Сватбата на malkabulka - 31.08.2013

[malkabulka]

Момичета, съжалявам, че спрях с разказа доникъде и малко ме е яд, че не намерих време тогава да довърша понеже с този двуседмичен меден месец историите много се преплитат, чух версиите и на много от гостите и малко ми се попречупиха нещата, но ще се опитам да възстановя възможно най-точно какво изпитах в онзи прекрасен августовски ден!

bbride, не успях по-рано, но ще наваксам 
hulcy, много ти благодаря за прекрасните пожелания, нека ти се връщат многократно! 
beberona, запретвам ръкави за продължението..
mariag, благодаря ти от сърце, нека и при вас да бъде винаги така! И аз съм ухилена на всички снимки, чак ми е нереално

[milenuity]

ето те...

супер. чакаме да разказваш тогава

[malkabulka]

И така...

След разкрасяването, баща ми дойде да ни вземе с двете шаферки и един приятел, за да ни закара в нас.
С влизането бях изненадана колко е тихо и спокойно, очаквах да има глъч и суетене, но всички бяха доста уравновесени...Влезнах първо при роднините в дневната и с огромна изненада установих, че чужденците не само са намерили къде живея ами са се настанили, дори мама им сервираше питиета...Бях им споменала, че имаме интересен ритуал по вземане на булката с две три думи и те решили, че искат да присъстват, голяма изненада беше всичко за тях, не знаеха подробности

В същата стая бяха и бабите ми, едната която ме е отгледала от малка се разплака като ме видя и това малко ме разстрои, но успях да се въздържа и отидох да видя другите гости. Там бяха по-младите и го раздаваха малко по-закачливо, майтапиха се и си вдигаха наздравици...малко ми е като мъгла, за секунди ги огледах, но сега не мога да ги изброя ако ме питат...Фотографите и видеото, бяха дошли след нас и вече снимаха роклята и аксесоарите в моята стая при затворени врати, успях да взема въздух и да пийна чаша вода...успокоих темпото. След малко ни повикаха за обличането. Влезнах само с двете ми шаферки, то нямаше и много място за повече хора. Имахме и две малки гостенки, които любопитно надничаха от време на време на вратата и възкликваха колко съм красива и колко била хубава роклята ми...истинската неподправена оценка, която всяка булка заслужава да чуе в деня на сватбата си!

Започнахме обличането, почувствах лек гъдел, не беше както когато обличах роклята в ателието...обличах се за Него   Момичетата ми закрепиха и воала, помогнаха ми да си сложа обувките, бяха до мен неотлъчно...Пазеха завидно спокойствие, и бяха страшно мобилизирани, все гледаха всичко да ми е наред и да съм щастлива...Сложихме бижутата и малко парфюм и беше време да отворим една бутилка шампанско за отскок. Тук се включи баща ми кавалерски, и майка ми, която донесе чашките...след няколко минутки чухме клаксоните. Страхотия! Изведнъж всички се превъзбудиха, къщата пощуря, настроението скочи с няколко октави, големи и малки се вълнуваха еднакво силно  

[bbride]

Още, още ....

[milenuity]

 

да, и аз искам още

[malkabulka]

Хайде още малко...


Когато всички се превъзбудиха естествено и мен ме прихвана...седнах на леглото и започнах да си поемам въздух, да не се разплача, че на всички други сватби досега на този момент хич не ми се разминаваше и за мен това е най-най-най-вълнуващия момент от цялата сватба - вземането! Да, мислехме по едно време да го прескочим като ритуал, понеже и двамата не обичаме да сме център на вниманието, но съм безкрайно щастлива, че го направихме, получи се по нашия сантиментален, личен и силно емоционален начин и нищо не успя да развали момента или да ми го отнеме както мислех преди...

Всички вкъщи се наредиха по терасите, прозорците, мъжете излезнаха пред входа да покажат, че лесно булка не се дава...Една от шаферките ми каза "Ела, ела да видиш как идват да те вземат..." Аз категорично и отказах, викам си тук вътре съм си добре....но когато ми каза, че ще съжалявам ако не погледна не се сдържах и надникнах...пред входа се бяха наредили всички приятели и роднини на мм, 8 души държаха нещо, което на мен лично ми заприлича на торпедо, изглеждаше тежко и пробивно (оказа се сглобка от тръби с фуния отпред, направено час преди сватбата с цел психическо надмощие над ответната страна), изненада и половина за всички, оказа се и за младоженеца  

Оттам нашата блокада се премести малко повече в отбрана и някъде там е започнал пазарлъка...Междувременно бях инструктирала кумата, кумицата и зълва ми, която ми беше и шаферка, щом пристигнат да влезнат при мен, преди да са започнали отпора. Кумата влезе и се разплака като ме видя, и аз пуснах няколко сълзички, момента беше безценен, без думи да предадеш толкова много обич и топли чувства на човека срещу теб....!
Аз това с плащането много не го харесвам също, но мм е бил ошушкан до стотинка, тежки преговори, бързи ръце прибирали всяко левче....аз вътре тръпна в очакване, почти нищо не чувах защото стоях в най-далечния ъгъл от вратата и шаферките само ми подаваха уловени реплики...Баща ми го накарал да напише обещания и най-после ми го пуснаха да влезе....милия целия се беше зачервил, разплака се и докато стигне до мен беше толкова силен момента, че се разплаках и аз...вдигна ми воала и ме целуна, каза ми че съм най-красивата, и всички онези мили лични неща...Имахме си този момент само за нас, както винаги съм си мечтала  

От сълзите очната ми линия се беше навлажнила и размазала нагоре по клепача и по време на закичването на всички снимки съм с нека да го наречем екстравагантен сватбен грим...не посмяха да ми го кажат преди да приключа със закичването, но когато и този момент дойде някак си не успя да ме ядоса....за щастие гримовете ми бяха на едно чекмедже разстояние, добре че не ги сложих в багажа за хотела...Оправих се сама пред огледалото вкъщи докато всички излязат, през това време се оказа, че съм си омазала роклята и воала с торта гараш, която седеше в същата стая и беше дар от баба ми и дядо ми...дори не бях разбрала, но и това не ме разстрои...с няколко мокри кърпички и сръчни ръце всичко беше чисто както отначало. Всички излязоха навън и татко ме изведе...ритнах си менчето, застана на една страна - на момче било, поведох едно хоро криво ляво и нетърпеливо го спрях като им заявих, че отивам да се омъжвам

[malkabulka]

През целия ден се движехме изключително точно с +-3мин, което ме караше да се чувстам супер (аз винаги закъснявам дори да се с няколко минутки). Пред общината имаше много хора, тя е в самия център, децата тичаха към мен, седнаха където си намериха наоколо, пипаха ми роклята, сипеха комплименти...по едно време усетих че някой ми придърпва роклята, но не обърнах внимание...и след малко едно момиченце ми казва "много си красива, ти си принцеса и обувките са ти много хубави" а тя милата се напъхала под роклята да види обуквите, разсмя ме с глас!
Всички гости влезнаха и ни зачакаха...беше вълнуващо...жената, която водеше ритуала ни обясняваше някакви детайли, хич не можех да се концентрирам, а тя беше толкова подробна...просто се оставихме да ни подсказва на мига... Малката шаферка тръгна пред нас и предизвика една групова въздишка от всички гости...започна да ръси с розови листенца, малко се стъписа с всички тези погледи вперени в нея, но смело продължи напред до самия край...истинско ангелче 
Ритуала беше красив, но твърде дълъг...по-някаква причина бяха решили да вкарат творчество и се получи необичайно дълго, но пък на всички гости много им е харесало
След края мм ме изнесе на ръце и си направихме групова снимка с всички, надявам се да се виждат всички, бяха много готини и заредени! Продължихме към църквата, където също се получи прекрасен ритуал...доста гости бяха попили от мъдростите, които чули там, дори има цитати в книгата за пожелания  Тук краката вече доста ме заболяха от това седене на токчета вече толкова време...излизайки от там се чувствах вече изморена...добре че следваше фотосесията, че да си отдъхнем...

Пристигнахме на локацията, но аз реших пак да си оправя грима, някак си се чувствах неуверена след гафчето с размазването на очната линия по-рано...Миглите също ми се разлепиха в ъгълчетата, в средата на вечерта просто ги свалих... за сесията уж ги закрепих
Снимките не бяха много креативни, но и за това махнах с ръка. Очаквах малко повече инструктиране от страна на фотографите и малко по-интересни неща, а по-стандартно от това нямаше как да бъде, но в този ден по-важна ми беше сватбата, а не сесията. Приоритети 
Когато видях, че се изчерпват на идеи за снимки, просто реших да се връщаме към коктейла и да продължим, хем да отдъхнем десетина минутки, които ни бяха останали.
Коктейла между другото се оказа много добра идея, въпреки че срещнах критики за това решение от близките, успели са да хапнат, да се освежат, да се видят с всички, които не са виждали от  много време, чух даже че имало и такива, които подремнали в стаите
Използвахме си резервните минутки за да се качим до нашата стая и да изрепетираме танца с роклята и костюма и това беше много добра идея, защото се оказа, че някои движения ми бяха ограничени от роклята, заради най-вътрешния сатениран пласт, които не ми даваше да си направя киковете...Намерихме безопасна и точно преди танца я защипах така че да не ми пречи...
След паузата слезнахме в залата за коктейла и започнахме да приемаме поздравленията и да си правим снимка с всеки гост/двойка/семейство, които снимки след 2ч им подарихме и бяха една от най-ценните идеи от сватбения ден, станаха страхотни  А и така по-търпеливо ще си изчакаме чакането на професионалните снимки след месец може би..

Всичко това на един дъх...ще продължа по-късно

[malkabulka]

И сега малко по-бързичко минаваме през тържеството...

Настанихме гостите и се наредихме за излизане (излизаме, защото бяхме на тераса). Първи минаха кумовете, посрещнаха ги със силни овации, въпреки, че голяма част от гостите ги виждаха на живо за първи път. След това дойде и нашия ред. Чувствахме се като звезди, всички ни аплодираха, снимаха, викаха, пляскаха...в следващия момент вече плачехме и двамата, тъй като водещата ни разстрои силно с емоционалните думи и мъчително бавното рецитиране...Свекървата ни захрани и закичи със здравец и дойде момента за разчупването на питката. Бяхме се разбрали, че мм кавалерски ще ми я даде цялата без бой, но като дойде момента и двамата така я хванахме, че никой не искаше да пусне. В крайна сметка се раздели поравно и се получи доста забавно, сигурно физиономиите ни са безценни

Последва много изобретателна реч на кума, която се хареса на всички, по-късно кума получи и обяснения в любов от приятели на мм за блестящото представяне Последва нашия първи танц, за който знаеха само кумовете и екипа, никой не подозираше, че сме репетирали и имаме хореография, защото такъв беше плана до преди понеделника преди сватбата. Ефекта беше УАУ както се казва  аз естествено обърках няколко стъпки от вълнение, но не си личи и изглежда сякаш е планирано. След това имахме подарък 3 народни танци, за които нямам думи да опиша колко бяха страхотни! Целия ансамбъл беше толкова усмихнат, зареден и ведър, всички гости бяха на крака и аплодираха и накрая затанцуваха заедно с тях. Сватбата мина без чалга, с пълен дансинг до самия край, групата, която беше на живо се представи толкова добре, че още ни питат за тях. Мога да дам контакти на лични, за който се интересува! Оттам нататък сватбата пое по своя собствен път с много изненади от приятели, сълзи от щастие и купонджийско настроение. Към 2ч се преместихме на градинското парти, което организирахме под формата на афтърпарти, на една полянка с бар, ДиДжей, светещи мебели и там посрещнахме изгрева. Времето през нощта беше доста студено, и може би по-добре че стана така тъй като иначе не виждам как щяхме да накараме хората да си тръгнат

В отделен пост ще посоча всички, с които успяхме да осъществим мечтаната сватба, надявам се поне една булка да е успяла да прочете всичко до край и да го е намерила за полезно 

На форума и форумските булки едно голямо БЛАГОДАРЯ! 

[merita]

malkabulka разплака ме с емоционалния ти разказ дали защото и на мен предстои или просто си добър разказвач, имам чуството че на мойта сватба ще с пукна от рев

[yana_traeva]

Оххх чета и направо се разтапям..... И аз сигурно мн ще плача!аз само да видя че някой плаче иииииииииии рев

[milenuity]

евала! прекрасен разказ!!

[malkabulka]

merita, yana_traeva, и аз си поплаквах на разказите на булките преди мен, но в деня на сватбата бях толкова щастлива, че не ми се плачеше изобщо. Освен в тези моменти с бабчето ми, вземането и после закичването, не мисля че имаше момент да ми е било мъчно или нещо от сорта, просто не можеше да оставя младоженеца да се черви сам   а и емоциите са много искрени и спонтанни  

milenuity

[yana_traeva]