"МАМА КАЗА...."

[ssiillvvyy]

Ох, много гадно!
Тръпки ме побиват като чета такива неща, за съжаление нищо не е пресилено - около мен има няколко подобни драматични истории. Трагедия е това, което се е случило на момичето, но си има  и добра страна тази история: щом някой е способен да постъпи така с теб преди сватбата - значи изобщо не е заслужавал да се жениш за него - не ми се мисли какво е да си омъжена за такъв човек!
Само се моля: един ден ако имам син, никога да не откачам до такава степен ,че да си мисля, че мога да контролирам живота му!

[menyanthe]

Решението при такива случаи е - в друг град, а защо не и държава! 
Баща ми е същия (макар и на доста повече от 35), но с майка ми живеят в друг град от свекървата и тя не може да се налага! Но отидем ли там и тя като каже нещо, той винаги ще каже "Добре, мамо". Но поне майка ми вече (след повече от 20 години брак) горе-долу се е справила със ситуацията.

[danieIa ☼]

Ей, това майките понякога за голямо зло за собствените си деца!
Преди да се запозная с мъжа ми имах друга доста дълга връзка. Младежът наистина беше много свестен и добър, но много се влияеше от семейството си. Тогава се оправдаваше, че иска всички да са доволни, но в крайна сметка попадаше между чука и наковалнята.
Към края на връзката ни ми се беше наложило да излизам на квартира. Той предложи да излезем заедно, макар че не съм го карала и не беше нужно. И двамата бяхме студенти и не разполагахме с излишни пари, но той настояваше и в крайна сметка се съгласих. Когато вече дойде време наистина да се ходи в тази квартира, той ми каза, че размислил и "мама ми каза, че вече няма да ми пере дрехите"....?!
Тогава бях много обидена и разочарована, може би затова и след няколко месеца се разделихме.
Може би сме били и малки, или не знам какво, но днес държа и моето и неговото семейство настрани.

[lambi_1]

Горкото момиче! Добре поне, че се е оттървала от тоя "мъж"!  Все пак остава надеждата, че времето лекува всичко .......... 

[Addri]

 Лошо е когато родителите се намесват така грубо в живота и в решенията на децата си. Всеки живее собствен живот и има право на личен избор...
 Аз казах на нашите, че ще се женя онзи ден. Вече бяхме капарирали всичко и запазили дата. Когато казах на майка ми тя каза само една единствена думичка - "ужас..." Каза го толкова непринудено, че аз просто избухнах в смях  След като спрях да се смея просто и обясних, че искам да имам сватба и че вярвам, че съм срещнала подходящия човек. Тя беше доста скептична по отношение на брака като цяло (доста си е патила жената) и като си тръгнах тя все още беше със смесени чувства въпреки, че ми каза "Ами щом си решила то си е твоя работа..." Два часа след като се прибрах ми се обади по телефона и с ужасно весел глас ми каза "Аз съм купила бонбони и отивам да почерпя съседите заради сватбата" 
 От тогава всеки ден звъни да ме пита как върви организацията

[katya_79]

Пази Боже от такива „мъже”
И аз съм на мнание, че родителите трябва да са на растояние от младото семейство.Колкото по-далеко-толкова по-леко.Вярно е, че никой не ни мисли повече доброто от родителите ни, но в стремежа си да напътстват повече вредят.Пък в крайна сметка и ние имаме нужда да направим собствени грешки. А  що се отнася до свекървите - никога не съм разбирала тази майчина ревност. И мисля, че самите синове трябва да дистанцират майките си. Пък щом са решили да създават семейства не е ли редно родителите да остават на 2-ри план?