А как се разбирате със свекървата ? - част 4

[Мрявка]

 

Трябва да има уважение между двете страни.
Говорите по много грозен начин за майката на бъдещия си съпруг. Никой не ви кара на сила да се обичате, но поне уважение трябва да има. Това е жената дала живот и отгледала човека, който обичате най-много.
Ако някой говори по този начин за майка ми, бих се обидила ужасно, да не говорим ако този някой е най-близкия ми човек 
Скоро ще имате собствено семейство, родителите винаги се опитват да дават съвети, но те са родители и това правят по принцип. Никой не е казал, че каквото кажат това трябва да стане. Но има и по-дипломатичен начин да им се каже, че вече не сме деца и сами взимаме решенията си. Обикновено когато даваш съвет на някой е защото те е грижа за него.
Компромисът е голяма част от успешния съвместен живот. Разбира се, говорим за разумни компромиси и отстъпки.
Не се карайте с близките си, това никога не води до добро. Опитайте се доколкото е възможно да имате едни ако не близки, то поне прилични отношения.

точно това бяха и моите мисли докато четях постовете по горе! Не може толкова грозно да се говори, незнам каква точно е ситуацията, но просто уважението един към друг, респекта към по-възрастните (и по специално към човека, родил и отгледал обекта на твоята любов) и компромис в здравословни, разумни рамки са тук ключовите думи!

[skylife]

Ех момичета - много е трудно когато един човек е вървял един път да се опита да обясни на друг, който е вървял по друг, че неговия път е правилен.

Разбира се, че трябва да има уважение. Но това означава ли, че само ние, които сме по- малки, трябва да уважаваме по- възрастните??? А те да ни говорят каквото си искат и да правят каквото си искат, защото са по- възрастни.

Както casky каза - най- тежко е безразличието. И в едни такива отношения - ако няма компромиси и от ДВЕТЕ страни, рано или късно едната страна стига до там - до безразличие. След това нищо няма значение. На мен след 19 години още ми е болно като слушам и гледам нещата, които продължават да се правят и приказват. Помня и почти всичко лошо казано за всичките тия 19 години. Но започва да ми става все по- безразлично.

Опитвала съм се да постъпрвам по правилните начини. Понякога съм губела самообладание и съм повишавала тон. Никога не съм обиждала, опитвала съм се дори да заставам на нейната страна и какво от това.

Аз ще си остана "някой, който те настройва срещу мен", никога няма да се заинтересуват защо съм лежала в болница и каквото и да е било друго.

Едно време като мъжа ми работеше лятото по морето, а аз работех за 300 лв и живеех целогодишно в София, единия месец стана така, че нямах пари да платя стационарния телефон в квартирата. Бяха примерно 20 лева - все тая. Нямах пари, обадих се на милото да го помоля да ми прати. В момента и той нямаше пари. Помолил майка си за тези пари на заем и отговора бил, че няма да му ги даде да ми ги прати, защото "той се трепел милия, а оная си веела задника по Витошка и му харчела парите". Въпреки всичко съм се опитвала и се опитвам да бъда човек. Ходя да я слушам като реве и да и давам обяснения аз какво знам и какво не...И какви ли не още неща.

Всеки си има граници на търпението. Така, че - дано да не ви се случат тези ситуации и да не ви се наложи да ги изричате всичките ония тежки думи, за които упреквате девойката по- горе. Да - грозни са. И на мен не ми звучат хубаво. Сигурно след една година ако си ги прочете - и на нея няма да и звучат хубаво, обаче като човек е афектиран - говори какво ли не.

Отстрани наистина е лесно да се казва "това не е хубаво". Обаче когато постоянно те поставят в "екстремни" ситуации - в един момент и ти "превърташ"

Толкова от мен - донякъде се радвам, че го има това място, защото аз наистина имам нужда понякога да споделям с някого истинската си болка. Защото милия знае всичко, но се опитвам да му спестявам колко наистина ме засягат някои неща, защото и на него не му е лесно.

Но е факт, че стигнахме до следното:

Аз - Престани. Утре аз може и да не съм с теб. Тя ще е винаги твоя майка. Все пак я обичаш.
Той - НЕ, АЗ ОБИЧАМ ТЕБ!

Сами си правете извода

[emmmmmy]

честно да си призная, на мен ми е идвало да рева и да хвърлям. и то не само в тази, ами в другите си две сериозни връзки. Но се научих с времето, че с тиха дипломация, или така наречената  желязна ръка в кадифена ръкавица, се постига повече. дори когато съм обидена на макс. и така и почнах. сега се е стигнало до момент, в който аз дори не се ядосвам на простотиите отсреща. просто се смея колко са зле някои хора ( било то лели чичовци или свекърви) или им съчуствам искрено, поради мотивите им ( самота, липса на отрочета или липса на мозък). Та преминах през всички фази на войната, знам за какво говори Скайлайф, знам какво я наранява,но и ние сме стигнали до нейното последно изречение. А стигнете ли до него в семейството си , мили момичета, сте победили чрез любов, а не чрез бой.
успех

[ma6ka_]

А също съм на мнение, че с дипломация се постигат повече неща, от колкото с кавги. Все пак не бива да поставяме мъжа между "чука и наковалнята" и да го караме да избира. Майката му е дала живот и ще го обича повече от всеки друг. Друг е въпросът, че някои майки трудно приемат, че момченцето вече е мъж и обича и друга жена.
Мисля, че с компромиси от двете страни, нещата биха могли да се получават добре. Всяка от нас със сигурност е чула от свекърва си неща, които не са й приятни, но да не забравяме, че нещата имат две страни и някой ден може ние да сме "свекървата"  
Аз лично, когато чуя нещо, което ме засяга броя до 20, до 50, до 100 и гледам да си премълча. В началото много неща ме засягаха, много неща бяха в разрез с моите разбирани и все още много от тях са. В началото по-трудно се стърпявах и съм отвръщала на някои коментари, не зная как са ме разбрали от другата страна. Но с времето се научавам на все повече търпение и ставам по-малко чувствителна на определени теми. Със сигурност и от другата страна има опит за компромиси и със сигурност не всичко, което правя е ок от нейна гледна точка. Отношението поражда отношение. Опитвам се да се държа така, както искам да се държат с мен.
Не бих могла да кажа,че моето поведение е "правилното", не бих могла да съдя някой. Всеки реагира спрямо ситуацията и своето виждане на нещата. Най-важно е да не загубим спокойствието вкъщи.

[casky]

От моя опит във всякакви отношения с хората мога да ви кажа, че се пенят докато им се връзвате. В момента, в който почнете да не им обръщате внимание малко по-малко всичко отшумява...просто интереса изчезва. Ти трябва да си малоумен да се пениш за нещо, за което никой не те брои и не те чува... И това ако се замислите е същото и с децата - като видят, че другия се дразни още повече подиграват и т.н. в момента, в който видят, че никой не им обръща внимание спират

Живота е кратък и аз честно ако утре си отида и знам, че последните дни съм си вдигала нервите с някой и простотиите му вместо да се радвам на любимите ми хора ще си изям г*за от яд от "горе".... Живейте си живота и се радвайте на това, което имате Няма идеално щастие

[Vivi20]

Моята стратегия е същата, броя до колкото трябва, но не се заяждам, нито съм груба. Нито смятам да съм груба, все пак са му родители. Обаче това не значи, че не ми е болно и че след всяка визита се чувствам като непотребен парцал - все е на мама момчето, а мен кучетата ме яли, което не го разбирам. Нашите са други, дори примерно неговите кръстници се държат по-добре с мен отколкото майка му.   Това е положението, стискаш зъби, а ние сме ужасни късметлии, че живеем далеч и не се виждаме често.   Единственото много, много гадно е, като говори срещу мен на други хора и това стига до майка ми, съсипва ме факта, че подобна информация стига до нея и все й казвам да не обръща внимание и да не се занимава, обаче и аз съм и дете и тя страда с мен.

За мен решението е едно, ако има много разминавания на мнения и интереси, контактите се свеждат до допустимия минимум и всички се държат нормално при редките си срещи или даже да не се държат нормално, пак се изтърпява.

По-философско гледайте на нещата, не се ядосвайте толкова и с повече търпение нещата горе-долу вървят.  

[petq1989]

опитвала съм, да говоря нормално,да не повишавам тон, да подходя с думите "люси,виж вече, аз ще съм до него,ще създадем семейство,дом..." обаче опъкият човек си е опък и иска тя да командва, а аз мразя да ми се налага някой,откачам,хората са казали,като не щеш мира, на ти секира...тя не пожела с добро и аз обръщам края...да, родила е милото, но след като се събрахме,трябваше да се превъзпитаваме, защото тя не го беше научила на нищо,а аз съм мн самостоятелен човек,научих го на всичко,което може да научи от мен(той е само дете,а аз имам сестра и братовчеди-научена съм да деля, а той беше егоист) е сега вече не е, сега мисли за 2ма,не само за себе си,научих го да готви някои неща,понеже като карах втори смени няма само да яде сандвичи,научих го да ми помага в домакинството(дали ще събере дрехите от простира,докато аз готвя,дали ще измие чиниите,докато аз чистя банята, тя не го беше научила да си чисти след себе си...и общо взето много съм дала от себе си...бях изумена,когато той ме попита защо деля прането на черно,цветно-светло,цветно-тъмно и бяло....майка му не дели пране....но какво ли да очаквам от нея...

[casky]

Ще ме извиняваш за директния отговор, но това което си го научила е в полза главно на теб Може само да се радваш, че си успяла Това, че тя се опитвала да те командва, не означава, че ще успее. Даже нищо да не кажеш, пак може да си направиш каквото искаш и ще държи доста по-топло, защото даже няма да е успяла да те вбеси

[Seagirl]

Аз не упреквам никой, все пак всеки сам си знае в каква ситуация се намира.
Както казах уважението трябва да е взаимно, а компромисите в рамките на допустимото.
Идеята ми беше да не допускате и вие да сте така лоши, не си заслужава.  

[Миши]

Петя, защо изобщо се хабиш да й се обясняваш. Явно е такъв човек и се опитва да вътри и вашето семейство. Само казвай " да, добре, може й така да направим... мерси за съвета " и то е достатъчно. Много пъти и аз като теб съм подскачала като са се опитвали да ми казват как аджеба да готвя на сина й или как да измия нещо си, какво да обличам и т.н.... В началото и аз се опитах дискретно да обесня, че родителите ми не ми се месят, та чуждите хора. Но стигнах до гениалното решение, че трябва да се усмихвам широко, да се съгласявам, благодаря за предложението / може да вметна, че ще си помисля / и нещата сами улегнаха. Сега вижда, че не си знам моята и даже не се хаби да дава съвети. С лошо нищо няма да постигнеш. Просто се научи от едното ухо да влиза от другото да излиза.

[svekarva]

Ей, това моето е голям късмет - едно време свекървите бяха лоши, сега какви снахи се навъдиха..... няма оправия. От свекърва не мога да се оплача. Само ме беше яд, че гледаха животни и имаха бълхи, та не можех да си пращам децата там през лятото. Най- страшната заплаха към мъжа ми беше: "Ще кажа на майка ти!" /и като допълнение ще се оплача на партийната организация/. Няма пет - четири, като истински македонец, предпочиташе моите крясъци пред стиснатите устни на майка си. Пък жената беше много тиха и кротка и все на рев я избиваше. Как да и се сърдя, като когато усети, че нещо е объркала казваше: "Аз не от лошотия, от простотия, мале, съм го направила!" И пусне три реда сълзи и сополи, а на мен ми идва да потъна вдън земя . Бяхме много различни, но и двете много държахме на родата. Пак нейни са думите "Шу е наше, се е арно!". Може да сме се погледнали под вежди или аз да съм изсъскала, нищо не излизаше от къщи. От нея е имало само хвалби за мен и за етърва ми пред хората. Но и аз полагах усилия да не я изложа пред нейните хора. И майко и казвах и "демонстрирах" уважение към разбиранията и. Е, често без особено желание, но там пък ме обработваше майка ми. Наистина животът е толкова кратък, че няма смисъл да се хабим за глупости. Обаче, има си лоши хора по принцип.
Да ви кажа, от снаха по- боли...Някак не го очакваш или поне в първия момент я приемаш като свое дете, с всичките кривинки и си мислиш, че и тя така трябва да се отнася към теб. Ама се свиква....само мир да има и детето ти да не е между чука и наковалнята. И ти е мъчно, когато сте си самички по Коледа, защото тя се чувства по- добре при родителите си и замъква съответно мъжа си там, но си казваш, че няма значение...Пък то има, защото не се знае колко Коледи още имаш в живота си..  Хайде и аз да не се оплаквам, че и снахите се врат по форуми .

[emmmmmy]

.Някак не го очакваш или поне в първия момент я приемаш като свое дете, с всичките кривинки и си мислиш, че и тя така трябва да се отнася към теб. Ама се свиква....само мир да има и детето ти да не е между чука и наковалнята. И ти е мъчно, когато сте си самички по Коледа, защото тя се чувства по- добре при родителите си и замъква съответно мъжа си там, но си казваш, че няма значение...Пък то има, защото не се знае колко Коледи още имаш в живота си..  Хайде и аз да не се оплаквам, че и снахите се врат по форуми .

точно затова ходим на обяд при едните, вечерта- при другите. защото  в един момент се усетих че го дърпам само в моя посока( по роднинска линия ). Не че някой ми е го отчел, но пазим прилични отношения и благодарение на това че се старая да съм на двата стола едновременно без да падам. каквото подаряваме на моите роднини, това и на неговите. пак за да не сравняват и да няма обидени. Пък ти не се сърди че тя не те приема както ти нея- да ти призная честно, може би го прави от лош опит или от страх да не й навреди някой ( твърде много инфо вече имаме хората, истории слушаме и се влияем). Благодарение на твърде голямата информираност, обмен на опит между млади жени  и вицовете за свекърви  и тъщи, хората пазят целенасочена дистанция. Опасяват се някой да не им навлезе в личното пространство, дори и този някой да не си го е помислял. абе сложна работа...

[casky]

За мен това е правилното отношение А и има още една приказка "това, което човек сам може да си направи, никой друг не може да му го направи" и още една с подобно значение "каквото си надробиш, това ще сърбаш", без значение коя е страната... Хората често обвиняват другите за нещата,които им се случват, а не осъзнават, че за всичко са си виновни самите те. И честно казано много пъти съм си мислила, че в момента в който това се осъзнае и почне да се поема отговорност за действията - не да си търсим виновник, хората ще са много по-щастливи!

Лично за мен един човек има право да недоволства само ако той е безупречен в поведението си въпреки всичко и въпреки всичко продължава да не получава нормално отношение и в бъдеще. Ама като ще се надиграваме кой е повече - абсурд И двете страни са прецакани, няма го тоя филм да е само едната Най-малкото, че всичкото изгубено време е достатъчно ценно и само това, че е пропиляно те "прецаква"...

[skylife]

Обаче, има си лоши хора по принцип.
Да ви кажа, от снаха по- боли...Някак не го очакваш или поне в първия момент я приемаш като свое дете, с всичките кривинки и си мислиш, че и тя така трябва да се отнася към теб. Ама се свиква....само мир да има и детето ти да не е между чука и наковалнята. И ти е мъчно, когато сте си самички по Коледа, защото тя се чувства по- добре при родителите си и замъква съответно мъжа си там, но си казваш, че няма значение...Пък то има, защото не се знае колко Коледи още имаш в живота си..  Хайде и аз да не се оплаквам, че и снахите се врат по форуми .

Еееех - де тоз късмет да ме приемаше поне 20% като нейно дете...Хич нямаше да се оплаквам...И да - мъчно е като не идва детето ти при теб, но като ти каже това дете - аз нямам къде да остана, защото никога съм нямал стая...Или пък - нещо от рода, че не му е приятно там, защото вечно има някакви драми - поне може да се замислиш малко. Ама може би аз не разсъждавам правилно...просто много мисля...И все се опитвам да гледам от всички страни

Но все си мисля, че щом аз съм едно дете и майка ми приема мъжа ми като равен на мен, гледа го като писано яйце и всичко останало, значи принципно не е невъзможно и неговата майка да ме приема поне като човек, който съществува...

Знам, че всяка майка гледа нейното да си е добре, но за всички тия години майка му неколкократно е идвала да ми иска обяснения (включително у нас и пред майка ми и баба ми - в 2 часа сутринта) за всевъзможни глупости, да обяснява как не искала да вижда детето си тъжно (поради каквито и да е причини), но никога да не се замисли, че аз също съм нечие дете...Дете, което също е било наранявано по някакъв начин от нейния син, дете което също е плакало или е било тъжно (поради каквито и да е било причини) - а повярвайте, за всички години в общи линии сме се наранявали достатъчно - все пак се познаваме от "глупави" деца. И майка ми никога не му е искала обяснения, от нея още по- малко.

Все пак - да, хора разни. И да ви кажа - почти съм сигурна, че ако изобщо имам щастието да имам деца, Онзи ще ме постави точно в ситуацията да бъда свекърва, че да ми види сеира тогава За това винаги казвам - дано да помня това, което казвам това. И да си спомням как съм страдала, за да не го причиня на друг...

П.С. - casky, много ясно, че никой не е безгрешен. Но проблемите се решават с обсъждане и когато единият няма желание или смята, че само той е прав - няма как да стане

[casky]

Скай така е, ама като му се хабим пък какво ще си оправим - нищо Има ли смисъл изобщо? Защото аз наистина не виждам В края на краищата е по-добре да не ви уважава свекървата, отколкото мъжа ви, защото и това често се случва. Защо не гледаме това, което имаме е търсим това, което нямаме