Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето"

[menyanthe]

Я, аз чак сега я виждам тази темичка, ама май и аз съм за тук... За момента мислим да изчакаме с бебето,  защото искаме първо да си завършим магистратурите и да си стъпим малко на краката, пък после живот и здраве, дето се казва, то само ще си дойде. 

[beb4eto_na_me4o]

Аз се включвам тук с идеята да не стоя много, много...
Януари месец ми предстоят разни здравни манипулацийки и ще трябва на мине малко време да се възстановя. Иначе живот и здраве след това мислим да започнем така съвсеееем невинно да мислим за бебе  ... Ще видим, то Божа работа.... Но пък за сега се записвам тука, да не пропусна и аз нещо 

[блясъчко]

за жалост аз още ще си стоя тука, защото заради "финансовата криза", защото след обещание да премина на трудов договор с всичко както си трябва, се оказа, че вече си нямам работаа... а вие знаете как е, осигуровки и всичко... 

[katrin_sl]

Блясъчко, аз също съм на твоето положение. Без работа съм от 2 месеца и съм в усилено търсене. Пуснах толкова много кандидатури, а от никъде нищо. Но все още не се отчайвам, млади сме, имаме време да си намерим нова работа и да си направим бебе. Така че, горе главата!!! Всичко ще се нареди.

[Kiksi]

Мила Звезди, прегръщам те силно и ти пращам голяяяяяяяяма доза от моя оптимизъм, че не може все на зле да върви, в един момент стигаш дъното и щеш, не щеш, ще се оттласнеш нагоре.
Катрин, и на теб искам да кажа същото.
Така е млади сте, има време, ама толкова ме е яд, че според мен преекспонираха малко нещата с тази криза и работодатели, и банки взеха да изпадат в истерия, без да е много нужно според мен 
Само плашат наляво и надясно каква безработица се задавала, а работни места има, при сестра ми даже хора напуснаха и не могат да намерят още нови. Според мен се създава изкуствено напрежение и всеки работодател в очакване на най-лошото, гледа да "затяга колана", преди още това лошо да е дошло.

Все пак времето е пред вас, ако сте като мен на 29 и виждате как биологичният часовник неумолимо тиктака и почва човек да се пита, ще стане ли, ама скоро ще прехвърля 30, ами ако не стане и т.н.
Какво не бих дала сега да съм на 25 примерно да знам, че имам време пред себе си, а сега вече много не ме интересува, че парите освен за храна и сметки и кредити май за друго не стигат
Казала съм си, че ако Господ ме дари с дете някой ден и нямам пари, ако трябва хляб и сол ще ям само, ама пак ще го отгледам.
Ама тая песен я запях сега чак, преди си виках - има време, да се стабилизираме финансово, а то какво стана, както казва милото: "Преди работехме много по-малко и имахме много повече пари, а сега е обратното "

В смисъл, че ако преди 4-5 години се бяхме решили на тази стъпка , животът не беше толкова скъп и доходите ни бяха доста прилични и щеше да е много по-лесно. Но финансовите причини не са за подценяване и докато човек може да отлага заради това, трябва да го направи. Но лошото е, че в един момент се намесва и факторът "възраст"

[блясъчко]

Катринка, Кикси, дано наистина се постабилизират нещата все пак съм оптимист, въпреки някои неприятности... вярвам, че когато сме истински готови, най-голямата радост ще се случи на всяка от нас 

[Rapunzel]

и аз трябва да се запиша тук колкото и да не ми се иска  това да бъда бременна булка ми е най-малкото притеснение, но май ще изчакаме след сватбата. Първо нямам работа, не се знае и кога ще започна защото статута ми в САЩ е никакъв в момента и ми е ужасно нервно и напрегнато а с нерви бее не се прави. Второ предстои ни сватба и уж се оправдаваме с това че голям разход ще ни е и събираме пари за нея. Трето милото ми май не е мн готов за бебе ама не се и дърпа много та вероятно няма да го питам повече. Четвърто - най големия ми страх, преди около 4 години имах стряскащи гинекологични проблеми, напоследък уж всичко е наред, но като се прибера май месец в БГ ще трябва да си направя пълни изследвания и дай Боже ако всичко е наред ще се местя в другото клубче. И най - накрая искам да кажа и да се помоля:"Дано Бог ни помогне да си имаме едно здраво детенце, другото не ме интересува, пари се намират и деца се гледат и по квартири и на всякъде, важно е да има много любов и разбирателство" Подходящия момент и финансов, психически и какъвто и да било то може и да не дойде скоро, но за мен децата са истинското богаство, затова стискайте палци до лятото най много да се местя в другото клубче на бебеправещите. Колкото за пътването на децата мисля че това не е проблем, имам приятелка кято и с двете си деца пътуват в годината по 3-4 пъти със самолети, влакове, коли и всякакви транспорти, страхотно мобилно и щастливо семейство са и аз си мечтая за такова.

[ellie_bellie]

Честита Нова Година на всички! Аз продължавам да си стоя в тази тема и с настъпването на новата година, макар че много упорито от баницата ни се паднаха всякакви късмети с увеличаване на семейството. Спрях противозачатъчните преди 1 месец и трябва да изчакам около още 5 месеца да се изчистя и живот и здраве ще се местя в другия клуб през лятото. Психически не съм готова за "другия" клуб, но се надявам да се подготвям мислено. Честно да си кажа, определено не ми е дошъл акъла да бъда майка и може би не ми се поема тази отговорност засега, но годините си минават и трябва да се действа. Казахме си, че тази година ще се съдерем от пътуване, защото след това ще трябва да се закротим за известен период.

[Gergancheto]

Аз се връщам в този клуб, тъй като се оказа много вероятно да заминем в Англия на бригада. Ще изчакам за да видя дали ще заминаваме, ако заминем ще съм в този клуб поне още година 

[Rapunzel]

Браво ellie_bellie добре си решила че си спряла противозачатъчните, а от много пътувания, приятни емоции и отпускащата атмосфера на почивките най неусетно се правят бебчета, имам една приятелка която все през патуванията си ги прави бебчетата. И не се притеснявай, то нека стане бебче пък ще имаш 9 месеца да се настроиш психически, леко полеко и това ще стане. Успех ти желая спокойствие и много прекрасни емоциии през Новата година!
Честита Нова Година и на всички други момичета, кой каквото си пожелае да му се сбъдне!

[Gabito]

Здравейте и от мен. Аз също ще се запиша в този клуб, въпреки че страшно много искам бебче, но... мъжлето ми не иска. Той има едно дете (плод на младежка "грешка") и смятам, че то е главната причина сега да отлага тази стъпка в живота ни. Криво ми е и усещам, че с всеки изминал ден се вманиачавам все повече. Мъжа ми твърди, че трябвало да изчакаме известно време, да си стъпим на краката финансово (предстои ни ремонт на жилището), да завърша университета и т.н., но според мен това са чисти извинения. Виждам ужаса в очите му, когато например пропусна хапче (на противозачатъчни съм) и от това ме боли. Виждам го как се ядосва, когато ме "хване" да се ровя из "бебешките" форуми. Както и да е... Изгледите са да се задържа доста дълго време тук, въпреки че тайничко се надявам да прескоча в някой от съседните клубчета  Стискайте палци ! 

[svetli]

Габито съжелявам, че си в този клуб не по твое желание и ти пожелавам нещата да се променят като по чудо и да имаш желаното бебче.

[Gergancheto]

Габи а не си ли говорили тези неща преди сватбата, защото лично за мен това би бил голям проблем    Не е като да сте на различно мнение за това какво ще вечеряте, все пак говорим за дете - една от най-сериозните стъпи в живота на двама души, няма как да сте на различно мнение по този въпрос 

[Gabito]

Говорили сме и той казва "Разбира се, че искам дете от теб, но всичко с времето си. Нека първо да си завършиш образованието (аз съм 2-ра година в университета, остават ми още 4 ), пък и да си "поживеем" малко". Аз обаче усещам, че не това му е проблема. Виждам страха в очите му. Преди да се запозная с него не исках и да чувам за дете на този етап, но... обичам го много и някак от самосебе си желанието се появи и то толкова силно, че чак се плаша. Все се надявам, че нещата ще се оправят и в един момент той ще се почувства по- сигурен и ще се реши на тази стъпка. Той детето си почти не го вижда. В началото много го подтиквах да се бори за него, поне да го вижда по- често. От както обаче се запознах с него (детето) нещо в мен се пречупи. Не знам дали е ревност или нещо друго (не си го обяснявам), но се чувствам ужасно само като си помисля за това дете. Спира ми въздуха. Ужасно е. Както и да е, смятам, че любовта ми е по- силна и ще се справя с този проблем, но отказа му от бебче ме убива.

[cherry_tea]

Хей, Gabito, разбира се, че ще се справиш с това, което ти наричаш проблем, а аз вярвам, че е етап на напасване между вас. 
Понякога ми се струва, че ние по-често се ръководим от емоцията, а нашите половинки са по-обвързани с логиката. Може би за това той иска да ти е по-леко – да си завършила, да сте имали вашите си моменти само двамата.
Наистина, както ти самата казваш, има един момент, в които позицията им по този въпрос се обръща – ей, така изведнъж, даже често неочаквано и неразбираемо за нас.
Имам представа за какво говориш в предния си пост. Аз също съм чувала думите, че съм превърнала тази тема във „фикс идея” и „хайде да си поживеем малко”.  Сега от този момент като се сетя, дори ми става забавно как го хващах в крачка, докато брои таблетките в опаковката. Имаше етап, през който всеки опит да се говори по тази тема, завършваше със сърдене от негова страна и обида от моя. До последният път, преди няколко месеца, когато бях решила, че няма да допусна да се стигне до спор, че ще бъда спокойна и ще сменя темата, когато усетя, че обстановката се нагнетява.... Не се случи нищо от това и за моя изненада разговорът завърши с „Ами, добре.” от негова страна. Толкова бях изненадана, че дори от начало не разбрах какво ми казва. Май не бях особено подготвена какво да правя, когато стената на съпротивлението му падне. На следващия ден естествено бях много щастлива.
После обаче трябваше да се справям и със себе си – също много настоявах да започнем опити за детенце, но 1-2 месеца се настройвах да спра таблетките. Не вярвах, че ще ми е трудно да се реша, при условие, че аз настоявах да започнем.
Сега изчакваме да минат 2-3 месеца по препоръка на гинеколога, за да може организмът ми да влезе в собствен ритъм.
Gabito, бъди спокойна, нещата ще се подредят и при теб. Имаш стиснати палци от мен да запазиш спокойствие, да бъдеш търпелива и да се радваш на моментите, когато сте двамата.