Кога/как разбрах, че съм бременна?

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Привет!

Аз все още не чакам бебче , но ще ми бъде интересно да споделите...

[attachment deleted by admin]

[Юлия]

До сега съм правила няколко теста за бременност и при всичките съм знаела, че не съм и не защото е нямало повод.... просто знам. Усещам го.  Не знам обаче дали ще  усетя когато съм бременна....
Ох нямам търпение... 

[silverarrow]

И аз съм правила десетина тестове за бременност - все през  тийнейджърските ми години и все със треперещи ръце съм държала стикчето взирайки се за ужасяващата 2ра черта. Слава богу, не се наложи да я виждам тогава. 10-11 години по-късно...
Със съпруга ми се прибрахме от ски ваканция и решихме да уползотворим последната ни вечер заедно  - аз му казвам "айде да правим бебче", той, прохърквайки в полусън ми отговаря - даа, даа. Отидох аз на любимия гугъл да прочета как става (ами да, ние сме от хората дето цял живот сме се пазили я с кондом, я с "прекъсване" и не бях сигурна дали нещо по-специално трябва да се прави). Опитах се и да изчисля кога овулирам - калкулатура ми зададе два въпроса (кога ми беше последния период и колко ми продължава цикъла), нито на един от които не можах да отговоря с точност. Казах си, че ако стане ще стане и така.
3 дни по-късно - усещам замаеност в един период през деня - надали свързано с бременността, но аз веднага си помислих за  това
7 дни по-късно - СТРАШЕН апетит, чести повици за ходене по малка нужда, и много газ (извинете)
8-9 дни по-късно - УЖАСНА умора, (вярно, че много работехме, но умората беше "различна"
Започнах аз да чета по нета за симптомите на ранна бременност и зжуцхаха точно, като това което изпитвах (няма как да съм си въобразявала защото аз дотогава не знаех, че всичко това мойе да е от бременност) - усъмни ме само този неистов глад.
12 дни по-късно, купих си първия тест. Реших, че ще чакам поне докато трябва да ми дойде - между 5 дни и 10 дни (малко съм нередовна). С таткото дори си говорехме как мойе да е "станала работата" но истината беше, че шансовете изобщо не бяха на наша страна. 7 години да не стане случайно и точно сега от веднъж!
14 дни по-късно - разбирам, че любопитсвото е по-силно от мене. Апетита, чувствително понамалял, но умората е невъзмойна за описание и гърдите също започнаха да се подуват. Беше вечерта, може би почти полунощ, взех едно тестче, прочетох набързо как се прави и хайде в банята. Едната чертичка се появи веднага - също като както бях на 17 се взирах да видя втората чертичка и тя просто започна да се появява - леко, по-силно, още по-силно, по-бледа от другата, но въпреки това МНОГО добре видима. Аз ЗНАЕХ, че ще я видя, но просто се разтреперах като наистина я видях. Единственото чувство, което определя какво изпитвах е радостно объркване от рода на "Ами сега??!!"

ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ!!!!    Ако съдя по кандидат мамите, в този форум след време ще се народят много обградени с лщбов бебчета!!!

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

silverarrow, миличка, колко хубаво си ги описала, чак настръхнах и малко

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

[vanis]

silverarrow  ти ми даваш надежди че въпреки дългото пазене е възможно още от първия път.Браво на вас.Аз се притеснявам защото ние сме вече заедно 7-ма година и като вас сме се пазили досега..

[denisimo]

Спокойно vanis-и при нас стана от първия път след 7 години пазене - просто като е писано то само чака за му дадеш шанс и веднага го "сграбчва", поне нашето така направи, защото ние веднага след този един път преустановихме опитите-но къснооооооо 

[vanis]

denisimo дано стане

[denisimo]

Само не го мислете прекалено предварително и то самичко ще дойде. Иначе пренавиването може да ви изиграе някоя лоша шега. Аз винаги подхождам в мисълта, че всичко ще е наред. И сега с бебето пак съм така-старая се да мисля, че абсолютно всичко ще е наред. Не че не притеснявам-даже много понякога, чета, образовам се за всякакви рискове, болести и т.н., минават ми и кофти мисли през ума, но някак си над всичко е идеята, че всичко ще е ОК.

[Юлия]

denisimo  ти кажа ли какво ще е вашето бебче май съм пропуснала? 

[fiibi_bg]

denisimo  ти кажа ли какво ще е вашето бебче май съм пропуснала? 

каза - момиче е засега

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Само не го мислете прекалено предварително и то самичко ще дойде. Иначе пренавиването може да ви изиграе някоя лоша шега. Аз винаги подхождам в мисълта, че всичко ще е наред. И сега с бебето пак съм така-старая се да мисля, че абсолютно всичко ще е наред. Не че не притеснявам-даже много понякога, чета, образовам се за всякакви рискове, болести и т.н., минават ми и кофти мисли през ума, но някак си над всичко е идеята, че всичко ще е ОК.

Да, наистина много е важно да се мисли позитивно!!! denisimo, поздравявам те за позитивизмът ти, дано всички ни "заразиш" с него!!!

[muhichka]

Здравейте момичета ,

предлагам тука всяка да сподели как се е чуствала в първите дни / седмици на своята бременност!
Така ние , които сме в период на зачеване ще можем по-рано да установим щастливата новина!!!
И понеже съм още от бебеправещите аз ще се разпиша като свърша работата а дотогава ще чета е ще се уча от Вас!

[shtastliva]

Дааа, това е чудесна идейка muhichka, всеки да сподели за признаците си и така ние, които сега работим по въпроса ще можем бързичко да се ориентираме

[muhichka]

А защо никой не споделя ?
Сигурна съм , че не при всички еднакво!
Хайде момичета , дайте малко инфо за вашите първи признаци?!