Сватбата на blackisback - 06.09.2014 г.

[Feli]

Остава точно месец до големият ден на blackisback!

Време е да ни разкажеш за подготовката, а и за вас самите
Пожелавам ти този един месец да е изпълнен само с положителни емоции и спокойствие!

[bride_varna]

Честита темичкааа  Чакаме с интерес разкази от подготовката и емоциите,които те спохождат месец преди ДЕНЯ 

[Vikito_19]

Честита тема 

Записвам се да следя темата ти  и очаквам с нетърпение да чуя твоя разказ и да видя нещата, които си подготвила. Разкажи ни всииииииииииииииичко 
Пожелавам ти този месец да е изпълнен с много положителни емоции и знам, че ще е така. Сама ще се убедиш как бързо ще отлети времето и няма да усетиш кога е дошъл ДЕНЯТ.


П.П. Feli бърза си 

[crazynelly]

Честита тема!
Чакаме разкази и снимки!  

[blackisback]

Wohooo! Имам си тема! Feli, мерси Благодаря и на другите.

Ами аз съм в този форум от почти година, и мога да кажа, че това е една от по-бързо минаващите години. В момента обожавам часовете, в които съм на работа, защото си почивам  Правим вкъщи ремонт, миналите по пътя знаят и какво е месец преди сватбата.

Това разказ за "всичко" ме обърква, та може да ми задавате конкретни въпроси, защото особено след вчера (4 часа сън) и работата (журналистическа) не знам къде се намирам.

[Feli]

Хаха, Вики, аз съм се приготвила от дни, но едва сега се консултирах с Нели и ме светна как да направя по-добре снимката Срам, срам... Но пък blackisback знае, че с желание е открита темата

Ето нещо и за по-тъмно зелената част от сватбата

Как се запознахте, от колко време сте заедно, как ти предложи?

[blackisback]

Запознахме се по един вече доста банален начин - сайт за запознанства. Бях на 20, първи курс в университета и имах предмет "социална психология". Трябваше да пиша курсова работа, а тя се пише освен с теоретична рамка и с "доказването" й на практика. Та уж описвах типове и тн. И той ми писа. От чисто научен интерес му отговорих и започнахме да си пишем и така в продължение на два месеца.

Накрая излязохме на кафе. Онда пред Руската църква. Тогава той беше на 24 г. и ми си виждаше мнооого голям. Четири години по-късно аз съм на 24 и вече съм на съвсем друго мнение Та видяхме се в Онда. Беше с риза, сако, говореше по работа по телефона си, а аз бях на 20 и с дънки след кафе с лигави приятелки. Помислих си какво, за Бога, правя тук. Той тогава пък се показа като изключително смотан и ненодялан, но се оказа, че е бил страшно притеснен и много, много ме е харесвал. След тая среща си казах, че бях дотук, но не на това мнение беше съдбата.

Той продължи да ми пише, а аз продължих да му отговарям. Излизахме няколко пъти. И така до първата целувка преди прожекцията на филма "Социалната мрежа" в киното. Супер символично беше.

Но тогава, тъй като, както казах, бях на 20, не предполагах, че 4 години по-късно този човек ще бъде мой съпруг. Даже, говорейки си тогава, през 2010 г. за 8 декември се чудех дали изобщо да ходя с него на Пампорово, защото не знаех дали ще сме заедно

По-късно пак ще пиша ...

[tinycat]

blackisback, честита темичка!
Аз почвам с конкретните въпроси!
Има ли снимки на роклята? Как ще е облечен младоженецът? Каква ви е програмата за деня? Ще те крадат ли, ще те взимат ли, ще играете ли хора?  
Как избрахте да украсите в ресторанта?

[Radiant]

blackisback, честита тема! Страхотен разказ за вашата връзка, много сладък и много увлекатено написан, благодаря, че денят ми започва с усмивка

[Shaiya]

Честита тема, мила! Успешна подготовка!

Много интересна история на запознанството! Никога не можеш да знаеш какво е решила съдбата! 

[госпожица]

Честита тема!
И ние се запознахме в университета и години по-късно :weddingday
Пожелавам ти да се насладиш на сватбения ден и отделни малко време просто да се наслаждаваш на обстановката,  защото минава много бързо и после ти се струва,  че е било просто сън

[blackisback]

Благодаря ви момичета

Мога да се похваля с една наистина прекрасна връзка. Както се пее в една песен на Colbie Caillat и Jason Mraz - Lucky I'm in love with my best friend Който не я знае, ето я https://www.youtube.com/watch?v=LQCY2zL0Jr8

Иначе, както писах и в темата на strafi, съдбата ни подложи на неприятен тест може би половин година след началото на нашата връзка. Точно седмица след една прекрасна екскурзия бях диагностицирана с много тежка болест. Лежах 20 дни в болница на системи. Въпреки че бяха и работни дните, а болницата на доста неудобно място, той идваше всеки ден по два пъти при мен на свиждане. Направи и невъзможното, за да ме развесели и усмихне. След като най-после излязох от болницата, от диетата, която трябваше да спазвам, качих 15 килограма. За първи път бях толкова пълна. Всяко момиче знае за какъв шок става въпрос и за какъв срив в самочувствието.

Междувременно и той беше диагностициран с моята диагноза, но хроничната й форма, която е много по-опасна от острата. Днес с ръка на сърцето мога да кажа, че съм щастлива, че онова лято на 2011 г. го прекарах в болница. Ако не се бях разболяла, може би щяхме да разберем, че той е болен чак когато стане твърде късно. Шокът беше наистина голям. Ревала съм с нощи, чудейки се защо точно на мен, защо точно на нас се случва това.

Днес перспективите за него са повече от хубави в здравословно отношение. Тялото му реагира прекрасно на лечението и съвсем скоро ще може да вдигнем шампанското в чест на пълното излекуване.

Колкото до предложението, то не беше никак учебникарско, но беше спонтанно. Случи се на балкона вкъщи в един прашен и твърде горещ августовски ден, 26 август, ако трябва да съм конкретна. Въпреки това морето, на което отидохме няколко дни след него, беше най-романтичното нещо в живота ми досега. Мисля, че мога да разкажа всяка минута от него.

По-късно ще пища още..

[Shaiya]

Прекрасно е да имаш някого до себе си в трудни моменти. Напълно те разбирам. Аз също страдам от 2 тежки заболявания и моя любим беше до мен през цялото време. Малко след като станахме гаджета направих вътрешен кръвоизлив и бях много зле, но той беше до мен. Мисля, че ако нещо такова ти се случи има само две опции - или да се изплаши и да избяга или да остане до теб. А остане ли до теб в такъв момент, значи ще е до теб винаги! 

[mina_]

blackisback, честита темичка и от мен! Записвам се да следя с интерес всичко, което споделяш с такава лекота и толкова увлекателно. Благодаря ти! 

[blackisback]

Shaiya, много си права, да знаеш. И в двете посоки.

Такаа, продължавам хронологично.

Родителите и приятелите много се зарадваха на новината. Междувременно последва нов тежък период за мен - останах без работа, което от гледна точка на организацията, беше добре.

Дойдох във форума и започнах да чета. Разбрах от кое се започва, през кое се минава, с кое се завършва и тръгнах по същите стъпки.

Намерихме сравнително лесно ресторанта - Principi di Piemonte. Обиколихме и други, сред които: Панорама, Централ Форум, Акорд. Но в Интерпред се влюбихме. Разбира се управителят помогна доста за това, но за него вече е писано много. Така ресторантът беше най-най-първото нещо, с което се захванахме.

Всъщност беше трудно да "начертаем" пътя в самия ден, тъй като районът на Интерпред ми е сравнително непознат, а много държахме на венчавка. Пак оттук, от форума, взех идеята за маршрут "Красно село - Семинарията - Интерпред". Така че побързахме да резервираме и капарираме и трите места. Още в първия ден на записването за 2014 г. отидохме да се запишем. Преди това резервирахме ресторанта. Впоследствие, като се видяхме с Ангел, ни каза, че е върнал 50-60 запитвания за нашата дата 

Както написах, бях без работа (добре де, бях на хонорар), което ми даде възможност да чета, чета, чета и пробвам. Така едно по едно започнаха да ми се изясняват нещата и вече имах ясна визия как искам да изглежда сватбата. Половинката не разбира от такива неща, затова беше съгласен с всяко мое решение, а когато имах дилема дали един цвят или друг, дали едно цвете или друго, просто го питах и той казваше.

Следва...