Сватбата на Allicia 24.08.2013

[pandapanda]

Честита тема! Очакваме да я напълниш с подробности около сватбата и положителни емоции!

[Allicia]

Пандичка , толкова щастлива ме направи... Нямам думи да го изразя.
Регистрирах се в този форум преди повече от година, с тайната надеждичка един ден да получа и аз своето предложение, да започна подготовка и да се включвам в различните темички. След малко по- малко от година, получих така желаното предложение и започнах да броя месеците и дните до голямото събитие, да следя историите на момичетата и да се вълнувам заедно с тях, като пак така тайничко си се надявам и аз да имам темичка, като му дойде времето.
Ето, че денят настъпи, а аз дори не знам от къде да започна от вълнение!...  

[scilla]

Честита темичкааа, Alli!

Когато се чувстваш готова и имаш муза да разказваш - можеш да започнеш да ни въвеждаш в своята приказка!

[milenuity]

Пандичка , толкова щастлива ме направи... Нямам думи да го изразя.
Регистрирах се в този форум преди повече от година, с тайната надеждичка един ден да получа и аз своето предложение, да започна подготовка и да се включвам в различните темички. След малко по- малко от година, получих така желаното предложение и започнах да броя месеците и дните до голямото събитие, да следя историите на момичетата и да се вълнувам заедно с тях, като пак така тайничко си се надявам и аз да имам темичка, като му дойде времето.
Ето, че денят настъпи, а аз дори не знам от къде да започна от вълнение!...  

Миличка, честита темика и от мен! 

[Allicia]

Да започна с нашето запознанство.

Беше една от последните седмици на месец септември 2006 година. Първата ми седмица като студентка. Бях поканена на гости на тогавашния ми приятел. Нещата с него общо взето отдавна не вървяха, но мислех, че като сме и двамата вече заедно в Студентски град всичко ще се оправи ( той беше с 1 година по- голям и естествено една година бяхме разделени). Обаче явно не беше писано, защото в този ден, в който отидох у тях... там беше най- прекрасното създание, което някога бях виждала-  Той- съквартирантът на моя приятел.

[mariola85]

Айде миличка и на твоята темичка и дойде времето! интересна история си захванала, чакам с нетърпение продължението на историята

[elistoilova]

Честита темичка, ще следя с интерес!

[Allicia]

Естествено, имаше много драми, докато успеем да се съберем. Имахме и много комични моменти.
Бившият ми реши, че няма да се откаже лесно от мен, въпреки че ясно се виждаше, че няма как нещата да се върнат по старому ( най- интересното беше, че той дори не ме забелязваше преди да реша, че не искам да съм вече с него). Давах шансове, само колкото да не се чувствам виновна, но не спирах да мисля за моето момче, да се чувам тайно с него и да се виждаме още по- тайно.
И накрая успяхме, драмите свършиха и вече можехме официално да бъдем двойка. Нямаше по- щастливи от нас. Заживяхме заедно още преди да се съберем официално... и така досега.
Преди година и половина заживяхме вече самостоятелно, защото завършихме и беше редно да се сбогуваме със студентския живот.
Малко след това си взехме и едно прекрасно малко дакелче, което гледаме и обичаме като малко детенце...

[Allicia]

elistoilova, mariola85, milenuity, scilla , добре дошли в моята темичка. Благодаря ви много за вниманието. Още не мога да повярвам къде и за какво пиша.

[tsve4e]

Alli, честита тема и от мен. Продължавай с разказа, че ми стана толкова мило от самото начало. Успех в подготовката и ще чакаме разказа ти с нетърпение.

[pandapanda]

Allicia, вашата история, ми напомня на нашата. при мен също се получи така, че бившият ми приятел ме запозна с мъжа ми. но с бившия ми бяхме още три години  щастливи заедно, преди нещата да зациклят и аз да осъзная, че всички сме се променили. Разбирам те за драмите, за чувството за вина и шансовете. При нас всичко приключи хепиенд - бившия ми се ожени преди нас и вече и бебе чака, а ето че и ние вече сме семейство. Абе студенстки град си знае работата!  

[Allicia]

tsve4e , добре дошла и ти!
pandapanda , мисля, че много малко хора разбират тази ситуация, ако знаеш с колко наши общи приятели вече не си общувам, защото решиха, че съм много грешна и т.н., обаче аз просто реших да последвам щастието си и да се погрижа поне 1 път в живота за себе си и да гледам моите интереси. Иначе с бившия ми не се разделихме добре, не си общуваме...но цял живот ще съм му благодарна, че ме срещна с Любовта. И си права... Студентски град си знае работата.

[pandapanda]

хихи грешна, колко познато ми звучи и колко пъти го чух по мой адрес хората много обичат да съдя без да знаят подробности. и аз от общите ни приятели си останах само с моите отпреди.

Я сега разкажи за предложението

[Allicia]

Добре, да разкажа малко за предложението...
Миналата година лятото, разбрахме, че баща му е болен, страшна диагноза. Всички бяхме шокирани и някак света ни се срина. Още тогава решихме, че няма да бързаме да се женим, защото надали на някой изобщо му беше до това. Иначе аз си мрънкам, че искам да се омъжа от едно 2-3 години. Но си дадох да разбера, че не е подходящ момента и всъщност изобщо не знаех кога ще е. Просто се отказах от тази мисъл. ( Да кажа, че за сега баща му се стабилизира, и за това мисля, че имаме заслуга и ние).
Та март месец имах една сбирка с колегите, след която получих адското възпаление на окото. Много беше тежко, почти не виждах с него. 3 дни бях в болничен, а на четвъртия в командиривка. Датата беше 7-ми март. Прибрах се от командировка изморена и леко замаяна, заради окото. Хапнахме и нещо се заговорихме, общи приказки, обяснявах му как сме изкарали. По едното време той ми каза:"Имам един подарък за теб за 8-ми март, но не ми се чака. Ще се разсърдиш ли, ако ти го дам сега." Естествено, че се съгласих, кой не би се съгласил на подарък. Мислях си, че може да е пръстен, но много бързо се върнах в реалността и си казах, че няма как да е това. Той изчезна... и се връща с ръце зад гърба, а аз скачам радостна около него и чакам. Той падна на колене и отвори кутийката.... в същия момент и аз паднах с него на колене, прегърнах го и се разплаках.... много плаках, а той ми се смее... и след около 10 минути ме пита "Не разбрах какво означава това- Да или Не". И аз пак се разплаках и казах през сълзи "Да, разбира се!". И така....
Винаги съм очаквала предложението да е много романтично под звездите и т.н. Но всъщност получих много повече- истинска изненада, в момент, тежък за мен здравословно.
Представяла съм си го хиляда пъти, чакала съм го на всеки празник...и то стана най- неочаквано....

[Mulan]

Честита темичка и от мен! Пожелавам ти лека оставаща подготовка и една прекрасна сватба на финала