sur4ice88, искам само да ти кажа, че те подкрепям в решението ти. И ми е много болно, че един такъв прекрасен момент в живота на всяка жена, този да стане майка при теб е съпроводен с подобни емоции. Бъди силна и разчитай на хората, които са около теб и те подкрепят, но най-вече разчитай на родителите си. Те винаги ще ти бъдат опора, защото колкото и голяма да си ти винаги ще си тяхното малко момиченце. Прегръщам те силно и ти изпращам цялата си позитивна енергия.

Дано да си права, но нали знаеш, някой неща не ти дават мира. Искам да приключа с това възможно най-скоро и да уредя моя живот, този на мъжа, който иска да е до мен и наи-вече на мъничето в мен, а и е крайно време да се взема в ръце като за начало отивам на заслужена СПА почивка   там с бебчо ще се погрижим сами за себе си

За всички нас ще пусна това линкче - нека всички майки го гледаме - така всяка майка брани детето си!!! http://vbox7.com/play:3dd5c14c

Мила и аз те подкрепям силно!Никой няма право да застава срещу теб в този момент особено най-близките ти и приятелите.Щом ти си толкова уверена в себе си и толкова силно го искаш нищо не трябва да те спира!А аз като вече майка мога да кажа, че наистина само жена, която е прекарала една бременност може да опише това необяснимо силно и неповторимо майчино чувство което се заражда у теб с напредването на бременността!Ти вече си майка!Остава само да гушнеш малкото човече!С теб съм и ти пожелавам скоро да създадеш едно прекрасно семейство и да откриеш истинския добър баща за твоето дете!

Благодаря за всичко! 


Моля пишете само на кирилица!!!

Страшно съм шокирана четейки темата Подкрепям те напълно, просто да искаш нещо толкова много и то да се случи, Господ е решил така  Ако с нещо можем да помогнем 

Ами можете - хайде на среща на бъдещите мами от Бургас  Какво ще кажете? Да се събираме? В различни градове дори  колко му е - ще ни е весело, ще си обменяме опит, а и поне имаме общи теми 

Хм съвестта на таткото май проговори - остава големият въпрос... Заслужава ли да е баща на това малко съкровище?

Ох и аз направо не мога да си представя, какво им става на тези мъже егати ....

Интересното е, че мъжете също биха казали "Какво им става на тези жени ?" Подкрепям напълно решението на sur4ice88 да стане майка. Цялата история според мен вероятно има и предистория. При положение, че малкото същество ще се роди в средата на февруари месец, а сега сме средата на юли, а вече имаме и кандидат баща, то съм малко притеснен от факта, че човекът в тази история се е променил за няма и месец-два /говоря за бъдещата майка/. Все пак в рамките на този период да смениш партньора си ..... и в положението, което се намираш.....

Според мен нещо не сте разбрали.
Бъдещата майка никъде не споменава, че вече е намерила "нов" баща за детето си.
Просто чисто хипотетично според мен споделя виждането си, че и човек, който не е биологичен баща, може много повече да заслужи да бъде наричан така, отколкото истинския.
И че едва ли не се надява някой ден да срещне такъв човек.

Аз това разбирам от постовете й, а не че вече е срещнала някой.

sur4ice88 , сподели, кой е разбрал правилно. И какво ще рече, че съвестта му е проговорила. Обадил ти се е да ти каже, че иска да оставш бебето и пак да се съберете или?

Аз имам спомен, че миналата година към края ти се интересуваше от разходите по отглеждането на едно бебе и ако правилно си спомням, бяхте започнали с плановете, т.е. и двамата го искахте. И затова сега се учудвам как изведнъж той се "отмята" от желанието си? 

След като явно не се познавате от вчера и плановете ви за бебче също не са отсега...

sur4ice88, съжалявам за това, което ти се случва. Изправена си пред много трудности и ще трябва да си много силна и да се бориш. Възхищавам се на силата ти.
Имам един съвет, който искам да ти дам по отношение на бъдещето - твоето, както и на детето ти. Бъдещето не можеш да го контролираш. Нито можеш да контролираш постъпките на един или друг човек - бил той бащата на детето или някой друг. Единственото, което можеш да контролираш е себе си, това какво мислиш ти, как гледаш над нещата. Ти си тази, която ще избере дали да живее в страх от бъдещето или да живее в настоящето и да се наслаждава на всеки момент, в който малкото ти съкровище е част от теб, расте в теб, а по късно извън теб.
Доста често ние забравяме какво се случва в сегашния момент, изцяло погълнати от това какво ще се случи по-нататък, от неща, върху които нямаме контрол, неща, които са външни влияния. Точно тогава, когато градим очакванията си, е най-лесно да бъдем разочаровани. Затова най-добре е да се фокусираме към настоящето и да му се насладим. Това, което ще последва, понякога не зависи от нас. Когато то не е нещо, което очакваме, трябва да се пригодим към него и да продължим в посоката, към която то ще ни поведе. Стъпка по стъпка.
Бъди силна, позитивна и обичаща. Само по този начин ще можеш да помогнеш на себе си и на живота, който ти предстои да дадеш.
Прегръщам те!

Здравейте на всички. Както бях написала на друго място - това не е първото ни дете, или поне нямаше да е ако предишното беше оцеляло. След спонтанния аборт, който направих тогава бях много наранена и отчаяна и може би това е което ми дава сили да се боря за това дете толкова отчаяно! На въпросът ви ще отговоря - и двамата сте разбрали по малко. Да има човек, който винаги е искал да бъде с мен и с когото не съм била просто защото бях решила да изживея докрай една безумна и както се оказа обречена любов... Не не съм казала, че съм се съгласила да съм с него. Но самият факт, че той изяви това желание ме накара да се замисля. Ами ако дори не с него а някой ден просто срещна човек с когото искам да съм. Който иска да е баща на детето ми? Всъщност да - бащата се обади. Явно се е примирил, че ще опазя това дете и каза, че иска това дете да е с родителите си. Дали това ще стане - не зная. Не смятам, че някога бих забравила това, което се случи в последно време. Но обещах да обмисля поне неговото евентуално участие в това... И все пак остава въпросът - кой всъщност е бащата на едно дете - този, който го е направил или този, който не се поколеба дори за миг, че това дете заслужава да живее.
В крайна сметка не е ли животът и любовта най-важното, което трябва да дадем на едно дете? Всичко се купува със пари. Парите се печелят с труд. Но любовта е нещо, което трябва просто да се дарява. Безмерно. Безрезервно. И без всякакви условия...

Pachoran не бъди тревожен - майката не е сменила бащата толкова бързо - просто се замисли какво би станало ако беше приела това предложение?