Сватбата на mucito - 27.09.2009г.

[mucito]

Вечерта се събрахме в маика ми да отбележим събитието. Всичко беше супер... до един момент. Майка ми се поряза жестоко- беше някакво чудо направо... Целият следващ ден прекарахме по болници... Това всъщност беше денят преди сватбата. Беше някаква лудница... Отиваме в болницата да я видят, седим около 2 часа от кабинет на кабинет като лудите.. Порязването се оказа толкова сериозно, че се налагаше операция на ръката... Оставяме я там, бягаме за алкохола, връщаме се уж да я вземем, те още не са я оперирали- айде обратно за ядки, пак се връщаме- не е готова, айде да си взема роклята (бях я дала малко да я стеснят и да и отрежат шлейфа), пак в болницата търчим.... Прибрахме се към 17 часа каталясали, а майка ми с гипсирана ръка Направо като се сетя какво чудо беше и.... Вечерта до 100 часа правих още дреболийки, ядосах се много с гривните и бутониерите на най-важните гости и така- легнах си към 1 и съм заспала като бебе..
За Следващият  най-важен и прекрасен за нас ден ще ви разкажа скоро. Утре тръгваме и живот и здраве като се приберем ще довърша и албума и ще можете да го разгледате! Имаме многооо и страхотни снимки, афилма е просто мечта
За сега чао от мен и много много целувки на всички сладуранки!!!

[mucito]

Ето още няколко снимки за най-големите любопитки

[mucito]

 

[mucito]

 

[maj4eto]

Страхотни сте
Много хубави снимки!
Чакам с нитърпение да разгледам готовия албум

[mucito]

И последно....

[Боги]

Еха, супер сте, пу,пу
Тази предпоследната е много яка

[valia_diva]

Тази последната е уникална. Предчувствам, че скоро ще ни покажеш едни зашеметяващи снимки. 

[voyager]

mucito , страхотни снимки    А така като ни ги даваш една по една ставаме още по-нетърпеливи и любопитни..

[mucito]

Здравейте отново, милички! Сега продължавам с разказа за нашата вълшебна приказка, която се сбъдна на 27.09.2009.
Събудих се точно 5 минути преди да звънне часовника-всички бяха станали вече и щъкаха наляво-надясно из къщата. Честно да ви кажа като съм чела разказите на други момичета колко са били спокойни в деня, се надявах и с мен да е така, но уви- хич даже не бях спокойна  даже напротив.
Изпих си набързо кафето и хукнах към фризьорката. Отивам, а нея я няма . Викам си "сигурно ще дойде всеки момент" и зачаках "търпеливо". Е да, ама минаха 15 мин., а нея я няма. Много се бях шашнала- "край, къде ще търся сега друга, ще закъснея, гримьорката ще ме чака в нас, хората ще дойдат..." побърках се!  В този момент я виждам, че идва запъхтяна и цялата червена- не могла да запали колата... Както и да е. Аз вече маалко се поуспокоих, направи ми прическата невероятна- леко небрежна, без тонове лак- точно това, което трябваше да бъде! Благодарности, целувки и бегом към нас. Вече доста закъснявах с графика и притеснението растеше...
Влизам си в нас - гримьорката и фотографката вече бяха там и ме чакаха. А в къщи една еуфория- всеки нещо прави, ходи напред-назад, абе лудница... Само се събляках, метнах си една хавлия и седнах да ме гримират. Криси(гримьорката) ме направи неузнаваема точно за 10 минути прекрасно просто. Не съм ходила на никакъв пробен- седнах и сякаш ми познаваше лицето това момиче- направи точно това, което исках! Предупредих фотографката да не ме снима все още, но все едно й казах "Хващай апарата и не спирай да щракаш" Аз вече готова, разкрасена си викам"Ох, само едно кафенце да имах време да изпия..", в тоя момент обаче идва агентката и като ме видя и зяпна. Аз се притесних доста- помислих, че ми има нещо ли какво, а тя "Много си хубавааа". И така- донесе ми вече оправените гривни и бутониери за най-важните, аз се зазяпах в тях.. поглеждам часовника и- о, ужас!!! O_OАз нямам никакво време! Бързо се намъкнах в роклята, през това време вече гостите взеха да идват... лудница. Всички бяха нетърпеливи да видят булката, но децата и майка ми ги подканяха към двора да пийнат и да се почерпят. Аз през това време да съм на спокойствие и да се приготвям И т *crazy*ка- тъкмо вече се натъкмих и си викам "оо, най-накрая съм готова и ще запаля една цигарка поне и 1-2 глътки кафе", нахълтва брат ми и " Како, како, идвааат". Тогава вече шашкането ми беше пълно! Толкова бях притеснена, че сякаш сърчицето ми хвръкваше!!! И му викам "Ох, Тони, моля те, не ги пускай още, дръж ги там, да пия кафе"

[mucito]

А брат ми- още по-ошашавен от мен "Абе, какви кафета, стой мирна сега!"
Ще видите на снимките с какво го посрещна- измъчи ги милите и кумът и той да е солидарен....
А аз толкова бях ошашавена като чух, че се отваря вратата на стаята, където бях, че клекнах зад бар-плота и като виждам кума най-напред и още повече се шашнах...
В следващия момент виждам Тихомир, а той като се ококорил и само като ме видя "малее, мелеее, ти си най красивата жена на света" и аз вече готова да ревна, сякаш ми го казва за първи път
След това ми подари букет и аз: "о, благодаря, много мило"
Кумата ми даде букета- прекрасен- точно този, който исках да имам( там поне не се изложи флористката ) . Слязохме при гостите- всички развълнувани много.... целувки, малко  и хайде към  църквата. Службата и въобще целия ритуал бяха прекрасни! После снимки в двора с гостите и  малка фотосесийка. След това тръгнахме към баба ми, която не можеше да присъства (почти не се движи). Милата, много си я обичам- толкова беше щастлива и развълнувана, че сме имали време да отидем при нея и през цялото време повтаряше: "ее, мойто момиче дойде... Ето я най-красивата булка...Ама как сега заради мен да не закъснеете за снимките..." Много ми беше мило и мъчно в същото време
Поседяхме малко при нея и тръгнахме за снимки и кафе. Фотосесията започна по-рано от определеното обаче Видяхме една детска площадка и айде на пързалката Много се забавлявахме и много се смяхме там Това беше началото на фотосесията, която продължи доста време, обиколихме доста места, одуха ни страхотен вятър, но за сметка на това се забавлявахме много и беше супер яко Неусетно минаха 3 часа и вече закъснявахме за ресторанта...

[mucito]

Обажда ми се агентката и ми казва да сме спокойни, гостите тъкмо започнали да идват. Поснимахме се още малко, пихме кафе (мен ме снимаха някакви хора през цялото време, радваха ни се, много хубаво беше )
Като пристигнахме в ресторанта Ди Джея ни чакаше (почти ме просълзи и той) и влезе в залата за посрещането ни.... Само чувах думите му, виждах всички на крака, а ресторанта.... боже, сияеше... Аз естествено  (за профилактика) и не помня нищо докато не седнахме. След това гледах и слушах какво ни е говорил (на двд-то), но тогава, в този момент не знам какво ми беше... Тихомир си изпи (по-точно си изля) шампанското в устата за стотна от секундата, дори не успях да отпия и глътка аз , а питката я разчупихме на две идеално равни половини (което не ме радва особено много, де )
Следваше речта на кума... там вече  бяха много, особено като се включи и кумата(най-добрата ми приятелка). От там вече започна купона- първи танц
сладурки, утре ще дописвам, че...

[Polia]

Муцееее Много хубаво, хайде да се наспинкаш и разказвай пак 

[BeRa]

mucito страхотни разказчета... 
хайде не се бави много с останалата част...и какво става със снимкитеее 

[mucito]

Последва танц за кумовете ни бяхме им избрали песента, която беше първия им танц от сватбата. Разчувстваха се много и двамата
След това хоро, още танци.. По едно време Ди Джея хвана Тихомир и тръгна по масите "Който е приятел на Тишо да си вдигне ръката" Естествено всички вдигаха ръце. След това каза "Айде сега всички, които вдигнаха ръце- на дансинга" Дойде и при мен със същия въпрос, при кумовете и всички се озовахме на дансинга. Пуска той някаква песен и казва "Това е имна на младоженеца, искам Тишо да излезе отпред, до него Муцито и всички вие ако не знаете песента да пляскате с високо вдигнати ръце" В началото от мелодията никой не се сети коя е тая песен, но после като запя не знам кой) вече "...младоженец, аз съм младоженец, кой е като мен.." всички се сетихме. Някой почнаха да пеят, други викаха, трети пляскаха, а Тихомир като се разигра - много хубаво беше- всички му се радвахме много и много се забавлявахме!
Последваха поздрави за родителите, много танци, хора.... страхотно беше всичко просто.
Тихомир ми пя  You Are The First, My Last, My Everything (Barry White)
После пак танци, МНОГО, МНОГО "Горчиво" 
Алиса (едната ни дъщеря) ни изпя прекрасна песен, просълзи доста от гостите, да не говорим за мен   Прекрасно беше
С тортата се омацахме здраво, кумовете и те (по-скоро кумата беше като стрела направо, докато Никито реагира беше вече целия в торта)
Омазахме доста добре и още две двойки, смяхме се, снимахме се, целувахме се.... и така до 03:00 сутринта
Не сме ходили на дискотека. Качихме се с кумовете и децата ни в стаята и продължихме купона там. Когато си отидоха по стаите и останахме сами, четохме картичките с пожеланията, поплакахме си малко , смяхме се много и ...аз си поднесох подаръка 
Общо взето това беше нашият ден, който все още изжияваме, гледаме филма си почти всеки ден, вулнуваме се, поплакваме си, смеем се и се забавляваме отново и отново!!! Надявам се приказката ни да не свършва, моля се само да сме живи и здрави, а догодинааа.. пак ще се оженим
 На всички вас ви благодаря изключително много за съветите иопората, която ми бяхте по време на цялата подготовка! Едва ли щях да се справя без вашата помощ!
Албумът сега го довършвам и ще го отключа