Как протече раждането?

[сиска]

Добре съгластна съм че болката сигурно е ужасна, но когато си с епидурална упойка не се ли притъпява болката???И защо я поставят щом като и с нея си те боли???Ще се радвам мамите раждали по този начин да споделят 

Аз не съм ползвала епидурална,но колкото съм чела по въпроса....тя се поставя когато разкритието достигне 4-5 см с цел да се обезболи родилката до чаканите 10 см и наистина през това време не се усещат болки! Стигне ли се 10 см теб вече те вкарват да раждаш и естествено трябва да усещаш контракциите кога са за да знаеш кога да напъваш

[sabeva_07]

Мерси Сиска за бързият отговор и аз така си меслех че ти спират упойката когато дойде време за напъните за да ги усещаш.Със или без упойка, ще се ражда няма накъде, влезеш ли веднъж в родилното.Просто тея дни много ми се мени настроението, в един момент си викам абе ще родя аз няма къде да ида, ама след това си викам мале как ще излезе това човече от там и какви ли адски болки са, направо луда работа.Абе хормони 

[zuzanka]

Аз мога да ви разкажа как протече при мен раждането, т.е. секциото. Раждах в Шейново. На 15 април в десет сутринта бях там, за да ме приемат. След всички стандартни процедури по приемането ме качиха в отделението, настаниха ме в стая, след което минах през запис на тоновете на бебето и ултразвук. И след това ме оставиха на мира до следващата сутрин. Дигнаха ме в 6 часа сутринта, направиха така любимана им клизма, взеха ми пак кръв, поставиха ми катетър и с багажа в ръчичка ме отведоха в реанимацията. Там ми включиха система за подготовка, както се изразиха и в 7 и 30 ме отведоха в операционната. Сложиха ме да седна, за да ми сложат упойката, а аз треперех като лист - без да го искам в случая. Анестезиолога ми казва да се отпусна, а аз си треперя и се напрягам да не го правя, но не става. След два неуспешни опита, на третия упойката ми беше поставена и ме сложиха да легна, метнаха паравана пред мен да не виждам нищо и когато упойката вече действаше започнаха операцията. Моето сладко бебче проплака точно в 8 часа и 5 минути на 16 април. Когато й чух гласчето се разплаках толкова неудържимо, че се наложи да ме успокояват. Нищо че не раждах нормално, и при секциото има този неповторим момент на срещата с малкото създание. Показаха ми моето съкровище и след това я отнесоха в детското отделение да я претеглят. Върна се една сестра и ми постави розовата гривничка и каза "честито мамче, имаш си много хубаво момиченце, което тежи цели 4 килограма и е дълга 52 ст." Аз разбирасе пак се разплаках. Изкараха ме от операционната в 9 без 5 и ме настаниха в реанимацията. Биха ми обезболяващи и до другата сутрин съм спала блажено прекъсвана само от обаждания за честитки. На следващата сутрин мина рехабилитаторка за да ни раздвижи и ни прехвърлиха в родилното отделение. В 10 и 30 си видях малкото съкровище и си я гушках цял половин час, който ми се видя като един миг, когато дойдоха да ми я вземат. Трябва да ви кажа, че в крайна сметка секциото не е толкова страшно, колкото си мислех. Още в същия ден, в който ме изкараха от реанимацията, аз си ходех по коридорите и излизах дори на вън без особени проблеми. Само раната малко поддръпваше и нищо повече - нито болка, нито нищо. Направо не можех да повярвам, че ми няма нищо. Благодарна съм, че всичко мина благополучно и много леко. От цялата операция ми остана само една черта там, където са ме рязали, дори няма следи от конеца, който ми махнаха на седмия ден. Така че момичета, ако са ви казали, че трябва да родите секцио, не се притеснявайте, защото няма нищо страшно.

[dgudge]

Зузанка , много благодаря , че  сподели как е при секциото Само искам да попитам като си със секцио кога те приемат в болницата, знам , че  епо рано , но не знам колко

[virgin]

Аз отидох на същия ден сутринта в 07.00 ч., а в 08:57 ч. малката беба се появи на бял свят.

[dgudge]

Имам в предвид кога е термина и кога те приемат

[zuzanka]

Ами мен ме приеха предния ден и на следващия беше секциото. А самата дата на секциото я опеделиха около пет дни преди това. Моят термин беше на 24 април, а бебче се роди на 16 април. Те лекарите си решават кога да насрочат датата. когато аз бях в болницата за определяне на датата ми правиха запис на тоновете на бебето и ми казаха, че съм имала контракции, които аз не усещах, т.е. усещах познатото свиване на корема. А ми казаха, че били сравнително регулярни и би трябвало да имам и болка. В деня на самото секцио имах разкритие 1 см.

[m_a_g_i_vs]

sabeva_07 точно така е упойката ти я слагат докато чакат пълно разкритие както е казала и Сиска и после я спират когато те местят в родилно за да напъваш бебчето вече да излиза.Наистина боли много но все пак само докато напъваш а с тази упойка ти спестяват доста болки преди това,затова мисля ,че си заслужава да се ползва поне според мен де 

mirindadimi мойте контракции зачестиха доста бързо и изведнъж приехаме в 21.00 без контракции и изведнъж в 23.30 се започнаха силните болки и веднага доло .А таткото вече си беше отишъл защото докторката която ме прие каза ,че до сутринта няма да родя ,да ама не в 4.00 се случи и аз като се обадих на таткото той неможе да повярва ,вика сериозно ли ,нали нямаше да е тази вечер ?А акушерките наистина ти обясняват как да напъваш ,и аз се опитвах да правя точно каквото казват ,но явно не се получаваше нищо ,затова се наложи след дългото напъване макар и не добре докторката да ме натисне по корема за да изкочи бебка .

[virgin]

Аз сама си определих датата за секциото. А докторът каза, че няма проблем и ето че на 28.02 родих, а терминът ми беше на 11.03.

[mishlence]

Здравейте,мами.Ето да разкажа и за моето раждане преди 1г и 7месеца.

Та значи термина ми беше на 24септември 2006г.Моята лекарйка на послената консултация ми каза,ако не родиш до 24ти,ела при мен да видим на коя дата да се уговорим за раждане.И така и стана,на 24ти си отидох при нея,за всеки случай с багажчето.Тя ме прегледа и вика,тази седмица си избери един ден и ела с багажа да раждаш,и ме изпрати да си ходя.И аз вече в чуденка кой ден да си избера.Чудно що,ама си харесах дата 27ми-сряда.и си казах тогава ще ходим.И така на 27ми сутринта с багажа и моя мъж отиваме към болницата,минах през лекарката да си взема там картона,ала бала,и сестрата ме заведе горе до РОДИЛНА ЗАЛА.Нямах болки,нямах нищо.Сложиха ме с една друга бременелка в една стая и там да си 4акаме,уж да се появят някакви болки,ама няма,мойта лекарка ми беше казала ,че ако нямам болки сигурно ще се наложи да ми сложат система за предизвикване/добре че не се наложи/.По едно време доимде лекаря на смяна и ни извикйа за проверка на разкритие.И тогава явно ми е спукал мехура.Каза ми че имам леки контракции.Полс еотидох до тоалетната и видях че ми зацапва с нещо розово слузесто и си казах,че това ще е тапата сигурно.И така още 1-2 пъти ме проверява за разкритие,ама нямах болки.И си лежах у стаята,гледах тв,и по едно време вечерта,изгледах Биг брадър май даваха,и ме хванаха болките,първо по леки,после по силни.Излязох в коридора да видя доктора да му кажа че имам вече болки,акушерката ми каза ,да си засичам когато станат на 5минути,да се обадя.А аз вече много ме болеше и само засичах,и накрая като станаха наистина на често контракциите,ме приеха в предродилна зала,слушаха тоновете на бебка,бяха добри.провери ме акушерката за разкритие,/лекаря го нямаше /,и почна там да си подготъвя инструментите/не че съм ги виждала де/,а аз вече взех да си охкам,иначе търпя на болка,ама си поохках малко,но си налагах да съм спокойна.Акушерката каза че когато болките се заменят с чувство все едно ми се ходи по голяма нужда,тогава настъпва момента на разждането.И наистина така,лека полека болките поутихнаха и дойде на място усещане че ми се ходи до гопляма нужда/акушерката ме пита да ми прави ли клизма,но тъй като преди това бях ходила и я бях свършила тази работа й казах,и тя ми отговори,че тогава нямало нужда от клизма.и така дойде лекаря ,сложиха ме на магарето и почнах да напъвам,и да напъвам все едно си ходя по голяма нужда ,и ми казаха като напъвам да не се отпускам ,а само глътка въздух да си поема и да напъна пак,да излезе главата.и така излезе главата,и казаха м,алко почивка да си поема хубаво дъх,и на следващия напън пак да напъвам и така,5-6 напъна и се роди малката кукла,една такава розова,докато я миеха,доктора ме натисна по корема и излезе плацентата.Въпреки че ми беше първо раждане,нямах нито един шев,само леко охлузване,което акушерката намаза с йод.и така цялата работа беше от 21 часа,до 23;40ч.от първите леки болки до излизането на бебето.

[mirindadimi]

Искам да попитам нашите мамчета - раждали нормално или секцио какви принадлежности е необходимо да носим със себе си - документи, лични вещи, козметика, обезболяващи или нещо което не е писано по книгите, но на тях им е били нужно, са необходими при приемане в болницата при раждане.
Искам да попитам и за превръзките ( ако е удобно) какви и с колко капки е най -добре да вземем, тъй като не знам доколко е силно течението след нормалното ражане, а и при всеки е индивидуално все пак. За бебето знам, че са ни нужни памперси за някои болници, а освен тях нужно ли ни е и нещо друго.
Ще се радвам на помощ от ваша страна!

[virgin]

Ами зависи от болницата. Зависи също и дали си в частна или държавна болница. В болницата където бях не трябва да носиш нищо освен чехли и четка за зъби. Всичко друго е от тях, вкл. и нещата за бебчето. Носи си личната карта и направление за хоспитализация (май беше ), макар че на мен второто не ми е трябвало.
Успех и леко раждане ти пожелавам, когато му дойде времето!

[maria_lakova]

Искам да попитам нашите мамчета - раждали нормално или секцио какви принадлежности е необходимо да носим със себе си -

Аз не съм раждала все още, но си мисля, че от всяка болница си дават списък и казват какво да си носи родилката, защото наистина изискванията им са различни за различните болници! Така че е най-добре да попиташ там, където ще раждаш, какво е необходимо!

[mirindadimi]

Aко става въпрос за списък аз вече имам около 5 такива, но искам да разбера за неща непредвидени в тези списъци....
Като например някои мами пишат, че е много полезно да си вземеш освен всичко друго за което се сетиш: - подложки за гърди, Гармастан за гърдите, една опаковка Бивацин и тнт. неща които едно момиче на което му е за първи път, като повечето тук, трудно може да прецени дали са необходими или излишни покупки.

[сиска]

 Направление за хоспитализация и обменна карта са нещата,които всяка болница ги изисква за да те приемат

Нещата,които на мен ми бяха много полезни са подплънките за гърди,сутиен за кърмачки,еднократни гащи и друго не се сещам