Любими откъси, мисли, пасажи от книги, поговорки...

[nadelina88]

Искам да споделя с вас едно от последните (не съм сигурна дори дали не е последното) стихотворения на баща ми. На мен ми дава много, вероятно не само заради истината, която носи в себе си, а и заради другото...

Не е важно...

Не е важно как преминава живота ти,
важен е пътят на твоят ден!
Тази сутрин слънцето закъсня да изгрее -
над Пирин облак-матадор бе хвърлил кален плащ.
Но срещнах приятел, нечуван с години
и пихме кафе - горещо от спомени,
и забравих за закъснелия изгрев.
Към обяд котката, легнала под климатика,
вдигна глава и ми каза - Здравей!
И се усмихнах!
Привечер чух по алеята как старец попита:
- Ако утре се видим ще ти покажа как се връзва моряшки възел!
Точно в 18,08 получих резултатите,
от биопсията - не бяха от най-добрите...

Не е важно как преминава живота ти,
важен е пътят на твоят ден!

                                        Velar

[Barborana]

nadelina88, поздравления за чудесното стихотворение на татко ти! Стиховете хоби ли са му или работа?

sunset удряш ме в 10-ката с двата стиха. Обожавам Дамян Дамянов. "Момичето от приказката" не го бях чела до сега. Много ми хареса тази част:

тя за мнозина беше като всички:
креслива, крехка, беличка - момиче!
 
Аз гледах я с очи опиянени
и как се смееше, и как тъжеше.
Тя може би единствено за мене
момичето от приказката беше.
 

Стихотворението завучи, все едно горори възрастен човек, а не първокласник. Само това не ми се връзва..... едва ли едно 7 годишно дете е способно да изпита такива чувства или по-скоро така да ги опише. Не знам, може би греша.... Или пък вече порасналия първоклацник се връща назад във времето и описва първата си любов и говори вече от гледната точка на мъж преживял подобни трепети и натрупал мъдрост и опит. Може би това е по-логично тълкувание Въпреки това, стихотворението ми хареса. Благодаря!

[nadelina88]

Barborana, благодаря! Стиховете му бяха хоби. Но скоро ще издадем негова стихосбирка, с което се надявам да се превърне в поет не само за близките си, а и за всички хора, оценяващи красотата на поезията.

[Barborana]

nadelina88 , искрено съжалявам за случилото се!
Относно стихосбирката, ще се радвам да споделиш, когато стане факт, защото се нареждам на опашката с чакащите да се докоснат до неговите творби. 

[miauka]

Ех,че хубава тема 
Ето и няколко любими мисли:

"Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него и много по - малко от това колко рожденни дни си празнувал."

"Най-важните неща на този свят са онези,които нямат етикет с цена,защото колкото и много да струват,не могат да бъдат нито купени,нито продадени."

"В крайна сметка, сезоните се менят.Също така и градовете.Хора идват и си тръгват от живота ти.Но е много приятно да знаеш, че тези които обичаш винаги са в сърцето ти…И ако си голям късметлия... са на един полет разстояние."

"Времето е по-ценно от парите. Можеш да спечелиш повече пари, но не можеш да спечелиш повече време."

"Понякога трябва да напуснем за да се завърнем.Понякога трябва да се извисим,за да осъзнаем че мястото ни е на Земята.Понякога се прекланяме за да разберем защо да стоим изправени.Понякога трябва да сме разделени за да осъзнаем че си принадлежим.Понякога е нужно да забележим нещо малко за да прозрем голямото.Понякога за да разберем кое е вярно трябва да видим погрешното защото понякога трябва да видиш за да повярваш..."

‎"Можеш да избягаш от някого, от когото те е страх, можеш да се опиташ да се бориш срещу някого, когото мразиш. Но когато обичаш този, който те убива, нямаш избор. Как би могъл да избягаш, да се биеш,щом ако го направиш, това би наранило този, когото обичаш? Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на този, когото обичаш, как би могъл да не го дадеш? Ако е някой, когото наистина обичаш?"

[veseto_87]

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.
 
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
 
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
 
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
 
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
 
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
 
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...