Сватбата на Kiksi - 26.07.2008

[kopche]

Кикси, много, много, много любов и попътен вятър в платната на семейния кораб 

[krasunkata]

Kiksi честито! Любов, щастие, уважение, деца, здраве, късмет, усмивки и още хиляди неща ти пожелавам

[eli_m]

Честито Kiksi!
Скъпа госпожо,
Желая ви дълъг и щастлив семеен живот, изпълнен с незабравими мигове и многооо деца!
Горчиво но младото семейство!!! 

[Gerka]

Честито, Кикси 

Много семейно щастие  и хармония в отношенията ви 

[Слънце]

Честито, семейство!!!! 
Все така влюбени и щастливи!

[Val_]

Честито Кикси! Живейте в разбирателство, любов и уважение! Обичайте се! 

[Vanilly]

Честито и от мен на младото семейство!!! Бъдете все така влюбени и щастливи!!!

[a_iordanova]

Честито и от мен на младото семейство!

Щастие, любов и пълна къща с дечица!!!

[Kiksi]

Здравейте, милички! Най-накрая съм на линия

Благодаря на всички ви за прекрасните пожелания!

Чудя се откъде да започна направо. Още съм под влияние на сватбените емоции, едва сега осъзнавам много неща и въпреки че съм страшно уморена, не мога да спя от емоции, чудно ми е как може вече 2-ри ден след сватбата да се чувствам толкова превъзбудена, че въпреки малкото сън от последните дни, не мога да заспивам - но няма как, сватбата иска жертви

И аз като inaxastra ще разказвам "на порции" и ще започна от по-отдалече, защото има много за разправяне.

Да започна от там, че 10 дни преди подписването, отиваме да си носим медицинските в Ритуалната зала и да попълним декларациите. И какво мислите ми се случи - милото заявява, че много бързал, изскочил някакъв ангажимент и ги пита можело ли да се подпише на празна бланка и да бяга, а аз да му я попълня. Служителките казаха, че няма проблем, но това много ме вкисна, защото очаквах заедно да ги попълним.
Но това, което наистина ме вбеси е, че докато бяхме в Ритуалната зала тогава попита мен и служителките, дали можело да сменим часа на подписването (предварителното на 24.07), който бях записала за 16 часа - искаше да го изместим за 14 часа, защото след подписването ... трябвало да ходи да украсява сватба в "България". И аз 

Щях да припадна, повярвайте ми  Кумовете ни в сряда пристигнаха от София и аз си мислех как разписваме в 16 ч в четвъртък и след това отиваме да пийнем някъде по нещо и изведнъж милото с тази сватба обърка целия план ...

Жените казаха, че има свободен час за 14 часа и аз се съгласих да го сменим, какво да правя, но вътрешно ми идеше да го 
Но побеснях, че не го е обсъдил с мен предварително, а това трябваше да стане пред служителките в ритуалната зала, в последния момент. И аз каквато съм импулсивна и емоционална, леко скандалче му спретнах пред служителките за което, милото ми се извинява. Всъщност ангажиментът за тази сватба в четвъртък е изскочил предния ден, от някоя от сватбените агенции, които имат навик да се обаждат в последния момент, а ние с милото предния ден не се видяхме въобще, защото той беше цял ден на работа, а аз отидох нощна смяна и като говорихме по телефона вечерта, той от много ангажименти и преумора тотално е изключил да ми каже.

Както и да е, но кой ти разсъждава в момента, той тръгна по задачите си, аз останах да попълвам декларациите (включително и празната, подписана от него ) и си викам на акъла, така ли - сега ще видиш, дали ще ти взема фамилията, толкова ядосана му бях, че реших да си оставя моята и да добавя неговата с тиренце. Така или иначе до последния момент не бях взела решение и се чудих, реших, че като седна да попълвам, ще видя какво ще ми подскаже сърцето и тогава ще реша. Ама така ме ядоса тогава, че се писах с тиренце.

[Kiksi]

Голям цирк направихме (сега ми е много забавно, ама тогава не ми беше), но има и още
Сега продължавам с 2-ра част.

Вечерта след тази тъпа ситуация и това скарване за глупости последва едно много сладко сдобряване (това им е хубавото на скарванията ) и милото, супер разчувствано, ми каза, че никога не е искал да ме притиска да му взема фамилията и затова и нищо не ми е казал предварително, но сега е осъзнал, че му е леко мъчно, че не съм го направила, но каза, че не ме упреква, а уважава моето решение - щом съм решила с тиренце, с тиренце.

Аз пък осъзнах, че това решение, което той уважава, всъщност е едно емоционално решение, взето в момент на гняв след онази глупава ситуация в ритуалната зала и че щом нищо не ми е казал преди това за фамилията (въпреки че съм го питала многократно и отговорът все беше: "Както решиш"), аз пък уважавам решението му да ми остави право на избор и понеже моментът беше много прочувствен, реших, че ще му покажа с един жест колко държа на него, като опитам да променя положението с фамилията, нищо, че вече сме попълнили декларациите.

И след няколко дни, при първата възможност отидох до Ритуалната зала и срам, не срам    им казах, че съм си променила решението за фамилията и ги питах, дали може да променим нещата, нищо, че подписваме след 3 дни, а декларациите са попълнени преди няколко дни.
Жените бяха много мили и въпреки че актът за граждански брак вече беше готов, ми дадоха възможност да поправя декларацията си с червено, да напиша, че поправката е моя и да се разпиша.
Честно да ви кажа, голям срам брах, ама любовта иска жертви.

Бях много щастлива, че успях и зарадвах милото с тази новина. Като се замислих обаче и от практична гледна точка е по-добре да съм без тиренце, защото както са ми дълги имената и новата фамилия и тя дълга, никъде нямаше да мога да си напиша 3-те (по-точно 4-те ) имена

Въпросът е обаче, че голям цирк беше, докато стигна до това решение

[Val_]

Лелеее...Кикс...разплаках се...то е било емоции...то е било чудо...вие сте големи сладури бе Браво, на теб че си направила този жест...пък и да ти кажа аз лично винаги съм намирала това с тиренцето за голяма глупост...или си оставаш с твоето или взимаш новото...кво е тва  като на два стола все едно седиш и все не знаеш кой е твоя...и постоянно да те бъркат коя си ква ти била фамилията...за кво...щото сакън да не приемеш новата фамилия или пък да не обидиш я мъжа ти я свекърите ти...Браво! Поздравления от мен за фамилията!  Ама си и много права за скарванията...много обичам понякога да се скарваме...защото после ми е много любимо сдобряването...де да знам може да съм кукуриго ама ми харесва ... внася живот във връзката...
Оф давай трета част че ме заинтригува съвсем...

[Vanilly]

Мила Кикси, като чета направо все едно виждам себе си! И аз съм много емоционална и щах да се побъркам, ако на мен ми бяха спретнали такова нещо в ритуалната, и за името! Радвам се, че накря ще носиш името, което не е емоционално в чд избрано!! Бъдете щастливи, ще чакам още разкази....

[Kiksi]

Продължавам с третата част, мерси за хубавите думи, Val_ и Vanilly, тъкмо си мислех, че нямам читатели. Истината е, че милото ми се извини за ситуацията още на секундата и аз трябваше да проявя разбиране, че е пропуснал да ми каже по телефона, защото наистина е много ангажиран и преуморен напоследък, а и много ми помагаше за сватбата, така че трябва да се правят компромиси. ама нали съм си импулсивна и емоционална и бързам да тропам с крак.

Следва третата част:
И ето дойде денят на предварителното разписване - 24.07.2008 г., реших, че е достатъчно да сме само с кумовете, взехме и сестра ми и приятеля й да ни направят няколко снимки и отидохме в 14:00 ч да се разпишем, отдавна разбира се, ми беше минал гневът за променения час.
Честно казано си мислех, че ще разпишем набързо, без много вълнения.
Да, ама не. Пуснаха ни музичка в Ритуалната зала, жената си каза словото, макар и в съкратен вариант и когато отговорих с "Да" и чух неговото "Да", цялата се разтреперах, доплака ми се от щастие , чак кумът пусна една сълза, абе беше много хубаво, макар и само ние, макар и за 10 мин.

Толкова се развълнувахме всички, че нямам думи просто да го опиша.
И заради цялото това вълнение, като излязохме милото реши, че ще извърши "традиционното пренасяне" на булката (която беше в розова рокля) по стълбите на Ритуалната зала, както си му е редът.
Честно казано, не го очаквах от него, но ме вдигна на ръце и тръгна по стъбите надолу под погледите и аплодисментите на кумовете и сестра ми и приятеля й.

И ако бургазлийките са чули вече за паднали булка и младоженец на стълбите пред Ритуалната зала, да знаете, че за нас е ставало въпрос   Ама може и да не се е разнесла още информацията, защото за щастие зяпачите бяха малко, но определено им събрахме погледите.

Както ме носеше най-тържествено на ръце и на последното стъпало, се спъна и падна. По-интересното обаче е, че падайки, падна на колене, без да изпусне съпругата си, т.е. мен, до последно ме държеше на ръце, дори не се докоснах до земята.
Цялата работа беше, че реши да си обуе сватбените обувки да ги поразтъпчел, ама те са малко дългички и понеже не е свикнал и на последното стъпало се спънал. Но реших, че има голяма символика в цялата комична ситуация - както не ме изпусна тогава и не допусна да се ударя, така цял живот да успява да ме пази от ударите на живота.   Нищо, че колената му бяха леко наранени и понакуцваше до на другия ден, но важното е, че на сватбата беше ок.

И да ви кажа честно, въпреки че сватбата тепърва предстоеше, вечерта след подписването се чувствахме супер развълнувани и щастливи, осъзнавайки, че вече сме семейство. Въобще много благотворно ни повлия на отношенията, всички нерви покрай организацията на сватбата и проблемите, които имахме помежду си в следствие на тях, сякаш се бяха изпарили  

[Ели .]

Kiks честита  бъдете много щастливи !!!!

чета с голямо удоволствие за сватбените ви трепети !!!!

[eli_m]

Леле Kiksi,
направо толкова се развълнувах!
Това с падането наистина е бил много емоционален момент!
Чакам продължение...