А как се разбирате със свекървата?

[emily]

съгласна съм, че не трябва да й се обръща внимане и така правя, дори не си го слагам, а сина й е на 30+
Смятам че си я уважавам, и ще продължава да е така, за повод никога не е била забравена. Нито аз мога да се оплача в това отношение от нея.
Но някак си дребни и ежедневни нещица, а ти правят впечатление, но не показвам с нищо, че това ме дразни и оставям със същите чувства към нея, но нещата са по-различни след брака /мое мнение/ 

[desislavka]

Инче,донякъде съм съгласна с теб!!!Има много резон в думите ти,но все ми се струва,че си има и гадни хора!

[emily]

По принцип, смятам, че свекървите започват да се държат по-така, ако видят че съпругата е "оправна" така да се каже, не е някоя лигла и хъкъта мъката да мрънка под носа  си и да не знае какво иска.
Другото е, че може би смятат, че ще бъдат пренебрегвани от синовете си, което не мисля че е така, или че ще бъдат забравени и няма да се сещат за тях... и от там започват да се държат по-така и да се доказват един вид, че се справят с всичко и че нищо не може да им се опре.
Абе почва едно съревнование.... коя е по-добрата   

[veselyshko]

Така си е наистина е гадно и на никой не го пожелавам да го изпита  Аз гледам моята кума и се чудя- тя е страшно готин човек, супер е за приятелка, професионалист в работата си, а да не говорим че е и страхотна кума направо невероятна- обаче стане ли дума за сина и все едно става друг човк  Направо не можеш да я познаеш- просто жената и приятелката нямат нищо ама тоатално нищо общо с бъдещата свекърва (да са живи и здрави)  И аз също не мога да си обясня този феномен- та казва че освен че друга жена няма да и стъпи в кухнята, ами и вкъщата си не я иска  Че изобщо даже не иска и да вижда приятелките на сина си- абе много си го обича Така че това че са лоши свекърви не значи че са и лоши приятелки или жени 

[summer.]

Аз имам въпрос към всички мацки тук с "проблемни" свекърви: с чиста съвест и ръка на сърцето можете ли да кажете че никога ама никога не сте търсили под вола теле и не сте разчитали нещата извадени от контекста на ситуацията????? 

Аз също с чиста съвест и ръка на сърцето мога да кажа, че никога не съм търсила под вола теле. Даже напратив, опитвах се да се сприятеля с нея - още повече, че живеем отделно от свекитата, но наблизо. Преди сватбата беше добре, но тогава й ходехме често на гости - тя ни чакаше, готвеше и т.н. Сега вече като се отделихме също се виждаме, но поразредихме гостуванията и тя може би се чувства изоставена. Предпочитам да готвя и да се храним у дома. Младожеци сме все пак  . Но чувам коментари зад гърба си и то от хората: "Да се спасяват, не ме интересуват!", което никак не е приятно и никак не е хубаво да се говори по този начин. Добре де, ако аз съм й чужда, то поне съпругът ми й е син. А аз нищо не съм й направила. Дори когато каже пред мен нещо не на място, си замълчавам - нали умният отстъпва първи. Въобще има едни такива злобни реплики, но откакто не ги чувам съм най-добре  През едното ухо ми влиза, през другото излиза и хич не ми дреме...научих се да не обръщам внимание, въпреки че ми беше гадно.
Чудя се дали да говорим заедно по този въпрос - мисля, че така могат да си изчистят много недоразумения. От друга страна пък - защо аз да правя тази крачка като първопричината не съм аз? Да ми се извини за всичко това, което е казала и може да стане по-добре. Но разбирате ли - и да се подобрят отношенията вече нищо не е както преди. Усеща се, че има напрежение и се е настанила студенината в отношенията ни...това е.

[ina_lemon]

Браво, евала.
Ей за тва говоря, като не става не става, игнорираш и това е филма.

[prin4ipessa]

Не вярвам всяка една от вас да се претрепва от любезности и жестове към свекървите а те видиш ли да ви правят сечено. То отнякъде е тръгнало за да се стигне дотук. 

Аааа, не Ина, тук никак не съм съгласна с теб. Не можеш да си така дълбоко убедена, че не се претрепваме от любезности при положение, че не ни познаваш. Това е твърде обобщаващо изказване и ни поставяш всичките под един знаменател, а всеки от нас е личност с различно възпитание, ценности и характер. Това си е въпрос на елементарна култура и възпитание да се държиш с уважение към по-възрастни хора (поне аз така съм възпитана), особено които държиш да те харесат. Аз мисля, че всяка една от нас държи да се представи в най-добрата си светлина и да покаже уважение, за да я харесат родителите на избранника й. Просто се подразбира, че трябва да се държим 3 пъти по-любезно с тях отколкото с който и да било друг. Не вярвам някоя от нас да иска да върви против себе си като нарочно дразни свекърва си, трябва да е или малоумна или мазохистка.
 На мен лично точно това ми е проблема, че аз ама АБСОЛЮТНО нищо лошо не съм й направила, една дума накриво не съм си позволила да й кажа и дори напротив винаги съм била мила, любезна и усмихната с нея, за всичко съм се съгласявала дори вътрешно да не съм искала и винаги съм правила компромиси, за да не я разсърдя. Но сега когато се връщам назад във времето и разсъждавам за моето и нейното поведение мъчейки се да стигна до истината и до началото на конфликта, знаеш ли какво откривам: тя тръгна към мен с лошо още на първата ни среща. Демек каквато и да беше довел синът й, тя си беше навила на пръста да не ме хареса преди още да се запознаем. Моля те, недей така говори при положение, че при теб нещата са розови и не си изпитала грубо отношение от свекърва си на собствен гръб без дори да си виновна с нещо за това. Когато наблюдаваш отстрани изглежда много лесно да претеглиш нещата и да посочиш с пръст и да кажеш този е виновен, а онзи не е, но когато сам изпитваш подобен проблем тогава виждаш нещата от една много по-различна и комплексна перспектива. Това се опитах да обясня и на Михаела, че не винаги е нужно ние да сме направили нещо, което да предизвика лошо държание към нас. Не винаги сами сме си виновни за проблемите, а понякога сме жертви на незаслужен тормоз. Говоря за себе си. При някой хора (визирам конкретно моята свекърва) това е принципно властническо държание към околните, защото такива хора искат целия свят да се върти само около тях и те да са царя, който има правото да коли и беси. Готови са да те смачкат за едното нищо, независимо как се държиш и какво правиш. Просто искат да внесат респект, всички около тях да треперят и да се чува само тяхната дума.
А дори да не започвам на тема престорената любезност пред околните и пред сина си и истинското държание когато сме насаме, че ако почна има до утре да пиша по темата.

И после вие ми казвате да не обръщам внимание??? Как да стане номера, аз да не съм обрязана от чувства??? Може би го приемам твърде болезнено и съм чувствителна именно защото ми пука и е нормално да ми пука, най-малко заради неловката ситуация в която е поставен мъжа ми. Наистина искам да се разбирам с нея и съм се постарала по всякакъв начин. Вас например не ви ли боли, когато се стараете всячески и се надявате да ви отвърнат с добро, а се случва точно обратното??? Вие ми кажете с ръка на сърце, толкова ли ви е лесно да махнете с ръка и да игнорирате проблема сякаш е нищо? И кажете ми въобще как е възможно да игнорирате проблема при положение, че е  невъзможно да я изтриете изцяло от живота си (тя до голяма степен ще остане в живота ви, защото сте свързани чрез сина й и вашия съпруг)? Аз ли съм едиствената побъркана, която го изживява и само това ми се върти в главата и постоянно ме тормози и не мога да се оттърся и да забравя просто ей така?

[kleo_20]

мила аз съм същат но понякога просто идва един момент в който спираш да се мъчиш да трошиш леда нали знаеш че ако не ти отвърнат от ответната страна няма как да с еполучи!за някой неща трябвар двама души!нормално е да се чустваш така и да не го приемаш з анормално!ама я да се замислим до къде ще стигнем с това с опитите и терзанията!да те са свързани с нас определено ама не си струва да се терзаем а това се отразява и на мъжете ни!!аз лично не искам повече да се карам с милтоо заради нея не желая да си навличам проблеми с него заради това че майка му не ме харесва(макар че той мисли че съм луда да го мисля) ето до къде стигнах с това д аповтарям как тя ме мрази как ми говори зад гърба и да му с еоплаквам!д аме помилси за интригантка и откачена вече!не мога д аму го набия в главата че не си измислям!!!и аз се чуствам гузна от една страна че тя не ме харесва и не зная защо и с какво я обидих а от друга че мъжа ми иска да не смятам така а то ми личи не мога да се крия и лицемернича като нея  *crazy*старая се да се държа добре до колкто  мога и тя ми позволи а останалото вече си зависи от нея не мога да я пренебрегвам но не смятам и да и звъня всеки дне или да я виждам!!!тя е майка на мъжа ми з амен не е моя майка важното е с милтоо дае добре тя и така и аз няма д аимам проблеми с него защото колкото пъти му кажа нещо за нея и се караме и колкото пъти тя е споменала нещо з амен той се кара с нея а след това и с мен защо аджеба съм и дала повод да го каже :'(не мога д аго променя това нещо но не значи че ще я избягвам до края на живота си както каза ти възпитанието не го позволява!не се притеснявай вече гладай си мъжа той е най-важния за теб!!!и да кажа нещо по повод ревнивите майки-все пак не тя си ляга с него а ние така че нали знаете со кротце со сексе со благо и мъжете стават памук пък свекитата да се пукат

[ina_lemon]

Упс!
Кога съм сложила всички под един знаменател първо и второ трябва ли да се обръщам конкретно към всяка една мацка, при положение че в тази тема свекърви не се хвалят а се споделят проблеми за тях.
Така.
После!
Виж сега, сладурка такава, много си ми готинка ама така недей да рипаш сега защото всеки си разглежда проблема през неговата призма. Ти си афектирана и очевидно не е станало яно че аз всъщност, мамка му, никой не обвинявам за нищо, това дали се разбра. Ок, лично за тебе как стоят нещата. Ти се оказваш в ситуация в която от самото начало си губеща - така ли е - и правиш каквото можеш, но човека срещу тебе като е бурсук, успехи не жънеш.
Е добре сега, след всичко това кой е най-прецакан от всичко - ми ти слънце и то на два пъти. Един път страдаш докато сте заедно и тя  се държи като темерут, втори път щото преживяваш и предъвкваш ситуациите след каот са минали /което е нормално при положение че си засегната, обидена и всичката гама от отрицателни емоции/.
Така че когато казвам да се игнорират тези неща имам предвид ОСНОВНО факта, че вие мили момичета страдате повече отколкото свекървите ви. Нервите са за вас и вие си отивате вкъщи с напрежение в душата. Е не си ли струва усилието да се съхланите по дяволите? Това изобщо няма и една допирателна точка  поведение граничещо с нахалитет, наглост или недай си боже неуважение.
Принчипеске, Пипи такова дълго чорапче, схвана ли ми сега идеята?
Не омаловажавам на никой от този форум проблема, аз давам идеи ве, верно отстрани е друго, ма и вие като сте вътре в емоцията не моете винаги трезво и безпристрастно да разсъдите за някои неща.
Айде сега отивайте в темата за Готвенето и вижте кво съм ви приготвила .

[prin4ipessa]

и да кажа нещо по повод ревнивите майки-все пак не тя си ляга с него а ние 

Ооо, Клео, аз и такова нещо съм виждала. На бившия ми приятел майка му всеки път когато му предстоеше важен изпит си лягаше при него вечер да го гушка, че да не му е притеснено  Представяте ли си, тази беше пълно куко! 

[kleo_20]

  :laugh:е това вече не знам как да го нарека верно куку *crazy*моята ако дойде аз ще се нагушкам с баща му и ще сме едно щастливо семейство

[prin4ipessa]

Права си Ина,чак ме е яд че за всичко си напълно права...
 Просто понякога човек в моето положение реагира твърде бурно и емоционално - като ранен лъв. Може би търся по-скоро разбиране отколкото успокоение или съвет. Ясно ми е, че и ти и другите момичета сте прави за много неща и най-вече когато казвате, че по този начин измъчвам и тровя само себе си, но понякога когато някой ми каже да потърся проблема в себе си, вместо да се опита да ме разбере и подкрепи, ми става още по-болно и обидно. Не стига, че толкова се самоизмъвам и го мисля, ами остава и виновна да се чувствам. На отчаяния човек, търсещ подкрепа и разбиране, понякога най-добре би го успокоило да му кажеш това което знаеш, че иска да чуе.
Още веднъж се извинявам за бурната си реакция! 
Май по-добре да взема да я избягвам тази темичка, че само се афектирам, пък и вас афектирам, за което моля да ми простите и да не ме намразвате! 

[ina_lemon]

Абе ейййййййййййййййййй, ш`а дойда там и ш`та щипна по дупето. Кво се извиняваш, пък и забрави ли на мене ква ми е професията. 
Я споко, ти гледай ти се влезеш в релси, нас не ни мисли.
Пък и освен това не съм убедена че разбиране и съчувствие от нас ще ти помогне, щото всеки ще го напише, ще го мисли наистина и ще живее с болката ти, ама после като спре компа и си легне и ти пак останеш самичка да си се дерзаеш, кво те топли кой какво е казал?
А и нима имаш нужда от потвърждение на факта, че те подкрепяме. Кажи само че е така и ела виж 

[veselyshko]

Ау принцеске сладка тоя твоя приятел наистина е бил леко чалнат   А пък свекървата на моето свеки е идвала всяка вечер да ги завива, едно време докато са живеели при тях   Аз щях да падна, но всяка свекърва по- различен начин се изживявя   Не трябва винаги и на всяка цена да се опитваме да ги разбираме момичета, защо правят това или онова, защо се държат по определен начин, защото не винаги това е възможно- понякога и те самите незнаят защо правят някои неща  

[prin4ipessa]

Знам...знам, че ме подкрепяте и разбирате...просто като нямам на кого да споделя и да си излея болката и почвм да изперквам. Ама ще взема да не влизам вече в тая тема, че само тук съвсем изперквам. Иначе все намирам с нещо да се разсея. Пък и съм сигурна, че не съм много приятен събеседник за разговор като съм изперкала  (чак сама не се харесвам), така че... от днес слагам вето на темата, че да съм малко по-