Очаквани бебета - 2016 2 част

[marta_kalpazanka]

Али, само да кажа, че в държавните болници искат да донесат смрадлика и се носи в бутилка от вода или нещо друго за измиване.

Иначе, да тези дълги списъци са само в държавните болници, в частните не трябва.
Всяка болница си има свой списък питате на място.
За тези, които нямат граждански брак искаха таткото с нотариално заверено пълномощно да припознае детето и с него и личната карта се идва.За тез, които имат брак, може и да искат свидетелството, като пак казвам, че това се отнася за държавните, но най-добре да се пита на място конкретната болница.

[Marri]

Има резон в това, че в държавните болници в някои случаи, разполагат с, как да се изразя, по-широка номенклатура от дейности, които могат да извършат, АКО се наложи.
Така например си спомням, че преди години в "Майчин дом" във Варна имаше проблем с липсата на кръвен център и при необходимост от кръвопреливане, става по-сложно.
Също така нивото на неонатологичното отделение и т.н и т.н

Но наистина е важно да имаш доверие в лекаря. Аз от това се водих първия път и проработи. Той беше завеждаш на отделението и имах на разположение, каквото беше нужно за мен, говоря като медикаменти и процедури.
Така например при предизвикването на раждането, дни по-късно една акушерка беше в недоумение, откъде се е взел медикамента, който са ползвали при мен, защото такъв нямало в отделението от много време.
Също така ми се осигури акушерка, която беше неотлъчно при мен и която през цялото време супер много роптаеше срещу това, защото съм била специална и с другите не правели така.
Всичко това е много тъжно и грозно, но факт.
Ако можете да си го спестите, а в същото време да сте със специалистити, които желаете, би било най-добре.

Определено раждането в някои условия си е супер предизвикателство и изпитание, на психика, на воля....

Свекърва казва "няма страшно"..., аз не искам да плаша никого, но е хубаво хората с по-крехка психика да са наясно и да са подготвени, защото в "онзи момент", всяко нещо може да ти дойде в повече.

И мисля, че НЕ ТРЯБВА да си затваряме очите и да се примиряваме, с условия, с отношение, защото ИМА и други начини и  е нормално в цивилизована страна в 21-ви век, човек да изисква.

Ще кажете, какво да направим?!

Нямам отговор.
Само знам, че жените, които искат да станат майки са нормални, човешки същества, които имат достойнство, което заслужава уважение!

Не е нормално в 22ч вечерта, в деня преди насрочено предизвикано раждане, когато в главата ти се въртят какви ли не мисли, когато трябва да си спокоен и положителен, да си починеш, да събереш сили, в стаята да връхлети санитарка с гръм и трясък, за да чисти пода и на моя учтив, спокоен тон, "добър вечер, не ли малко късно за чистене", да ми се отговаря, "не е, сега имам време да дойда да ти изчистя, нали си ВИП, нали всички сте голяма работа....., ще ви чистя какво да правя".
Или пристига дежурния лекар, 3 часа след раждането да ме "нагледа" и пита "Ставаш вече нали?", аз му казвам "Не, не мога. Лежах 9 часа преди раждането, после самото раждане, изгубих много кръв и припаднах като се опитаха да ме изправят, не мога страх ме е и нямам сили", а той "Е, голяма работа, ще припаднеш още няколко пъти, ще те свестим, така стават те работите", съвсем не се шегуваше и тонът му беше отвратителен.

Не нормално да се редиш на опашка да си вземеш бебето, да кърмиш прав за 20-тина минути или колкото можеш да издържиш и да ти го вземат пак, да ходиш дълги коридори до след час и половина, когато пак трябва да тръгваш от стаята си и пак да се редиш на опашката/Миленката има какво да каже по този въпрос/.

Не е нормално да реват бебетата по цяла нощ и да ти забраняват да ходиш от 0,00 до 6ч, защото трябвало и бебето и ти да си "починеш". Когато най-сетне те пуснат в 6ч, ти отиваш да го кърмиш, а то се уригва и от устата му излиза мляко, защото не ги търпят да се дерат и им дават АМ, без въобще да те питат, а то съответно не иска да суче.....

Да, сигурно преди 20 или 30 години е било и по-зле, да, така родих и аз и оцелях и аз и синът ми, НО това НЕ Е редно и НЕ бива да се примиряваме!

Простете ми лиричното отклонение, обаче за това трябва да се говори!


Относно кърменето, имам едно неуспешно и едно успешно кърмене.

Мили, бъдещи майчета, за успешен старт бих ви препоръчала само едно нещо, бебетата денонощно до вас и кърменене на поискване, първия месец. Това за мен е златно правило.

Това ме подсеща за аргумента в подкрепа на това да държат бебетата отделно, че родилките били изморени и не им било до бебета, това да са постоянно до тях, бих казала НЕ, родилките нямат сили да обикалят коридори и да се редят на опашки за бебетата си, имат сили да си лежат и бебетата да са до тях.

[marta_kalpazanka]

И аз много мога да напиша за отношение.В Майчин дом след спонтанен аборт и обилно кървене, вените ми бяха колабирали както и аз самата, ме накараха да ходя пеша до еди ой си етаж, после им казвам,  че ще припадна, и трябва да легна  и те ами няма къде сядай там.

Естествено припаднах, вдигнаха ме и по едно време се чува , хайде че тая ще я изпусням и още и още, отвратителна ни е системата.
Първото раждане избрах да платя на акушерка и факт, че те вършат цялата работа, не съжалявам, докторът дойде два пъти да ме провери за разкритие.Обгрижването беше по голямо отколкто други които не бяха платили.

Вторият път отидох без да плащам и имах късмет, че уцелих същата акушерка, но след това лекарката при шиенето, не ми се говори, намусена, викаща и така, а беше младо момиче.Е добре алсед 30 години трудов стаж каква ще бъде???

Истината,е че късметът е много важен, кой ще уцелиш и какъв е като човек.

[always_and_forever]

Мари 

Отвратена съм, честно! Изобщо не ми се мислеше за тази част от раждането, но за съжаление това е самата действителност. Чела съм какви ли не случаи и не искам да повярвам, че това е истина. 
Много жалко, че се случват подобни неща и то в 21 век.
И моят лекар е завеждащ отделението в болницата, и силно се надявам отношението да е далеч от това, което се описва, макар че, когато отидох да си взема болничния останах малко разочарована, именно от санитарките, които бяха на смяна. Държаха се грубо, вместо да ми отговорят нормално на нормалния въпрос, те ми се сопнаха на среща. Явно се ядосаха, че им прекъснах сутрешното кафенце.
Иначе лекарката, която ме прие тогава беше много мила жена, нищо общо с въпросните. По принцип характерът ми е такъв, че не мога да мълча, когато усетя подобна несправедливост и не знам как ще се сдържам, ако попадна в такава ситуация. Все пак съм зависима от тези хора. 
Друго, което ми направи впечатление е, че по коридорите постоянно се вика, хлопат се врати, провикват се от едната в другата стая, а се предполага, че има току що родили жени, които се нуждаят от спокойствие. Пълна порнография!
И това само за няколко часа престои, пък си представям в другата ситуация - раждане/след раждане.
Въпреки всичко се надявам, да имам късмет и когато дойде моментът да съм спокойна и сигурна в хората, които ще са до мен тогава.

[pandapanda]

Написах тук един пост за болници, чудих се дали не е излишен, ама ще го пусна, но може и да го прескочите.

Аз знам, че се издържа на всякакви болнични условия. Две седмици съм лежала в отделение с една тоалетна (на чиято врата пишеше "клозет") на етажа, дето трябваше да дебне циганките да не са там да пушат на отворени прозорци, че беше зима. Баня нямаше.  Телевизор ми донесоха от вкъщи, добре, че беше преди цифровизацията  Но пък по-съвестни и старателни санитарни не съм виждала.
Санитарките в Токуда са особено злобни. Все бързат, мрънкат, че ядеш по-дълго от 10 минути (а представете си колко бързо можеш да ядеш след 40 часа глад). Бързат и с оправянето на леглата. Аз съм на изследване и като се върна в стаята, леглото ми оправено за следващия пациент, нещата ми нахвърляни на един стол, а аз не се знаеше в колко часа ще ме изпишат. И с миенето на баните не си дават много зор. Също така сестрите и те все бързат и пускат системите с антибиотици да текат по-бързо, а ако ти е сложен смотано абокатът това боли.
Но все пак най-абсурдното нещо, което ми се е случвало в болница е в държавана - с 38 градуса температура и отоци по глезените и коленете (от които ми потичаха сълзи само като вървях до тоалетната) ме пратиха на 1 км за едно изследване. И като им казах, че не мога да вървя толкова много ми казаха да си хвана тролея за 2 спирки. Не знам как го измислиха да ми го кажат това. ММ дойде и ме закара разбира се.
В Токуда поне ходеха навсякъде с количка след мен да не вземе да ми прималее.
Благодарна съм на всички лекари, които са ми помогнали да оздравея при разните ми престои по болници.
Знам, че е хубаво да се избира лекар, а не болница, но в случая избрах болница, в която съм лежала и ми е било спокойно. Нищо, че ми е по-далече, а Тина Киркова и Щерев са ми на 10 минути.

[toni8301]

 :goodpost:Мари! Много ми е мъчно като слушам от приятели и познати в какви условия се ражда живот
Искрено се надявам нещата да се подобрят!
За съжаление немога да бъда в полза на никой, защото нямам никакъв опит с раждането в България  но следя с огромен интерес всичко което разказвате. Понякога съм в недоумение, какви неща са необходими при влизане в болница, друг път примерно си мисля, ето това може да се вземе от практиката в БГ и в БГ е по- добре! Общи взето има за и против и тук и там!
Личното ми мнение е че грижата по време на бременност в БГ е по- добра ( за такива хипохондрици като мен)- много следене, хиляди изследвания, в повечето случай без нужда, просто за успокоение:)избор на лекар, на който имаш доверие и т.н
От друга страна тук като влезеш да раждаш си като на хотел, няма такова " обслужване" и грижа, като на хотел сме, казвам сме, защото по естествено от това таткото да е с вас няма бебето е с майката винаги когато тя иска, естественото кърмене е по подразбиране, 8 седмици след раждането имаш акушерка която идва вкъщи и ви дава насоки, преглежда ...

[fanimira]

Къде са тия отделени бебета? Къде са тия общи тоалетни? Това мъкнене на смрадлики?! 
Раждах и 2-та пъти в държавна болница в малък областен град в България. Втория път наистина условията бяха хотелски. Бебетата си бяха при нас през цялото време. Вярно е, че има некадърни лекари, на една от които попаднах и аз. Но има и страхотни, като завежд. отделение, който ме следеше и стажантката, с която сме и много добри познати. Лошо отношение на санитарки и акушерки не е имало към мен, макар че някои момичета в стаята се оплакваха. Истината е, че гледат да се съобразяват, това се забелязва, но понякога не се получава да угодиш на всички. Какво очаквате от санитарка на минимална заплата? Червен килим?
Аз им влязох под кожата на всичките - сестри, акушерки, санитарки. Говорехме си най-нормално и човешки - за това как се спукват от работа и как нямат адекватно възнаграждение, както и всички ние в държавния/обществения сектор...
Да, вие, или която и да е родилка не е виновна за положението им, но пък има и още един факт, който рядко отчитаме - всичко си има цена, ВИП отношението също. Като за държавна болница при мен отношението беше отлично, без да съм платила и стотинка. Недопустимото за мен е да си платиш и да не получиш адекватна грижа! Така е навсякъде по света в малка или по голяма степен - всичко си има цена! Кое е нормално в БГ, че и това да е?!
Надеждата ми е, че има добри специалисти и болници с адекватна грижа, все още! Четете, интересувайте се, намерете ги! Стискам ви палци за лесни раждания като моите!

[roumyana]

Много може да се изпише за частни и държавни болници и наистина не може еднозначно да се каже кое е по-добре. За всеки град е различно. 3 неща е важно да се гледа. Имат ли Добро неонатологично отделение. Добри неонатолози и Добър лекар акушер гинеколог. Най-добре да си раждаш при твой лекар, който е добър и те познава и все пак ще има отношение към теб. В никакъв случай обаче не трябва да се забравят бебетата. Защото ако не дай си боже нещо не е наред трябва веднага да се реагира , а не да се транспортира бебето в друга болница. Раждала съм в държавна и в частна болница. Първият път съзнателно избрах държавна болница именно защото ме беше страх за бебето. Като битови условия мога да кажа че не отстъпваше на частна болница. Много добри лекари и апаратура. Вторият път избрах частна по няколко причини, исках да имам право на посещения, по Добро раздвижване след секцио, има огромно значение, уверих се от опит, болки почти нямаше, и не на последно място исках да съм сама в стая.
Хората са различни и различни неща ги дразнят и им правят впечатление. Преценете си сами кое е важно за вас и на кое държите.  Не бих казала , че и в чужбина е много по хубаво, моя приятелка 160см 50 кг. Ражда два пъти по 3 дена 4200 и 4600 се родиха бебетата . Тук едва ли някой щеше да я остави да ражда 3 дни.
За кърменето си зависи от вас и от бебетата. На 3 курса ходих, докато не ви се случи , реално няма как да знаете кскво и как. Самото бебе ще ви учи за всяко нещо, заедно ще се учите. Няма по - хубаво от това.
Не се настройвайте предварително за нищо, каквито такова. Аз исках естествено раждане , родих секцио, исках да кърмя , е два месеца преко сили с дохранване, драми и страдания. Толкова ми беше мъчно и страдах , вторият път приех философски нещата и не се измъчвах.
Пожелавам ви само приятни емоции и позивитивизъм.

[Marri]

Фани, нищо лично, но с някои от нещата съвсем не съм съгласна.

Първо за сравнение с чужбина не може да се говори, особено в този случай с трите дни раждане, защото това просто са различни медицински практики.

Иначе, ако сравняваме отношение и обстановка, да, обикновената, общинска болница, в която раждах, ми се стори хотел. Чистят всеки ден, сменят спално бельо през ден, питат те постоянно имаш ли нужда от смяна на дрехи, първият ден след операцията, ми беше позволено да звъня всеки път, когато искам да взема или оставя бебето от/в леглото, въпреки, че то е до моето и идваше акушерка/не санитарка/, която ми го подаваше или оставяше в леглото. През цялото време не беше проблем да ги помолиш за кана вряла вода за чай или да отнесат бебето за час, за да може да се изкъпеш, всеки път като ползваш хавлия я пускаш в кош за пране....
Месечната здравна вноска, с която можеш да си го позволиш е 7,8% от стойността на интервенциите и болничния престой. Не плащаш нищо.
В България колко е?!

За работата и заплащането, винаги съм била против тезата, колкото ми плащат, толкова работя, ами като не те устройва, стой си вкъщи, а не да ходиш и да си сърдит на света.
Зная, че хората са притиснати икономически, но това не ги оправдава в тази сфера. Пациентите не са отишли в болницата от желание, отишли са от необходимост и не са парче месо, а са същества с мисъл и достойнство.
В случая говорим за хуманна професия, каквото и да е заплащането, те са избрали тази професия и са в служба на хората.....

Иначе АГ-то в Търговище от години е на ниво, та затова се чудиш за другите болници.

П.П Не се обиждай

[fanimira]

Мари, Точно затова написах и "кое е нормално че и това да е?" Никога, ама никога ако ще и срещу тях да бягаме няма да настигнем Швейцария по показател здравни услуги. Няма да стане, защото и ние не сме като тях, криви сме и един към друг и към хората, и на работните си места. Аз съм учила в гимназия, в която най-малко 70% ставаха лекари. Нямаш представа колко е паднало нивото напоследък. Знаеш ли, че масово ни лекуват 3-каджии? Под работи за мин. заплата имам предвид: толкова й е капацитета т.е. умствения багаж, за нея това й поведение може да е съвсем нормално. Виждах и при наште хигиенистки в училище, то едни муцуни и физиономии, ще кажеш, че са директорки...
 Каквото и да си говорим, тук реалността съвсем не е това, което ни се иска. И нон-стоп да си пишем, нищо няма да променим! Д..е да ви е яко, момичета! Не се вкарвайте във филми, всичко се изтърпява, който го е страх от мечки - не ходи в гората  ще им теглите по една мислено, после като мине време и ви мине яда и за 2-ро и 3-то ще се решите  това, че на стринка ти Пена й се наложило секцио по спешност или е раждала 3 дни, че не е успяла или успяла да кърми 5 години не означава, че и ти ще раждаш/ кърмиш така! Няма 2 еднакво протекли раждания! Спирам с глупостите. По полека с коментарите, че да не плашим излишно момичетата! 

[Alichka]

На кратко ще отговоря на Фани. Точно в най-големите болници в големите градове практиката е да се отделят бебетата. Не навсякъде, но на повечето места. Това е информация, която лесно се проверява. Фани, големият град дава анонимност. В малкия можеш да  получиш дори по-добро отношение. Гаранции никой не дава.
Руми ме подсети нещо! Добър анестезиолог! Независимо как ще раждаш ще се радваш на адекватно и навременно обезболяване.
За съжаление положението с кръвта е страшно! След като минете по пътя на раждането ще видите колко банки се разнасят. Лятото ме гледаха като извънземно, когато отидох да даря кръв безвъзмезно. Бях единствена от около 40 души, отишли ден събота да дарят за близък. Вместо да ида в МОЛа реших да на направя нещо, което не е геройство, ама за което се сещаме само при остра нужда.

[sunray]

Али е много права - анестезиологът е изключително важен! Като цяло той винаги е някак непризнат, по веригата, а всъщност неговите заслуги са най-големи и е важно да е кадърен.

И тук, в Стара Загора, бебетата в държавното АГ ги отделят. Между другото, една от основните причини да се насоча към частна болница беше именно това - искам детето ми да е до мен, да го виждам, да го слагам на гърда, когато преценя аз. И колкото по-рано се установи този контакт между бебето и майката, толкова по-бързо ще се напаснат като режим и откликване и разпознаване на различните нужди.

[nansita]

Фани, от санитарките и мед сестрите на мин. заплата очкавам човешко отношение, понеже аз съм човек, а те са на работа и не ги моля за услуга.
Понеже знам какви са условията на държавната болница, за която Мари говори, мога само да я подкрепя в твърденията й. Преди няколко години приеха майка ми по спешност с кръвоизлив в същото това АГ. Дежурен лекар- няма. Дойде след 2ч и ми се накара на МЕН защо я водя сега. На обяснението защо, взе да се заяжда и с двете ни, отнесе се повече от грубо. И вместо да се захване с майка ми, взе да ме препитва за инервацията на горна и долна челюст?!?! След манипулацията я оставиха цяла нощ без АБ, обезболяващи и не дойде абсолютно никой да види как е, спря ли туй кървене и кво става там изобщо. През нощта докараха една жена със спонтанен аборт. Знаеш ли какво й каза дъжрната старша сестра? "ами младичка си, ще пробваш пак след 2-3 месеца, недей ми се тръшка тука сега да ревеш, да си дошла ПО-РАНО!".
Аз също съм работила като мед. лице и понеже не ми изнасяха условията и заплащането, си таковах на гордостта и дипломата, поздравите от ректори и министри за високия успех и станах икономист, одитор и си чупя главата с други проблеми. Да, изкарвам някакви нормални пари и не, не съм по-щастлива. Но докато работех по специалността си, не съм си позволявала да се държа като ИЗРОД с пациенти. Работила съм и за без пари! Правила съм дозина репаратури и ребазации за пенсионери, които нямат възможност да отделят тия пари. После от джоба си съм възстановявала материалите на лабораторията. Не го казвам, за да се хваля. Всеки има право на избор, но доброто възпитание не избор, а задължение. Има си етични правила, които се спазват по тези заведения и не съм съгласна, че ниското им възнаграждение в края на месеца е повод да си го изкарат на пациентите. Щото тия пациенти им плащат заплатите.

[fanimira]

Съгласни или не, това са фактите! Досега съм съжалявала, че не родих в по-голям град, но като ви чета, явно наистина АГО-то си ни е добре на общия фон, което само може да ме радва. Ако се бях сблъскала с такива неща вероятно и аз бих си платила  вярно е, че тук всеки всекиго познава и много добре се знаеше от целия персонал каква съм що съм и след тоя гаф в началото си ме гледаха кято писано яйце.
Нанс, докато добрите медици и мед. лица бягат в чужбина или сменят професия, така ще бъде, независимо дали ни харесва или не!
За себе си съм решила с какво мога да допринеса за промяна... Но още е много рано да говоря за това!

[nansita]

Ами за съжаление се принудих да сменя сферата...с 200лв на месец в София трудно се живее. Работен ден от тъмно до тъмно...колкото и добър човек да си, накрая избираш себе си и собственото си бъдеще, понеже никой не ще да ти подаде ръка. А и развих алергия към една от основните съставки, с които се работи.

А Мари мисля, че пише за една болница в доста по-малък от Търговище град- Г.Оряховица. И там се познаваме всички, ама ей на, не им пука на някои. Евала на вашето отделение, съвсем сериозно го казвам. Ако не се бях сблъскала с действителността в Софийски държавни болници,нямаше да се замисля дали да ходя в т.нар. частни болници, ами щях да си избера екип само в някоя държавна.

П.П. В Окръжна ме лекуваха от вирусна инфекция и твърдяха,че съм с хранително отравяне. Оказа се, че съм просто бременна. Ама кой да се сети