Здравей, Гост    Вход: 
 
Регистрация   Забравена парола
Карта на сайта    Сватбен речник

Добре дошъл, Гост.

декември 26, 2024, 23:16:50

 
Добре дошъл, Гост.

За вход използвайте лентата в горната част на екрана!

Новини:
 
   Начало   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
Страници: 1 2 [Всички]   Надолу
  Изпечатай  
Автор Тема: Любими откъси, мисли, пасажи от книги, поговорки...  (Прочетена 42682 пъти)
 
StAsSi
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1458


Аз истински вярвам, че стават чудеса!


Моят сватбен албум

« -: ноември 03, 2009, 20:24:20 »

Имате ли любими крилати фрази, мисли, цитати, пасажи от книги, стихове и т.н.?

Аз (след като предното ми откъсче беше изтрито - явно не се е харесало на някого) ще ви напиша любими мои крилати фрази, които често задавам като част от подписа или аватара ми.

"Много обичам работата, с часове бих седяла да наблюдавам хората, които работят."
"Ако говориш само истината, не ти е нужно да помниш!"
"Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него."
"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си!"
и любимото ми "Да се признае стара грешка понякога е много по-трудно, отколкото да се направи нова."


А вашите какви са?
Активен
maj4eto
Заслужил майстор на спорта
***
Пол: Жена
Публикации: 2067



Моят сватбен албум

« Отговор #1 -: ноември 03, 2009, 20:31:51 »

Ей,много се падвам че е отключена темичкатааа yahoo
Хайде и аз да споделя нещо любимо ...

 

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата.


"Птиците умират сами"-Колийн Маккълоу
Активен
echy_
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1009



Моят сватбен албум

« Отговор #2 -: ноември 06, 2009, 10:15:17 »

преди време имаше една подобна тема, но и тук ще споделя нещона което се натъкнах скоро и много ми допадна:

УСМИХВАЙ СЕ!

Неволята посрещай с Усмивка!
Усмихвай се дори в дъждовно време!
Подтискай ревността с Усмивка!

Не позволявай на скръбта да те обземе!
Когато любовта от тебе си отива,
Изпрати и нея със Усмивка!

Дори на ругатнята се усмихвай!
И ако някой с юмрук в лицето ти посегне,
Ти ръката му строши с Усмивка!

Усмихвай се! Даже и в съня си се усмихвай!
Усмихвай се! Помни, че никой като Теб не го умее!

Усмихвай се!
Дори да няма на кого, дори да няма за какво!
Усмихвай се! Чуваш ли? Усмихвай се...

от www.jenite.net
Активен
StAsSi
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1458


Аз истински вярвам, че стават чудеса!


Моят сватбен албум

« Отговор #3 -: декември 06, 2009, 16:52:57 »

Вчера попаднах на няколко крилати мисли, които наистина ме накараха да се замисля и реших да ги споделя с вас:

"Експертът е човек, направил всички възможни грешки в някоя много тясна област."
"Който седи на два стола, няма голям избор."
"Колкото повече идеи събереш, толкова по-трудно ще ти бъде да откриеш добрата."
"Ако съдбата е срещу мен, толкова по-зле за нея!"
"Ако видиш някой да си почива - помогни му!"
"Имам чувството, че нямам чувства!"
"Щастието не трябва да е цел, а начин на живот!"
"Болката е временна, гордостта е вечна!"
"Ако не си с този, когото обичаш, обичай този, с когото си!"
Активен
alo_madona
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 204



Моят сватбен албум

« Отговор #4 -: април 06, 2011, 17:01:16 »

Понеже много обичам да си чета мисли,фрази и афоризми, цитати , които да ми вдигнат духа  pardon  .Пускам една тема за всички като мен...Дано да е интересна Computer
« Последна редакция: април 06, 2011, 17:04:09 от alo_madona » Активен
alo_madona
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 204



Моят сватбен албум

« Отговор #5 -: април 06, 2011, 17:03:26 »

Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл - Фьодор Достоевски

Мечтай, сякаш ще живееш вечно. Живей, сякаш ще умреш днес.   Джеймс Дийн

 

Не можеш да откриеш нови океани ако се боиш да не загубиш от погледа си брега от който си отплувал



Луд е онзи който може и иска да изживее мечтите си ,ако това значи ,че съм луд аз съм щастлив да бъда луд



Трябва да гледаш на живота като на сън. Ако сънуваш кошмар, ще се събудиш и ще си кажеш, че всичко е било сън. Казват, че светът в който живеем е точно такъв …… кошмар.



Не е трудно да постигнеш това което искаш, а е трудно да разбереш какво точно искаш



Някои хора виждат нещата такива каквито са и питат: Защо?  Други виждат нещата както искат да бъдат и питат: Защо пък не?
Активен
Barborana
Сватбар
***
Публикации: 251



« Отговор #6 -: юни 27, 2011, 10:03:53 »

Страхотна тема! Ще се включа с един от любимите ми откъси от "Алхимикът" на любовна тематика:
И сякаш времето спря, а Всемирната душа се появи пред него с цялата си сила. Когато видя черните й очи, колебаещи се между усмивката и мълчанието, разбра най-важната и най-мъдрата част от Езика, на който говореше светът и който всички хора на земята дълбоко в сърцата си бяха способни да разберат. Тя се наричаше Любов и бе по-стара от хората и от самата пустиня, но въпреки това се появяваше отново със същата сила навсякъде, където два чифта очи се срещнеха, както се срещнаха тези два чифта очи до един кладенец. Накрая устните избраха усмивката и това бе поличба. Поличбата, която, без да знае, момчето бе чакало през целия си живот и която бе търсило в овцете, в книгите, в кристалните съдове и в мълчанието на пустинята.

Това беше най-чистият Световен език, без никакви обяснения, защото Вселената не се нуждае от обяснения, за да продължи пътя си в безкрайното пространство. В този момент момчето разбра единствено, че е застанало пред жената на своя живот и че тя сигурно го знае, без да са нужни никакви думи. Беше убедено в това повече, отколкото във всичко останало на света, дори и родителите му винаги да бяха казвали, че трябва първо да ухажваш едно момиче, да се сгодиш, да го опознаеш и да имаш пари, преди да се ожениш. Но който твърди това, никога не е достигнал до универсалния език, защото потопиш ли се в него, не е трудно да разбереш, че в света винаги има двама души, които се търсят, било сред пустинята, било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
Активен
Barborana
Сватбар
***
Публикации: 251



« Отговор #7 -: юни 27, 2011, 10:05:06 »

И още едно, но този път от 11 минути:
"Според Платон в началото на сътворението мъжете и жените не били такива, каквито са днес; имало само едно същество, което било ниско, само с едно тяло и един врат, но главата му била с две лица, всяко от които гледало в различна посока. Все едно, че две същества от различен пол с четири крака и четири ръце се били сраснали откъм гърба.
Гръцките богове обаче били ревниви и видели, че едно създание с четири ръце работело повече, двете лица му позволявали да бъде постоянно нащрек и не било възмож¬но да бъде нападнато в гръб, а четирите му крака го пра¬вели по-издръжливо, когато се налагало да стои право или да ходи продължително. А това, което било най-опасно според тях, били двата му различни полови органа - то не се нуждаело от никого, за да се възпроизвежда.
Тогава Зевс, върховният господар на Олимп, казал: „Измислих какво да направя, за да загубят тези просто¬смъртни силата си."
И с една гръмотевица разсякъл съществото на две, създавайки по този начин мъжа и жената. Това довело до увеличаване на населението на земята, като в същото време объркало и отслабило хората, защото те трябвало да търсят своята загубена половина, да я прегърнат отново и чрез тази прегръдка да си възвърнат някогашната сила, способността да избягват предателствата, да издържат при дълго ходене и измерителен труд. Прегръдката, при която две тела отново се сливат в едно, ние наричаме секс.
- Истинска ли е тази история?
- Според гръцкия философ Платон, да."
Активен
MissMelly88
Любопитен
*
Публикации: 27



« Отговор #8 -: юни 28, 2011, 10:43:24 »

Аз се занимавам с писане на проза и поезия. По - натам, ако се престраша, ще пусна нещо мое да прочетете. : ))
В силата са ми дългите описателни изречения и поучителният край, но се опитвам от година и в поезията да се изявя, е не чак толкова успешно де..

А иначе имам само една любима книга, изчитам я по 1 път винаги преди да седна да пиша. Тя промени начина ми на мислене и обогати формата и начина ми на изразяване в прозата - Жан Пол Сартр - La Nausea - на френски, мисля, че я има и на български - Гадене, Погнуса, Отвръщение.
Няма да копирам пасаж от нея, тя цялата е страхотна и заслужава вниманието на читателите.
« Последна редакция: юни 28, 2011, 10:52:08 от shenessa » Активен
alo_madona
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 204



Моят сватбен албум

« Отговор #9 -: юни 29, 2011, 08:39:01 »

Нямам нужда от много приятели,

стигат ми двама, трима.

Ала само такива, които в сърцата си

рани от моите болки да имат.

 "Добрите хора имат ключ към душите на хората."

 "Хубаво е човек да има някого, който да го оцени с нещата, които има."

 "Истина и добро пораждат любов."

 "Не употребявай голяма дума за малки събития."

 "Остави на времето да уреди нещата, които искаш."

 "Обичай и не се страхувай. Има взаимност."

 "Истинската любов е грижовност и отдаване, хармония и мъдрост."

 "Любовта е в този, който обича."

 "В една любов трябва първо да има приятелство, после е любовта."

 "Никога не е късно човек да срещне някого."

 "Щастието на човека е в малките събития."

 "Истинското приятелство не се страхува от паузите."

 "Сънят променя решенията."

 "Любовта става омраза, омразата не става любов"

 "Съвършените неща не са красиви, те са мъдри."

 "В превратностите на света остава силната любов."
Активен
Barborana
Сватбар
***
Публикации: 251



« Отговор #10 -: юни 29, 2011, 09:19:16 »

 Един от любимите ми актьори (Ал Пачино) в прекрасния филм Any given suday..... във филма Ал Пачино  е тренцор на футболен отбор (американски футбол) и това е речта му пред отбора, преди последния решаващ мач. Първоначално мислех да ви напиша само част от прочувстевото му изказване, но все пак реших да го оставя цялото. Дано не съм ви досадила. Ето го и него:
"Когато един мъж се обърне назад, той трябва да е горд с целия си живот. Не само с годините на титли и победи. Не само със спомените за собствената слава.Влизането строго забранено
Не знам какво да ви кажа.
Остават 3 минути до най-голямата биткав професионалната ни кариера.
Днес е решителният ден. Или ще станем отново отбор, или ще ни смачкат.
Ще ни смачкат сантиметър по сантиметър, мач по мач. В момента сме в Ада, господа. Повярвайте ми.
И можем да си останем там, и да се оставим да ни бият, или можем с бой да си пробием път към слънцето. Можем да се измъкнем от Ада сантиметър по сантиметър.
Аз не мога да го свърша вместо вас. Вече съм прекалено стар. Когато се огледам и видя младите ви лица си мисля, че направих всички възможни грешни избори в живота. Не знам дали ще ми повярвате, но пропилях всичките си пари. Прогоних всички, които някога са ме обичали. Напоследък дори не понасям лицето, което ме гледа от огледалото. Когато човек остарее, той губи някои неща. Това е част от живота. Но ние го разбираме, чак когато започнем да ги губим.
Накрая разбираш, че живота е игра на сантиметрите. Също като футбола.
Защото и в двете игри -и в живота, и във футбола имаш ужасно малка възможност да грешиш.
Една стъпка в грешната посока и всичко отива на вятъра. Една секунда закъснение и изпускаш момента.
Сантиметрите, които ни трябват са навсякъде около нас.
Те са във всяка малка възможност, във всяка минута и секунда.
Целта на нашия отбор е да се бори за сантиметъра. Трябва да разкъсаме себе си и всички около нас, в името на този сантиметър. Ние се борим за него със зъби и нокти, защото знаем, че когато съберем всички спечелени сантиметри, те ще определят границата между победата и поражението!
Между живота и смъртта! Във всяка битка този, който е готов да умре, ще спечели сантиметъра.
И ако аз продължавам да живея, това е защото не съм се отказал да се боря до смърт за сантиметъра.
Защото това е животът! Сантиметрите, наредени пред теб! Не мога да ви накарам да победите! Погледнете човека до вас! Погледнете го в очите! Ще видите очите на човек, който ще се бори заедно с вас! Ще видите очите на човек, който ще се пожертва за отбора, защото знае, че когато се наложи, ще направите същото и за него! Това означава отбор, господа! Сега от нас зависи дали отново ще станем отбор или всеки от нас ще умре сам. Това е футболът, момчета.
Това е всичко.
И така какво ще направите?
Започваме, дами и господа.
Активен
♥_Veni_♥
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 584


Г-жа Ангелова


Моят сватбен албум

« Отговор #11 -: юли 07, 2011, 19:20:39 »

Ау Велика тема  Bravo Браво StAsSi за идеята и хрумването. chee
"Не си мъж за това, че си бил в леглото ми... Мъж си ако съм те пуснала в сърцето си! "
SEX AND THE CITY...
Една от фаворитите ми
Активен
Barborana
Сватбар
***
Публикации: 251



« Отговор #12 -: юли 08, 2011, 14:12:43 »

Ох, момичета не мога да не споделя едно от най-любимите ми стихотворения на един от най-любимите ми български поети:
"ПОЛИЧБА
Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно -
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...

Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа -
с половината си разум и със цялата си кожа.

В кухнята, когато готвиш... И на сцената, когато
се покланяш... Сутрин... Вечер... Те обичам... Всяко лято...

Вдругиден... През януари... Светла... Зла... И безразборна...
Те обичам... Във леглото... И във тясната гримьорна...

След скандална репетиция... След печална премиера...
Утре много те обичах... И ще те обичам вчера...

Днес обаче те обичам... Даже от дълбока древност...
С половината ти ярост и със цялата ти ревност.

Със усмивка... Без усмивка... Чужда... Моя... И проклета...
И във рокля те обичам... С кроасан... И на диета...

С белите кахъри също... И отляво с твойта бенка...
Мъка моя... И убийца... И надеждица... И фенка...

Противоположност моя... Рака срещу Козирога...
И любов - хем прокълната, хем изпратена от Бога.

1998 г."



 ♥_Veni_♥ , goodpost
Активен
stoyanov
Професор
****
Пол: Мъж
Публикации: 320


"Всяка случайност е скрита форма на необходимост!"


« Отговор #13 -: август 31, 2011, 04:50:16 »

Ох, момичета не мога да не споделя едно от най-любимите ми стихотворения на един от най-любимите ми български поети:
"ПОЛИЧБА
Ако искаш, продължавай да не вярваш, че е вярно -
допотопно те обичам... Пагубно... Тоталитарно...

Не по дълг и не по навик, ами по поличба божа -
с половината си разум и със цялата си кожа.

В кухнята, когато готвиш... И на сцената, когато
се покланяш... Сутрин... Вечер... Те обичам... Всяко лято...

Вдругиден... През януари... Светла... Зла... И безразборна...
Те обичам... Във леглото... И във тясната гримьорна...

След скандална репетиция... След печална премиера...
Утре много те обичах... И ще те обичам вчера...

Днес обаче те обичам... Даже от дълбока древност...
С половината ти ярост и със цялата ти ревност.

Със усмивка... Без усмивка... Чужда... Моя... И проклета...
И във рокля те обичам... С кроасан... И на диета...

С белите кахъри също... И отляво с твойта бенка...
Мъка моя... И убийца... И надеждица... И фенка...

Противоположност моя... Рака срещу Козирога...
И любов - хем прокълната, хем изпратена от Бога.

1998 г."



 ♥_Veni_♥ , goodpost









ТОВА Е ИСТИНАТА!









Активен
sunset
Сватбен ГУРУ
*****
Публикации: 821



Моят сватбен албум

« Отговор #14 -: август 31, 2011, 15:38:41 »

Момичето от приказката

Отде дойде - от пъстрата читанка
или вълшебна пръчка я довея?
Бе в първи клас, на моя чин Снежанка.
През цяла есен аз седях до нея.
 
Заплела в плетка весели косички,
звънлива като ранобудно птиче
тя за мнозина беше като всички:
креслива, крехка, беличка - момиче!
 
Аз гледах я с очи опиянени
и как се смееше, и как тъжеше.
Тя може би единствено за мене
момичето от приказката беше.
 
Разбрахме, че за кратко тя дошла е
сред нашата дружина многолика.
Не й се иска никой да я знае
И заваля снегът. И я повика.
 
Снежанка се сбогува мълчалива.
Протегна пръстчетата снежнобели.
Говореха - във други клас отива.
Говореха - в града са я видели.
 
Но аз не вярвах! С мене е седяло
през първата училищна година
едно момиче като пряспа бяло,
което в свойта Приказка замина.
                         Георги Струмски

Изтрих те с двойна гума от сърцето си

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо...
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.
                                  Дамян Дамянов
Активен
nadelina88
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 681



« Отговор #15 -: септември 01, 2011, 10:37:53 »

Искам да споделя с вас едно от последните (не съм сигурна дори дали не е последното) стихотворения на баща ми. На мен ми дава много, вероятно не само заради истината, която носи в себе си, а и заради другото...

Не е важно...

Не е важно как преминава живота ти,
важен е пътят на твоят ден!
Тази сутрин слънцето закъсня да изгрее -
над Пирин облак-матадор бе хвърлил кален плащ.
Но срещнах приятел, нечуван с години
и пихме кафе - горещо от спомени,
и забравих за закъснелия изгрев.
Към обяд котката, легнала под климатика,
вдигна глава и ми каза - Здравей!
И се усмихнах!
Привечер чух по алеята как старец попита:
- Ако утре се видим ще ти покажа как се връзва моряшки възел!
Точно в 18,08 получих резултатите,
от биопсията - не бяха от най-добрите...

Не е важно как преминава живота ти,
важен е пътят на твоят ден!

                                        Velar
Активен
Barborana
Сватбар
***
Публикации: 251



« Отговор #16 -: септември 17, 2011, 09:23:12 »

nadelina88, поздравления за чудесното стихотворение на татко ти! Стиховете хоби ли са му или работа?

sunset удряш ме в 10-ката с двата стиха. Обожавам Дамян Дамянов. "Момичето от приказката" не го бях чела до сега. Много ми хареса тази част:
тя за мнозина беше като всички:
креслива, крехка, беличка - момиче!
 
Аз гледах я с очи опиянени
и как се смееше, и как тъжеше.
Тя може би единствено за мене
момичето от приказката беше.
 
Стихотворението завучи, все едно горори възрастен човек, а не първокласник. Само това не ми се връзва..... едва ли едно 7 годишно дете е способно да изпита такива чувства или по-скоро така да ги опише. Не знам, може би греша.... Или пък вече порасналия първоклацник се връща назад във времето и описва първата си любов и говори вече от гледната точка на мъж преживял подобни трепети и натрупал мъдрост и опит. Може би това е по-логично тълкувание smile Въпреки това, стихотворението ми хареса. Благодаря!
Активен
nadelina88
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 681



« Отговор #17 -: септември 17, 2011, 11:09:10 »

Barborana, благодаря! Стиховете му бяха хоби. Но скоро ще издадем негова стихосбирка, с което се надявам да се превърне в поет не само за близките си, а и за всички хора, оценяващи красотата на поезията. smile
Активен
Barborana
Сватбар
***
Публикации: 251



« Отговор #18 -: септември 17, 2011, 11:26:09 »

nadelina88 , искрено съжалявам за случилото се!
Относно стихосбирката, ще се радвам да споделиш, когато стане факт, защото се нареждам на опашката с чакащите да се докоснат до неговите творби.  give_rose
Активен
miauka
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 793


"Не е важно какъв си-важното е да си добър човек!"


Моят сватбен албум

« Отговор #19 -: февруари 10, 2012, 21:10:22 »

Ех,че хубава тема  Bravo
Ето и няколко любими мисли:

"Научих, че зрелостта много повече зависи от това какъв опит си придобил и какво си научил от него и много по - малко от това колко рожденни дни си празнувал."

"Най-важните неща на този свят са онези,които нямат етикет с цена,защото колкото и много да струват,не могат да бъдат нито купени,нито продадени."

"В крайна сметка, сезоните се менят.Също така и градовете.Хора идват и си тръгват от живота ти.Но е много приятно да знаеш, че тези които обичаш винаги са в сърцето ти…И ако си голям късметлия... са на един полет разстояние."

"Времето е по-ценно от парите. Можеш да спечелиш повече пари, но не можеш да спечелиш повече време."

"Понякога трябва да напуснем за да се завърнем.Понякога трябва да се извисим,за да осъзнаем че мястото ни е на Земята.Понякога се прекланяме за да разберем защо да стоим изправени.Понякога трябва да сме разделени за да осъзнаем че си принадлежим.Понякога е нужно да забележим нещо малко за да прозрем голямото.Понякога за да разберем кое е вярно трябва да видим погрешното защото понякога трябва да видиш за да повярваш..."

‎"Можеш да избягаш от някого, от когото те е страх, можеш да се опиташ да се бориш срещу някого, когото мразиш. Но когато обичаш този, който те убива, нямаш избор. Как би могъл да избягаш, да се биеш,щом ако го направиш, това би наранило този, когото обичаш? Ако животът ти е всичко, което можеш да дадеш на този, когото обичаш, как би могъл да не го дадеш? Ако е някой, когото наистина обичаш?"
« Последна редакция: февруари 10, 2012, 21:24:34 от miauka » Активен
veseto_87
Заслужил майстор на спорта
***
Публикации: 2189



Моят сватбен албум

« Отговор #20 -: февруари 10, 2012, 21:15:56 »

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Не зная дали съм добра дъщеря.
 
Но помня как босичка тичах във парка -
усмихнато гледаше мойта игра.
Мечтаеше с мен - макар да бях малка
ти беше до мен и в смеха, и в плача.
 
И помня, когато през сълзи премигвах
как нежно поглеждаше в мойте очи.
Във твойта прегръдка утеха намирах,
заспивах щастлива - без страх, без сълзи.
 
Ти дал си ми много - не искаше нищо,
мечтаеше само да стана Човек.
И знам, че понякога плакал си скришно
за моите болки - и търсел си лек.
 
Научи ме всички до мен да обичам,
научи ме силна да бъда - дори
когато душата на болка обричам
да не показвам на никого мойте сълзи.
 
Незная дали добра дъщеря съм,
незная дали се превърнах в Човек,
но знам, че съм още дете във душата
и искам във парка да тичам със теб.
 
Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".
Не помня кога за последно погалих с ръка
косите ти бели, със мъдрост обкичени...
Обичам те, татко, дори и когато мълча...
Активен
_Ezra_
Сватбен ШАМАН
*
Пол: Жена
Публикации: 1114


много обичана


Моят сватбен албум

« Отговор #21 -: април 02, 2013, 07:01:48 »

" В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало. Всичко, което се е въртяло около вас без любов, ще си отиде, както течащата вода си отива. "

Петър Дънов


Колкото е по-голяма душата на човек,толкова по-дълбоко той обича.
Леонардо да Винчи
Активен
crazynelly
Сватбен ГУРУ
*****
Пол: Жена
Публикации: 720


твоя аз съм..


Моят сватбен албум

« Отговор #22 -: октомври 03, 2013, 18:32:29 »

Искам да покажа едно произведение,което аз съм писала:

 der kiss

не, любов, не е това.
не сме никога ръце свързвали.
греховни думи не сме произнасяли.
мъки големи не сме преживявали.
ползи добри един от друг не сме имали.

въздухът пълен с тежки мисли е,
думите с камъни мръсни затрупали сме,
вълните заливат целувките ни,
одеало златно обгърнало ни е
и здраво държи ни в своя плен.

райски цветя растът под нозете ни,
небесни плодове падат в краката ни,
горски духове до земята кланят ни се,
и ние сме там и ги гледаме.

косата ми внимателно сплетена беше,
очите ти зорко следваха ме.
но криех се аз от тях..
венец от цветя омайни сложи ти в косата ми.
но аз не исках да те гледам, не..

спасението дебнеше някъде,
не исках да виждам лицето ти,
и затворих аз уморено очи.
докосна с пръсти моето лице
усетих, че идва ред на устните.
отклоних своята страст от теб
и когато ти впи устните си ме болеше.


край тихата река,
заедно бяхме,
но любовта някъде губеше се.
под ясното небе,
с теб стояхме,
но ръцете си не държахме.
под нежната сянка на брезата,
един до друг лежахме,
но щастливи и за миг не бяхме.

не беше туй любов истинска,
беше само жар изстинала.
беше само пепел,
ненужна и непотребна.
вятъра задуха и ние загубихме се..
Активен
LifeAndLove

Публикации: 0


« Отговор #23 -: май 04, 2014, 19:53:25 »

Орхан Вели
Парад на любовта

***
Седмата е Алийе – капризна дама.
Ала много много не можах да й се наслаждавам
като всякоя капризна дама –
скъпа като обеци и кожено палто.

Осмата пък е онази калпавата,
в другите жени чест търси,
ала в нея ако търсиш, вдига врява до небето.
И отгоре на това…
мошеничка, която ще те продаде за пет пари, преди да си усетил.

Деветата се казваше Айтен.
Докато е на работа, робуваше на всеки,
но излезе ли от бара,
лягаше с когото си поиска.

Десетата излезе умна
... и си тръгна…
А че беше права, права беше.
Любовта била за богаташи,
любовта била за безработни.
Две сърца ако в едно се слеят,
на палат оборът се обръща, но и
двама голи само на хамам подхождат.
Жена, привързана за работата си бе единадесетата.
Как иначе,
бе надничарка при един злодей...
нощем влизаше във стаята ми
и оставаше до сутринта.
Напиваше се със коняк.
А с пукването на зората се залавяше за работа.

Да дойдем на последната.
Към никоя не се привързах
колкото към нея.
Не само бе жена, но и човек.
Не беше ни капризна,
нито алчна.
Казваше: да можеше да сме свободни,
и да можеше да бъдем равни.
Умееше еднакво да обича
и живота, и човеците.

Активен
galina12
Новак
*
Пол: Жена
Публикации: 13



« Отговор #24 -: октомври 12, 2014, 20:11:24 »

"Каквото и да се говори, любовта не е само сладко чувство, което идва и бързо си отива... Тя е самата същност и цел на живота. Тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват." Споделям с вас един от най- любимите ми цитати от книгата ''Любов'' на Елиф Шафак.  heart
Активен
milady
Сватбар
***
Пол: Жена
Публикации: 232


"The most happy"


« Отговор #25 -: януари 01, 2015, 19:49:18 »


Любимият ми сонет от Шекспир:

Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.
Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.
Активен
Lupercola
Гост
« Отговор #26 -: януари 01, 2015, 20:31:35 »

Жената е поезия и проза.
Поезия, когато тя цьфти
разкошна и уханна като роза
и твоето сьрце от страст пламти.

Поезия, когато тя танцува
и пьстрата й рокля шумоли,
когато е щастлива и целува,
кога се смее и се весели.

Поезия, когато вьнка май е
и тя ти шепне влюбени слова,
каквито сама тя едничка знае
отпуснала на твойта грьд глава.

А проза е, когато те оплита
в досадни грижи, в дребни хитрини,
кохгато е намрьщена, сьрдита
и прави мрачни всички твои дни.

Когато ти мьрмори недоволна,
че кьсно се прибираш вечерта,
когато и детенцето е болно,
когато си отива младостта.

Да, прозата е друга, друга…
Не я познава нейния любим.
Тя пада се изцяло на сьпруга
като вериги, гнет непоносим.

Ако добре се сещам: Давид Овадия
Активен
Страници: 1 2 [Всички]   Нагоре
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by SMF 1.1.16 | SMF © 2011, Simple Machines