Цитат на: crazynelly в 29.05.2014 20:22
Изтощена съм. Дори не ми се пише в момента,но пък няма какво друго да правя сега.
Утре и други ден имаме пак 100 задачки. Как ще се наспиваме и ще имаме сили за деня - не зная.

Слънчице, нека ти разкажа нещо. Понеже всичко сама си правих, последната седмица преди сватбата не помислях даже за сън. Имах огромни кръгове под очите, постоянно плачех, а двамата с моя мъж бяхме като клечки с кибрит. някой нещо да ни каже и го изяждахме с парцалите. Мислех вече ще започна да припадам от недоспиване и недояждане. Три дни преди сватбата забравих напълно какво означава почивка. мислех, че всичко ми се е струпало на главата и тъкмо свършвах нещо и някой ми звънеше за друго, а кошничките не ми бяха готови и нямах материали за пиафлора.
Беше сутринта на 8 май, когато стигнах крайната точка на всяка сила. Изключих си телефона и даже си казах "Майната му на всичко" Трябваше да правя кошнички, а аз заспах. Наспах се, изкъпах се, после със златото се разходихме и когато се прибрахме, кошничките бяха изсъхнали и започнах да ги украсявам. майка ми ми донесе гъба и рози вечерта. Следващото ми спане беше в нощта преди сватбата и то спане е силна дума - някакви предремвания с ужасни кошмари. А това, че бях сама в леглото, още повече ме сломяваше.
Някъде в 5 сутринта вече реших, че ако заспя сега, просто ще проспя сватбата си, защото няма да има сила на света, която да може да ме събуди. И много плаках, защото изтощението си каза своето и аз мислех, че ще съм най-грозната и най-изтормозена булка, че няма да мога да танцувам от умора, че няма да мога на краката да си стоя всъщност.
А после дойде изгрева, направих си кафе и по някакво чудо в мен толкова много сили. Да не танцувам ли - не седнах. Грозна и изтощена ли - усмивката не слезе и за секунда от лицето ми. Нервна ли - летях от радостни емоции.
Просто самият ден и духа, който носи ще те изправят на крака и дори няма да го осъзнаеш как ще стане.
Не се притеснявай и не мисли в глупосто - всичко ще бъде прекрасно - ще видиш