Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Здравейте!
Предлагам тук да се обменят мнения от и за тези, които очакват заветното предложение.
Който иска да се включи, нека пише.
Така ще имаме информация за мераклиите и как се развиват техните отношения с половинката.
А нека и тук бъде първото място, където ще оповестят радостното събитие когато се сдобият с пръстенче и предложение.
Нека видим коолко сме!!! *YAHOO*
 *THUMBS*  :hiphip:
Аз естествено се записвам първа в нашия нов клуб на дерзаещите.
Ей, това не значи, че тук е забранена територия за вече бракуваните и за щастливките с датички.
Очакваме Ви и се надяваме да помагате със съвети! *DRINK* :P

Ех....  :[ като се сетя и ми става едно такова витално  :D
Невероятно споменче си е и се запечатва завинаги в теб  :D

Дива, сигурна съм, че е така. *YAHOO* Единствено и неповторимо изживяване предполагам и неугасваш спомен. @=, който всеки път те зарежда с топлина и умиление. *INLOVE* Поне така би било при мен.Или казано по-точно бих искала да бъде така. Нали за това дерзаем..........Иха ама как прозвуча, а? *KISSED*

meggi, давай, разказвай...мислиш ли, че скоро ще има предложение ;)

А така.....хвана ме на тясно!!!! :[
Ох какво да ти кажа Мария!? Знам, че рано или късно ще стане, усещам го отвътре. Но кога - ИДЕЯ СИ НЯМАМ. Моето момче не е по романтиката, но съм сигурна, че ще измисли най - невероятния начин в най - неочаквания момент.Има доста хляб в него - идеите напират ли извират.
Отделен е въпроса, че аз вече мнооооогггооооо искам да съм булка.
Но като гледам как седят нещата и както ние си говорим с него мисля ,че евентуално това събитие ако Господ е рекъл ще се случи през лятото до година.
Ще държа всички ви в течение.Обещавам... :P

Хей, Меги, караш ме да се връщам няколко месеца назад и да потъвам във вълшебни спомени... *INLOVE* Прекрасно е това усещане, този магически трепет на очакването любимият ти да изрече чаканите думички. Аз също имах необикновено предчувствие малко преди събитието и то се случи точно на рождения ми ден през септември миналата година. Беше наистина необикновено. Двамата с настоящия ми годеник се смяхме, плакахме, след това пак се смяхме и пак плакахме... Няколко седмици след това ходех по улиците като замаяна и се чувствах като най-щастливата жена на света. Пожелавам ти същото и на теб и бъди сигурна, че щом го предчувстваш, значи скоро моментът ще дойде! :hiphip:

Много ти благоадря за милите думи,любопитна! Трогна ме наистина!!!  Радвам се за хора като теб и като повечето от този форум - мили, добри и искрени.  @}->--
И дано това с предчувствието е вярно!!!
И хайде  другите  *bye* момичета, :hiphip: престрашете се да си го кажете ако и вие чакате предложението, в това няма нищо срамно или страшно.
Когато споделите с приятели ви става по-добре на душата. Знаете ли колко много неща научих тук!
Тук наистина намерих приятели в лицето на форумците - кои бракувани, кои на изчакване, кои в очакване.

Ето ме и мен.

Нека и аз да се запиша в клуба на дерзаещите мераклии  *ROFL*

Аз ще почакам за предложение. Макар и да смятам, че няма да е скоро.

Пък знае ли човек, може да се навие приятеля ми  [:}

Добре дошла Хриси!
Защо мислиш, че няма да е скоро, разкажи. =]

Да ви кажа ли защо според мен?
Защото в днешно време е модерно да се прайш на хипи  8) и да твърдиш, че НИКОГА няма да се жениш  *blush* , че ше ти е широко около врата и т.н.  P-(
Обаче истината е, че по този начин показваш колко си лекомислен, как бягаш от отговорност и не можеш или те е страх да изградиш едно здраво семейство !!!  :\
Повечето ми аверчета не спираха да се надприказват кой как нямало да се жени, как според него брака изчезвал като институция... всеки следващ, опитващ се да изтъкне все по-уникални доводи, да се докара мега-интелигентен, хипер-запознат и гига-идиот  P-(
И покрай тези индивиди и сериозните хора и те не смеят да се изкажат за брака понеже видиш ли аверите им ще им се изсмеят !!!

Много си права DIVA. Съгласна съм изцяло с твоето мнение.
И по случай това и моите предчувствия, искам да ви кажа какво се случи снощи като се прибрах от работа.
Беше ми здаден въпроса "Искаш ли да се оженим?"  ohmy O_O "А какво ще кажеш за 17.септември 2006, когато е Вяра, Надежда, Любов?" O_O O_O O_O O_O O_O O_O O_O
Веднага в главата ми изникна отговора на lubopitna :. Казах му да не се шегува с такива работи и че знае че не ми е приятно, но той доста сериозно ми отвърна, че изобщо не е шега това, което ми говори.
Сега ще трябва да го докаже, разбира се.........
Нищо не казах и не показах. TO BE CONTINUED.................

ей Меги ти си спряла точно на най-интересното да разказваш....точно все едно съм гледала много интересен филм без "край". Хайде от сърце ти пожелавам предложението да е било сериозно и да изпиташ това невероятно усещане да си булка  @}->--

Yo  8)
Go for it, girl  :D

Благодаря ви Дивичка и Аничка.
Ами говорихме си на дълго и широко, но....
Питането е било доста сериозно, но решихме, че колкото и  да искаме да се бракуваме тази година, почти няма да бъде възможно, поради ред причини, които не зависят от нас.
От друга страна пък той ме попита дали искам да се венчаем тази или 2007г, което ми подсказва, 4е може и да има някаква пролука, която той си е оставил.А и много добре знае, че аз не искам да се женя през зимата.Хич не я обичам.
Но ако трябва да бъда напълно откровена с вас, сега и нямаме финансовата възможност да направим такова нещо.Все пак разчитаме единствено и само на себе си.Няма кой да ни помага с парички.....
А от друга страна, знае и че без традиционното предложение няма да го взема :P *THUMBS* *bye* Нали така???
Еми това е за сега развитието на нещата, съжелявам че ви разочаровам, но както ви казах и преди TO BE CONTINUED....

Ех... този вечен проблем  :(
Обичайте се, вярвайте си, живейте един за друг ... останалото ще се подреди !  :*

Дай Боже!!! *THUMBS*  *bye*  :loving:

И аз да се включа към клуба на мераклиите-получих своето предложение и пръстена ан 11.02.2006 *YAHOO*

Добре дошла при нас Ilusion!!!
Честито за предложението и пръстена, много се радвам за теб.Разкажи ни малко повече  - кога е датата, как стана предложението, как е сега настроението!
 :hiphip:

Може ли да се присъединя към компанията от мераклий  *bye*Хайде пишете ме и мен.

И аз да с епръсъединя, ако може!!!  @}->--

Получих предложението и пръстена си на 05.07.2006г. Сватбата е на 17.09.2006г. Мнооооогоооо се притеснявам вече!!! *crazy*

Здравейте и от мен! Завърнах се след отпуска и ето ме отново при вас!Радвам се че има нови попълнения и като гледам как се развиват нещата май само аз си останах без предложение и дата в този форум.Но нали знаете хубавите неща стават когато най малко ги очакваш.Както казва Diva важното е да се обачаме и уважаваме, а другото с времето си!!! ;)

Ооооо, Меги, добре дошла тогава!  :hiphip:  @}->-- @}->-- @}->--

Ще си имаш предложение! Най-хубавото винаги предстои!!!  *THUMBS* :danceg: :girlsigh:

Еее мерси Bulechka! :[
Нямаше ме само 3 седмици, а колко много неща са се случили тук.Браво  :hiphip:
Продължаваме в същия дух!!! *THUMBS* :P

Здрвейте,много ми е приятно да се запиша в списъка на мераклиите,макар че имам доста време.Ще ми бъде приятно да се включа в клуба. :)

Vangelia, добре дошла в клуба!  *INLOVE* @}->-- :dance: :danceg: :*

И на нас Vangelia!!!
Разкажи нещо повече- предложение, дата, емоции!? :hiphip:
С интерес 4акаме..... 8)

Здравейте момичета :)
Тази тема ми се струва някак забравена... толкова малко ли останахме действително тези без определена дата и без пръстен (да не говорим, че очакващите своя ден също са на привършване  *blush*).
Макар че с моя приятел сме говорили толкова много пъти за нашата сватба, за това, че и двамата го искаме много силно и е нещо което със сигурност ще се случи през 2007 - най-вероятно през май (дай Боже  :-#), все още не ми е предложил официално  :girlsigh:...
Обещал ми е все пак да го направи когато най-малко очаквам....  :loving: :eager:
Погледнато от тази страна съм повече от дерзаещ мераклия май... =]

Ита, пожелавам ти предложението да бъде наистина незабравимо!!!  8P :hiphip: @}->--
И после да разкажеш!!!

Честито на всички които вече са получили своето най-желано предложение.
И УСПЕХ на тези който все още тръпнем в очакване!!!!!!!!

Искам и аз в клуба! Вземете ме! :hiphip:

И аз нямам дата: единственото, което чуха преди месец невярващите ми уши след 7 годинки беше:  "- Ми, тази година няма да е, защот много наши приятели се омъжиха! Виж, догодина....." При него това изказване означава, че е взел за себе си решението...ама аз бобчета ли да хвърлям?

Кажете сега чесно ли е? Мястото ми определено е в този клуб :'( Нямам намерение да преставам да го обичам след сватбата, но може ли такова нещо. Не е ли прекрасно някой просто да ти каже: Обичам те! Ще се омъжим ли!?"

Кажете, че ме приемате, иначе отивам да заставя Мъжът с пистолет! }:->

Добре дошла, Sheila!!! @}->-- :hiphip:

Е, аз вече не съм част от този клуб, но... беше ми хубаво като бях, макар и съвсем за мъничко!!! :[


Наистина е прекрасно да чуеш тези думи от любимия!! И трябва д ати кажа, че колкото и да си чакала, да ги чуеш, когато той, най-после се реши и ги произнесе, ти се струва, че това не е истина!!  :-# Но пък това един от най-прекрасните моменти в живота и остава мил спомен завинаги... :loving:

Sheila, добре дошла в клуба и от мен!!!
Явно има нещо  *db* в нашите половинки, моят също ми каза
 ... Разликата е, че добави и това "Може да го помислим за началото на лятото...например Май, нали тогава се запознахме..."
Това обаче не означава че ми е предложил официално брак :hysteric: И така и аз продължавам да чакам с надежда  :girlsigh: :'(

Благодаря ви момичета!

За мен тръпката става все по-силна с времето! P-( Не мисля, че това че сме неомъжени до момента трябва да ни притеснява. Просто си чешаме езиците и си признаваме моментните мисли.

Не бих заставила моето момче да направи нещо насила. Нали така хубост не ставала?!

Пък не бих го приела точно за чакане.... ние всъщност сме заедно! :dance:

Пожелавам и на вас такова щастие! *INLOVE*

:hiphip: *THUMBS* :hiphip: Напълно съм съгласна с теб! Най-важно е да се разбираме и да не спираме да се обичаме!  :infatuated: :acquaintance: :dance2:
Чакането идва от мечтата на всяко момиче да стане булка според мен. Дори и тези, които не си го признават, понякога мечтаят за това  :[ :-#

 :hiphip: *THUMBS* :hiphip: Напълно съм съгласна с теб! Най-важно е да се разбираме и да не спираме да се обичаме!  :infatuated: :acquaintance: :dance2:
Чакането идва от мечтата на всяко момиче да стане булка според мен. Дори и тези, които не си го признават, понякога мечтаят за това  :[ :-#
[/quote]


Сега е мой ред да ръкопляскам. Няма по-точни думи от това наше женско нетърпение. Да добавя само, че според надеждите ми това трябва да бъде най-хубавия купон в живота ми, ден в който няма да обръщам внимание на зависта, киселите физономии на някой капризен гост, да се счупя от готвене и сервиране и т.н. и т.н...... Ще гледам само моето момче!

Право още веднъж за сентенцията! :hiphip: @}->-- *DRINK* Ха наздраве по този случай *DRINK* :infatuated: :partytime: :partytime: :partytime:

 *DRINK* :CHEERS: *DRINK* :CHEERS:  @}->-- *THUMBS* *YAHOO* [:}

Ами освен и аз да се запиша тук...  *blush*
Ние с моя човек сме заедно съвсем от скоро (едва 6 месеца), акто на всичкото отгоре сме и колеги. А в нашата фирма това е забранено (което още повече усложнява нещата). Но въпреки всички тези неуредици и пречки, ние си говорим за сватба още от втората седмица  :girl_cray2:
Той обаче не ми е предложил официално и като го гледам доста го е страх да го направи! Говорим си дори и за дата (12 или 19 май 2007), но как мога спокойно да се зарадвам, като не само, че не ми е предложил официално, ами даже и никой не знае, че сме заедно!!!  :[
Май стана доста сложно...
За мен като че ли надежда скоро няма, но на вас успех!!!  :danceg:

Ние също работим в една фирма и понеже това винаги се приема по-така  *db* от останалите колеги и от ръководството, проверихме как стоят нещата по закон  :[ Единственият случай, в който възниква конфликт на интереси е ако единият съпруг е на пряко подчинение на другия.  :\
Ако вашия случай не е такъв, то тогава можеш само да се радваш на връзката която имате  :dance: и не се притеснявай за колегите, искат или не искат да ви приемат като двойка, това вече си е техен проблем *blush*
Обичайте се много и не се отказвайте от връзката си!  *THUMBS*  :loving: *YAHOO* :hiphip:

Аз мисля, че всички ги е страх!  =] :girlsigh: Макар че моят приятел го отрича, не му вярвам  :\

Успех и на теб nevidimo dete  :loving:

 но как мога спокойно да се зарадвам, като не само, че не ми е предложил официално, ами даже и никой не знае, че сме заедно!!!  :[

Ама никой ли незнае че сте заедно или само колегите!!?? *crazy*За такава кратка връзка трябва любимия ти да е в безизходица,за да ти предложи.Не се отчайвай,а и щом сте говорили за дата *db*И с моя любим сме от 3 месеца,но ето ....въпреки че незнам откъде я събра тая смелост :eager:

Ами той преди мен имаше една доста сериозна връзка, която продължи 10 години и се раздели с нея заради мен. Той още се притеснява да каже на близките си за мен. Или по-скоро има каза, но без подробности... Никой не знае, колко е сериозно, с никой не ме е запознал... Освен с най-близките му приятели 8) Родителите му не могат да приемат, че той се е разделил с бившата му... те са на 60 и 70 години и живеят още в социализма!!! Данакът обществено мнение при тях е десеторен! Така че не мога да си представя да дойде моментът, в който ще ме запознае с тях, а какво оставало и да им каже, че ще се жени за мен  :hysteric:
Иначе с моите родители се познават и много се харесват... но неговото семейство..  :( :(

nevidimo dete,при мой роднина се получи същата история.Ей така след дълга и сериозна връзка.Големи саги бяха,но всичко се преживява.В моята история накрая момичето се омъжи за момчето и са щастливо семейство и неговите родители много я уважават.Важното е той да те обича

Мило Невидимо дете, напълно те разбирам! Но не сте само вие! Преди години, когато приятеля ми идваше да ме взима от вкъщи, майка ми се обаждаше на баща ми, който работеше близо до вкъщи и той долиташе, за да го бие...... Нямаш представа какъв цирк беше. А сега момчето е добро, аз съм лошата, че не го оценявам и т.н.

Повече от година живеем заедно, ключа от вратата е в мен, ако искам ще пусня някой, ако искам пък няма и да отворя. Това е моето семейство.

Та, извода от това, което ти написах е следния: Остави го да се страхува, но покажи и невидимо присъствие и подкрепа, вярвам че внимателно и неусетно можеш да го доведеш до така желаното оповестяване на СЪБИТИЕТО! Защото настина то е такова!

А по въпроса с фирмата, дали във вашата фирма няма да изхвърлят единия, когато разберат? А те рано или късно ще разберат....?  Работех във фирма, в която много не им пукаше какви права имаш. Ако нарушиш вътрешните правила те изхвърлят и туйто! Шефа ако е решил може да си намери безброй причини, дори и пред ГИТ }:->

Пожелавам ви много сила, за да си вземете, това което ви се полага. :*

Много ти благодаря за подкрепата, Sheila  *THUMBS*
Аз знам, че и нашият ден ще настъпи рано или късно, но лошото е, че съм водолей и съм страшно припряна! Нямам търпение :girl_in_love:
А колкото до фирмата - това не е единственото място на света, където може да се работи! Знам, че мога да си намеря и друга работа (защото това със сигурност ще се наложи, след като разберат), но за мен въпресът е принципен... Не обичам нестправедливостите!!!
И все пак това си остава по-маловажно... Важното е той да се реши и двамата да станем семейство! От там нататък нищо не е толкова важно, колкото нас двамата и бъдещите ни деца  :love_together:

nevidimo dete,Хората са казали :" Щом сме двама , страшно няма ".Така че всичко ще е ОК :hiphip: :hiphip: :hiphip:

Мила, нормално е той да се страхува, все пак е бил с един партньор цели десет години. Когато се запознах с моето момче той беше преживял шест годишна връзка. Беше станал има-няма 50 кила. Просто беше спрял да яде... И защо? Защото когато трябва да предложеш пълноценна връзка на партньора си се отдаваш изцяло. А отсреща си не е ясно дали ще оценят жеста.... Но ще ти кажа следното: живота ми започна, когато се запознах с това момче. Та значи съм на 7 годинки *ROFL*

Ще те успокоя ли, ако ти кажа, че аз пък съм Стрелец и вероятно съм най-припряния човек на света? Може би повече от теб??

И, радвам се да видя, че мислиш така за фирмата. Защото сме млади и силни и ако сега не вземем това, което ни се полага, то незнам кога!

Мисля, че в момента имаш нужда единствено от малко повече увереност, за да можеш да "заразиш" с нея и своето момче..... Подкрепяй го, и не забравяй, че ще трябва да изкупуваш старите грехове на предишната му приятелка. Това ще  е доживот. Но ще си заслужава. Вярвам, че ще се справиш. Пожелавам ти скоро да напуснеш този клуб! @}->--

Видях, че от октомври никой не е писал. Да не би да са се свършили мераклиите   :scratch:

Хехе, как ще свършат мераклиите. То за такива хубави неща никога не свършват мераклиите!  :CHEERS: :DANCE:

Ами да, така сие!!! За хубави неща никой няма да реши да се откаже, нали!!! :girl_in_love:

Незнам какво да мисля, но на повечето ми приятели около мен им се каза нещо от рода.."да вземем да се оженим...да вземем да помислим за дата..." нищо романтично,сладникаво и запомнящо се. Какво им става? срам ли ги е???
На мен ми каза да си помисля за края на тази година, или началото на другата. Отказах да бъда "зимна" булка и изобщо да бъда булка, ако не получа що годе нормално предложение. Не че сме се втурнали,но все пак заслужавам малко романтика.
Всяка жена мечтае да е булка

...или го намират за начин за разнообразяване на ежедневието. Така не е интересно.


Разбира се. Когато една жена говори за сватба си (особено преди нея) изглежда точно така  :sunshine: То и мъжете са така, но не го показват.

Какво толкова има да покажеш чувствата си и вълненията около сватба или нещо друго? Понякога не мога да ви разбера мъжете  *crazy*
За анс няма нищо по-хубаво от това да знаем, че и вие се вълнувате заедно с нас и не ви е безразлично  =]

Тео миличък....ожени се за мен:)
шегувам се, но ако имаш брат,мислещ по същиоя начин..не се притеснявай да ни запознаеш:)

 :laugh:Тео е зает има си мацка  :P   И тя е много сладка и голяма щастливка.  :bravo:
Иначе майтапа на страна малко мъже говорят по този въпрос насериозно и оценяват този момент.

Разбира се, беше на шега-надявам се,да го е разбрал.
Моя е някакъв праисторически човек.
Малко в страни от темата-една вечер решил да направи вечеря. Имаше кренвирши на скара и консерва скумрия-просто отворена и поставена в средата на чинията,както е с металната опаковка. Иначе имаше свещ,поставена в бутилка от бира. Онемях. Няма такава романтика. Дори не повдигнах въпроса,че мразя кренвирши и скумрия.

:laugh: :laugh:
Важното е, че е имало свещ все пак.... Свещта е променила всичко!!!!  :girl_in_love: Не го вини, постарал се е човека...

здравеите аз се казвам кремена и сам на 15 години и сам много запалена по сватбите ако може да ми дадете саитове със сватби или не6то свързано със сватби  ще съм ви много благодарна  :) :)

Моля пишете на кирилица!

скъпа,кремена,как да те разбирам?просто си запалена по сватбите или ще се жениш? :)

Катя няма да се женя, то аз съм само на 16 просто много ми харесва да ходя на сватби и по-тоино организацияята и купона :DANCE: ;)

kremi,
разбрах че искаш да станеш сватбен агент!това е много хубаво!тук ще научиш много неща и сигурно докато ти дойде времето за това няма да имаш нужда от курс!УСПЕХ!!! :good_luck:

и аз ще се запиша в този клуб на дерзаещите мераклии
аз имах гадже бяхме заедно 8 години но се разделихме
сега от  2месеца имам друг той не е българин турчин е но си имаме проблеми   майка му е против мен
а ние много се обичаме искаме да се оженим по натък.онзи ден ми каза че сме започнали връзка без бъдеще и рано или късно трябва да се разделим.но аз въпреки всичко все още тая някаква надежда че някой ден ще се пребори с традициите си и ще иска да се ожени за мен :'( :'( :'(

 elif почти сифурно е че един ден ще бъдеш булка.Важното е да бъдеш до човек който те обича и уважава.Дали ще е сегашният ти приятел това не е от голямо значение,защото ти няма как да знаеш дали това е човекът.Това се разбира след време..............
Успех!

мила фийби много ти благодаря за милите думи но да ти кажа вече започвам да секолебая дали някога ще съм булка
времето лети а човека жсе го няма
но аз не губя надежда *INLOVE*

Ехе мила.Аз се омъжих на 31 и срещнах моя любим точно тогава,когато си мислех,че цял живот ще си кукувам сама.Да не ти казвам,че за булка в бяло отдавна бях забравила да мечтая.Живота е .........такава голяма изненада!Ти само не се отчайвай и не се оставяй да те използват грубо...........

мила и аз мисля че аз и на 31 няма да се омъжа.за сега няма подходящия.а и вече като чели имам и страх да се появи.не знам много е странно чуството.хем искам хем не искам.страх ме е от обвързване хем искам да имам някой до себе си.оххх не знам.а за булка в бяло аз много често си мечтая.не съм отчаяна в никакъв случай.но и както казваш всеки гледа да те използва грубо  :'(
но пък нищо не се знае от кой храст по точно ще изкочи :laugh:

elif тояно за твоя случай хората са казалаи:"Преди зазоряване е най-тъмно"

Бъди щастлива каквото и да става!

мерси миличка за подкрепата
така се успокоявам
страхотна си @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->-- @}->--
 *INLOVE* *INLOVE*

Момичета, какво да правя??Искам милото да ми предложи брак ... все пак вече работим за дете ... а той някак си не се сеща да ми поиска ръката.Аз пък от своя страна не искам да му предлагам... нали това си е мъжка работа?!?Дайте съвет... :girlsigh:

При мен е същата ситуация! :'(
И аз искам сватба,но милото не се сеща. Имало времеза всичко. Така е, но аз искам сватба сега!!!Не смятам да райдам деца на 50 години.

Здравейте момичета, аз искам да споделя при мен как стана.
С милото сме вече на възраст  ;), искаме скоро да имаме бебе.
И аз чаках, чаках и понеже съм дейна мома по натура и професия си казах кво пък толкова аз ще го питам. Когато повдигнах въпроса, той ми каза, че мъжа предлага и когато му дойдело времето.
Обаче ние сме три приятелки от детинство и сме се уговорили от миналата година всяка година една от нас да се омъжва. Е, беше моят ред!
Та един ден му показах календара и му казах - датата е......!
И аз не исках да става така, исках да имам романтично предложение и т.е
Обаче не съжалявам и сега виждам, че цялото чакане и нервиране от моя страна е било напразно.
Ако това е човека си струва, повярвайте ми.
А финансовата част, за която най-много се притеснявахме, се оказа най-лесната задача.
Така че напред!!! И успех!!!

най - тъпото: аз съм сигурна че и той го иска но може би не знае как ще реагирам, защото до скоро бях против и де факто той това знае :cray: А СЕГА ИСКААААМ!! но как да му кажа? та то ще стане като "изпросено"

Повярвай ми, когато се обичате истински, няма изпросени неща. И аз имах такива скрупули преди това.
Сега съм една спокойна бъдеща булка.
А при нас основният проблем и негов довод беше финансовия, но като казахме че ще се женим всички се втурнаха да помагат. И всичко се нареди.
Желая ти успех и дано скоро се похвалиш с щастливата новина.

просто искам всичко да е както трябва.. той сам да се сети и да ми предложи по най - романтичния начин на света, да ми подари най-красивия пръстен и аз да се разплача и да кажа "ДА"!!!! :'(
Може ли да се случи или само по филмите става така??!!??

Не е само по филмите, мила и в действителност е така  *THUMBS*
Аз колко плаках от щастие като си видях пръстена  :'(
Ние по принцип си бяхме говорели за сватба, но аз не го приемах сериозно, защото нямах тръпката и му казах, че без да ми е сложил "нещо на ръката", не искам да говорим за това!  :laugh: Та и моя може да се каже, че е изпросен, но аз не го приемам така  =]
Накрая милото събрал парички и ми купил типичния годежен пръстен с камъче отгоре!  :girl_in_love:
Можеш само с леки намеци да му споменеш за някоя приятелка колко е била щастлива като са й предложили брак и че ти ще се радваш ако някога получиш романтично предложение или да разглеждате някакви пръстени "случайно" и да кажеш "А, ето това е типичен годежен пръстен - много е хубав!"  :girl_wink:

мила ние двамата избрахме датата на сватбата ни още от 2006 г. като гледахме кога се пада 06.06.06 и се падаше през седмицата и после искахме да проверим за 07.07.07 и си казахме че ако е събота ще правим сватба,  и двамата винаги сме искали веечерна сватба и така си мина 2006, докато не ни казаха че трябва да се запишем, че няма време за тази дата ! годежния пръстен си го получих на 8 март като си мислех вече че съм се разминала с това ! но милото ми падна на колене и все пак ме попита дали ще се омъжа за него ! охх като се сетя и ми става едно такова хубаво  :girl_in_love: :girl_in_love: !!!

така, че няма страшно !! можеш да му подскажеш както казва Мария за някоя приятелка, може да направиш така, че да се разходите покрай ритуалната когато има булки !!! да си купиш списание все едно някоя колежка ти го е дала или пък да му кажеш директно, както си му казвала преди ,че не искаш да се омъжваш, сега обратно че искаш !!!! :)

 Знаех си че не е само по филмите:DANCE:
Момичета като чета какво пишете и настръхвам!До сега се съмнявах че може и да е някакво мое моментно желание, но наистина ми се насълзяват очите и явно че наистина го искам...
Благодаря ви за подкрепата

mimasugar ТУК (http://forum.svatbata.bg/index.php?topic=58.0) можеш да прочетеш много вълнуващи истории, достойни за филм  :girl_in_love:

Здравейте момичета!Май дойде време и аз да се включа /след като изчетах целия форум/ :bravo:!Моята история е следната:"Да искам да се оженим,но нямане финансова възможност!"   
Та въпроса ми е сами ли си платихте сватбата или родителите?Изобщо как се справихте с този проблем?То ако чакаме да се замогнем  *crazy* .......ще си останем с чакането!Две години живеем заедно ,говорим за това,и двамата го искаме......Шантава работа!!!

Здравей Френи, добре дошла при нас. Аз мисля, че не трябва да се притесняваш за финанси и ако искаш сватба - напред. Сватба може да се направи и с по-малко пари, а ще видиш, че ако се решиш пари най-лесно се намират. Ние си плащаме сами сватбата и мисля, че така е по-добре и за нас и за родителите ни.
Когато ние решихме да се женим, също имахме опасения относно това как ще се справим с парите и сега ми е смешно като си помисля , че толкова време сме отлагали заради това. Също това не може да бъде причина хората да се лишават и от бебе. Пари най-лесно се изкарват. Здраве и разбирателство да има по между ви. Пожелавам ти скоро да се похвалиш, че вече планираш своя най-прекрасен ден. Тук може да видиш и разходите на вече минали по този път и да си направиш сметка.

Съжалявам ,ако съм изместила темата! 

И аз така си мисля!Плюс това родителите ще помогнат с каквото могат,нали?Но половинката е решил да се прави на мъж и не иска и да чува за помощ от родители по какъвто и да е повод.Не го разбирам!В крайна сметка брат му като се жени техните платиха всичко.Не искам да изглежда сметкаджийски ама като помагат на единия ще дадат рамо и на другия!

Първо здравей и от мен *db*мила аз да ти кажа -според мен е редно родителите да платят сватбата на децата си.Е и вие може да ударите едно рамо в това онова ,ама така е редно.Аз не познавам някой сам да си е платил цялата сватба *STOP*,все пак ако така искате май няма да стане толкова скоро  P-(не се ядосвай,а си поговорете сериозно двамцата.И ние така искахме,ама бързо се разобедихме ;)не се тревожи...успех

добре дошла сред нас мила! Не се тевожи и ние бяхме така и се втурнахме без да имаме и идея как ще платим всичко, но щом като споделихме с родителите веднага се намериха пари от всякъде!Не отлагайте този прекрасен момент от живота си повече, след като сте отдавна заедно и се обичате!Успех! *THUMBS*

добре дошла @}->-- при нас мила
аз да си кажа честно знаех че милото ще ми предложи но не знаех кога ще стане на него все пак му е време(32г)и сме заедно вече 5години *YAHOO* аз съм малко малка но като знаех че това е човека за мен и като съм спокойна с него до себе си и рекох "ДА"  :laugh: пределно ми беше ясно че това ще стане рано или късно но в къщи никой не знаеше на колко е години(умело се криех 4 години)и когатп всичко излезе наяве той изчака малко и си го направи като пич :yes: не съжалявам защото още от преди да се задълбочи нашата връзка(което не се изискваше много време за да стане)исках той да е мъжа до мен!винаги съм била много по-зряла за годините си и може би за това така рано се осмелих на такава важна крачка *THUMBS*

Аз много бих искала моето момче да ми предложи....ходим от три години,но и двамата знаем че не е момента сега..Аз съм студентка,а той сега 6те прави магистратура в Холандия...и е прекалено рано.Обичаме се безкрайно,живеем заедно и неможем един без друг,но въпреки че искам е пркалено рано все пак съм на 20 и мисля че сега е времето в което трябва да се развивам....Ре6их просто да споделя и моята историйка.

разбира се, времето е пред вас, а и понякога трябва да се изчакат 1-2 години такива моменти като магистратури в чужбина и т.н.След това вече ще е дошло идеалното време, когато и двамата ще сте готови!

Бибс мила и аз съм на толкова но както казах и по-горе когато един човек знае че това е онзи който е търсил значи го ЗНАЕ и няма занчение на колко години го е разбрал ами ако никога не го разбере???това значи че е хубаво да си го усещаш и от по-раничко!успех мила

Милички, тук не става въпрос за години според мен. Но като че ли наистина е най-добре да си поурегулирате живота, пък тогава да има сватба- завършете си образованието, започнете работа, стъпете си на краката /най-вече емоционално/. Поне аз така направих, така някак е по-лесно- едно по едно. А да се обичате можете винаги- то за любовтта бракът не е задължителен,нали  ;)

Благодария момичета,ама тук наистина е пълно с мили мацки.. *KISSED*

Виж ти,как съм пропуснала тази темичка  :P
Е,хайде и аз да се запиша  =] Обаче съм само мераклия,без дерзаещ,защото си мисля,че ако кажа на милото нещо в този дух,той ще се уплаши(ех,този мъжки страх от сериозни връзки...  =] ).Затова просто го чакам той да говори,когато се чувства в настроение за тази тема,и попивам доволно всичко,което казва.Вчера се разтопих,като ми каза,че има сериозни намерения към мен,защото много ме обича  :DANCE: :girl_in_love: :dance: Може да е малко глупаво да не казвам нищо,но пък какво да кажа,в крайна сметка,не искам аз да му предложа  *ROFL* *ROFL* ,традиционалист съм в това отношение  :laugh: :laugh:

Здравейте и от мен.До сега бях само посетител на сайта, но реших да се регистрирам и аз.Има много интересни неща във форума.Изчела съм доста неша вече.
Та на въпроса.Аз съм от мераклиите  :CHEERS:  :*, но милото не е.Казва, че сега не му е времето.Сега е магистър последен семестър.Доста информация съм събрала от форума и само да дойде момента ще ми бъде от голяма полза. :danceg:
Благодаря на всички, които споделят опита си тук.

И аз не съм фен на прибързаните работи. Поне при нас това стана толкова естествено и нормално.Моят Деянчо ми предложи още на 6-я месец от връзката ни, при което аз категорично отказах. След това три години нищо не спомена за това  O_O. Даже се бях притеснила, че вече ще го бъде страх той да подхване тази тема и се замислях дали пък аз да не му предложа?! Но това лято, докато бяхме на морето, стана. Беше толкова лесно и естествено и съвсем навреме. И вече и двамата сме готови :)

Здравейте! И аз съм от мераклиите,незнам кога ще ми излезе и на мен късмета , но силно се надявам да стане догодина.С моето пате живеем заедно вече пет години и често му говоря за сватба, обаче него го притесняват финансите.Иска първо да си стъпим стабилно на краката и тогава да мислим за сватба, само че аз си мисля ,че ако чакаме това да стане  може и 10 год. да минат.....  *crazy*

ira_ira добре дошла при нас, надявам се приятеля ти скоро да те зарадва с така дългоочакваното от теб предложение!  :)

Здравейте,аз веднага се записвам в този клуб,защото все още съм от дерзаещите мераклий,надявам се не за дълго.С моето злато се познаваме от малко време,но и двамата гледаме на сериозно на нашата връзка и за напред.Но първо трябва да се стегне апартамента и такива ти ми работи пък за другото когато му дойде времето. =] :twohearts:

от 3 години сме заедно и вече от 2 и половина живеем задно
искам да се оженим но той нищо не казва а не искам аз да правя крачката за брак
кажете как да му намекна или незнам ......че вече искам брак
 *INLOVE*(http://gallery.svatbata.bg/users/main.php?g2_view=core.DownloadItem&g2_itemId=26237&g2_serialNumber=1) (http://forum.svatbata.bg/index.php/v/BaBy/DSC00377.JPG.html?action=gallery)

Защо да ни звучи смешно... *crazy* Понякога мъжете са доста объркани на тема "обвързване"...за да не кажа, че ги е страх направо... }:->....но ние не знаем нищо за конкретната ситуация.. =]Вие говорили сте някога за брак....и той как реагира....обсъждали ли сте двойки- ваши приятели...какво е отношението му/ви към брака...и т.н
Може би ако ни разкажеш повече...може заедно да достигнем до някакъв анализ или предположение за случващото се.. @}->--

ЕЕЕЕНИЕ СМЕ НАПРЕД ЗНАЧИ ИМАМЕ СИ АПАРТАМЕНТ ВЕЧЕ ЛИЧЕН ЗА НАС ДВАМАТА
АМА ОЩЕ КОЛКО ЛИ ЩЕ ЧАКАМ ЕДИН ГОСПОД ЗНАЕ

ТА НЯКОЙ НЯМА ЛИ ДА КАЖЕ НЯКОЕ ТРИКЧЕ ДА НАМЕКМЕН НА ПОЛОВИНКИТЕ СИ ЧЕ ВЕЧЕ ИСКАМЕ НЕЩО ПОВЕЧЕ

Аз мисля,че няма нужда от намеци-щом сте вече толкова близки би трябвало да можете директно да поговорите...Не да го насилваш или притискаш,но...а може и да го подпиташ някак покрай янкой филм или познати и да разбереш дали по принцип е ЗА и може пък ти да му предложиш!Няма нищо срамно в това,даже ще е супер интересно! :girl_wink:Но да ви кажа малко ми е странно как хората са заедно с години,а не знаят мнението ан половинката по този въпрос... =]Извини ме mimi7373 !Не искам да те обидя с това, но просто се питам..... :[

НЯМА  НИЩО МИЛА
АМИ ТОЛКОВА ВРЕМЕ СМЕ ЗАЕДНО НО НЕ ИСКАМ АЗ ДА ПРАВЯ КРАЧКАТА
ПЪК ЗНАЕШ ЛИ МОЖЕ НА НОВА ГОДИНА ДА МУ ПРЕДЛОЖА :)
ЩЕ ПИША ДАВИ КАЖА
Е ДОБРЕ ПОНЕ КАЖЕТЕ АКО АЗ МУ ПРЕДЛОЖА КАКВО ДА КАЖА ЧЕ ИДЕЯ СИ НЯМАМ
ВИЕ ОМЪЖЕНИТЕ СТЕ СИ ДОБРЕ НАЛИ /

ха ха,милата!Ами да ти кажа и аз мислех да предлагам на моя,защото вече веднъж го отклоних и мислех,че е мой ред,ама накрая двамата си предложихме *YAHOO* :girl_wink:Ами...направи му колаж например...от някои вестници и списания(идеята ми дойде от един мой сън!).Или изчакай в някой вестник или списание да пише фразата"Ще се омъжиш ли за мен?" и му кажи да си го купи и да отвори ан стр....,и да прочете изречение....И той ще  ohmyНо според мен ще е много яко!жалко,че не мога да го направя аз 8PДруго,другоооо,за сега не се сещам,ама като ми дойде музата ще споделя!И ако направиш така ще следим интересната ти история!Успех! @}->--

Здравейте момичета!
Много съм щастлива.Ще се омъжвам догодина. *YAHOO* :danceg:Вече определихме датата 10.05.2008г.Направо незнам от къде да започна с приготовленията.Чела съм вече доста неща.Но в главата ми е голяма каша.

 :welcome: Pavlinka и честито! Браво на вас за датата!  @}->-- Не се притеснявай и не трябва да ти е каша - аз си бях направила на компютъра един списък с всички неща, които трябва да се купят, направят и т.н. срещу тях ми бяха цените - така си ги следят постоянно - когато приклрюча с някое от нещата си ги маркирах в определен цвят и така пак знаех какво още ми остава, но на първо място мисля че е най-добре да си резервирате дата и час в ритуалната, в църквата и в ресторанта - така ще сте сигурни че ще имате такива и оттук започвате - покани, облекла и т.н. Желая ти късмет и се надявам ако имаш нужда от помощ-ние да сме насреща!!! @}->-- @}->--

Благодаря ти sabina.Но големият проблем къде ще бъде сватбата. *crazy* В момента живеем в София, и двамата сме от различни градове.
Трябва първо това да уточним за да почнем да обикаляме русторанти и т.н.Надявам се да стане скоро.

Здравейте на всички!!! Чета от скоро тук и ето че реших да се регистрирам. Та моята история - ние с милото един ден на шега си измислихме дата (началото на септември 2008) но предложение официално нямам. От доста време сме заедно и сме говорили че трябва да се предприеме и тази крачка но.... Ще поживеем ще видим. Аз все пак искрено се надявам да е скоро де. То моето мило не си пада много по сълзливите истории, но съм сигурна че все ще измисли нещо. А аз честно да ви кажа се ровя тук за интересни идеи за самата сватба. и въпреки че нямам още предложение май почти съм я измислила. Е това е за сега. Ако има развитие ще пиша пак.

Здравейте и от мен, аз май почнах отзад напред представих се първо в други теми а трябваше да почна от тук. Заедно сме отдоста време, говорихме си че може да направим сватба август 2008...но до там. В момента уж си търси апартамент, ама като знам че при нас нещата стават като във вода направо се отекчавам да чакам. Онзи ден като пак си заговорихме за сватбата и ми изръси "първо да видим какво ще направим с апартамента и чаак тогава", ние може да си купим след още една година :( много ми е криво понякога имам чувството, че мисълта за сватба и дете ме е обсебила *crazy* Техните одавна ничакат да се наканим и нямат търпение да почнем нещо да организираме, но той естествено иска сами да си правим всичко ...а на този етап просто не виждам как ще стане :\

Invisible добре дошла в клуба на мераклийте :welcome: и спокойно нещата ще се наредат и когато най малко очакваш ще заговори за сватба @}->--

Хайде и аз да се включа тук  @}->-- Аз още съм от дерзаещите мераклий :)както казват: всичко с времето си.....но кога ли ще дойде това време хич незнам  :( С моето момче се познаваме от доста време,но сме заедно от 2 години :) Гледаме на връзката ни доста сериозно и искаме да сме си заедно,но ми се струва че него малко го е страх от "стъпването в брак" =] Доста пъти сме говорили с него на тази тема и според него още ни е раничко (и аз до някъде съм на това мнение...но тайничко си се надявам да е скоро :[ :[ :[ ). И другото нещо, което за момента ни се вижда като проблем, е че няма как да си позволим да си купим жилище  :'( защото и двамата сме на мнение, че едно младо семейство трябва да си има отделно жилище  :) ........сложна работа ми се вижда всичко :'(

Тука напълно ви подкрепям *THUMBS*, ...Но знаеш ли има решение...макар и многооо трудно. Ще ти дам пример с нас :girl_wink:....ние доста дълго време търсихме жилище....С доста мъки намерихме нещо много малко - ясно е че двама млади няма от къде да имат за голямо. Ние в случая и за малко нямаме, но сега банките дават кредити. Така решихме проблема....Купихме си боксониера /37кв/ с тенденция да я преустроим като гарсиниера, че да имаме отделна стаичка за бебо. А едва след 30 години ще тропаме с бастунките по площада на града и ще се радваме че сме постигнали нещо в този живот :P..Така че мила за всичко има решение стига да има желаещи =]..Мног е трудно с креит да се живее, ноооо човек трябва да опита преди да се откаже..Така че желая ви успех @}->--

мерси мила @}->-- и аз съм на мнение, че на този етап единствения начин за постигане на тази цел е взимане на кредит.....друг начин да се сдобиеш с жилеще,според мен няма =] , не е лесно да се изплаща кредит,но пък в крайна сметка си заслужава :)......ще видим какво ще стане, и се надявам да е скоро :[ но знае ли се!!!

Desolinaдобре дошла в клуба на мераклийте :welcome: не се притеснявай нещата лека полека ще се наредят ще се сдобиете със жилище половината свят живее на кредити така че смело напред :good_luck: пък включвай се да си споделяме кое,какво,кога че то и аз съм все още от мераклийте =] :girlhide:

мерси dafni  @}->-- дано всичко е наред :) , ще се включвам тук-там  ;)

Благодаря ти Dafni @}->-- той за говорене говори, ама не действа  :doubt: :l_bye_girl:

Desolina ние също ще теглим кредит за жилище няма друг варянт, вярно ще имаме помощ от родителите но няма начин без заем. Наистина важното е да има любов и разбирателство  *INLOVE* :dance2:

Invisible съгласна съм с теб, че най-важното е да има любов и разбирателство, за другото все ще се намери някакво решение :)

И аз да се включа в клуба.

То моето е малко относително, защото аз вече съм получавала предложения (но малко на шега  :P ) от милото и много често обсъждаме въпроса. Всъщност при нас ситуацията е по-скоро да си преценим кога точно да е и той тогава има задачата да ме изненада с предложение ипръстен.
Първо ни спираше това, че сме студенти (но сега завършихме), че нямаме жилище, паричките. Сега поне вече живеем заедно, но много се чудим дали първо да не си купим собствен апартамент и тогава да събираме пари за сватба  *crazy*
Напоследък вече и двамата сме много нетърпеливи да се случи, но за късмет две сватби ни изпревариха - на наша и приятелка и на сестрата на милото. И сега ще трябва да чакаме до догодина :( Но поне предложение може да получа тази година, надявам се  :[

fidanka, браво на вас :bravo:
Жилището, според мен, е много важен фактор за едно бъдещо семейство.При нас също е, така да се каже проблемче,но се надявам да намерим решение :)
Пожелавам ти да получиш едно много романтично и красиво предложение @}->-- а за другото,все ще се намери разрешение ;)

desolina, благодаря ти мила!  @}->--

Пожелавам същото на всички членуващи в този клуб! Нали затова се нарича клуб на ДЕРЗАЕЩИТЕ МЕРАКЛИИ  :girl_wink:  8P

И сте прави като казвате, че по-важното е да сме заедно и да си се обичаме и подкрепяме  :love_together:

Колко е забавно в този форум! :)
Аз очаквам тази есен да бъда булка, ....а и имам някакво предчувствие, че много скоро моето мишле ще ми направи предложение. Просто го усещам...
Ще ви пиша като стане:)
Гери

 :)
Здрасти, момичетаа!
Нали другата седмица е "Свети Валентин"...Ох, няма да говоря сега предварително... *YAHOO*
Но, може би тогава ще получа предложението..
Млъквам
 *db*
Усмивки за всички!
п.с Уф, стискайте ми палциии

Slyn4o ще ти стискам палци, мила @}->-- С нетърпение ще чакам да разкажеш как е минало @}->-- Успех миличка @}->--

Гери мила ще стискаме палци да стане  *THUMBS*и аз щях да си мълча,но немога и аз като теб мила имам едно такова усещане че на Св.Валентин ще стане нещо *INLOVE* *INLOVE*,нооо ще почакаме и ще видим =]

Ех момичета да ви се похваля - ИМАМ СИ ПРЪСТЕН най-после :danceg: :danceg: :danceg:. Всичко беше много мило - подарък за рождения ден. Ще пусна снимка на пръстена в друга тема но е БОЖЕСТВЕН. Сватба - лятото на 2009, малко далече, ама ей сега ще се изтъркули. Идеите - вече са хиляди.

Честито, Diavolitsa!  :bravo: И наистина най-вълнуващо е очакването и подготовката за този прекрасен ден! Желая ти успех, а и ти имаш цяла година да направиш всичко както си си мечтала   :girl_wink:

ЧЕСТИТО Diavolitsa  @}->-- Пожелавам ти успех и само положителни емоции при подготовката.

  :) :bravo: *YAHOO* :danceg: :girl_wink: *INLOVE*
Здравееейте, мили момичетааааааа!
Аз съм безкрайно щастливаааа!
 Искам да споделя с вас както обещах,какво ми се случи вчера /както си знаех ,де , хихихи/
Милото ми подари пръстен!!!! Снощи , беше много хубаво..
Бяхме у нас, двамата, вечеря на свещи, ..рози, ухание на любов...ииии, виждам го аз че е леко нервен, ама нищо не казвам .По едно време ме моли да му донеса нещо от спалнята, аз отивам и на леглото пръснати листенца от рози, и една малка червена кутийка...Разплаках се, той стоеше на вратата и ме гледаше...Каза че ме обича и ми подари страхотен пръстен...
Ох,     Направо настръхвам като се сетя
А бях сигурна, че така ще стане, усещах го..
Това ми е едната новина- прекрасна!! Другата е че намерих диджеите, които издирвааааааааааааааааах и заради които се регистрирах тук!   
Тя е Ели, а той Жоро:))) Вече им имам телефоните и горещо ги препоръчвам на всички
Ужасно съм развълнувана, целувам ви, пак ще пиша!

Браво мила, честото @}->-- твоето момче много се е постарало и наистина те е изненадал страхотно *INLOVE* много се радвам за теб  @}->--

Честито Slyn4o! Точно както и очакваше  ;) Било е много романтично  @}->--

@}->--Дафни, миличка ..
Аз се похвалих вече, а ти? Какво стана на 14.02? Разказвай :danceg: :girl_wink:
И честито на всички щастливи сладурки!! Толкова е хубаво и приятно тук с вас!

Мила аз нямах предложение за Св.Валентин,но това не попречи да си изкараме чудесно на празника,пък и смятам че предложението ще дойде когато най малко очаквам ;)

Дафни, ;)
права си! Така е най-сладко !
Аз бях много щастлива, но някак като знаех че ще се случи и се изгуби елемента на изненадата..но няма значение  :girl_wink:
Важното е да се обичате и да сте щастливи

Аз вече писах , какъв проблем имам , но ако някой не го е видял , тук е : http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,1158.270.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,1158.270.html)
Помогнете , какво да правя  :'(

според мен седни и го попитай директно, мислиш ли да се женим или как ги виждаш нещата за в бъдеще? Все пак не може на единия да му е добре а другия да страда и да му липсва нещо ...ако си мълчиш само ще се тормозиш и ще чаках да му дойде акъла. Не се отчайвай просто действай и нещата ще се наредят, щом те обича и сте щастливи @}->--Успех ти желая и скоро да се разпишеш в темата с добри новини  :girlhide:

Мила team  напълно подкрепям мнението на Invisible седнете и поговорете кажи дирекнот какво чувстваш и мислиш,пожелавам ти успех  мила и да кажеш какво е станало :good_luck:

И аз team мисля като момичетата!
Никой проблем не може да се разреши без да се обсъди и без да се говори за него...Кажи на твоето момче какво чувстваш...недей да мълчиш и да се натоварваш. Ако той наистина те обича всичко ще се нареди повярвай ми! :)
Хайде, успех! И смело, горе главата!

team, понякога мъжете са страшно недосетливи  *crazy* и това, което ти мислиш за намеци, за него сигурно нищо не са означавали. И понеже ти явно не говориш за това открито, той сигурно ис мисли, че и теб не те вълнува. На мен ми е малко странно, че толкова много се обичате, а не смееш да говориш с него направо. Опитай, все пак, например го попитай дали той някога си е мислил да се жени, или дали има някакви планове в бъдеще вие двамата да се жените - така по-отдалечко започни  ;) ако не ти е удобно да го кажеш направо. Така поне ще подхванеш темата. А веднъж като се повдигне въпроса, ще ви е по-лесно да споделите желанията, идеите си, очакванияъта на всеки от вас. Пожелавам ти успех, и щом казваш, че те "носи на ръце" съм сигурна, че всичко ще е наред  *THUMBS*

Пожелавам ви да получите предложението от най-подходящия за вас човек! @}->-- Ние с милото отдавна сме говорили по темата с половин уста, но едва наскоро се престраши и ме попита съвсем официално и ... неочаквано. Бяхме се гушнали в леглото преди заспиване късно вечер и говорихме по друга тема и той изведнъж каза: "А какво ще кажеш лятото да се оженим?" Аз не разбрах в първия момент какво точно иска да каже (все пак си говорим на смесен английско-норвежки) и го попитах: "Какво каза?" И тогава той ме гушна по-силно и зададе въпроса, който всяка жена иска да чуе от любимия мъж!  :'( Много ми стана мило ... Чудел се какъв пръстен да ми купи, защото аз не нося никакви бижута и накрая решил да ме води аз да си избера. Но ще спестим годежните пръстени, направо ще минем на халките ... И тук идва големия проблем! Аз не понасям да нося пръстен на безименния пръст  :huh: И настръхвам при мисълта, че трябва да нося халката там. Предпочитам показалец или среден пръст, но не и безименен  :huh: Сега се сетих да ви кажа още нещо - тук има обичай, на 29 февруари жената може да предложи брак на любимия мъж и това се смята за нещо съвсем нормално, но само на 29.02! Ако мъжът откаже, трябва да купи подарък на жената като обезщетение. Но което видях от телевизията ... никой не отказа! *INLOVE*

И мои познати англичани казаха, че и при тях го има този обичай жената да предлага на мъжа, но само на 29ти февруари. Дано най-големите мераклийки да са действали навреме, че чак след 4 години пка ще им се отдаде такава възможност  ;)

Момичета аз се отписвам от клуба *YAHOO* и искам да пожелая на тези които чакат своя пръстен че ще дойде в момент в който най малко очаквате,и дано да повлеча крак и всички след мен да получат едно незабравимо предложение за брак @}->-- @}->--

Бравооо мила, честито @}->-- @}->-- @}->-- Пожелавам ти една незабравима и изпълнена с хубави емоции подготовка @}->--

привет на всички.и аз се записвам в клуба на дерзаещите мераклии!!!!!!!моето мило все казва че има време,а аз нямам търпение,но ще чакам и на мен да се случи.

Добре дошла, benii! Имай търпение и нещата ще се случат. Ще ти стискаме палци!

Здравейте! :)

И аз доста се поизпотих докато получа въпросното предложение и то най-вече поради една причина - месец преди това се омъжиха три мои добри приятелки и това беше тема номер 1  *YAHOO* Наистина е доста трудничко това да те заобикаля отвсякъде ... тогава дори не смеех да влезна в този форум за да не се надъхвам ...  @}->--

А мъж ми (вече) все повтаряше, че има време, че чака подходящия момент (романтичен), а той като цяло изобщо не е романтичен ... може би свързва само морето с романтика, а тогава беше март/април 2007 и т.н.
Естествено, беше го и страх  *db* дори като пътувахме в колата и слушахме един диск с класическа музика като дойдеше ред на Сватбения марш, все превключваше на следващата песен и аз се смеех и майтапих, че нещо не му понася и не му стиска.
Но като цяло не ми беше смешно де - питах се не ме ли обича, какво чака и т.н.

И така месец след моето последно "тръшкане" дойде предложението по доста запомнящ се начин. Но за това май се разказва в друга тема.

чакането си е заслужавало, maya_bunny, и ето сега сватбените емоции са при теб @}->--  честито мила @}->--

Ааааааа емоциите и нервите около подготовката минаха на 13-10-2007.

Ами незнам дали нервите около чакането си заслужават!  *crazy* Тогава много ме беше яд, че на мъжа се пада правото да направи предложение, а жената чака като смотанячка и се нерви ...  :girl_impossible: Поне при мен беше така, след като няколко месеца се говореше само за сватби, а моята беше няяяяяякъде в бъдещето.

Ох, и при мен е така. Доста сватби около мен  :girl_impossible: , и ние ще трябва да изчакаме до догодина  :'(

Няма нищо, важното е да се случи, "когато му дойде времето". Нали мъжете по-трудно порастват, по-трудно "съзряват", по-трудно и бавно се престрашават. А ние само ги побутваме и понякога става по-зле.
Честно казано, ако не бяха тези сватби, нямаше така да си наумя и аз да се женя по-скоро. Но на сватбите и двамата сме гости, така че мъжа също вижда, че няма нищо страшно, че е нещо, което скоро може да се случи и на него, така че имат и положителен ефект  :bravo:

Мисълта ми беше, че и моя мъж известно време даваше "назад", но после сякаш сам стигна до идеята, стана готов за нея, така че ... търпение (как я мразя тази думичка ...)  *db*

Абе, той моят е готов (поне така твърди) и много иска, но няма как да се вредим тази година  =] А и аз честно казано си мисля, че от една страна е добре да поизчакаме, защото любимия е само на 24 години и си мисля, че за мъжете това си е раничко (а той дори не ги е навършил 24).
Но иначе си права - това да знаеш, че трябва да чакаш и да проявиш "търпение" е много кофти }:->

Ей, слънчица!! :P
Аз забравих да кажа, че също се отписвам от клуба!
На 25.10.2008 живот и здраве ще е нашата сватба *YAHOO*
Пожелавам ви и на вас много скоро да се похвалите  @}->--

Честито! Ама как така ще забравиш да се похвалиш   ;) Много красива сватба и вълнуваща подготовка ти желая  *THUMBS*

:funny: Абе не че съм забравила. Писах го в темата за старозагорските булки, ама пропуснах тук да го отбележа най-официално  :girlhide:

честито Slyn4o @}->-- пожелавам ти подготовката да е изпълнена само с положителни емоции @}->--
Наде, мила, бързо ще се мине времето и ще доийде момент в който и ъи ще се похвалиш че ще напуснеш клубчето :girl_wink: И при мен нещата са горе долу така, но какво да се прави, както са казали хората "когато му дойде времето" (много мрзя тези думи,но.....) =] =] =]

 Ти си млада още  :P , има време да се "бракуваш"  :girl_wink:
И аз поне до края на 2008 съм тук  =]

Момичета, опустя нещо темичката, да не би всички да получихте предложения?  :girl_wink:

9 години! Не мога да чакам толкова :( .Аз все още си чакам , чакам ...а той- нищо.
Тъжно е :(
Моя сладур все за семейство говори , едни планове прави , деца ... а като заговорихме за сватба и веднага бяга.Не бил готов и някакви такива глупости !
Вече се отчаях :(

ее аз още съм си тук :P

team , хайде сега отчаяния, не така!  P-( Както казва pisetata когато най-малко очакваш тогава ще се появи с пръстен. Но място за отчаяние няма. Щом си говорите са деца и т.н. работата е почти опечена. ;) Дано не съм  :offtopic: 

team, аз мисля, че трябва да го оставиш това с пръстена малко на заден план и да не си мислиш на всеки идващ празник, че това ще ти се случи, след което оставаш разочарована и в крайна сметка ти се проваля празника. Не ти знам цялата ситуация, нито кога искате да имате деца, на колко години сте и други подробности, нито пък какво влияние имаш от приятелки, защото всичко си има значение, но искам да ти кажа, че за да е щастлива една двойка, не е необходим годежен пръстен.
Аз не съм първа младост, но ние не сме планували да имаме деца още около 2 години (от всички страни ми говорят, че нямам време, но това си е друга тема на разговор) и честно казано не мислих, че ще се женим докато не дойде време за децата и не ми е било приоритет в живота да съм непременно омъжена. Моята половинка направо си ме изненада, когато най-малко не го очаквах. При нас нищо не се промени след като казахме "да" и аз взех неговото име. Така че, спокойно, защо да не можеш да чакаш, закъде си се разбързала? Гледай си живота и най-важното е да се обичате и да сте щастливи!  @}->--

Определено някои момичета се потискат много като виждат, че приятелките им са омъжени, бременни, с деца ... Но не трябва да унивате, всичко идва с времето си! Тази темичка много опустя обаче, да не би всички да получихте заветния пръстен?  :girl_wink:

Аз съм тук още. Просто ние с милото сме си решили да е догодина (мислим още точно кой месец), тази година няма как да стане  =]

Айде и аз да се включа в клуба :bravo:  *YAHOO*. Много интересни неща научавам от форума и честичко го посещавам.Ами  :[ какво да ви кажа момичета. И аз още си чакам. Като заговорим за предложение за брак и той все ми казва:"Нали ти предложих?". А то наистина беше така, но това беше преди 4 години, точно на първата ни годишнина. @}->-- Ама аз тогава не го взех на сериозно и така. Та все още си чакам P-( Да видим кога ще се престраши. Успех на всички :danceg:

Ама какво чакаш, нали ти е предложил?  *THUMBS* Почвайте да планирате и надявайте хомотите ... ъ, халките  :cap:

Момичета, я не унивайте. Ще ви кажа моята история, може и да помогне на някой. С милото сме заедно от има няма 6 години и живеем заедно от 2. Та, хората около нас започнаха сватби, деца... Аз естествено се поддадох и започнах да го юркам милото. Ние сме говорили за брак и деца но аз исках сериозно предложение. После колежка ми каза за форума, започнах да чета и още повече се амбицирах. Чаках пръстена на всеки празник, но не! Накрая на милото му писна и ми каза да престана с точните думи "Спри да ме насилваш, аз ще го направя когато съм готов. Не искам да е под твоето влияние и само за да ти угодя". Така аз рещих да спра да мисля за това и че явно няма да си имам пръстен. Е, не след дълго пръстена дойде по много романтичен и подготвян дълго начин (имаше и условие - сватбата да е догодина). Сега сме щастливи и скоро ще започваме голямата подготовка. И най - важното - знам, че го е направил, защото го е искал и е бил готов.

Май и моята работа ще стане като на Diavolitsa. Сигурно милото ми не се чувства готов все още. Всъщност последните няколко месеца сме обсъждали въпроса за сватба, но  *happy* нали знаете всичко опира до парите, този проблем може да го спира все още да ми направи "истинско" предложение за брак. :'(

kotelinka , ко да ти кажа повечето мъже са бъзлиовци- така излиза . Казват и доказват , че те обичат но кат стане въпрос за "халката на пръста"  развявата белия флаг или  по- скоро отбягвата темата - ся тва ......... ся онова .............., само , че винаги  има по нещо.   Ето при нас март месец такмо мислех , че вече ще се оженим  в края на лятото  и после от един разговор разбрах , че "не иска  още"- цитирам.  "Имаме кухня за оправяне"- това му е причината- из основи и ще излезе около 5000-6000 лв.  Пук нямаме възможност да си позволим и  нова кухня и сватба и ся тва чакам да я опраим  }:-> }:-> }:->, но съм му казала- ЧАКАМ ТЕ ДО НОВА ГОДИНА ,- да реши  дата до  Юни 2009 .

Колко още да го чакам да се накани :! :! :!

 nia абсолютно си права. *THUMBS* Мъжете са големи бъзльовци. }:-> И аз на моя  съм му казала, че да си прави плановете за юни догодина. Че докога ще го чакам  :! Да се стяга, че току виж взело, че ми писнало. }:->  :girl_impossible:

 :funny: е мисех че само аз съм на тоя хал, пък сме били две :'(.
така е  явно трябва да вземем нещата в наши ръце , тъй ,че kotelinka  късмет и действаи( лично аз точно това смятам да направя)
 :svatba:

адашке , точно това е проблема . Ние живеем заедно, но аз искам да се оженим , а той все , че" имаме нещо за ремонтиране "-се оправдава или друга причина. Аз искам сватба и това е , все пак съм на 27 години- време ми е дет се вика !

 :'( :'( :'(

Момичетаа, не плачете... :P
Има и по-трагични случаи - като моя, например..  :'( :girl_cray2:
5 месеца преди сватбата разбрах че моя бъдещ съпруг си има друга...  }:-> O_O
Лелеее майко, какво да ви кажа !!!!!!!  P-(
След няколко седмици рев днес вече съм по-добре,защото Слава Богу това се случи сега, а не 5 месеца след сватбата примерно...
Така, че обичайте се, и не насилвайте нещата! Когато любовта е истинска всичко се нарежда както трябва  *THUMBS*

Slyn4o, мила, това е ужасно ohmy .......това мъжете са...........нямам думи просто  P-( . Но наистина по-добре сега, отколко после....

Привет и от мен:) тя темата е малко западнала, последния пост е от рождения ми ден; само че да се разпиша и аз.
С половинката сме заедно от 3години и 2 месеца, сериозно приема нещата и всико... не е като да не сме говорили, само че неговото мнение е че след брака нещата се разваляли... то вярно че и ние сме в особена ситуация, ма все пак; знае точно колко ного си държа на предложениете ма не и не :(
успех и дано не пишете, защото сте вече в групата на "бракуваните" :girlhide:

Аз сега се сетих, че се налага пак да се запиша тук, момичета!  :P
След като /както вече писах - два поста по-нагоре в темата/ се разделихме  с бъдещият ми съпруг 5 мсеца преди сватбата...
Сега  :infatuated: :gu6: +:-) съм сложила розовите очила на любовта и се надявам да срещна истинския принц...мъжът на живота ми  :curtsey:
Така, че ...стискайте ми палци този път да е по-успешен.!  ;)

Slyn4o, успех мила  *THUMBS* Дано бързо намериш своя принц :kiss: Това което ти се е случило е ужасно, но все пак е по-добре сега, а не след сватбата! Ще ти стискаме палци  *THUMBS*

Благодаря ви Дани, Папирусче !
Искам само да споделя, че се запознах с едно момче, което страшно много ми допада, и мисля че започвам да се влюбвам в него...  :loving: :girl_in_love:
Ммм, няма да изпадам в подробности, защото е твърде рано още да говоря, но определено го чувствам като "принц"  ;)

Здравейте!
Предлагам тук да споделят мнение всички жени, които им е писнало да чакат заветните думи :" Ще се омъжиш ли за мен!" и всички, които са за и против жените да предложат на мъжете си или да ги подтикнат да го направят! @}->--
Защото моя мъж докато беше сигурен,че аз искам да изчакаме ми предлагаше всеки ден, а сега когато аз вече искам  =] той се уплаши :(. Незнам как да постъпя  :'( от две години живеем заедно и вече искам да ми предложи...незнам дали ще чакам още дълго и няма аз да го направя :[ :[ :[

Yoanka    :girl_wink: ами предложи му ти, наистина!!
 :)

Момичета, искам да ви кажа или по-скора да се похваля,че моя "Мартин" го направи!!Вчера бях решила, че ще дейтвам, а то какво стана.....той ме изпревари :girlhide: :danceg: *YAHOO*Още не сме измислили дата, но ще е другата година като се постопли, но той неиска да чака толкова  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*. Направооооо сам  *YAHOO* :danceg: *INLOVE*

:bravo: @}->-- Еха, Йоанка!!
Браво, много се радвам за теб!! И е страхотно че той , въпреки всичко те е изпреварил  ;)
Много любов ви желая и щастливи дни!

От месеци се чудя дали да се запиша и най- накрая се реших.То така или иначе ще чакам поне да направя един запис  :)  Историята ми е малко странна.С приятеля ми живеем заедно от 2 години,много се обичаме и страшно много искаме да си направим сватба ... но не срещнахме подкрепата на неговите родители.Когато им казахме,че искаме сватба, те казаха,че нямали желание да ни направят и че било излишни и неоправдани разходи.Аз много се натъжих.Помислих си как е възможно едни родители да не искат да направят сина си щастлив.Огорчих се и от това,че го казват така явно и остро, без дори да го помислим и обсъдим.От там се спряха всякакви приказки за сватба.Отношенията ни охладняха и дори сега не сме в добри отношения с тях, но по други причини.А ние с приятеля ми не сме се отказали и тайничко се надяваме някой ден нещата да се подредят, да си съберем парички да си направим поне скромно тържество.

Е,привет на всички!!Видях че още някой се е престрашил да пише и си викам"Айде и аз"!От 3 месеца чета из форумите в този сайт,но все пиша и после трия това което съм написала... :(Моят проблем е малко по различен но незнам къде да го споделя,сега като видях колежката какъв проблем има и разбрах че и тук става!Аз и моят приятел се познажаме от преди около 7 месеца заедно сме от 4(даже днес се навършват  :danceg:),а предложение получих преди 2   *YAHOO*  месеца почти!Разбирасе се съгласих,защото знам че това е човека за мен и защото страшно много го обичам сега обаче идва големия проблем как да кажем и то по специално на моите родители!Студентка съм 3 година и знам че те искат първо да завърша!Не искам да съм сгодена 2 години и то тайно от всички и аз като всички момичета искам да споделя радоста си :'(!Извинявам се за дългия пост...Поздрави на всички!!!

Стискам палци на всички,това, за което мечтаят скоро да им се случи и да  стане така както са си го предтавяли!! *THUMBS*

Здравейте !  Чета форума вече от година сигурно но никога не съм писала. С моят приятел сме заедно вече 2 години  и половина. Живеем заедно от февруари на квартира тъй като и в на двамата домовете няма къде а и сами е най -добре .  Имаме чудесни отношения с родителите си и на двамата.
Преди около два месеца решихме че не можем цял живот да стоим на квартира и се решихме на крачката да си купим за което трябваше да изстеглим ипотечен кредит.С много труд успяхме да го направим харесахме жилището и сега остава само да изчакаме то да има акт16 и да се нанесем.
Чувството че скоро ще имаш собствено жилище и ще градиш твой собствен дом е неповторимо И от тук идва и същинската част. Говорили сме си няколко пъти за брак и двамата го искаме но и двамата бяхме на мнение че първо трябва да има къде да живеем и сега това скоро ще е факт - знам го и го усещам предложението няма да закъснее много скоро ще е. Имам някакво чувство че около Коледа ще преживея всичко това за което досега само четя тук  И живот и здраве догодина ще се разпиша и аз в сватбения албум на сайта 

Savka,да ни държиш в течение(че нещо и без това позападна нашата темичка)!Щом сте се решили да купите апартамент заедно значи наистина намеренията ви са сериозни и в наи-скоро време ще се преместиш в някоя по-активно обсъждана тема :P!
 Айде,УСПЕХ и да пазказваш кое как върви! *THUMBS*

Разбира се че ще се включа и в някоя друга тема- от сега нататък вече съм неразделна част от сайта  :) *INLOVE* 

Нека и аз се запи6а в темичката...много е сладурска  :P

е...аз си имам предложение с пръстенче...дори преди две години и малко мина и годежа...ама сега чакаме да определим датата за сватбата с точност...само знаем че 6те е следва6тия август или септември...а нямам търпение да я определим...но трябва да изчакаме до края на годината за да видим някои не6та как 6те се развият и да кажем със сигурност...  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
за сега съм се заела със здрава подготовка  :[ дори може би малко прекалявам  :[ ама имайки в предвид колко време сме я чакали тази сватба и колко съм мечтала за нея...  :danceg:
направили сме си с мойта половинка една хубава тетрадка специално за сватбата и в нея съм налепила всякакви снимки с идеи ,украси торти и какво ли не...вси4ко необходимо за една сватба които после 6те са ми за модели ...много се забавлявам  *YAHOO* наравили сме си и раздел за разходите ...всяко не6то което се купува...и един за местата където трябва да отидем ...абе....100% дерзае6та за този момент  :[

но пък много си се кефя *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

rosi09,  :welcome: при нас..ще помогаме с каквото можем:) успех и скоро ще о4акваме дати4ката..

rosi09, здравей и от мен! Btw, и аз съм Роси, както вече се представих в "кой кой е".
И аз така чета отдавна форума и сега когато и ние си имаме дата - станах от скоро и участник, не само четец.
Само че аз, за разлика от теб имам само малка идея за детайлите по нашата сватба, така че усилено продължавам да ги мисля и - типично в мой стил - всеки ден да си сменям мнението  :[
Нашата дата е след вашата (12.09.09) и много се радвам, че ще си правим компания в тази треска - подготовката на една сватба....
 *YAHOO*

На всички момичета чакащи своите предложения искрено пожелавам съвсем скоро да се случи и да се похвалят. Еххх, като си спомня и денят,  в който мъжът ми ми направи предложението- чувствах се най-щастливата жена на света :) Това е едно прекрасно преживяване, насладете се максимално на момента  :)

Е,аз си получих истинския пръстен преди 9 дни(първия беше символичен)помогнете ми как да кажа на наще....

kriseto ако ваште си нямат и идея за това какво мислите е малко сложно...ште останат шокирани ама после като се осъзнаят ште се зарадват...
най добрия вариант е да вземете някакви бонбони алкохол и цветя за майка ти и да иде половинката ти заедно с теб у вас и да им каже той ...нали иска булка...ми да си я поиска...  :bravo:
има и много други фрапирашти случаи за казване на родителите ама са малко опасни за кръвното  :funny:

една позната дето не казала на тяхните че има намерение да се омъжва една вечер просто не се прибрала...и майка и си помислила че някуде се е запиляла с приятеля си и приятели...сутринта отива майка и на работа( имат магазин хранителен)и гледа лампите светнати... :girl_impossible: лелеее...помислила си...че забравила да загаси...или че някой е влезнал вечерта...  O_O и като влезнала вътре какво да види...те на6те се събрали около 20 човека приятели...направили окраса на магазина...купил младоженеца цветя разни глезотийки и я чакат...жената останала като грумната...  :funny: :funny: :funny: ама и станало много хубаво...получило се е било страхотно...  :)

аз си спомням на наште като казвахме...лелеее...голямо шоу...майка ми знаеше...макар че то и двамата си го очакваха...всичко ше въпрос на време... та майка му знаеше а башта ми не...и отиваме ний у нас както обичайно а и милото си оставаше да спи често у нас и по едно време ви ка на башта ми...абе...ти знайш ли че си мисля едно нешто тука от известно време... :funny: и башта ми гледа умно и вика кво стана...а милото...ми мисля вика да ти крада дъштерята...смятаме да се женим...и башта ми взе да му шарят очите и като се усазна и вика...ааабе какво да я крадеш...то ние сме си я дали вече... :funny: само вика внимавай...отваряй си очите...да не дойдиш да ми ш един ден...да знаеш вика че съм те предопредил  :funny: :funny: :funny: :funny: голям смях беше...после се понапиха по повод повода...ама милото как беше притеснеееееннн...само ме стиска за ръката а башта ми на 7-то небе...той много си го харесва  :girlhide: после като видя че няма страшно моето слънце и взе че се поотпусна...много мнооого хубав момент... *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*и незабравим...

kriseto пожелавам ти успех...и да изпитате наистина много голяма радост от момента...

При нас по-смешно стана с майката на мъжа ми... отиваме и на гости (живее в друг град), тя жената е много благ човек и все гледа да ни натъкми. Та суети се тя, а моя мъж цяла вечер стои и мълчи! И аз мълча, но в един момент вече се зачудих има ли намерение да и казва или не... та питам аз, а той чакай бе, чакай... майка му се суети, нещо оправяше! Той я вика, тя "Чакай да оправя и идвам", това става в ситуация ние в кухнята на дивана, тя на вратата на кухнята, запътила се към друга стая! И тъкмо се обръща да излиза и моя мъж... "Чакай сега, че да ти кажа, че ще се женим!" :)

Майка му загуби ума и дума, а отделно от това понеже е много емоционална не спа цяла нощ! Сънувала, че се бори със сватбена украса! :)

Миличка, много кофти ситуация. А след като техните са отказали помощта си, вашите нямат ли възможност да ви помогнат да си направите сватбата? Сватбата е нещо прекрасно и незабравимо. Не бях чувала досега родителите на някой да са против сватбата поради финансови причини. Винаги се намира изход, не се отказвайте от тази своя мечта :)

родителите на моя като казахме че искае сватба съшто врякнаха че нямали пари...майка му ми вика...¨ти знайш ли колко струва една рокля...ам обувки...ам чанта...ам бельото ти само ...не може да сложиш някво обикновено бельо...¨
и аз само ей така  ohmy ohmy ohmy  накрая се оказа че и те нямали сватба на времето и само си подписали,...
викам му на моя ако ваште не са имали сватба не значи че и ние не трябва да имаме...аз му казах че без сватба няма да подпиша ...а без подпис дете не давам  :DANCE: е...нямаше да стигна разбира се до тази крайност ама трябва да разберат че жена с характер влиза в къштата  :girl_wink: :banana:
хубавото беше че и то си искаше сватба макар че се хвърлят сумати пари...и накрая изхода тук в чужбина...да се блъскаме двамата като луди...за да си направим сватбата и да не ангажираме родители с ништо освен с присъствие...така си решихме и съм много доволна от факта...не искам после приказки че ни били направили сватбата че колко пари дали и какво што...а така и не могат да ми се месят и да ми правят сметка на парите за кое колко давам...абе...по ми допада самата идея...

sweet_anita не се отказвайте от мечтата си...а я преследвайте...както и колкото можете...ние за тази сватба чакаме 3 години и половина...и едва сега си казваме че може да я направим...просто заштото нямаше как да разчитаме на никого...моите родители съшто нямат възможност за сватба но мислиха да теглят заем...  :girl_impossible: само това ми липсва...аз да си направя сватбата а те после да изплаштат...а и зашто само едната страна да е амбицирана за събитието а другата не...

абе...много е специфичен този въпрос...
но едно мога да кажа със сигурност...когато нешто е ужасно силно желано...то и вселената подпомага за неговото осъштествяване...така че...търпение...и стремеж...

 :good_luck: :good_luck: :good_luck:
пожелавам ти да може да си направите най хубавата и мечтана сватба...

Много точно казано :) Нашите родители нямаха нищо против те да ни направят сватбата-и моите и неговите родители настояваха че това е тяхно задължение като родители. Само че ние не искахме да ги вкарваме в допълнителни разноски, и без туй живота в България не е никак лесен, пък и имахме възможност да си направим сватбата, затова ние си покрихме всички разходи. И се радвам че постъпихме така, защото не беше нужно да се съобразяваме с някой неща от финансова гледна точка, защото колкото и да ти казват че парите нямат значение стига да ни  харесва дадено нещо, ако не го плащаме ние винаги се съобразяваме с възможностите на другия  :)
УСпех, sweet_anita

Аз доста се притеснявах като трябваше да кажем на родителите. Но те приеха новината доста добре  :yes: Проблемът е, че те (като повечето родители) искат те да плащат, съответно да теглят заеми. А ние сме си решили сами да си плащаме, не само заради финансовата страна на нещата, а и за да не ни се бърка никой в решенията за сватбата. Не знам как ще се разберем накрая  =]
Между другото май е врме да се отпиша от този клуб  ;) То решението за сватба го имаше още преди да се запиша, но сега вече е скрепено с предложение и пръстен, а и вече казахме на по-близките ни хора.
Пожелавам успех на всички, които очакват прекрасното събитие. Обичайте се, това е най-важното!  @}->--


П.С. sweet_anita, ако питаш майка ми и за нея е по-добре да не се прави голямо празненство, а по-скоро например двамата да си направим пътешествие или нещо такова, че големите раззходи и се виждат неоснователни. Ама какво да правим като сме се събрали тук все едни романтични натури  :P

Благодаря на всички за милите думи!Трогнахте ме,момичета и ми дадохте кураж.   @}->--  Но честно казано проблема при нас не е финансов.Поне за неговите родители.Те са доста заможни хора,имат страхотен бизнес.Не,че нямат пари!Ако нямаха щях да го приема,и моите родители не са богати.Просто са такива хора - алчни и драбнави!Не искали да хвърлят излишни пари на вятъра.За тях не е от значение нашето мнение и желания.Много често имаме спорове с любимия,заради тях и поредната им глупава постъпка.Така ми е писнало това,че заради тях се караме,но какво да се прави.Вече започнах да не им обръщам внимание.Така или иначе на можем да ги променим.Много пъти съм се замисляла защо е така.Конфликт на поколенията, различия в характерите или какво и аз самата не знам. Най - важното е че с половинката ми се обичаме и не сме се отказали от това да си направим сватба някой ден.Тежко е това,че родителите му не ни разбраха и не ни подадоха ръка, но го преживяхме и гледаме напред.Може би и ние като BeRa ще поработим в чужбина, за да си изкараме пари.Все още търсим алтернативата.

sweet_anita, само така! Гледайте напред и не обръщайте внимание на нечие дребнаво поведение, пък било то и от страна на близки хора!
По-важно е да осъществите мечтата си! Дори и да трябва да работите "черна" работа в чужбина. Осъществяването на мечтата ви после ще остави у вас незабравимо усещане за цял живот! Така че - не се отказвайте от мечтата си!
И при нас на родителите им се наложи да вземат по-голямата част от сумата назаем, ние просто нямахме възможност да си поемем сами всички разходи, но са толкова щастливи, че са го направили, че нямам думи направо!
Свекърва ми дори настояваше да включим и пробния грим и прическа в общите разходи, на което, аз естествено се възпротивих. Но наистина и четиримата ни родители много се радваха, че са ни помогнали и грам не се месиха в подготовката, аз от своя страна се постарах хем да не се впускам в излишни разходи, хем да си направя сватбата по мой вкус, хем да спестя оттук-оттам, каквото мога и мисля, че успях. :)

Здравейте на всички! И аз да се запиша в клуба. Отдавна чета във форума и намерих доста полезна информация, но сега за първи път пиша :). Предложение получих на 10.10 (моя рожден ден :danceg:), а годеж направихме на 23.10. Много се радвам *YAHOO*!!!
Късмет на всички мераклии *THUMBS*!

 :welcome: Енигма.честито за предложението *YAHOO*.Имате ли си датичка вече?ще се радваме да помагаме с каквото можем във форума.. @}->--

¤ Enigma ¤ честито! Толкова хубави емоции ви очакват  :sunshine: :sunshine: Имате ли вече конкретни планове?

Благодаря за топлото посрещане @}->--! Обмисляме сватбата да бъде май или юни 2009 г., но още не сме решили със сигурност. Но скоро трябва да го измислим, защото няма много време като се замисля реално.

¤ Enigma ¤    :welcome: Как се размечтах сега да ми предстои отново подготовка за сватбатата...:)

kriseto , съобщихте ли вече на родителите? Разказвай какво стана...
 
Слънце, аз не съм ти честитила, че напускаш този клуб и скоро ще дойдеш в нашия, на омъжените  ;). Ама нещо нямам спомен да си показала пръстена, така че бягай да се отчиташ в съответната тема!:)

 Честито и от мен!  @}->--Това са страхотни емоции!  *YAHOO*

Честито! И аз скоро се надявам на предложение- да видим Нова година...ще ме зарадва ли

rosi09 Честито!!!
Много е красив :) да си го носиш със здраве и все по- щастлива да ставаш с любимия си мъж.   @}->--

 Желая ти любов и още много такива емоции!  @}->--

Здравейте момичета,колко съм се ровила в този форум и да не ви открия....ама аз съм точно за тук.Заедно сме с милото от близо 6 години и живеем заедно от около 5 години.Повечето ни приятели се ожениха и вече имат деца по на 1-2 год. а другите се згодиха ... приятелките ми си имат своя пръстен а аз?Чакай си....  P-( .Преди месец най-добрата ми приятелка получи пръстен,а ние горе-долу върви заедно.Горе-долу по едно и също време сме се запознали с приятелите си.И от тогава почнах много да врънкам за пръстен милото.По едно време даже се учудих че не се дърпаше и избирахме пръстен заедно,харесвахме по-точно.Изведнъж спря,почна да се дразни като заговоря,почна да говори че нямаме пари,че след сватбата идва детето а това дете с какво ще го гледаме,едва ли не живота свършва.Той е наистина много амбициозен за кариера,пари ама и на мен ми писва да чакам P-( .
Мале първо писане тук а сигорно вече ви отекчих  :angry:
 @}->--

reia ,  :welcome-2: !

Моят съвет е да поизчакаш малко да му мине раздразнението (примерно няколко месеца) и после да действаш като мен  ;) - да му направиш официално предложение в романтична обстановка и той няма да има къде да бяга и ще приеме, и пръстен ще ти вземе.   :P Не е нужно пръстенът да е с диамант или нещо подобно - аз лично предпочитам голям камък цирконий вместо миниатюрен диамант, дето с лупа трябва да го гледаш.

И след това го успокой, че не е нужно като се ожените, веднага да имате деца - много двойки изчакват и така смятам, че ще приеме по-лесно нещата! Успех и ще видиш, че идеята ти да му предложиш не е толкова страшна, даже напротив - много е забавна!  :) Само изчакай за по-подходящ момент, защото сега явно се е изнервил и се чувства притиснат!

здравей Kiksi ,лошото е че той когато е в настроени го приема на базик.Като му подметна " хайде да се ожени " и той " супер кога искаш" и аз  *YAHOO* ,ама на следвашия ден все едно нищо не сме си говорили даже се дразни на такива приказки  :angry: .Сега съм го оставила на мира,въпреки че съм сигурна че знае че очаквам пръстенчето за Коледа.На всичкото отгоре тяхните много му влияят а те май не ме харесват много.

Reia, аз чаках моето предложение години наред.За пръв път заговорихме за сватба преди три години, но нещата си останаха само с приказки.Аз много разочарована като теб реших да си мълча и винаги да съм в опозиция когато ми заговори за сватба.Тази пролет след една голяма криза във връзката ни двамата седнахме да говорим и аз много ядосана му заявих, че е много несериозен, само приказва и не е инициативен, и че аз мога да живея с него и деца да имам от него но няма да правим сватба.Той май се разсърди но не го показа и в най-неочаквания от мен момент ми предложи и даже ми заяви кога ще е датата.Аз бях в шок и моята опозиция замина по дяволите.

Един съвет от мен не го юркай, мъжете не обичат това.Няма значение дали приятелите ви са се оженили важното е и двамата да го искате едновременно, защото иначе става насила.Аз чаках пръстен мнооого време и накрая го получих.Важното е двамата да сте щастливи и да се чуствате добре заедно дори и без сватба.

Ами няма какво да се лъжем, много мъже са такива, някакъв страх ли изпитват и аз не знам. Особено ако живеете заедно на семейни начала и някакси не чувстват нужда да променят статуквото.  *crazy* Затова аз в един момент си казах, че просто се отказвам от мечтата си за романтично предложение, защото иначе можех да си чакам още 5 години и взех нещата в свои ръце.

Според мен проблемът е, че поставяме мисленето си в рамки - задължително трябва той да ни предложи, на такава вълна сме се настроили и край. А така може и цял живот да си останем с чакането и разочарованието, че мечтаното предложение не идва...

Ако си промениш мисленето и допуснеш, че предложение за брак, направено от жената, също е възможно и обикновено води до успех и дори е много забавно и после като разправяш на познатите си, ще има  ohmy, голяма веселба е, нещата ще се наредят според мен  *THUMBS*

Изчакай до Коледа, щом се надяваш на пръстенче, но ако не стане, прикрий разочарованието си, в никакъв случай не му го показвай, защото ще се почувства притиснат, а ти не искаш насила да стават нещата, нали?
След това, както ти казах, вземи нещата в свои ръце - спретни една романтична вечеря на свещи и му направи най-официално предложение за брак. Аз така направих и в 1-вия момент помисли, че е поредният разговор по темата и каза: "Добре, де, мило, нали сме говорили, по-нататък..." и т.н. Но аз му разясних, че предложението ми е съвсем официално и чакам отговора му. И той прие  *YAHOO*, после ми купи пръстен (който аз си избрах), даже ми го поднесе на колене като компенсация, че не ми е направил той официалното предложение,голям смях падна :)) Направихме годеж, така свикна с мисълта и макар и доста време след годежа, направихме сватба.

Това е моят съвет. Но ако си от жените, които на всяка цена държат мъжа да им предложи и то по възможно най-романтичния начин, можеш още дълго да си чакаш, съответно да мрънкаш, а от личен опит знам колко ги изнервя мрънкането за сватба. Аз избрах да не чакам и взех нещата в свои ръце.

Помисли и над този вариант, не го изключвай напълно!  *THUMBS*

Reia, и аз мисля, че много мъже се плашат или и аз не знам какво от годежи, сватби и сериозни ангажименти. Милото, макар че ми предложи той, с пръстен и всичко останало, още е на приливи и отливи - ту изпада в паника, ту прави светли планове. Аз правя челни стойки, за да го успокоя, че всичко ще е наред. Понякога ме обижда с тези си съмнения и много ме натъжава. Друг път ми е забавен и миличък. Мисля си, че тази половин година до сватбата цялата ще е така.

Така че, според мен, щом при вас се говори сериозно за сватба, това е добър знак. И е по-важно като цяло как ви се развиват отношенията. Сега ще разбереш. Или постепенно ще се успокои и сам ще ти направи предложение, или ще разбереш веднъж за винаги има ли сериозни намерения или не.

Пък ако всичко останало между вас е наистина добре, можеш да направиш като Kiksi. В живота понякога така става - ние жените трябва да сме силни и инициативни.

BASTET , много си права, но мине ли веднъж сватбата, всъщност виждат, че няма нищо страшно и се успокояват, даже сами се учудват колко е хубаво да си женен и се чудят от какво толкова са се страхували преди.
Ама мъже, какво да ги правиш...  P-(

Благодаря ви момичета.Понякой път наистина ми идва като мания ама все пак това са си 6 год.Ще изчакам до годишнината ни / на 06,01,09г. правим 6 год. заедно / и ако до тогава няма напредък ще му направя изненада  @}->-- .

reia,спокойно,миличка,аз моя го чаках цели 9 години да се престраши! :P
Успех ти желая! @}->-- @}->-- @}->--

Много е важно според мен да си прецениш цялостно ситуацията.

Говоря от моя опит, бяхме почти 6 години заедно, винаги с идеята, че някой ден ще се оженим, ще имаме деца /специално за това той отдавна ми говореше/ и в крайна сметка- когато апартаментът стана готов и майка му и баща му, които пък много ме харесват, започнаха да му опяват за сватба и внуци, той се уплаши, каза ми, че животът му изглежда предначертан и в момента сме разделени вече втори месец.

Надявам се, че при вас няма да стане точно така. С това искам просто да ти кажа, че няма правила- и когато всички около теб започнат да се женят, това не означава, че и вие веднага ще ги последвате. Мисълта ми е, да не се вкопчваш в идеята, защото човешките отношения са сложно нещо и всичко се случва. Успех и да се похвалиш!

П.П. Аз в момента още съм в объркана ситуация, не искам да звуча песимистично  =]

  Не звучиш песимистично! Такъв е животът! Аз съм невероятно щастлива.../понякога ме е страх дори да го кажа/...в момента подготвяме сватбата си!
Преди време, имах 6 годишна връзка, в която всичко беше страхотно, невероятно... И двамата знаехме, че ще се оженим, ще имаме хубаво семейство и т.н. Имахме къде да живеем, разбирах се чудесно с неговото семейство и той с моето. След толкова години обаче дойде моментът, когато и двамата решихме, че всичко е изчерпано...няма нищо интересно в отношенията ни, и се разделихме. Повече от година бях сама! Страдах, мъчех се да открия грешката в себе си, обвинявах се за много неща.
 И един ден ГО срещнах, не го познах в началото, той беше просто един приятен мъж, с когото излизах, но нещата бързо се задълбочиха и шест месеца по-късно, той ми предложи брак! И двамата знаем, че това е което наистина искаме, ценностите ни се покриват напълно...и това е от най-голямо значение!
 Разказах историята си, защото отново искам да покажа , че за тези неща няма правила и reia, много е вероятно да получиш най-романтичното предложение, което някога си си представяла...просто не форсирай ситуацията /може би преди аз правех точно това, а не изживявах моментите си  =]/, така моментът ще бъде по-сладък!!!  :girl_wink: Но най-важното е, наслаждавай се на всеки миг прекаран с любимия човек, а онзи момент ще дойде рано или късно!!! :)

reia, мила мисля че ще получиш предложение в момент, в които най-малко очакваш. Присъединявам се към мнението на tonibonboni, че трябва да изживяваме моментите се, а не да мислим какво ще ни донесе бъдещето. Преди време имах връзка, всичко беше чудесно, говорихме за сватба деца и крояхме планове, до повратния момент в моя живот когато преди близо девет години баща ми почина. Тогава започнаха неговите изневери, скандали и шамари. Разделих се с него и останах само. Така годините си минаваха. Бях сама цели пет години. През две от тези години имаше човек до мен, но ние бяхме само приятели, но не и двойка в истинския смисъл на думата. Три години бях сама до миналото лято когато шефът ни ни заведе на море. Там срещнах бъдещия си съпруг. Познавахме се три дни. Два дни по-късно разбрахме, че не можем един без друг и се събрахме да живеем заедно. Три месеца по-късно беше и сватбата ни.

Разказах ти всичко това, за да ти дам кураж, че един ден човекът до теб ще разбере, че не може без теб и ще ти направи най-романтичното предложение. Но не насилвай нещата, защото може да го изплашиш и той да се затвори. Наслаждавай се на живота си, на връзката с близките и приятелите си. Мисли позитивно и от комичната страна на нещата, но не и със  :'( :'( :'(

Късмет от мен и ти пожелавам скоро да се похвалиш с годежен пръстен *THUMBS*

Благодаря ви момичета,много сте мили  :autumn:

Момичетааа.....вече си имаме и нашата дата за сватбааааааа.....  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
най накрая решихме със сигурност кога ште е...
19/09/09

много си я харесвам  8P и съм адски 6тастлива  *YAHOO*  :autumn:
вече нямам търпение да наближи и да вземем сериозно да махаме по задачи..  :chee: че оште е доста раничко...
малко май се отклоних от тема...ама сега по нея...

нека да кажа за тези които чакат пръстенче и предложенийце...и които все оште не живеят с половинките си...аз преди да се събера да живея с моето  :sunshine: не оставах да спя у тях примерно...е ...освен някакви извънредни случаи...които бяха много рядкост...и винаги съм му казвала че това оставане така у тях не ми допада на мене...като каква се явявам аз там...и като остана днес после утре и малко по малко си ме взел и кой знае с пръстен или без...а така си беше на ясно че ако иска да си има жена в къштата то ште трябва да си мине от реда с пръстенче и годеж... и така...не знам дали е най добрия вариант...но никога не съм чакала дерзаешто за пръстена заштото когато заживеете заеднои вече и може да се отлага...хайде днес хайде утре хайде другия месец...а така отлагане нямаше...  :bravo:

Бера, честита ви датичка! @}->-- много 9-ки има, а 9-ката е много хубаво число .. :bravo:

BeRa, Честита датичка и от мен  :bravo:.
Пожелавам ви леки приготовления и времето до сватбата да мине бързо.

Благодаря ви момичета...много сте мили  :sunshine:

Kristinka това с 9-ките и на мен много ми допада...любимо число ми е и без да искаме стана така с много 9-ки  *YAHOO*
сега чакам да наближи малко и да си запазим 4асовете за ритуална църква и ресторант че оште е доста рано и онази от съвета каквато е злобилка  P-( ште ни направи на луди калинки че сме се хукнали да запазваме от сега часове...хич не разбират от мерак тия хора  :\

BeRa честита датичка мила това с 9-ветките за случайно се е получило много оригинално  :bravo: :bravo: добре сте тръгнали от ранод а си запазвате часовете, че ние в последния момент та едвам си хванахме час за църквата, последната сватба бяхме  =] =] =] успех всичко по мед и масло  @}->--

 Честито и от мен! @}->--
Желая ти приятна подготовка!:)

BeRa ,честита датичка и от мен,миличка! :bravo:
И да ни държиш в течение с подготовката! :P

Здравейте, мили момичета @}->--
Аз също съм в числото на очакващите своето предложение :[ Заедно сме от 2 години и три месеца почти. Живеем заедно от септември миналата година в неговото жилище, сами. Обичаме се, връзката ни е стабилна (да не дърпам дявола за опашката...)Той първи подхвана темата, че иска да си имаме бебче, миналата година, и бях така трогната *INLOVE* Каза може би през 2009. Ето че 2009 дойде, а той знае че мечтая за сватбения си ден, доколкото го познавам, той също е традиционалист и държи на семейството, така че се надявам тази година да е НАШАТА година. Ще празнуваме 14 февруари на едно готино и много романтично местенце в Котел, дано тогава чуя това, което толкова жадувам. Или поне да е скоро, ако не на 14ти....
На всички като мен, искрено пожелавам късмет и много обич!
А като гледам назад в темата, почти всеки, който е писал че мечтае за предложение, го е получил :ashamed:

velvet, пожелавам ти скоро да чуеш предложението за брак и наистина 2009г. да стане вашата година. Дано пък да е на 14-ти февруари.  *THUMBS*

velvet,миличка и аз силно стискам палци,много скоро да получиш това дългоочаквано предложение! *THUMBS* *THUMBS*
И да ни държиш в течение,ей! :P

  Дано 14 февруари стане още по-специален празник за вас!  *THUMBS* Стискам палци!  ;)

velvet искрено ти го желая.Дано е най-прекрастното предложение / а то ще е / и да ти донесе най-голямото щастие на света  *INLOVE* аз също съм от очакващите и за малко да стане по коледа но и нас ни настигна кризата,мъжо го съкратиха и плановете се отложиха ....но вярвам че и това ще стане  при нас,засега важното е че сме щастливи заено  :girl_wink:

Момичета, толкова сте мили :flower:
Дано и вашата мечта скоро се сбъдне, от все сърце ви го пожелавам *THUMBS*
При мен вече се случи...Знаех си аз, че като го напиша тук, ще се случи :girlhide:
И така...на 14ти февруари вечерта, в Котел (бяхме отишли там за празника, само двамката), получих своето предложение с пръстенче :dance2:Казах "Да" и сега сме още по-щастливи.Събитието, ако не се наложи да избързаме *db*, ще бъде през пролетта на 2010.
Още веднъж ви благодаря на всички! И обещавам да пиша редовно оттук нататък, вече се чувствам на мястото си във форума :girl_wink:

Велвет, честито!!! Знаех си, аз че пожеланията ни към теб ще се сбъднат!!! Дано скоро определите и конкретната дата и да се запишеш в темичката Форумските бъдещи младоженци!!!

Рени, благодаря ти @}->--
Веднага като определим датичка, ще я напиша тук, няма отърване от мене  :danceg:

Честито и от мен на една бъдеща старозагорска булка @}->--
Пожелавам ти да сте много щастливи и да се обичате безкрайно!  :) *INLOVE*

BeRa, честита датичка и от мен. Пожелавам ти успех с подготовката и ще стискам палци всичко да върви както искаш ти. А аз знам, че вече си напреднала с материала за търсене на определени работки ( от доста време стана те виждам из форума)...

Velvet, честито и от мен. И ще следя дали си спазваш обещанието да ни държиш в течение на всичко, което се случва!!! :):):)

Хеййй момичета нещо много изостана темичката. Никой ли още не е получил предложение. То и аз като вас си чакам още  :lacnl8:, ама си помислих че може поне някоя от вас да сподели тук за новина!!! Е, явно продължаваме да си чакаме. Мъже!!! :vivasvat:

Простете, че навлизам в темата  @}->--
Кotelinka,  ти имаш сватбен албум и дата за сватбата вече. На мен ми изглежда като да си казала "да"  за събитието :)

Здравейте , и аз да се запиша тук:) с милото сме заедно от година и почти 2 месеца ,но тъй като аз живея в usa, a той в  bg  едва ли ще ми предложи скоро:) Аз преди да го срещна изобщо не исках да се омъжвам ,а сега какво ми е станало незнам,все си мисля  колко ще е хубаво ,ако ми предложи *INLOVE*, ех мечти,мечти...


Моля ,пишете на кирилица!

 :welcome: Joyce, добре дошла при нас, инсталирай си кирилицата за да не ти се карат модераторите утре

Joyce :welcome:

Пожелавам ти мечтата ти да се сбъдне много скоро.

Kami i Reni-iskreno vi blagodaria, tolkova ste mili:) az kakvato sum chuvstvitelna moga da pusna edna sulzichka veche:)
Otnosno moderatorite-iskam da im se izvinia, pri purva vuzmojnost shte si instaliram kirilica!

Да си запиша в клуба на чакащите...предложение. Пръстенът е вече купен, но се чакам приказката - денят, в който моето мило ще ме поиска за своя жена!  :ashamed: Нямам търпение вече! Толкова дълго го чакам този момент!

Здравейте аз съм новичка сред вас...от доста време насам посещавам вашия форум,но без да се включвам в разговорите и днес се престраших тъй като и аз съм от чакащите за съдбовния момент,а именно предложението за брак... :offer:.С моя приятел сме от 4 години и 10 месеца заедно  :love_together: и от известно време насам му подхварлям идеята за брак и много ще се радвам,ако скоро се случи  *YAHOO*

Да се запиша в клуба на чакащите...предложение. Пръстенът е вече купен, но сега чакам самото предложение.   Нямам търпение вече! Толкова дълго го чакам този момент! ние отдавна си говорим за това, даже планираме сватба септември или октомври,  но милото държи да ме изненада с пръстен *YAHOO*. Само дето аз вчера взех, че "попаднах" на кутийката с пръстена. Неиздържах и я отворих, за което сега се чувствам виновна  :cray: Но пък пръстена е СТРАХОТЕН, НЕВЕРОЯТЕН, НАЙ– КРАСИВИЯТ, който съм виждала  8P. Не се издадох, но пък сега съм сигурна, че това не са били само думи и че милото има наистина сериозни намерения към мен. Така че май тия дни ще се похваля и аз аз като официална бъдеща булка  :P

Eeeх, колко сме мераклийките, които си чакаме предложението! Дано по-скоро го направят избранниците ни!


smarty_bonita, сега репетийрай изненадани физиономии, ако не искаш да разбере, че вече си висяла пръстена.  :girlhide:

репетирам аз, ама толкова виновна се чувствам. Ама и то милото като ме знае колко съм любопитна, хич не се е постарал в криенето  :). Ще бъда изненадана за момента, ама по някое време ще си призная, няма да го лъжа  :P.

Успех на всички мераклийки! *THUMBS* smarty_bonita така като чета твоите думи все едно се виждам самата себе си след време  :loving:

ее момичета да се запиша и аз в тази темичка... не съм я видяла до сега :)
И аз чакам моето предложение за брак  :twohearts: :gu6:  - даже може би от половин година. Мойто
мило често започна да ми говори за деца, за сватба... а пък аз с такъв интерес чета
какво си споделяте всички вие, че вече имам толкова много идеи...
Пожелавам на всички момичета чакащи своето предложение  *YAHOO* *INLOVE*
късмет и скоро да се похвалят!!!  @}->--

П.С. искам да кажа на вече омъжилите се, които пишат във форума, че беше много интересно
да прочета за тяхните предложения! :)

 cherry_tea все още не съм казала голямото "ДА"  :lacnl8: но пък затова реших да помечтая  :girlsigh:и си направих албумче. На 20.06.2009 няма да има сватба, защото просто си бях харесала датичката и затова, но..... :vivasvat: тъй като вече сме юни месец със сигурност няма да има сватба та...продължавам да си харесвам датички. А когато дойде момента за уточнена дата най-напред на вас ще се похваля   :bouncinggirl:

Здравейте,момичета...
Мисля че е време да се запиша и аз тук...отново..:girlhide:
(след като преди година бях на крачка от сватба, но всичко се провали в последният момент и бях ужасно разочарована от мъжете въобще и си мислех че никога няма да се влюбя отново...толкова дълбоко бях наранена)..
Сега имам човек до себе си, когото много обичам и който е лудо влюбен в мен и ме обожава... Преди няколко дни ми каза, че ще му е хубаво след години да сме заедно,...в някоя къщичка , и да се радваме на децата си...
Чакам предложението му за брак с нетърпение... Дано да стане скоро...  :girl_in_love:

Slyn4o :) Много се радвам за теб и че си открила смисъл да продължаваш да мечтаеш и да си в очакване на предстоящите мигове!
Желая ти скоро да се похвалиш и много усмихнати и красиви мигове с твоя любим!!!  :) :girlhide:

Слънчооо, толкова се радвам за теб (нали сме с една съдба). Пожелавам ти от все сърце това да е правилния мъж в живота ти. Бъди безкрайно щастлива и се радвай на всеки миг с него. Дано предложението дойде дори по-скоро от колкото го очакваш и нека осъществите заедно най - вълшебната сватба. Стискам ти палци  *THUMBS*

Diavolista  @}->-- Благодаря ти!
Нека и за теб да се случи същото и да си много,много щастлива!  *INLOVE*

Чакам с нетърпение най-хубавия момент в живота на една жена,а именно  :svatba:,само дето милото не се решава да ме попита за заветното ДА  8P

kotelinka и аз мисля,че можем на свобода да мечтаем,защото и аз имах същата идея,а именно да си създам едно албумче с датичка... :'(,но о т това ми ставаше още по-гадничко,защото имах чувството,че никога няма да получа моето предложение :'( :'( :'(

Здравейте и от мен! Аз също се присъединявам към клуба на кандидат - булките и ще следя как се развиват събитията при вас,ако може! ;) Ние сме заедно от доста време и може да се каже, че сме минали половин брак, но не сме узаконили връзката си. Надявам се да е скоро ( но едва ли).Форумът е чудесен, атмосферата е приятелска и ще се радвам, ако ми позволите да се включвам в обсъждането на темите. @}->--

привет момичета аз отдавнааа не съм писала тук и сега влизам да ви подразна :P и да се похваля, че на 31 май, аз и моят мил бяхме на сватба на братовчед ми и понеже много се обичаме, и ще се вземем някой ден(дай боже), взех че аз хванах букета ,а милото жартиера :yes: :chee:!Голям смях беше...та така ще се женим то е ясно, самодето не знам кога... :[ако успея да кача снимки ще ви покажа как се бях нахилила като тиква :bigthanx:

Здравейте, много отдавна Ви чета, но вчера се регистрирах. Извинявам се за въпроса, но живо ме вълнува, за да знам какво да правя с връзката си.
И така след 2 неуспешни връзки от по 5 години се оказах вече почти на 26 години. На една командировка се случи нещо прекрасно с едно момче. Живеем на 500 км един от друг, но той изостави работа и семейство и след няколко седмици дойде да живее в нас. И така вече 4 месеца. Притеснявам се от много неща: съседи, близки , роднини и така......
Говорим си за тези неща, но нищо конкретно, как стана при ВАс?

Нашата връзка беше на 4 години и два месеца, когато се оженихме! Решихме го спонтанно и за по- малко от два месеца организирахме всичко! Аз обаче отдавна си мечтаех да съм булка и знаех, че ще се омъжа за това момче от самото начало почти!!!

Другея месец навършвам 26 години, не че е пределна възраст, но се страхувам от пореден провал. Незнам дали ще имам време да се опознавам наново с някой друг. С годините ставам все по-недоверчива *crazy*

mimka25  то гаранция никога няма =]
при нас така стояха нещата - ходихме 2 години и може да се каже, че без родителите ни всички одумваха, клюкарстваха и т.н. в началото не обръщахме внимание, но по някое време всички клюки и притеснения си казаха своето и се разделихме. просто сами си провалихме връзката заради глупости.

след 1 година случайно се срещнахме /не се бяхме виждали до тогава/, 2 дни по-късно заживяхме заедно и ето, че 1 година и 8 месеца по-късно сме женени.

съветът ми е не се притеснявай кой какво говори, данък обществено мнение все още не се плаща. просто се опитай да забравиш страховете си, опитай се да не се вглъбяваш в темата брак и се пусни по течението поне за малко. ще видиш, че нещата ще се наредят сами.

желая ти успех и пиши, ако има развитие  @}->-- *THUMBS*

Аз познавам доста хора, които след дългогодишни връзки се разделят. След това срещат някого, ходят около година, а дали има и толкова и бързо, бързо се женят! Незнам каква е причината, само мога да гадая, но за себе си мога да кажа, че след една година връзка със съпруга ми аз знаех, че искам да се омъжа за него. Според мен това е достатъчно време за да прецени човек, дали дадената връзка има бъдеще! И без това истинското опознаване започва след брака....

Здравейте ,момичета ! Ако знаете как чаках да ви пиша отново тук вече с хубава новина :bravo:
 И аз вече си имам официално предложение с пръстен  8P   
Посещавам форума сигурно от две години вече и досега само имах въдможност да се потопя във вашите емоции и сватбени вълнения като неофициална булка в форума и научих много и сега ще използвам наученото  @}->--
А как  ми е предложил ....ще разкажа в темата за това  :)
Надявам се ще помагате да организирам едно чудесно празненство @}->--

Честито мила, много хубава новина  :)
На Коледа стават чудеса :)
Много да те радва любимия, да те обича слуша и уважава.
С интерес ще проследя другата темичка за предложенето :)

Ехааа, ЧЕСТИТО!!!!!  *YAHOO* Всичко най-хубаво ви пожелавам, а на останалите, които чакат все още предложение им стискам силно палци да е по-скоро от колкото очаквата!!! @}->--

Момичета,най-накрая и аз се отписвам. :danceg: Имаме си вече дата - 6 септември 2010. Дано всичко е наред и да изживеем една прекрасна сватба!

Хей много хубава датичка сте избрали!!!!  Ние правим две години тогава!!!

Честито  sweet_anita   @}->--
Сега започват прекрасни моменти на подготовка и вълнения :)
Аз още съм си в клуба, до кога ...... незнам =]

Благодаря ви много,момичета! И ние си харесваме датичката,която няма да е само Съединението на България,а и на нашите души! Дано да се получи голямо празненство и един незабравим спомен.Като си помисля само колко чакахме,дано да си заслужава!
Мименце,дано скоро и ти да се отпишеш от клуба! @}->--

Ха, тема за мен.
Имам пръстен от 1. 1. 2010 година.
Следващото лято ни предстои сватба, но сме в чуденка за датата. И на 2-та ни се иска семейният ни живот да започне на датата, на която сме се целунали за 1 път, но се пада понеделник.
Не мислим да имаме църковен брак, защото 200 лв ми се виждат прекалено за църквата, която ми харесва, а и не отдаваме голямо значение на църковния брак.
Така след това въведение се чудим как да организираме нещата, защото не ми звучи добре срещата да е в ресторанта като гостите няма да видят никаква церемония.
Може ли да ми помогнете с идеи?

Аз се записвам тук...с надежда да получа дългоочаквания пръстен от моето любимо момче  @}->--
 :girlhide:

Здравейте момичета, отдавна чета форуми по тази тема.И реших и аз да разкажа какво ми се случи

С моето  :sunshine: миналата седмица говорихме и му заявих,че съм си избрала дата и за годежа и за сватбата.Не възрази и каза само че има време,и ме обичал и без тези галимаций.
Което за мен означава "ще има да чакаш".  :(
И зададе въпрос какво се преви на годеж,и аз му разказах ама забрави от вълнение  :ashamed: и притеснение за пръстена и че трябва да ми предложи.А когато ми изтърси "ама не  забравяш ли нещо .............да падна на колене е да ти поискам ръката..........И аз патката се засрамих и му казах .........ми да  :ashamed:.... Вместо да ми кажа да така се прави
Съответно на мен ми стана гадно и прекратих темата.Но се питам как може да прави всичко за мен,как може да изпълнява всеки каприз,и винаги да е с мен  :pullpigtails: Вече 3 години и на дете да е съгласен,а да го срам да ми поиска ръката  :GROAN: ,като знае че аз много искам годеж.
Само се моля скоро да се усети и най накрая да си имам пръстенче.Не знам ама май изглеждам на разглезено момиченце  :) :) :)

otiroz   :welcome-2: в клуба!
Аз съм в положение като твоето. ДА ти кажа не изнасилвай нещата, всяко нещо с времето си.
Сигурна съм , че той много добре знае какво и как да направи-но мъжете са такива :P
Стискам палци скоро да получиш мечтаното предложение и да се включваш активно д другите темички :)

Мименце  *THUMBS* много ти благодаря
Да ти кажа аз съм си такава когато искам  нещо , е ад ако не го получа.
Но ще потърпя  сватбата ще е на 22.07.2012 това вече се знае.Малко далеч ама аз сега си сабирам информация.Първо маи ще стана кума а после ще действаме ние  :danceg: :danceg: :danceg: :danceg:,като предобием малко опит.Че така като гледам не е никак лесно  :)

Здравейте , от доста дълго време чета из форума и реших и аз да попиша малко . С моя приятел сме заедно от самото начало разделяли сме се за най много седмица и това е било заради лекции. В началото ми пусна мухата в главата за свадбата и аз сега толкова много искам поне да ми предложи а не само като идея обаче не та не , а дори живеем заедно , но вече за свадба не става и дума, преди му намеквах така леко обаче пак също даже вече почти и аз се отказах още има някаква малка надежда но не е както преди  :'(

lubov4eto

Защо не му намекнеш ти за сватба, например му задай въпроса м ,,как вижда бъдещето ви занапред,, , ,,дали иска семейство,,, подчертай че един вид си ,,старомодна,, и че не премаш вечно съжителство без брак... За да не го стресираш не му говори за деца, а затова че заедно трябва да градите бъдеще, евентуално и покупка на ваше жилище и ,че ако се ожените има префиренции за млади семейства  :) В този дух му говори ;)

Точно май в това е проблема защото той когато леко намекна и аз почнах май повече да намеквам и можеби за това се дърпа  :( Почти постоянно му давам някави примери за наши приятели и даже той от време на време ме пита " ще се омъжиш ли за мен " но без пръстен без нищо официално и аз вече му казвам "не" :[

Аххх ти ако чакаш и пръстен и офицялно предложение,при условие,че живеете заедно... не мисля..
Хващай го момчето кажи му ,,да,, време е да се оженим и да си плануваме живота, бади твърда и серьозна... и ,че не го ли напарвите сега... след време въобще пък няма да се бракувате... Най-малкото женитбата е уважение към жената, да не стане като на една позната която роди без да са женени... и приятеля и идва да види детето и една сестра и казва ,, браво ,,ма,, завартя се из коридора и намери някой да ти препознаее детето,,  :angry:

Да не би като му казваш "не" да помисли, че не искаш? И с моят приятел винаги сме се шегували на тази тема. Още на втората година каза "хайде, няма ли да се женим?" ей така уж на шега и аз му казах, че е раничко още (тъкмо се бяхме преместили заедно да живеем) и аз исках да видя как ще потръгнат нещата. След като потръгнаха на няколко пъти "намекнах" и пръстенът си дойде без да подозирам. *YAHOO* Но щом твоят приятел не е твърдо против брака и те подпитва без пръстен, според мен няма какво да се притесняваш. Всяко нещо с времето си...Пък може и сега да събира парички!  :P

И да "намекваш", и да не "намекваш", когато той не го почувства отвътре и не го поиска, кел файда. Насил ахубост не става =].

I az da se zapisha tuk :) ot pochti 3 god sme zaedno, ot edna jiveem zaedno. Miloto se premesti na drug kontinent(usa) zaradi men, no izobshto ne govori za svatba. Samo vednuj mu namehnah i to mnogo leko, a toi taka otkloni temata,che poveche niama da posmeya da ya povdigna.

Mislia,ako ne mi predloji to proletta/liatoto da se iznesa i da jiveem otdelno. Niama da kusame, prosto shte jiveem otdelno. Mnogo e mil, pravi i bi napravil mnogo za men, no za svatba mai neiska i da chue.

Bih ocenila vsiakakvi suveti. Predvaritelno se izviniavam za latinicata, probvah na kirilica, no mi triabvaha 3-4 min samo za purvoto izrechenie- toest shteshe da mi otneme  1 chas da napisha edno sredno dylgo suobshtenie.

Моля ,пишете на кирилица!

Аз се чудех дали аз да не взема да му предложа ама някакси не съм си го представяла точно така и изглежда всеедно съм много изпаднала  :girl_impossible:  ;) . Давам му примери с едни наши приятели който са сгодени от 4 години почти 5 и още на са женени ,а детенце чакат и все му казвам , че аз няма да съм като момичето така без брак и дете  :)

lubov4eto Съжелявам,че се намесвам в темичката ви,но и на мен ми звучи много "закъсало" ти да му предлагаш.Аз лично,не бих го направила,въпреки,че има такива случаи. :\ Ако усещаш,че нещата нса насилени,по-добре недей. *THUMBS*
Желая много успех на всички дами,дано скоро половинките ви се осмелят  @}->--

аз не прочетох темата по-нагоре.. обаче.. аз предложих на годеника ми.. малко го преварих, щото той кроял планове да ми предложи ама.. каквото такова ..

Аз лично не виждам нищо лошо в това жена да предложи, в днешното време повечето жени са до толкоз еманципирани,че някой са ,,повече и от мъже,,.  Та колко време да чака ??? Година ,пет ,десет.. При условие,че са толкоз време заедно и мъжа не и предлага, какво тя вечно да чака ли....Все пак трябва да се повдигне тази тема,за да знае тя как да продължи живота си... След 3-ир4-ри годишна връзка, ако мъжа откаже брак,, не виждам смисъл да се продължава...но най-добре да се изяснят нещата ,кой в каква посока гледа. А не да си го чакаш 10-т години, я предложи я не... и деца трябва да се раждад, а след една определена възраст вече е по-трудно...Така че смело напред  :)

lubov4eto , аз те подкрепям.  *THUMBS*
Една връзка трябва да се развива. В определен момент трябва да сте на ясно кой какви планове има. Ако твоя любим няма намерение близките години да се жени и да прави деца, то трябва да го знаеш сега и да се преориентираш. Както и той трябва да знае, че ти държиш на семейните ценности.

Да и аз съм на мнение,че не може да се чака вечно,но все пак след като са толкова време заедно,би трябвало жената да е наясно с каква нагласа е той-дали да очаква нещо или не.Ако той е зле настроен към брака и виждам примерно,че не желае да се "бракува" бих прекратила връзката,а не бих му предложила,само и само един вид ултиматум.Така за мен си ще знам,че нещата са насилени.Но ако виждам,че примерно и на него му се иска,но има някакви други притеснения,не бих се поколебала :)
Мнението ми бе по повод поста на lubov4eto,понеже тя в него казва,че би се чувствала един вид "закъсала".Едно предложение за брак,не би трябвало да се свързва с подобни чувства.
Това е от мен момичета  @}->--

Сложен си е този въпрос, момичета! :( Както казва carlyangel жената би трябвало да е наясно дали мъжът има намерение да сключва брак. И ако той го няма предложението не е изход от ситуацията. Ако обаче тя не е наясно, според мен трябва да се проведе конкретен и сериозен разговор за доизясняване на отношенията. Както постоянно си говорим с моят приятел, изходът от проблемите е само един: "разговори, разговори, разговори...". Иначе има някои мъже, които просто имат нужда да осъзнаят къде се намират, както се казва. Не знам дали сте гледали как Нети предложи на Дони! Беше супер романтично и чаровно! Той май наистина е имал нужда от подсещане просто. На мен много ми хареса как се получи при тях. Но всяка ситуация е индивидуална. Аз например си исках да ми предложат, защото такава ми беше мечтата и си държа на мечтите. Малко съм инато!  :sarcastic: Добре, че мъжът и той е на моето мнение.

Моят пък се оправдсава в парите не че ако иска не може да отдели. За сега мисля да изчакам с предложението имаме още време да видя как ще постъпи натам ако няма развитие ще го питам какво си мисли да прави не че не съм ама за сега ме устройват отговорите нищо че са малко в по далечно време :DANCE:

 :)lubov4eto, не се притеснявай, мила. Може просто да изчаква. Много мъже имат нужда от време. Те са си малко  :boy:.

Спокойно на мен милото ми предложи след 6 години "ходене по дискотеките и кръчмите" :). Незнам той ли не бързаше на мен ли не ми се искаше, но когато му дойде времето човек го осеща. Вече знаеш какво искаш и ако човека до теб не е на тази вълна.... ами незнам или се слага край или поне трябва да се даде почивка, за да може всеки да реши кое му е важно.

Аз съм попадала и друг път на тази тема, но мислех, че е от сорта на бебеправещите и никога не я отварях. Сега чак съжалявам, че съм пропуснала толкова време да я чета и да участвам в нея (активно!). Искам да се запиша сега и с удоволтвие ще чета от сега нататък. :)

За да не е много  :offtopic: - аз не бих предложила. Вече съм почти 4 години с моя приятел, живеем заедно от толкова и имам не само желанието вече, а и нуждата да се оженим и да направим следващата крачка. Но ще чакам той да го предприеме. :)

А колко време би чакала още? Поне обсъждали ли сте темата за брака и дали той иска такова нещо и кага? *db*

Ох, колко мило, че се хващаш за мен! :)
Обсъждали сме темата, по-точно в повечето случаи аз я обсъждам, а той мълчи. Аргументите му иначе за момента са, че нямаме пари, не сме самостоятелни, не сме готови (по-точно той не е готов), има време! Но той тази година завършва и се надявам, че след нея ще започне да гледа на нещата от другия ъгъл. А между другото преди около 2 години ми беше обещал да ми предложи април 2011, така че аз тайничко се надявам, че може да се случи, защото не ми писва и да му го напомням.  :funny: А колко бих чакала аз? Може би бих чакала, докато стане, докато ми предложи. Не бих се разделила с него, защото е несигурен и нестабилен, ще изчакам да стане готов. Така или иначе насила хубост не става.

,,Ох, колко мило, че се хващаш за мен! ,,

Надявям се,че не съм те засегнала с нещо  @}->--, питам те тези неща защото 2 мои приятелки така си чакаха станаха по на 28-29 години, и подеха темата вече тогава...,като преди това пак бяха говорили и те им казали - сега няма пари като намеря по-добра работа ...А техните ,,гаджета,, - било им рано... :angry: 4-ри годишне връзки - рано било... Просто много се дразня на такива мъже, поне като обещават нещо да го изпълняват. Едната се раздели с него, другата му постави ултиматом, че или продължават заедно като семейство или се разделят и че тя иска семейство и деца. Знам може да звучи тъпо това,крайно, на някой мъже може да им трябва ,,тласък,,, кураж... незнам... Дай им на мъжете живот до 35 и не ги търси... такива са мойте наблюдения...трудно се решават...
p.s. Та мен ако питаш ,ако не ти предложи април, избазикай го дали си спомня какво е обещал. ;)
p.p.s. Парите не са оправдание за това, има и много скромни сватби 10-на човека например,но много хубави, бях на една такава  ;) :nazdrave:

Не си ме засегнала, а напротив - стана ми много приятно!  @}->--
И да ти кажа изобщо не си спестявам приказките на тази тема, за април месец също. Нямам перде на устата. Но той като че ли свикна.  :funny: Не знам! Не мисля, че е тъпо това с ултиматума, и аз смятам, че мъжете имат нужда от тласък и то не малък. Но аз още изчаквам, не взимам толкова крайни мерки.
А относно сватбата с 10 човека. Не искам такава сватба, колкото и подло да изглежда. Аз мисля, че сватбата е основно купона, забавата в ресторанта. Това да покажеш на всичките си близки, че си направил крачката и да ги почерпиш по случая. Сватба в малък кръг не ми се нрави. :)
А ти също ли чакаш заветното предложение?

Аз съм омъжена от половин година вече, но още в началато ни на връзката бяхме на ясно кой какво иска и кога го иска...  :[ Въпреки,че незнам колко двойки си говорят в самото начало за такива неща, но след 3 годишна връзка се оженихме, той спази ,,обещанието си,,  *THUMBS* Аз също съм за по-големи сватби от 10-т човека, на наща бяха 80-т, но родителите ни поеха сватбата. Сега мога да кажа като омъжена, че сме някак си по-спокойни и 2-та и гледаме да си градим стъпка по стъпка семейството. Въпреки,че емоциите по сватбата ми отминаха още влизам в този сайт, да помагам и ,,подтиквам,, }:-> други 2-ки към това голямо и щастливо и радостно събитие. ;)

Аз също си говоря за сватба ушким на базик :funny: . А искам сватба само заради купона може да не е толкова голям някаде около 50 човека искам  :[  :funny:

Предтекстът за пари ми се струва, че в превод означава - "глей' си работата". Човек има ли желание, намира и начина и средставата. Примери има много в този форум, а и извън него.
Едната ми братовчедка и половинката й са на 22/23 г. Живеят с мисълта, че са един за друг и ще споделят живота си, но всеки живее с родителите си и учи. Но те има съвместен дългосрочен план - лятото ще започнат работа и до края на последната година в уни да съберат малко пари, с които заедно да излязат първоначално на квартира.  За мен това е нормално за една връзка. Разните му там недомлъвки, и глупости за липсата на пари.....това си е чисто отбиване на номера.
За 6 месеца можеш да прецениш, дали даден човек е за теб. Ако и двамата сте на едно мнение - градете нещо заедно. И преди съм го казвала, една връзка постоянно трябва да се развива и да се променя, за да бъде щастлива и дълготрайна. Тук годините и статусът не оказват влияние. Познавам и 20-годишни, но женени. Не плануват да имат деца близките 5 години, защото имат други приоритети за развитие.

За това мили момичета, дайте си сметка, дали връзките ви се развиват и дали имат бъдеще, за да не събудите изведнъж на 30, но сами. Хиляди са случаите на многогодишни връзки, девойката чака своя миг, а момчето просто не е искало да е само през това време. Среща жената на мечтите си и за 3/4 месеца сключва брак с нея. Дългогодишната му партньорка дори не може да осъзнае кога и какво е станало.
Моля ви, не слагайте розовите очила. Той или иска да е с вас и от сега правите планове за бъдещето, или просто сте му временното забавление. Ако не ми вярвате, попитайте ваши мъже познати, приятели, роднини.

lionelsa
Много добре го каза, подкрепям с 2 ръце поста ти.... :goodpost:

 :) Аз не мисля, че жена на 28-9 години е "закъсняла". Живеем във време, в което имаме право на много по-голям избор и развитие. А и връзка на 4 години не мисля, че трябва да бъде пришпорвана към брак. Предишната ми връзка беше 4 години и половина, обичах го много, но не съм си и помислила за брак. Човек има нужда да узрее най-вече психически, да се оформи като личност, да натрупа житейски опит и да улегне. Особено мъжете! Прибързаните бракове често приключват зле (съвсем не всички, разбира се, но рискът е по-висок). Жените често бързаме, основно от някакъв страх, като че ли. Мисля, че е време той да изчезне, според мен.  :girl_wink: Съгласна съм с lionelsa, че трябва да си дадем ясна сметка вместо да напъваме, но не мисля че това, че даден мъж не иска да се жени означава, че не прави планове за тази жена. Той просто не си пада по брака. Хората са различни. Познавам ужасно много дългогодишни двойки, които живеят без брак. Не мисля, че някоя от нас смята, че брака е това, което прави едно семество такова. :) А и липсата на пари не е задължително да е оправдание. Аз също не искам малка сватба и докато нямаме средства за такава каквато искам нямаше да се оженя. Разни хора, разни идеали! =]
Така, че момичета бъдете наясно със себе си и мъжете си, но съвсем не ги пришпорвайте, не се отчайвайте, и не мислете, че щом не искат още да се женят значи не ви обичат. Това може да направи така, че да ги изгубите!
Успех на всички! @}->--

            Здравейте.Хайде и аз да дам едно противоположно мнение, малко да поразсъждавате.Много от вас обвиняват мъжете в нерешителност. А колко се замислихте над факта, че мъжът също очаква опора от вас, и ако не ви предлага, дали пък не я вижда и усеща? Относно коментара, как на 30 може да си останете сама, когато мъжът си намери жената на живота - че какъв е смисъла да се жените ако тази жена не сте вие? Самото предложение за брак нищо не значи, и не е гаранция за нищо.Това което ви е нужно не може да се види и докосне, то трябва да се усети. Иначе.......... последствията не са тема за този форум. С тъга бих ви споделил, че всяка година имам по една несъстояла се сватба. За причините никога не питам.

Здравейте,
Подкрепям и двете становища по разразилата се тема, но най- вече това на Lionelsa. Не трябва обаче да се пренебрегва това, че има и различни хора. Много е различно обаче дали мъжът не иска по принцип да се жени, не вярва и не харесва института на брака, или по принцип иска, но не още. Защото ако е първото и момичето с което е иска брак е редно двамата да изразят вижданията си и своевременно да преценят какво ще правят- единият ще направи компромис и ще се оженят или няма да го направят, но другият ще се примири наистина, а не да се терзае и съжалява за избора ... а другият вариант е да се разделят, понеже за мен виждането относно брака и семейството е много важно и основополагащо и ако има разминаване там, пак казвам според мен, не може да има здрава и пълноценна връзка.
Да ви споделя моя опит: милото беше от тези мъже които по принцип не отричат брака, но считаше че не му е времето, а понеже го познавам достатъчно знаех че не е обеден че аз съм жената... да си дадеш сметка за подобно нещо е много тежко, но според мен след продължаваща повече от 3 години връзка това е 90%-та причина. Та, усещайки този факт и притеснявайки се да не се окаже че сме "пропилели" 4 години от живота си, без да искаме да станем семейство се стигна до сериозно притискане от моя страна. Аз считам че след известен период от време, който лично за мен е 3 години трябва да се вземе съдбовното решение. Нашето беше да стане семейство  :bravo:, още е твърде рано и естествено не съжаляваме.... много се надявам моя натиск никога да не се отрази на отношенията ни  :gu6: :zaglejdane:
Така че "дерзайте мераклии" и според мен оказвайте по-сериозен натиск, понеже мъжете с възрастта стават все по-нерешителни  :P

Хайде и аз да се цопна тук с противоположно мнение на повечето жени. Май моето се припокрива с това на Deliysky, но да го изкажа от гледната точка на жена.
Първо, смятам, че това определение толкова години и толкова месеца заедно въобще не е миродавно, защото много зависи например от каква възраст са хората заедно. Ако са двойка от гимназията още, ми те след 2-3 години ще са на по 20-21, едва започнали да учат висше, вероятно изцяло на родителски разноски и т.н. - еми, не мога да се съглася, че им е "крайно време" да се женят. И в този случай е съвсем нормално мъжа да иска да си стъпи на краката, да стане самостоятелен и тогава да се нарамва да гледа семейство - и това не е въобще лошо мислене от негова страна, напротив, много е трезво дори. 
Като цяло всичко е относително и индивидуално във всяка връзка. Мисля, че всяко момиче е в състояние да прецени мъжа до себе си, след като тя самата счита, че е време да се женят и това е мъжа за нея - дали просто не е фен на брака, дали не иска да бърза по някакви причини или е с нея временно, без сериозни намерения. Ако е първото - да се разберат как ще продължат без недомлъвки, ако е второто - да разбере защо той не бърза и да му влезе в положението, вместо да го притиска и той да "избяга". Ако пък е третото - по-добре да приключи връзката, след като тя вече желае брак, така или иначе тя е обречена и не виждам смисъл да се женят и да се развеждат след много малко време.

Според теб колко мъже тепърва ще се започнат връзка с една 30-т годишна жена или ще предпочетат някоя доста по-млада....Определено на тази възраст жената не е закъсняла, но пък ,,ухажорите,, почти ги няма, те гледат по-младото.... А ти колко пъти по 4-ри години би прежалила от живота си да ,,узрее,, мъжа...?
Жени знайта си цената и не робувайте на стари догми,че видиш ли трябва да го чакаш той да се реши....Младостта не е вечна, и не мисля,че най-добрия начин да я изживееш е ,,чакането,,!!!

Момичета, а не ви ли се струва, че много от вас започват да мислят за сватба и да се тревожат, че едва ли не изпускат златния момент в живота си, защото четат тук във форума непрекъснато за други булки, за други годежи, за бременности и т.н., защото се сравняват или защото им липсва романтиката на едно такова голямо събитие? Не се заяждам, просто ми се струва и по себе си съм изпитала подобно нещо. Преди година и половина неосъзнато, но непрекъснато гледах как хората си имат хубави отношения с нормални партньори, приготвят се за сватби, правят планове за деца, а аз имах само работата си и се бунтувах срещу това, че на мен не ми се случва същото, питах се защо всичко е несправедливо и такива глупости. И постепенно в разговори с други мои познати, установих, че всички четем за чуждите събития и приемаме сватбата и това да ти се случи невероятна любов едва ли не като право, което ни се полага, пък то не е така. А такова усещане те кара да се чувстваш несправедливо ограбен, въпреки че е последица единствено от това, че се сравняваш с другите хора и си заложил някакви срокове за изпълнение в главата си. В крайна сметка нали всеки си има свой път и развитие, както и време да му се случи всичко в живота?

Вярно, ако връзката ви с някой не ви удовлетворява или той не ви прави щастлив, то бъдете смели и останете сами. Но ако имате истински романтични и радостни моменти с този човек и живеете щастливо, защо да страдате, че не сте се оженили точно тази година или че той не е направил мечтаното предложение, ако само това не достига? Всъщност дали мечтаете за сватба точно с този човек или по-скоро искате да сте булка? Защото ако е така, то няма смисъл да притискате някой, който не е готов. Смятам, че всички неща, постигнати с ултиматуми, не са нито подбутване, нито начин да накарате другия да стигне до прозрението, че трябва да се ожени. То това разбиране или си го оформяш у себе си в живота си с точно определен човек, или не ти е небходимо все още. Моето разбиране е, че сватба се прави, защото точно двама определени души искат толкова много да са заедно, че го показват и на всички други по този начин. Ако ще се прави само, за да сме като другите и да не пропуснем да сме имали сватба в живота си, то не подчиняваме ли себе си на обстоятелствата, вместо те да се подчиняват на нас? Не разбирам мненията, които дават сватбата като абсолютна стъпка в живота, която ако не направиш, все едно не си се развил. А съм хората, които подкрепят брака, не просто съжителството. Повече от всичо обаче вярвам, че по-важно е да знаете дали сте щастливи, отколкото дали сте "развили" връзката си и сте стигнали някакво ниво, което е само ваше вътрешно. Ако говорим само за това да му покажете, че искате да се ожените за него и това да му трябва, за да се реши, ОК, но ако го подбутвате "да се сеща да се жени", въпреки  усещането му за връзката ви и колебанията дали вие сте жената, то това не е ли вече малко егозимът на жените да постигнат своето на всяка цена, защото си вярват, че винаги са прави и знаят кое е по-добре за всички хора?

Аз лично, не вярвам в разделението по полове и възрасти. За мен единственият показател е житейският опит. Съгласна съм напълно, че е важно да знаете взаимно разбиранията си за брака и бъдещето, но над всичко са конкретните обстоятелства - вие ли сте жената, той ли е мъжът... Ако това не е така, потърсете човека, който наистина е за вас.

П.П. Три мнения, докато пиша, сигурно се припокриваме.  :girl_wink:

П.П.С. Те и мъжете си имат цена. Освен това не мисля, че неомъжените жени пропиляват живота си в чакане. В крайна сметка, ако си с неподходящия мъж, ако ще на врата си да стъпиш, няма да си осмислиш живота със сватбата с него. ;)

Много се радвам в името на раждаемостта в България затова, че малко мъже четат тук. Защото тези от тях с по-слаба психика/по-малокултурни/по-нерешителни най-вероятно ще провидят вселенски заговор в повечето от постовете и ще решат, че жените са изчадия адови, които нямат друга цел в живота, освен да се омъжат, за да станат булки, като за целта са готови да манипулират и притискат до смърт мъжа до тях. И, ако не успеят, да го зарежат или да го предизвикат, той да ги зареже. А дали е така? Това ли трябва да си мислят те?

Повечето от вас дали осъзнават, че бързайки да станат булки (т.е., да сключат брак, защото често пъти някои младоженци и булки не си дават сметка, че всъщност не правят сватба, а сключват брак с последици за цял живот), всъщност доста играят срещу самите себе си? Защото по този начин може би се обвързват с човек, който няма желание да остане с тях дългосрочно или с когото те скрито нямат такова желание. А каква е гаранцията че, ако се ожените за въпросния, няма после да минете през процедура на развод? А когато има и деца? Ама, не, нищо, дай, юруш, щото годинките си текат, аз да се поомъжа, че зер, хората почват да говорят... И после, защо има толкоз много разводи в България? Ами, защото юрушът при взимане на това решение води често и дотам, макар че има много примери за бракове, сключени без особено опознаване и обмисляне, които са издържали и издържат и до днес.

Проявление на този юруш често пъти са и сватби от по 300 човека, струващи 20 000 лв., които после три семейства (сватовете + младоженците) изплащат години напред, вместо да концентрират финансов ресурс и да се опитат да го управляват за благото на всички - бизнес ли ще правят, дете ли ще гледат, в опозиция на това да пръскат всичко за един-единствен ден... Според мен, да дадеш своята годишна заплата за сватба, ако нямаш спестени поне толкова, а го направиш на кредит, е лудост, която не мога да си обясня с нищо, освен с желанието да направиш богати банките и ресторантите. Нямам друго обяснение. Не говоря за случаите, когато имаш много по-солидни доходи или спестявания, а за случаите, в които спестяванията и на двете семейства отиват за този един-едничък ден, а на това отгоре се тегли и кредит.

Но, да не се отклонявам. По-сериозната ми идея е, че не трябва да се изтъргува това да си щастлив за години напред срещу това да си в бяло за един ден и да ти направят 500 снимки. King for a day, fool for a lifetime, както пееха едни мои любимци. Замислете се. Получаваш един период на внимание, за един миг сте в центъра на вселената (защото такава ни е цивилизацията и защото такава е булчинската индустрия - те на този ваш стремеж разчитат, за да правят пари). А губиш пътя си или го правиш трънлив, трънлив...

Не съм против брака, нито против сватбите. Напротив. Подчертавам мнението си обаче, че когато те се превърнат в самоцел заради възраст, заради хорското мнение, заради желанието да бъдеш булка, не винаги следва добро. Аз усетих потребност да сключа брак още през миналата пролет, след като с вашата мила съфорумка бяхме заедно около 3 месеца. Преди това съм имал и краткотрайни, и дълготрайни връзки, но никога не съм чувствал потребност да го направя. И никога, включително и от Денката, не съм бил подбутван. Това подбутване до добро не води, ама, вие си знаете. Манипулиращият често пъти не успява да предвиди резултата от собствената си манипулация и после се чуди, откъде му е дошло. А е имал възможността да остане сам, да рискува с друга връзка или просто да не насилва тази, която има в момента и да й даде време.

Нищо лично към никой, че тук има доста дами, които разглеждат всяко мнение, различно от тяхното, като кръвна лична обида.

Звездице,  @}->--

 От цялата тази дискусия си правя следния простичък извод-трябва да преценяме добре връзките си, партньорите си и самите себе си. Никой не е виновен на човек, който е влагал илюзорни надежди в отношения без бъдеще. Някой ви заблуждава, говори ви всичко, за да ви задържи? Ами това иска, защо му се връзвате щом не сте удовлетворени от развитието на връзката ви? Любовта е прекрасно нещо, но не е единственото необходимо за един брак. Както се казва в една стара поговорка:"Който се ожени по любов ще има бели нощи и черни дни". С това имам предвид, че при една двойка освен прекрасните чувства си е нужен и здрав разум  :)

 П.П. SamVimes е прав. От своя съпруг, от баща си, много приятели знам, че един мъж взима решението дали иска да изживее живота си с една жена или не за отрицателно време-дни, седмици, няколко месеца. Не е задължително със сключен брак.
 А да! Не подценявайте желанието на мъжете да осигурят финансова свобода на себе си и жената до себе си. Мисля, че и те ще потвърдят, че това е едно от основните неща за тяхното самочувствие като мъже.

SamVines не съм съгласна с теб.
Първо въобще не става въпрос за натиск заради годините или заради хората. Въпросът е съвсем различен, когато вече двамата са обсъдили темата с брака и той и казва ,,да мило ще се оженим скоро ти си жената на живота ми,, и видиш ли това скоро не идва... годините си минават, а той даже не се сеща какво е говорил...колко да чака жената...Относно разводите не мисля, че повечето са на основа притискане на младоженица за брак, а видиш ли станала белята хайде да се женем, ама кво отва че се познаваме от месещ ,два.... За сватба 300 човека не съм чула и видяла такава ,освен ако не някоя турска те събират по толкоз народ. Относно самата сватба,всеки си решава колко парички да отдели, може и с много скромен бюджет да се мине...
Идеята е съвсем различна,това че мъжете не мисляг като говорят и не им дреме какво обещават и как се кълнат в любов,затова много жени остават излъгани!!!  Лесно им е  на тях и на 45 могат да станат бащи...докато при жените доста трудно...

 fashion, добре, мъжете обещават. Ами жените като видят, че само това правят, а реално нищо не се случва? Кой им е виновен на тях? Ще бъдат заблуждавани 1-2 месеца до 1-2 години, ама чак толкова много време, че да са си пропиляли младостта? Пак го казвам-за една връзка не ти трябва само сърце, а и очи, уши и здрав разум.
  В живота е така-хората ти казват това, което искаш да чуеш. Малко са достатъчно коректни, за да не го правят.

Michelle, да така е те са си виновни, затова като види ,че нищо не се случва да не продължава да чака а да вземе нещата в свои ръце. Но познавам много жени които си чакат ли чакат, защото ,,мъжа трябва да е инициативния,,. Права си ,че преди всичко и акъл трябва  ;)

Мисля, че подобно обобщаване като "мъжете това", "жените онова" не дава правилни изводи. Деца можеш да имаш и без да се жениш. Жени също лъжат мъже за сватби, пък чакат идеалния жених. А това, че никой няма да почне връзка с 30-годишна жена, според мен е абсолютна легенда. Друг е въпросът, че има по-малко варианти, защото хората вече са изкарали по една-две и повече сериозни връзки и са по-предпазливи.

Мисля си, че просто хората не бива да се женят по принуда - обществена, от половинката или според обстоятелствата. Нищо предизвикано насила, не е щастливо, защото не идва от сърцето и ума на тия, дето го правят. А това, че има хора, дето се лъжат, че ще се женят, няма какво да го коментирам. Ако с човека до себе си не си честен в намеренията си и чувствата, значи не е наистина до теб, оттам нататък вие си преценявате дали искате да го убедите да се жени за вас. Едно е да се разделите, защото той умишлено подвежда, друго е акопросто не е направил нещо, което сте си навили на пръста, че му е дошло времето. Но винаги е хубаво да се замислите дали искате да се жените точно за него или просто искате да изживеете сватба. Защото ако е второто, а мъжът не иска да е просто един персонаж в тая сцена, то няма какво да го притискате, представлението няма да стане по-красиво така.

... Пък и едно е да обсъждаш темата принципно, от позиция на времето и опита, друго е да четеш постове на млади жени на по двайсет и няколко години, които се притесняват, че това им е шансът и после - край, сами са до живот.  :\

Добре, макар да си ми сбъркала леко името, но нищо. Имаш си своето мнение. Само че никъде в постинга ти не видях, какво произтича от това, което си описала? ОК, заедно си с някого, обичате се, хубаво ви е, ама на него не му се жени. И какво? Това да сключиш брак някаква фикс-идея ли трябва да бъде, без която животът не се води живян или...? Обърках се малко. Т.е., ако сте на 80 и двамата вече и не сте се оженили, но сте си прекарали целия живот заедно, имали сте деца, направили сте пари и още се обичате... ама не сте се оженили.

И какво от това? Какво сте пропилели?  ;)

Оххх във всеки ми пост, обеснявам как не сатав въпрос да притискаш някой който неще да се жени, а такъв който ти е обещал и сте го планували .... а не е станало и жената се чувства излъгана.... Както и да е, спирам да се обеснявам ,,изтърках се вече,, :funny:

1. 30г жена никак не е за изпускане, тя е зрала( и още не е презряла), знае какво иска и какво прави.
2. Тези които гледат по-младите, вечно ще гледат там, даже и след като се оженят.
3. 4г. са предостатъчни за да се разбере , кой какво иска и мисли, ако не знаете, значи не сте си направили труда да разберете и не познавате човека до себе си.Тоест причината е у вас, не у него!!!
4. Цена има всеки, но това не е магазин МЕТРО.
5. Младоста не е вечна....... да НЕ Е, не я пропилявайте, оползотворете я и се омъжете тогава когато дойде момента.Тук съм напълно съграсен.
6. Мъжат както и вие иска в един момент да създаде семейство.Той също търси сигурност и опора.Замислете се и по този въпрос.Вие сте чудесна любовница, но дали вижда у вас съпруга?
7. Имаше по нагоре един пост - "да не ви използва само за забавление". Забавлението се прави от 2 души, още не съм чул 4г забавление и то само за единия.Щом сте 4г с него значи ви харесва и на вас.
8. Искате еманципация, получихте си я. Не се сърдете, че мъжете били нерешителни.Какво да решават, като всичко решанате вие.Затова понякога си чакате. Не чакайте, когато усетите момента, вземете нещата в свои ръце.Но деликатно.Е нямало я романтиката - ами да, няма я, няма как агнето да е цяло и вълка сит.
9. Относно последствията ( тоест разводите) - ДА много са. За съжаление малко хора (отнася се и за мъжете), осъзнават каква сериозна отговорност е това начинание. Това не е прищявка и купон. Това е огромна отговорност, децата ви ще платят скъпо един ден за вашите грешки. И то без вина. Не искам да споря с вас на тема колко сте отговорни или не. Резултата се вижда в Съда, в бракоразводния отдел.

 *THUMBS* Много яки попадения в последните изказвания! SamVimes, Деничка Звездичка,Deliysky  :goodpost:
За мен жена, която си знае цената и е доволна от нея няма да се страхува от каквото и да било! Ухажорите може и да намалеят, но какво лошо има в това да отсееш плявата? А и не смятам, че винаги жените преследват сватбата. Моят годеник я искаше много преди мен. Не си разваляйте отношенията заради нещо, което всъщност не го искате толкова, колкото една щастлива любов, а именно една рокля и хорското мнение. А и това за еманципацията е вярно!  Вижте Нети и Дони. Мисля, че нейното предложение не я е направило по-малко жена. Изяснете си отношенията и не се отчайвайте! :girl_wink:

Чета тук постовете ви и реших и аз да се включа в дебатите.Аз съм с половинката си от 2г и като някой от вас още от самото начало някак си тръгнаха плановете за в бъдеще, никой не притискаше другия ,просто когато бяхме заедно ,започвахме да обсъждаме къде ще живеем след време ,как ще бъде семейният ни живот и т.н.На 4-тия месец от връзката ни получих и предложение за брак, приех го, но се наложи да поизчакаме със сватбата ,точно поради финансови проблеми , но това не значи че не сме имали същите желания за съвместен живот.Просто трябваше време, за да ги осъществим.
Според мен още в началото на една връзка ,човек трябва да е наясно с това дали другия иска или не иска сватба и ако не може да се приеме решението му ,просто няма смисъл ,защото не можеш да накараш другия на сила да се ожени, защото ти държиш на сватбата.Все пак отношенията между двама души ,реално се знаят само от тях и за да изчаква понякога един от двамата ,значи има причина,която не винаги е просто опрадвания и не мисля, че една по дълга връзка преди сватбата (или изобщо ако няма такава)е причина човек да се раздели с другия.Понякога просто трябва време ,защото когато си имал някакви много силни разочарования в предишни връзки ,не смееш да се отдадеш на щастието и винаги си подозрителен и несигорен, но щом искаш да си с един човек ,нищо не може да го промени.Другото което ми сатна интересно е че за повечето жени на 30 се  смята че едва ли не са престаряли за започване на семеен живот .Ако един мъж знае какво иска ,той няма да отиде да го търси в някое момиченце на по 20,което още само за себе си не е ориентирано(поне по наблюдения ,повечето са така, естествено има и изключения).Аз имам позната ,която се омъжи миналата година и срещна половинката си 20 дена преди да стане на 37, но това не и пречеше ,сега вече е бременна и е на 38.Когато трябва нещо да се случи, то става не зависимо на каква възраст сме. :)

Няма възраст за любовта. А сватбата е решение между двама души дали искат това, или не. Аз съм на 30 години и този месец се омъжвам. Бъдещият ми съпруг е с 4 години по-малък от мен! Но това не е важно! Важно е дали се обичат двама, и дали искат да "остареят заедно". За всеки влак си има пътници, стига да си в коловоза.  ;)

Здравейте и от мен - една дерзаеща мераклийка...  :[

С моето съкривище сме заедно от малко повече от 3г...  @}->-- и от няколко месеца си чакам предложението... Ние още от начало го дадохме "на сериозно" - нямаме желание за кратки и безсмислени връзки. Та оттогава досега сме говорили безкрайно много пъти за събиране и деца, сватби, разпределение на гостите дори...  =] И...все си чакам... Нямам търпение просто, защото, както се спомена в не малко постове досега в тази тема - просто усещаш, че това е Човекът...  *INLOVE*

Здравейте на всички
Аз съм още нова във форума, но отдавна чета интересните теми и мнения, определено много ми бяха любопитни и интересни.  @}->-- @}->-- @}->--
Нашата сватба ще бъде май месец и започнахме приготовленията. Искам да кажа на всички момичета - аз съм на 33 год и случайно срещнах човека, за когото искам да се омъжа, живеем заедно вече от година и половина. Още от самоте начало знаех, че това е моят човек, а предложението за женитба дойде съвсем естествено от негова страна. Само дето аз не исках да ми купува пръстен ( стандартен, знаете злато с диамант и т.н.) защото ми се струваше клише. За това си харесах един смешен пръстен с лунен камък и ето ни сгодени.  8P
Това, което искам да кажа е, че любовта не познава клишетата. На всички желая успех и много щастие  :girl_wink:

Tsutsi, поздравления! .... най-вече заради това, че си срещнала ТВОЯ човек, а и заради предложението  :girl_wink:
На мен пръстен с лунен камък ми звучи много добре  *THUMBS*

И аз съм мераклиика, с милото сме заедно от 3 години и полвина, но връзка от разтояние и не ни беше хич лесно но на всичко се свиква, и продължаваме да се обичаме и да искаме един ден да сме заедно.

 Надявам се това да стане 2012 аз уча и живея в чужбина от много години и тази ми  е последна година, така че ако имам предложение си хващам куфарчето  и идвам към България заради него.
Началото на 2012 ще бъда в Бг за 3 месеца и се надявам да се сети хаха да го угрее вдъхновението, на всичкото отгоре ще има много поводи за това, имам рожден ден на 15 февруари, 14 февруари, нова година  абе.... дано се сети хахахах плюс това трябва сватба да се организира а от разтояние е малко по трудно така че силно се надявам да съм скоро с пръстенче.

 И разбира се ми се иска да е изненада хаха не че вече всичко не съм планирала  ама нека милото да си мисли че всичко е спонтанно, хаха на него така му харесва.
 И така мераклиика съм и си мечтая да бъда булка.   @}->--

Trapchinki, много ме кефиш!!!  :sarcastic: И аз като тебе всичко съм планирала, ама на моя не го огрява изобщо за сега. И аз чакам и чаааакам... Надявам се твоя да е по-умен и скоро наистина да си с пръстенче! И да се похвалиш дали се е сетил и каква е била изненадата все пак. :) Желая ти го от сърце, защото знам какво е усещането на мераклийката.  *INLOVE*

Ще ви споделя една схема която работи, за съжаление в някои случаи трудна за реализация. Заведете го на сватба, там в подходящия момент му поговорете на тема сватба, намеци малко и т.н. Схемата работи безупречно.Поводи като 14 февруари и рождени дни не вършат работа. Директното подсещане , също може да ви изиграе лоша шега. По голям успех ще имате вечерта в леглото, особено ако сте се постарали повечко( разбираи го отвсякъде, романтична вечер, еротично бельо и т.н.)

Значи сме две вече хахаах, радвам се че има някои който ме разбира и задължително ще се похваля. Той моя вече сам се сеща и хората около него постоянно му го напомнят, приятели познати все питат и подхвърлят. Аз преди мн бях досадна с тази тема за сватбата, и той много се нервеше и в момента в които спрях да му говоря за сватба, той сам си го каза и мисля че това също е добър подход към мъжете, защото колкото повече ги натискаме те повече се дърпат. Но пък е хубаво да знаят нашето мнение и че ги обичаме и искаме да създадем семейство с тях.  *INLOVE*

Отивате на вечеря някаде и там му го стоварвате  тои  да му мисли какво да прави :danceg:

Не е добър вариант -му го стоварвате и той да мисли какво да прави. Когато действаме по принуда и ТОЙ да мисли, в един момент може да се получи така че, сте принудили човека и той не е бил правилният избор за вас. Умната жена действа с мозъка си, а не го кара ТОЙ да се оправя някак си.

Сладурани, мен пък ме е страх от сватби. Като чуя Менделсон и ми става тъжно  *crazy* , за Ела се вие изобщо да не говорим... ами дайте кърпичките  :'(

На споменаването на думата сватба само до преди година ставах два тона по-бледа , а сега организирам ... офф думата си е страшна още, да я наречем "такова събитие". Даже много се радвам, но повече се радвам на факта, че си намерих половинката. С подпис или без... важно е в сърцето какво е, няма да ви изгорят на клада ако не се подписали я :) А ако толкова ви е мерак да се видите в бяло (и това е водещото във вашия случай), купете си една кукленска рокля и си направете фотосесия  *YAHOO*

Ако му е дошло времето и смелостта на вашия младеж ще ви предложи, ако не ви предложи съберете кураж и му предложете вие и нали знаете най-хубавите неща стават неочаквано :)

Здравейте на всички.  :)   Пожелавам ви през новата година желанието ви да стане факт @}->--.

Няма да се задържа много,защото едва ли ми е тук мястото. Но,понякога ми е приятно да поразгледам хубавите (пълни с радост) теми.

Може би само аз имам честта да живея с нещо като камък...даже няма как да го определя точно.

 :'( аз дори май няма какво да напиша.....

 Тея, много е тъжно това, което пишеш  :( Правилно ли разбирам, че от цялото си сърце мечтаеш за предложение да се омъжиш, но това все не се случва? Сподели какво те мъчи. Може би това, че имаш нужда да направите сватба и да си булка? Или е съвсем друго?

Тъжно или не,понякога това е истината.  7г - все нещо чака да се случи,винаги нещо е по-важно.
Като цяло е много дълга история,но като гледам колко време имам - мога да напиша книга.
Може би не мога да го нарека мечта,но имам желание - като извинение за най-грозното и грубо нещо, което и днес се чудя как преглътнах. Затова сега смятам,че колкото и да не му е присърце и не на дневн ред - имам право на 1 желание,което може би донякъде ще ми даде сили занапред. Но,вече си мисля,че и да се съгласи - то ще е насила?! 

Ами , малко тъжно, но ако това всичко е истина, защо трябва да се живее с такъв човек? Има ли смисъл? Вярно, едва ли отговорът е за тук. Може би ще чуем колко е сложна ситуацията, но ако няма перспектива, какво значение има колко е сложно или какви са проблемите?

Странно, аз никога не съм била в клуба на дерзаещите мераклии, но така като прочетох какво си написала мисля, че мога да разбера до известна степен какво чувстваш или поне какво искаш да кажеш. Но дали твоят човек въобще знае за всички твои мисли? Споделяла ли си с него, има ли място за разговор, дума, намек, искра желание?

Не знам дали трябва да ви отегчавам с проблемите си. Просто реших,че мога да споделя какво ми тежи. Дори и да не се промени и това ще преживея.
Споменавах,дори и директно съм повдигала въпроса,но до ден два всичко е забравено. Последната ми надежда си остана в 2011г.
За сега нямам идеи - няма всеки ден да напомням, да му намеквам или др.

Поздрави на всички @}->--

 Тея, сигурна ли си, че предложение за брак ще компенсира болката, която си изживяла? И която все още преживяваш, доколкото разбирам. Сватбата ти може да бъде приказно събитие и фантастично преживяване. Ала все пак това ще е само един момент от живота ти. Всъщност от бъдещия живот и на двама ви. Колкото и невероятно да се чувстваш в този ден, той ще свърши. Нима споменът за него ще оправдава предстоящи трудности и проблеми?
 Не мисля, че един сватбен ден трябва да го има като извинение за нечия грешка. Колкото и неприятно да звучи, според мен сторените грешки няма как да се поправят. Просто ги приемаш, опитваш се да ги разбереш и се стараеш да не допускаш  големи и тежки. Мисля, че е по-добра идея да поработите върху взаимоотношенията и чувствата си, върху начинът, по който се възприемате един друг.
 За мен поне бракът не трябва да е компенсация, а израз на обич, взаимно доверие и уважение.

Грешката е моя, не мога да го обясня точно. Компенсация няма,няма и да има. Една сватба няма да заличи нищо. По-скоро искам да кажа,че щом си казаха какво искам и мисля, колкото и да не се вписва в плановете му,трябваше поне малко да се позамисли.
Може поне да опита да направи нещо, малко внимание - но за момента нищо.
Стореното- сторено. Гледам напред и се опитвам да не си спомням.
Обаче безразличието вече започва да ме навежда на дуги мисли....колко пъти трябва да повдигам една и съща тема? Какво мога още да направя? Да не споменавам за родителите ни...ужас :'(

Според мен, човек който отхвърля предложение за брак, явно не желае да се обвързва трайно. Принципно зная, че има изключения, доста хора живеят без брак и имат и деца. Но това решение за мен означава отворена врата за връщане назад, тоест раздяла във всеки един момент. Не че  бракът е гаранция, но така е още по-лесно. Няма невзета мома, ако този не те иска, значи не те цени. Потърси някой който ще те оцени, докато още имаш време!

И детето да му оставя? И аз  за това си мисля в последно време, да си взима всичко и до тук. Ще има само 1 спомен от мен *THUMBS*. Дано не стане като баща си.

Като идея и аз съм се насочила към идеята да изчезна за известно време...да видим как ще се чувстват без мен. За мен и без това животът няма голяма стойност... :'(

Не разбрах, защо трябва да се изоставя детето. Толкова много жени се женят втори път и вече имат дете. И не мисля, че това е проблем. но тук може би трябва да е друг подходът. Щом вече имате и дете, просто трябва да се постави въпроса много насериозно. Тоест, трябва сериозно да го притиснеш, без намеци. ако не ще, поне да отидете с малка компания, най-близките хора и да сложите един подпис. След това семпла почерпка и всичко ще е ок.

Може би в случая не е толкова лоша идея да вземеш малко време за себе си, за да можеш да обмислиш нещата хубаво, на спокойствие, без излишни влияния. После ще имате време да обсъдите всичко обективно. Но моят опит е, че никога не трябва да се обсъжда нещо толкова важно, което засяха много животи, преди човек да си е избистрил главата и добре да е помислил на спокойствие.

За момента няма да повдигам темата. Искам да видя в рамките на 1г - ще си спомни ли,че сме говорили и по такъв въпрос?!

аз мисля че си му дала достатъчно преки и непреки шансове. след като не го прави , няма смисъл да му определяш нов период, защото това време тече за теб и животът си минава, а някъде ( с или без дете ) те очаква някой който може да е въодушевен да те вземе и да се ожени за теб . :)
Мое мнение но всяка жена го заслужава, а детето ти ще е по-щастливо, ако и майка му е щастлива. @}->--
мисля че тр да събереш сила и да си тръгнеш поне за малко , за да си дадеш време за размисъл далеч от обекта на тревогата :). Не ангажирам  с това никого , просто от личен опит разбрах че поне при мен това е действало . успех !

Май съм го писала някъде, но една позната също така беше определила накакъв срок, след който ако не получи предложение, ще се раздели с приятеля си.Бяха заедно от доста години. Момчето обаче разбра от някаква обща приятелка, която се изпуснала случайно(или може би не съвсем) и й предложи. Последва щастие, радост, любов и разбира се сватбата. Разведоха се след 1,5-2 години. А преди това бяха заедно може би 8-10 години! Извода е, че този метод май не действа. Мъжът трябва да предложи брак, когато той е готов и го почувства, а не от страх, че ще го зарежеш...Може би наистина е по-добре да се оттеглиш малко. Тако той ще оцени какво има и какво може да загуби а и ти ще си избистриш ума...

И аз съм на мнение,че ако ще е "изпросено" - няма смисъл. Реално проблеми нямам с него,просто не знам защо се държи така. Може и той да не знае? - ако знаех какво му мианва през главата... :[

Аз вече един път изчезнах - и мисля,че изводите си ги направи.

това е добре, но щом не е предложил по собствено желание досега... :( въпреки раздялата, значи трябва да си извадиш заключението .... @}->--

taq4522
Аз пък си мисля,че мъжете в днешно време ги е страх от брака,страх ги е да се решат, все си викат ,,има време,, или просто не им се занимава. Не осъзнават какво означава брака за жената и колко е важен за нея. Аз ще ти предложа едно по нестандартно решение на проблема - предложи му ти. Даа колкото и смешно ще прозвучи на повечето хора или странно, но в днешно време жената е толкова еманципирана,че не мисля ,че това е необичайно нещо. Имам позната двойка, женени от 5 години вече, та тя си му предложи ,,като пич,,  :sarcastic: Много са щастливи,още са заедно, просто той е по нерешителния от двама им.

 Съжалявам, дано не ме разбереш погрешно, но от последните няколко неща, които прочетох, стигнах до извода, че не трябва да сключваш брак на този етап от живота си. Фактът, че си готова да заминеш без детето си, просто да изчезнеш нанякъде не говори за готовност за сериозна връзка. Надявам се да съм те разбрала не както трябва и да си написала тези неща под влияние на негативни емоции.

Детето си има и баща и може да си остане при него. Както казах в началото историята е много,дълга,сложна и заплетена. За детето така сме се разбрали (причините няма да ги изброявам, само една - здравословен проблем). Това,че ако трябва съвсем сама да се грижа за всичко би ми било непосилно физически - не смятам,че ме прави безотговорна

 Както и ти самата каза, твърде е сложна ситуацията. Не бих могла да те разбера, тъй като моите виждания по някои житейски въпроси се различават от твоите. Въпреки това ти пожелавам да се разреши здравословния проблем и с времето да се почувстваш по-силна и уверена в себе си, да "видиш светлинка в тунела" и да я достигнеш. Най-вече да има обич в живота ти.

 След няколко дни всички мечтаещи да сключат брак момичета могат да се възползват от една ирландска традиция  :P Може би сте чували, но когато на 29 февруари една жена направи предложение на любимия мъж, той няма право да й откаже. Е, не че е хубаво по принцип и в друго време да се отказва на дама  :sarcastic: Но това е един закачлив повод да действате извън общоприетите норми на поведение  :)

Здравейте, момичета :) Следя форума от известно време и постепенно ми стана много любим. Едва сега видях обаче тази тема и се престрашавам да пиша в нея.
С моя любим сме заедно от около 3 години и половина. Малко повече от две живеем заедно. Понеже и двамата разбрахме, че сме си един за друг много бързо, сме си говорили за брак често. Даже той все казва неща като "айе да се женим, че не става така" с усмивка на уста :) Общо взето сме наясно, че сме намерили Човека за себа си. Изчакваме, защото не искаме да товарим никого с разходи по сватба, а все още не можем да си я позволим сами. Но и този момент ще дойде :)

MaiTe, добре дошла във форума! Пожелавам ти скоро да се преместиш от темата на дерзаещите в темите на организиращите сватба!
Смятам, че е чудесно, че не искате сватба на всяка цена и изчаквате търпеливо, защото наистина сватбата не е най-важното!  @}->--

Много благодаря за топлото посрещане, Ariel!
Това ни е основната идея, да. А и веднъж намериш ли си половинката, остава ви само да се наслаждавате на живота заедно, според мен :)
Но си признавам, че не бих отказала трепета на избиране на тема за сватба или покани, например  =]

Аз вече получих  *db* предложението  *db*  , но преди това си бяхме говорили с моя приятел. Аз също съм повдигала въпроса за сватба. Не мисля, че в днешно време има двойка, която реално да не са си говорили за намеренията си един към друг. Иначе не са им сериозни отношенията. В интерес на истината аз исках самото предложение да е голяма изненада за мен и държах много на това и не си позволявах на себе си да си разваля голямата изненада. Даже бях сигурна няколко месеца по-рано, че ми е купил пръстен, защото нещата ми бяха разместени, но не рових нарочно да не би да го намеря  *YAHOO*

Вече мога и аз да се похваля, че ще се оженим с любимия (като още няколко хиляди българи тази година, дето се казва "чудо голямо!"), но съм много щастлива и искам да разкажа на целия свят, защото преди три години сватбата ни се провали и останах много огорчена, а сега най-накрая дойде време за поправителен. :) Само че, колкото и да ми се иска да разкажа на всички, не мога, защото сватбата ще е тайна, и каква тайна ще е тогава? Мога да се похваля само анонимно в любимия ми форум и толкоз! Ако някой от вас, анонимни сватбо-любители, прочете това, радвайте се за мен, защото съм МНОГО ЩАСТЛИВА! :) :) :)

Nebulka, ако не е тайна сподели защо се е провалила предишната сватба, и защо тази ще е тайна? Стана ми много интересно просто... :[

Предишната се провали, защото членове на семейството се намесиха с несъгласие за нашите планове (имаше и сълзи, драми, всичко), а пък ние не направихме компромис и така събитието не се състоя. Някъде към 2009 година даже писах във форума, имаше такава тема за проблеми с роднините (сигурно още я има). Тогава се кръстих Небулка. Донякъде съжалявам, че оставихме тогава въпроса нерешен, защото ми стана фикс-идея и цялото нещо се напои с горчивина. Трябваше да вземем решение и да се оженим по техния или по нашия начин. По нашия по-скоро, щяха да го преживеят. Тази чиста радост, която изпитвах тогава, вълнението - сега няма и помен от ... тази невинност. Сега се женим предимно по моя инициатива, за да ми се махне този нерешен въпрос от главата, да го приключа веднъж завинаги (ние от десет години живеем заедно), просто за да спра да мисля за това. Пак съм се настроила за купон, но не е същото. И при него го усещам. Междувременно за тези години хора се разведоха, други починаха, трети се родиха, някои от най-близкия кръг се изпокараха непоправимо. В ситуация съм да каня хора, които няма да дойдат, такива, на които ще им е болно, че другите ги няма, трети, с които поддържаме само формални отношения веднъж годишно и те са всичко друго, но не и купонджии, а пък приятелите мога да ги събера и без повод, но пък те не са една компания и не се познават много. Затова решихме да се оженим на любимото ни море в сезона, за да ни е на нас хубаво, ще имаме петима гости само. Решила съм да съобщя след като събитието е минало. Затова ще е тайна. Въпреки това, ще си имам рокличка, планирам чудесен ден с изненади, подаръци и забавления. Трябваше да се оженим както искахме едно време - в чужбина и без гости. Сега съжалявам, повече няма да направя компромис със себе си за важен за мен въпрос. И ви съветвам и вие да не правите - не си струва цената.

 :offtopic: Много кофти се е получило. Дори не знам какво да кажа. Изживей си деня, мисли само за себе си и за любимия си и се наслаждавайте на сватбата си! Правилно, че сте решили да има такава все пак - спомените, които ще ви останат, ще са за цял живот!

От известно време се присъединих  към  форумчето . .зарежда ме с много положителни емоции и трепет . .  @}->--
С моето мило сме от почти 4 годинки заедно . Шегуваме се често с темата за брак, но вътрешно го чакам с нетърпение това предложение, а то все не идва. Няма реална причина, поне до преди месец, когато по-малкия му брат го изпревари . Но на него в случая му е 'простено' . . :)
Та сега си мисля, че просто пак ще почакам, защото това ще си е нашето вълшебство и му трябва цялото величие да е такова, а не да е между другото. .  :[
Ама и аз съм си едно капризче  :ashamed: . . "Не искам да е на рождения ми ден, на годишнина,  на Коледа, на 8-ми март, на 14 февруари . . ами аз дати не му оставих на милото!
Искам да е, защото той го е поискал и да е пълна изненада за мен !
P.S. Нареждам се сред мераклийките тук, надявам се скоро да имам с какво да се похваля  :girl_wink: , а до тогава ще изживявам с всяка от вас трепета да си Булка!  :flower:

Хихи как не съм знаела за тази тема  :danceg:
Ние с моето момче сме си говорили за сватба и даже си имам предложение без пръстен (беше много емоционално за мен). Това, което ни спира на този етап са парите (не за сватба, а за съвместен живот). Дано тази година ни потръгне и догодина сватбааа *YAHOO*

Като сме си говорили, той ми е споделял, че трябва да събере пари за скъп пръстен (тъй като той има за пример само брат му, който като е предлагал на жена си и е взел златен пръстен и златно колие за 300лв+). И съответно аз му казах, че въобще не искам златен пръстен (не нося злато), да не говорим, че за тези пари може да си спретнем една малка екскурзия. Имам претенции единствено за предложението  :funny: -да е интересно и да не е сред роднини  :P

П.С Във форума съм, защото помагам с организацията на сватбата на сестра ми, но тук научавам всеки ден нови и нови неща и моята мечтана сватба доста ми се измени в представите.

Мариелка, аз също нямам предложение, но също като теб промених доста представите си за мечтаната сватба, докато чета тук - усъвършенствам си идеята за Моята сватба постоянно. Имам усещането, че един ден като я подготвям ще се окаже, че всичко съм измислила в пъти предварително (като Моника от "Приятели" и нейната книга от дете). :)

Като се сетя как първо си представях сватбата, а сега почти нищо общо няма(май само младоженецът е същия  *ROFL* )

Добре че младоженецът е същия, иначе лошо. Дано не ги сменим в разгара на подготовките, понеже не се връзват.  :sarcastic:

Няма нищо лошо, в това да си представяте и да си мечтаете!
Моята сватба мина и аз имах половин година да я организирам и накрая много ми хареса и не бих променила нищо, ако сега започна отначало, но толкова идеи събрах, поне за още 10 сватби! Даже ми е малко мъчно, че човек обикновено се жени само 1 път, ако можех бих се оженила още няколко пъти за същия човек, само за да организирам и преживиея отново емоцията на сватбата!
Моя съвет е да се отпуснете и да направите всичко както на вас ви харесва, без да се съобразявате много-много с роднини и т.н!

Vivid,много си права -не трябва с никой да се съобразявате ,при организацията на сватбата.От толкова много претенции на роднините около вас,идеята за сватба с малко хора ,сега от времето на опита,повече ми харесва.Пожелавам на всички да получат мечтаното предложение от мъжа до себе -както и да организират своята сватба мечта ,с помоща на този прекрасен форум. @}->-- @}->-- *YAHOO*

Здравейте и аз от известно време ви следя в различните теми ,нищо че все още съм от дерзаещите :) Надявам се и моето "официално" предложение да дойде скоро и да е много романтично  @}->--

Irchooo, nadelina88, Diann, Мариелка, пожелавам ви да получите мечтаните предложения. Въпреки, че винаги се чудя, как може да е изненада, щом вече го очаквате. Може би да е в неочакван момент? Аз получих предложението на втората седмица, след като станахме гаджета. И то по интернет. И отговорих без да се замислям "да".  И си мисля, "бе ти как отговаряш, няма ли поне да се замислиш" и се замислих... за пет секунди. И пак беше "да". Сега си се чудя на акъла, как давам такива отговори на на практика непознат човек, но добре че ни срещна съдбата преди да се науча да мисля, че какво пробиране щеше да падне... още щях да съм си сама сигурно. Хаха! И после вече нямаше предложения, само "айде, ние с тебе няма ли да се женим, че ще изглеждаме много стари на снимките?" :D

Nebulka,  :goodpost: Много неочаквано и сладко са ви се получили нещата. Желая ти много щастие!!!  *INLOVE*
Исках да ти отговоря как може да е изненада, щом вече го очаквам - след 5 години заедно просто няма как вече да не го очаквам, но не толкова, защото знам, че ще се случи скоро (защото реално може да се случи след още 5 години дори), а защото много го искам! :)

Аз да ви кажа какво ми се случи- тази година хванах букета и бях много щастлива. Бях чувала, че трябва да се хвърли в река. И тъй като бяхме решили да ходим до вр.Ботев, сметнах, че ще е идеално да го хвърля в някоя планинска рекичка. Букетът беше в една торбичка (че беше вече изгнил) и вързах торабата за раницата...Обаче след началото на нашия поход, около 10 минути по-късно, разбрах, че торбичката е падната някъде (бяхме на един баир, а отдолу-река Тунджа). И ми стана много криво- 2 месеца го пазех този букет, а накрая ще падне в гората...Моят мъж обаче като ме знае колко време ще го мисля и как едва ли не ще го приема като знак, че няма да се омъжа, ми каза, че като завали дъжд букетът ще отиде директно в реката  :cap: .
Така че просто приех, че още не му е дошло времето =] ;)

аз мисля че на твоят мъж му е дошло подсказка, че вместо да те успокоява, е време за действие, а не за приказки  8P

Мариелка този обичай съм го чувала че се прави от булката с букета си.
аз два пъти съм хващала букета...и по скоро втория път, понеже булката знаеше че ще се скатавам и ми беше приготвила друг букет , който ми връчи с пожелание да съм следващата.
Та след като хванах първия букет, нито съм го хвърляла нито нищо, още си ми е вкъщи...8 месеца след това се згодих.
След втория, който също ми е вкъщи...година и половина по късно беше сватбата. =]

Така че не си го навивай като лош късмет  *THUMBS* :girlhide: :girl_wink:
а колко пък жени се женят без дори да са хващали букеет  =]

Момичета, на 30.08 на вр.Мальовица получих своето предложение за брак *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Честито, Мариелка! Добре дошла, вече официално, в клуба на бъдещите булки @}->-- Мястото на преложението е много подходящо, а легендата за Мальо и Босилка е много трогателна. Браво на твоя човек :bravo:

Мерси AliTia ! Сега прочетох легендата, защото не я знаех :[

Мариелка ейййй миличкаа това е една страхотна новина- супер много се радвам за теб  *INLOVE*

Честито и от мен, мила! :offtopic: Има те ли вече дата за сватбата?

Честито, Мариелка! Чакаме подробности за датата и мястото. :)

Ами с две думи, че да не се карат модераторите- още обмисляме дата, но ще е догодина, юни месец най-вероятно. В Пловдив ще е сватбата (но може да изберем ресторант в някое от близките градчета). Вече съм наясно с доста от нещата, свързани с подготовката благодарение на всички вас @}->--

Честито, Мариелка!

Здравейте и от мен  :P и аз да се запиша в клуба на дерзаещите  *INLOVE* с моя приятел сме заедно от почти 3 години а от 2 и половина живеем заедно.Тази година за първи път ходихме заедно на сватба и разбира се  познайте кой хвана букета  :girl_wink: от тогава и двамата коментираме тази тема, но засега никакви действия от негова страна....честно казано очаквам коледно чудо....резервира ли сме си места в едни спа хотел точно между Коледа и Нова година пък ще видим какво ще стане!!!!!

Има ли още мераклии?  8P

Момичетаа, имали ли сте чувството, че вашето мило никога няма да ви предложи?  *crazy*
Понеже от малка си мечтая за най-хубавата сватба, но пък ми се струва, че милото няма да се реши.
Той не е от най-романтичните, но пък се надявам някой ден на най-сладкото предложение от него  :chee:

Еманципацията промени живота, вече повечето предложения идват от жените. А истинската жена винаги ще намери начин да направи така, че хем от нея да дойде, хем мъжа да и направи предложение. Живота е много сложен и динамичен, не чакай нищо да ти се даде, мисли, реагирай и си го взимай сам :)

Nassie - какво ти предложение чакаш.. пф..Ние с моя седнахме и си говорихме и решихме,че искаме да се женим..Предложения не знам си какво..Говорите си и си обсъждате помежду си какво искате от живота от тук нататък и т.н.. Не казвам,че не е хубаво да ти предложат,ама повечето мъже,са толкова уникални мъже, че въобще не го правят.. Е аз лично нямам нужда от предложение,за да се оженя за моя любим,след като знам че с него искам да си прекарам остатъка от живота..  :girlhide: *YAHOO*

misspanda, не е точно така. Ти може да нямаш нужда от предложение, за да се омъжиш за твоя любим, но женитбата е между двамата. Не ми хареса израза ти. И аз съм от онези жени, чакащи предложение, но не защото не съм сигурна в чувствата си или в неговите, в отношенията ни или здравината на връзката ни, а чисто сантиментално. Това, че няма предложение и женитба още между нас, не означава, че го няма разговора за съвместното ни бъдеще, мечти и изобщо живота за напред.

Да, продължавам да чакам предложението, искам предложение!

Ама чакайте малко. Аз да съм казала някъде, че предложението е нещо лошо?? Чакайте си предложение,аз какво общо имам,че да спорите с мен?  :huh: Извинявайте много,но и аз не ви разбирам за какво по-точно се заяждате с мен?! По-добре говорете с приятеля си,че искате пръстен,а не на мен да ми казвате!  *crazy*

Не се заяждам, казвам в прав текст, че не ми хареса израза, който цитирах. И това е другото, заради което си позволих да напиша поста си:

Мили дами, еманципацията си каза думата. Искате вие да командорите, искате вашето да става. Превърнахте мъжете в пасивни послушковци. Чакайте предложение, ама може да се наложи и вие да го направите. Щото ......................да, мисля, че ме разбрахте, мисля да не довършвам :)

Мила, Неделинка.
Реших се да ти пиша, защото преди година и аз бях в подобно положение- в смисъл надявах се скоро мечтата ми за предложение и брак да се сбъдне.
Искам да ти кажа, че щом и двамата сте наясно и сте взели решение, да прекарате живота си заедно, мечтата ти ще се сбъдне един ден. Щом твоето момче е наясно за какво мечтаеш, съм сигурна че рано или късно ще получиш страхотно предложение и ще имаш сватбата на мечтите си!
Просто продължавай да вярваш!

Благодаря ти, ratatui.  :twohearts:

Разбирам защо не ви харесва. Съвсем противоположно мнение имате от моето. Това е съвсем нормално.
Всички сме различни! Аз и моя м така сме предпочели -без предложение и това няма нищо общо с това какво хората мислят или казват. Аз ви пожелавам това тъй чакано нещо да ви се случи. Аз наистина не разбирам какво толкова е нужно да се чака,след като двама души знаят какво искат?! Защо просто не се действа вместо да мислят само?! Това все пак си остават моите мисли по този въпрос и не очаквам някой да е съгласен с мен!
Хайде нека има мир и покой! Късмет!

За мен предложението е важна работа. Идеята "да седнем да го обсъдим" ми звучи малко... твърде запланувано. По принцип мъжете са по-страхливи и нерешителни за "големите промени", така че смятам, че ако инициативата дойде от него означава, че наистина го иска, а не се съгласява от любов.
Разбира се не визирам никой, изказвам мнение.
Моя човек беше доста нерешителен, но адски много ме изненада. Аз си знаех, че сам няма има смелост за предложение, но не исках един вид "сама да си предложа", затова си се примирих, че сватба няма да има скоро. Правехме планове да заживеем заедно като семейство започнахме ремонти в жилището където вече живеем и т.н., но разговор за сватба дори не е имало.
Един ден просто се оказа, че много съм грешила, ММ от месеци се чудил как да направи голямата стъпка, за да станело "както трябва" :)
Няма значение как стават нещата, важното е и двамата да искате едно и също  *THUMBS*

Привет,милички :)
От много време слея форума и се престраших да се регистрирам и аз.Присъединявам се към клуба на тръпнещите в очакване!От известно време ми се правят намеци,пък и хванах букета на една сватба,та започнах да се надявам :svatba: Почти 5 години сме заедно и май ни е време вече,но да видим...
Пожелавам на всички да си получат дълго чакания въпрос :weddingday:

Хайде скоро да те видим в обсъждаща малки детайли за сватбата @}->--

Дано,дано! :girl_wink:

Ако трябваше да визираш мен и нашия случай с моя годеник  няма да се обидя или нещо,а просто ще обясня нормално и спокойно.
Моето мило беше първия, който заговори за сватба,аз дори не бях мислила за това изобщо. Не съм вярвала,че ще ми се случи скоро. Аз бях по-нерешителна от него и дори не исках сватба до преди няколко месеца.
Седнали и обсъдили - в това не виждам нищо лошо,след като сме големи хора и разсъждаваме някак все пак. За мен не е нужно да ми пада на колене и да ми иска ръката,защото честно казано за мен това е доста пикантно и доста изтъркано и не искам да е като сцена от филмите. А и все пак като сме стигнали до някакъв етап във връзката ни,значи няма да се женим защото ни е скучно например. *crazy* Една връзка,ако е истинска се развива постоянно. Обсъждането за мен е по-важно от просто едно клякане от негова страна. Все пак ние не сме тръгнали да продаваме картофи! Всичко трябва да се обсъди и да се реши по взаимно съгласие! Ние гледаме минуси,плюсове. Любовта си я знаем,че си я имаме и сме си я доказали взаимно. Но едната сватба,не е просто един купон и тържество за нас. Това е голяма крачка и ще промени живота ни завинаги. Толкова голямо е събитието,че  това да седнеш и да помислиш като нормален човек беше по-важно за нас. Така,че за мен предложение и да има и да няма не е толкова важно,след като ние вече знаем какво искаме и сме се решили да го направим заедно.  Нашата любов,нашите желания и нашите разговори са причината да си организираме сватбата в момента!  *THUMBS*

Аз не изключвам сядането и обсъждането. То е най-нормалното нещо според мен. Просто след всички разговори за общо бъдеще, идва предложението. Предложението е изненада, но едва ли на някоя жена й идва като гръм от ясно небе, без никога да си е помисляла за бъдещето си с този мъж.  Едното не изключва другото.

Съгласна съм с Неделина, и ние бяхме говорили много и нещата бяха сериозни, но си беше друго като падна на колене и извади пръстена. ;)

Абсолютно! Разбира се, че трябва да се обсъжда общото бъдеще , без комуникация не може. Но определено момента с пръстена трябва да е инициатива на мъжа.Може би аз съм традиционалист в това отношение смятам, че точно предложението за брак трябва да дойде от мъжа. За мен това клиширано предложение е важно и ми показва точно и ясно, че мъжа до мен е сериозен и наистина иска брак, а не само съвместно съжителство  *THUMBS*
Пожелавам на всички мераклии да изживеят възможно най-скоро този момент

От известно време чета тази тема и искам да изкажа и аз моето мнение. Абослютно подкрепям Неделина и другите чакащи/ли момичета, аз самата бих И чаках докато не получих моето предложение, на колене и с цялата любов изречен въпрос: Ще бъдеш ли моя жена? Завинаги?

За този пълен с любов момент, под звездите и с плискащата морска вода и топъл летен пясък под крачетата ни си струваше да се чака!  *INLOVE* Този момент идва, повярвай ми, Неделина! Аз лично го чаках три години!
Истината е, че в днешно време не виждам за какво трябва да се бърза да се прави сватба.
Аз самата от почти седем годишна връзка усетих едва на четвъртата година това Завинаги. Започнахме едва на четвъртата година да говорим за сватба, обсъждахме, как, къде, по кое време от годината, но някак бе всичко още сурово, мисълта и в главите на двама ни трябваше да узрее. Да узрее, да, и тогава е най-прекрасно, когато и в мисълта на мъжете тази мисъл е достатъчно узряла. Мъжете са по - други същества, по страхливи са, по - трудно решават да се обвържат завинаги. Завинаги ги плаши, именно и затова от както се помним, Той е този, който предлага в повечето случаи, ако беше обратното, със сигурност щеше да има много повече НЕ-та от, Да-та!
Та от цялата ми любов към моят Той, моето лично решение бе да го оставя да почувства и той сам неговото Завинаги, аз знаех, че това ще стане, ние жените сме по чувствителни, сетивата ни са по - усещащи и разбираме тези неща като първи. Когато стана бях най - щастливата, но не сама, бяхме двама най - щастливи. Хвърчахме, плакахме, тичахме по плажа, на който ми бе приплъзнат най - прекрасният пръстен, с най - прекрасните думи, от най - невроятния за мен мъж на тази земя. Точно така се чувствахме тогава, като в магия.
Всичко в този живот идва с времето си и когато бъде оставено да дойде с времето си, точно тогава то е, според мен, най прекрасно и най - магическо! *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

И... какво са една, две или три години "изчакване" на фона на едно прекрасно, взаимно, щастливо Завинаги?!

Здравейте, момичета! Присъединявам се и аз към чакащите вълшебния момент с нетърпение. Желая късмет и скорошно сбъдване на тази мечта на всички момичета!  :good_luck:

Мрявче, страхотно си го написала! :):):)

Като човек, стоящ от другата страна на бариерата бих ви дал тема за размисъл. Сериозна тема! Тук може човек да прочете за вашите мечти, за това колко сте романтични ( няма нищо лошо, не ме разбирайте погрешно), колко държите на предложението и как сте готови да чакате с години. Но никъде не разбрах , как точно трябва да отговори жената подобаващо, на старанието на мъжа. Нали не си мислите, че едно ДА е достатъчно :)

Хубаво е да има и малко мъжка гледна точка тук.  :P Не мисля,че някоя се е замисляла за тези неща.
Аз се радвам,че не съм от чакащите.  :P
За мен си остава някак странно да си с човека и да си се чакате вечно..  %)
Но все пак желая успех на клуба на отчаяните чакащи мераклии!  8P

За мен любовта не е като бит пазар - даваш и взимаш.

Предложението за брак за мен е нещо ако искаш го наречи дори свещено! И то е празник както за жената така и за мъжа. Когато се сгодихме и двамата бяхме на 7-мото небе, нямаше нужда да му се отблагодарявам или да му връщам жеста, защото беше направил нещо което много иска и го е направил ебзкортистно - за него и за мен.

Това което си написал е все едно мъжът да върне жеста на жената тя като му роди дете?

миспанда, няма нужда да звучиш толкова негативно "Но все пак желая успех на клуба на отчаяните чакащи мераклии!" - не беше необходимо това изречение, повярвай ми. Всеки си решава колко и как да чака и всеки си знае отношенията с половинката си - няма общи правила, всеки си решава и спора ни тук е леко странен, защото всеки си има индивидуалност и и си знае какво иска от живота и от мъжа си. Аз например, Мрявка и много други сме романтични и сме имали определени очаквания, които са се осъществили, други хора са много по-прагматични и избират друг път към брака и семейното щастие. Така че стига с тия критики и връщане на топката в двора на другарчето за още спор и сеир.

Не е в този смисъл това изречение. По-скоро е леко шеговито. Отчаян не го ползвам в лошия смисъл на думата. А и нали заглавието на темата е - Клуб на дерзаещите мераклии..  :bravo: Аз също съм романтична и това не се определя по това дали чакам предложение или не.  ;)

Честно казано на мен изобщо не ми звучи шеговито!

И на мен! И освен това думата "чакане" дори не е напълно подходяща. Нали и двамата трябва да бъдат готови за тази сватба, за този брак, за това семейство, дори не може да бъде гледано само от романтичната страна на нещата, в която всичко е цветя и рози. misspanda, начина ви на изказване според е мен социално-неприемлив (дори във форум), пиша на една страница вече втори коментар след негативен ваш. Никой няма право да иронизира изборите на другия.

Deliysky, много интересен въпрос.

Ами съжалявам. Аз така ги приемам нещата. Сърдете се ако искате,но аз не се съобразявам с общественото мнение никога. Ще си кажа до болка истината и това как аз гледам на нещата. Няма да се променям зареди един форум.  :\

Да де, свещенно е, цялата ситуация е свещенна за двамата при това!От моя гледна точка изказването ви е леко егоистично. Това, че обикновено мъжката половинка не показва своята романтика и не пише по форумите не означава, че няма нужда да получава изненади и романтика. Това , че вие сте така наречената нежна страна, не изключва възможността да се опитате да разберете, това което би трогнало вашата половинка и което би я накарало да се почувства толкова уникално като вас в този ден. Само отговора ДА и факта, че вие и създал (и успял) неповторимите дългоочаквани емоции не е достатъчен. Малко от вас го осъзнават, както и малко от вас осъзнават колко скрита и емоционална е на външен вид грубата и непретенциозна мъжка душа!  Относно връщането на жеста, когато жената му роди дете, ми много ясно, че връща жеста. Връща го веднага, то това дете се гледа от двамата родители :) Връща жеста с още повече любов, внимание и т.н. Не го приемайте като спор, хвърлих бомбата в темата, защото бас ловя, малко от вас се бяха замислили, че монетата има 2 страни :).

Мисля, че всяка жена знае как и кога подобаващо да покаже на мъжа огромното си щастие, че й е предложил брак, както и да го увери, че не е сбъркал, когато се е решил на тази стъпка  =] То не е лесно да предложиш брак, струва ми се  :) Затова в самия момент, когато мъжът зададе въпроса "Ще се омъжиш ли за мен", "Да" е много подходящ отговор, защото е кратък и ясен (и предполагам силно искан и чакан). Ако жената тръгне да се обяснява надълго и нашироко преди да каже заветното "Да", горкия господин ще го заболи коляното от клечане и ще вдигне кръвно от чакане дамата му да отговори по същество (с "Да", по възможност  :P ). Мисля си (а може и да съм в голяма грешка, хаха, да кажат господата  8P ), че за един мъж, който се е пекъл на бавен огън да купи годежен пръстен, да измисли подходящото предложение и място за него, да го организира, да коленичи и да зачака Отговора, няма нужда от допълнителен suspence, вече вълненията му са били предостатъчни   =]  

Здравей, бих искала да те помоля да кажеш кои са нещата (романтичните и не само), които биха зарадвали мъжете, защото си мисля, че аз нямам точна представа за това. Казвам го след опити от своя страна да зарадвам приятеля си с романтичен жест. :) Благодаря ти предварително и се извинявам, че така нахълтвам и питам директно, но наистина този форум много ми харесва, както и хората тук, според това което пишат и смятам, че има какво да науча. :)

Здравей, за съжаление не мога да ти дам директен отговор. Защо ли? Защото мъжете уж не са толкова романтични, но всъщност не е така. Просто голяма част от тях не издават емоциите си и не демонстрират романтичност. Всеки мъж е много индивидуален ( както и всяка жена) и ако искаш да намериш отговора, трябва да вникнеш в същността и в душата му. Поне аз така процедирам с жените и при мен дава резултат. Има едно правило и то е описано от дамите по-горе. Всеки мъж се радва, когато предложението му бъде прието искренно и успее да разтопи сърцето на дамата до себе си. Но за повечето от вас, това  е просто един дългоочакван акт и след получаването на пръстенчето случаят е приключен и вие се втурвате стремглаво и бързо към следващата цел - сватбата. За мъжката част, дълбоко, дълбоко в неговата душа, нещата не изглеждат по този начин и при голяма част от вас проблемите започват още преди сватбата. Как да постъпите не мога да посъветвам, всяка трябва да намери верният отговор сама. Във всеки случай не е свързан с типично мъжките порядки свързани с  футбола,  приятелите и бирата. Отговорът е свързан с чувствата ви към него и най-вече с очакванията му относно вашите по нататъшни деяния. Вероятно има и хора с по-материално мислене, който биха се радвали на подаръци или просто символични подаръчета. Може би, би било добре да направите такова символично подаръче (следващите дни), за да остане и у него нещо напомнящо за този важен момент, така както на вас цял живот ще напомня годежния пръстен. Аз например не съм материалист и мен точно ме интересуваше не просто ДА-то, а каква сигурност ще получа от тук нататък и колко уверена и сериозна е тази жена. По тази причина държах, преди да се филмира с бъдещата сватба да получа съответните гаранции. Това се случи в следващите няколко дни и по натам леко и без излишно превземане беше организирана и самата сватба. Но относно предложението се наложи и аз много да се потрудя. Защото ние се занимаваме със сватби и половинката беше виждала какво ли не. Самата сватба, също впоследствие се получи доста интересна. Тук в този форум съм пускал част от снимките и по-старите потребителки са ги разглеждали, но за съжаление все не ми остава време да направя едно разказче. Тази зима, като приключим с работата ще се пробвам с 2г закъснение да съчиня нещо. А относно предложението - ще пусна линк или ще кача направо снимки по натам в темата :)

Всъщност sunshine7, прочетох ти всичките 4 поста до тук и при теб въпросът е от друго естество. 4 години са пре-достатъчно. Трябва да преминеш към по твърда фаза на общуване. Вие имате много неизяснени неща, изглежда слабо комуникирате по-между си.Трябва да намекнеш, да натъртиш и накрая да поставиш въпроса директно на масата. Ако вече се говори и мисли за деца, напълно възможно е половинката ти изобщо да не смята да прави сватба. Изобщо да не мисли за брак, изобщо да не си мисли за предложение, даже изобщо да не мисли за обвързване. Предполагаш , че не бил готов?!? Е кога мисли да се подготви - на 50г. ли? Че той може да ти направи детето и утре да реши нещо друго. И без това по твоите думи свекето има голямо влияние и дума.Това е първият и най-важен фактор за бъдещите ви проблеми. Или теб или полата на Мама. Среден вариант НЯМА!Относно очакването на романтичната ти мечта бих дал съвет - започни да му показваш какво очакваш. Със намеци, отваряй разговор на тази тема. Споделяй как еди коя си твоя позната , е получила предложение и колко романтично и мило се е получило и т.н. Има и още начини , който не бих желал да описвам тук, но една жена е много силна в леглото вечер. Когато мъжът е изцяло отдаден на удоволствието , а и в моментите след това :) И ако не се светне до известно време, направо го хвани за гушата и му постави въпросите направо. Иначе ще си чакаш още 40г.

Deliysky, много ти благодаря за 2та изчерпателни отговора. Всъщност преди 2 месеца бяхме на сватба, аз бях шаферка, той беше свидетел на цялата ми емоция покрай тази сватба. Разказах му доста неща за предложението, за организацията. Той знае, че аз си мечтая за сватба. Много често, даже като че ли аз започнах да искам още повече, защото от началото на 2013г. той използва всякакви събирания с роднини или приятели за да намекне или директно да каже, че следващият повод ще е нашия годеж, но поводите и празниците идват и си минават, годината също изтича и нищо. Когато загорим директно на темата най-често отговорът му е има време, не съм готов още. :(

Е значи нещата не са много зле, каузата не е загубена. Но някакси трябва да узрее, а ти да го облъчиш малко, че по-бързичко да стане :)

аз като напатила се по темата, имам даже още по-твърдо и крайно мнение и от Делийски. Ако някой години наред не иска и не е готов, явно не съм аз жената за него. За 7 години съвместен живот, не получих предложение за брак,въпреки откритите разговори по темата и голямата ни обич,  разделихме се по множество причини, хванах се с настоящия си съпруг и разбрах че просто предишният ми приятел си е има друг път, както и аз самата.Не съм притискала мъжа ми да получа пръстен, разбира се, но в рамките на 2 години, той сам поиска.Та ще има мъже, които ще поискат да са с вас по този начин, други -не. Въпрос на избор е дали ще решите да сте с едните или с другите като типаж. Всяко зло за добро. :)

аз смятам че отношенията между двама в една връзка са строго индивидуални, и колкото и да седим тук да правим анализи никога няма да стигнем до дъното и да ги дефинираме. Има много различни ситуации, хората се разделят, на сила хубост не става, това е ясно. От опит мога да кажа, че аз натисках за брак, но отсреща нямах съпротива, ние и двамата говорехме че искаме да се оженим, просто въпросът беше кога? Аз не обичам някой друг да взима решения за мен, и много ми тежеше че мм трябва да вземе решението за предложението, но стиснах зъби и изчаках :).

И знам че не съм единствената, говорила съм с много момичета които и в момента са в такава ситуация, просто си трябва търпение, а ако не сте сигурни че това е човека за който си струва да чакате, недейте ;)

 Мисля, че съм писала и друг път преди време в тази тема, но все пак...
 Аз съм била в позицията на човека, който не иска сватба. За мен винаги е имало много по-голяма романтика в съвсем други неща, различни от предложението за брак. Но разбирам, че има много момичета и жени, за които това предложения и сватбения ден са една от големите мечти в живота им. Те са две много специални неща, които с години са очаквали.
 Обаче, опитайте да си представите, че човекът с който сте, вижда сватбата по коренно противоположен начин - като досадно, уморително и неприятно събитие. И това няма нищо общо с факта, че ви обича. Това си е негов личен страх и голямо вътрешно нежелание да се подложи на подобно изживяване. А и ако има външен натиск (не говоря за вас, а по-скоро познати, приятели и роднини), не му става по-леко.
 Така че, опитайте се да поговорите откровено с вашите приятели, какво ги спира да направите сватба. Освен това Делийски ви е предложил един страхотен похват, с който можете фино и неусетно да предадете своя ентусиазъм и въодушевление на половинката си. Успех и се опитайте да намерите баланса между собствените си стремежи и тези на любимия човек  @}->--

Много благодаря  на всички Ви, страхотни сте! :girl_wink:

sunshine7, щом твоя приятел е наясно, че искаш да се ожените и да направите сватба, а не те е отрязал грубо, то е възможно идеята наистина да зрее някъде в него, както ти казва Мрявка. Довери се на вътрешното ти чувство, което в малките жестове и ситуации понякога ти подсказва дали един човек те размотава наистина или просто му е нужно време. Не бива да го притискаш, защото знам за такива случаи, когато се сключва брак само да се угоди на единия или другия партньор, на родители или поради някакви други външни обстоятелства и те никога не се развиват щастливо- дори преди това между хората да е имало любов. Това да се обичате и да може да създадете семейство са две различни неща и може би пък човека до теб е достатъчно мъдър и отговорен, за да прави разликата между двете. Не знам какъв е твоя случай ( не можах да намеря други твои постове), защото може и нещата да стоят по коренно различен начин. Използвай това време, за да си разясниш собствените чувства и момента за едното или другото ще дойде.  @}->--

bilyana_l  @}->-- май ще слагам розовите очила и ще се съсредоточа върху други аспекти от живота, докато му дойде времето и на този така мечтан момент. +:-)

Сватбата е много хубаво нещо, пожелавам го на всички... Въпросът е след това...  Очаквания, цели, амбиции...

Здравейте и от мен! Отдавна следя форума, но нямах много кураж да се включвам. Но днес най-сетне се реших.  :[ Гледам, че отдавна никой не се е разписвал в тази тема, затова ще я разбутам малко. И аз си чакам предложението тази година, така че се записвам на опашката.  :girl_wink: Чакам пръстен от по-малко от година, като гледам хората колко са чакали, моето не е чак толкова много, но все пак ми се струва цяла вечност.  :'( Иначе сме заедно седма година вече и май ни е време.

Времената малко се промениха вече, не чакай толкова много............ поискай си :) .Или по-точно, накарай го да предложи. Винаги има начин :)

nadelina88
И на мен! И освен това думата "чакане" дори не е напълно подходяща.

Думата "чакане" не е неподходяща. Точно чакащи в момента сте вие скъпи момичета. И това не е обида!!!!Но след всички тези предишни спорове и нападки към мен и караници с мен вие не разбрахте едно - аз съм на ваша страна! Аз също съм била в това положение! През целият ми съзнателен живот съм искала да среща човека за мен и да има любов,разбирателство,сватба,деца,семейство. Това ми е било мечтата на живота! Това винаги съм искала и за това съм се борила,а не съм просто чакала. Да имало е време, през което наистина "чаках" или по-скоро очаквах той да се появи или нещо да се случи. През много идиоти съм минала и много съм била наранявана и съм страдала,но не съм се отказала да искам и да се боря за мечтите си. Станала съм силна жена. Може да съм малко командир вкъщи,но живота ме е научил,че нищо не ти се дава просто ей така без да се потрудиш ти малко.Осъзнам,че може би няма как да накараш един мъж да ти предложи брак.Дори с намеци и приказки може да стане по-зле. Напълно да се уплаши от брака. Случвало ми се е да си говоря с младежи и по-млади и около моята възраст  и повечето бяха на едно и също мнение - че брака не им е нужен,за да бъдат с жената,която обичат. Казваха ми,че брака е много скъпо и излишно нещо за тях. Пък дали масово това е мнението на мъжете - не мога да ви кажа.   Идва и въпроса дали си с правилния човек в момента,щом не ти предлага..?
Но може и да не е това проблема. Може да има и други причина,за това да няма все още предложение.
А и може би просто както казах по-горе повечето мъже не смятат,че им е нужен брак,за да имат семейство. Ето например наши приятели не са женени,а пък имат деца и си живеят без брак. Дали нямат пари да направят сватба или нещо друго - просто така се е случило при тях. То предполагам всяка жена иска да се види булка, да е обичана от мъжа до себе си,да е уважавана.
Според мен дори със сегашния човек до вас да не се получат нещата,не се притеснявайте. Може би не ви е писано с него. И аз едно време съм си мислила - ей с него ще съм цял живот и накрая - край! След това нов и нов докато не попаднах на човека. Всичко се свежда до това каква е връзката ви,какво иска той  и какво желае тя.. Гадно  е примерно след 5-6-7 годишна връзка единия да иска развитие,а другия не. Аз лично не бих имала толкова дълга връзка без развитие. Но пък знае ли човек какво е можело или пък не е можело да стане в живота му..

Ех, ами какво да ви кажа, то аз каквото можах - направих, сега е негов ред да действа. Ние общо-взето сме се разбрали, че това ще е годината на предложението. Казват ми, че така не било интересно, че трябвало да е изненада, но и аз не можех да търпя да не знам дали имаме общи виждания за това как да се развива връзката ни, все пак това са 6 години и повече, пък и тази година ставаме на 27 и двамата, не сме малки :). Така че може да се каже, че не се тревожа вече, а това е и причината най-после да се осмеля да пиша, имам някаква сигурност вече.  :[ Минах през всякакви периоди докато осъзнавах желанието си да бъда нещо повече от "приятелката", но сега може да се каже, че се успокоих и съм дзен  =] Ще трябва да му се доверя да избере най-подходящия момент, за да станат нещата официални. Та основно това чакам, иначе сме се разбрали с човека и няма недомлъвки.  :)

Anne_Shirley спокойно, моето мъжленце ми направи същия номер, на връх Нова Година 2012 ми каза че тази година ще ми предложи, и го направи чак Октомври 2012 :). Така че щом е казал, сега само търпение имай :) ще стане  :girl_wink:

mariola85, благодаря за окуражителните думи  :girl_wink: И аз разчитам така да се случат нещата, междувременно ви следя с интерес и се подготвям психически. Приятелките ми се смеят, че още пръстен нямам, но съм наясно с цялата организация и всичко съм пручила :[ Чак се чудя аз ли съм луда, като знам, че така и така натам вървят нещата, защо да не се интересувам кое как става, колко струва и т.н.  :)

Здравейте на всички! Отдавна следя форума, но днес реших да се регистрирам главно защото  година и мен ме чака .....  :svatba: .

Сега де се представя - казвам се Зорница Петкова  на 22 год. и съм от Монтана. С приятелят ми ще направим през м. Май  4 години от както сме заедно.
 Тази година на 17.02 ми предложи брак - направо не можеш да повярвам- той каза, че ще го направи, но след толкова приказки за сватба аз вече не вярвах и един ден се обади, че ще закъснее от работа, след като се прибра до като аз си къдрех косата падна на колене .... и въобще не помня  какво ми наговори  :ashamed:  .... бях толкова объркана и щастлива, че единственото което изтърсих беше " .... ще се ожениш за жена, която има такава прическа..." той се разсмя и каза " .... с най - голямо удоволствие, но все пак обещай на сватбата да си с друга"  :funny:

Вече сме избрали и дата - 16.05.2015 г.   - избрах ме я съвсем случайно, но се оказа че преди 4 години точно на тази дата е започнало всичко ....  :twohearts:

Zornica_Petkova, много якооо! Забавна история се е получила. Ти написа първия си пост в тази тема, за да ни дразниш - нас, дерзаещите. Честито!

Хммм ... доста интересна темичка... досега не се бях замисляла вурху нещата по този начин...

Чета всички ви, с голямото чакане и тн и тн... В известен смисъл и аз чакам (макар че реално датта имам 20.06.2015) пояснявам..

С мечката сме заедно от близо 2 години, по същия начин като повечето тук и двамата сме имали предишни дъъългиии и безкрааайййни връзки, от които по някаква причина нищо не се получава (при мен близо 10 години с прекъсвания, при него около 6 години без прекъсвания).

Когато започнахме да се срещаме по-сериозно, започнахме и да разбираме защо не се е получило с предишните - много просто - Просто това не са били правилните хора. Минахме през много трудности за тези 2 уж кратки години, Неговите призраци, моите призраци, много "приятелства" приключиха, заради това че сме заедно, но ние устояхме.

Да ви кажа ли какво се случи и как така имаме дата? От миналата година обсъждаме темата бебе! :[ И двамата много искаме и смятаме че сме готови за това. След повече от 6 месеца обсъждане,премисляне и обмисляне на нещата решихме и то не спонтанно за 2 минути, а след много много по 2 минути :)  - Искаме бебе!Искаме семейство! Готови сме за семейство! Знаем последиците и негативите и плюсовете и трудностите и неволите , които следват от това наше решение!


И двамата сме възпитани в здрави и стабилни семейства, макар че моето се разпадна преди около 9 години. Респективно установихме че искаме БРАК, не просто сватба , а брак! Решихме че не желаем да бъдем модерни и да гледаме дете без брак. (не казвам че е лошо, прекрасно е за повечето ни познати и аз разбирам защо, просто това не е за нас).

Декември месец след поредната ни вечер на обсъждане и мечти, просто се погледнахме един друг и си зададохме въпроса, или по скоро отговора "Искам да остарея с теб, само с теб и с никой друг", казахме си го взаимно, даже не помня кой го каза пръв...

По Коледа казахме на родителите си, и малко след това се регистрирах тук...

Даже не бяхме решили за датата - 2 пъти я сменихме, знаехме само че искаме да бъде 2015 от една страна заради събиране на финанси, от друга страна защото така го усетихме и двамата. И двамата стигнахме до извода , че сватбата не е най-хубавият ден от живота ни - тя ще бъде просто първият прекрасен ден, на новото начало , което сме решили да изградим....

Така че, да, понякога ми става терсене, когато всеки ме пита  "ама къде ти е пръстена, ама как така без пръстен, ама защо..." това са редките моменти в които ми се иска да ми беше предложил като по филмите, но честно да си призная - Нашата история, ми е много по- скъпа на сърцето, от какъвто и да било романтичен жест *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*

Е в крайна сметка пръстен ще има - кога и къде - нямам представа :) Мечи в това отношение е железен - "Така е редно, такава е традицията, на това искам да науча един ден сина ни", но честно да ви кажа - с прустен или без, с предложение или без - нищо от тези неща няма да ме кара да го обичам повече, аз го обичам повече с всеки изминал ден, заради това което е, което ще бъде и което сме  НИЕ...........

Така че мили дерзаещи - замислете се пръстена, предложението ли са нещото което ще ви направи щастливи, или просто мисълта че това е вашият човек, и че той ще бъде до вас независимо от всичко? И ако ви трябва пръстен или предложение за да бъдете сигурни "дали той иска да остарее с мен" значи може би трябва да премислите нещата..

Всичко това казвам с най - добри чувства и мисли и пожелания , надявам се да не ме разберете грешно @}->--

milenkata - много ми хареса,това което си написала. Прочетох всичко и виждам отчасти мен и милото във вашата история. Ние сме също без предложение. Да си кажа честно доста се притеснявах покрай сватбата ,защото нямам никакъв опит с тези неща,но аз исках да се случи все някой ден. За мен никога не е имало значение датата,годината.
:) Според мен това,че някой не прави нещата по учебник както се правят традиционно,не значи че е сгрешил. Хубаво е да сме различни! За мен винаги по-важни са били любовта,обичта,уважението и доверието!
 Да знаеш,че дори когато ми отмине сватбата ще влизам и ще чета как минава твоята подготовка!  *THUMBS*
Много ви се зарадвах! Ще имате прекрасна сватба - сигурна съм!  @}->--

milenkata  много хубава история ! Аз все пак си мисля, че ще има предложение като по филмите... искрено ти го пожелавам!
 Аз много държах да има пръстен и падане на колене .... да беше хубаво, но какво от това, поне при нас нищо не промени ние с него  живеем заедно от 3 години. Но аз винаги съм казвала на майтап, че 2015 ще се омъжа без значение за кого  :funny: и ето.... през 2015 год. ще се омъжа за най - прекрасния човек на света / нищо лично дами  8P/ , минали сме през толкова много неща, видя ли сме и добро и лошо  ...

Хареса ми това, което си написала " ...че сватбата не е най-хубавият ден от живота ни - тя ще бъде просто първият прекрасен ден, на новото начало , което сме решили да изградим...."  *INLOVE*

Колко хубаво, момичета, звучи прекрасно, с или без предложение. Звучи прекрасно официално да бъдеш избраната жена.  :girlhide: Аз самата продължавам да си очаквам търпеливо. Ние двамата също живеем заедно от няколко години, от една година в отделно собствено жилище, също така отдавна сме си признали, че сме намерили сродната си душа и искаме да прекараме живота си заедно. Всичко това е изяснено.  :twohearts: Остава само пръстенът и да започваме организацията. Засега още само си мечтая и искам да видя какво ще измисли. Той знае, че съм отчаяна романтичка и че няма да мине без красиво, изобретателно и разчувстващо предложение. Така че хем съм любопитна, хем съм нетърпелива вече. Усещам, че и за нас 2015 ще е годината, в която официално ще станем семейство. Дано чувството не ме е излъгало.  :[

Понякога се налага жената да вземе нещата в свои ръце! Тълкувайте го, както го разбирате но е факт :)

Е, аз не съм еманципирана така или иначе  =]

Здравейте,

Искам да кажа на всички, които очакват предложение - всичко с времето си!
Ние с  моята половинка сме заедно от  петнадесет години, от  девет живеем заедно. Той е човекът, с който искам да прекарам остатъка от живота си, просто сключването на брак не ни беше приоритет, а пък за сватба да не говорим.
Говорили сме си, че в един момент ще сключим брак, но за сватба не е ставало на въпрос, защото постоянно трябваше да финансираме други проекти свързани с къщата, колата, пътувания и т.н. - все неща по-важни за нас.
Тази година началото на януари, милото ме изненада като падна но колене  с пръстен в ръка докато си приготвяхме вечеря на чаша вино - в кухнята. Може да Ви се стори не толкова романтично, но аз си глътнах граматиката - естествено ред сълзи, целувки и ДА!
Със сигурност не съм мислила за това, не съм го очаквала, но в момента когато се случи разбрах, че съм напълно готова и много го искам.
Отначало мислехме за подпис с най-близките, но постепенно треската ни завладя и вече планираме сватбата си :)

P.S. Както се досещате всички, които ще присъстват са ни стари и разбира се общи приятели. Беше много смешно като ги прозвънявахме, за да си запазят датата. Получавахме въпроси като:
На чия сватба?

Не това имах впредвид. Има хиляди начини да подсетиш един човек, че трябва да направи нещо :)

Той отдавна е подсетен  =] И за да не забрави, от време на време го подсещам пак (но гледам да не прекалявам, за да не ставам досадна и да му се отще). Досега беше малко сложно от финансова гледна точка, но сега се надявам да има развитие в тази насока, което ще му позволи да действа.  :[ Аз отдавна съм му казала, че не искам скъп пръстен, за мен е важен символът. Но все пак... ще видим какво ще става. Може би през лятото... Не знам, не искам да се пренавивам, но не мога да не си помечтая.  :[

Миленката, прекрасна история! Бъдете винаги щастливи :)

Успех и на останалите момичета в чакането :)

Аз също съм от тях. Чакам си и това си е. Има моменти, в които ми става малко кофти като се замисля от колко време сме заедно, а нищо не сме предприели още. Знам, че това не е най-важното, но идва един момент в живота на човек, в който си дава сметка за много неща и осъзнава, че времето просто си минава. Дано скоро и аз имам повод за радост. :)

Здравейте, аз не може да се каже,че съм дерзаеща мераклийка,защото засега нещата се развиват плавно, но естествено имаме планове това да се случи... Не бързаме, защото аз още уча,но пък си живеем заедно доста добре... Мисля ,че цялото "дерзаене" насилва неща, които ще се случат така или иначе, ако е писано. (Дори пръстена понякога не е гаранция, тъй като е имало и такъв с друг човек, но буквално месеци след това всичко се разпадна), та засега съм само мечтателка за един  пръстен  в далечното бъдеще, но не ми пречи да чета и да се радвам на тези, които организират сватбите си, още повече, че скоро ще сме на първата си сватба като двойка на много близки приятели и има едно трепетно очакване :) Скорошни романтични предложения на тези, които дерзаят ;)

Здравейте на всички! Включвам се да споделя моят опит от "подсещането" на милото. Тъй като от време на време ползваме (и двамата) услугите за отстъпки на Групон, получаваме ежедневни мейли с новите оферти. И на няколко пъти имаше оферта за "годежни" сребърни пръстени с кристали Сваровски. И аз всеки път като видех тази оферта на шега казвах на милото "ето, виж, Групон ти дава възможност за предложение лоу-кост, знаеш, че аз не държа на пръстен с диамант..." :)) :)) :))
В крайна сметка получих уникално романтично предложение (ние и двамата не сме романтични), с пръстен с диаманти! НО, освен това получих и един сребърен пръстен с кристали Сваровски от Групон! :)) Хахахаа Та, сега си имам два годежни пръстена!  *YAHOO* Нося си ги и двата, много им се радвам и съм много горда от моето мило! Така, че момичета, не се страхувайте да напомняте! Понякога в ежедневието се залисваме с толкова много неща, че тотално изключваме! А за "по-еманципираните" - действайте вие! Имаме едни приятели, които миналата седмица на рождения ден на младежа направиха 20 години заедно!!! (заедно са от 15-16 годинишни) и 9 години откакто са семейство! И то след като тя му предлага брак на връх Нова година! Така че ако наистина искате нещо - поискайте си го! ;)

Не съм имала възможност да пиша в темата по темата, защото се регистрирах във форума, като бях вече сгодена. Но искам да кажа на дерзаещите много да внимават, защото една дерзаеща около мен така уплаши момчето, та го уплаши и се разделиха.

Като чета си спомням аз как се чуствак когато очаквах предложението :)

Ех, ще дойде ден и ние чакащите да си спомняме така, но сега ми се струва толкова далечен този ден.  :girlhide:
Аз още съм си в клуба, но мисля, че ще ми се усмихне щастието тази година. Спрях да говоря много-много, защото не искам нещата да стават едва ли не по принуда. Пък и искам малко да се изненадам.  Спокойно ми е на душата, пък и той малко се издаде, тъй че съм тотално убедена. :danceg:

Оказах се права и ето, че напускам групата на дерзаещите @}->-- Желая успех на останалите момичета скоро да получат желаното предложение!  :girl_wink:

Поздравления  Anne_Shirley, а сега бързо в другата темичка да разкажеш как получи предложение. Желая ти една прекрасна подготовка за големия ден.

Паля гумите и с 200 се изстрелвам от темичка.  :danceg:

29.12.2014г.- това беше моят ден на ПРЕДЛОЖЕНИЕТОООО.  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*

Как се забавлявам на свой гръб като гледам какво съм се жалвала преди няколко месеца.

Пожелавам на всички мераклии скоро и вашия ден да дойде.  :P
Наслаждавайте се на времето си на моми.  :)

Здравейте момичета!!! Чета ви от доста време и реших и аз да се разпиша в тази тема!!! С ММ сме заедно вече 7 години - 7 прекрасни години ако трябва да съм честна и не много лесни! През втората година от връзката ни заминах извън България с родителите си - тъкмо бях завършила гимназията ... Незнаех какво ме очаква -само знаех че го обичам и ще се справим някак си . Последваха няколко дълги години през които бяхме денонощно на скайп ,правехме и невъзможото да се съберем пък и било то за седмица и естествено за повече време през лятото . Много исках най-накрая всичко да свърши и да се съберем на едно място , в една държава ,в един и същи часови пояс (той беше в университета по това време и искаше да завърши първо и после да обсъждаме какво ще правим нататък ). Преди година и половина след дълги разговори той реши да се премести при мен и вече сме заедно ! Всичко е прекрасно и сме много щастливи . И естествено като всяка жена след като мечтата ми се сбъдна и се събрахме ,започнах да мечтая за друго - сватба ,семейство и всичко както си му е реда ;) Добре де ,но ММ малко трудно взема решения хаха :) плюс това още не може да си намери хубава работа излиза нещо от време на време ,но нищо за постоянно заради езика .. (пуст френски още се бори с него ) Знам че иска всичко да е наред и да се чувства сигурен финансово ,но аз вече съм малко нетърпелива ( чувствам се все едно съм пълна егоистка ). На всичко отгоре все повече приятелки се сгодяват ,женят Миналата година бяхме и кумове на сватбата на най-близките ни приятели , постоянно ще се намери някой да пита - Кога ще се жените ? ..Баба ми и тя все говори как преди да умре ( нали знаете какви са бабите , винаги вкарват малко драма, да ми е жива и здрава моята ) иска да ме види като булка . И всякакви такива странични фактори ,които малко ме изнервят и нажежават обстановката . Аз естествено гледам нищо да не казвам ,защото накярая ще излезе че съм някаква побъркана ,която само за това мисли ,пък и не искам да го притискам накрая ще излезе че насила го прави . Ох момичета малко дълг ми излезе поста ,но се притеснявам да споделям с приятелки ,та  май си излях душата на вас ! С две думи надявам се най-прекрасното предложение да дойде скоро ,за да се включвам и в другите теми :)

silviya91, дано скоро дългоочакваното предложение е факт. Като прочетох поста ти се сетих за моите терзания от преди известно време. Бях същата нетърпеливка и аз. Всичко ще се нареди. Заедно сте, обичате се. Мъжете имат нужда от малко подсещане от време на време.  ;)

Хайде чакаме те скоро да се похвалиш... :)

Благодаря always_and_forever  @}->--
Чесно да си кажа аз на няколко пъти вече съм намеквала какво очаквам :girlhide:  даже последния път беше доста емоционално хаха  :[ И тогава той ми каза да не го притискам и че скоро ще се случи просто да съм търпелива  :girl_wink: и сега вече и дума не обелвам , за да не излезе пък че само за това мисля , просто съм свикнала каквото мисля да му казвам хаха и понякога се изцепвам нещо за вече как чакам да ми преложи и той  *crazy* ohmy !
Та така с моите драми :)  :girlhide:

Силвия, спокойно, и аз си помрънках за моя пръстен и преди предложението също ми се обясняваше да потърпя още малко, така че може би има нещо предвид :) Успех  :P

Много сме минали от там, кураж  :) Ще дойде и твоят момент, може пък и да успее да те изненада. При мен това с изненадата не се получи, след толкова време заедно и толкова разговори по въпроса, някак се знаеше кога ще се случи. Но твоят човек пък може и да намери начин, дано скоро ни показваш пръстен.  :girl_wink:

Благодаря ви момичета !!! Много сте мили  @}->--  :girlhide: ! Ще се включвам по-често в другите теми :)

Situs Judi Online Terpercaya (http://"http://www.louisvuittonhandbagsoutlete.net")

Situs Judi Online Indonesia (http://"http://www.louisvuitton-pairs.org")

Situs Judi Online (http://"http://www.louisvuittononstyle.com")

Situs Judi Online Terbaik (http://"http://www.louisvuittonpursebags.org")

Agen Judi Online Terbaik (http://"http://www.louisvuittonoutlets-new.com")

Agen Judi Online Terpercaya (http://"http://www.louisvuittoncastore.com")

Точно така

---
https://optimystica.com/seo-оптимизация/