Клуб "Изчакващи с БЕБЕправенето"

[danieIa ☼]

prin4ipessa, ти си права за себе си! Изобщо нямам против, човек да иска да си поживее . Ние с мъжа ми вече го правим - аз 28г., а той почти 34 . Идеята ми беше, че ако чакаме подходящ момент, той никога няма да дойде. Сега ще събираме пари за телефони и маркови дрехи, но след 20 години децата вече може да искат самолети и т.н.
В един момент здравия разум бива побеждаван от желанието и тогава някакви такива доводи избледняват....

[darling]

Мили момичета позволета на една млада мама да се включи във вашата дискусия. Разбирам напълно желанието на Ивето да гушне бебче, аз също много бих искала да направя това, напълно подкрепям Принцеска и се надявам ДаниеИа да не ми се обиди но намирам мненията и за годините за много крайно. Първо момичета не забравяйте че колкото и да го планираме бебето се появява тогава когато иска. А това че на 30 - 35 сме позакъснели никак не го мисля. Нашият син се роди когато бях на 22 и да ви кажа отгледох си го съвсем сама, докато завършвах едното си висше образование и ми оставаха още 2 години от второто. Беше ми адски трудно, но емоцията която ми даде детето е несравнима!  Въпреки това сега когато вече съм на 31 ми е много по-трудно да взема решение за 2-ро дете поради всичките причини които е изредила Принчипеска и най-вече тяхното психологическо отношение върху нас. Пари винаги се изкарват, но въпросът е на каква цена! И по-скоро не за пари а психическата готовност да станеш майка е въпросът. Защото животът ни не свърша, но мнооого се променя. Тази промяна носи много хубави моменти и но и много ограничения и то основно за жената. В никакъв случай не искам да кажа че не трябва да раждаме, а по-скоро че трябва да го направим тогава когато жената иска и може да отдели поне 1 година от живота си на това прекрасно преживяване! Аз лично ще го направя отново веднага щом усетя това дори и да съм 35, и не се притеснявам че ще ме вземат за баба му, така както не притеснявах че преди години ме мислеха за кака му    - сеге вече си личи кой кой е  

[ivaiva]

ехе, Вержи,
много мъдро казано!
права си за всичко, както и за желанието ми да "гушна бебче" - огромно е
миличка, за съжаление хич не мога да си определя, кога и как ще я почувствам тази готовност и се надявам тя сама да ми подскаже

[prin4ipessa]

Пари винаги се изкарват, но въпросът е на каква цена! И по-скоро не за пари а психическата готовност да станеш майка е въпросът. Защото животът ни не свърша, но мнооого се променя. Тази промяна носи много хубави моменти и но и много ограничения и то основно за жената.

По-мъдро и по-смислено май никоя от нас досега не успя да го формулира. Благодаря на darling, че сподели опита си като майка с нас нуждаещите се от съвет и подкрепа. Много е различно да чуеш доводи от някой, който е извървял пътя, по който ти се чудиш дали да тръгнеш. Мисля че darling наистина е права, че вземането на това решение си има своите позитивни и негативни страни, просто човек трябва добре да го премисли и да прецени кога е готов. 

[Ели .]

прочетох всички ви мнения по дискусията !!! дарлинг съгласна съм с теб !!! тази дискусия може да продължи още много, но аз съм на мнение, че бебетата наистина са си божа работа  и ще стане не когато ние искаме, а когато си трябва !!!!!!! всеки си има върхове и падения и никой не може да гарантира, че след време ще има пари и кариера и бебе ??  всеки сам за него си знае и сам ще почуства кога е готов да стане родител !!!! а пречки и спънки винаги има !!!!

[darling]

Ех, че мъдра ме изкарахте ...  чак ме засрамихте  Просто мили момичета вървя и по двата пътя едновременно - на направените бебета и чакащите, изпитвам същите терзания като вас, но и осъзнавам че никой няма право да ме съди какво и да реша .... Затова и не бих искала да се определяме или  квалифицираме с различни думи в зависимост от избора ни !

[ivaiva]

ааа, ама пак казвам - ние само си приказваме.
всеки си има терзания и теории споделяме ги, за да си помогмен, а Вержи си е мъдра 2 мнения няма

[ina_lemon]

Амииииии, аз докато се чудех дали съм в изчакващите или бебеправещите направо отивам в бъдещите майки, мацки сладки!  Ха ха ха , малко така съм бременна се оказа.

[Слънце]

Поздравления Ина!!!!!! Чудесна новина   
Успех в новото приключение 

[Слънце]

Аз засега съм в изчакващите   
Но искрено се радвам на напускащите клуба!

[ivaiva]

миличка, fidanka
добре дошла в клубчето.

И без сълзи - ние си имаме достойнства

[Слънце]

Благодаря ivaiva !
Освен това си имаме и причини!
Ние живеем на квартира и все още не сме женени. Просто не ми се вижда много удачно да "мъкна" бебчето по разни квартири и после, когато имаме наше жилище ще тряба да се правят ремонти и т.н.
Знам, че никога няма удобен момент, но поне някои неудобства могат да се преодолеят преди да се премине към тази важна крачка.
Но, както всички тук казват, ако вземе че се случи неочаквано, ще сме много щастливи    (пък тогава ще му мислим как ще се справяме  )

[ivaiva]

ей, Наталийка бързо е прескочила през клубчетата.
останахме ли тук хора ?

[deni1709]

ей, Наталийка бързо е прескочила през клубчетата.
останахме ли тук хора ?

май останахме само ние с теб

[Слънце]

И аз съм още тук