Едното от момичетата в стаята ми беше от Попово, другото от Разград, последния ден дойде едно девойче 16 годишно от село до Котел  а мои познати масово раждат с планово секцио във Варна / в "Майчин дом" мисля/, тъй че сигурно и тук има още какво да се желае, но пък виждам, че се прави нещо. Огромна е промяната от 1-вото ми раждане до 2-то в условията. Говорихме си и с момичетата в училището един ден - Какво би се случило? Бихме ли допринесли за положителна промяна в нашето АГО ако всички, които раждат в съседни градове "на частно" дарят тези 500, 1000, 2000 лв на нашето отделение? 

Подкрепям за анестезиолога, това е важен въпрос.

Аз например като избрах въпросната болница/да, наистина е в Горна Оряховица, Нансита, изуми ме какво и как ти е направило впечатление, нещо което съм казала, та си спомни коя е болницата/, съзнателно се отказах от епидурална упойка, защото в тази болница няма анестезиолог, който да поставя такава и на моменти доста съжалявах.

Мари, просто ми направи впечатление, че е там. Не очаквах и затова съм запомнила. Иначе това ми е родния град.

Между другото, с избор на екип, престой в самостоятелна стая (заради санитерен възел) и доплащането за някои консумативи цената на раждане в държавна идва долу горе същата както в частна. Сега малко излиза, че съм агитатор за частните болници. Не е така, бих родила детенцето в държавна болница,ако се наложи. Става дума за разлика в отношението към пациентите, които и в двата случая са клиенти на двете заведения.

Много оф топик станах. Утре ще скучая цял предобед- записи, изследвания и ЖК. Дано ми мине по-бързо времето

Цитат на: Marri в 20.02.2016 10:46

Има резон в това, че в държавните болници в някои случаи, разполагат с, как да се изразя, по-широка номенклатура от дейности, които могат да извършат, АКО се наложи.
Така например си спомням, че преди години в "Майчин дом" във Варна имаше проблем с липсата на кръвен център и при необходимост от кръвопреливане, става по-сложно.
Също така нивото на неонатологичното отделение и т.н и т.н

Но наистина е важно да имаш доверие в лекаря. Аз от това се водих първия път и проработи. Той беше завеждаш на отделението и имах на разположение, каквото беше нужно за мен, говоря като медикаменти и процедури.
Така например при предизвикването на раждането, дни по-късно една акушерка беше в недоумение, откъде се е взел медикамента, който са ползвали при мен, защото такъв нямало в отделението от много време.
Също така ми се осигури акушерка, която беше неотлъчно при мен и която през цялото време супер много роптаеше срещу това, защото съм била специална и с другите не правели така.
Всичко това е много тъжно и грозно, но факт.
Ако можете да си го спестите, а в същото време да сте със специалистити, които желаете, би било най-добре.

Определено раждането в някои условия си е супер предизвикателство и изпитание, на психика, на воля....

Свекърва казва "няма страшно"..., аз не искам да плаша никого, но е хубаво хората с по-крехка психика да са наясно и да са подготвени, защото в "онзи момент", всяко нещо може да ти дойде в повече.

И мисля, че НЕ ТРЯБВА да си затваряме очите и да се примиряваме, с условия, с отношение, защото ИМА и други начини и  е нормално в цивилизована страна в 21-ви век, човек да изисква.

Ще кажете, какво да направим?!

Нямам отговор.
Само знам, че жените, които искат да станат майки са нормални, човешки същества, които имат достойнство, което заслужава уважение!

Не е нормално в 22ч вечерта, в деня преди насрочено предизвикано раждане, когато в главата ти се въртят какви ли не мисли, когато трябва да си спокоен и положителен, да си починеш, да събереш сили, в стаята да връхлети санитарка с гръм и трясък, за да чисти пода и на моя учтив, спокоен тон, "добър вечер, не ли малко късно за чистене", да ми се отговаря, "не е, сега имам време да дойда да ти изчистя, нали си ВИП, нали всички сте голяма работа....., ще ви чистя какво да правя".
Или пристига дежурния лекар, 3 часа след раждането да ме "нагледа" и пита "Ставаш вече нали?", аз му казвам "Не, не мога. Лежах 9 часа преди раждането, после самото раждане, изгубих много кръв и припаднах като се опитаха да ме изправят, не мога страх ме е и нямам сили", а той "Е, голяма работа, ще припаднеш още няколко пъти, ще те свестим, така стават те работите", съвсем не се шегуваше и тонът му беше отвратителен.

Не нормално да се редиш на опашка да си вземеш бебето, да кърмиш прав за 20-тина минути или колкото можеш да издържиш и да ти го вземат пак, да ходиш дълги коридори до след час и половина, когато пак трябва да тръгваш от стаята си и пак да се редиш на опашката/Миленката има какво да каже по този въпрос/.

Не е нормално да реват бебетата по цяла нощ и да ти забраняват да ходиш от 0,00 до 6ч, защото трябвало и бебето и ти да си "починеш". Когато най-сетне те пуснат в 6ч, ти отиваш да го кърмиш, а то се уригва и от устата му излиза мляко, защото не ги търпят да се дерат и им дават АМ, без въобще да те питат, а то съответно не иска да суче.....

Да, сигурно преди 20 или 30 години е било и по-зле, да, така родих и аз и оцелях и аз и синът ми, НО това НЕ Е редно и НЕ бива да се примиряваме!

Простете ми лиричното отклонение, обаче за това трябва да се говори!


Относно кърменето, имам едно неуспешно и едно успешно кърмене.

Мили, бъдещи майчета, за успешен старт бих ви препоръчала само едно нещо, бебетата денонощно до вас и кърменене на поискване, първия месец. Това за мен е златно правило.

Това ме подсеща за аргумента в подкрепа на това да държат бебетата отделно, че родилките били изморени и не им било до бебета, това да са постоянно до тях, бих казала НЕ, родилките нямат сили да обикалят коридори и да се редят на опашки за бебетата си, имат сили да си лежат и бебетата да са до тях.

Този пост ужасно ме разстрои. Подписвам се под всяка дума в него, но са неща, които не исках да знам, че е вьзможно да сьществуват в 21 век. Трагедия... Направо ми се доплака... И ми стана отвратително на душата.

Подкрепям те, Мари, че срещу нередностите и нечовешкото отношение трябва да се говори и да не се примиряваме. Не става дума за излишно паникьосване, а за здрав реализъм. Понякога хората бъркат двете неща.
Искрено съжалявам за това, през което си минала

И също вярвам, че за успешно кърмене и създаване на бърза и лека връзка между бебето и майката е необходимо да са заедно. Толкова спокойно ми беше, когато Ели беше при мен всяка минута. Идваха само да ги къпят и да носят шишетата с АМ, в случай че майката не кърми. Всичко останало си правехме сами. Така, в движение се научих да слагам памперс, да кърмя и всичко останало. Спокойствието е много важно, така тялото и мозъкът работят в синхрон.

Ох, момичета, направо настръхнах...от всичко изписано ми се затвърди мнението, че в Майчин Дом няма да раждам, колкото и хора да ми го хвалят и да ми обясняват какви специалисти има там...те тези специалисти работят и на други места, където ще съм на по-нормални условия  Две мои близки раждаха там, едната беше обикаляла посред нощ да търси акушерки, защото имала контракции и накрая докато им тропала по вратата на стаята припаднала  За другата не знам подробности за раждането (така и не ми сподели защото каза, че не е приятен спомен и не иска да ме стресира), но условията, в които бяха тя и бебето ме потресоха (това преди 2 години) и още тогава ММ каза, а не, тук няма да раждаш 

Проучвайки цените в държавни/частни, наистина стигнах до заключението, че като си платиш избор на екип, престой и те таксуват за всичко останало, цените горе долу се припокриват, както каза Нат.

Не ми се иска да вярвам, че в 21 век може да е толкова зле положението, но уви, зависи почти изцяло от това на какви хора ще попаднеш  Не приемам тезата, че тези хора работят за 300 лв и затова са толкова криви, защото това е една от най-хуманните професии, тези хора в повечето случаи също са жени  (и майки) и според мен би трябвало да провявяват повече човечност, знаейки колко стресов момент (предполагам) е това в живота на една жена..Не знам, темата е много дълга, може да се изпише доста, но просто съм се наслушала на гадни истории за тежко раждане, лошо отношение и едвам оцелели родилки и бебета 

Благодаря на всички за споделените мнения (много силен пост на Мари  ), колкото и да съм потресена, ги намирам за полезни  Дано нито една бъдеща майка не преживява подобни негативни емоции 

Заповядайте в новата трета част на темата:

http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,37386.0.html