Планирана или случайна беше вашата първа бременост?

[virgin]

И първата и втората бременност бяха абсолютно планирани и много желани! За Ели се потрудихме около година, но сега вторият път стана доста по-бързо!

[Lupercola]

И при нас планирана 

Сьщо стана от раз, което беше неочваканият момент. Както се майтапя, то детето е чакало, чакало и е било на стартова позиция горкото, само като дадохме зелен светофар и   

[matsinka]

И при нас си беше планирана и много желана . След около година не много редовни опити ,сега си гушкаме малкото съкровище.

[Вили]

Напълно планирана и желана. Бях се подготвила за чакане и все си казвах, че не може да стане веднага, а всъщност бях много изненадана, защото стана веднага - на първия месец опити. 

[Little flower]

И при нас беше абсолютно планирана, бяхме го решили още преди нова година кога ще започваме да работим за бебе. Даже бях казала на мъжа ми, че искам да забременея между юли и октомври    за да си имаме пролетно бебе. Даже най-добре на морето.    :danceg:И то взе, че се случи... началото на август, докато бяхме на почивка. Бог си знае работата!

[panteryx]

И при нас беше планирана ,даже бяхме на екскурзия като стана работата 
Много исках да е Близнаци ,като нас 2 мата ,но той си беше решил да е раче и това е!

[carlyangel]

Не мога да кажа,че при нас беше планирана,но пък бе желана  

[maria_panairova]

Здравейте на всички.От скоро съм в този сайт и искам да ви попитам нещо.Вчера с приятеля ми разбрахме че съм бременна и въпроса ми е дали наистина мога да се доверя на тестовете 99,9%.Питам защото всички мой познати който имат деца или очакват казват че усещат нещо а при мен няма нищо има само голяма доза страх и паника дали теста е верен?

[Lupercola]

Ако тестьт е положителен няма сьмнение. При отрицателен резултат може да има грешка, но при положителен  - не.

Не е задьлжително да се чувства нещо. Това е индивидуално. Аз нямах абсолютно никакви симптоми.

И - честито !

[Ивето]

Моята бременност беше планирана, да. Аз още преди да направя теста предчувствах че има нещо, бях 90% сигурна че има бебе...направих теста а 2та черта беше много светла почти едвам забележима, и мъжа ми чак се осъмни че съм бременна и след една седмица отидох на лекар защото аз мислех че е много рано, а се оказа тогава че сме края на 1ви месец...

[plamak_]

При нас бебчо се планира , решихме че тогава е дошъл подходящият момент за да направим реалност мечтата ни, но за жалост то се опъва и май ще се появи когато то само си реши , а не когато ние.

[zlatomira__]

при нас ... не знам дали беше планирана... искахме дете , но не сме слагали месеци в които да се роди бебето или месеци в който трябва да забременея, когато стане не се пазехме , но стана тава , когато точно тогава когато най-малко очаквахме

[Happylife]

планирана

[valit0]

Напълно случайно след 5дена закъснение и бам тест 2 чертички и лудница незнаяехме какво да правим но за жалост го загубихме 

[PetraShili]

Предварително се извинявам за дългия пост, но ще споделя моя опит, макар, че не е много "за разправяне", може да помогне ако някой преминава през подобен период.
Първото ни дете беше планирано и много желано, дори се "приготвях от рано". Три месеца преди да забременея пиех фолиева киселина и витамини, определихме точното време, когато искахме да ни се роди златото, всичко си беше изпланирано до последния детайл и чакахме рожбата ни с голямо желание и надежди. Аз самата съм от многодетно семейство и съм много щастлива, че имам сестри на които мога винаги да разчитат и затова бях сигурна, че ще имам поне три деца, за да могат и те да имат това което аз имам.
Но бързо плановете ни излязоха от контрол.  Преминах доста трудна бременност и раждане, а и самото отглеждане - първите две години ми се сториха кошмар. Нямах никого до себе си, всичките ни роднини бяха далеч, нямах и много приятели, все пак в чужда страна, дори и езика още не знаех... Да ни е жива и здрава дъщеричката, но си е дете с характер и си беше истинско предизвикателство за възпитание. (Докторите казват, че е с изключителна интелигенция, (може би заради количествата фолиева киселина която пиех  ), и заради това е толкова трудна за отглеждане....) Здравето ми се наруши драстично, бях изпаднала в страшна депресия, появиха ми се проблеми с щитовидната железа, постоянно бях нещастна, косата ми започна да пада, надебелях, чувствах се ужасно, а може би и бях много млада за майка, едва 21 годишна... Затова решихме да нямаме повече деца, поне докато не се почуствам готова за следващо дете. Раздадох всички неща свързани с бебето и бременността, дори книгите които си бях купила за бременност "изхвърлих" от вкъщи.
И така минаха 2-3 години в непрекъсната борба с депресията и здравето ми. Около четвъртата година започнах да се "нормализирам" и да реализирам една по една целите си. Пуснах малката на градина. Здравето ми се нормализира и в професионален план успях да се реализирам, намерих и баланса между детето и кариерата, дори съпругът ми се беше примирил да си останем с едно дете. Апогеят на радостта ми беше миналата есен, когато изследванията ми показаха, че хормоните ми се нормализираха, косата ми отново получи своя блясък, възвърнах си фигурата, получих повишение на работата, с две думи бях на върха. Като за инат или съдба, следващия месец ми закъсня. Трябва да кажа, че винаги сме със защита и просто няма как да се случи, но очевидно не ми е било писано да се наслаждавам повече на този вид живот и попаднахме в онези 3% когато презервативите не са ефикасни (заради хормоналните ми разстройства не смеех да използвам противозачатъчни хапчета, а спиралата ми е някак си страшна, макар, че след тази бременност сериозно обмислям всички алтернативи).
След като ми закъсня с няколко дни, изпаднах в паника, дори истерия, не смеех да си направя теста.... За мен "най-лошото" се беше случило. Точно през този период в работата дойдоха нови директори, които не ме познаваха (все пак съм чужденка, нямам още завършен бакалавър, не говоря езика перфектно, а старият директор се вече беше запознал с работата ми и беше доволен от постигнатите резултати), колегите като, че само чакаха да се възползват от ситуацията и да ме върнат на старото място, а какво ли остава ако разберяха, че съм бременна...