Светле, strafi,

Пиша последно за кумовете и после почвам с конкретни неща (ще ме прощавате, ама обожавам да пиша).
След като вече решението беше взето, родителите знаеха, а и бяхме маркирали локациите, се сетихме, че ни трябват кумове. Тоест жената в гражданското ни подсети, като ни каза, че ще им трябват ЕГН-тата на кумовете.

Прибрах се вкъщи и му писах на половинката: имаме проблем! "Какъв?!?!"-попита той. "Нямаме кумове!!!"-отговорих аз. Той: "А,да,вярно"

Нямаме близка двойка, която да е еднакво близка и на мен, и на него, затова решихме кума той да си избере, а кумата аз. При него нямаше драми (при него никога няма драми

) и реши, че ще е приятел от тийн годините, който не е българин. Супер. А аз? Имам две най-добри приятелки. Ама най-най-най добри приятелки. Бях решила едната да е шаферка, другата да е кума, ама коя коя да бъде??
Тъй като едната ми е най-най от поне 12 години, реших да е тя. Само заради този факт. И тук дойде познат от форума проблем - има дете и впоследствие ми отказа. Хубавото беше, че имам още една най-най, която, въпреки че ми беше малко неудобно след като веднъж не беше кума, да я каня. Обясних й, тя май дори не изслуша обяснението. Прие на драго сърце.
Та така кумът не е българин, а кумата не живее в България. Тежко от гледна точка на организацията. Впоследствие се опознахме с половинката на кумата и вероятно, ако се бяхме опознали по-рано, щяхме да кажем, че имаме близка двойка, но това е положението, ще гостуваме на много места после

.
А, да си покажа и годежният пръстен, преди да покажа халките (днес ще ги взимаме, вече гравирани)
