Подходящ месец за сватба

[cveta_d86]

Mystique миналата година бяхме на сватба на 11.09 и времето беше невероятно...беше много топло пожелавам на твоят ден да бъде същото 

[Mystique]

cveta_d86, благодаря за подкрепата! 
Надявам се времето да е хубаво. Имам някакви спомени, че и през Септември през изминалите години си беше прекалено топло и съм си ходила по обяд в жегите и едва съм издържала. Само се моля да не вали и да е слънчево.

[sunset]

Mystique, ние също бяхме на сватба на 11.09 миналата година. Времето беше супер- нито твърде топло, нито хладно.

[Mystique]

Успокоява ме това, че вече сезоните се изместиха и Септември е като Август, а Октомври - като Септември. Това май е единствената полза от Глобалното затопляне и аз ще се възползвам от нея! 
Успех на всички мили булки тук! 

[EMINA]

Най- ми харесва лятна сватба. Естествено; ако не вали!

[crazynelly]

Юни ще е така че може би се води лятна сватбата ни! Бих я направила и август,но не ни се чака толкова много време.. 

[SummerMoon]

Според мен есента е най-подходяща,поне за нас.Не искам да го мъча на 40' в костюм,а и да се разтичат гримове и да се лее пот.Мисля,че няма да издържа.Аз по принцип имам проблем с по-високите температури.

[merita]

Нашата е зимна 1.12.2013 не ни се чакаше до пролетта

[bilyana_l]

Нашата е зимна 1.12.2013 не ни се чакаше до пролетта

Дано се случи да вали сняг тогава! Зимните сватби, когато вали сняг са абсолютно вълшебство!

[milenkata]

Ние сме юни

[Svatbena_agenciq_Melodica]

Като ги чета тези поверия, се радвам, че досега не съм имала януарски младоженци   

Не, сериозно, при мен практиката показва, че август и септември са най-сватбените месеци, а септември е по-сватбен и от юни, което е супер странно, но последните ни две години са така. Досега е валяло само на няколко сватби и само една от тях беше градинска и беше през юли. А имаше и една през август, която беше на косъм да завали и само гледах времето тази седмица, понеже беше градинска А имах една сватба за края на септември, където беше 40 градуса, мисля, че беше през 2011. Така че това с времето си е както случи човек. Но ако е в градината и бюджетът го позволява, шатрите или чадърите са винаги доста добра идея Иначе от февруари, до декември все си има сватби

[bulka93]

Нашата сватба ще е пролетна 03.05.2014

[Cappuccino]

Не обичам да ми е студено, ама хич и винаги съм си представяла, че ако тръгна да се омъжвам сватбата ми ще е през лятото. Не ми харесваше идеята за зимна сватба - най-вероятно ще се наложи да имам наметка върху роклята, което въобще ама въобще не ми допада, ще ми е студено, може да е мрачно или да вали сняг и в такъв случай фотосесията ще е на снежен фон или вътре в хотела - и двете идеи не ми допадат. И така решихме, че ще изчакаме абитуриентските балове да минат и юни е най-подходящо, тъй като повечето ни познати си организират почивките през юли и август.

[mariestrellas]

Аз винаги съм искала да имам късноесенна или раннозимна сватба, но когато трябваше да решим кой да бъде големият ден, се оказа, че нямахме никакви възможности, защото зависехме от много други хора и обстоятелства. Много пъти решавахме да запазим дата в някое гражданско, но все нещо се случваше и не можехме да осъществим намеренията си. Дори по едно време реших, че съдбата се гавреше така с нас, може би защото не трябваше да се женим. В крайна сметка един ден майка ми в един разговор по телефона ми каза: Не се притеснявай и не го мисли толкова, този път всичко ще се нареди може би някъде към края на април." Оказа се голям пророк без да подозира. Аз запазих датата 24-ти, защото прецених, че това е единствената дата, за която ще можем да извадим всички необходими документи и да ги представим в общината навреме и точно така стана, като на филм. Великден се падаше на 18,19 и 20, на 21 - първият работен ден след празниците - трябваше да представим документите в ритуалната зала по регламент 3 дни преди церемонията и някак си точно за 21-ви разполагах с всички документи въпреки трудното им оформяне за кратко време. Иначе винаги си представях, че на 24-ти ще подпишем пред най-близките, а на 25-ти ще е църковния брак с всички останали сватбени ритуали и гости, но отново имаше лошо стечение на обстоятелствата и решихме да не правим църковен брак за момента, макар че нямаше да е проблем, защото бях
уговорила всичко и знаех, че след Великден нямаше да има проблем да ни венчаят. Дните преди и след 24-ти бяха ужасно дъждовни, студени и мрачни. Точно на 24-ти беше невероятно топло, като през лятото, дори се чувствах като подута от топлината, влагата беше голяма, защото се изпаряваше от земята дъждът , който беше паднал предишните дни. Навсякъде миришеше на свежест, беше валяло през нощта, а от сутринта пекна невероятно слънце, никога няма да забравя този ден. Нямахме намерение да правим сватба, а само да подпишем в присъствието на кумовете без гости и да оставим тържеството за по-късно, но бяхме чакали ужасно много време и бяхме отлагали 4 пъти предишните избрани дати поради лошо стечение на обстоятелствата и повече не можехме да чакаме, нито да избираме, защото той е чужденец и му изтичаше визата, та трябваше да напусне страната. Без да планираме нищо, без да можем да избираме, нещата след дълго чакане се случиха от само себе си и в крайна сметка бяхме 9 души, успяхме да пристигнем навреме в гражданското въпреки че бяха затворили улиците поради важни международни срещи на високо ниво на всички производители на газ в света, освен това без да съм наемала фотограф, кумовете ни бяха направили снимки и кратки клипове с части от церемонията, а преди да
отидем да се подпишем реших да се обадя в един ресторант до нас и да
запазя една маса за след церемонията, оказа се, че ресторантът е нов,
беше абсолютно празен и вътре интериорът беше точно като сватбен,
страхотна украса само за нас в нашите любими цветове. Отидохме там и
всичко беше супер, бяхме сами в най-голямата им и най-хубавата им зала, родителите ми платиха обяда като сватбен подарък, нямаше музика, нито много гости, но запомнихме деня. Освен това имахме малко свободно време преди ресторанта и кумовете ни направиха изненадваща фотосесия в парка пред ресторанта, светлината и слънцето бяха супер, снимките са страхотни и така без да искам и без да съм планирала нищо конкретно в крайна сметка имахме един прекрасен сватбен ден в края на април, без да съм мислила, че ще имам такъв късмет с времето и всички останали изненади. Все пак в мен живее надеждата, че някой ден може и да си направим истинска сватба, кой знае?!   Сега като се замисля колко планове, колко мечти, колко безсънни нощи изкарах мислейки кое как и кога да направим, а то си е било писано всичко и без моята намеса пак се получи, така че не знам кой месец е идеалният за сватба, но не съжалявам за нищо. За всеки си има определен някой специален ден.

[mariestrellas]

Отново без да планирам и без да очаквам нищо се наложи да узаконим брака в държавата на мъжа ми, реших, че е достатъчно да представя акта за сключен граждански брак пред властите в консулството им и готово, но се оказа сложно. Когато трябваше да отида в дома на годеника ми, за да ме представи на семейството си година преди да се оженим, трябваше да пътувам на 10 август, но съдбата ме изпрати на 11-ти август поради проблеми с организацията от авиокомпанията, която ме обезщети като ми върна 50 % от парите за билета и ми даде безплатна нощувка в хотел с безплатна храна пълен пансион и карта за чужбина, за да се обадя да предупредя за закъснението. Така имах едно страхотно и удобно пътуване от два дни, както и една невероятна възможност да разгледам Амстердам за времето, през което трябваше да остана до следващия полет за Латинска Америка. Това за дните преди да подпишем. След като се оженихме, трябваше да отидем до посолството на страната на мъжа ми, което беше в Атина, защото бяха затворили консулството му в София и без да предполагам, събрах документите, свързахме се с консула и ни определиха ден да оправим документално нещата, отново пътувахме през август, но нямаше възможност за среща преди 11-ти август, така че датата се повтори, а когато пристигнахме на място, се оказа, че трябва да повторим и церемонията, но бяхме без кумовете, така че кумове ни станаха Н.П. г-н Посланика и консул на дипломатическата мисия в Гърция и неговата секретарка, която описа документацията и се подписа след нас. Та изкарахме една страхотна седмица в Атина, която си беше и като неочакван меден месец. Сега ако трябва да направя сватба сигурно ще избера 11 август, за да не празнуваме годишнината си на различни дати, но предвид факта, че август месец обикновено е доста горещо, ако трябва да организирам добре нещата, да имам време за планиране и обмисляне, със сигурност ще предпочета 24 април, но... човек никога не знае. Разбрах смисъла на поговорката: Човек предполага, но Господ разполага. Ако нещата трябва да се случат, те просто се случват с или без вашата помощ. Съдбата си знае работата.