Сватбата на Kiksi - 26.07.2008

[a_iordanova]

Ха, ха, ха, лелееее каква комична ситуация.  *YAHOO*Да може би си права за символиката. От все сърце ви го пожелавам винаги така да те гледа и пази. Разказа е суууупер  ...искаме още....

[Valentinka]

киксе, бъдете много щастливи!
хайде продължавай с четвърта част

[Bybet0]

Кикси, страхтен разказ......4-та част.....чакаме   аз така се развълнивах.. А това с падането браво на мъжа ти! Това е то любов... Хайде чакаме продължение...

[Kiksi]

Благодаря ви, сладуранки! Продължавам

Това последното беше в четвъртък, в петък бях планирала, да нямаме вече много ангажименти, само разпечатах списъка със задълженията на шаферките и другите ангажирани по сватбата близки и им раздадох копия, трябваше да се вземат живите цветя за украсата, да се занесе булото на кумата, да си оставим багажа в хотела, където щяхме да прекараме първата брачна нощ (това беше подарък-изненада от една от моите приятелки) и разни други дреболии.

Основно денят беше планиран за разкрасителни процедури. Но вместо да се отпусна и да се насладя, пак бях под голямо напрежение. Щях да ходя на коламаска и оформяне на веждите при моята козметичка, ама маникюристката в този салон, й се наложило да отсъства, а маникюрът беше много важен, заради строешният ми до месо нокът малко преди сватбата. Та реших да ходя на маникюр и педикюр в друг салон, в друг комплекс, а на козметик - при моята си. Бях си записала час за 13 ч, защото в другия салон ми казаха, че за 2 часа и половина ще съм готова с маникюра, включително изграждането на проблемния нокът и педикюра.
Да, ама те като разбраха, че съм булка, такова престараване му дръпнаха в този салон, че над 3 часа отидоха за маникюр и педикюр и не стигнаха дори.

Първо докато ми правиха педикюра, милото звънна и ми каза, че капарираната от нас кола за сватбата е блъсната и не можем да наемем друга, защото няма свободни. По другите фирми - същата работа, сега е сезон и човек трябва да капарира поне 10 дни по-рано, за да си намери кола под наем. И това в деня преди сватбата - да останем без кола!
Доплака ми се, надух главите на хората в салона, накрая казах, че ако трябва с нашата "трошка"  ще ходим или с такси, ама сватба ще има. След малко милото обаче звънна и каза, че един от неговите приятели е намерил чисто нова Опел Зафира, която е на трети човек, ама се уредиха нещата и аз пак се усмихнах

Свършихме педикюра, започнахме маникюра, всичко много се проточи, видях, че окъснявам за козметичката, която е в друг салон, в друг комплекс, обадих се, че ще закъснея с 15 мин., видях, че се очертава да закъснея с 40 мин., голямо напрежение изживях, накрая казах на маникюристката, че ставам и тръгвам за другия салон, нищо, че съм недовършена, а после ще се върна да ме довърши. Голям цирк, извиках милото на пожар да ме кара, после да ме взима след козметичката и да ме върне до другия салон, довършихме маникюра, посвършихем другите ангажименти, ама пак си легнахме в 01:30 и спах много неспокойно преди сватбата.

Сигурно се чудите защо си усложих живота с тези 2 салона за красота, проблемът беше, че си бях запазила час при моята козметичка още преди дни и откъде да знам, че маникюристката ще й се наложи да отсъства, то някой път като не върви, не върви, та после като си запазих часове за маникюр и педикюр в другия салон, не ми беше удобно там да ползвам услугите на козметичката и в последния момент да отменям часовете за козметик в салона, в който по принцип си ходя.
 

[kopche]

Кикси, Кикси, ей такава усмивка имах на лицето ми, доакто четях!  Много ми харесва това с падането по стълбите и най-вече, че не те е изпуснал! Браво на него, герой е!  И аз чакам продълженията 

[Valentinka]

и?
хайде

[Kiksi]

И така дойде големият ден - 26.07.2008 г.!

Денят на нашата сватба!  

Знаете, какви ги изживях с тази проноза за времето, с този циклон "Сузана", с този страх да не вали, защото цялата ни сватба беше планирана навън, не само гражданския ритуал, но и купонът след това.

Гледах, гледах разни сайтове, прогнозите по телевизията, даваха облачета с дъждец и слънце същевременно, в едни сайтове - слънце, в други - не-знам-си-колко процента вероятност за дъжд, в други - направо дъжд. Накрая си казах, няма да вярвам, защото допреди 1 седмица даваха слънце за 26.07, последните 3 дни преди сватбата все даваха прогноза, че ще завали и то се опитваше да вали, но не успя и аз си казах, че наистина не познават понякога и това е Божа работа.

Сутринта станах в 07:00 и видях слънце и така се зарадвах - беше една прекрасна, слънчева лятна сутрин. В 08:00 ч бях на фризьор, а в 10:00 ч - на гримьор. И пак салоните бяха в различни комплекси на града.

Гримьорката ме предупреди да не закъснявам много, че имала запазени часове за 11:00 ч и аз изкарах душата на фризьорката да съм готова до 09:50 ч, същевременно звъняха майка ми и сестра ми да ме питат кога съм щяла да свърша с прическата, за да отивали и те за прически, същевременно и една моя приятелка звънна да пита, дали фризьорката ми щяла да може да мести и нея след нас, голям цирк пак.

Докато ми правят косата, освен тези обаждания, кумата, която пратих до флористката в 09:00 ч да ми вземе букета и другите аксесоари от цветя, ми звъни и ми казва, че не са готови, защото уговорката според флористката била за 09:30 ч, а не за 09:00 ч, както съм казала и аз крещя по телефона, че не е вярно, кумата казва, няма проблем ще чакам, ама аз първо си чакам цветята за косата, за да ми донаправят прическата, второ знам, че кумата и тя има час за фризьор след ангажимента с букета, макар и в друг салон, освен това трябва да се приготвя и младоженеца и родата му да посреща.

Същевременно сестра ми звъни и казва, че колата й се развалила и не пали. А целия багаж за сватбата е натоварен там.

Кумата пристигна в 09:55 ч във фризьорския салон с цветята за косата и изхвърча като дим за нейния си салон, за да не си изтърве часа за фризьор. Аз казах на моята фризьорка, че ставам, довършена -недовършена, защото не трябва да закъснявам за грима, че гримьорката има други часове след мен. То всъщност беше останало само цветята да ми сложи и едни фуркети с цирконий, ама все пак недовършена.

Мятам се на едно такси, попадам в адско задръстване, но все пак успявам да стигна в 10:10 ч в салона за грим. Отивам и виждам ролетните щори пуснати, салонът затворен, гримьорка няма и аз   Звъня на гримьорката, а тя: "Спокойно, ей сега идвам!" Висях като идиот пред салона 30 мин., изпуших 3 цигари, излезе някакъв вятър, който така ме брулеше, че тъкмо ми стана по-небрежна прическата, ама тогава не мислех, че това е добре , бършех насълзените си очи, кипях от яд, бяс, гняв и т.н.   а изрично съм предупредила, че младоженецът ще идва към 13:00 ч да ме вземе и искам да имам достатъчно време вкъщи да се приготвя.

В това време организирах по телефона кой от близките, кога да ходи при моята фризьорка, така че като приключа с грима, да отивам да ме довърши и да няма никой. И докато чакам пред затворения салон гримьорката и си казвам, че ако не дойде до 5 мин. си тръгвам и ще ме гримира сама, милото ми звъни и ме пита, дали имаме друга кофа за боклук, защото баща му ... отишъл да хвърля боклука, ама вместо да вземе найлоновия плик от кофата, взел цялата кофа и изхвърлил нея в контейнера. Чудих се вече да се смея ли, да плача ли, ама честно да ви кажа, докато седях пред затворения салон, с булченската си прическа, така почнах да се смея самичка -той човекът вярно, че единствения си син жени, ама чак такова вълнение, че да изхвърли кофата буквалоно ...

Както и да е, дойде с 30-минутно закъснение гримьорката, каза, че часът й за 11:00 клиентаката го била отказала, попаднала била в задръстване, нямало страшно, тя ми познавала лицето след пробния грим, вече имала идея какво ще прави и наистина се поуспокоих и бързо се справи жената, ама леко се уплаших в огледалото, пробният не беше въобще толкова силен, но тя каза, че пробният е по-потогоре-отгоре по принцип. Нямах време да разсъждавам, платих и се метнах на едно такси и обратно при фризьорката, тя съвсем спокойно си ми сложи цветята и фуркетите с цирконий и малко преди 12:00 ч си бях вкъщи.

[Kiksi]

Отивам си вкъщи и какво да видя - стаята, в която трябва да се обличам, заета от бъдещите сватове на нашите (другите), родителите на приятеля на сестра ми и брат му, които малко преди това пристигнали от Каварна, банята също заета, а аз умирам да ползвам тоалетната, пак голям цирк, викам си какво пък, хората са пътували все пак, използвах времето да хапна нещо и добре, че го направих, защото после нямаше никакво време.
Хората освободиха най-накрая стаята след хиляди извинения и добре, че беше свекървата на сестра ми да ми помага при обличането. Сестра ми почна да ми помага, аз й викам, давай бюстието през главата, тя вика - не, аз викам няма нищо, почнахме да го слагаме, ама развалихме едно от цветята, добре, че имах резервни, докато го "натъманя" обаче като фризьорката, ама успях, през това време сестра ми махна цялата връзка на бюстието, за да не го обличам през главата, после докато ми я сложи, ама се справи, докато ме стегнат, сестра ми вика: "аз почвам да се обличам, че нашите гости идват" и ме заряза, накрая започнах да слагам аксесоарите и като стигнах до гривната от живи цветя, която изглеждаше страхотна преди това и я сложих и видях, че е много по-широка отколкото исках и стои отвратително грозно на ръката ми, която е доста слаба. Добре, че беше свекървата на сестра ми, жената взе една ножица и почна да реже листенцата от горе и отдолу, както беше върху ръката ми, докато най-накрая харесах вида на гривната. освен това, бях се разбрала с лористката да няма нищо от вътрешната страна, за да не ми пречи, но точно обратното - имаше цветя, които се изрониха страшно бързо самички от допира на ръката ми в тялото и се получи ефектът, който исках.

[Valentinka]

кикси много хубаво разказваш!!! Де да имах и аз такова търпение, на няколко пъти се опитах, но явно не съм по тази част
Пиши по-бързоо

[Kiksi]

Облечена и готова, развълнувана в очакване на младоженеца, казах да ми донесат една водка за успокоение, седнах и запалих една цигара. В това време време надойдоха моите приятелки в стаята и започнаха да ме снимат и ми се скараха, че димът от цигарата им развалял снимките и една цигара не ме оставиха да изпуша тези мои скъпи приятелки
Оттам гледам, че времето напредва, а младоженецът още го няма, леко се притесних, почнах да му звъня, на него, на кумата и на не знам още кой, за да знам, дали да казвам на майка и татко да слизат да ги чакат, както си му е редът. Накрая някой (не помня кой) ми вдигна телефонът и каза, че са тръгнали от кумовете, строих майка и татко да слизат пред входа, а кумовете не са много далече от нас и се зачудих какво ли става, че още ги няма. А той кумът поискал по пътя да пие усики, да му купуват цигари и затова.

По едно време в стаята връхлетя фотографката и каза: "Бързо, да те снимам, че идват." И ми вика, защо си боса, искала да те снимам в цял ръст и да се обуя, а те приятелките ми взеха единия сандал за пъленене с пари от младоженеца, а другия го скриха, за да го търсил, накрая успях в лудницата да им кажа да ми ги върнат за снимките, докато им ги дам пак, кумата се появи, нямаше време ни за събуване, ни за пълнене на пари в обувката на булката, ни за криене на другата обувка. И кумата трябва да започва с прибулването, ама на вратата на стаята - голямо бутане, викане, агитката на младоженеца напира да влезе.

Приятелките ми и аз крещим отвътре, че не сме готови да изчакат малко, защото, доколкото знам, обичаят е такъв, първо кумата прибулва булката и чак тогава влиза младоженецът, а то при нас стана обратно. Ама те не чуват, какво им крещим отвътре и нахълтаха, преди кумата да ми е сложила булото.
Та после го слага

А то какво станало в суматохата - сестра ми се усетила, че в лудницата е останала от другата страна на "барикадата", вместо да е при мен и казала на напиращата агитка на младоженеца; "Пуснете ме само да вляза, че останах отвънка" и те я пуснали, ама така я пуснали, че нахълтвали с нея После всички се майтапеха, че собствената ми сестра ме е предала като Троянски кон и така са се разминали само с 5 лв. Голям майтап падна!  


През цялото време преди това, аз със свито сърце гледах започващото да сивее небе отвън и струпващите се облаци и очаквах, всеки момент дъждът да провали всичко. Мислех, че като чуя музиката, ще се разплача, но вглъбена в мисли за времето и най-вече притеснена, въобще нищо такова не стана.

Баща ми ме изведе (не помня много от този момент заради емоцията, която най-накрая успях да изпитам като булка), поведох едно хоро долу и започна да ръми лекичко и си казах: "Каквото ще да става! Сватбата започна!"

[kopche]

Кикси, страхотно разказваш, смяла съм се на глас!  Започвам да скандирам "О-ще! О-ще!"

[Kiksi]

Специално за kopche ,  Valentinka и останалите ми първи читателки, продължавам веднага!

в 15:00 ч отидохме в църквата, там също много неща ми се губят, само си спомням, че времето наистина предвещаваше сериозен дъжд с тези сиви и плътни облаци, които изведнъж се появиха над града лекото ръмене не го броя въобще.

В църквата единственото, което си спомням беше, че през цялото време не слушах свещеника, а се молих на Бог с цялото си сърце да не вали и да не провали така планираната ми в детайли лятна сватба навън. Не знам как съм изглеждала - явно много концентрирана в молитвите си, защото по едно време свещеникът спря да говори и тихичко ме попита, дали не ми е лошо.

И когато венчавката свърши и свещеникът ни поведе навън под съпровода на камбанен звън, чудото беше станало - облаците ги нямаше, ръменето беше спряло и слънцето беше напекло. Бях супер щастлива, снимки с близките пред църквата, от заведението звъннаха и ни казаха, че времето се е оправило и подреждат масите навън и аз бях супер щастлива. Отидох само до тоалетна в едно кафене до църквата (и добре че го направих, защото не ми остана време до 01:00 ч), оттам отидохме за професионална фотосесия в Морската градина с кумовете и малката шаферка, голямо режисиране беше от страна на фотографката, но толкова бързо мина времето, че едва упяхме да слезем до морето за няколко снимки, всички разхождащи се ми се радваха, но най много ми хареса някаква група чуждестранни туристи, която толкова ентусиазирано ни махаше и ни снимаше, и ни поздравяваше, и ни гледаше, докато се снимахме, че много ми се стопли сърцето През това време голямата шаферка (сестра ми), подреждаше нещата в ресторанта.

Печеше едно чудесно слънце и съм благодарна, че успяхме да се снимаме в Морската, иначе щеше да трябва да ходим в студиото, а аз с моите мании за навън, вътрешните снимки нямаше много да ме зарадват.

[Kiksi]

И така, в 17:10 бяхме пред ресторанта, който ни чакаше украсен приказно, ахнах като го видях, ако сте на линия, след малко снимки, за да добиете бегла представа, гражданското лице дойде да ни инструктира и зачакахме отпред да чуем Менделсон и да тръгнем. 

В това време пристига при мен първият ми братовчед, който дойде специално от САЩ за сватбата ми и ми вика: "Аз къде да седна", чудих се да се смея ли, да плача ли, изумих се, понеже 2-те управителки на ресторанта обещаха да настаняват хората по схемата и в действителност така бяха направили, и тейбълките бяха сложени точно кой до къде и по памет от схемата му казах на коя маса е - и всичко това, докато чакам кумът да ме поведе под звуците на Менделсон. И той ми вика: "Да, ама сам ли да стоя на масата?" И аз викам: "Как сам - с брат ти и приятелката му сте на една маса". И той ми обяснява, че колежката на брат му получила бъбречна криза, дошла линейка и той трябвало да я смени на работа, защото нямало кой и едва тогава осъзнах, че наистина не видях другия ми братовчед в църквата, ама булченслка глава - замаена глава , много помня кой съм видяла и кой не. И му викам: "Добре де, нали и приятелката ти е на вашата маса, тя къде е?". И той ми обяснява, че се скарал предния ден с нея, е, вече наистина щях да припадна. Казах му да се набутва някъде при сестра ми и да не ме занимава с глупости, аз с такъв зор бях направила схемата, защото заведението е такъв тип, че нямаше възможност за дълги маси и накрая - тоя не дошъл, оня не дошъл, ама не се ядосах в никакъв случай, бях много развълнувана. 

[kopche]

Кикси, тук съм и много се радвам, че е греело Слънце!  Ммммм, направо се чувствам като гостенка на сватбата ти, дай снимчици малко!  Много лошо, че някои от гостите не са дошли и все пак е чудесно, че украсата на ресторанта ти е харесала  И после? 

[vanessa]

Кикси, и аз съм тук и чета с голямо вълнение!Смея се и плача,искам паааааааааааааааак да съм булка!
Честито!Бъдете винаги така влюбени,обичайте се и бъдете щастливи !