въоб6те не ни госажда6 ...искаме много снимки 
вси4ко е било толкова хубаво и кре6тя6то от емоции...
а тортата наистина си е за поти4ане на лигите...невероятно красива е...
хайде скоро пускай сним4ици да гледаме  4е ги 4акаме с нетърпение 

чудесни снимки мила, с нетръпение чакам още а също и разказ за цялата емоция която си преживяла. Безкрайно се радвам че и твоята приказка се е сбъднала

Благодаря ви много, момичетаа!!! Емоциите ни държат още!!! Следващата година пак ще се оженим
Ето още 2-3 снимки

тук му пуснаха "младоженец, аз съм младоженец, кой е като мен" (не знам как се казва точно песента). Той ми я пя и ми танцува... Голямо шоу беше

тук закичвам свекъра

такава беше украсата на колата ни

много ми харесва роклята тииииииииииииии 
а украсата на колата е много нежна 

Честито на младото семейство, желая ви лобовта от сватбения ви ден умножена стократно да ви съпътства през целия ви съвместен живот. Много ми беше интересно какво ще се получи със сватбата ви понеже много ми харесваха всичките ти идеи, хареса ми смелостта с която върна роклята, но определено мога да кажа че това е твоята рокля, чудесна си, букета е прекрасен, а тортатааааа е  повече от невероятна. Изобщо получила се е прекрасна твоята есенна сватба и е пълна със слънчеви лъчи-не само цветовете, а и прекрасните ви слънчеви очи и усмивки.
Честито!

Cinderella,  BeRa 
Ще започна разказа си от деня, в който станахме семейство пред държавата- 25-ти септември. Събудих се повече от спокойна- душ, кафе- както всеки ден. Нямах усещането, че нещо кой знае какво ще се случи- отиваме в канцелария, подписваме и си тръгваме.... Облякохме се, (е, понатъкмих се малко) и тръгнахме с децата ни, а кумовете трябваше дани чакат там. Пред ритуална зала се лутахме около 10-15 мин, докато намерим къде да паркираме и с бодра крачка се запътихме към входа. В момента обаче, в който видях кумата с букет и не знам какво ми стана- едно притеснение ли, вълнение ли и двете заедно ли...  Викам им :" Я чакайте сега, да не влизаме още. Да изпушим поне по цигара..." А те ми се смеят  както и да е, запалихме по цигарка, дръпнахме по 2-3 пъти и Тихомир :" Айде, айде"... Влязохме. Въпреки, че подписването беше само в канцелария пред длъжностно лице и без никакви гости, жената говори, говори- хубаво беше...   Когато ме попита дали съм съгласна да взема Тихомир за свой съпруг обаче, аз какво се бях вглъбила- не я чух и викам :"Моля?", тя пак ме пита, а аз "Добре"    Неговото "ДА" пък беше почти вик
Тук е момента да кажа, че аз бях твърдо решила да запазя фамилията си, но като попълвахме декларациите и го погледнах, не знам как да ви опиша какъв беше погледът му- все едно дете чакащо да гушнат... Не му казах нищо, но отбелязах в декларацията, че приемам неговата фамилия. Той, разбира се, не знаеше
Та жената говори, говори и като каза "След брака съпругата ще носи фамилното име Денева"  той като се ококори и вика :"А, ама наистина ли? А аз дали ще мога да я целуна вече?" Голям смях беше!!!
И така- бракосъчетаха ни, - целувки, прегръдки, малко  и тръгнахме. Пихме кафе и се прибрахме по къщите, защото ни чакаше тежка вечер..

следва продължение

mucito мила, кога смяташ да продължиш с разказчето, хайде че съм от любопитните
Е, вярно, че любопитството "убивало котката", но е вярно и това, че имат по 9 живота - извинявай.

mucito,аз не пиша,но си чета и чакам.И съм сигурна че не съм единствената.Така,че има повечко чакащи,давай.

Муц, пък той албума е заключеееен... Мрън! Искам да видяяяя

Май не съм само аз където иска да види снимките. Муцанкееееее, ама ние искаме да видим.

mucito,честито, с малко закъснение! Бъдете все така усмихнати и влюбени! От снимките,които си сложила изглежда,че сватбата ви е била много весела. А ти си прекрасна
Айде,чакаме още снимки

Честито и от мен със закъснение.Много семейно щастие ви желая и безброй красиви моменти