Сватбата-мечта! Кумове-мечта! Шаферки-мечта! Сватбарите-мечта! Екипите -страхотни!

Когато си намеря място, ще разкажа в детайли, засега ще кажа само, че мечтите наистина стават реалност, когато истински вярваме в тях!

Много се радвам за вас! Чакамете с разказ като си събереш мислите!

Здравейте,
Включвам се малко на края на темата с 1 въпрос - malkabulka, къде ходи на уроците за първи сватбен танц? Много ще съм благодарна ако пратиш координатите (може на лично съобщение).
Пожелавам приказно сватбено събитие и щастлив семеен живот на всички булки

Цитат на: malkabulka в 02.09.2013 20:32

Сватбата-мечта! Кумове-мечта! Шаферки-мечта! Сватбарите-мечта! Екипите -страхотни!

Когато си намеря място, ще разкажа в детайли, засега ще кажа само, че мечтите наистина стават реалност, когато истински вярваме в тях!

  нямам търпееееениееее да чуя и видя!

Qnitza,
Ходихме на уроци при Валентина от http://www.vj-dance.eu/

Страхотна е, предлазположи ни доста бързо, ние нямахме и никакво време и за два урока ни вкара в танците, ако можехме щяхме да отидем на повече, защото определено вдига мотивацията и танците от проблем се превърнаха в голямо забавление!!!

Препоръчвам с две ръце!
Успех!

Честито!Бъдете щастливи,усмихнати и влюбени винаги! 

Отлагам аз разказа, отлагам...а то времето си лети ли лети...

Започвам пък докъдето я докарам

Прибрахме се да стягаме сватбата още вторник вечерта. Колата пълна до горе с рокли, кошници, папки и тетрадки, печатните материали, абе всичко всичко! При последното разтоварване на автомобила, младоженеца установи, че му липсва 2бр костюми - неговия и на свекъра! В тази суматоха с товаренето го забравил в спалнята, аз дори не бях забелязала...Малко се посмяхме на случката и добре че имаше време, че баща ми имаше пък към София и мина да събере забравените вещи

Срядата започна динамично - среща с ресторанта и агенцията на мястото на събитието, финализиране на сценарий и график. Продължихме със среща с водещата и координатора за по-добро стиковане в деня на събитието. Всичко мина добре, следобеда остана за срещи с приятели и родители за финализиране на ангажиментите в тяхно лице.
Вечерта правихме финализиране на подредбите по масите и списъците, както и схема в случай на дъжд, за всеки случай. Това продължи до 3 сутринта. Събудих се разтревожена и недоспала, трябваше да довърша всички списъци и да оправя списъка с песните за ориентир на DJ. Тези неща препоръчвам да се свършат няколко дни по-рано, за по-голям комфорт последните дни, на мен малко ми подействаха стресиращо. Имаше отказ и на последната сутрин по здравословни причини, и за всеки случай бяхме оставили 2 стола свободни на една от масите в случай че някой ни изненада пък.  Нямаше изненади

Следващия ден премина в тичане по леки задачки насам натам. Малко по-спокойно.
Вечерта имаше усилено репетиране на танц в средата на хола, нещата вече придобиха по-естествен вид, защото си бяхме само двамата и беше по-интимно и се бяхме поотпуснали.

Петък
Привечер пристигнаха първите ни гости, пихме кафенца, хапвахме пица, след това приключихме с торти и питиета. Легнахме си към 1:30 аз в нас, той в апартамента където живеем заедно. Решихме го в петък, мислех си че ще ни е по-удобно да сме разделени и да не се будим и стресираме взаимно. При мен се получи, спах си непробудно

СЪБОТА 31-08-13

Събудих се към 8 и нещо, но се бях наспала. Чух нашите как шепнат в коридора, опитвайки се да не ме събудят. Полека лека се разбудих и станах. Баща ми беше излезнал по задачки вече, майка ми се подготвяше да излиза за грим и прическа. Взе ми една закуска и ме остави сама вкъщи. Времето беше приятно, слънцето изгряваше, въздуха беше свеж и студен, в градината се носеше леко жужене и чуроликане на птички.
Масите за гостите бяха подредени, само трябваше да дойде храната. Пуснах си ТВ, намерих канала с народната музика и седнах пред него в отчаян опит да събудя апетита си и да изям поне половината сиренка. Успях някак си. На няколко пъти ми се доплака от щастие и при звуците на народна музика и мисълта какво е напът да ми се случи след броени часове. Неуспешно, отрони се само една сълза.
Чувствах се много спокойно и уравновесено.
Позвъни се на вратата - бяха цветарите с украсата за вкъщи. Венците за вратите бяха страхотни. Наслаждавах им се блажено. Подредихме 9 бели рози в голяма ваза в моята стая. Сякаш бяха най-красивите рози, които някога съм виждала...

Леле, ще ревна на този разказ, усещам 
Разказвай всичко преди да сте заминали

И така...по някое време се появи баща ми с храната за вкъщи, подредихме всичко по масите, да улесним мама като си дойде. Беше почти 11ч и реших да използвам татко да ме закара до хотела където още в 9 всички дами бяха започнали да се разкрасяват. Любезно ни бяха предоставили една стая от хотела, в която да работят гримьорката и фризьорката. Бях направила перфектен график и уж и двете го бяха потвърдили, но гримьорката изоставаше с един човек. Всички бяха толкова спокойни там, че за малко да не разбера. Малко се притесних, защото оставаха все важните хора - последната шаферка, аз и кумата. Добре, че фризьорчето ни е сръчно и опитно и навакса с прическите, та поне там успяхме да дръпнем нещата и направи още няколко човека извън график. Кумата я забави грима, малко се поизпотихме....Вземането на кумове се премести с 40мин. За щастие това изобщо не повлия на останалата част от деня, изглежда минутките които бяхме сложили в аванс тук там се компенсираха от това.
Когато излезнах готова с двете ми шаферки минах покрай терасата. Беше напълно готова. Сърцето ми подскочи от вълнение. Беше по-прекрасно от мечтите ми, по цветно и по-празнично...романтично и стилно едновременно...никога няма да забравя този момент...щрак!

Малка булчица  Съжалявам за малко късното включване  Първо искам да ви пожелая един страхотен , безгиржен и много усмихнат съвместен живот. Да се обичате безкрайно много  И второ - разказът ти е както винаги много топличък и приятен , искам още да прочета  ще чакам с нетърпение продължението...

Много нежен и романтичен разказ, а една още не си стигнала съществена част. Сега и аз пророних сълзичка 

Честито и от мен! Малко късно се включвам! Пожелавам ви много положителни емоции през съвместния ви живот, много разбирателство и уважение! Да сте все така усмихнати както на сватбения ден (това го предполагам като гледам аз как съм ухилена на всички снимки
Разказвай ощееееее.......
Не съм видяла никакви снимки 

Цитат на: malkabulka в 05.09.2013 18:09

...Сърцето ми подскочи от вълнение. Беше по-прекрасно от мечтите ми, по цветно и по-празнично...романтично и стилно едновременно...никога няма да забравя този момент...щрак!