Сватбата на Nebulka - 13.07.2012г.

[DaBulka]

Хората сме огледала едни за други. Аз си мисля, че нямам емоции, а вие ми казвате "нямаш емоции ли?". Инче, права си, вероятно трябва да се отпусна. Аз съм много емоционална, дори прекалено, но като стане някое трагично събитие, нищо не усещам. Като почине близък, не ми е мъчно. Даже да го гледам в лицето, пак. Когато почувствам липсата му в ситуация, в която обичайно е бил там, на няколко пъти минава някаква вълна от емоции за по няколко минути и това е всичко. Цял живот съм си мислела, че съм изрод някакъв. Предполагам, че е защитна реакция. Сега пак съм си била упойката явно, просто не ми се е случвало по радостни поводи.

Днес свекър ми ми каза, че няма да дойде сигурно и ми стана криво, все едно не го интересуваме. Не му се занимава (това не ми го каза), не му се пътува. Даже почти с обвинителен тон каза, че сме избрали да се женим твърде далече. И ми стана кофти. Оплаках се на сина му, но той ме успокои с думите "Точно затова избрахме толкова далече, за да дойдат само хората, които наистина искат, които ще се кефят, а не по задължение. Иначе всеки нещо не му е в ред и мрънкане, капризи... Освен това, какво ще почувстваме, ако останем в прашната и душна София, все едно сме си на работа, никаква разлика няма да има!" И е съвсем прав. Думите му много ме успокоиха. Все пак нашето желание е преди желанията на всички други, поне на тоя ден или поне аз така си мисля. Просто се шашкаш, когато се оказва, че на човека, който те е създал, не му се занимава с тебе точно по такъв повод. Че то като пропуснеш сватбите, кръщенетата и тия поводи, то какво остава? (Аз знам, де, всичко останало, малките неща в живота. Прочетох много ценна мисъл преди време "Радвайте се на малките неща, защото като ви мине живота и се обърнете назад, може да се окаже, че това са били големите неща." Ценно!) Но вие ме разбирате все пак, какво имам предвид. Макар че, в този двойнствен свят, обърнат с хастара навън, нищо не е такова, каквото изглежда. Кучето ни е болно. Четири дни беше в клиника на системи. Прибрахме го вкъщи кучешкия скелет едва тази вечер. Мъка е да го гледаш, още по-мъка, като не знаеш, как ще е към датата на заминаване. Поне свекър ми ще го гледа изключително акуратно (той обича нашето куче). Така че, не бива да изпитвам негативни чувства към никого. Не се знае, когато някой ти прави уж нещо недобро, дали всъщност не прави най-доброто за теб.

Днес малко се позанимавах - изтърках с триста зора етикетите на чашите и ми беше приятно. Усетих някаква частичка от подготовката. Денят ми мина в пазаруване. На какво - вижте в галерията. Намерих заветните обувки в Сватбен център София. Обслужването беше на ниво. Но иначе обувките на по-нисък ток са дефицит в целия град. Наличните са доста по-неудобни от ежедневните по принцип. Моите всъщност бяха единствен избор. Ако имаше избор, нямаше да са такива, но аз бях решила, че ако от най-големия сватбен магазин не изляза с обувки, и Господ не може да ми помогне. Избрах най-удобните на крака ми. Падна ми камък от сърцето с тези обувки, много ми тежеше. МРАЗЯ да купувам обувки (и дрехи, но по-малко)! И сигурно затова отлагах почти за последния момент. Не трябваше да подхождам с негативизъм, но късно! Знаете ли, сега като ви пиша, си давам сметка и каква роля обслужва емоционалната ми анестезия. Просто ме е страх да не се разочаровам. Защото веднъж се разочаровах толкова много, че... чак ме е срам! Сигурно за това пазим в тайна, най-добрите ми приятели не знаят. Срамота! Но не мога да им кажа, страх ме е, че ще се объркат нещата и пак ще отложим сватбата. Е, вече не си го мисля, защото няма за кога, ама то да не казвам голяма дума. И това от най-несуеверния човек на света! Забелязвала съм, че ако искам да ми станат нещата, трябва да си ги държа за мен и да си ги действам, другите винаги има кога да разберат - чак като съм ги осъществила. Даже тук като пиша, все внимавам какво казвам, "да не ми мине котка път" (бедните животинки)!

Нощес спах с халката. Не ми се сваляше преди лягане (аз от магазина си я подносих). От време на време се събуждах през нощта, усещах я на пръста, врътвах търкалцето един-два пъти и се чувствах влюбена. Днес я нося цял ден. Мисля, че я обичам!

[DaBulka]

Инче, май е време да сменя ника, да! Аз ще ти пиша на лични скоро, като имам малко повече спокойно време да си събера акъла. Нямам търпение!

dixie, и аз мисля в някакво бъдещо време да се занимавам и с писане. Не искам да се титуловам "писател", не искам да ми знаят името, само много обичам да пиша. Още не знам, за какво ще пиша. Имам чувството, че съм незряла, та мечтичката ми с писането може би ще се разгърне в по-късна възраст.

Зайо си има зайци! Какво ли се чудя? Възглавничката е в галерията. Не е заешка, но еnjoy! 

Момичета, аз си мислех, че тия солници са уникат, паднал с последния метеорит на земята, а то половината форум ги има!  Е, много е яко!
Еми, благодаря за инфото! Вече знам, къде е резервния вариант.
m0onlight, и ти моме си с такива. Много се радвам, че ви харесват, значи и на другите ще им харесат (ако ги снабдя, разбира се)!

Свекървичке, тичането ми се превърна в ежедневие, то е видно. Надявам се, като заминем за Несебър в понеделник, там да успокоя топката. Да ходя на плаж, да се пека, да плувам, да си избера букет (а да, последният писък на мойте капризи са сините хортензии, дано така се казваше таз убава китка, нали ми посиня сватбата!), ще помагам на мама да готви и глади (сега не бива да я хваща яд точно напоследък, че има щерка), че ще и излезе душичката, нищо че ми разправя "това е моя работа". И ще се отдам на картичкоправене. Залогът е голям! Лакома съм на идеи, а кой ще ги осъществява? Това ми е голямо разтоварване. И естествено, ще покажа творенията после.

Lady_sunflower, благодаря ти много за подкрепата! Ако закъсам, ще се възползвам.
За другия ти въпрос, като казахме, че ще се женим, всички толкова се изненадаха, че ние се изненадахме. И те като ни видяха изненадата, се изненадаха и те още повече! И всеки един по отделно ни каза "ами вие сте за нас като оженени". И как не, наесен ще празнуваме (да бе, да, ще празнуваме! дръжки! никога не сме празнували!) 11 години откакто сме заедно, откакто ми е предложил брак на един 2 ноември като бях в детската градина (шегувам се, ама то добре че са шегите, че да си кажем сериозното), също 10 години откакто живеем заедно, също 5 години откакто сме в самостоятелно жилище (плодородно ни е есенес, мисля, че първото лапе също ще узрейне някоя есен, дано по-скоро, че аз ще презрея ). Трябваше им около месец-два да схванат идеята за ритуалната зала, бялата рокля и горчивото!

Цветето, на тебе ти остана малко, на мене още ми е лабаво около врата!

Пънк-момиче, пожеланието ти ми се сбъдна!  А за мъжката халка - утре ще купуваме друга - стоманена, временно изпълняваща длъжността. Ще я похваля, като я сдобием, а дано! Утре ще купуваме и младоженските обувки, риза номер две по съвет на фотографа, сигурно същата. В петък ще е криейтив ден, ще творим украсите за чаши, шампанско, късмети и каквото рече майсторката-украсителка.

[DaBulka]

  И накрая имам само едно желание, да ви честитя пазника!  Защо този празник? В текста на поздрава си е казано на чист немски.

http://www.youtube.com/watch?v=hBgAQc-MnGM

[svekarva]

Много хубави чаши! Нека правят виното ви хем горчиво за да се целувате, хем сладко за да знаете колко сте щастливи!
По повод поздравите за вчерашния празник, малкият син поздравяваше на чист американски така "Гад блес Мерикъ!" 

[radina85]

честити чаши мн са хубави. желая ви да си прекарате мн хубаво на сватбата

[m0onlight]

Nebulka, хайде, дано натворите много криейтив-ни неща в криейтив-петъка
Вече не съм мома повече от десет месеца, че скоро и година наближава

[m0onlight]

  !!! DaBulka !!!
И повече недей да ни разправяш, че не се трогваш и не ти е много емоционално покрай подготовката

[Josephine®]

Ха ха ха ха! Аз малко късно се записвам - чета и следя NeBulka, изведнъж гледам и не мога да повярвам - тя станала DaBulka!!!!         

[sunbunni]

 
Много е хубава възглавничката!
  ДаБулка

[emmmmmy]

http://www.suvenir.bg/%D0%97%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D1%8F%D0%BB-%D0%B8-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD/240/item/21582/30/

Намерих ти в същия стил делфини  солници !

[Vivid]

Ех, остава съвсем малко време и си булка! Много ми се щеше да бях по-активна в темата ти, както ти беше активна в моята, но уви - завъртя ме и мен ежедневието и все не успявам да намеря време... Това обаче никак не значи, че не се вълнувам за теб, напротив - твоята история е много...интересна и ти особено много заслужаваш да имаш най-прекрасната сватба, в което аз не се съмнявам!

[Kiwi]

Ех, ДаБулка радвам се , че си сменила името вече. Малко бях изостанала с твоята тема, но с желание почетох. Твоята сватба ще бъде като моята - луда и извънградска, супер ще стане и нямам търпение да разказваш

[geri_stme]

Сега още ти е хлабаво около връта,ама ще видиш другата седмица по това време 
DaBulka,понеже няма да мога да вляза преди сватбата ти(заминаваме на 9-ти) искам да ти пожелая една страхотна сватба изпълнена с много емоцииииииии и прекрасни мигове

[flyin]

DaBulka, твоята темичка е много специална, яд ме е, че я откривам толкова късно. Нещата, които си споделила с нас, са просто прекрасни и дано имате един невероятен и красив сватбен ден, в който да усетиш и запомниш с пълна сила всяка една усмивка, сълза от щастие и трепване на сърцето на теб, бъдещия ти мъж и близките ви хора.

[DaBulka]

Момичета, сърдечно ви благодаря за милите думи! Повдигат духа ми! Боря се с мрачните си мисли всеки ден! Отвътре съм изпълнена с напрежение, макар нещата ми да де случват от самосебе си! Ние сме носители на светлина, но и на тъмнина в миговете, в които светлата нишка в нас се прекъсва. Ще запомня сватбените си вълнения като един много голям урок, който ме учи да залагам и да намирам в себе си светлината, позитивното. В тази житейска ситуация не ми се получава естествено, необходимо е да полагам ежедневни усилия. Надявам се да успея да го направя и накрая в самия сватбен ден да остане само позитивното. Един мъдър човек е казал "има два начина човек да бъде нещастен - като не му се изпълняват желанията и като му се изпълняват". Сватбата беше повод за нещастие и по двата начина. Чакам да дойде, за да мине и да продължа напред. Но още почти седмица ще се уча да правя от лимоните лимонада. Знам, че някои не могат да ме разберат, обаче всички сме различни.