Какво правим, ако бащата си промени мнението...

[Bebe_chaka]

Ето и историята - скандал, край на връзката и хоп ето, че идва време да се реши какво ще се прави с детето? Ултиматум - имаш няколко дни да го махнеш... Това е накратко историята. А дали искаш или не да убиеш детето си никой не те пита. Ето че щастливият край невинаги е щастлив. Стискайте ми палци - настъпи време да се боря да опазя детето си от всички, които искат по един или друг начин да му навредят.
Битката ще е безмилостно жестока. Стискайте ми палци да успея да опазя това малко същество от околния свят и от "баща му". Много хора застанаха зад мен, много ще застанат срещу мен. И ето тук идва големият въпрос - откаде накаде биологичният баща трябва задължително да е баща на детето? Баща е този, който иска да прегърне това дете, независимо дали е негово или не. И иска да му подари всичко - и най-вече собствения му живот. Остава да го докажа пред съответните органи и това дете - дай боже да се роди на 14ти февруари, когато мама го очаква!
Стискайте палци много силно!!!

[maj4eto]

Оле,мила какво е станало
Ако имаш желание да споделиш повече,разбира се.
Ние сме с теб

[princesata9]

sur4ice88, нека да ти разкажа и аз нещо, което сполетя една позната.

Тя е на 23, ако не се лъжа, и има дете на 6 год. Разделиха се с мъжа си, защото той беше супер груб и не се отнасяше въобще добре с нея. Както и да е. Правата още не са дадени на никого, но те се разбраха в крайна сметка когато той има време да взима сина си и така. ДО тук добре.
Срещна тя едно момче, с една или две години по-малък от нея. Любов, не знам си какво. Разделяха се, караха се, пак се събираха. Преди около три месеца, тя ми заяви че е бременна. Виждах, че искаше да се усмихне, обаче не. Когато разбрах, това момче не искал детето, тъй като било още рано за него и нямало как да го гледат. Да, вярно е. Защото тя има много лоша болест на костите и постоянно я боли гръб, кръст и т.н. Аз й казах тогава, както ще кажа и на теб сега:
Каквото и да се случва с една жена, винаги трябва да знае, че може никога повече да не й се отдаде възможност да има дете. Едно дете е най-голямата радост за една жена. Знам от мои приятели и т.н., че да гледаш отстрани и да виждаш как другите се радват на поколенията си, а ти да не можеш, е много трагично и отчайващо.
В крайна сметка, тя махна детето. Съжаляваше, но всичко отлетя. И съм сигурна, че и до днес тъжи за изгубения живот в нея.
Кои сме ние, че да осъждаме на смърт едно детенце?! Един малък живот, в на който създаването и ние сме имали участие?! Не бива така....
Миличка, ако си решила, че задържиш детето и ще го гледаш с много любов, направи го. Обгради го с майчините грижи и бъди сигурна, че някой ден и бащинска любов ще има. Това, че истинския баща не иска да го гледа и не поема отговорност. Но съм сигурна, че сам ще съжалява. Ще иска някой ден да го види и да го докосне поне, но ще е късно.
От тук нататък ще трябва да мислиш като майка. А за една майка (не знам от собствен опит, но се надявам да разбера), най-важното е да спаси детето си и да го защитава.

Успех на теб и твоето малко същество и вярвам, че с грижи и любов, един ден той или тя няма да направи грешката на баща си, пък дори и на майка си.

Бъди силна, миличка

[Bebe_chaka]

Не е важното какво е станало - станалото станало. Важното за мен е че искам това дете и няма да позволя да ми го отнемат. Колкото и някой хора да не могат да го проумеят съм наясно с това, което правя и отговорността, която поемам. Сега остава само да убедя баща му, че то "няма да му обърква живота с бъдещата му половинка" и да успея да спечеля родителските права, така че детето ми да расте с майка, която го обича и може би с един по-добър баща, който го иска, а не такъв, който е готов на всичко само и само да не му се пречка.

[Bebe_chaka]

Благодаря ви много за подкрепата и на двете - вече съм губила дете - тогава го исках, но го загубих - сега бременността ми има шанс и няма сама да и го отнема. Зная, че повече може да нямам това щастие, затова няма да го пропилея! Някой си мислят, че съм несериозна и не мога да преценя отговорността да родя това дете. На тези хора ще кажа просто - това дете не е във вас, не вие усещате как тялото ви се променя. И не вие ще решавате съдбата му. Аз съм майката, която ще го роди и ще му бъда майка, докато съм жива. Самотна майка или не... това няма значение... ако трябва да съм и майка и баща ще го направя.
Мила именно това искам да избегна, че някой ден той може да пожелае да нахлуе в живота на детето ми. НЕ ИСКАМ! Той е готов да убие това дете и не заслужава да присъства в живота му!

[kali_gali]

sur4ice88,подкрепям те напълно и те поздравявам за решенето ти.

[Bebe_chaka]

Момичета ще имам нужда от помощ  Така де знаете как е - първо дете, ако ви кажа колко неща имам да уча не е истина.  Така, че благодаря на всички.

[Alucinado]

sur4ice88, по предишните ти постове стигам до заключението, че ти и бащата нямате сключен брак. Така ли е?
Ако нямате никаква юридическа обвързаност, и не искаш от него да припознава детето, тогава не виждам никаква причина да се притесняваш от неговите желания относно твоята бременност - той няма никакво право да взима такива решения за теб и твоето бебе (защото, ако не сте женени, това дете си е юридически само твое до раждането му).

[mamcheto]

sur4ice88 наистина е много тъжно всичко това, но искам да ти пожелая щом го искаш това малко човече, което расте в теб да имаш лека и безпроблемна бременност. Ясно е, че няма да ти е лесно и че всяка една от съфорумките би те подкрепила. Трябва да си силна и да се бориш. Стискам ти палци всичко да е наред.

[магито]

Сърчице в малка добавка ще кажа, ако не сте сключили граждански брак и нямате намерения, при раждането на детето е добре бащата да не го припознае.Ако то не е припознато от него той няма никакви права върху него.Така че ако си сигурна в решението си най-добре не искай да го припознава.Нека си е само твое.Пожелавам ти много късмет и дано повече хора те подкрепят, защото ще ти е много трудно.

[StAsSi]

sur4ice88 със сълзи на очи прочетох предишните постове 
Наистина, много е трудно в такова положение да се даде НАЙ Правилния Съвет. Само ти можеш да определиш как да постъпиш и как би било най-добре за теб и малкото съкровище в теб. Но подкрепям с две ръце думите на princesata9, че щом искаш това дете - бъди силна и мисли като майка. Дръж на решението си, противопостави се на всички, които застават срещу теб и се осланяй на тези, които са с теб. Само така можеш да докажеш на себе си, на "мъжа", на всички около теб, на целия свят, че ти си Една Силна Здравомислеща и Решена на Всичко за Своето Дете Жена и Бъдеща Майка!!!
Стискам ти палци да събереш всички сили, които съществуват скрити в теб и да се опълчиш на всички решили да ти попречат.
Стискам палци да успееш да "опазиш" малкото същество от цялата злоба и ненавист в околните.
Стискам ти палци!!!
И знай, че те подкрепям с две, не с три, ако имах и с четири ръце 

[kleo_20]

Миличка имаш избор-и той е само един.Ще си родиш детенце и това е.
Не мога да повярвам,че мъж,който съзнателно е направил бебче сега се отказва от всичко :girl_impossible:Не зная каква е била връзката ви,но ако е такъв по принцип не разбирам защо се реши да му родиш дете.
Както и да е.Станалото станало.Мамче гледай бебчето в коремчето и след това извън него.Няма такава радост.То е най-важно.За сега имаш мисия да си мислиш само з детето другото е на заден план,жалко че без мъж но по добре без него отколкото скандали и проблеми.
Силни прегръдки

[Bebe_chaka]

Благодаря на всички. Знаеш, че за да опознаеш един човек трябва време - е ето, че се прояви... малко късно, но по-добре късно отколкото никога. За едно нещо винаги ще съм му благодарна - за това малко съкровище, което е вътре в мен. Относно правата - проблемът е, че ако сега оставя нещата недоизяснени нямам гаранция, че след време той няма да се появи на вратата и да каже на детето ми - ами аз съм татко - малко закъснях, но взех та реших да те видя. И тогава, това мъничко същество, което може би вече ще нарича друг мъж татко и целият му свят ще рухнат от това объркване. А с него и моят свят и този на мъжа до мен.
Искам да съм сигурна, че той никога няма да причини това на детето ми.
НЕ ЖЕЛАЯ ТО ДА ИМА НИЩО ОБЩО С НЕГО! Не искам да знае, че има баща, който е правил и невъзможното то да не се роди на бял свят. И се моля той никога да не успее - защото честно да ви кажа - с тези нерви не е лесно да се пазя!

[kleo_20]

Зая това вече ще се разберете с адвокат ако трябва.Но той няма право да "дойде на вратата"А и как ще знае коя е вашата врата ;)ако си при друг човек....не си мисли от сега за неща,които може или не може да се случат след години.Гледай си бременността.Другото не е важно за момента.Степенувай проблемите си

[Alucinado]

мила, за съжаление за такива неща гаранция няма. Каквото и да се разберете сега, колкото и да си изясните и затвърдите позициите, няма никаква гаранция, че след 10 години (примерно) няма да му влезе някаква сантиментална идея в главата и да ви издири. Може да стане и по-рано, и по-късно, може и никога да не стане, но ти няма как да знаеш.
По-добре не го мисли отсега. Имай си едно на ум, но недей да хабиш прекомерно излишна енергия. Ще имаш достатъчно време да мислиш по този въпрос. Ако той наистина не го иска това дете - няма да имаш никакви проблеми.