Бебеправенето и Емоциите - как се справяме с неуспехит

[Слънце]

Нека това е тема за очакванията, надеждите, притесненията, радостите и разочарованията, проблемите и търсенето на решения.

Споделете как се справяте с дългото чакане, с натякванията и намеците, как приемате двойките без проблеми около вас или пък тези, при които става незабавно. Подтиска ли ви общуването с бременни приятелки и познати? Чувствате ли се ощетени?  Или пък ви липсва късмет? Откъде успявате да намерите търпение? Отчайват ли ви здравословните проблеми? Влияят ли неуспехите на отношенията ви с партньора? А как се чувства половинката - изживява ли го и той като вас или не разкрива чувствата си? Промени ли се животът ви след започването на опитите? Измениха ли се приоритетите ви? Желанието за дете превърна ли се във фикс-идея? Изпитвате ли съмнения понякога относно същото това желание?

Това са само малка част от аспектите, нека всеки сподели какво го вълнува.

Ето няколко полезни статии:
Емоционалното въздействие на проблемното забременяване върху живота на двойката
Особености във възприятието за времева перспектива
За мъжа в инфертилната двойка
Сексуални проблеми при инфертилната двойка
Емоционалната криза на безплодието
Топ 10 начина да се справим емоционално със стерилитета!
СТРЕС И ИНФЕРТИЛИТЕТ / ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРЕСА ПРИ ИН ВИТРО
Безплодие и сексуалност

[plamak_]

Много хубава темичка Слънце , понякога всеки му се насъбира и има нужда да сподели това което му е на душата , а за да не разтройва близките си го таи в себе си.Ние опитваме от половин година , минах през различни емоции , настроения  и какво ли още не и всичко базирано на единственото желание ,което не ставаше.Не знам може би в началото много ме потискаха въпросите на околните , като например - какво чакаме че още нямаме , защо не сме си направили наше , а гледаме чуждите(защото се наложи да гледам племеницата и ме виждаха редовно с нея) и т.н.Много ме разтройваха в един момент , защото някак си се струпаха масово, същевременно сякаш всички наоколо бяха създали семейства и имаха деца .В един момент се чувствах гадно дори когато ме помислеха за майка на племеницата и трябваше да обяснявам че не съм.Но с времето всичко отшумя , аз с резервираното си поведение подтикнах до някъде това да се промени и сега поне не ме тормозят с тези въпроси.След това минаваше времето и просто не ставаше ,започнаха въпросите в мен ,каква ли е причината и същевременно ,за да да се успокоявам си казвах че дори и да сме на пълно здрави не винаги става бързо.Може би странно за някой , но колкото минаваше времето започвах може би да свиквам и  не се терзаех толкова.Не ми е проблем да общувам с бременни приятелки, защото знам че и нашето време ще дойде .Хубавото може би е че въпреки всичко което сме преживели и преди и сега вече в този аспект отношенията с половинката ми не са се променили към лошо , по скоро дори израстват.Посрещаме всичко заедно и се справяме заедно , подкрепя ме се , успокоява ме се .Мъжът ми е от типа хора които ако ги познаваш разбираш какво им е , но ако не просто няма шанс да разбереш , не обича много много да споделя , повечето успокоява мен.Естествено има комуникация и по този въпрос но тя започна с времето , в началото се опитвах да се справям сама с всичките въпроси бушуващи в главата ми.После осъзнах че не е правилно ,защото колкото това касае мен , толкова и него.В интерес на истината в момента приоритетите ми са работа  и бебе , ще видим кое ще изпревари.В последно време просто взех да правя изследвания и това пък измести всичко останало , просто осъзнавам че няма как да стане сега бебето, но същевременно се надявам да няма лоши резултати и всичко с времето да се оправи.Пожелавам успех на всички момичета , не зависимо дали опитват от скоро или от доста време , все пак всички се борим за една единствена цел-едно здраво бебе.

[red_roses]

Мерси за темичката , супер е . Ами и при мен приоритетите са работа и бебе , което стане по - напред. Просто и аз вече не знам какво да правя и какво да очаквам за това просто ще се оставя на течението. Вчера и с едни приятелки гооврихме , едната има 2 деца , малка е раждала, а другите 2 нямат деца. Говорихме си за тези приоритети и кое е по - важно и всички стигнахме до извода , че едно дете , когато е желано не бива да се отлага заради пари , работа и т.н. Ако чакаме всичко да ни е наред никога няма да имаме деца. Аз съм сигурна , че ако сега отложа с няколко месеца дори после много ще съжалявам , защото докато ми е още време искам да си родя едно детенце, дай Боже всичко да е наред и да няма проблеми , а работата - цял живот това ще правим . Вярно сега са трудни времена , но нищо не се знае, може да дойдат по - добри , а може и по - лоши . Ако бях на 25 години щях да чакам , но сега не. Най - много ако почна сега работа да отложа с месец , два бебеправенето колкото да навляза в някоя работа и после да подновим . Просто да не стане работата тъкмо да почна и да съм бременна. Просто да ми се посъберат няколко месеца поне работа , за да мога и майчински да вземам и т.н.Знам , че за един работодател това , което сега казвам е много подло , но в крайна сметка всеки си гледа собствената паница и мен не ме интересуват другите , гледам себе си да оправя. Сякаш някой работодател го интересува работника му. Примерно в старата ми фирма като почнах бях с устно едва ли не обещание , че няма да напускам скоро , че ме искат за дългосрочна заетост. Още като почнахме с мъжа ми да мислим за сватби и бебета си викам как ще подведа сега шефа ми , как ако стане нещо ще му кажа и накрая какво стана - той ме съкрати така , че всеки гледа себе си. Да не говорим , че преди да ме съкрати ме направи година и половина на 4 часов раб. ден. Както и да е де , друг е въпроса обаче , че по интервютата масово питат особено ако си омъжена - кога се планира бебе и т.н. и малко се страхуват да наемат омъжена без дете.

[zvun4e]

Да се включа и аз... При мен това с работата стана много тъпо, защото започнах на едно място и ставаше дума за постоянен договор. В последствие се разбра, че счетоводителката направила грешка и има две майки, който трябва да се върнат, но нямат никой по заместване. И аз и моята колежка, с която започнахме заедно, при изтичане на 6месечния пробен ни връчиха временни договори. Майката, на чието място съм, иска да се върне възможно най-рано, това е октомври и сега си мисля, ако стане работата с бебчо... за тях няма значение спокойно могат да си ме махнат и аз оставам без работа в последните месеци... Не знам просто. С бебчо не ми се отлага, защото съм магистратура редовно и ако се роди до март-април догодина ще мога да си взема 2880 лв, което си е сериозна сума... И сега не знам! Всичко ми тежи ужасно! Каквото стане това е! Обичам си мъжлето, той ме обича заедно сме от 11 години, а от 6 месеца вече и щастливо женени, дано и от друга страна щастието ни огрее...

[BeRa]

ехаааа...ето я темичката. Слънчице, благодарства мила 
Аз покрай бебеправенето преминах през какви ли не нива на емоции и състояния. В началото си мислех че е толкова лесно да се направи бебе, че си спомням как първия ни опит беше веднага след сватбата, на екскурзия до Рилския манастир и 7-те рилски езера, та на другия ден, веднага след първия ни опит, вече си мислех че ще уморя създанийцето , което сме създали предната вечер, изкачвайки баири и чудесии 
Уви, колко глупава съм била! След това всеки месец в който ми дойдеше, беше голямо разочарование и всеки месец се надухвах все повече и повече...секса с половинката се превърна в бебеправене, а малко по малко самото ми желание изчезваше, докато тотално нямах желание да го правя 
Мога без бой да си призная, че се бях яко психясала...четях във форума и осъзнавах че не съм сама, че на всеки сблъскал се с това му се случва и изпитва същото, както и най важното нещо...че бебето не става толкова лесно колкото изглежда
И представете си , всичко това в рамките само на някакви си 4 месеца...понеже предния път на 4-тия месец стана при нас бебчето 
В следващия момент видяхме двете чертички...няма смисъл да описвам какво огромно щастие изпитвахме  но уви, за малко  ... всичко се срина и се започна пак с психясването...не исках друго бебе..исках си това което за пръв път ме накара да изпитам радостта от това да усетиш че ще ставаш  мама, но с течение на времето го превъзмогнах и сега си казвам че е било глупаво да мисля така. Последва една година на пазене в която осъзнах, колко спокоен е човек когато не мисли за това, и как всичко си влиза в релси... последните месеци на изчакване бяха супер тягостни, а ние супер нетърпеливи за да започнем на ново опитите, а сега като ги възобновихме съм учудващо спокойна...пак си мисля дали е станало и си се надявам , но не се психясвам...яд ме е че нямаме достатъчно време за опити , покрай работата и може би за това не съм се шашнала още че не е станало.
Иначе всеки пита, препитва, а аз вече взех да казвам че просто не става... и им запушвам устите 
Но нямам никакво търпение ... искам бебе и то веднага...ей така съм 
По малко се отчайвам сега, може би понеже с милото си говорим сввободно на тази тема. Предния път никой нищо не споменаваше ...той си е мълчал за да не ме наатоварва, аз понеже бях чела че мъжете може да се панират от многото разговори за това та ис мълчах и си преглъщах сама, но сега като говорим, чувствам всичко някак си споделено и че има на кого да разчитам 

За това...спокойствие му е майката  колкото и да е трудно...има начин да се постигне до известна степен 

Успех на всички! 

[red_roses]

BeRa , и аз също като теб мислех , че бебето става от раз и си мислех , че като направим един - два опита и веднага ще стане. И аз си мислех , че след първия път непазене е станала работата , даже някак си се вглеждах само в тялото си и в разни несъществуващи симптоми . Естествено на психическа основа човек е много лесно да си внуши всичко, както знаем. Започна да ми идва въпреки опитите и тогава осъзнах колко всъщност е велико това да зачене една жена и , че бебето не става , когато ние решим , а когато то поиска да дойде на този свят. Или поне аз така разсъждавам вече. Не съм психясала на тая тема , знам , че някога ще стане , вярно вече съм на 29 , но какво да направя. Ето моята счетоводителка например от бившата ми фирма роди второ на 36 , а първото беше на 32. Не , че се успокоявам с хората , но в крайна сметка нещата са такива каквито са. Яд ме е само , че не почнахме с бебеправенето преди година , две. Тогава не бяхме женени , искахме първо сватба и тогава бебе. Ако бяхме избързали малко нямаше да се стигне и до това положение , в което ме съкратиха и останах без работа , но ... това е живота .

[zvun4e]

Момичета, според мен трябва само кураж и желание! Търпение му е майката! Аз също мислех, че ще стане лесно ... и стана след 3 месеца опити, но пък за сметка на това си отиде доста бързо. На мен това сега ми тежи... Мъжът ми казва да не мисля за това, опитвам се, но два дни вече като отида до тоалетна и видя съсиреците, които падат ми се плаче... Съдба! Но важното е, че успяхме! Това значи, че и другия път ще стане!
Дано скоро всички да видим тези мечтани  А като се сетя като ученичка, как съм се молела да бъде само 1... Сега е точно обратното! Стискам палци на всички!

[bobi123]

Слънце,уникална си миличка,толкова хубава тремичка 
Бебебправенето е толкова сложен процес че няма как да няма тези емоции и всеки се старае да го превъзмогне по един или друг начин,но.......май всички сме с един и същи успех,когато нещо го желаеш толкова силно няма как да не мислиш за него,аз м/у другото се старая сега да не го мисля толкова,но човещинка си е,желанието е голяма работа
Явно трябва време,апък и времето лекува,всички ние които сме изпитали огромната болка знаем какво е,но за всичко има възмездие,само положителни емоции,силни мъже до себе си да имаме и повече вяра,че всичко рано или късно ще се сбъдне,това е една мечта,която не е непостижима,затова НАПРЕД И ГОРЕ ГЛАВАТА,МИЛИ МОМИЧЕТА!!
Ваички в този сайт сме с еднаква съдба,Господ е решил че трябва да си помагаме,да се подкрепяме и да вярваме че той е с нас и ще ни ощастливи някой слънчев ден и дано е в най скоро време,понеже слънчевите дни тепърва идват,налииии

[red_roses]

Привет . Моите терзания относно това дали да търся работа или да работим за бебе свършиха. Намерих си работа по специалността , разбира се чрез познати , защото до сега никой не ми звънна от никъде за интервю. Започвам , шефката ми знае всичко - че съм омъжена , че нямам деца , че искам и т.н. така , че е наясно с всичко, просто има нужда от човек в момента и иска да се довери на някой познат и близък. За сега се поуспокоих малко и всичко е Божа работа. Когато стане бебето тогава. Ние продължаваме с опитите , но докато ги правим ще си поработя още . Няма да се отказваме , напротив продължаваме с пълна сила .

[bobi123]

  миличка,мисля,че си изжрала най-добрият вариант
Само така,напред и само напред

[plamak_]

red_roses всичко се е наредило страхотно , сега вече се успокой и се обичкайте с половинката и бебо ще се появи рано или късно.

[Слънце]

red_roses, това е страхотна новина!  И заради факта, че вече си имаш работа, а и заради това, че ще има какво друго да занимава съзнанието ти.
Когато аз бях в твоето положение, търсенето на работа и адаптацията на новото място бяха доминиращи и това не позволяваше вманиачаване в бебеправенето.
Сега вече не е съвсем така 
Явно човек си има нужда от нещо съществено, върху което да се фокусира и към което да се стреми за даден период.

[red_roses]

Слънце , какво си говориш , сега така ми се е запалила главата с тая работа , че изобщо не мисля за това дали съм бременна или не. Само дето вчера , докато бях на новата работа за малко дойде една бивша колежка на момичетата , беше с едно изключително сладко момиченце на 4-5 месеца , една прекрасна кукличка. Направо ми се напълниха очите и ми стана някак си кофти , че сега вместо да си бременея и да си гледкам детенцето аз почвам нова работа . Вярно работата е по специалността ми , но пък е доста натоварено и не знам до кога ще издържа там. Започвам , обаче , защото то лесна работа няма. Трябва да се нагодя просто. Плюс това нямам друга алтернатива - нямам работа , нямам дете, сега е времето да работя , докато мога. И освен всичко шефката ми слава Богу е наясно , че искаме бебе. Това за мен беше важно , защото иначе където и да отида на интервю ще ме питат това детето , а аз трябва да лъжа и мажа и за какво? Даже някои ги задължават да подписват договори , които те обвързват да не напускаш за еди си какъв период от време. Поне аз ще съм на безсрочен.

[zvun4e]

red_roses, честито! Новината е прекрасна! Можеш само да се радваш, защото сега докато свикнеш на новата работа няма да мислиш непрестаннно за бебенце! И според мен така ще стане по-бързо!

Слънце, напълно се сагласих с теб!
"НАПРЕД И ГОРЕ ГЛАВАТА,МИЛИ МОМИЧЕТА!! give_rose yahoo"
И аз съм на това мнение! Напоследък все си мисля, че каквото е трябвало да стане е само за добро!

Ох, как ти става по-леко като видиш, че има някой около теб, на когото му се случват подобни неща и с когото да поговориш
 , момичета!

Весело изкарване на Великденските празници! И както казва мъжа ми "ако стане сега бебето ще се казва... Христос" (той все си измисля такива... Скоро ще пътуваме до Италия и каза, че ако стане бебето Джовани ще се казва:) ) Само ме разсмива!

[StAsSi]

Отдавна чета тази тема, но досега не се престраших да пиша, незнайно защо...
Бебеправенето и Емоциите - как се справяме с неуспехите - доста се замислих върху последните ми постове във темата на Бебеправещите и разбрах, че май досега само съм се оплаквала от всичко, което ме заобикаля. Най-лошото е, че съм настроена толкова отрицателно към всичко, че няма накъде повече да е. Хората ми казват не го мисли - ами немога. И най-лошото е, че когато ми закъснее 2-3 дни не се радвам, ами си мисля как сега като ми дойде ще падне големия рев, защото тайно вътрешно съм се надявала нещото да е станало. Но и вътрешно знам, че не е станало... И този кръг ми е вече толкова познат, че дойде ли края на месеца и ми идва да почна да рева преди да ми е дошло даже, защото знам, че така или иначе пак ще ми дойде...
Много пъти съм се замисляла нямаме ли и ние право да сме щастливи. Да подскочим до небето от щастие. Да ни донесе и на нас щъркела едно кръгло коремче с ритничета. Да станем майки и един ден да почувстваме, че сърцето ни вече не е в нашето тяло, а върви редом до него. Защо не и на нас?
И в дни на слънчево простветление, един лъч надежда изкача от гъстия облак на отчаянието. Един лъч надежда, че Един Ден и на нас ще ни се случи голямото Щастие. Всичко си чака своето време и след като сме напълно готови, то ще дойде така изненадващо, че няма да можем да повярваме. И в този ден сълзите няма да са от огорчение и съжаление, а от щастие и безкрайна радост.
Остава само да вярваме, че нашия ден е там някъде и ни чака. А ние вървим по пътя и рано или късно ще го срещнем. Ще срещнем Щастието

Надявам се не съм ви оттегчила, но имах нужда да си кажа дума, две, че и повече, за да ми олекне.
Силно ви прегръщам и с интерес ще следя всеки нов пост в темата
Искрено се надявам и скоро да следя новите постове в други, по-бебешки теми, заедно с вас