Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Старата тема е тук (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,22250.0.html)

Миши ,съгласна съм ,че всичко зависи от хората ,но и аз нали това писах .Нека бъдем по-толерантни.
А колкото до това ,че свекърва ти InLove_Girl не се интересува от здравето на сина си ,по склонна съм да си мисля ,че или не ти вярва на това ,което казваш или не вярва ,защото не й се иска да е така.Също е силно вероятно и да не осъзнава сериозността на ситуацията и може би трябва да й се обясни./т.е. съпругът ти да й обясни/.Единици са майките ,на които не им пука за здравето на децата им.

"Не ме разбрахте smile с този пример исках да кажа, че понякога си мислят че знаят всичко по - добре от снаха си за сина си. Както по - доло имаше пример за кръвното. Разбира се, че не трябва да се намесват за дребни неща, но те се трупат и трупат и прерастват в нещо по - голямо. В този случай се почуствах кофти понеже казах какво харесва и едва не стана скандала и то от дреболия.  smile"

Фийби, само да вметна че това с чушките го бе написала Миши, а това с кръвното- Inlovegirl. да не стане някоя неразбория пак . :)
Миши, вярно е това че дребните неща се трупат- аз затова направих огромни жертви за да сме сами двамата... :)

Фиби, нещата се трупат и когато майките не проявяват ама грам толерантност, то снахата колкото и да е търпелива и мълчалива....Скандала е готов, и се започва с чушките на Миши и се свършва до това..."тя не ме уважава, тя не е добра за сина ми"... Просто е факт!

Еми благодаря ти за уточнението с постовете  @}->-- Между другото радвам се, че се възприела моя метод- ДЕЙСТВА  :bravo: Вчера вечерта даже свеки се обажда да ме пита дали искам да е облечена с нещо по специално като цвятт за сватбата...И да съм и препоръчала фризьор....и ДОРИ да ме пита как готвя печените зеленчуци, защото като сме отидели да може да сготви на милото, та да яде здравословно  ohmy  И това след като не сме ходили близо 3 седмици и се чуваме само, когато те звъннат  :danceg:

Ето,че успехите се трупат също.Дано позитивите са повече.

Аз пък поглеждам и от другата страна на нещата.Имам брат ,майка ми също е свекърва и виждам нещата през друга призма.И когато става въпрос за майка ми ,винаги съм склонна да обвиня снаха ми ,че не действа правилно.
Затова и писах ,че трябва да бъдем по-толерантни ,че тези свекърви едва ли са толкова лоши ,защото и те са майки .Просто както всичко в живота трябва да приемам с усмивка ,по-малко негативизъм и дребнавост .Аз съм омъжена пет години и никога не съм допускала ,а и няма да допусна негативно отношение към фамилията на съпруга ми .Дори и те понякога да не са прави .Има си начини за всичко .Полека ,с търпение и разбирателство.

Е - винаги за всичко си има начини...Но най- вече зависи от човека. Аз винаги се опитвам да се поставя и в отсрещното положение, и понякога заемам страната на свекърва ми, точно от гледна точка на това че и тя е майка, и знам как моята майка би се почувствала в дадена ситуация.

Обаче да те обвиняват безпричинно, че едва ли не забраняваш на съпруга си да се вижда с майка си и че му поставяш часово ограничение, да не вярваш на НЕГОВИТЕ обяснения и да поставяш някого на кръстосан разпит, извинявам се, ама това граничи с безумие...според мен. Но - и аз като "послушно дете" си изтърпях разпита, "белким" вече се разбере, че не съм аз причината за разни работи. Това не означава обаче, че съм си спестила нервите СЛЕД това, независимо че в самия момент съм постъпила "както трябва". И точно поради преглъщането на хиляди такива неща, сега ходя с торбичка с хапчета и със 100 болести на нервна почва...Е - сигурно това е справедливостта и наградата, за това че "постъпваш правилно" и мълчиш... =]

тази торба с хапчета ми е позната... дай да си разменим торбите, белким подействат  :P
а то задържането в себе си наистина има и този краен завършек - психосоматични болести...

Освен че самия ти ставаш кълбо от нерви...по един или друг начин всички тези натрупани неща се отразяват и на мъжа до теб...А в повечето случаи майките им като изкажат "градивната" си критика или дадат съвета, който не подлежи на коментар, забравят и не им пука, как това се отразява на новото семейство!

Чакай сега - тия са ми нови хаха, ако подействат - ще ти кажа  :girl_wink:

Аз повтарям за трети път, че не отнемам правото никому да се оплаква, нито пък казвам, че свекървите винаги са прави. (но и едва ли винаги са криви). Просто според мен не бива да се говори с твърде голямо неуважение и грубост за майките на мъжете ви. Не може ли да се избегне думата "звяр", "изперкала",  "нагла и безочлива натрапница", "Умраза(оригинал и то от поне 2 места)",  има по-дипломатични думи като "авторитетна", "не ни чува изобщо", "меси се винаги в отношенията" и т.н., просто по-малко грозни думи, често с подобен смисъл.

Има и много момичета, които културно говорят за майките на мъжете си, въпреки че не се разбират с тях. За тях нищо не казвам.

Иначе просто не мога да повярвам, че повечето свекърви са такива, все трябва и от снахата да зависи... аз познавам само 2 майки с много големи "авторски права" върху синовете си, които отричат всяка тяхна приятелка и не искат да ги делят, струва ми се ужасно това положение. Ако това е "нормалното", направо не ми се мисли...Аз съм голяма късметлийка тогава, ако помисля, все ще намеря от какво да се оплача, но сме си свикнали и намерили баланс като че ли...Пример: преди ме дразнеше как семейството на мъж  ми звъни поне по 5 пъти на ден да го види как е, когато сме на почивка, а това толкова рядко се случваше..Винаги му намираха задачи и то тежки и времеемки, изобщо той е много съвестен и сам си изпълняваше 100 задължения на седмица. В началото това адски ме дразнеше, сега едно че, е по-балансирано, второ вече аз го бутам "звъня ли на майка ти да видиш как е? Няма ли да й помогнеш за еди какво си?"  Може би и аз се промених заради това, че жената вече е сама и искам да й улесним живота колкото можем, без  това да натежи много на нашия...Но винаги гледам да се поставям на нейно място- един ден ако имам син, той няма да изчезне за мен, само защото си е хванал приятелка...Мисля, че и тя се сеща какво е било да е "снаха" и затова подхождаме с разбиране в "деленето" на любимия и на двете ни мъж :) Но тя винаги ми дава "предимство" и знае, че аз съм бъдещето му...

И последно- наистина ли мислите, че който не е в лоши отношения със свекърва си, няма право да се изказва по темата? Т.е. да имаме само ЕДНА гледна точка и да се насъскваме енда друга, това ли е идеята? И който се опита да каже нещо обективно и от друга гледна точка, бива изгонен? Тогава във форума да не влизат и тези, които не планират сватба, все пак е сватбен; в темите на мъжете да пишат само мъже; който е на друго мнение от общото, да се бан-ва и т.н....Ако това е решението, добре, но според мен с нищо никого не съм засегнала- не видях някъде да съм обидила когото и да би ло от вас   :girl_impossible:

anna_karenina,изказвай се,но твоята работа прилича малко на "сития на гладния не вярва",нали се сещаш. ;) Темата е "Как се разбирате със свекървата",казваш добре,обясняваш и така.Аз и 2 свекърви не познавам,коит0 да са в лоши отношения със снахите си,но не вярвам някой да си измисля.Най-малкото,че тези теми са отдушник и е в рамките на нормалното да се изразяваме по-така.Не си мисли,че свекървите не го правят зад гърба на снахата. :) Има известна доза издребняване,но повярвай ми,докато бяхме под един покри 4 години и аз се хващах за най-малкото,направо се побърквах. :angry: И аз съм на мнение,че трябва да се живее отделно,дори с цената на лишения,както беше при нас.Струва си,повярвайте ми!
За протокола-аз много добре се разбирам със свекърва си,просто за момента няма накъде повече. :girl_wink:

anna_karenina ти пак не проявяваш разбиране към момичетата тук :\ . ти самата даваш примери за лошо отношение на свекървите и пак изкарваш снахите виновни за всичко. не мога да те разбера честно казано.

Нещо, което ме потресе ....
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,5691.0.html (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,5691.0.html)

да е благодарно момичето че се е махнал преди сватбата... Още като четох в началото историята и фактът че не я е запознавал сума ти време с майка си, говори за самия ѝ приятел.

Направо го чета и не мога да повярвам, че съществуват такива хорааааа  ohmy *crazy*

Тааа...както и да е....не винаги снахите са виновни...за това постнах тази стара тема  =] Дали е виновен бъдещия съпруг, дали майка му, дали тъщата....въпроса е , че не бива да се насажада вина у момичетата. Винаги компромиса ТРЯБВА да бъде двупосочен и то до определен момент, ако до този момент свекитата или тъщите не намерят границата...То снахите нямат НИКАКВА вина  :angry:

според мен направо се е отървала от това семейство  O_O  *crazy*

Ех, какво да ви кажа...моя го познавам повече от половината си живот, и ние сме минали през това...и той слушаше мама за много неща докато беше по- малък. И сме се разделяли заради нейни приказки и "подкукуросвания". Сега като погледна назад, не знам как съм издържала всичко, но като погледна до себе си, виждам колко се е променило всичко...с колко усилия и нерви от моя страна няма значение, но понякога като си търпелив и оставиш човека да осмисли сам какво е станало и защо, нещата с годините се променят. Но за това мога да съм благодарна и на факта, че сме на 500 км от семействата си :girl_wink:

Аз си мисля, че да се пише в темата какво трябва и какво не трябва да направи едно семейство е абсолютно излишно. Реално всички много добре знаем какво трябва да се прави и какво не.  =] Въпросът е, че на практика не се получава така. А и всеки случай е строго индивидуален - това също всички го знаем. За мен лично, нищо не бива да се премълчава (и от страна на свекървата, и от страна на снахата) - това води единствено и само до задълбочаване на конфликта на подсъзнателно ниво. Просто задължително. И един ден това избива. По един или друг начин (именно от там идват и подхвърлянията и т.н.). Важното е всичко да е казано дипломатично, премерено и без да наранява или дразни другия.  *THUMBS* И тъкмо там идва сложното. Не всеки приема чуждите думи, както и да са изказани, просто защото са истина (ако са истина) и не всеки умее или има желание дори, да си премери думите. Ако всички бяхме емоционално стабилни, без подсъзнателни противоречия, без комплекси, без потисканите мисли да си пробиват път по кофти начини, без да сме в критическата възраст и т.н., и т.н. тези неща нямаше да се случват.  =] Обаче - уви... не сме!
От друга страна да се дава предимство на свекървата, просто защото е майка за мен не е правилно. Свекървата е тази, която трябва да е по-зрялата, по-мъдрата, а не снахата. Казвам го с идеята не да не се уважава свекървата - напротив!!! Казвам го с идеята да не се бърка уважението с премълчаването и сляпото подчинение. Двете нямат нищо общо! Да мълчиш пред някого не означава, че го уважаваш. Това, за мен, е псевдо-уважение. Да казваш "тя е свекърва, значи е права", означава не, че мислиш, че е права, а че ти е набито в главата, че е така и точка, без дори да го разбираш. В същото време една майка, ако е възпитала правилно сина си, нищо няма да е в състояние да разруши тяхната връзка (а и не бива, но това е друг въпрос).  =] Но тази връзка не бива да пречи на неговата възможност да има семейство. Мъдрата свекърва трябва да помогне за това и да не пречи. Но помощта не се състои в постоянно даване на излишни "съвети". Помощта може да се състои и в това тя да се отдръпне. Не от сина си, а просто да не си позволява вмешателства в неговата връзка. Това обаче може да се случи единствено, ако свекървата е уверена в себе си и в сина си жена. От там нататък на такива свекърви мога само да им пожелая снахи, които са им благодарни за отношението и ги уважават, и съответно в семейството да цари мир!  *THUMBS*

П.П. Съпругът трябва да защитава жена си (освен ако не е сгрешила наистина), според мен, защото сега е техен ред да създават и укрепват семейство! Времето, в което е трябвало свекървата да създава и укрепва отношения е минало, все пак! В такъв сегашен момент, тя просто трябва да ги поддържа, а изправяйки се срещу съпругата на сина си, тя не го прави. Надявам се, искрено (живот и здраве да стана свекърва), никога да не забравям тези неща!!!!

Прекрасен пост Monikamaria .. наистина си мнооого права ми се струва  :bravo:

В това за критическата има нещо вярно. От почти седем години сме заедно с бъдещия ми съпруг (един мини брак :) ). Определено има разлика от когато свеки беше 40+ и сега 50+. Не е лоша жената, но неща, които преди бяха почти нежабележими в характера и, вече са натрапчиви и дразнещи. За съжаление и майка ми е същата. Явно с възрастта хората се променят независимо дали са свекърви или не.:)

InLove_Girl,  @}->--!!!
Точно от това ме е страх и за самата мен! Не искам да си позволявам да забравям някои неща с възрастта, а това е трудно! Но първата крачка е да го осъзнаеш, нали!?  :)

Моникамария, много харесвам мненията ти и те подкрепям по много въпроси, но точно в този случай не мисля, че трябва всичко да се казва на свеки, безмислено е. Ако са някакви дребни нещица, нищожни, няма смисъл да се споменават и да се прави забележка, защото ще и стане неприятно, после тя ще ти направи, на теб ще ти стане неприятно и т.н. Няма смисъл, отношенията между тези две жени са достатъчно деликатни. Разбира се, ако нещо значително те дразни и не си съгласна тогава си струва да се обсъде "face to face", но не абсолютно всичко, определено.

Аз засега нямам проблеми с моята свеки, и двете не сме никак лесни, но явно си го усещаме и се държим изключително внимателно една с друга и явно си се приемаме някакси с недостатъците. Стремя се да виждам и хубавите неща в нея, дребните да ги забравям и да не обръщам внимание (даже се смея на тях, ама това не го казвайте на никой) и нещата са ок. Дано и занапред. Но определено шашка и свалям, че се старае да не се меси, да помага, когато може, а иначе на моменти сме различни характери, на моменти сходни, но винаги се стремим да има търпимост и усещам, че често си премълчаваме и двете, защото става въпрос за дребни неща.

Майче ,точно за това говорех.За взаимно усещане и толериране.А иначе е ясно ,че всеки е различен и сам по себе си "чешит".

Колкото до процесите на стареене ,много често не зависят от самите нас.Защото с напредването на възрастта слерозират тъкани ,неврони ,променя се секрецията на  хормони и т.н. и т.н. ,чисто физиологични процеси ,които ние ,хората трудно можем да контролираме в един момент.Всичко опира до цялостният ни начин на живот преди настъпването на тези процеси и когато в един момент се окажем в тяхната железна хватка ,а не сме готови за това ,единственото ,което ни остава е да проявим разбиране.

И за да не си помислите ,че защитавам свекървите ще ви дам пример с моята баба ,която с настъпването на склерозата ,чувствително се промени и се налага дори и близки до нея хора като мен и майка ми да проявяваме невиждано чувство на търпеливост.Да не говорим ,ако бяхме снахи как щеше да е ....

Майче, ние всъщност май не сме на различни мнения.  :) Аз писах как би трябвало да се получи и би било най-добре, според мен. Но уви, точно това писах - почти невъзможно е, поради причините, които изредих.  =] И тъкмо там се корени проблема.  :)

Monikamaria, прекрасен пост! Няма какво да добавя, освен, че си абсолютно права! За съжаление моята не е от мъдрите и зрелите, напротив държи се като кисело дете почти през цялото време...

С моята бъдеща свекърва нямам проблеми , не живеем заедно и това помага за добрите отношения .Надявам се така и да си продължават нещата  :girl_wink:

Аз съм си в чудни отношения с моята (пу пу) *YAHOO*, може би защото живее на 200 км от София :)
Извън шегата, мисля че в повечето случаи е въпрос на желание, дипломатичност и такт. Убедено вярвам че с всеки човек можеш да се разбереш с добро, като го изслушаш и се опиташ да разбереш неговата гледна точка, това което го притеснява и причинява конкретен проблем/и. Винаги има вариант да се намери компромсно решение в отношенията между двама човека - поне когато "проблемният" човек ти е важен. Мисля че майката на съпруга ти при всички положения влиза в тази категория. И още нещо - хубаво е човек да се поогледа и в себе си преди да вини само другите, това също много помага ;)

Искрено и благородно завиждам на всички бъдещи и настоящи бълки, които се разбират със свекървите си. Аз не мога да се похваля с такова нещо... обаче. :)

Стига Mystique , толкова ли е страшно..Заедно ли живеете ?

Mystique, стойте колкото е възможно по -настрани, или дори  и най-малката възможност да имате, с риск да живеете с по-малко пари, идете на квартира.  :(

Момичета, отделно сме с годеника, много по - страшно е дори от това да живея с нея...  :sarcastic:

Ох,ох ,като ви чета...При нас е обратното аз нямам проблеми със 'свеки',по -скоро мъжо има с 'тъщата'-и мама и той са скорпиони,доста 'хард' характери и не се погаждат на моменти....Докато аз смея да твърдя ,че се разбирам с неговата майка,досега нищо лошо не съм видяла от нея,тя е много либерален и разбран човек,не знам да  се е месила някога в отношенията нито на нас,нито на другите и две деца,които също са женени...Не живеем по принцип заедно ние сме си в Пловдив,родителите ни в Сандански,,по ваканции се прибираме само,или ако те ни дойдат на гости...Може би ,ако бяхме в една къща щяха да възникват някакви несъгласия и леки дразги от битов характер,което е нормално,но едва ли щеше да е нещо сериозно.

Здравейте момичета  @}->--
За щастие аз не мога да се оплача, но и няма да хваля, всеки си има нещо за дялкане (вкл. и аз). По назад в коментарите четох, че трябва да сме благодарни на свекървите си, че са отгледали и възпитали нашите половинки. И защо по точно да съм и благодарна...нима възпитанието и отглеждането на едно дете не е нормално за една майка. Или к'во ние като имаме деца живи и здрави, да казваме е...да си ми благодарна/ен, че съм си възпитала детето. Я стига }:-> за всяка една майка това трябва да и е приоритет номер 1, да отгледа и  възпита детето си.  :)

Е, не мисля, че става въпрос да сме благодарни, че някой е изпълнил майчинските си задължения. Макар че, и това е повече отколкото може да се желае в някои случаи. Става въпрос за благодарност, че тази жена е отгледала и възпитала точно човека, който е твоята половинка. Защото, ако го беше възпитала малко по-иначе нямаше да е точният човек, нали така.

Да не се разбира, че съм напълно съгласна с думата благодарност. По-скоро клоня към уважение. Но, със сигурност е някъде там моето усещане по темата.

хехе, готик, аз също съм скорпи и си представям какво е  8P странни птици сме.
Иначе аз съм от тези, които се радват на свекървите си и се надявам и за напред да е така, много пъти ми е помагала, страхотен слушател е и като цяло е доста тактична. Милото пък е такъв, че подкрепя мен или нея взависимост кой мисли че е прав, а не дали му е майка, а аз бъдеща жена. Тя самата е казвала колко мн. пъти ме е защитавал. Така че плюсове и минуси си има, аз също не винаги съм „цвете„ така че... мисля че сме в норм. отношения.

Отделно че никога не ми е натяквала защо не готвя хубаво( аз и мн. време нямам), а тя готви суперско! Помагала ми е, не сме живели всеки ден заедно, но преди да се преместим в отделно жилище двамата заедно; бях половината време все в тях и спях и там; пътувала съм доста насам натам с тях и даже и на почивки, освен на селото им в планината; и винаги съм била мн. спокойна и с двамата му родители... Малко като две деца сме пред тях понякога като спорим за нещо  =] но за повече от 7 г това е .
Иначе считам, че има нещо вярно и в това, че нещата се променят... надявам се обаче да сме винаги в нормални отношения, както и той с нашите  :)

Това е страхотно!   :bravo: Много е важно това!

Аз съм малко в чуденка! Ние сме в разгара на подготовката за бебо. Остават ни още малко неща да купим и ще се отдадем на чакане. И много сме щастливи, но... Усещам, че на таткото му е малко кофти заради майка му. Майка ми се включва в подготовката с пълни сили. Обикаля, пазарува подаръци, вълнува се, само за бебето говори. Обаче свеки...не. Когато се чуваме ме пита как съм, как се чувствам и толкова. И на мъжа ми му е гадно. Показа й покупките, които сме направили и после ми каза, че е искал да я въвлече в подготовката, да й подскаже, че иска и тя да се включи. Ами тя мълчеше и нищо- напълно безизразна.  :( Не ме разбирайте погрешно - не искам подаръци да му купува!!! Говорим за един ентусиазъм просто, за демонстриране на радост. А тя говори само за другото внуче. Каквато и тема да се повдигне - към това отива. Мъжът ми ми заяви дори, че се притеснява, че майка му няма да разбере, че има второ внуче.  :( Аз му казах, че просто не знам какво да й кажа. Споделям й какво става, но като няма реакция...просто идея нямам какво да направя. Успокоих го, че явно ще прояви отношение, когато бебето се появи. Но...аз самата малко се притеснявам. Не искам да я изолирам в никакъв случай. Но ако така продължава, аз не мога насила да я карам и сама да полагам усилия тя да се вълнува от своето внуче. Не ми се вижда правилно. А и нямам желание. Моето дете няма нужда от подобни неща!
На вас как ви се струва подобна ситуация? :(

Monikamaria, може би тя не смее да се включи да не помислиш, че се набутва там където не й е работата. Примерно пробвай да я поканиш да отидете заедно до магазина да купите някои бебешки неща, кажи, че е важно и нейното мнение или съвет за теб, да видиш как ще реагира. Ако откаже, тогава не се занимавай повече. Насила хубост не става знаеш. И въобще не се притеснявай, защото сега трябва да си спокойна и единствено да се наслаждаваш на бременността.

Monikamaria, не познавам свекърва ти, но не вярвам да не се радва за предстоящото събитие.
Явно просто не го показва по начин, по който вие да го видите и разберете. Както се казва в една сентенция "Това, че не те обичам по начина по който ти искаш, не значи, че не те обичам достатъчно много". Явно тя е по-сдържан човек, който не обича да се меси и да изразява бурно емоциите си.
Предполагам и при подготовката за сватбата ви е била така - останала е по-настрана от всичките приготовления. Приеми я такава, радвай се за бъдещето бебче и бъди сигурна, че и тя се радва, по свой си начин  =]

Monikamira, здравей
Според мен свекърва ти не смее да участва в подготовката, защото (и аз съм чувала) не трябва преди да се роди детето да се купува и подготвя нищо... Много рядко някой купува преди да е родено. Така ,че не се тревожи, сигурна съм ,че като се роди ще  е много щастлива  :butterfly:

Моникамария, моята баба по бащина линия, Бог да я прости, правеше същото цял живот. Идваше един път в седмицата и говореше на майка ми и мен за другия си внук от дъщеря си, не се е интересувала кой знае колко от нас, за подаръци също. Майка ми ми е разказвала че е било така и когато е била бременна с мен. Това си е моето мнение, обаче. Не мога да съдя никой- всеки е пристрастен и субективен на този свят.  :computer:
На твое място, бих я попитала мило но директно, дали се притеснява от нещо, от суеверие ли го прави или има друг проблем който би желала да сподели с вас. :)

Благодаря на всички ви за отговорите!  @}->-- Имах нужда да чуя няколко различни мнания!
По въпроса за сдържаността, мисля, че не е там въпросът, защото за нищо друго не е сдържана. Изказва отношение по всички въпроси, обича да дава съвети, независимо дали ги искам. Показва емоции, дори за суууупер незначителни неща, но...по отношение на другото внуче. Вече си мисля, че изглеждам едва ли не ревнива, но не е така. Защото другото внуче (на 12 години) много ми харесва като дете и и аз му се радвам. Но все пак... Тя вече веднъж ми каза: "Аз го кръстих (мъжа ми) на свекърва ми, защото не исках тя да ги дели двамата с по-големия (т.е. да обича повече по-големия брат)". И аз тогава се замислих по въпроса. Преди това не ми беше и хрумвало, че по-малкия е възможно по-малко да се обича. Тя между другото още не знае как ще се казва бебето. Не ме е питала. Това нормално ли е?  :huh:
За това да не се купува предварително за бебето съм чувала и аз. Но съм против - не мога да родя и за детето ми нищо да не е подготвено! Това е нелепо според мен! Да се появи горкото и да няма дрешки, къде да спи, с какво да се изкъпе и т.н. И да ми се наложи току що родила да обикалям или други да избират какво на мен ще ми е нужно. И тя ясно го разбра това. И се изказа още в началото "ама много е рано, нищо не купувайте". Е, ок, но ние решаваме. И щом сме купили и ти показваме едно сладко малко гащеризонче, което ще бъде на твоето внуче, може ли да стоиш като препарирана и да не се усмихнеш дори, да не ти домилее поне.... Просто ми е странно. И ми е кофти.
Но ще ви послушам и ще пробвам да я въвлека в цялата положителна емоция и ще поговоря. Да видим какво ще стане.  *THUMBS*

Включвам се да пусна една малка шегичка.

Когато говорите или се обръщате към свекървата мило я наричате Свеки, а когато е гадно - Кърва! ..... "Ей, кърво?!"  :sarcastic:

Дойде време и аз да се разпиша в темата.
Свекърва ми направо ме побърква, лудвам покрай нея в последно време.
Тя си има навика да звъни на мъжа ми за щяло и нещало, ама напоследък само го чака да се прибере от работа, за да започне да звъни и да иска нещо от него.
Единият ден - свършила й водата (минералната), звъни на мъжа ми да й купи една 10-литрова туба и да й я закара. (Тук отварям една скоба да кажа, че тя почти нищо не носи, не че има някакви проблеми, но така е свикнала. Дори, когато трябва да се пренасят някакви покупки от колата до тях, тя не взима и една чанта, но това си е друга тема.)
На другия ден - пак звъни, тоалетната й хартия била на привършване, иска мъжа ми да я закара до МЕТРО - само там успявала да си хареса.
На следващия ден - мивката й се запушила, свършил й препарата за незнам си какво, после - пак нещо. Винаги намира с какво да го ангажира. И така почти всеки ден.
На мен ми писна да го чакам да се прибере и вместо да ми помогне с вечерята и да си поговорим, той хуква по задачи.
Знам, че ще ми кажете да поговоря с него - говорили сме. Но разговора протича по следния начин - не мога да оставя майка си без вода, или със запушена мивка, или там каквото е на дневен ред.
И винаги е един мил и ме моли да го разбера и се извинява, и обещава, че ще се върне максимално бързо, а на мен ми става криво, че съм такова мрънкало. Вариантът да говоря с нея също не върви.
Абе, няма какво да се направи, ама поне така като се оплача, ми минава малко яда :)

това щеше да е нормално, ако майка му бе към 80 годишна, както изискват всекидневни грижи моята баба и дядо ми... Но в твоя случай , хич не мога да я съжаля- та тя  е намерила начин да привиква сина си и да му разбутва семейния уют. А и мъжът ти е твърде добър... :huh:
Но в крайна сметка, щом той е ок  с това, няма какво да се направи, всяко грубо противодействие от твоя страна, ще постига Нейните цели.

здравейте :) исках да ви споделя правилната формула за разбирателство ... :) аз моята свекърва я виждам най - много 3 пъти в годината , живеем в различни градове , женицата  е много мила и разбрана :)

Разбира ме се много добре от първия ден още, макар и да имах притеснения, защото той приключи много дълга връзка и непосредствено след това ме представи мен... Не знаех как ще ме приеме, но всичко е много добре!

След сватбата започваме (по-скоро продължаваме, но на по-високо ниво, ако мога така да се изразя) семеен бизнес с основно действащи фигури аз и тя  8P Предстои закупуването на офис (сградата сега ще се строи) и така... Надявам се всичко да остане нормално, а не да се изнервим една на друга покрай работата, но едва ли, мисля че всичко ще си остане супер  *THUMBS*

Ти направо си щастливка! :bravo:
Аз моята я виждам най-много 1 път в седмицата и така се чувствам много добре, ако можеше и по-рядко още по-добре, но... и така е добре поне не е при нас, защото иначе няма да ми издържат нервите просто... *crazy*

Здравейте и от мен! Моята свекърва живее в чужбина и се прибира само веднъж в година и то за 3-4 седмици най -много. За 2 години и половина с Милото, с нея сме се виждали за 2 месеца общо. Разбираме се, тя се държи на положение, доста откровен човек е и това ми харесва, но не мога да понасям дъщеря й и внука й, не ме разбирайте погрешно, но те са едни използвачи нищо друго. Сега я чакаме да си дойде 2 седмици преди сватбата, до тук само пита как върви подготовката и това е, не е кой знае колко дейна, но го отдавам на факта, че е на хиляди километри и е затрупана с работа... Според мен, за сега се разбираме добре, достатъчно е виждането ни 1 път през годината, а живот и здраве някога ако реши да се върне в БГ тя ще си живее в КН, ние в София и това е :):):):)

С моята бъдеща свекърва се виждаме рядко, понеже живее в друг град. Обаче жената е много мила и се отнася добре с мен, даже понякога застава на моя страна при някои спорни ситуации с милото :)

оооо и аз съм много доволна от бъдещата свекърва...звъни ми, виждаме се, като прителки сме си...много се разбираме, кроим си наши планчета да обикаляме насам натам от време на време....и така и свекъра е много готин, един път в този живот и аз да попадна наистина на родители на мъжа ми....до сега все не съм попадала много много....

Да ви кажа, и аз до скоро можех да се закълна, че с моята бъдеща свекърва сме в много добри отношения... до преди 2 седмици. От тогава направо ме побърква мисълта дори да се видя с нея. Абе с две думи... завиждам ви и поздравявам всички, които са случили на свекърви, щото моето от "свеке" се оказа "свекървище".

Не вярвах, че ще съм толкова ядосана, за да пиша по тази тема, но ето че се случи.
Накратко, бременна съм в 9-ти месец и както се предполага всеки пита от какво имаме нужда за бебето.Нашите взеха на практика всичко необходимо, един лев не са ни позволили да похарчим, чак вече и двамата с мъжа ми ни е неудобно.Да, обаче нещата със свеки не стоят така, да вярно тя няма възможностите, които имат моите родители, но жеста е важен, ето защо за да се почуства и тя полезна и разреших да изплете някоя и друга дрешка за малката, въпреки че не харесвам плетени дрешки.От 5-ти месец насам тя все плете, но какво беше моето учудване,когато разбрах, че преждата с която плете дрешките за нашето дете е разплетена от стари, малки бебешки дрехи, останали от племенницата, която е на 7 месеца!!!!!!!!!!!!!!!
Е, кажете ми няма ли да ви стане обидно????????? Да не споменавам и факта, че за другото внуче даде 600 лв и отделно още 200 на другия си син, е така да се почерпят }:-> .То няма лошо- имала- дала, но сега за нашето и дума не обелва нито за пари, нито ей така поне едни ританки да купи. Върха на сладоледа е, че сега предстои кръщене на племенницата-12 дни перди моя термин и не стига,че сме се хванали в приключение откъде да заделим 100 лв. за подарък, защото няма как да отидем с празни ръце, ами ни се прави намек, че трябва да и дадем 100 лв. на заем, че да не се червяла на кръщенето!!!!!!!!!!!!!
Съжалявам, ама това вече е върха на сладоледа, никой не мисли че ще раждам, че нямаме пари даже за почерпка за нашето си бебче, ами чак и пари на заем да даваме.Ами реве ми се вече, от обида, от безпомощност и от срам пред нашите, че от тях взехме толкова много :'(
Ох излях си го, че иначе няма с кого да споделя, мълча си пред нашите, мъчно ми е да го натяквам на мъжа ми, че и на него и без това му е болно, а аз вече съм на ръба да си легна и да се нарева на воля :'(

Няма да се правя, че разбирам, нито съм бременна, нито ни е притеснено откъм доходи за момента, но, според мен, легни и си се нареви. Без да се навиваш, просто си го изстрадай и си дай възможност да погледнеш отстрани и да видиш колко злободневни са ти мъките. Ясно е, че за теб в момента са принципни и големи, но не са. Сравняването е лошо нещо, а никой не е длъжен за каквото и да било. Не твърдя, че свекърва ти е стока, далеч съм от тази мисъл. Просто точно тези й прояви не трябва да ти причиняват дискомфорт. Даже може да се чувстваш полезна, защото използването на стари бебешки дрешки опазва околната среда. Reuse, reduce, recycle! както казват хората ;) А и жената не те кара да слагаш ползвани дрешки на твоето бебе, тя дава от себе си за да са нови и уникални.
И ако сложим настрана финансовото притеснение, това, че била дала на някой си някакви пари, пък на вас - не - ми да прави каквото си иска. Ясно ми е, че споменатите суми са важни за вас в момента, но позволяваш на паричния недоимък да слага сол в раната на отношенията ви с жената. Да, важно е, да, като нямаш пари за тока няма как да стоплиш на детето млякото, да, въпрос на оцеляване е, но ако се отделиш от тялото, на което трябва да му е топло през зимата, ще видиш, че битовизмите влияят на отношенията ви.
 И, не че съм веща по въпросите за кръщенетата, ама какъв е този етикет за 100 лева за подарък? Пък и дори да не можете да кажете на родителите на племенницата, че ви притесняват финансово, на свекърва ти със сигурност можете да си го кажете в прав текст. Малко егоизъм тук и нещата се нареждат *THUMBS*

pebbles , права си и аз откакто се познавам с тази жена разсъждавам по същия начин, нищо никога не съм и искала и не ме е интересувало колко е давала на другия си син. Знаеш, обаче как понякога чашата прелива и емоциите ти взимат връх над здравият разум. Въпросът не е в това дали ще ни даде пари, ние си се оправяме и нищо не ни липсва, обидно ми стана от факта, че дори една нова прежда не се е сетила да вземе, а можеше да ме помоли да си я купя и тя да я изплете.Тук въпросът е принципен, не намесвам факта колко е затруднена финансово.

Рядко се случва свястна свекърва. Въпросът е да намериш начин да не си ги слагаш тези проблеми на съвестта.

Katence, мисля,че си с пълното си право да си обидена и тъжна по този въпрос. Не е редно на един да се дава всичко, а на другия нищо. Щом имаш 600 лв., и например имаш 3 деца, не може да дадеш на едното всичките 600, трябва да са равни...нека да е по малко , но да има за всеки. Аз така и така не ги разбирам тези хора, по какъв ли критерий разделят едното от другото си дете?? Аз съм на 23 години, тази година ми предстои да скл'ча брак, нямам деца все още..но дори на мен ми е странно да виждам как хората имат различни отношения към децата си.. *crazy* *crazy* Постът ти е отпреди няколко месеца, така,че първо се надявам бебчето да ти се е родило живичко и здравичко, а после-че свекървата да се е усетила поне малкоооо за гафовете ,които е направила. Но дори да продължава в същия егоистичен и нагъл дух, опитвайте се да не й обръщате внимание...Наслаждавайте се на бебка и семейството си.

А иначе по темата - да чукна на дърво, моята свекърва е просто страхотна. Жената мисли за всички детайли, винаги иска да е най-хубавото, най-доброто. Сега заедно със свекъра ни купиха апартамент и ни го обзавеждат от до, по наш вкус. Вярно, че имат и финансовата възможност, но ако нямаха желанието за такова нещо, каквато и финансова възможност имаха, нямаше да го направят. Годеникът ми си има и сестра, в смисъл не е едно дете в семейството. И се стараят всичко да се прави наравно, независимо ,че са момче и момиче. Дано и след сватбата да се разбираме така добре със свекърва ми :) Ще споделя тук  :girl_wink:

И моята формула е същата :D Само, че моята я виждам най-много веднъж в годината (живее в Гърция) :D Но ни звъни всяка неделя! И по празници винаги ми се обажда, никога не ме е пропуснала *INLOVE* Даже по-скоро ще пропусне мъжа, отколкото мен :P

Иначе както съм казвала моята свекърва е злато, много разбрана женица *INLOVE* И много човечна! Има такива индивиди, че аз както не си държа много езика зад зъбите не знам какво щях да правя :angry:


Относно другите работи покрай Катенцето hulcy е много права *THUMBS*

Аз моята не съм я виждала(чужденка е),не говорим един и същи език,затова не говорим и по телефона.
Комуникацията ни се очертава доста сложна.Ще се запознаем чак след сватбата ни лятото.Мъча се с едни самоучители да науча езика,ама нещо не се получава.Надявам се,че запознанството ни ще мине добре.
Храня голямо уважение към нея,защото биологичните родители на годеника ми са починали,когата е  бил малък и тази жена с двама по-големи сина го е взела под крилото си и е възпитала един прекрасен човек.

Мерси за включването :)
Ами нещата не са се променили, дойде на погачата с дрешки, изплетени от разплетените дрехи на другата и внучка *crazy*, след това ме провъзгласи за неспособна майка, след като и един ден не е видяла как се грижа за детето си. Вече не и обръщам внимание, гледам с насмешка на всичко, което прави, не говоря с нея, тя също не ни търси, не пита за малката, не и праща поздрави, подаръци и т.н.. Аз съм доволна, съпруга ми ме подкрепя, на моя страна е, общо взето взехме решение, че като по-интелигентни хора просто няма да и обръщаме внимание @}->--

Katence , да Ви е живо и здраво бебенцето  *INLOVE* Пожелавам само радости да Ви носи. А по другата част - много добре правиш, като не обръщаш внимание на свекървата. Може би някой ден тя сама ще се усети какво е пропуснала... ;)

И аз да се включа по темата. С родителите на мъжа ми се виждаме рядко, защото са от друг град.
Свекито е готина обаче се усеща, че ме има за чужд човек. Не ме познава, трудно е да хванем някоя тема да си говорим, въпреки че се опитвам, но става едно измъчено такова  =] Когато сме на гости почва едно суетене, което не би го имало ако ме имаха за свой човек , от семейството. Не знам дали разбирате какво имам предвид. Малко ми е странно това положение, защото мъжа ми е много близък с моите родители, говорят си даже по телефона постоянно, нашите се държат с него като със син. Та надявам се и аз някой ден да се опознаем, да се успокоят и да не се чувствам като случаен гост в къщата..

С родителите на бъдещия ми мъж се виждаме според зависи кога ние имаме възможност да пътуваме, но се стараем да е поне веднъж в месеца.
Майка му е много разбрана и добра жена. Не е конфликтна личност, стреми се на всички да им е добре и винаги се е отнасяла много добре към мен.
През седмицата се обажда да се чуем просто ей така.
Много се радвам, че случих на такива свекъри!

Реших и аз да споделя едно от последните си преживявания със свекърва ми.
Ние горе-долу редовно се виждаме, не че мъжа ми много държи да я вижда, но гледаме 1 път месечно поне /живеем в един град/.
Миналата събота на Тодоров ден /брата на мъжа ми и дядо му се казват Тодор/ отидохме ние на гости на бабата и дядото и естествено и тя е там. Изчака момента мъжа ми да отиде до колата и аз да остана сама с нея, за да поиска да си покани гости на сватбата- принципно нямам против, мойте родители също си викат приятели, но аз познавам техните. А тя иска да си покани шефката с малкото дети, защото детето никога не било ходило на сватба   :angry: , е нямам против, ама ние и двамата не я познаваме тая жена и тя не идва заради нас, а за да си забавлява детето на нашия ден.
Както и да е въпроса е, че понеже мъжа ми вече няколко пъти я отряза като й каза, че не иска еди кой си тя да го кани и тя го направи зад гърба му, без да му казва, нарочно изчака него да го няма, за да ме пита, а аз понеже неможах да откажа....
След това като му казах и заради нея на мен си го изкарва, че не ги иска тия там!

Ами тъпо е, ама пък и я разбирам. Първо, че става въпрос за шефката и не се знае каква е и какви ще са последствията. Второ, че е питала теб с надеждата да й влезеш в положение, защото синът явно я реже. Не го разбирам точно като "зад гърба", очаквала е поне от теб разбиране :) Отделно ти сама каза, че и твоите родители ще си канят приятели. Все пак това, че вие не сте се виждали с тях, не означава, че не се умажават. Всеки сам си избира честотата на срещите, ама надали е очаквала в бъдеще това да е критерий кой ще се кани и кой не. А относно заплащане как стои въпроса? Т.е. кой ще плати за тези гости - вие или те, защото ако те плащат за сватбата, още повече нямате никакво право да се сърдите кой ще поканят :girl_wink: Това е празник и за тях, колкото и да не искате да го приемете :P

И аз съм на това мнение, че празникът е и техен и те също имат право да си поканят приятелите. Сватбата ще я плащат тя и моите родители. Аз я разбирам и на него се опитах отдавна да го обясня, че не може чоите родители да си поканят 10човека, а той на нея 1 да й позволи, но той каза че няма протиф да си покани, но да са хора които познава и с които подържат отношения повече от бал/сватба веднъж на 15години/така беше с едни които тя искаше да викне/. Каза че за наще няма против тези, които канят, защото тях ги познава всичките и ги вижда сравнително често.
Това, коете мен ме издразни е че знае, че ние решаваме заедно всичка, а тя ме накара да аз да го направя през него и естествено той после мен държи отговорна, че съм се съгласила.

Аз не мисля, че е целяла да решиш през него, а да се опиташ да му повлияеш на решението :girl_wink:

Тя най-добре знае, че когато той каже НЕ и е сериозен, това значи НЕ!
Няма значение, така или иначе ще ги поканим въпросните хора, в което няма лошо. Това, за което ме е яд е че е няма да са там, защото ни познават и искат са ни се радват, а защото им се ходи на сватба, няма значение на кого е.

Ами какво да ти кажа. В края на краищата те плащат, остана да дадат един куп пари и да не поканят, който искат...ами тъпо е :girl_impossible:

С риск да не съм по темата и да я разводня,ще подкрепя Скай.При нас плащаха родителите и всеки си покани тези хора,които те решаха (естествено се консултираха и с нас).Но например аз също не познавах хора,които свекърва ми беше поканила,нито пък мъжа ми някои от гостите от моята страна,но има една поговорка "Който плаща,той поръчва музиката".Не е хубаво обаче да се стига до такива конфликти като при вас.Трябва да има толерантност от двете страни.

То е ясно, че няма проблем да си поканят който искат /стига да има места, че както е тръгнало/, проблема е че тя го прави така.
Нашите още преди да търсим ресторант седнаха с нас и казаха искаме тия, тия и тия и ние ги включихме в бройката.
Аз нямам проблем, за това че си е поканила няколко човека, все пак празникът е и нейн, проблема е че, за да се спести тя разправийте със сена й, аз излизам виновна. И това не е еднократен случай, преди няколко месеца след като нещо не разбра някой негова шега ми каза "Еми, ти си му мълчи и си го трай, то явно никой друг не може!"  O_O

Не си права и ти го казвам чисто приятелски, така че се надявам да не се разсърдиш :girl_wink: Тя е опитала по друг начин, ама не й е било позволено и понеже е в правото си е пробвала и другия. Тя е свекърва, ама и майка. Просто мога да кажа със сигурност, че женските майки са превилегировани, защото в повечето случаи мъжете не се вълнуват много от тези неща, а жената като каже искам и съответно и родителите си урежда :girl_wink: За това моя съвет е - влез в положението на жената, колкото едната има принос за твоето развитие, толкова и другата за неговото :girl_wink: Според мен това е пътя към бъдещо разбирателство :)


Сега с риск да съм  :offtopic: Ще споделя ние какво направихме. Понеже нашата както казах не е в БГ и само пращаше спонсорство, уж сами си правихме сватбата...както и да е (просто като не можехме да си позволим нещо и се спирахме на не толкова добро, тя все някак си разбираше и ни го даваше като подарък...) и като си дойде за сватбата я хванахме с нас. Един ден, просто да види, че и нейното мнение е важно. То почти всичко беше готово, но пък да поразгледа, да види кое как е, ние какво сме направили. Ами жената си остана много доволна да ти кажа :girl_wink: Аз съм на мнение, че каквото е едната, такава и другата :)

Благодаря за съвета! Изобщо не се обиждам, всяко нещо има много гледни точки и понякога е по-лесно някой от страни да ти каже как изглеждат нещата.

 Да се включа и аз, извинявам се, че така навлизам в темата, но се зачетох и ми стана интересно. Ratatui и аз съм съгласна с Casky, че тя просто е търсела разбиране при теб, след като не го е срещнала от страна на сина й, ме мисля, че е "зад гърба му". Повярвай ми, на сватбата мъжа ти дори няма да обърне внимание, че един човек който не познава е там. И на нашата сватба свекърва ми си покани две нейни колежки зъболекарки, дори с мъжете им, от начало си викам та аз не ги познавам, но какво, то и тя не познава приятелите на нашите. И това наистина е така " Които плаща, той поръчва музиката", ние делихме сватбата си на половина, не на нашите и вашите, и аз като сметнах имах 100 гости, мъж ми и майка му 40, баща ми си каза аз поемам кувертите на всички, ти каквото си дала до тук, все пак си сама жена, но тя се запъна и каза не всичко делим по равно. Аз съм майка и това е празника вече на двете ми деца:)

Всъщност сега се сетих нещо, което не поясних горе - от чутото мога даже да кажа, че свекито ти си го бива :P Даже спечели симпатиите ми и от това, което прочетох (не съм я виждала) мисля, че даже доста те уважава и мнението ти след като търси помощ от теб (а аз почти никога не греша с хората, имам голям тренинг :girl_wink: ). Така че според мен даже имаш повод да си щастлива, защото такива "демони" има, че на нейно място щяха да направят цирк Балкански да се почувстват смешни :D :girl_wink:

Бива си я! Ние с нея сме една зодия и тя знае как да действа, за да постигне каквото иска, просто при мойто пате не винаги  *db* номерата минават.
А иначе добре че ние живеем отделно, защото брат му и приятелката му живеят у тях и тя ги побърква, такъв контрол е наложила, че чак им чисти стаята и им оправя леглото! Но това си е тяхната къща и мен не ме интересува както са искат така да съжителстват.

Знам, че малко ще ме оплюете, но...това си е моето мнение... (П.С. - ние точно поради тези причини си плащахме сами сватбата)

Да - естествено, че това е празник както за младоженците, така и за родителите им. Но - завършването им също е празник...значи родителите да налагат какво да учат децата им?! Или пък кой да поканят на рожденния си ден?! Нали за всичко плащат те?!

Та - да, ЕСТЕСТВЕНО че трябва да си поканят гости, но в крайна сметка - тези гости не са само на родителите, те са и на младоженците и в крайна сметка трябва решението да е "взаимно". Не познавам хората - обаче може на това момче и да му бъркат в очите тия хора които не иска и това да му "скофти" цялото настроение. Не казвам, че е така, казвам че има такива хора.

И - е, за мен е малко "зад гърба" точно защото той отказва, пък ти си по "мека Мара". Това го казвам от собствен опит, защото и мен ме действат така.

Та така - разбирам те напълно и е много тъпо да си между чука и наковалнята, но пък не може ти да решаваш кой да покани мъжа ти и майка му - в крайна сметка ти не познаваш много от техните приятели и близки и няма как ти да взимаш тези решения... =]

skylife, много точно казано , и аз съм на това мнение *THUMBS* ratatui, ситуацията е малко кофти...но хубавото е ,че не живеете заедно, иначе според мен щеше да е доста трудно съжителството.

Ще ме извинявате, ама явно не сте виждали "свекърви" :girl_wink: Като не искате никой, си изкарвате пари за сватба и вие сте шефовете - визирам всички :girl_wink: А и не мисля, че ако шефката я изгони две дена след това (защото в БГ е напълно възможно), ще е много голям довода че не е била :girl_wink: А за "меките марии" никой не им е виновен :girl_wink: Аз затова си казвам всичко на място, за да не ме е яд после на хората :)

Скайлайф не смятам да те оплювам :D

И между другото набързо пресъздадох ситуацията на мъжа (понеже винаги ми е интересно да чуя неговата гледна точка) и той въпреки, че на нашата не искаше роднини, които не е виждал от детството (поканихме ги заради майка му, не че е настоявала, ама на мен ми е ясно какво би искала. И да отбележа, ча аз настоявах, не ги бях виждала и се запознах, когато им давахме поканите :girl_wink: ), в случая каза същото за музиката и плащането с други думи :girl_wink: Да подчертая, че моя мъж е много безпристрастен винаги!

И знаете ли каква ситуация ми изскача веднага като продължение - ама тя дава повече на дъщеря си, защо :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible: Ами защо ли :girl_wink: Каквото почукало, такова се обадило...

casky, всеки с мнението си ;)

Така е *THUMBS* Но пък, за да е адекватно мнението, трябва останалите неща да са при равни други условия. Защото в случая фактора се измени, което променя цялата картинка. Аз още в първия пост попитах кой плаща, защото всъщност от това зависи всичко. Момичетата след това изказаха мнение, базирано пак в тази ситуация и се обосноваха с изречението с музиката, но Скайлайф каза нейната гледна точка, като още в началото уточни, че младоженците  са си плащали (и дори каза точно по тази причина), което както казах променя всичко *db*

И това сега го пиша не защото моето мнение е много важно в случая, , мисля даже че Рататуй вече си е решила, а защото подобно изкривяване на фактите, без да се уточни може да "насъска" булката срещу свекървата и после да има още по-големи драми :girl_impossible:

А замислихте ли се, че може шефката сама да се е самопоканила? Тя в случая какво трябва да направи? Интересно ми е да чуя мнения :)

 :offtopic: И Скайлаф на моя рожден ден винаги съм канила, който си искам, но пък родителите ми винаги са черпили, който си искат (отделно от мен) :girl_wink: Да не говорим на една абитуриентска кой присъства най-много, във връзка с ученето и плащането :girl_wink:

Ще се присъединя към мнението на casky, според мен наистина жената е потърсила по-скоро разбиране от теб, а не ходене зад гърба. В крайна сметка това е детето й :) А и ви предстои цял живот заедно, не си струва да се ядосвате за такива неща!
Според мен в момента около сватбата на мъжките майки им е много трудно, защото булките обикновено споделят със своите майки, сестри, приятелки, но рядко със свекървата (която често е общоприет враг Н1 :) ), а надали младоженците споделят детайлно с майките си каква ще е украсата и тн.
За протокола - свекърва ми е мъжка майка, има двама сина. Предположих, че ще иска да се поразходи по магазините, да види разни булченски неща. Последната седмица преди сватбата я взех с мен и я водих по задачки - проба на роклята, ходихме да купим бижута и тн. Не само за нейно удоволствие, но и мнението й ме интересува. В крайна сметка тя е майката на мъжа ми.
Всички куверти плащахме ние, но попитахме родителите ни дали искат да поканят някого. Мисля, че по тяхно желание имахме допълнително една или две двойки.

И моята е с двама сина, но при нас го има другото - другата снаха е от над 15 години *db* За момента, не съм видяла нищо неравностойно по тази причина, дано не виждам и в бъдеще, за което също съм й благодарна.


Това с враг номер едно за мен си е един мит, който ако позволим може много да ни скофти живота. Не вярвам повечето свекърви да имат за цел да тормозят снахите си. Все пак всеки иска детето му да е добре (също имам син), но пък има една приказка - уважавай, за да те уважават :girl_wink: Така, че ако тръгнем с едно на ум още в началото по дефолт то е ясен края...


Относно съжителството - даже да е ангел съжителство с който и да е родител не е рай. Има си преимущества - от сорта на гледане на деца, но и недостатъци *db* Ние сме в една къща с майка ми поради ред причини (първо, че съм едно дете, второ, че баща ми е починал и т.н.) и мога да ви кажа, че майка ми така ми е вдигала нервите, както свекърва ми със зор сигурно няма да успее *db* До този момент свекърва ми само веднъж ме е изнервяла и то не за нещо насочено към мен, а защото е "мека Мария" и позволява някой неща, което както казах е напълно противоположно на моята същност.


И за протокола - като казах, че има такива "свекърви" мога да кажа, че съм израснала с една такава в нас :girl_wink: Просто това, което майка ми е видяла от нейната, рядко може да се види, затова бъдете благодарни на всичко друго, защото винаги има по-зле :girl_impossible:

И моята има двама сина близнаци. И от моя мъж много рядко може да научи нещо, което я интересува, защото той не обича да споделя с нея. Но неговото отношение към нея тя си го е заслужила с годините. Тя с мене лично не си спомням да се е държала открито зле, но съм била свидетел на повечето й изцепки пред сина й. Тя затова се държи добре с мен, защото в повечето случай аз съм тази, която го кара да отидем да я видим. Затова да кажа и аз нещо в поговорка  :) каквото повикало такова се обадило

Няма да продължавам темата, защото явно има вече предубеденост, а нямам за цел да слагам сол в раната :) Опитах се да помогна, с цел избягване на бъдещи драми, както казах :)


Факт е обаче, че въпреки че плаща не е казала "искам", а "може ли" :girl_wink: Защото аз щях да кажа "искам" и то не за друго, ами защото след като се разчита на мен за плащане, ще мога да си поръчам поне "една песен" :)


Наистина не искам да навлизаме повече в подробности, в бъдеще ще споделиш развитието в отношенията :) Дано не си се засегнала @}->--

Знам, че има какви ли не свекърви,от зли на по-зли  }:-> В историята на ratatui това, което аз не го приемам за нормално е свекървата защо поставя момичето между чука и наковалнята? Защо после тя трябва да си обере последствията? Защо годеникът й трябва да си го изкара на нея? И за моята сватба ,дори ще са две сватби, като тукашната я плащат родителите ни заедно, а за тази в Турция плащат родителите на годеника ми, аз нямам претенции. Всеки да покани когото си иска. Като се има в предвид на сватбата в Турция аз ще познавам сигурно 70-80 от гостите от общо над 250-300 присъстващи  =] което въобще не ме притеснява :) Но моята свекърва (нито свекъра), никога няма да ме поставят в това неловко положение.Те ще предпочетат те самите да имат ,как да го кажа..."дразги" със сина си, отколкото аз-бъдещата му съпруга...
А друг е въпросът, ако шефката се е самопоканила. Тогава тази история трябва да е решена още от първия разговор с младоженеца, без дори да се стига до булката. Всеки би трябвало да влезне в положението на майка си/баща си, за да не го постави в неудобно положение (не става въпрос само за сватба).

Така е, прави сте за това, но според мен свекито просто не е подходила правилно. Явно не е намерила начина, отделно не е знаела как ще реагира. Аз ако бях щях да обясня ситуацията (защото съм почти убедена, че има нещо недоизказано, относно шефката) и щях да помоля за разбиране. Щях да обясня защо занимавам нея, а не сина ми и че не искам това да се тълкува еди си как си. Мисля, че жената просто не е дообмислила нещата. Факт е че това е повод за дразнене, още повече че има предистория, но съм почти сигурна, че на шефката "не й е чиста работата" :girl_wink:

Аз дори така почнах първия ми пост - тъпо е, но я разбирам....което означава, че не оправдавам начина, но пък разбирам причината :)

ratatuiче, от дългия ми и невинаги добър опит със "свекърви", бих те посъветвала да й отстъпиш. Нека е доволна. И за теб ще бъде по -добре, в дългосрочен план. знам че сега си напрегната и не можеш така да го приемеш, но ще видиш някой ден. :)
Като се видим,подсети ме да ти разкажа една история, да те доубедя.

Така е, ще мине още време и ще видим как ще се развият нещата. Така или иначе за сега тя само казва, че ще плати част, но не е питала нито кога, нито нищо, а за сега наще са платили някой неща /поканите/.

Искрено се надявам от тук нататък отношенията да се променят към положително @}->-- Просто няма нужда от излишни нерви, животът е много кратък @}->--

хм... свекървата.. номерата й ХИч НЕ МИ МИНАВАТ...1 път ми беше казала, кое било хубаво и кое не и аз я скастрих и тя започна да ми развива теорията как трябвало да поема акъл от нея, пак я скастрих, че аз от майка ми и баща ми не поемам камо ли от нея...миналото лято имахме бая проблеми с нея, казах на милото или тя или аз, стегнах си багажчето и нашата се учуди как той ме бил предпо4ел...той не иска да се кара с нея, но тя си е намерила майстора с мен...аз му казвам деликатно той да й обясни и винаги следва фразата, ако ти не можеш,мога аз ....и да видите проблеми с нея нямам...но ако почне да се взема на сериозно, ще й разбия илюзиите , не съм мъжа й, не съм сина й, не съм и от послушните снахи...
а сватбата ние си я плащаме...директно й казах, че не искам да ми се меси за нищо и че не искам нищо от нея и тя го прие, къде ще иде...още повече, че сина й пред нея и пред мен казва " всичко е в ръцете на петя, тя си знае" какво да каже

Петя, ти направо си й взела страха на тази жена! Дано само след време това да не ти изиграе лоша шега, защото мъжът ти колкото и да е разбран, тя все пак му е майка! Ам може да се карам понякога с наще, но няма да позволя друг да говори против тях /дори и да повтаря мой думи/.
Иначе това, че си успяла да си извоюваш позиция и тя не ти се бърка за нищо е супер  *THUMBS*!

Уау, petq1989, толкова ли е зле положението? Аз никога не бих могла да реагирам като теб, най-много да си поплача на едно ъгълче...  =]

Аз пък се надявам никога да не ми се налага да реагирам така *db* Мир и разбирателство да има. Иначе и мен доста ме хващат лудите ако имам "индивиди" насреща си и както и назад казах - добре, че не ми се падна "демон", че както устата ми много знае не знам как щях да си вързвам езика *db* А и от друга страна - така до къде.... Не е някой от улицата, който няма да видя повече..... Лошо е като има кавги в семейството :(


Сега се сетих нещо, което мисля, че може да е от полза на някой, ако има и желание де *db* Понеже свекървите са натресени все пак, никой не ги е избирал, мисля че тактика му е майката (говоря главно за не толкова добрите) :girl_wink: Има си даже специални психологически книги как да "манипулираме" хората. Аз лично ако имах проблеми бих си направила труда да попрочета една две *db* Нещата действат, аз освен професията ми съм и търговец с доста голям стаж стаж (обучаван и обучавал на това) :girl_wink: Ако има психолози тук могат да изкажат мнение по въпроса :)

:-) Аз това за рожденните дни го казах точно в тази връзка! Както и да е де - всеки си знае хала. Ние защото познаваме свеки, за това решихме да си платим, колкото и да ни е трудно после...

Наскоро изпаднахме в една неприятна ситуация, при която тя не пропусна да ни напомни как ни е "помагала", разбирайте - да ни праща пари за рожденните дни и Коледа. О да - и, че ни е плащала колата, която мъжа ми искаше да си плащаме сами, но тя настоя да плаща...За наша радост (но за жалост на това което следва), сега ще си правим къща и нямаме излишни пари, за да и върмен парите за колата...И точно в този момент, когато ни беше казано, че ще ни помогне...е - сега не може...Абе - то е много дълго за разправяне де, но с две думи - мъжа ми е неблагодарник и все иска пари, и не и се обажда за нищо друго освен за пари. Разбирайте - "аз като си харесате жилище ще ви помогна" - и като се обадим да кажем, че сме харесали нещо - то винаги не е хубаво, много е старо или какво ли още не. И - ние на тази помощ се съгласихме колкото да не плащаме двойно на банката, а да и ги връщаме на нея...Съответно като решихме за къщата и харесахме мястото - пак имаше "вие сега - на село при кокошките и овцете...", а това е на 20 мин от центъра на София, но е на чист въздух, спокойно и ще има двор...Абе - както и да е...

Та - ей за такива неща всеки си преценя. Аз наистина не приемам това "който плаща той поръчва музиката", до колкото се отнася до сватбата на децата. Но пак казвам - това си е моето мнение. И се надявам ако имам деца и съм жива да ги оженя, да помня точно това си изказване...И дори и да искат и аз да не присъствам - да ще ми е тъжно - но да успея да се съобразя с тяхното желание...Ама знам ли на какъв акъл ще съм до тогава ;) :P

skulife, и твойта не е лесна! Все да няма угодия! Тя иска да се съоразявате с нейнте предпочитания ли или какво, просто си го прави ей така от злоба все да не е доволна?

Боже като ви чета направо се чувствам щастливка :girl_impossible:

Наистина е тъжно да се занимаваме с подобни неща, като има толкова по-стойностни :( Скайлайф явно твоята си е от "способните" :girl_impossible: Аз ако имам възможност да направя дом на децата ми (за което силно се надявам, защото за мен е дълг) изобщо няма да чакам да ме молят :( В момента се чудя защо хората се занимават с такива неща, като не се знае утре дали ще сме живи... :( :( :(

Е - ами не знам. Тя мен не ме хареса още от първия ден в който се запознахме преди 19 години, а тогава със сина и даже не бяхме гаджета. Не знам защо. Не съм и направила нищо, нито съм се държала лошо или непочтително. Никога не е искала да ме опознае, но сега след сватбата изведнъж започнах да съществувам. Даже ме привиква да съм "свидетел" на това какво и казва сина и и трябва да отговарям "аз това знам ли го". Просто не може да преглътне, че сина и най- накрая и каза какво мисли и чувства, и за нейно съжаление - това което е чула не и харесва. Та - ми трови нервите и на мен.

И по сватбата пак имаше изцепки - даваме ние покани за всичките и гости, и след около месец - като нямахме отговор кой ще дойде и кой не, се оказа, че тя не ги била дала, защото нея не сме я поканили :\ И след два дни на скандали първо с мъжа ми, а после с мен - се опитах да и обясня, че това дето го прави му се отразява на него и че хората, които държат на мен ще са там, а това което тя ще направи ще накара нейния син да се чувства зле. И когато все пак, за да няма драми (макар, че мъжа ми не искаше и почти ми забрани) отидохме да я каним "искрено и лично" - т.е. да отида до там и да и дам лично поканата, която вече сина и и беше дал ми каза "Видя ли - преди половин час ми каза, че няма да дойдеш, а сега вече си тука" с тон, от който няма да ви кажа как се почувствах. И се опитах да и кажа, че съм там заради сина и, защото в крайна сметка той страда.

После имаше изречения от типа "твоята сватба, дето си я организираш" и тем подобни простотии, при положение, че не сме и искали нищо - ама НИЩО. И всъщност - и тя не прояви никаква заинтересованост през цялата потготовка. И на всичкото това - както месец преди сватбата ние "не я бяхме поканили", се сдоби с рокля и всичко останало преди булката...Все тая...

Даже на сватбата като минахме на наздравицата, демонстративно ми навря картичката в лицето и попита мъжа ми дали се е "справила добре" - разбирайте, парите които ни даде за сватбата :! Сори - ама ми стана яко грозно. И мъжа ми с почти същия тон я попита дали аз съм се справила добре със сватбата и дали тя има някакви забележки.

Абе - тъпотии. Ние - както казах - си имаме 19 годишна история. Чак понякога ми е чудно и съм горда, че все пак сме заедно с мъжа ми. Виж - майка ми го приема като син още от преди 19 години, когато изобщо се запознахме и станахме приятели. И продължава да е така...Та така - за това обикновено казвам, че разбирам момичетата в какво положение са...

И макар, че се опитвам да бъда балансьор и да се държа човешки...просто нямаме нищо общо с тая жена...Не само аз, а и сина и...а тя не успява да го проумее. (той е едно дете...)

Скайлайф историята ти ме ПОТРЕСЕ!!! Аз както казах съм и майка и не ми го побира главата как една майка може да причини нещо подобно на детето си :(

Просто твоята определено е от способните :( :( :( Не са занимавай с нея, най-много да й направиш кефа :(

 :offtopic: Нашата баба правеше всичко на майка ми, нищо директно на баща ми :( Той слава Богу не я бръснеше много, но пък майка - обръщаше и внимание. Най-накрая малко преди да си отиде се молеше на майка ми да й прости, защото само майка ми й слугуваше (въпреки, че баща ми от срам като я знае какво е правила се стараеше да не я занимава)....ама защо хората се осъзнават толкова късно :( Верно е починала и може да ми е грях, но пък това си беше самата истина :(

То бива бива,но чак пък толкова  *crazy* Наистина не проумявам...В кой век живеем...Аз все си мислех,че такива свекърви са останали далеч в миналото,но явно все още има такива паразити...Не знам какво да ти кажа skylife...Що за майка?Що за съвест??Що за абсурд???  :\ :no:

момичета, съгласна съм да имаш човешко отношение към някого, но аз не цепех басма на родителите ми, които са точно материалисти и си мислят, че когато имат повече парички трябва да се налагат...чувала съм думите "под моя покрив, моите правила", "който плаща, той поръчва музиката" е аз не съм мечка на синджир и квото ми се свири това да играя и то от " родителите ми", родителя трябва да подкрепя, не да принуждава и притиска, родителя трябва да е безрезервен, не да гледа да изкара аванта на гърба на детето....та... аз щом на хората, които са ме създали не давам евала, трудно на свекървата....родила го е, отгледала го е, уж го е възпитала( все още се превъзпитаваме) това добре....но тя като човек не ми харесва, аз вътрешно съм настроена срещу нея, и още  повече, че тя е свикнала 35 години да се налага на мъжа си и 26 години на сина си, е ама на мен няма как да ми се налага...
и по този повод, имаше един виц, как една свекърва обяснявала на снаха си да гледа къде й била китката и как да подхождала към нея, и снахата казала че не я интересува къде й е китката, ще си прави каквото тя си знае

Най-важно е да се разбираме с мъжете си, а такива хора като свекървите на Петя и Скайлайф, дано да има по-малко! А дано тези, които ги има да се осъзнаят, защото един ден /както бабата на casky/ ще опрат точно до нас!

аз го разбирам, че му е гадно да е между чука и наковалнята, но идва време, в което се прави избор, едната остава по-назад и трябва да разбере, че вече не е това,което е била и трябва да си знае мястото

Точно така е  *THUMBS* За съжаление, докато се достигне този момент на 'прозрение' от въпросните свекърви минават много години, много скандали между нас и половинките, много изгълтани хапчета за успокоение, много безсънни нощи и сълзи и немалко придобити болести от нерви  :\ Аз се 'сдобих' с такова главоболие от мигренозен тип (с повръщане, с тежки болки) точно 'благодарение' на живот с такива отношения (при все, че преди това 20 и кусур години съм била здрава като пушка ;)

Желая на всички момичета кураж и да не позволяват да ги тъпчат. А 'тъпкането' всъщност става и без да живеет физически заедно. Дори сякаш е още по-сладко отдалеч - с манипулации, интриги и т.н.

Брат му на мъжа ми, например, опитаха с неговата приятелка да поживеят заедно с родителите на мъжа ми. С момичето така и не станахме близки, защото те си имат друга компания, но мисълта ми е,че сме коренно различни с нея на възраст, начин на живот, мислене и т.н.
Ами и нея не харесаха за няколкото месеца 'живот', който изкараха там. До такава степен, че накрая се разделиха с жестоки скандали и тя си се прибра при техните в друг град. Сега защото брата на мъжа ми е безработен и 2мата не могат да се изнесат на квартира, си живеят разделени всеки във своя град и си страдат :'(

Оставям без коментар фактът, че 2 напълно различни момичета (аз и тя) не можахме да им угодим на свекърите  =]

Момичета как искам и аз да  си излея мъката.... НО не смея да го направя тук, че моита свекърва все се вре по тия форуми....  :'( :'( :'( :'( Ще полудея само да мине сватбата....

Ехххххх,  :'( Да знаеш, че не си сама, Nine.   *THUMBS*

Горката! Това е много гадно и аз се сегих, че може мойта също да се вре, ама се сетих след като си излях мъката  :angry:, та дано не се сети коя съм аз! :good_luck:

Хаха - за целта трябва да няма и никакъв снимков материал 8P И аз съм си мислела дали няма опция моята да попадне тук и да види по снимките от албума, че съм аз, обаче - вече ми е все тая, пък и от всички теми - трябва да попадне точно на тази :girl_wink:

Рататуй, ако е попаднала тук със сигурност е разбрала коя си ти ;) Но пък поне ще знае че отношението й не е правилно....както и на всички останали, които сте писали тук ;)
За не съм  :offtopic: ще кажа, че аз свекърва нямам....починала е жената много отдавна :( И честно казано на мен ми е мъчно, че нямам свекърва, защото мисля че тя би била много готина.....казват, че златото ми прилича на нея по характер, а той е страхотен!

Съжалявам за това, но - недей да мислиш, че като си приличат по- характер са еднакви. И моите като ги сравнявам имат толкова общо помежду си (все пак са майка и син), и в същото време са тооооолкова различни. От човек до човек има яко разлика, независимо колко си приличат.

И аз с мама си приличам и визуално и като характери (все пак - тя ме е възпитавала), но независимо от всичко общо имаме толкова разлики във възгледите... Относно приликите - понеже и на двете ни се струпаха малко болежки и тичане по доктори - като гледам имаме и еднакво "след-болнично" развитие - еднакви неща ни се случват, на еднакви места ни боли :girlhide:

оу момичета, ако знам че няма да ме осъдят бих я удушила тази маймуна,тая.......ей черна ми е ... и ако милото не предприеме нищо просто аз ще взема нещата отново в мои ръце и няма да стане приятно на никого, ако сега пак се опита да ми филиусофства,има си член от семейния кодекс,ще изчакам 5 години (по закон след 5тата година от брака, вс на мъжа ми става и мое) тогава ще й разкатая фамилията,тогава ще имам и дете и няма да има свекър,свекърва или милото да се опълчат...така ще си изиграя картите,че накрая ще й платя за всичко,ама ще й го изкарам не през носа ами през...

Леле, Петя какво пак ти е направила тази, че така си подпалила? Не си хаби нервите да се разправяш с такива хора, само себе си тровиш така, а тя дори и неразбира!

ооо роси,ще разбере,ще разбере, ще съжали за всяка думичка, за всяко действийце

Не знам какво е станало, но:

1. Наистина недей да се ядосваш. То е ясно, че сега едва ли ще можеш да се успокоиш, но - поне - дишай дълбоко и помисли пак
2. Аз лично се надявам да не използваш бъдещо дете/деца с цел отмъщение...поне на мен така ми звучи - децата не са виновни за нищо...
3. Ако проблема е имотен (защото така ми звучи пак) - в крайна сметка се жениш за този човек не заради парите, колите и къщите му, нали?! И моят някога ще наследи 10 апартамента, но аз не искам нито от нея нито от него нищо, което е било на майка му - нещата са си и ще си останат негови. Знам как някои хора говорят, що се отнася до имоти и собственост. Сигурно ти е казала какво ли не - просто - недей... Всичко е наистин безсмислено - казвам го след 19 години ходене по мъките... И мъжа ми сам видя каква е точно майка му - но след много години. Просто в един момент започна да оценява реално ситуациите.

А ти - освен да си навлечеш хиляда болести (като мен) или просто да станеш един озлобен човек (което никак не си струва), друго няма да постигнеш. Да - може и да"отмъстиш" един ден, но едва ли тогава ще се почувстваш щастлива или доволна...5 години са мноого мнооого време @}->--

Силни прегръдки и кураж!

скай,сигурно си права, че мъжа разбира каква е майка му след години,гаранция че и моя вижда ама нали му е майка,никой не говори за имоти, на мен това не ми харесва, че тя се опитва да ми дава акъл,съвети, да ме поучава, да ми се меси, дебне ме и ми прави батаци... няколко пъти й обясних че аз от родителите ми съвет и акъл не вземам камо ли от нея,обясних й много точно че от един момент тя ще спре да бъде фактор и че факторът ще съм аз тя пак не ме послуша, ами ще дойде един момент в който тя ще си понесе кръста

Не се ядосвай, Пете  *THUMBS* По-важното е, че мъжът ти си е на твоя страна  :) Няма нищо по-хубаво от това. Ти пак си отстоявай границите и достойнството, но наистина аз лично не познавам история, в която мъжът да се отказва от родителите си по някакъв начин заради жена си (освен ако не са някакви престъпници, разбира се  *db* ) . И така всички ядове пак се пишат на наша сметка, пък тези, които трябва  спокойно си живеят. Така че, не се нервирай  @}->--

Аз мисля, че кавгите не са хубаво нещо, без значение кой е виновен. По-добре да се правят опити към подобрение на отношенията, отколкото отмъщение. Това, което пишеш изобщо не ми харесва и даже ме плаши.... Не мисля, че каквото и да стане в бъдеще това е начина да се получи нещо добро за която и да е от страните :girl_impossible:

Трябва да има уважение между двете страни.
Говорите по много грозен начин за майката на бъдещия си съпруг. Никой не ви кара на сила да се обичате, но поне уважение трябва да има. Това е жената дала живот и отгледала човека, който обичате най-много.
Ако някой говори по този начин за майка ми, бих се обидила ужасно, да не говорим ако този някой е най-близкия ми човек  :girl_impossible:
Скоро ще имате собствено семейство, родителите винаги се опитват да дават съвети, но те са родители и това правят по принцип. Никой не е казал, че каквото кажат това трябва да стане. Но има и по-дипломатичен начин да им се каже, че вече не сме деца и сами взимаме решенията си. Обикновено когато даваш съвет на някой е защото те е грижа за него.
Компромисът е голяма част от успешния съвместен живот. Разбира се, говорим за разумни компромиси и отстъпки.
Не се карайте с близките си, това никога не води до добро. Опитайте се доколкото е възможно да имате едни ако не близки, то поне прилични отношения.

Seagirl, на идеална теория е точно, както си го описала *THUMBS* За съжаление обаче, много често тези обидни епитети и горчив тон, с който снахите тук споделяме за свекървите е продиктуван от нелеки преживявания. Затова теорията е хубаво нещо, но не винаги може да се приложи в идеалния си вариант в живота *THUMBS*

Добре де, аз съм съгласна, че има и кофти свекърви, ама като си отмъстите ще ви мине ли? Не мисля :\ То със свекървите е същото както и всичко останало в живота. Не може с лошо да очакваме да стане хубаво... А пък и честно казано за мен това си е направо чест, да се занимавате с нея...има една приказка "няма нищо по-страшно от безразличието"...

И още нещо относно епитетите - baba_tina ако мен ме наричат маймуна, повярвай ми че "речника" ми е доста богат да върна подобаващо... ;) Никой не искам да нападам, изразявам си мнението :)

 *THUMBS* *THUMBS* точно това бяха и моите мисли докато четях постовете по горе! Не може толкова грозно да се говори, незнам каква точно е ситуацията, но просто уважението един към друг, респекта към по-възрастните (и по специално към човека, родил и отгледал обекта на твоята любов) и компромис в здравословни, разумни рамки са тук ключовите думи!

Ех момичета - много е трудно когато един човек е вървял един път да се опита да обясни на друг, който е вървял по друг, че неговия път е правилен.

Разбира се, че трябва да има уважение. Но това означава ли, че само ние, които сме по- малки, трябва да уважаваме по- възрастните??? А те да ни говорят каквото си искат и да правят каквото си искат, защото са по- възрастни.

Както casky каза - най- тежко е безразличието. И в едни такива отношения - ако няма компромиси и от ДВЕТЕ страни, рано или късно едната страна стига до там - до безразличие. След това нищо няма значение. На мен след 19 години още ми е болно като слушам и гледам нещата, които продължават да се правят и приказват. Помня и почти всичко лошо казано за всичките тия 19 години. Но започва да ми става все по- безразлично.

Опитвала съм се да постъпрвам по правилните начини. Понякога съм губела самообладание и съм повишавала тон. Никога не съм обиждала, опитвала съм се дори да заставам на нейната страна и какво от това.

Аз ще си остана "някой, който те настройва срещу мен", никога няма да се заинтересуват защо съм лежала в болница и каквото и да е било друго.

Едно време като мъжа ми работеше лятото по морето, а аз работех за 300 лв и живеех целогодишно в София, единия месец стана така, че нямах пари да платя стационарния телефон в квартирата. Бяха примерно 20 лева - все тая. Нямах пари, обадих се на милото да го помоля да ми прати. В момента и той нямаше пари. Помолил майка си за тези пари на заем и отговора бил, че няма да му ги даде да ми ги прати, защото "той се трепел милия, а оная си веела задника по Витошка и му харчела парите". Въпреки всичко съм се опитвала и се опитвам да бъда човек. Ходя да я слушам като реве и да и давам обяснения аз какво знам и какво не...И какви ли не още неща.

Всеки си има граници на търпението. Така, че - дано да не ви се случат тези ситуации и да не ви се наложи да ги изричате всичките ония тежки думи, за които упреквате девойката по- горе. Да - грозни са. И на мен не ми звучат хубаво. Сигурно след една година ако си ги прочете - и на нея няма да и звучат хубаво, обаче като човек е афектиран - говори какво ли не.

Отстрани наистина е лесно да се казва "това не е хубаво". Обаче когато постоянно те поставят в "екстремни" ситуации - в един момент и ти "превърташ"

Толкова от мен - донякъде се радвам, че го има това място, защото аз наистина имам нужда понякога да споделям с някого истинската си болка. Защото милия знае всичко, но се опитвам да му спестявам колко наистина ме засягат някои неща, защото и на него не му е лесно.

Но е факт, че стигнахме до следното:

Аз - Престани. Утре аз може и да не съм с теб. Тя ще е винаги твоя майка. Все пак я обичаш.
Той - НЕ, АЗ ОБИЧАМ ТЕБ!

Сами си правете извода =]

честно да си призная, на мен ми е идвало да рева и да хвърлям. и то не само в тази, ами в другите си две сериозни връзки. Но се научих с времето, че с тиха дипломация, или така наречената  желязна ръка в кадифена ръкавица, се постига повече. дори когато съм обидена на макс. и така и почнах. сега се е стигнало до момент, в който аз дори не се ядосвам на простотиите отсреща. просто се смея колко са зле някои хора ( било то лели чичовци или свекърви) или им съчуствам искрено, поради мотивите им ( самота, липса на отрочета или липса на мозък). Та преминах през всички фази на войната, знам за какво говори Скайлайф, знам какво я наранява,но и ние сме стигнали до нейното последно изречение. А стигнете ли до него в семейството си , мили момичета, сте победили чрез любов, а не чрез бой. :)
успех :)

А също съм на мнение, че с дипломация се постигат повече неща, от колкото с кавги. Все пак не бива да поставяме мъжа между "чука и наковалнята" и да го караме да избира. Майката му е дала живот и ще го обича повече от всеки друг. Друг е въпросът, че някои майки трудно приемат, че момченцето вече е мъж и обича и друга жена.
Мисля, че с компромиси от двете страни, нещата биха могли да се получават добре. Всяка от нас със сигурност е чула от свекърва си неща, които не са й приятни, но да не забравяме, че нещата имат две страни и някой ден може ние да сме "свекървата"  =]
Аз лично, когато чуя нещо, което ме засяга броя до 20, до 50, до 100 и гледам да си премълча. В началото много неща ме засягаха, много неща бяха в разрез с моите разбирани и все още много от тях са. В началото по-трудно се стърпявах и съм отвръщала на някои коментари, не зная как са ме разбрали от другата страна. Но с времето се научавам на все повече търпение и ставам по-малко чувствителна на определени теми. Със сигурност и от другата страна има опит за компромиси и със сигурност не всичко, което правя е ок от нейна гледна точка. Отношението поражда отношение. Опитвам се да се държа така, както искам да се държат с мен.
Не бих могла да кажа,че моето поведение е "правилното", не бих могла да съдя някой. Всеки реагира спрямо ситуацията и своето виждане на нещата. Най-важно е да не загубим спокойствието вкъщи.

От моя опит във всякакви отношения с хората мога да ви кажа, че се пенят докато им се връзвате. В момента, в който почнете да не им обръщате внимание малко по-малко всичко отшумява...просто интереса изчезва. Ти трябва да си малоумен да се пениш за нещо, за което никой не те брои и не те чува... И това ако се замислите е същото и с децата - като видят, че другия се дразни още повече подиграват и т.н. в момента, в който видят, че никой не им обръща внимание спират :girl_wink:

Живота е кратък и аз честно ако утре си отида и знам, че последните дни съм си вдигала нервите с някой и простотиите му вместо да се радвам на любимите ми хора ще си изям г*за от яд от "горе".... Живейте си живота и се радвайте на това, което имате :girl_wink: Няма идеално щастие :girl_wink:

Моята стратегия е същата, броя до колкото трябва, но не се заяждам, нито съм груба. Нито смятам да съм груба, все пак са му родители. Обаче това не значи, че не ми е болно и че след всяка визита се чувствам като непотребен парцал - все е на мама момчето, а мен кучетата ме яли, което не го разбирам. Нашите са други, дори примерно неговите кръстници се държат по-добре с мен отколкото майка му.  =] Това е положението, стискаш зъби, а ние сме ужасни късметлии, че живеем далеч и не се виждаме често.   ;) Единственото много, много гадно е, като говори срещу мен на други хора и това стига до майка ми, съсипва ме факта, че подобна информация стига до нея и все й казвам да не обръща внимание и да не се занимава, обаче и аз съм и дете и тя страда с мен.

За мен решението е едно, ако има много разминавания на мнения и интереси, контактите се свеждат до допустимия минимум и всички се държат нормално при редките си срещи или даже да не се държат нормално, пак се изтърпява.

По-философско гледайте на нещата, не се ядосвайте толкова и с повече търпение нещата горе-долу вървят.  *THUMBS*

опитвала съм, да говоря нормално,да не повишавам тон, да подходя с думите "люси,виж вече, аз ще съм до него,ще създадем семейство,дом..." обаче опъкият човек си е опък и иска тя да командва, а аз мразя да ми се налага някой,откачам,хората са казали,като не щеш мира, на ти секира...тя не пожела с добро и аз обръщам края...да, родила е милото, но след като се събрахме,трябваше да се превъзпитаваме, защото тя не го беше научила на нищо,а аз съм мн самостоятелен човек,научих го на всичко,което може да научи от мен(той е само дете,а аз имам сестра и братовчеди-научена съм да деля, а той беше егоист) е сега вече не е, сега мисли за 2ма,не само за себе си,научих го да готви някои неща,понеже като карах втори смени няма само да яде сандвичи,научих го да ми помага в домакинството(дали ще събере дрехите от простира,докато аз готвя,дали ще измие чиниите,докато аз чистя банята, тя не го беше научила да си чисти след себе си...и общо взето много съм дала от себе си...бях изумена,когато той ме попита защо деля прането на черно,цветно-светло,цветно-тъмно и бяло....майка му не дели пране....но какво ли да очаквам от нея...

Ще ме извиняваш за директния отговор, но това което си го научила е в полза главно на теб ;) Може само да се радваш, че си успяла ;) Това, че тя се опитвала да те командва, не означава, че ще успее. Даже нищо да не кажеш, пак може да си направиш каквото искаш и ще държи доста по-топло, защото даже няма да е успяла да те вбеси :girl_wink:

Аз не упреквам никой, все пак всеки сам си знае в каква ситуация се намира.
Както казах уважението трябва да е взаимно, а компромисите в рамките на допустимото.
Идеята ми беше да не допускате и вие да сте така лоши, не си заслужава.  @}->--

Петя, защо изобщо се хабиш да й се обясняваш. Явно е такъв човек и се опитва да вътри и вашето семейство. Само казвай " да, добре, може й така да направим... мерси за съвета " и то е достатъчно. Много пъти и аз като теб съм подскачала като са се опитвали да ми казват как аджеба да готвя на сина й или как да измия нещо си, какво да обличам и т.н.... В началото и аз се опитах дискретно да обесня, че родителите ми не ми се месят, та чуждите хора. Но стигнах до гениалното решение, че трябва да се усмихвам широко, да се съгласявам, благодаря за предложението / може да вметна, че ще си помисля / и нещата сами улегнаха. Сега вижда, че не си знам моята и даже не се хаби да дава съвети. С лошо нищо няма да постигнеш. Просто се научи от едното ухо да влиза от другото да излиза.

Ей, това моето е голям късмет - едно време свекървите бяха лоши, сега какви снахи се навъдиха..... ;) няма оправия. От свекърва не мога да се оплача. Само ме беше яд, че гледаха животни и имаха бълхи, та не можех да си пращам децата там през лятото. Най- страшната заплаха към мъжа ми беше: "Ще кажа на майка ти!" /и като допълнение ще се оплача на партийната организация/. Няма пет - четири, като истински македонец, предпочиташе моите крясъци пред стиснатите устни на майка си. Пък жената беше много тиха и кротка и все на рев я избиваше. Как да и се сърдя, като когато усети, че нещо е объркала казваше: "Аз не от лошотия, от простотия, мале, съм го направила!" И пусне три реда сълзи и сополи, а на мен ми идва да потъна вдън земя :[. Бяхме много различни, но и двете много държахме на родата. Пак нейни са думите "Шу е наше, се е арно!". Може да сме се погледнали под вежди или аз да съм изсъскала, нищо не излизаше от къщи. От нея е имало само хвалби за мен и за етърва ми пред хората. Но и аз полагах усилия да не я изложа пред нейните хора. И майко и казвах и "демонстрирах" уважение към разбиранията и. Е, често без особено желание, но там пък ме обработваше майка ми. Наистина животът е толкова кратък, че няма смисъл да се хабим за глупости. Обаче, има си лоши хора по принцип.
Да ви кажа, от снаха по- боли...Някак не го очакваш или поне в първия момент я приемаш като свое дете, с всичките кривинки и си мислиш, че и тя така трябва да се отнася към теб. Ама се свиква....само мир да има и детето ти да не е между чука и наковалнята. И ти е мъчно, когато сте си самички по Коледа, защото тя се чувства по- добре при родителите си и замъква съответно мъжа си там, но си казваш, че няма значение...Пък то има, защото не се знае колко Коледи още имаш в живота си..  Хайде и аз да не се оплаквам, че и снахите се врат по форуми ;).

точно затова ходим на обяд при едните, вечерта- при другите. защото  в един момент се усетих че го дърпам само в моя посока( по роднинска линия ). Не че някой ми е го отчел, но пазим прилични отношения и благодарение на това че се старая да съм на двата стола едновременно без да падам. каквото подаряваме на моите роднини, това и на неговите. пак за да не сравняват и да няма обидени. Пък ти не се сърди че тя не те приема както ти нея- да ти призная честно, може би го прави от лош опит или от страх да не й навреди някой ( твърде много инфо вече имаме хората, истории слушаме и се влияем). Благодарение на твърде голямата информираност, обмен на опит между млади жени  и вицовете за свекърви  и тъщи, хората пазят целенасочена дистанция. Опасяват се някой да не им навлезе в личното пространство, дори и този някой да не си го е помислял. абе сложна работа... :\

За мен това е правилното отношение *THUMBS* А и има още една приказка "това, което човек сам може да си направи, никой друг не може да му го направи" и още една с подобно значение "каквото си надробиш, това ще сърбаш", без значение коя е страната... Хората често обвиняват другите за нещата,които им се случват, а не осъзнават, че за всичко са си виновни самите те. И честно казано много пъти съм си мислила, че в момента в който това се осъзнае и почне да се поема отговорност за действията - не да си търсим виновник, хората ще са много по-щастливи!

Лично за мен един човек има право да недоволства само ако той е безупречен в поведението си въпреки всичко и въпреки всичко продължава да не получава нормално отношение и в бъдеще. Ама като ще се надиграваме кой е повече - абсурд :no: И двете страни са прецакани, няма го тоя филм да е само едната :\ Най-малкото, че всичкото изгубено време е достатъчно ценно и само това, че е пропиляно те "прецаква"...

Еееех - де тоз късмет да ме приемаше поне 20% като нейно дете...Хич нямаше да се оплаквам...И да - мъчно е като не идва детето ти при теб, но като ти каже това дете - аз нямам къде да остана, защото никога съм нямал стая...Или пък - нещо от рода, че не му е приятно там, защото вечно има някакви драми - поне може да се замислиш малко. Ама може би аз не разсъждавам правилно...просто много мисля...И все се опитвам да гледам от всички страни =]

Но все си мисля, че щом аз съм едно дете и майка ми приема мъжа ми като равен на мен, гледа го като писано яйце и всичко останало, значи принципно не е невъзможно и неговата майка да ме приема поне като човек, който съществува...

Знам, че всяка майка гледа нейното да си е добре, но за всички тия години майка му неколкократно е идвала да ми иска обяснения (включително у нас и пред майка ми и баба ми - в 2 часа сутринта) за всевъзможни глупости, да обяснява как не искала да вижда детето си тъжно (поради каквито и да е причини), но никога да не се замисли, че аз също съм нечие дете...Дете, което също е било наранявано по някакъв начин от нейния син, дете което също е плакало или е било тъжно (поради каквито и да е било причини) - а повярвайте, за всички години в общи линии сме се наранявали достатъчно - все пак се познаваме от "глупави" деца. И майка ми никога не му е искала обяснения, от нея още по- малко.

Все пак - да, хора разни. И да ви кажа - почти съм сигурна, че ако изобщо имам щастието да имам деца, Онзи ще ме постави точно в ситуацията да бъда свекърва, че да ми види сеира тогава :girl_wink: За това винаги казвам - дано да помня това, което казвам това. И да си спомням как съм страдала, за да не го причиня на друг...

П.С. - casky, много ясно, че никой не е безгрешен. Но проблемите се решават с обсъждане и когато единият няма желание или смята, че само той е прав - няма как да стане :girl_wink:

Скай така е, ама като му се хабим пък какво ще си оправим - нищо :\ Има ли смисъл изобщо? Защото аз наистина не виждам :\ В края на краищата е по-добре да не ви уважава свекървата, отколкото мъжа ви, защото и това често се случва. Защо не гледаме това, което имаме е търсим това, което нямаме :)

Оооо не - аз точно това казвам - че все по- малко ми пука. Да си живее жената живота и да е жива и здрава. Ние да сме си добре и да сме си заедно, друго не ме интересува хич :girl_wink:

Каквато и да е степента на неразбирателство между хората, грозните думи трябва да се оставят настрана. Погледнато отстрани изглежда много жалко и поставя човек в адски неудобна ситуация. И все пак говори много за възпитанието на хората.

Моята свекърва е кротка, но и ние се виждаме 2 пъти в годината за 1-2 дни. По-хубаво от това, здраве му кажи  ;) 1-2 пъти заобиколно се опита да ми "наложи" предпочитания, но мъжа ми им припомни, че аз давам тон за музиката и до там беше.

Свекърва, напълно те разбирам, че ти е мъчно като го няма сина ти по празниците и с право, майка си ! За мен това е голям проблем, от страна на снаха, разбира се. Решение за него не мога да намеря  :( Прибираме се 2 пъти в годината в БГ и естествено аз искам да съм изцяло при семейството си. Ако бяхме от един град -ок, но не сме. За мен най-добре е по Коледа всеки да си е вкъщи и да няма сръдни, но мъжа ми предпочита да е в нас. Е, разубеждавам го, нали и тяхните го чакат с нетърпение, той се сърди, но остава в тях. Свекърите се сърдят, че видиш ли при тях ми е новата къща и на празник не съм там  :huh: Абе оправия няма ! Заради такива "сценки" корем ме свива като трябва да се прибираме.... :\
Но това е положението, те са родители на мъжа ми, но компромиси със себе си заради тях не правя.

И аз все си мисля, че поне от моя страна добрият тон трябва да се запази. Обикновенно аз съм тази, която я защитава пред сина й, когато тя го ядоса /а това е много често/.
А за празниците мъжа ми все "Аз е си остана в Сф. с наще", ама после се замисля и "Ама ще си дойда с тебе!", а и с кои техни да остане като те живеят отделно?! Тая година ми се наложи да ида при баба 5 дни преди той да дойде с наще и понеже не иска да е сам отиде при баща му и едва издържа да дойде!
А за тава да ме третират като тяхно дете, по-добре не! Защото неискам да ме лъжат в очите, както е правила не веднъж със сина си!

Svekarva, като прочетох твоя пост и си помислих, колко ли пъти съм огорчавала свекърва си с това вечно дърпане към другия край на България за празниците. Въпреки че последните години почнахме да редуваме празниците. Но пък знаеш ли каква буца ми е в гърлото на всеки празник със семейството му. Нали са тук, виждаме се поне два пъти в седмицата. А моите родители ме виждат не повече от 3 пъти в годината и то за по 1 ден. И за да не съм напълно  :offtopic: аз от моята свекърва не мога да се оплача МНОГО  :funny: може и да сме си казали някоя дума накриво през годините, но всичко е простено и забравено. Все пак е възпитала прекрасен мъж, който ме подкрепя във всеки момент от живота ми. Само понякога ми става болно, като я слушам как говори за другата си снаха и то не само пред нас, ами и пред хората и все се чудя дали и за мен говори така. Но не се впрягам, с милото сме решили отдавна, че с него сме едно цяло и никой няма да наруши хармонията ни и не го позволяваме. Засега поне :banana:

Моята е далеч. И да искаме няма как да сме с нея по празниците. Така че и тези проблеми ги нямам :P

Освен да ти завиждаме благородно, друго не ни остава  :P

И аз това щях да кажа!
Нали знаете перфектните характеристики на свекървата- Парцал в ръката, кънки на краката и лепенка на устата  :girl_wink:

Абе аз и друг път съм казвала, че моето свеки е злато. Много разбрана женица, така че и от това не мога да се оплача. Не знам ако е тук как ще е, но не мисля че бих имала проблеми с нея :) Даже и това съм казвала, че лично аз имам доста повече ядове с майка ми, отколкото със свекърва ми. Не ме разбирайте погрешно, майка ми е страхотна жена, много ми е дала в този живот, но просто за всичко е бръкната и живеем в една къща *db* Че и трудно поема от приказки :D

Темата е наистина много деликатна. Всеки сам си знае какво е преживял, как се е чувствал. Всички сме различни и по различен начин преживяваме случващото се. Не искам да упреквам никой за отношенията със свекърва си, за грозните думи и ядовете - явно всеки го преживява по различен начин. Аз, лично, не съм имала проблеми до сега с майката на милото. Заедно сме от 5 години и повече, и тя една лоша дума не ми е казвала. Понякога се получаваха ситуации, за които аз се смятах за пренебрегната от нейна страна (става дума за наистина дребни неща) и в последствие тя се усещаше от клюмналата ми физиономия и ми се обясняваше женичката, че всъщност работата е така и така, а не както аз си мисля  ;) Оценявам го това, че тя държи на мен и на това да не бъде разбрана погрешно от моя страна. Наистина усещам ,че ме третира като нейно дете, а не чужд човек. А най - силните думи, които ме карат да го чувствам по този начин са тези към милото : "Сине, дръж се така с нея (аз  :girl_wink: ) така, че да не я нараняваш. И тя е едничка на майка си и баща си, точно както и сестра ти е за нас. Не забравяй, че стореното зло, се връща рано или късно." Това тя го повтаря от както сме заедно. На времето доста е била тормозена от бабата на милото - от свекърва си. Може би и за това е и толкова чувствителна към мен. Много ми се иска да сме така цял живот... Но , като се замисля, дори и дребните негативни неща са достатъчни за да разстроят човек, а тук във форума има такива случаи, за които оставам без думи , такива свекърви... :( И заради това, не упреквам никой за начина по, който го показва. Всеки сам си знае какво е преживял  :scratch:

Наистина много деликатна тема. Отношенията между снахи и свекърви са като тънък лед, който лесно се пропуква.
Изисква се умение да върви човек по такава повърхност, за да не пропадне в нея. Някои го умеят по рождение, някои се учат с времето.
Аз от свекърви не мога да се оплача. Пиша го в множествено число, защото си имам една бивша и една настояща свекърва. И с двете се разбирам, макар че едната от повече от 15г. не ми е такава. С нея винаги поддържаме нормални отношения, все пак моя син е неин внук. С настоящата се виждаме не много често, но дори и да се виждаме всеки ден, жената е разбрана и не се меси, нямам проблем с нея. Разбира се, има и моменти в които всяка една от нас изнервя другата, но възпитанието не ни позволява да се държим лошо една с друга. Аз се стремя да се държа мило, с уважение и такова отношение получавам насреща. Това е от позицията ми на снаха.

Но и като бъдеща свекърва, не искам приятелката на сина ми да ме смята за враг. Залагам на добрия тон и на комуникацията с нея. Уважавам я, най-малкото защото ми прави момчето щастливо, а за мен това е най-важно.
Имало е случаи, в които съм заставала на нейна страна и съвсем не е било от чиста женска солидарност. ;)

Разбира се, има и властни майки, които не могат да преглътнат факта, че синът им вече е голям мъж, със собствено семейство, което е в реда на нещата да поставят на първо място. И с държанието си вгорчават живота на снахата, а не бива. Но като се замисля, има и женски майки които се държат ужасно.

Мисля, че това е много подходящо И за тази ситуация *db*

(http://i34.tinypic.com/34g54kk.jpg)

casky много добра мисъл на Марк Твен :) Аз не мога да се оплача моята бъдеща свекърва е много добра женица :)  И въобще не ми се меси за нищо, винаги казва както си решите, дори и да я питаме нещо  :bravo: и се радвам много, че съм попаднала на много точни и разбрани хора  @}->-- уважението е взаимно и от двете страни  :girlhide: Иначе и  аз съм на мнение, че с лощо нищо хубаво не се постига, най-трудно е да простиш, но искрено не просто ей така.... но след като го направиш се чувстваш истински щастлив  :good_luck:

Много ми е интересно как се чувстват снахи и свекърви примерно в Германия или Америка. Моя приятелка, австрийка, /е, да кажем повече позната/ ще жени син през юли, но сега тръгва на круиз с приятелки. Самата тя казва, че това са луди пари, но сега и било времето. Преди време продаде на другия си син къщата си, за да си купи по- малко жилище. Ако това се случи тук, ще е доста странно за снахите. Познатата ми е вдовица от дълги години и двамата сина и дават процент от заплатата си. ohmy То е съвсем правилно да е %, за да са равнопоставени. Всеки от тях и ходи по график на гости, а на големите празници просто е немислимо да са другаде с жени, деца или приятелки. За двете си снахи /настояща и бъдеща/ казва само, че са много красиви и имат кариера. Повече нищо не я интересува, доволна е, че живеят далече и съответно, че не я товарят с проблемите си. На мен и това ми се вижда странно, защото все още чувствам проблемите на децата ми като свои.

така е както го разказваш, аз пък за белгия чувам разкази .... просто им е добре че не ги занимават, а за да им идеш на гости ако си им снаха, тр да се обадиш и по график, защото може да е на фризьор или на екскурзия свекито. ами уважавам , да си призная и този вариант си има плюсове.

Направо евала на такива хора. То си е до среда, естествено, но тук, ако някой родител посмее да сложи себе си пред челядта и настава трагедия неземна. И най-се дразня на интелигентни и добри жени, мои приятелки, които се жалват, че свекървата имала еди какви си костюми, пък на сина си и на внучето еди какво си била или не била купила. Естествено, следва "то не че ги искам". Ама ако не ги искаш хич няма да ти направи впечатление и няма да се сетиш за това. Щом ти е направило впечатление, че някой си купува нов костюм, пък на теб не е дал нещо си, или друго мрънкане - пък тя не ми се обажда и не ме пита как съм *crazy*- значи ти пречи, значи си вътрешно убеден, че отсрещният човек е длъжен да се грижи за теб. А това не е вярно. И както младежта се бори за това, "аз вече съм жената в живота му" (което също смятам за неводещо на никъде), може поне да си даде сметка, че това върви и с новите костюми, екскурзиите и отделния живот на родителите.
И не ме разбирайте погрешно, аз се възползвам от всичките родители, че и баба, които ни гледат. Ми, лесно ми е някой да ми е сготвил, да ми е направил туршия, да ми смени гумите на колата и каквото още се сетиш. Включително да ми подари жилище. Но съм им благодарна за грижите и се опитвам, лека полека, да им покажа, че и на мен може да се разчита и не съм само за отглеждане, ами мога да съм и полезна. Това става бавно с българските родители, особено майките на момченца. Свекърва ми още е много учудена и гузна, ако се наложи ние с мъжа ми да свършим нещо. Но то доверието трябва да се заслужи.

Аз пък да ви кажа, че в чужбина свекървите далеч не са по-различни от тези в Бг-то, аз съм имала личен допир от истории със свекървите на две мои състудентки и една на моята беатовчедка, всичките са швейцарска националност, без приммеси, еми аз историите, които слушам за тези въпросни жени са си отчасти досущ като тези, които тук се обсъждат в тази тема. Според мен този феномен "свекърва" ( изобщо не я пбичам тази дума, защото според мен човеците са я заредили доста отрицателно, а моята лична позиция е, каквото почука това се обади и не прави това, което не искаш на теб другите да правят и обратното, дръж се така, както искаш с теб да се държат) не се дължи на народността, а на психологически "проблеми", стоящи в нас като човешки същества, неща като ревност, чувство за собственост, желание за покровителство и тн. Моята лична теория е, че един човек достатъчно интелигентен и научен да МИСЛИ и РАЗСЪЖДАВА би трябвало да осъзнае тези борещи се в него чувства, а псъзнаванвто им е първата крачка към решаването на проблема, когато знаеш откъде той идва, можеш и да предприемеш нещо срещу него, в разумните граници.

Свекърва, така е, повечето хора „на запад“ са всеки за себе си. Това поведение което описваш на мен ми се струва нормално. Който иска да се жени или да има деца, да разполага само с лични финанси, а не да разчита на свекърва, майка, зълва, стринка. Живях повече от 1 година при една готина вече пенсионерка, която се скъса да обикаля региона и Америка, без да се интересува децата или внуците кога ще се женят или идват на гости и дали на Коледа ще дойдат или не, тяхен си проблем.  :huh: Те да се съобразяват и да си плануват финансите. Евала. На мен това поведение не ми толкава странно /вече.../.

Хубаво е, че снахите на твоята позната са там за Коледа. Много от колегите ми и познати, дори не посещават родителите си за празниците. O_O За тях това е излишно. А да ги занимават с техните проблеми е голяма рядкост... Но и родители и свекъри го приемат това, дори често се оплакват ако „ги ангажираш с деца или лични проблеми“. Хората там не са така привързани един към друг както в БГ.

Мда - определено това е нормално навън. Леля беше женена в Италия (тя все още си живее там де), та живееха в една къща на 3 етажа - тя с мъжа си, брат му с жена си и свекитата. Та - в едно от първите посещения на майка там, отишли "на гости" на брата на долния етаж. И понеже отишли без покана и предупреждение - дори стол не им дали да седнат... =]

Да, това с графика и предупреждаването е нормално, но аз го намирам за правилно, в крайна сметка възрастните хора си имат свой живот и не е необходимо да са 100% на разположение на децата си, достатъчно дълго са били. Но самото "драчене" снаха - свекърва си го има и то изобщо не е рядко срещано явление.

Моя приятелка се омъжи в САЩ и не знам дали за всички там се отнася, но лично в тяхното семейство синът е "натирен" както тя се изрази веднага след училище и са по същият начин - преди да отидат на гости задължително се обаждат да предупредят и да питат кога е удобно да отидат  ohmy Аз като си помисля, че ние решаваме и тръгваме към Плевен по всяко време на деня ( а се е случвало и посред нощ да    цъфнем на нашите на вратата) не мога да си представя, че ще искам позволение и ще питам дали е удобно. Но все пак хора и нрави всякакви. Добре, че ние сме си с балкански нрави и вратите ни са винаги широко отворени за всички(е с малки изключения  :[ )

От 9 години не живея с родителите си и никога не съм се прибирала без да се обадя и да кажа/питам дали е удобно или не. Това са хора също с планове и свой си живот и не мога ей така да им се изтърся по което си искам време - елементарно уважение се изисква да се сетиш.

В чужбина хората са като в България - разнообразни. Има и такива, които не се грижат за децата си, има и такива които са много близки и много се подкрепят. Не може така елементарно да се дели земята на България и чужбина.

Междудругото и на свекърите не се е случвало да се изцпим без да се обадим или без да им занеса нещо като не сме се виждали от много време. По същия начин и те се обаждат ако идват, едва ли на някоя "булка" ще и стане супер драго да и дойде свекървата на гости без да се обади.  :angry:

аз на баба ми,която живее на 15 минути от дома й званя дали и кога да ида,просто защото жената е пенсионерка,ходи си на виличката,гледа си нейните посеви и си има работа, а да стоя пред вратата и да няма никой е тъпо....на кумата ми(която ми е леля) й звънкам зада й кажа че отивам,там позволение не ми трябва :) ... ноооо свекървата, тя звани от днес за утре и казва "ще идвам"... преди броени дни така стана, звъннала на милото вечерта преди да вечеряме, хапнахме , гледахме филм  мина се не мина, стана време да си лягаме и той ме сюрпризира че майка му щяла да идва...като ми видя физиономията разбра за какво ще мрънкам...но то си е изнервящо да имаш свекърва...как не мога да я пратя на др край на бг  :'(

Моята свекърва е американка и има 3 деца, аз се ожених за най-малкия и син :). Има още една снаха освен мен, а най-голямата и дъщеря не е женена. Тя не ходи по круизи и не взима процент от доходите (но това не ми се вижда толкова странно ако се наложи), но е изключително такчична и дипломатична жена, винаги за мен и за Джесика казва подобни неща - че сме успели и т.н. Живее на 10 часа с кола и на 4 със самолет и с прекачванията. Виждали сме се 3 пъти като цяло, заедно сме от 3 години, а пък сме легално женени от януари. Ще идва в България за тържеството и се вълнува, но без изобщо да се меси какво, как и защо - просто идва като гост. Аз много я уважавам и имаме страхотни отношения - пращаме си картички, т.н. За проблемите със сигурност не знае - ежедневни. Слава Богу, нямаме такива особено  :) Бих казала, че засега се чувствам страхотно от положението, дано и занапред да е така. Винаги сме добре дошли у тях, както и те у нас и нямаме никакви поводи за конфликти.

Виж, с майка ми аз поддържам близка връзка, почти ежеднева, макар да е на много по-голямо разстояние. Определено има културна разлика в тези отношения. Дори мъжа ми по-често комуникира с българската си част на семейството в София, отколкото с американската в Индиана :). Те са от немски етнически произход и не са от най-емоционалните в това отношение, за разлика от нашия балкански манталитет.

А за празниците е малко сложно. Ние за Коледа вече 2 пъти ходим до семейството на съпруга ми и един път на сватба на брат му в техния роден град. А ни предстои трето ходене до България сега. В това отношение сме "квит." Ако имаше начин, бих искала да се виждаме и с едните и с другите родители по-често, но за сега няма как. Не знам дали и двамата не сме натирени, хаха - аз от 19 годишна не живея с родителите си, както и мъжа ми. От логистична гледна точка, няма дори как да се изръсим когато си поискаме, но все пак съм убедена, че и на двете места биха ни приели по всяко време на деня и без да се обадим ако нещо се случи.

Дано дълги години наред те да са активни и здрави, както и сега. Свекърите ми са пенсионери, но имат много динамичен живот, имат за хоби за снимат и наблюдават птици, ходят на разни сбирки, градинарстват. А родителите ми работят все още. Затова се радвам и си мисля, че не им е толкова зле и без нас да им досаждаме. Ние и двамата имаме братя, които са близко до тях и малко или много компенсират с присъствието си. Но лично на мен ми се иска да имаше начин за телепортация, липсват ми всички по празници, рождени дни.

Това е така, 100% съм съгласна. Същото важи и за положителните чувства. Майката на съпруга ми го обича не по-малко отколкото моята мен. Просто го показва по друг начин; за нея дори липсата на намеса или интересуване всеки ден бих казала, че е проява на обич.

Ох, миличка Helena, аз съм само на 3 часа път от майка ми и понякога толкова ми липсва  :'( Особбено покрай организацията на сватбата, че и по празниците ..... Така че направо не ми се мисли ти как се чувстваш  :( Да живее скайп ;)

Да, липсва ми, но добре че е Скайп. А и за 14 години се свиква, това просто сега е нашия начин на живот - всеки избор има своите положителни и отрицателни черти. Моя е бил такъв, донякъде е и съдва в крайна сметка. Аз дойдох в САЩ с пълна стипендия за 4 години, а то какво стана ... Успокоява ме това, че все пак сме в прекарсни отношения и близки. Колко хора живеят врата до врата и не се понасят?

Слава богу не ми се налага да общувам с нея често защото с бащата на дъщеря ми сме разделени.

След 5 години връзка,все още не сме успели да се изпокараме.Аз умишлено държа на дистанцията!Те няма да дойдат вкъщи,ако не са поканени,а аз няма да отида у тях без предупреждение.Въпреки че живеем в родния град на приятеля ми,аз се виждам с родителите му веднъж на месеца,че и повече.Те са много мили хора,но не искам да си насилвам късмета да прекарваме повече време заедно,все пак са доста по-възрастни от моите родители,обичат да дават мнение (което аз много не толерирам,все пак ако искам мнение,ще попитам) и нямаме много теми за разговор.Имахме възможност да живеем в тяхната къща,но приятелят ми се смили над мен и живеем на съвсем различно място,за което аз винаги ще съм му благодарна!
Ако някой ден имаме деца,живот и здраве,предполагам,че ще се виждаме по-често.Но никога не бих си позволила да се държа лошо.Те са му родители и аз ги уважавам.Може да съм крива,да не обичам нищо да ми се казва,но ще се оплача на него,а няма да ги обидя и да се карам с тях.Надявам се да си запазим добрите отношения,защото хората наистина са добри,просто аз съм си ръбата.

Отначалото изобщо не се разбирахме. Не се познавахме добре. Бяхме в началото на връзката си с милото и не ни е взимала насериозно. След като заживяхме заедно с него обаче стана ясно, че сме сериозни.
Аз знам,че на една майка в сърцето й децата винаги си остават нейните деца. Не са на някой друг - само нейни. Вярвам, че всяка една майка ще изпита ревност или просто малко тъга,че детето й се отделя вече от нея - порастнало е и тръгва по своя път. Но това не значи,че се отделяме от родителите си чак толкова, че изобщо да не се сещаме за тях и да не ги виждаме.
Много,често ходим на гости в техните на милото. Макар, те да живеят в единия край на града,а ние в другия. Палиме колата и сме там -хаха. :) А и с времето си станахме едно голямо семейство.
Свекървата ми е много готина жена. Мила,добра,работлива и много грижовна майка. Аз мога само да взимам пример от нея.   С нея и милото даже понякога излизаме и ходим на кино заедно. Като всяка майка най-много се радва да си бъде сред децата си където и да е.  *THUMBS*

Моето свеки е страхотно! Писала съм и в темата за роднините, но тук ще споделя по-подробно.

С две думи - тежък македонски характер! хахах Но ако му намериш подхода, става като мед. Свекърва ми е безкрайно смела, умна и силна жена. В нейните очи, жената е тази , която крепи и сплотява едно семейство, да ви кажа съгласна съм с нея. Изключително пряма, честна и твърда жена е. При нея няма мили думички и подмазване, всичко го казва както го мисли. Да понякога, малко прекалява и естествено дразни, но ми кажете един човек на света , който не го прави - и аз го правя, и ММ го прави - всички сме така.

Когато се загаджосахме с мойто мило, тази жена ме хареса от раз , както и аз нея. Не знам дали защото подходих с усмивка и желание за разбиране, или защото милата много си беше напатила от бившата на сина си - не знам.
Работата е такава - предишната приятелка на мойто мило (с която той е ходил 5 години) много я е мразела, изобщо не я е уважавала, и непрекъснато я е обиждала. Това си е грешка на ММ. Никога , при никакви обстоятелства не можеш да позволиш някой да обижда майка ти.Тя ти е майка - добра,лоша - нямаш друга. Въпрос на уважение. Но той е бил по малък тогава, още момче - не толкова мъж и е изпуснал нещата. Дотолкова, че не беше прекарвал Коледа с майка си и баща си от 5 години :( Доколкото разбирам, бившата му толкова ги е мразела, че му се е сърдела защо изобщо си говори с тях, защо ги вижда и тн.

В един момент, когато се появих аз, майка му не можеше да повярва, че не само не го отделям от тях, а ми е приятно да сме заедно, да се виждаме и тн. Сега редовно, почти всяка седмица или те са ни нагости или ние на тях, или се разхождаме някъде... Те са много сплотено семейство... :)

Едно от първите неща, които ми каза свекърва ми  , когато се отпусна беше "Тебе Господ те изпрати, да ми върнеш детето" Много я обичам, много често и звъня за съвет в тази или онази ситуация...

Преди време с милото имахме проблеми и нещата бяха почти на раздяла (беше преди година някъде), вместо да се обадя на майка ми да и рева, не знам защо но се обадих на свекърва ми за съвет. Поговорихме, успокои ме... страхотна жена.

А най-много и харесвам това , че ако не я питам - не се меси. На нея навремето много са и се месили в живота и тя затова сега,гледа да не повтаря същото.

Е има си някои кусури, и тпонякога е много серт, но с блага дума винаги успяваме да се разберем.

Много я обичам тази жена, като втора майка ми е :) *INLOVE*

 @}->-- Пожелавам го на всеки :girlhide: А моята, която толкова обича сина си и всичко щяла да прави за него, не му се е обаждала вече една година...

Ахаха, ску така е! И моята е същатата на думи и на цитати във фб, колко си обича децата и как винаги е до тях е голяма, ама на действия не кръгла нула, а минус безкрайност.
Онзи ден трябваше да се види с нас, но се обади да каже че няма да може, защото й е студено и няма да ни изчака 5мин ь да слезнем и да отидем на топлло. А после обяснява как ние нямаме време за нея.
Тя на мен от сватбата не ми се е обаждала, освен за да си сменим веднъж часа за маникюр. А на всичкото отгоре ме излъга, за причината.
Миленка, благословени са хората като теб, които имат добри свекърви! Обичай си я и я уважавай и ще си живеете в идилия.

Бих казала Миленката, че и ти си късметлийка, че е имала лош опит със "зла снаха", защото сега те оценя, иначе нещата можеше да са по-други. ;)

Иначе, споделям мнението на рататуй, и на моя мъж майка му на сватбата и около нея какви неща наприказва за сина си, как едва ли не са най-добри приятели и аз й го взимам, което са пълни глупости, но трябва да се покажем пред хората колко сме близки, а иначе ние си знаем в какви отношения сме (не са лоши, но мъжа ми никога не е бил близък с майка си).

:funny: То и аз чакам втората снаха, че да оценя правилно първата.....

Абе, ти се смееш, но имам пример с една майка, дето така препати с първата снаха, че сега с втората има много по-различен подход и се разбират супер добре (втората снаха е бъдещата жена на малкия й син), и е на седмото небе, че ще се женят и ще имат бебе, вярвай ми с първата далеч не се вълнуваше така. ;) човек определено се учи според мен, но разбира се си зависи и от хората. :)

ПС> Не съм сигурна, че ще оцениш текущата си снаха, но ти пожелавам искрено втората снаха да е по-сърдечна и мила. :) Още в главата си пазя някои истории, които си разказвала, абе мен ме побиват тръпки, а ти как си се чувствала не искам да си представям.

хахаха svekarva отново влизаме в любимата темичка :) нали знаеш че ти пожелавам една миличка и добричка вторичка, та даже и ма� със скъсани и мръсни маратонки. Аз знам че тя ме обича, показва го все повече, не сме супер близки но аз смятам за в бъдеще да разчитам много на нея и смятам да поддържам добрия тон и когато не е права.

Свекърва и аз ти пожелавам втората да е мила и сърдечна, усмихната и добра и много да се разбирате.
Виви и аз съм чувала, че моята твърди, че заради мен сина й се е отдръпнал от нея. А иначе ние добрия тон си го държим, защото сме лицемерки, а и рядко се виждаме. Аз гледам като ме ядоса да си мълча и да не влизам в мрежата, защото виждам как понякога нарочно ме провокира да си изпусна нервите, ама няма да стане!
Мариолка, а ти си късметлийка че можеш да разчиташ на твоята, аз нищо не бих поверила на моята. Даже гущера ни не бих й оставила да гледа (което е елементарно)

Абе да Ви кажа честно, за тогава не знам кой крив и кой прав, но от доста хора съм чувала че бившата на ММ наистина е била едно много невъзпитано създание, и че в началото свекърва ми и се е радвала , както и на мен и е подходила към нея по същия начин - явно пак опираме до поговорката "Каквото повикало, такова се обадило"

До ден днешен, свекърва ми една лоша дума не е казала за момичето, освен цитирам "За 5 години, така и не намерих път към нея, и за тея 5 години общо съм говорила с нея толкова, колкото с теб първите две седмици".
Така че, не знам колко е късмет.
Например свекърва ми и нейната свекърва са в типичните отношения. Бабата на милото мен ме харесва, но те двете хич не се обичат. Като ходих на проба за роклята, на свеки и стана болно че не може да дойде. Но въпреки това, въпреки че не си говорят от години, никога не съм ги чула да се обидят една друга. Свекърва ми само повтаря какъв професионалист е бабата на милото, как ще ми направи най-хубавата рокля, и току от време на време се обърне и каже с болка в очите "само внимавай, студена жена е тя"... толкоз.Всичко опира до човека и до желанието му децата да са добре (защото на двама ни вече така гледат)
Празниците ги решихме - майка ми и свеки , така се заобичаха като ги запознахме, че сега се чуват през ден и на празници сме всички. Майка ми свекърите аз и милото.
Това беше моята мечта - да имам сплотено семейство. :[ :[ :[

Баща ми е друг случай, за друга тема, дето не знам колко страници ще побере.... :(

Аз също съм била от страната на  "мен маминка не ме харесва" Само че беше Тати.

Преди да срещна моя човек, всички знаете има минало.Родителите на бившия ми приятел не че не ме харесваха, но му бяха набили в главата, че всички жени са к**ви и искат да му вземат апартамента. Момчето беше толкова травмирано ,че ми следеше цикъла повече отколкото аз си го следях. Да не би да забременея и да му прецакам живота.  *crazy*

Човека живее сам, а мама идва да чисти и пере, мама готви, баща му му държи сметка защо видиш ли ми е купил цвете, то било много скъпо, защо си харчел парите по мене,защо сме били ходили на море за 2 дни, нали вече веднъж сме ходили тая година, аз ли съм го карала да харчи излишно... защо съм прекарвала всеки уикенд у тях... така и не се почувствах не на гости... но иначе се мрънкаше от баща му, защо не чистя неговия апартамент (как като не живея там и не ми се даваше даже нощница да имам там, щото ТАТИ не дава)... сега като се сетя и си спомням как точно тези неща ни вгорчиха връзката...

Но пък всяко зло за добро - сега имам човека и семейството което винаги съм искала :) *INLOVE*


а на svekurva пожелавам само най хубавото - като чета постовете ти, се чудя как някой не би се разбрал с теб от първия миг  @}->--

Разбираме се чудесно! Винаги, когато се нуждая от помощ за гледане на малката, я викаме вкъщи. Винаги сме се разбирали. Като добри приятелки сме. Споделяме си много неща. Наистина й се възхищавам!  @}->--

Здравейте момичета,

Ние се сгодихме това лято и предвиждаме сватба за другото. За сега това е нашата малка тайна, тъй като и аз имам проблем със свекървата, която не ме иска за снаха и не знам как да и го съобщим. Смятате ли, че ако и съобщим новината, ще разбере, че не съм била като една болест в главата на сина и не съм нещо временно, което  ще отмине. Има ли шанс да си промени отношението, което до момента е безразлично - се едно ме няма?

Да ти кажа - искрено ти го пожелавам. Не мога да кажа дали ще се промени или не, защото хората са различни. От моят опит, за съжаление, бих ти казала - по скоро не. При нас нещата вече са толкова зле, че направо не е за разправяне. За моя радост съпруга ми ме подкрепя. В случая обаче страда той, а не аз, защото това е неговата майка.

Така, че - в крайна сметка ще трябва да и кажете. А времето ще покаже. За тези неща рецепта няма =] И ти пожелавам съвсем искрено - успех *THUMBS*

Благодаря много, каквото е писано да става ще стане. За сажаление някои неща не зависят от нас, колкото и да се стараем да ги променим.

stan_angelova - истински ти съчувствам.. Аз нямам проблеми с моята свекърва,но пък имам проблеми с баща ми,който все още не иска да приеме мъжа ми. Най-тъпото е,че мъжа ми е най-добрия човек на света,а баща ми сякаш иска да си затвори очите за истината. Много ми е тъжно за това.
От както сме заедно още като гаджета милото винаги помагаше на баща ми,когато той го попита за помощ.
Не знам какво повече иска баща ми. Как да го накарам да го хареса?
Много спорове сме имали с баща ми,но ми е писнало вече от него.
В крайна сметка аз съм си избрала този човек, а той мен и баща ми просто трябва да се съобрази с моя избор. Смятам,че моя избор е много добър и правилен.
Дано се разберете със свекървата ти някой ден. Не губи надежда. *THUMBS*

В крайна сметка, всичко се свежда точно до това...Родителите на единия да приемат неговият избор. Като цяло - ти познаваш най- добре този човек, защото сте заедно.

Понякога си мисля, че родителите не успяват да разберат в какво положение поставят децата си и как се чувстват те, когато родителите им не харесват този, който са си избрали и стигат до крайности...

Аз съм била и от двете страни - преди време с едно старо гадже - майка ми толкова не го харесваше, че като ни видеше по улицата се обръщаше на другата страна и не се обаждаше. Но след като седнах да си поприказваме, се разбрахме. Казах и, че я разбирам и че знам, че иска да ме предпази, защото ми мисли най- доброто, но в крайна сметка - това си е моят живот и моите грешки, и бих искала да ги направя сама, за да се науча. И че не ми е приятно да ме поставя в положение да избирам между нея и него, защото в крайна сметка ги обичам и двамата...И - поне в онази ситуация и поне за мен, нещата се пооправиха. Тя пак не го харесваше, но поне не ми се налагаше да страдам аз :[ Е - не знам ако и беше станал зет...

Но дори и сега - и моят си има кусури и тя си ги знае, и винаги ми казва - аз може и да се разбирам с него, но стигне ли се до нещо лошо, винаги ще застана за теб, дори и да не си права, защото все пак си ми дъщеря...така, че - мжое би с времето ще се оправят нещата. Ти поне си говорила с баща си...

...Пък и да сме честни - бащите понякога може да са големи темерути :P

Не искам да те разочаровам, но щом не те харесва, това че ще се жените, няма магически да я накара да те хареса. Може да се примири и с времето нещата да станат по-добре, може да станат и по-зле, всичко зависи от вас тримата. :) Въоръжи се с много търпение и не допускай това да влияе на отношенията с мъжа ти. ;)

Аз пък да попитам защо реши, че не те иска за снаха? Или го каза в прав текст? Защото безразличие и неискане, според мен, взаимно се изключват. Може просто жената да не изразява спонтанно чувствата си, да е по- сдържана....
Редно беше да и съобщите веднага за годежа, все пак тя е част от семейството. Хаха, на това ако му викате "малка тайна", каква ли ще е "голямата" ;). Сериозно, ако наистина е гледала на теб като на "поредната", то нещата са в твои ръце да и покажеш, че не е така.  *THUMBS* Вярвам, че отношенията ви ще станат "в рамката на нормалното" след време.

Cerise Поздравления,рядкост са тези свекърви :bravo:. Аз съм на принципа,ако няма какво хубаво да кажа ще си мълча.

Много обичам когато млади булки преди сватбата или преди да им се роди детенце казват че се разбират много добре със свекървите.  :funny: :sarcastic: НЯМА ТАКОВА НЕЩО! заблудени сте ...но ще си го разберете някой ден самички, сега не мога и да искам да ви го докажа хихихи много са ви розови очилата  +:-)

За съжаление ще  ми се наложи да се съглася с неохота с Мариолка.... :(

Не знам какво им става на тея жени покрай сватбата , но все едно нещо се вселява в тях..... Моята толкова да я обичам и да знам че и тя ме обича и като почне да се прави на ощипана мадама за глупости ми иде....................... незнам какво.................... Всичко си ми беше идеално докат не казах "бременна съм"... Ей толкова капризи, цупения и сръдни за щяло и нещяло на едно място не съм очаквала... :\

Душа дава за мене, ама да е по нейния начин - вече писах - новото двайсе е защо нея в албума я има на 8 снимки но малки а майка ми я имало на голяма снимка.... *crazy*

Но да , колкото и да я обичам, осъзнавам че тая жена откачи от както и малко преди да се оженим... може да живеем заедно с ММ от памти века,и да сме заедно от памти века,никога да не сме имали проблеми... - това няма значение .
Сякаш изведъж явно майките на мъжете осъзнават че вече не са номер едно и почват с номерата "ти не ми обръщаш внимание, ти не ме обичаш, ти ме пренебрегваш...." Сърди се за неща , които преди никога не се е сърдила и ние сме в шок....
Междувременно иначе когато не е кисела и сърдита си личи че не го прави защото не ме харесва - харесва ме, и то много, просто явно ревността става много голяма...

Хахха Мариолка ще видим ние с тебе един ден как ще сме - горките ни снахи :) :funny: :funny: :funny:

не и завиждам на бъдещата ми снаха, свекърва па и македонка  :smoke: :funny: аз с моята не съм имала никакви проблеми до сега, ама имам си едно на ум, все съм нащрек  :badgirl:.

Meрси имам си една точно такваз - да ти кажа няма да си мноу пич ахаха

Ами аз? Мега емоционална и мега директна и попринцип ревнива, представям си към сина ми... че съм и силен шопски характер... мммм чудничко :girl_impossible: - горките девойки хахахахахахаха

Може ли аз тук да не се съглася  ;)

Не познавам много свекърви де, така че не мога да правя някакво сравнение, обаче аз за моята свекърва една лоша дума не мога да кажа. Вярно, живеем много далеч едни от други, но точно като бяха малки децата тя дойде при нас и живяхме 6 месеца заедно. Всички ми казваха ти си луда, как ще издържиш, аз самата всъщност не знаех, защото до тогава не бяхме прекарвали толкова време заедно... Обаче се оказа, че тя изцяло и за всичко се съобразяваше с моето мнение, а за нещата, за които не беше сигурна ме питаше и правеше точно каквото аз исках. Тя казва - "Всеки сам си разбира най-добре!" и с това винаги обяснява всичко  :) Никога с нищо не си е позволявала да се намеси в нашите отношения, нито дори с думичка  :) Явно съм късметлийка  :) Ама пък и аз не съм от тия снахи, където винаги те искат да са прави за всичко, така че при нас определено баланс има  ;)

Alben4ik аз ти вярвам напълно! Ето и аз с моята не съм имала никакви пререкания, държи се много възпитано, не си налага никога мнението, всеки уикенд ми готви храна сега за няколко дни, купува дрешки за бебето, не дава акъл, ама просто не мога да кажа че е най прекрасния човек на света и че се обичаме много и че всичко е прекрасно. Имаме си уважение. Ей виж я миленка какво е писала на предишната страница виж я сега какво пише.  Просто свекърва си е свекърва. Да си имаме уважение ми стига. Нищо повече.Сега винаги има изключения, тук говорим за мнозинството  :girl_wink:

Един глас в плюс в ползва на свекьрвите. Вече 10 години сме заедно с Фабио и от майка му не мога да се оплача. След раждането на Марта на няколко пьти леко и се бях издразнила, но това е всичко. Идеална е. И да не каже някой, че говоря така, защото е на разстояние. И миналата година и тая, тя идва за дьлги престои от по два месеца дома, пьк лятото ние преакрваме два месеца при тях.

Сьжалявам ако чупя мита за гадната свекьрва, ама не всички са такива, за щастие  *THUMBS*

Сме във много добри отношения, особено, когато ни разделят 3000 км и когато и двете нямаме време да се чуем.

Ехе, колко сте изписали  O_O

Аз съм разказвала в темите по малко за моето бъдещо свеки.. В общи линии добра жена е опитва се да угажда, ама мен си ме дразни на моменти.. Примерно изобщо не се интересува от сина си, а само плаче като си тръгваме и казва колко сме й липсвали и т.н (Царица на драмата *crazy*).. Най-важният човек в семейството е сестрата на ММ (доказано!), така че малко в повече ми идва показността на чувства "колко много обичам синчето ми"  }:->

Не мога да кажа, колко ме обича и колко не.. Да, звъни ми всеки ден да ме пита как съм, прочела е нещо споделя ми го във фб или ми пише и т.н... Разбира ме се добре, не се караме, уважавам я като майка на мъжа ми и така.. Лошо не съм видяла от нея, така че и тя от мен няма да види  :girl_wink:

Съгласна съм с Мариолка след 10 год съвместен живот със скъпия, за свекървата не искам да говоря. В началото и ние се разбирах ме много добре, но след няколко нейни постъпки  ohmy ohmy ohmy, се държа вече с нея като " дипломат в студена война". Още не може да се помири, че ще правим сватба. Чакам да наближи сватбата и да и посвия перките, за да не ми се прави на интересна и да ми се разхожда по нервната система на сватбата. Каква съм лоша :girlhide: