Какво правим, ако бащата си промени мнението...

[Bebe_chaka]

Ами мила аз слава богу в момента имам работа като преводач на книги и си изкарвам спокойно по 1000 - 1000 и нещо като заделям малко за мен и другото всичкото стои за беба, но иначе и нашите ми помагат много - татко е педиатър и доста ми помага и с прегледите - да ви кажа аз се прибирам засега при наще. Поне ще ме следят най-добрите специалисти понеже ми откриха малко проблемче със сърцето - не е страшно ама...все пак ще съм по-спокойна и за мен и за малката ми принцеса. Иначе да се похваля вече имаме дори количка и проходилка - малката има адски чевръсти лели - то май само те като разбраха обзаведоха половината стая  да са ми живи и здрави. Та както и преди писах - имам верни приятели и прекрасни родители - с две думи - адската касметлийка съм!  Иначе девойки - за идните няколко месеца ставам софийска мама да знаете 

[Kiksi]

Е, супер, миличка, някой ден ще те чакаме да се завърнеш на бургаска територия, но определено е по-добре в Сф да си следиш бременността.    Пък и твоята работа можеш да си я работиш от всеки град, така че това е страхотно.  Хубаво е, че финансово поне не си притеснена, така съвсем спокойно можеш да отсвириш тотално бащата.  Евала на родителите, приятелите и лелите на малката беба - бъди спокойна и уверена, че всичко ще е наред с такива хора до теб! 

[Bebe_chaka]

Здравейте,
от много време не съм писала и зная, че много от вас се чудят как се разви моята история... Ами моята история се разви така - след 5 месеца постоянен психически тормоз това нареди на бебето ми. Наложи се да направя аборт в края на 5.ия месец, след който още не е 100 процента сигурно ще имам ли отново деца и най-сетне разбрах защо бащата на детето ми уби собственото си дете - заради "най-добрата ми приятелка"....Чудя се все още как трябва да реагирам - минах през часове сълзи, през чупене на разни неща, за да стигна дотук - пълно отчаяние и безсилие.... Чудя се кого да мразя повече - и преди се е случвало това да ми открадне мъжа, но не исках да го видя и я оставих да обвини него... Но сега... тя е седяла отстрани и е гледала как той съсипва мен и детето ми... Сега двамата са щастливи, а аз всяка нощ оплаквам моето бебе... Не знаете какво е да дойдеш на себе си по време на операцията и преди втората доза упойка да подейства, да усещаш как изтръгват смисъла на живота ти от теб без да можеш да помръднеш дори.... Не допускйте моята грешка - каквото и да става - не позволявайте да успеят да ви навредят...Детето е най-ценното - всяка нощ сънувам моята малка принцеса, но никога няма да мога да и се порадвам..... Аз бях винаги сама във тази бременност - и в болките, и в тревогите и в радостта... Ценете човека до себе си просто защото има силата да е до вас във всяка стъпка и се посветете изцяло на хората, които обичате - защото никога не знаете дали ще има утре.... Успех и щастие на всички....

[Дидка]

Олее бебе-чака какво те е сполетяло  много тъжна история, но неможах да разбера какво те е накарало че да направиш аборт в 5-я месец?
Каквото и да ти кажем знаем че няма да върнем нещата назад или пък да утешим болката вътре в теб, но знай че след всяко зло идва и добре, убедена съм че живота е уредил по добър мъж до теб и по вярна приятелка.Ако имаш нужда от говорене или .... и аз незнам какво насреща съм. Прегръщам те и бъди много силна имаш нужда от това

[Рени]

Дидка, бебе направи аборт от нерви, притеснение и стрес. Това, което тя преживя през тези петмесеца много трудно можеше да се понесе. Признавам си, че аз не бих го понесла.

Бебе, прегръщам те силно и съжалявам много за всичко, което си преживяла. Казваш, че не е на 100% сигурно, че ще имаш деца. Не губи надежда, ще видиш, че един ден когато срещнеш истинския мъж ще се появят и децата. майка ми има една приятелка, но която й бяха казали че няма да може да има деца, защото след множество проблеми се е наложило да й отстранят единия яйчник и три четвърти от другия и въпреки това когато на човек му е писано да има дете няма как да не се получи. Сега има двама големи сина и три внучета.

[tasty]

Бебе, знам че едва ли има нещо, което да може да те утеши в този момент, ще ти кажа само едно. Има господ на тази земя и той не забравя, той грешките на тези на земята не ги прощава толкова лесно и всичко се връща на този свят. Знам, че много те боли, защото предателството е от двама най-близки хора, но всъщност те никога не са ти били близки. Знам, че много страдаш за малката принцеса, която си загубила, но колкото и да боли може би просто така е трябвало да се случи. Аз знам, че ти ще си щастлива някой ден, с друг човек и съм сигурна, че ще имаш своето бебче. Гушкам те силно, аз съм преживяла подобна история преди 12 години, но не беше с приятелка поне, знам, че ти е много тежко, но погледни напред и ще осъзнаеш, че в живота има смисъл, а този мъж ще има най- черната съдба, каквато сполетя моя бивш тогава ..... Ще ти пиша на лични, наистина много те гушкам

[Bebe_chaka]

Рени донякаде си права - направих аборт защото тестовете показаха сериозни отклонения в развитието на плода. Да съм самотна майка - бях вече свикнала с това, но да съм самотна майка на нелечимо болно дете - това не можех да направя.... Просто не можех да се справя и с това. Не исках да родя това дете само за да страда то цял живот.... Знаеш ли мила права си, че господ не забравя, но в момента малко не вярвам в нищо и никого. Знам само, че двамата души,които някога обожавах ме предадоха и убиха най-хладнокръвно едно невинно дете. Съсипаха не мен, а него. На никой не пожелавам да изпита това, което чувствам аз. На никого не пожелавам да надживее детето си и да го изгуби по този нелеп начин. Знаете ли не ми пука вече за него, но нея не съм вярвала, че някога ще го кажа, но я мразя. На тях просто ще им пожелая да изпитат на собствения си гръб това, което причиниха на мен. Така или иначе тя не е първата, с която той изневерява и аз не съм първата, на която изневерява. Това му е било в кръвта просто. Мъж, който го е правил не веднъж и два пъти ще го направи пак.

[BeRa]

майчице бебе каква история...
нистина никой не би могъл да те накара да забравиш или да простиш или пък да се почувстваш по добре...нямам думи да изразя какъв човек трябва да си за да постъпиш по този начин и да почерниш живота на някого...просто бих си спестила думите за онези двамата...
дори и да ти кажа да бъдеш спокойна знам че няма да успееш...не мога да ти кажа и че всичко ще бъде наред защото на дали след нещо такова нещата могат да бъдат нарекани тъй...
но ще ти кажа да не губи6 вяра защото детенце може и да може да си имаш...баба ми е била в средата на 6-ти месец когато е абортирала...е да спонтанно но са го вадили парче по парче с много сложна операция...но след това се е родила майка ми а след нея и леля ми...така че не губи надежди...

пожелавам ти много успехи и едно светло и красиво бъдеще...

 

[Karelia]

Не знам или по-скоро не помня как изобщо се случи да попадна на тази тема в този така късен час... Истината е, че толкова ме увлече историята, че забравих дори как е преминал целият ми ден! Четох на един дъх.. Четох със сълзи.. Четох с възклицания: "Браво!", "Колко силна ЖЕНА!", "Колко щастливо дете да има такава майка!"..
Съжалявам, че прочетох последната страница... Човек наистина се увлича от хубавите неща в живота. Размечтава се. Избира да гледа бъдещето с розови очила. Успях да си те представя теб на финала на бременността и как скоро ще се гушкате. Самата аз преминах през това най-велико чувство и всеки ден преминавам благодарение на това, че споменът продължава да е толкова жив в мен, каквото е и най-свидното същество до мен! ... Човек, или по-скоро аз съм устроена да гледам с такава непреклонна надежда в бъдещето... Тогава ме удрят с "бухалка" и не успявам да проумея какво се е случило.
Напълно излишен и неуместен въпрос ще задам, но наистина бих искала да знам - КАК И КОЛКО СИГУРНО СЕ ОПРЕДЕЛИ, ЧЕ ПЛОДЪТ Е УВРЕДЕН? За съжаление имам примери за лекарска некомпетентност, довела до такива последствия в 5-6- ти месец, които не бих нарекла аборт (щом са след 3-тия месец), а раждане.
Прегръщам те и те уверявам, че изпитах в представата си неописуемо силен ужас от това, което си преживявала на операционната! За щастие, когато раждах, бях благословена да си гушна бебчето, което продължавам силно да гушкам всеки Божи ден и благодаря на Господ, че го имам! Не искам да си представя, че може да е иначе! На никого не пожелавам мъките, през които си преминала! Само един глупак би ги подценил!

[BeRa]

За съжаление имам примери за лекарска некомпетентност, довела до такива последствия в 5-6- ти месец, които не бих нарекла аборт (щом са след 3-тия месец), а раждане.

за некадърни лекари да не говорим че ако бяхме послушали един такъв който каза на леля ми че плода и е увреден и че ако се роди щяло да е недъгаво...и ако майка ми не беше я убедила да я заведе на специалист в София който да и каже че това са пълни глупости и беше направила аборта..днес нямаше да имам страхотната си шаферка...