Клуб на дерзаещите мераклии

[maria_lakova]

mimasugar ТУК можеш да прочетеш много вълнуващи истории, достойни за филм 

[freni]

Здравейте момичета!Май дойде време и аз да се включа /след като изчетах целия форум/ !Моята история е следната:"Да искам да се оженим,но нямане финансова възможност!"   
Та въпроса ми е сами ли си платихте сватбата или родителите?Изобщо как се справихте с този проблем?То ако чакаме да се замогнем  .......ще си останем с чакането!Две години живеем заедно ,говорим за това,и двамата го искаме......Шантава работа!!!

[yanna]

Здравей Френи, добре дошла при нас. Аз мисля, че не трябва да се притесняваш за финанси и ако искаш сватба - напред. Сватба може да се направи и с по-малко пари, а ще видиш, че ако се решиш пари най-лесно се намират. Ние си плащаме сами сватбата и мисля, че така е по-добре и за нас и за родителите ни.
Когато ние решихме да се женим, също имахме опасения относно това как ще се справим с парите и сега ми е смешно като си помисля , че толкова време сме отлагали заради това. Също това не може да бъде причина хората да се лишават и от бебе. Пари най-лесно се изкарват. Здраве и разбирателство да има по между ви. Пожелавам ти скоро да се похвалиш, че вече планираш своя най-прекрасен ден. Тук може да видиш и разходите на вече минали по този път и да си направиш сметка.

Съжалявам ,ако съм изместила темата! 

[freni]

И аз така си мисля!Плюс това родителите ще помогнат с каквото могат,нали?Но половинката е решил да се прави на мъж и не иска и да чува за помощ от родители по какъвто и да е повод.Не го разбирам!В крайна сметка брат му като се жени техните платиха всичко.Не искам да изглежда сметкаджийски ама като помагат на единия ще дадат рамо и на другия!

[jasmine]

Първо здравей и от мен *db*мила аз да ти кажа -според мен е редно родителите да платят сватбата на децата си.Е и вие може да ударите едно рамо в това онова ,ама така е редно.Аз не познавам някой сам да си е платил цялата сватба ,все пак ако така искате май няма да стане толкова скоро  P-(не се ядосвай,а си поговорете сериозно двамцата.И ние така искахме,ама бързо се разобедихме ;)не се тревожи...успех

[didi_vla1983]

добре дошла сред нас мила! Не се тевожи и ние бяхме така и се втурнахме без да имаме и идея как ще платим всичко, но щом като споделихме с родителите веднага се намериха пари от всякъде!Не отлагайте този прекрасен момент от живота си повече, след като сте отдавна заедно и се обичате!Успех!

[kleo_20]

добре дошла при нас мила
аз да си кажа честно знаех че милото ще ми предложи но не знаех кога ще стане на него все пак му е време(32г)и сме заедно вече 5години аз съм малко малка но като знаех че това е човека за мен и като съм спокойна с него до себе си и рекох "ДА"  пределно ми беше ясно че това ще стане рано или късно но в къщи никой не знаеше на колко е години(умело се криех 4 години)и когатп всичко излезе наяве той изчака малко и си го направи като пич не съжалявам защото още от преди да се задълбочи нашата връзка(което не се изискваше много време за да стане)исках той да е мъжа до мен!винаги съм била много по-зряла за годините си и може би за това така рано се осмелих на такава важна крачка

[nqma me]

Аз много бих искала моето момче да ми предложи....ходим от три години,но и двамата знаем че не е момента сега..Аз съм студентка,а той сега 6те прави магистратура в Холандия...и е прекалено рано.Обичаме се безкрайно,живеем заедно и неможем един без друг,но въпреки че искам е пркалено рано все пак съм на 20 и мисля че сега е времето в което трябва да се развивам....Ре6их просто да споделя и моята историйка.

[didi_vla1983]

разбира се, времето е пред вас, а и понякога трябва да се изчакат 1-2 години такива моменти като магистратури в чужбина и т.н.След това вече ще е дошло идеалното време, когато и двамата ще сте готови!

[kleo_20]

Бибс мила и аз съм на толкова но както казах и по-горе когато един човек знае че това е онзи който е търсил значи го ЗНАЕ и няма занчение на колко години го е разбрал ами ако никога не го разбере???това значи че е хубаво да си го усещаш и от по-раничко!успех мила

[mirmar]

Милички, тук не става въпрос за години според мен. Но като че ли наистина е най-добре да си поурегулирате живота, пък тогава да има сватба- завършете си образованието, започнете работа, стъпете си на краката /най-вече емоционално/. Поне аз така направих, така някак е по-лесно- едно по едно. А да се обичате можете винаги- то за любовтта бракът не е задължителен,нали 

[nqma me]

Благодария момичета,ама тук наистина е пълно с мили мацки..

[Diavolinkata]

Виж ти,как съм пропуснала тази темичка 
Е,хайде и аз да се запиша  Обаче съм само мераклия,без дерзаещ,защото си мисля,че ако кажа на милото нещо в този дух,той ще се уплаши(ех,този мъжки страх от сериозни връзки...  ).Затова просто го чакам той да говори,когато се чувства в настроение за тази тема,и попивам доволно всичко,което казва.Вчера се разтопих,като ми каза,че има сериозни намерения към мен,защото много ме обича  Може да е малко глупаво да не казвам нищо,но пък какво да кажа,в крайна сметка,не искам аз да му предложа  ,традиционалист съм в това отношение 

[Pavlinka]

Здравейте и от мен.До сега бях само посетител на сайта, но реших да се регистрирам и аз.Има много интересни неща във форума.Изчела съм доста неша вече.
Та на въпроса.Аз съм от мераклиите    , но милото не е.Казва, че сега не му е времето.Сега е магистър последен семестър.Доста информация съм събрала от форума и само да дойде момента ще ми бъде от голяма полза.
Благодаря на всички, които споделят опита си тук.

[danieIa ☼]

Аз съм от мераклиите    , но милото не е.Казва, че сега не му е времето.Сега е магистър последен семестър.Доста информация съм събрала от форума и само да дойде момента ще ми бъде от голяма полза.

И аз не съм фен на прибързаните работи. Поне при нас това стана толкова естествено и нормално.Моят Деянчо ми предложи още на 6-я месец от връзката ни, при което аз категорично отказах. След това три години нищо не спомена за това  . Даже се бях притеснила, че вече ще го бъде страх той да подхване тази тема и се замислях дали пък аз да не му предложа?! Но това лято, докато бяхме на морето, стана. Беше толкова лесно и естествено и съвсем навреме. И вече и двамата сме готови