Кога/как разбрах, че съм бременна?

[Natalia Borisova]

И аз така реагирах, макар че бях сигурна че вече съм бременна като видях двете чертички, толкова ясни и  така ми стана хубаво и се развълнувах, поплаках си в банята.  И сега като се сетя и ми става едно такова като се сетя какво чувство изпитах. 

[djd_vn]

Здравейте!
Аз имах закъснение от 3-4 дена,но не мислех че е  сериозно, защото съм имала и 10 дена закъснение миналата година. За сигурност реших да си направя тест и видях една много бледа втора чертичка, на която не се доверих и си купих втори тест, който беше с по-ярка чертичка. Веднага се обадих на приятеля ми и му казах, че трябва да отидем на видеозон за потвърждение. Отидохме в Майчин дом, но имаше изненада - след двата положителни теста доктора каза, че има около 1-2% вероятност да съм бременна,тъй като не се виждало да има плоден сак. Но каза да проверя след седмица ако не ми дойде дотогава. След седмица ми се наложи да си правя още един тест, който беше "много положителен" с доста добра втора чертичка и отидох при личната за направление за гинеколог. Тогава се видя малкия сладур 
И вече съм в 7-8 г.с. и сладура си расте, да е жив и здрав.
 След това имах 1-2 седмици, в които можех да спя дори права, но за щастие не ми се гадеше.
Надявам се скоро да не съм такъв Сънчо по всяко време на деня

[didi_vla1983]

Страхотно!!!Поздравления ила!Това доказва, че не трябва да се доверяваме в началото веднага, защото явно не е много сигурно щом не се вижда добре!Затова наистина трябва търпение, да се изчака малко и тогава да правим планове и да се настройваме за каквото и да е!Лека и безпроблемна бременност ти желая!

[amya]

Каква хубава тема. Аз да си кажа много ме е срам  ама аз много късно разбрах. Понеже ние с таткото решихме, че искаме бебче и около година опити и все нищо. И вече бях спряла да мисля за това, мислех че нещо не ни е наред и след време да идем на лекар. И си имах разни планове за учене  , понеже съм на 22 и мислех да кандидатсвам. И така една вечер се разхождаме в Мола и аз си викам " абе я да видя кога ше ми идва тоя цикъл, че ме наболяват вече яйчниците и си е време" и си хващам календарчето и почвам да броя, и в един момент стават много дните. То ми закъснявало с 10 дни и аз от толкова работа и грижи хич не съм забелязала  . Та на другия ден тайно едно тестче си пуснах и то положително. После се прибрах и докато кажа на моя приятел,че ще имаме бебче и  . Ох сега като си спомня и пак ми се насълзяват очите, голям рев беше, десет минути не може да ме успокой. Много се бях притеснила, не знам защо, просто като се шашнах  .Та така при нас,много беше странно и хубаво 

[didi_vla1983]

Много хубаво се е получило!Ето и твоят разказ доказва, че спокойствие му е майката и това всички бебеправещи трябва да го знаят!Защото ако бебчето е фикс идея и само се притесняваш и броиш дни и т.н. то само от нерви няма да стане!А ето, че ти си се отнесла и то чудото станало!!!! :danceg:Много готино!!!

[mirindadimi]

Ние бяхме решили, че имаме нужда от нова кола и обикаляхме с "бебето" /бащата/ по автокъщи, салони и т.н.т. цели три дена. Той искаше да си вземем нещо по - така спортно, с две врати. Хареса една и вика:'' Тази ще е!", а аз: "Твърдо не!Това не е семейна кола, а кола за ерген. А и няма място за детско столче." Той ме погледна, погледна, усмихна се и вика да права си". Ние от известно време правехме опити за бебче, но не сме се измъчвали над мисълта кога точно. Бяхме решили, че това е божа работа. И така купихме семейната кола и вечерта аз с болки в яйчниците, бодут корем и  търчаща до WCто си помислих, че от голямо обикаляне съм настинала. Нищо не му споменах. На другият ден отивам аз на работа и в обедната си взех един тест за всеки случай, даже се бях поколебала, т.к имах едри да не ги развалям. Прибирам се и хоп в WCто. А толкова много ми се пишкаше, че целият тест напишках и си викам мале повредих го, този няма да го броя! Излязох си и веднага ме погнаха с работа, но още минутите течяха. Сядам на бюрото и почвам, но реших да погледна теста. И какво да видя - две големи кърваво червени черти." Мале аз съм бременна!"  Винаги съм си мислила как точно ще се случи, какво точно ще е първото ми усещане , а сега всичко това вече е факт! Ура!!! Исках да споделя с някои, т.е с целия свят И викам ще кажа на една колежка, за да се поуспокоя и й пиша по скайпа от другия кабинет:" Ела да ти покажа нещо красиво!"И тя като го видя и двете рев, сълзи, сополи, прегръдки, честитене и така вече официялно бях стана мама!

[didi_vla1983]

Оф колко сладко!защо така винаги като чета разказите за това как сме разбрали з абременността ми става толкова мило и едно силно вълнение ме обзема и го преживявам с всяка една!Толкова е хубвао!

[martididi]

Първия път разбрах още преди да ми закъснее,имах всичките признаци на бременна.
Втория път беше неочаквано,приятна изненада.Майка ми ме позна веднага,аз дори и не подозирах,имах рожден ден и минахме през тях да й оставиме това-онова да се почерпи и като ме видя как налитам на сладките,бонбонките и баничката каза убедено:
-"Ти си бременна!!!"
С мъжа ми се изхилихме а аз:
-"Да бе,бременна-глупости!"
И точно след седмица започна да ми се вие свят да ми става лошо,но си мислих,че ме е лепнал грипа,писах се болнични,закъсня ми,викам си:
-"Ох,то от грипа"
Накрая реших да си направя тест и  две черти направих 2-ри  пак две черти!
Мъжа ми като разбра беше най-щастливият човек на света а аз бях малко уплашена,все пак Емито тогава нямаше и 2 години малка беше,но и за миг не сме си и помисляли да го махнем!

[Юлия]

Аз също имах признаци, но те така си се появяваха последно време преди да ми дойде. Този път обаче си останаха. Гървите ме боляха страшно много, бяха станали по-твърди. Имах леки болки ниско долу когато кихнех, или се обърнех ряско.
Бях решила да не си правя тест скоро защото така или иначе все ми закъсняваше по няколко дни. Но на 25.02 не идържах и когато станах сутринта взех теста в ръка и айде. Направих го и като се обръщам да видя       Избухнах  в нещо като плач - истерия и направо се разтреперах. Исках да споделя с някого и на кого - на мама разбира се, за таткото трябваше да е изненада.
Много беше вълнуващо всичко и продължава да е все така. 

[Биa']

На 7 ден разбрах, че съм бременна и въпреки, че го очаквахме пак бяхме много стаписани ;(


Не пишете само с главни букви!

[cvetka_t]

здравейте на всички аз съм цветка и искам да ви се похваля че сега когато съм на 20 г.(някой ще кажат не е ли много рано)съм бременна и съм много щастлива както и таткото ние с него много го искахме и стана от първият път не сме и мислили че ще имаме още опити и двамата бяхме сигурни,че е станало.Разбрах на седмия ден,все пак така са ми казвали и лекари,че чак след седмия ден може да отчете сега сме вече в първият месец.когато видях 2-чертички на теста си помислих че маи бълнувам или нещо такова защото щастието което изпитах беше неописуемо 
искам само да попитам понеже видях че при вас го е имало въпросното течение аз все още го нямам трябва ли да се консултирам с лекаря ми или е излишно безпокойство?
благодаря на всички и лека бременност ви пожелавам!!!

[ROSI KRASTEVA]

cvetka_t честито лека и безпроблемна бременност
аз лично съм нямала такова течение и според мен е индивидуално за всяка
щом имаш + тест няма от какво да се безпокойш даже напротив бъди по-внимателна и грижовна към себе си и се усмихвай повече

[Алексчето]

При нас си беше планирано, и аз хич не вярвах, че ще стане от първия месец опити. Точно след сватбата имахме една седмица отпуск и ни беше супер . После тръгнахме на работа, а аз междувременно си купувах тестове през 4 дни, просто не се сдържах, и все отрицателни . точно по това време в работата ми беше доста напрегнато, не се спирах, а колко нерви изхабих  , и освен това влачих едни тежки кашони, и си викам "Ей сега ако се окажа бременна направо ще умра на яд!". Имах си всички признаци, че трябва да ми дойде, гърдите си ме боляха, корема също, но по - често ми се пишкаше. Дойде деня и не ми идва, но аз спокойна, казвам си утре ще ми дойде, на другия ден пак така. На първия ден от закъснението ходихме на рожден ден и аз разбира се си пийнах малко  , после на пияно бар  и при все това и си дръпнах няколко пъти от една пура  . И като ми се замот аглавата, стана ми лошо и си тръгнахме. В понеделника съм вече на работа и пак не издържах, взех си един тест и излезе бледа втора черта, но аз си знам, че това си е направо  . Много се зарадвах, след това с работа се замотах, и по едно време отивам до една колежка, с нея сме роднини, и я дърпам настрани, и показвам теста. Тя как се зарадва, направо се  . вече към обяд се обажда милото и понеже той беше наясно, че още не ми е дошло, ми казва "Какво става?", а аз "Е ми станало е", а той "Дойде ли ти?", а аз "Не бе другото е станало!". И той много се зарадва . И така та чак до сега

[Picolina]

Колко хубаво  aleksa_sm,важното е че сте го искали и то е станало!

[Picolina]

Аз защо съм я пропуснала тази темичка и не съм разказала.
И така с малко закъснение: И ние правехме опити около 5-6 месеца,в началото бяхме нетърпеливи и все под напрежение,а то все не ставаше.След около 3-4 месец,вече не мислехме за това и даже планове най-различни си правехме,аз започнах нова работа,преместихме се в ново жилище и т.н. Милото ме беше изненадал,след нова година да ходим на ски-почивка в Боровец,и аз много се вълнувах,нямах търпение да се кача на ските,но...съдбата ми беше подготвила друго.Точно предния ден се връщах от училище,когато имах страшни болки в яйчниците,гърдите ме боляха и ми се виеше свят.Аз помислих,че нещо не е  наред с яйчниците ми тъй като и друг път съм имала проблеми и много се притесних,защото тази болка не минаваше дори и с хапове,а на другият ден трябваше да летим.Както и да е тръгнахме за София,но кацнахме в Солун (имаше мъгла на летището)и от там 6 часа с автобус до Боровец.Тъкмо ми беше минала болката и от това пътуване се появи пак,и вече на следващият ден аз викам на милото преди да ходима да се качим на ските да отидем да видим какво става.И добре че сме отишли,доки каза че само да бях се качила на ските и само леко да падна или нещо такова и съм можела да загубя бебето Изпитвахме голяма радост,че най-накрая ще си имаме бебче,но и от друга страна ми беше много гадно,че пак не успях да се кача на ските
Но явно така е трябвало да стане!!!