А как се разбирате със свекървата? - част 2

[svetli]

щом питаш...
то всъщност не е кой знае какво, но просто жената е свикнала майка й и брат й (баща им е починал отдавна) да се грижат за нея. До такава степен, че майката си дава цялата заплата. За щяло и нещяло звъни на брат си (мъжа ми) и го занимава надълго и широко с проблемите си. Но най-лошото е, че иска той да й ги решава. Особено за пари, аз съм твърдо против. Даже подарък за сватбата не ни е подарила, да не говорим, че нямаха финансов принос никакъв. Само претенции (що нямало чалга    )
Е, оплаках се и аз 

[Vanilly]

Светли, това със семейството на милото е много неприятно, че разчитат все на него и аз понякога се дразня, че майка му за мъжката работа все него занимава, но няма как, тя му е майка и съм се примирила, добре че не е в краен вариант, но това за парите и аз не бих била съгласна, даже преди да станем семейство имаше период в който милото издържаше брат си, чувстваше се задължен. Радвам се, че те не са нахални, както в твоя случай и така както той им помага и те винаги са готови да помогнат! А мъжа ти определено трябва малко да поговори с тях и да престанат да му висят на врата!

[магито]

Свтли ние имахме подобен проблем отдавна обаче, как да кажа преживяхме го и всички пораснахме.На мъжа ми майка му е вдовица от 11г вече.Той беше на 18 когато почина баща му, брат му беше ученик и той започна работа веднага, защото някой трябваше да помага, а майка им не е в състояние да се грижи сама за всичко.Когато брат му вече порасна и започна да работи, мъжа ми дойде при мен в София и започнахме да се мъчим да изградим наш живот, и тогава стана весело, техните нали свикнали да го притесняват за щяло и нещяло почнаха да му звънят, за пари за ремонт за незнам си какво, за пари за изследвания на майка му и за разни други глупости.На мен в един момент ми писна и му казах, че ако ще им праща пари да си хваща багажа и да заминава обратно в Плевен.Скарахме се сериозно, но май ме е разбрал какво съм имала в предвид, защото като се прибрахме той проведе един разговор с майка си и брат си и от тогава пари не ни се искат освен ако яко не са я закъсали.

Колкото до свекървите за коята ще кажа, че много се обичаме и уважаваме просто защото живеем в отделни къщи.Тя жената е готина, но си има свой начин на живот, на подредба на всичко и аз каквото съм рогато просто не знам как бихме се разбирали.

[svetli]

Маги, и съгласна съм с теб за свекървите. И аз си имам свои принципи и даже на майка ми не разрешавам да ми се меси за в къщи, а камо ли на свекърва. Всеки да си знае къщата! Това е най-добрия вариант.
А иначе, за другото, постигаме по нещо, но с доста бавни стъпки и вече взе да ми писва. Накрая аз ще ги строя в две редици и ще им кажа някои работи в прав текст. Пък тогава, който иска да се сърди. 

[Pisetata]

Аз с моята нямам кой знае какви отношения.Живеем далече от тях,ако ми се обади по тел говоря,но аз почти никога не я търся!Преди време техните не ме одобряваха и затова сега не им свалям шапка.Може да съм злопаметна,но щом вече веднъж са ме наранили,гледам с други очи на тях! Може винаги ще бъде така-знам,ли!

[Anita81]

Савка, стискам ти палци всичко да е наред Наистина е много неприятно.
И аз се намирам в една подобна ситуация. Както вече писах аз се разбирам много добре с родителите на мъжа ми и с брат му, нямам никакви проблеми с тях. Проблемът ми е жената на братът на мъжа ми, т.е пада ми се етърва или нещо такова. Та тя е супер егоистично същество, което мисли единствено за себе си, винаги иска да става това което тя иска и когато тръгнем нанякъде заедно никога не се съобразява с нашето мнение. Дори не дойдоха на рожденния ми ден като ги поканих на вечеря под предлог че тя имала сготвено  , не ми се обади по телефона дори, за да ми честити именния ден, въпреки че знаеше за него, под предлог че били се скарали с брат му и не и било до именния ми ден. Та аз ли съм виновна че са се скарали    Мъжът ми им чете по едно конско и за двата ми празника, но през едното влезна пред другото излезна. А аз никога, ама никога не съм пропускала да  ги уважа на празниците им. Винаги когато дойде вкъщи се държи надуто и постоянно е нацупена и ако каже нещо, то е на въпреки. На сватбата ни се държеше супер надуто и лицемерно и дори гостите са го забелязали  . Наложи се 2 седмици да живеят вкъщи и ако искате ми вярвайте не ми се прибираше вкъщи само като знаех че тя е у нас. Самото и присъствие ме притеснява.Дори когато съм в моя си дом, ако е около мен не можем с мъжа ми да се отпуснем. У тях също като отидем постоянно сме на тръни. Ситуацията е много неприятна, тя се държи отвратително не само с мен, а и с мъжа ми, и най неприятното е че поставям мъжа ми и брат му между чука и наковалнята, защото на мъжа ми му  е кофти когато вижда че брат му се чувства неловко заради нейните действия а не искаме да предизвикваме скандали между тях, заради нас затова си замълчаваме и си правим изводите сами. Болно ми е че сме в чужбина, на 7000 км от блзиките и приятелите ни, събрали сме тука, те са ни най-близките хора, и вместо да поддържаме нормални отношения, и с нея да сме приятелки, ние едва ли не, не се понасяме. Много ми е болно от цялата ситуация  А пред хората каква мазница е, не е истина, изобщо не знаят какво представлява всъщност. Осъзнавам също и че здраве и живот, когато имаме деца, тя ще се държи по същия начин и с децата ни, и ми става още по-болно. А тя е човек, с който наистина не мога да комуникирам, дори и да и кажа всичко което мисля, и че постъпките и не са правилни, тя няма да си вземе поука и да се промени, а напротив ще продължи да го прави само за да ни дразни  . Ние нямаме общи теми за които да разговаряме, и 3 години да не сме се виждали пак няма да имаме. Просто ужасен човек, не знам брат му как я търпи, честно ви казвам, явно има железни нерви. А колко пъти го излага и него пред хората, като говори глупости за нас, няма да говоря. За нея най-важни са приятелите ( и то нейните- тези които харчат много пари безразборно), и понеже ние не сме хора които харчат пари безразборно( не защото ги нямаме, а защото не мислим че е правилно) явно ни смята за недостойни за нея. Не знам как да си обяня поведението й. Но наистина ми е много болно и някой ден чашата на търпението ми ще прелее. Засега търпим само заради брат му, да не се изпокараме заради нея, защото май тя точно това иска.

[savka]

Анита това което разказваш е много неприятно и със сигурност ти е много гадно. Права си трябва да се поткрепяте щом сте сами там .А и сте едно семейство  Но за съжаление има такива хора като твоята етърва и наистина се чудя мъжете им как ги търпят или са все още заслепени.

 Благодааря и на всички момичета който ми стискаха палци - срещата мина много добре и се чудя защо не го направих по-рано .С една дума се преоткрихме двете взаимно и си обещахме да излизаме по -често само двете защото ни беше много приятно. Явно досега едната е чакала другата и обратно.Но съм щастлива от факта че вече мога да я нарека моя приятелка 
 

[Vanilly]

Савка, много се радвам за вас!! Много пъти нещата остават просто неизречени, единият ис мисли едно, другият друго и се разминават!! Пожелавам ви много положителни емоции на вас двете!

[23]

Anita, за пореден път се убеждавам колко са сложни роднинските отношения! Ситуацията с етърва ти е кофти, но в крайна сметка, не си трови нервите заради нея! Поне от това, което чета, оставам с впечатление, че просто тя не е човек, заради който си заслужава да го правиш!
Савка, искрено се радвам, че нещата са се подредили, пожелавам ти от тук нататък отношенията ви да стават все по-добри!

[katya_79]

Anita мога да ти кажа, че преди време бях изпаднала в подобна ситуация като вас.Само че проблема не беше с етърва,  а с първа братовчетка на мъжа ми.Когато си далеч от дома  и от близките си разбираш колко пари струват хората.Казвам хората защото и братя и сестри, а да не говорим за братовчеди могат да се видят в истинската светлина.Разочорованието е наистина голямо, но това което мога да те посъветвам е да контактуваш колкото се може по-рядко с тази жена. Събирайте се, но не и кланяй шапка -в смисъл не и засвидетелствай никакво внимание.Все едно не съществува.Безразличието е по- лошо от ненависта! От личен опит ти го казвам.Гледай и си обичай мъжа всичко останало е маловажно

Савка много се радвам, че сте се разбрали! *THUMBS*Винаги съм смятала, че истината се открива в диалога. За съжаление има  ситуации в които говорим на различни езици.Радвам се, че твоят случай нее като на Anita.

[svetli]

Савка поздравления и от мен, че сте се разбрали. Много е хубаво това!
Катя много хубаво и вярно си го казала

За съжаление има  ситуации в които говорим на различни езици.

Тогава е наистина трудно!

[Anita81]

Савка, много се радвам за вас, 
Момичета, благодаря ви, наистина е кофти ситуация и най лошото е че няма да се оправи. Опитвам се да не си тровя нервите заради нея и по принцип се старая да не се срещаме и да не контактуваме, но е трудно, защото те са двама братя и се налага да се виждаме отвреме навреме.
А иначе, ако не бяха братя, преди доста време щях да и кажа всичко и да спра да контактувам с нея. Просто такива хора не заслужават вниманието ми.

[nia]

Направо ме е срам да си призная , че се разбираме много добре с моята кандидат-свекърва. Живеем врата срещу врата , не я виждам всеки ден или ако дойде да ни види стои малко. Подкрепя ме когато вижда , че синът и не е прав. Подкрепя ни и финансово , а не е богата.Изобщо не е както всички изписани по- нагоре "свекървища". Не е идеална-всеки си има трески за дялане, но се търпи.Познаваме се  от 6 години вече.
 Така , че момичета мога само да ви пожелая  да имате поносима свекърва, като моята. А  за себе си пожелавам тя да не се променя към мен и синът си.

[fiibi_bg]

nia това е суперско.даже похвално.Хубаво е ,че макар и малко има такива взаимоотношения.Родителите са хората,които винаги могат да ни помогнат и мисля,че връзката с тях трябва да бъде много силна.

[gerito_81]

Разбираме се чудесно
може би съм от малкото снахи, които трудно намират какво лошо да кажат за свекито си, ама какво да направя като това е самата истина
Наистина виждаме се рядко, но пък лятото прекарваме по 1-2 месеца при нея и се чувствам страхтоно
Виж за свекъра не мога да кажа същото...