сватбата на crazynelly 01.06.2014

[Vikito_19]

 

Нели пожелавам ти, ден изпълнен с много положителни емоции, много усмивки и съм сигурана, че всичко ще е ОК   
Поглеждайки през прозореца, виждам че слънцето вече се показва 

С голям интерес следих твоята тема, лично преживях някои твои неволи през последния месец и сега когато днес настъпи "големия финал" много се радвам за теб. Знам, че ще бъдеш прекрасна булка и всичко ще е супер.

С нетърпение очаквам разказ, снимки и т.н.

 

[formite]

  

Честито!
Сигурна съм, че ще бъде една прекрасна сватба.
В този ден си под влиянието на толкова емоции, че изобщо няма да усетиш студа.

[stelkkka]

Честито ,Нелка !!!
Пожелавам ти незабравим ден,изпълнен с положителни емоции и разбира се всички тук чакаме изчерпателен разказ 

[milenkata]

Нели, честито мила! Спецално за твоя невероятен и мечтан ден,слънцето се паказа и се надявам да ти е вдъхнало сили и да те е заредило с положителна енергия,за да застанеш до твоя избраник!

[Feli]

Честито и от мен, Госпожо! 
Аз вчера точно за теб се сетих... времето беше малко мрачно и хладно, но не валя! Това е най-важното, че не се сбъдна кошмара ти  Надявам се всичко да е минало гладко и хубавите емоции да са били на max!

[Aila]

  Честито и от мен Нели 
  Чакаме с нетърпение разказа за този незабравим ден в твоят живот 

[tinycat]

Честито Нели! Чакаме подробен разказ и снимки  

                                         

[mariola85]

честита сватба и от мен нели!  Чакаме те тук с нетърпение да раскажеш как мина деня! 

[crazynelly]

Хей скъпи булки благодаря в и за хубавите пожелания!
Добро утро от мен!
Знам,че очаквате да разберете как мина сватбата,но сега още съм доста сънена. Мисля,че си отпочина още малко и ще ви напиша супер дълъг роман за вчерашния ден.
Искам само да кажа,че сватбата е едно незабравимо преживяване! 

[kali87]

Постът ти звучи приповдигнато. Изглежда да си доволна и щастлива..което много ни успокоява. Всички тука се бяхме притеснили заедно с теб.

Честито и от мен. Пожелавам ти много семейно щастие, разбирателство и изпълнени мечти. Да създадете здраво и хубаво семейство, което да бъде основа на един прекрасен и пълен живот.

[госпожица]

Браво Нели, ето че не трябваше да се притесняваш толкова  Чакаме разказ щом намериш сили

[vileto_971]

Честито и от мен!!! Късмет на новото семейство

[bride_varna]

Честито и от мен!  Желая много много щастие и да се слушате 

[crazynelly]

Благодаря на всички за пожеланията!  
Е хайде дойде време да ви разкажа как мина моя сватбен ден.
Гледах да съм спокойна още от 31-ви,но пък милото не беше. Много беше нервен и викаше и се караше за най-малкото. С него си легнахме към 2:00. Преди това цял ден пак по задачки. Трябваше да си пренесем целия багаж в хотела. След това трябваше да си отделим и двамата някакво време в банята. На 1-ви се събудихме някъде към 8:00. Отидохме на закуска с кумовете и след това всеки имаше някакви задачки да върши.
Кума трябваше да ходи да взима колата за него  и кумата.
Кумата пък трябваше да ходи до тях за вземе разни неща дето бяха забравили.
Милото трябваше да ходи за погачите,но неговия брат и майка му оправиха и подготвяха всичко у тях,което трябваше. Някои неща със Славчо не ги бяхме взели,а други бяхме изобщо забравили да вземем,но добре,че се сетихме навреме,че да могат техните да реагират.
От 9:00 до 10:00 със Славчо се мотахме из апартамента и чакахме да дойдат кумовете и майка му и брат му,както и фризьорката и гримьора.
Всъщност тогава кумата дойде и носеше помпа за балоните и започнахме да ги надуваме. Кой с уста,кой с помпата и така успяхме да надуем към 40-50.
В 10:10 дойде фризьорката ни и започна да прави прическата на кумата. През това време ние все още надувахме балони.
Към 11:00 дойдоха гримьора,майката и брата на милото. Кумата беше първа с гримирането,а през това време свекървата седна да й правят прическата. Aз влезнах да си взема един душ. Скоро дойде и кума с малката шаферка(детето на кумовете ни) и Славчо отиде в другия апартамент,за да може жените и аз най-вече да си се оправяме на спокойствие. Но пък спокойствие почти никакво нямаше. Постоянно някой от мъжете ни чукаше на вратата и искаше да влиза да взима нещо. Абе беше малко лудница..
Почнаха грима на свекървата, а на мен косата и тъкмо тогава дойдоха фотото и видеото. Точно в часовете,които се бяхме разбрали. Това беше някъд към 12:00- 12:30.
Много се зарадвах,когато ги видях. Вече официално беше започнала сватбата!
Първо ни снимаха халките и имам чувството,че те имат повече снимки отколкото ние със Славчо. хихи
Успяха да ме фризират и гримират до 14:00. Ели успя да ми закрепи много добре воала и заедно всички гласувахме и решавахме къде е най-добре да се сложи цветето ми за косата. Аз давах само команди на всеки какво трябва да прави. Никои нищо не знаеше. Аз се бях малко шашнала,но гледах да не забравям да се усмихвам. Добре,че беше свекървата  и брата на милото и гаджето му да помагат,че иначе не знаех какво щях да правя. Събрахме уж багажа,които и трябва за ритуалите в нашата кола. А забравих да кажа,че в 13:00 дойде баща ми с нашата кола и агенцията дойде да я украси. Беше уникално красива наистина! Тя ми донесе и булченския букет и когато имам снимки веднага ще ви го покажа. Много беше красив! Аз също така си взех и този от изкуствените розички от сатен и него кумата го носеше със себе си.
Та останалия багаж за ресторанта по другите коли.
Вече в 14:00 милото влиза да ме взима уж и аз закичих бутониерите на хората,които бяха там с нас. Мило даже и той закичваше. След това слезнахме към колата и към залата.
Там се указа,че всеки носи някакъв багаж за ритуалната зала и не всичко е в нашата кола. Малко подивях,но се успокойх набързо. Но всеки нещо казваше и искаше да ме пита. Влизаме в сградата и нещо става. Указва се,че трябва да влезем по-рано. Бяхме в 15:20,но ни казаха в 15:00 да влезем и естествено не всичките ни гости бяха в залата. Беше малко кофти това. Аз вече се чудя да се притеснявам или не,но пък те всички айде влизаме. И това беше. Влезнахме, изпълниха ни ритуала за 10-15 минути и край. Беше хубаво наистина,но не си го представях точно така. След това излезнахме и уж да ни казват честито и аз виждам как наши гости тъкмо влизат в сградата. Махам им и те идват съответно,но изпуснали гражданския брак. Никой не знаеше какво се случва. Минаха набързо гостите,които бяха там да ни кажат честито и ги почерпихме с бонобни.
След това се поснимахме малко пред залата,но то беше лудница. Булки и гости на други сватби бяха навсякъде. За един ден в тази зала имаха 11 сватби. За мен това е лудница!  Исках по-скоро да изчезвам от там,но постоянно виждах как все повече и повече от моите гости идват и то със закъснение. Все пак успяхме да се снимаме с всички.
С малко премеждия успяхме да стигнем до колата и да се измъкнем от района на залата,който се напълни с коли и хора за няколко минути.
следва продължение..

[crazynelly]

Кофтито беше,че тъй като ни беше сега по-рано ритуала имаше 40 минути до църквата и ние нямаше какво да правим. Седяхме в колите и аз реших да проверя дали всичко за църквата нужно е в нашата кола. От там се започна едно издирване къде и в коя кола какво има. Беше каша!  Аз се ядосах и започнах да крещя. Указа се,че нямаме мед и кума тръгна да търси. Накрая успяхме да съберем всичко нужно в една кола и потеглихме.
Трафик нямаше,което беше хубаво. Тъкмо тогава изгря и слънчице. Беше приятно времето въпреки,че духаше много кофти още от сутринта. Нас ни беше студено след като излезнахме от залата,но поне не заваля.
В църквата като стигнахме имаше малко драми пак. Нужните неща за църквата се разпиляха пак. Всеки взел нещо аз търся и питам къде при кого е и дали всичко е тук,а не е по колите. Накрая стана ясно,че в колата на кумовете има някакви документи нужни. На всичкото отгоре имаше забавяне от страна на църквата. Трябваше да бъдем от 16:40,а пък ние влезнахме в 17:00. Имало друга сватба. Съответно това ни отряза от времето за фотосесия.
Ритуала беше малко изнервящ и дълъг. По едно време адски много ме заболяха краката и аз просто си събух обувките. Не издържах,но не се забеляза,тъй като ми е дълга роклята и е с шлейф. Снимахме се пак след ритуала с гостите,които вече бяха повече и от преди. Зарадвах се,че все пак повечето успяха да дойдат.
Отидох към колата едвам,едвам и веднага си обух резервните ми ниски обувки. Просто за фотосесията нямаше да издържа.  Отидохме в един парк с кумовете и фото и видео. Успяхме да се поснимаме малко,но според мен не беше достатъчно. Беше станало 18:30 и ние тръгнахме към ресторанта, в който планувахме да сме в толкова часа вече там,но така и не се случи както мислехме. Успяхме с милото да отидем до тоалетната и да се освежим преди да влезем официално пред гостите. Дж-я дойде обясни ни кога и как ще влезем. Наредихме се с кумовете и зачакахме. Аз нямах търпение да видя украсата в ресторатана!
Влезнахме и беше като в сън. Беше прекрасно! Стъпихме си на бялото платно и дойде време за захранването от свекървата. Първо мен и Славчо със сол и после с мед,а след това кумовете,но само с мед. И накрая аз я захраних с мед.
Сега не си спомням вече кое беше първо - ритането на менчето или пиенето на шампанското с кумовете. Но и за двате имах малко гафове. Първо менчето го ритнах много ниско и то не се преобърна,но пък втория път успях и излезна бялата розичка,а пък другата сочеше към нея. Дж-я каза,че ще имаме близнаци момчета. Пък не знам колко е вярно. А при пиенето на шампанското малко си излях по брадичката,но пък свекито реагира светкавично и ни даде по една салфетка на мен и милото. След това се настнаихме на масата и не след дълго беше речтна на кума. Много мило ми стана на сърцето. Хубави неща ни каза. След това беше първия ни сватбен танц на песен на Брайан Адамс. Не знам какво е било отстрани. Ние просто се гушнахме и си се въртяхме. Готиното беше,че се включиха и други двойки. Дори и кумовете.
След като мина официалното посрещане успях да се огледам наоколо и видях,че една маса ни е почти празна. Имаше 4 човека на нея,а трябваше да са 16. Другите маси си бяха пълни. Малко се разочаровах,но по-скоро се ядосах. Успяхме да си пийнем и хапнем по една салатка. И започнаха хората. Аз за малко се включих в едно хоро,но не знаех какво правя и само го бавех,та реших да си седна. Иначе имаше и бавни песни,поздрави от гостите. Имаше и хора. Хората танцуваха и се забавляваха. Бях много щастлива от този факт!
Не след дълго беше чупенето на питката и аз много исках при мен да е по-голямото парче,но че указа при Славчо. Аз направо се разочаровах. Хах
Даде се старт на основното ястие и ние тръгнахме по масите. Дадохме подаръчета,казвахме си наздраве,получавахме много хубави пожелания и подаръци.
После и ние седнахме да хапнем малко и хайде пак на дансинга. Стана време за хвърлянето на букета. Понеже е нисък тавана на ресторанта и като го хвърлих се е ударил в него и не е паднал много близо до момичетата.. Но една моя роднина го хвана. Но пък тя е женена и не важи за нея.. Накараха ме да го метна пак. Тогава го хвана едно момиче,което е гадже на един добър приятел на Славчо. Накрая ме накара баща ми да го хвърля още един път. Макар че много хора ми казваха да не го правя. Този път го хвана една добра приятелка на Славчо. Но беше много забавно. Хората много се изкефиха.
следва продължение..