Оооо не - аз точно това казвам - че все по- малко ми пука. Да си живее жената живота и да е жива и здрава. Ние да сме си добре и да сме си заедно, друго не ме интересува хич

Каквато и да е степента на неразбирателство между хората, грозните думи трябва да се оставят настрана. Погледнато отстрани изглежда много жалко и поставя човек в адски неудобна ситуация. И все пак говори много за възпитанието на хората.

Моята свекърва е кротка, но и ние се виждаме 2 пъти в годината за 1-2 дни. По-хубаво от това, здраве му кажи  1-2 пъти заобиколно се опита да ми "наложи" предпочитания, но мъжа ми им припомни, че аз давам тон за музиката и до там беше.

Свекърва, напълно те разбирам, че ти е мъчно като го няма сина ти по празниците и с право, майка си ! За мен това е голям проблем, от страна на снаха, разбира се. Решение за него не мога да намеря  Прибираме се 2 пъти в годината в БГ и естествено аз искам да съм изцяло при семейството си. Ако бяхме от един град -ок, но не сме. За мен най-добре е по Коледа всеки да си е вкъщи и да няма сръдни, но мъжа ми предпочита да е в нас. Е, разубеждавам го, нали и тяхните го чакат с нетърпение, той се сърди, но остава в тях. Свекърите се сърдят, че видиш ли при тях ми е новата къща и на празник не съм там  Абе оправия няма ! Заради такива "сценки" корем ме свива като трябва да се прибираме....
Но това е положението, те са родители на мъжа ми, но компромиси със себе си заради тях не правя.

И аз все си мисля, че поне от моя страна добрият тон трябва да се запази. Обикновенно аз съм тази, която я защитава пред сина й, когато тя го ядоса /а това е много често/.
А за празниците мъжа ми все "Аз е си остана в Сф. с наще", ама после се замисля и "Ама ще си дойда с тебе!", а и с кои техни да остане като те живеят отделно?! Тая година ми се наложи да ида при баба 5 дни преди той да дойде с наще и понеже не иска да е сам отиде при баща му и едва издържа да дойде!
А за тава да ме третират като тяхно дете, по-добре не! Защото неискам да ме лъжат в очите, както е правила не веднъж със сина си!

Цитат на: svekarva в 19.04.2013 20:01

Да ви кажа, от снаха по- боли...Някак не го очакваш или поне в първия момент я приемаш като свое дете, с всичките кривинки и си мислиш, че и тя така трябва да се отнася към теб. Ама се свиква....само мир да има и детето ти да не е между чука и наковалнята. И ти е мъчно, когато сте си самички по Коледа, защото тя се чувства по- добре при родителите си и замъква съответно мъжа си там, но си казваш, че няма значение...Пък то има, защото не се знае колко Коледи още имаш в живота си..  Хайде и аз да не се оплаквам, че и снахите се врат по форуми .

Svekarva, като прочетох твоя пост и си помислих, колко ли пъти съм огорчавала свекърва си с това вечно дърпане към другия край на България за празниците. Въпреки че последните години почнахме да редуваме празниците. Но пък знаеш ли каква буца ми е в гърлото на всеки празник със семейството му. Нали са тук, виждаме се поне два пъти в седмицата. А моите родители ме виждат не повече от 3 пъти в годината и то за по 1 ден. И за да не съм напълно   аз от моята свекърва не мога да се оплача МНОГО   може и да сме си казали някоя дума накриво през годините, но всичко е простено и забравено. Все пак е възпитала прекрасен мъж, който ме подкрепя във всеки момент от живота ми. Само понякога ми става болно, като я слушам как говори за другата си снаха и то не само пред нас, ами и пред хората и все се чудя дали и за мен говори така. Но не се впрягам, с милото сме решили отдавна, че с него сме едно цяло и никой няма да наруши хармонията ни и не го позволяваме. Засега поне

Моята е далеч. И да искаме няма как да сме с нея по празниците. Така че и тези проблеми ги нямам

Цитат на: casky в 19.04.2013 23:49

Моята е далеч. И да искаме няма как да сме с нея по празниците. Така че и тези проблеми ги нямам

Освен да ти завиждаме благородно, друго не ни остава 

И аз това щях да кажа!
Нали знаете перфектните характеристики на свекървата- Парцал в ръката, кънки на краката и лепенка на устата 

Абе аз и друг път съм казвала, че моето свеки е злато. Много разбрана женица, така че и от това не мога да се оплача. Не знам ако е тук как ще е, но не мисля че бих имала проблеми с нея Даже и това съм казвала, че лично аз имам доста повече ядове с майка ми, отколкото със свекърва ми. Не ме разбирайте погрешно, майка ми е страхотна жена, много ми е дала в този живот, но просто за всичко е бръкната и живеем в една къща Че и трудно поема от приказки

Темата е наистина много деликатна. Всеки сам си знае какво е преживял, как се е чувствал. Всички сме различни и по различен начин преживяваме случващото се. Не искам да упреквам никой за отношенията със свекърва си, за грозните думи и ядовете - явно всеки го преживява по различен начин. Аз, лично, не съм имала проблеми до сега с майката на милото. Заедно сме от 5 години и повече, и тя една лоша дума не ми е казвала. Понякога се получаваха ситуации, за които аз се смятах за пренебрегната от нейна страна (става дума за наистина дребни неща) и в последствие тя се усещаше от клюмналата ми физиономия и ми се обясняваше женичката, че всъщност работата е така и така, а не както аз си мисля  Оценявам го това, че тя държи на мен и на това да не бъде разбрана погрешно от моя страна. Наистина усещам ,че ме третира като нейно дете, а не чужд човек. А най - силните думи, които ме карат да го чувствам по този начин са тези към милото : "Сине, дръж се така с нея (аз  ) така, че да не я нараняваш. И тя е едничка на майка си и баща си, точно както и сестра ти е за нас. Не забравяй, че стореното зло, се връща рано или късно." Това тя го повтаря от както сме заедно. На времето доста е била тормозена от бабата на милото - от свекърва си. Може би и за това е и толкова чувствителна към мен. Много ми се иска да сме така цял живот... Но , като се замисля, дори и дребните негативни неща са достатъчни за да разстроят човек, а тук във форума има такива случаи, за които оставам без думи , такива свекърви... И заради това, не упреквам никой за начина по, който го показва. Всеки сам си знае какво е преживял 

Наистина много деликатна тема. Отношенията между снахи и свекърви са като тънък лед, който лесно се пропуква.
Изисква се умение да върви човек по такава повърхност, за да не пропадне в нея. Някои го умеят по рождение, някои се учат с времето.
Аз от свекърви не мога да се оплача. Пиша го в множествено число, защото си имам една бивша и една настояща свекърва. И с двете се разбирам, макар че едната от повече от 15г. не ми е такава. С нея винаги поддържаме нормални отношения, все пак моя син е неин внук. С настоящата се виждаме не много често, но дори и да се виждаме всеки ден, жената е разбрана и не се меси, нямам проблем с нея. Разбира се, има и моменти в които всяка една от нас изнервя другата, но възпитанието не ни позволява да се държим лошо една с друга. Аз се стремя да се държа мило, с уважение и такова отношение получавам насреща. Това е от позицията ми на снаха.

Но и като бъдеща свекърва, не искам приятелката на сина ми да ме смята за враг. Залагам на добрия тон и на комуникацията с нея. Уважавам я, най-малкото защото ми прави момчето щастливо, а за мен това е най-важно.
Имало е случаи, в които съм заставала на нейна страна и съвсем не е било от чиста женска солидарност.

Разбира се, има и властни майки, които не могат да преглътнат факта, че синът им вече е голям мъж, със собствено семейство, което е в реда на нещата да поставят на първо място. И с държанието си вгорчават живота на снахата, а не бива. Но като се замисля, има и женски майки които се държат ужасно.

Мисля, че това е много подходящо И за тази ситуация

casky много добра мисъл на Марк Твен Аз не мога да се оплача моята бъдеща свекърва е много добра женица   И въобще не ми се меси за нищо, винаги казва както си решите, дори и да я питаме нещо  и се радвам много, че съм попаднала на много точни и разбрани хора  уважението е взаимно и от двете страни  Иначе и  аз съм на мнение, че с лощо нищо хубаво не се постига, най-трудно е да простиш, но искрено не просто ей така.... но след като го направиш се чувстваш истински щастлив 

Много ми е интересно как се чувстват снахи и свекърви примерно в Германия или Америка. Моя приятелка, австрийка, /е, да кажем повече позната/ ще жени син през юли, но сега тръгва на круиз с приятелки. Самата тя казва, че това са луди пари, но сега и било времето. Преди време продаде на другия си син къщата си, за да си купи по- малко жилище. Ако това се случи тук, ще е доста странно за снахите. Познатата ми е вдовица от дълги години и двамата сина и дават процент от заплатата си. То е съвсем правилно да е %, за да са равнопоставени. Всеки от тях и ходи по график на гости, а на големите празници просто е немислимо да са другаде с жени, деца или приятелки. За двете си снахи /настояща и бъдеща/ казва само, че са много красиви и имат кариера. Повече нищо не я интересува, доволна е, че живеят далече и съответно, че не я товарят с проблемите си. На мен и това ми се вижда странно, защото все още чувствам проблемите на децата ми като свои.

така е както го разказваш, аз пък за белгия чувам разкази .... просто им е добре че не ги занимават, а за да им идеш на гости ако си им снаха, тр да се обадиш и по график, защото може да е на фризьор или на екскурзия свекито. ами уважавам , да си призная и този вариант си има плюсове.

Направо евала на такива хора. То си е до среда, естествено, но тук, ако някой родител посмее да сложи себе си пред челядта и настава трагедия неземна. И най-се дразня на интелигентни и добри жени, мои приятелки, които се жалват, че свекървата имала еди какви си костюми, пък на сина си и на внучето еди какво си била или не била купила. Естествено, следва "то не че ги искам". Ама ако не ги искаш хич няма да ти направи впечатление и няма да се сетиш за това. Щом ти е направило впечатление, че някой си купува нов костюм, пък на теб не е дал нещо си, или друго мрънкане - пък тя не ми се обажда и не ме пита как съм - значи ти пречи, значи си вътрешно убеден, че отсрещният човек е длъжен да се грижи за теб. А това не е вярно. И както младежта се бори за това, "аз вече съм жената в живота му" (което също смятам за неводещо на никъде), може поне да си даде сметка, че това върви и с новите костюми, екскурзиите и отделния живот на родителите.
И не ме разбирайте погрешно, аз се възползвам от всичките родители, че и баба, които ни гледат. Ми, лесно ми е някой да ми е сготвил, да ми е направил туршия, да ми смени гумите на колата и каквото още се сетиш. Включително да ми подари жилище. Но съм им благодарна за грижите и се опитвам, лека полека, да им покажа, че и на мен може да се разчита и не съм само за отглеждане, ами мога да съм и полезна. Това става бавно с българските родители, особено майките на момченца. Свекърва ми още е много учудена и гузна, ако се наложи ние с мъжа ми да свършим нещо. Но то доверието трябва да се заслужи.