Много мислехме със съпругът ми, понеже за нас аборта е недопустим, освен в изключителни ситуации... Дори тръгнахме на семеен терапевт, понеже не можех да приема мисълта, че трябва да се откажа от щастието и спокойствието си и да започна отначало кошмара, който преживях с първата бременност.... Лека полека на работата нещата се нормализираха, директорите отново ни тестираха и преразделиха задълженията спрямо резултатите, така, че си останах на новата позиция, но "най-страшното" тепърва предстоеше - Как да им кажа, че съм бременна, като току що ми потвърдиха позицията?!
Най-лошото бе, че и тази бременност беше проблематична, отново постоянни повръщания, няколко пъти бях на системи, хормоните на щитовидната железа отново започнаха да се покачват, просто не можех да го крия за дълго. Събрах смелост и им казах третия месец (бях хванала коледните и новогодишните празници и затова издържах толкова, иначе и по-рано щеше да се разбере). Не бяха много "очаровани", че трябва да търсят нов човек за замяна, но пък излязоха хора и съвсем човешки ми влязоха в положение. Наеха човек извън фирмата на моето работно място. Добре, че в Сърбия има закон, който покрива всички разходи100% - от заплата до данъци на бременните , и фирмата можа да наеме нов човек на моето място без това да се отразява финансово на разходите им, а аз продължих от вкъщи да им помагам в специфични задачи.
С напредването на бременността ми, постепенно започнах да приемам факта, че съм бременна, и че това е уникално преживяване, на което трябва да погледна положително. Въпреки, че тази бременност е още по тежка от първата, и преживях доста негативни емоции покрай нея, все пак малката принцеса, която нося не е виновна за всичко това и тя си има своята цел и смисъл в живота. Дъщеря ми е на седмото небе, че ще си има сестричка (от момента в който й казахме, че съм бременна, тя заяви, че иска само и единствено сестра, и че ще се казва Анабела). Дори един път, когато бях много разстроена около бременността и повръщанията и мъката през която преминавам, тя дойде, прегърна ме и ми каза> "Мамо, обещавам ти веднага щом родиш, аз да се грижа за сестра ми, ще я приспивам, преобличам, ще я пазя" после замълча, замисли се и каза "Но все пак ти ще трябва само да я кърмиш, защото аз няма да мога."
И така, последните няколко месеца, въпреки повръщанията и болките, започнах да се наслаждавам на мисълта, че скоро ще гушкам едно малко съкровище и ще имам привилегията да бъда част от живота му...

Желана, но случайна. Така искахме да стане - Божа работа, а не насилена и отне около година.

И двете. Решихме да правим бебе, но очаквах да стане след 3-4 месеца, шокирах се, че стана веднага

След като двама души се решат на тази сериозна крачка да имат бебе плод на взаимната им любов не ми е ясно какво значи насилена работа ? Ние пък с моя любим планирахме бебеправенето след сватбата до която остават 2 месеца но не издържахме и невиждам особенно значение дали ще съм в 2 ри месец или ще изчакаме да мине сватбата немога да чакам а и не желая радвам се  че не ни отне много време и вече резултата е ясен на подписа и бебо ще присъства макар и в коремчето  !!!!     

Цитат на: Kleopatra8 в 18.06.2013 15:43

Желана, но случайна. Така искахме да стане - Божа работа, а не насилена и отне около година.

Моята бременност беше много желана, планирана и дълго чакана. След дълги години опити за дете и ходене по мъките, изследвания и разни мрачни прогнози от разни лекари, успях да забременея по естествен път, което изуми лекарите, но се оказа, че не съм единствения подобен случай. А след раждането се оказа, че няма причини да не мога да имам и второ дете, ако пожелая, защото след първото раждане повечето ми здравословни проблеми са намерили свое решение и то без лекарска намеса, а това си е истинско чудо. Дай Боже всекиму такова щастие!