хвана с такъв човек. Но както се казва "никога не казвай никога" С течение на времето аз и една колежка станахме една компания с няколко от клиентите, между които и милото. Взехме да си ставаме все по-близки, споделях му много неща, почна едно уж "невинно" писане на смс-и, едно игране на карти всяка вечер (ние естествено от един отбор) и докато се усетя, така бях хлътнала, че нямам думи  И така до вечерта на 24.10.2006г., когато се целунахме за първи път  А 3 години по-късно на същата дата се сгодихме

[Amar]

А пък ние се запознахме в гимназията, никой от нас не помни точно кога и как - сигурно сме се виждали в междучасията. Пък и беше отдавна. Пораснахме заедно и вече така  8 години.

[iana_apostolova]

С бъдещия ми съпру се запознахме официално във Facebook, не официално сме от малак град и сме се виждали поне 1 000 000 пъти, даже сме учили в едно и също училище.
Та 09.2009г. иска ми той приятелсво във фейса, аз си го приемам и тръгвам да разглеждам снимки.... ми той много се е променил си мисля, страшен симпатяга е станал (поне за мен) и за майтапа си коментирам аз една негова снимка, той ми отговаря и така 1 месец базици с коментари на снимки. След това, незнайно от къде ми намира скайпа и започваме да си пишем всеки ден по 2-3 часа. прибирам се аз в родния ми град (тогава той е там, а аз в софия) на рожден ден на моя приятелка и в дискотеката го виждам... а той нищо, цяла вечер ме гледа с отворена уста, но нищо... прибрах си се аз в СФ и по скайпа той пак започва да пише ... питам го аз защо не е дошъл при мен да ме заговори или нещо такова, а той " защото си много красива, а аз не съм ти на нивото" ... е как да не се влюбиш в него...обясних му, че не е така както си го мисли и че ще се радвам да се видим и да си поговорим лице в лице  и от тогава сме заедно )

[petichka]

Моята история има и предистория. С моята приятелка и колежка - тя живееше в една квартира преди да се настаня след време аз. Бяха й монтирали пералня, но за съжеление неправилно и извика колега и така се ожениха. След това аз трябваше да отида в същата квартира. При мен трябваше да се сложи нов климатик. Приятелката ми предложи един колега да ми достави климатика и монтира. Та аз си го представях обикнавен бачкатор. Годеникът ми и бъдещият ми съпруг е много привлекателн мъж. И така тази квартира се превърна в начало на брачни двойки. Някой ако има проблем със задомяването да заповята.

[VeselaStefan]

Нека и аз се включа в тази темичка.
Нас с милото ни запознаха общи приятели в едно заведение в София. По принцип не смесвали компаниите, но онази вечер решиха да пренебрегнат "принципите" си 
Седяхме си с моята най-добра приятелка, пийвахме коктейли, когато дойдоха близнаците (мои бивши съученици) с двама свои приятели. Заговорихме се с едното момче и веднага намерихме общ език, което на мен ми се случва много рядко, тъй като съм малко притеснителен човек. Говорихме през цялата вечер, на път за друго заведение продължихе да говорим, игнорирайки другите. Беше странно, тъй като с приятелката ми по-рано обсъждахме как бихме искали мъже, които да са интелектуално предизвикателство за нас, а момчето се оказа мнооого интелигентно, и със запленяваща усмивка . Та, накракто, изкарах вечерта много приятно. През следващата седмица и двамата се опитвахме да направим така, че да се срещнем отново, с помощта на общите ни познати, разбира се, понеже не си бяхме разменили контактите. Така и стана. Излязохме на дискотека всички, при което ние ги зарязахме и танцувяхме цял нощ. Беше приказно, отдавна не се бях забавлявала така. Накрая на вечерта, когато се чудех дали ще ми поиска телефона, а виждах, че има интерес, реших да му кажа: хайде да отстраним посредниците, и така си разменихме телефоните. Обади ми се още на следващия ден, при което си уредихме среща и излязохме за първи път сами. Прекарахме целият ден заедно, говорихме около 9 часа, никога не съм имала толкова интересен и концентриран в разгоора си с мен събеседник. Открихме много общи неща помежду си, сякаш сме се познавали цял живот. Чудехме се как е възможно приятелите ни да не са ни запознали по-рано. Изгубили сме цели 5 години на щастие по този начин. Но всяко зло за добро.
През следващите две седмици излизахме много често, успяхме и да катасрофираме заедно за този период, заради един тийнейджър, които обича да минава на червено, но това е друга тема. Аз малко се колебаех дали да се обвързвам, но реших, че такъв човек като него не се среща често и бих била луда да го изпусна.
След тези две седмици, аз заминах да продължа следването си в чужбина, той дойде след около месец при мен и остана 2 месеца. Беше един уникален период на опознаване, в края на който вече знаехме, че искаме да сме заедно до края на света!
От първата ни целувка измина малко повече от година, сгодихме се през август и си мислим с нетърпение за това, как ще изградим семейството си заедно
Извинявам се за дългия пост, но докато пишех изживявах тези моменти отново и ми стана толкова хубаво..
Поздрави на всички щастливи и влюбени жени:)))