Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Сватбен ден, сватбен ден
От силно лятно слънце озарен!
На Асето сватбата наближава
Малко време за подготовка й остава!
Чакаме разкази с нетърпение голямо,
Не се мотай, а сядай и пиши прям(http://www.destination360.com/caribbean/bahamas/images/s/bahamas-wedding.jpg)

Лелееееее, опасна си!!! :girlhide:
Имам си темичкааа, лалалалала... Ох, извинявам се за лиричното отклонение, обаче винаги много съм се радвала на личните темички на момичетата.

Бррр, на работа съм и главата ми е мътна, спала съм 3 часа и половина, ще пиша малко по-късно пак.

Мерси за темичката, Ariel! @}->--

asseto честита темичка. Още малко ви остана до заветната дата. Дано всичко с подготовката мине по план и с по-малко нерви с роднините(в частност свекито)  *THUMBS*

 Честита темичка, asseto  :) Само хубави неща да ви се случват отсега нататък, да има значение само това, което искате вие двамата. Весело, с усмивка и само напред  *THUMBS*
                                         (http://1.bp.blogspot.com/_yNgXH3p0ULY/ScnTIV50JkI/AAAAAAAAAOY/jtL-ioO8JgQ/s320/pink-ranunculus-bouquet.bmp)

Тъкмо снощи рових из темите да видя, кога ти е сватбата. Ariel ме изпревари :girl_wink: Хайде честита тема и чакаме да разказваш ;)

Благодаря ви много, момичета!
Всъщност аз в другите теми разхвърляно съм разказала горе-долу докъде сме. При последното прибиране в София успяхме да свършим доста работа. Роклята ми е готова, имам си обувки, було и бижута, уговорен фризьор и гримьор (мерси, Ариел!  ;)).
Моето момче си има костюм, обувки, жилетка и пластрон (не знам как се води на български, честно казано, тук така му викат), търсим в момента копчета за костюма, понеже оригиналните не ни харесват, както и още една риза за него и копчета за ръкавели. Поканите са раздадени (почти – всъщност има няколко души тук в Мюнхен, с които все не успяваме да се видим да им ги дадем :[).
Сега в момента си блъскам главата с украсата, отделно трябва да си намерим кола/коли, май ще ни трябват общо три, но ще видим, надали ще дадем толкова пари за това. Мислехме да ходим на кратък курс по танци, преди да се приберем, но май ще ни се размине.
Отделно моят човек е решил, че иска струнен квартет (видяхме го на филма от една друга сватба), които да свирят като фон по време на изнесения ритуал и поздравленията след това – трябва да се разбера с агентката по въпроса. Той разбира се само изяви желание, но все някой трябва и да го задвижи това.  =]
А и за т.нар. ни сватбено пътешествие нищо не сме правили още – отговорността я оставих на половинката и съответно все още няма нищо задвижено.  =] Накрая чувствам, че ще си останем с няколко дни на българското Черноморие – не че е лошо, но не е това представата ни за меден месец.

Ох, усещам, че мисълта ми се къса, зверски ми се спи и направо не знам как ще изкарам деня, а работа имам колкото за целия китайски народ.

А, да, в събота искахме да ходим до ИКЕА, но моят човек още тогава не беше съвсем добре и се отказахме, та затова не съм докладвала, противно на обещаното.

Отивам да си направя кафе, че след малко ще се гътна и ще захъркам под бюрото...

Хехе, аз много държах никой да не ме изпревари, затова дебнех като питбул!  O:)


Ужас, направо, гледай да го изправиш на крака преди сватбата, милото ти момче!

Aсе, честита темичка.  @}->--
Пожелавам ти спокойна подготовка и по-малко нерви с близки и роднини.Наслаждавай се на емоциите по приготовленията и търпеливо чакай големия ден.Сигурна съм, че ще е страхотен.  @}->--

Честита темичка, мила asseto ! Желая ти спокойно последно месече на подготовка и само хубави емоции свързани с ГОЛЕМИЯ ден!  @}->--
Така като гледам вие сте почти готови. Сигурна съм, че всичко ще мине по план, ще бъде уникално и неповторимо  *THUMBS*

Асе, а ти ще сменяш ли името след сватбата, какво сте решили? :rabit:

Благодаря ви, момичета!  :)
Леле, от днес остава точно един месец! Много ми е странно, понеже ние всъщност още миналата година, края на август взехме решението, а същинската подготовка започна през зимата. Доскоро все ми се струваше далечно събитие, нещо, за което само се подготвяме, пък то си остава някъде в бъдещето.  *db*
Обаче откакто останаха по-малко от два месеца, почнах да се сеферясвам, че "събитието" наближава и даже ще вземе да се случи.  :girl_impossible:

Да, сега проблемът ни е основно, че момчето ми не е много добре. Не че е нещо сериозно, но комбинацията от нетърпими жеги, зверско натоварване в работата и постоянни стомашни проблеми го карат да се чувства като парцал и не е в състояние да предприеме каквото и да било.
Тъй като ни остават още доста нещица за вършене, макар и дребни, се опитвам аз да ги подготвя, пък него да го занимавам, само когато се налага наистина.
В съботата много ми беше докривяло, че пак ме върза с ходенето по магазините, ама на него си му е било зле. Следващата вечер, като ходихме до спешното, чак ми беше едно такова гузно, че съм му се сърдила.

Ариел, да, ще го сменям. :) Мишо каза, че не държи никак, но аз нямам особени сантиментални чувства към сегашното си име, а и не съм постигнала кой знае какви професионални висоти с него.  *db*

Asse, честита темичка! Пожелавам ти един страхотен последне месец, безметежен и пълен само с добри емоции и незабравими спомени   :weddingday: :weddingday:

Невероятно е колко бързо минава времето, така че наслаждавай се на последните дни от подготовката, че и те бързо ще отлетят.

И да пишеш редовно в темичката и да ни информираш за напредъка ви :girl_wink:

Мерси, tsvetentse1!
Ние тази вечер спонтанно ходихме по магазините да разгледаме за вази и др. подобни. Положението е зле, в ИКЕА за един комплект от 3 вази с различни големини ми искат 15 евро. Ако си купиш един комплект, изглежда евтино, обаче на мен като ми трябват 10...
Бях харесала много един друг вариант за украса – с декоративни латернички и цветя/зеленина около тях. Но единствените хубаво изглеждащи латерни (наистина много сладки бяха), струваха 10 евро парчето. Бях почти готова да ги прежаля, когато моят човек каза, че изобщо не му харесвала идеята за тях и му напомняли за погребение и не знам си какво.  :(
И сега нито вази, нито латерни... Обединили сме се около два варианта, но и за двата в крайна сметка ни липсват основните консумативи. Ще кача малко снимки в галерията – в крайна сметка и двамата харесваме варианта с цилиндричните вази, както и идеята за големи свещници с малко цветя в средата между раменете им.
Утре ще ходим да търсим другаде, но щом в три мебелни магазина с всякакви боклучки и декорации в тях не намерихме нищо, което да ни устройва, съм вече доста скептична.

Бях написала и един дълъг мейл на агентката ми, в който и описвах различните варианти, които си представям, както и че изборът ни ще зависи от това, което намерим по магазините тук (понеже тя такива консумативи няма). Какво получавам в отговор?! "Не мисля, че има проблем да се осъществи всяка една от идеите, само кажи какво искаш." Е, сори, аз мисля, че има проблем, защото нямам желание (а и възможност) да хвърля няколко средни български месечни заплати само за украсата) Клиентът като си търси и осигурява всичко, как да има проблем от нейна гледна точка... Много се издразних.  :(

Съжалявам, но явно ще трябва да пусна поредни постове – има някакъв проблем с галериите, днес цял ден ми дава грешка.
Ето и картинките: първата е тази с цилиндричните вази, нещо подобно си представях.
(http://bios.weddingbee.com/pics/48223/floating-candle-centerpiece.jpg)

Това са аранжировките с латерничките:
(http://www.bucutiweddings.com/images/flower-centerpiece.jpg)
(http://3.bp.blogspot.com/_DmMHTOQ-NLk/SRxxRjqWOXI/AAAAAAAAAEE/1umBEIWxHe0/s320/beige-lantern-centerpiece.jpg)

Последната я прикачам, че нещо не мога да я намеря в нета.

П.П. Нещо не мога да открия тази с големите свещници, а е прекалено голяма, за да я прикача, явно ще трябва първо да се оправи проблемът с галериите.

Честита темичка  *YAHOO*
Пожелавам ти да бъдеш по-скпокойна през следващите дни и всичко ще се нареди!

Първата снимка на украса много ми харесва. Вие в ресторант или на открито ще празнувате? Питам, защото свещниците са иделни за сватба на открито, но никак не ми се връзват с ресторантите. =]

Асе, опитай се да не се шашкаш, доколкото е възможно. Ще изкочи нещо, което да ви хареса за украсата, не се съмнявай  @}->--
Относно латерничките, надявам се да не ми се сърдиш, но и аз като мъжа ти имам това усещане за латерничките (може би защото в началото на годината имахме това тъжно събитие в семейството и свързвам този тип фенери с него  :(). Макар че картинката от сватбата на плажа, която си сложила, носи съвсем друга емоция. Ако имате късмет да сте на брега на морето (изивнявай, но не си спомням къде точно щеше да е сватбата  :[), латерничките са повече от удачни  :bravo:
Мислила ли си за възможността да наемеш от агентката вазите, които ти трябват, вместо да ги купуваш? Не че ще ти излезе много по-евтино  :(, но поне те разполагат с много различни видове вази и може да имат такива, каквито търсите. Сори, сега прочетох, че тя няма такива, но може би е възможно да наеме от друга агенция. Поне нашата така направи, тъй като нямаше високите, тънки вази, на които държах. Каза, че ще ги намери и си удържа на думата. Нашата украса е много по-семпла (1 ваза с една роза вътре, разпръснати розови листенца и камъчета  по масите), но ни излезе на поносима цена (13лв. на маса).
Разказвам толкова подробно, за да те убедя, че винаги може да се намери вариант на достъпна цена. Просто трябва да си спокойна и да не приемаш "не" за отговор  @}->--
Усоех и не се шашкай - някои двойки си организират сватбата за 1 месец (макар че, Бога ми, идея нямам как успяват!), с украсата ли няма да се справите! Поеми дълбоко дъх и се отдай на мечти за прекрасното събитие пред вас. Ще имате най-красивата сватба! Всичко ще бъде наред  @}->--

Как ще се сърдя, стига де...
Ами явно грешката е в мен, понеже аз ги свързвам с лятна непринудена атмосфера, а не с такива тъжни поводи. Както и да е, отказах се от тях, понеже все пак не е целта само на мен да ми харесват.
Ще пиша после пак, че сега трябва да бягам.

Така, долу имаше въпрос къде ще е сватбата – до днес си мислех, че ще е в ресторанта на х-л Грийнвил.
Оказва се, че Грийнвил почти със сигурност затваря от 8-ми август, изтекъл е 5-годишният договор за ползване на фирмата, която го държеше. Новите ползватели набират персонал в момента, но не се ангажират с дата, от която новият екип ще заработи. Това, разбира се, не сме го научили от ресторанта, а от други източници, но информацията се потвърди.
Т.е. по-малко от месец преди сватбата ние нямаме ресторант.

За капак дядо ми днес е получил втори инсулт в рамките на по-малко от два месеца...  :'(

Моля някой да ми каже, че това е само някакъв кошмар...

Асенцеее... думи нямам  :( Дръж се! Не знам какво да ти кажа, за да те окуража, нещата при вас са се стекли повече от неприятно... Най-важно е сега дядо ти да се възстанови  :'( Останалото все някак ще се нареди. Легни, наспи се. Утре нещата може би ще са по-добре. Стискам ти палци и се моля за цялото ви семейство!  @}->--

Благодаря, roxanne!
Лошото е, че майка ми не ми казва нищо конкретно за състоянието на дядо ми, само казва, че бил горе-долу както последния път. Тогава (случи се, докато си бяхме в БГ) нещата бяха ок като цяло, размина му се леко, но в момента имам чувството, че ми спестява нещо и това не ми дава мира. Нямам никаква възможност да се прибера сега и това ме убива.

Относно ресторанта – търсим нещо друго. Остават ни точно 4 седмици... с плановете ми за конкретна атмосфера на сватбата и т.н. се приключи, избор нямаме, ще вземем каквото намерим. За момента само Шератон със сигурност е свободен.

Мислихме вече да отложим сватбата – проблемът е, че кумовете ни, а и други от приятелите ни, които живеят в чужбина, вече са си резервирали билети и т.н.

Спане тази нощ вероятно няма да има, ще го мисля и едното, и другото. В момента не искам сватба, не искам нищо. Искам само дядо ми да е добре и да не съм принудена да правя компромиси. Дано поне първото да е така... за второто е ясно, че няма как да стане.

Моля ви за по едни стиснати палци, ще ни трябват.

asseto сватбената агентка няма ли някакво предложение за ресторант? Много неприятно се получава сега, а толкова се чудехте дали на този ресторант да се спрете....

Най-важното е дядо ти да се оправи, всичко друго ще се нареди.  *THUMBS*

Бубу, те майките не се бяха сетили да се свържат с агентката, моля ти се, сами обикаляли като луди из София. Аз ѝ писах веднага, щом разбрах, и момичето се хвърли да помага, до момента уреди две алтернативи, плюс нещата, които майките бяха открили. Така че ресторант ще имаме, просто ще се наложи промяна в плановете. Всичко беше разграфено иначе – мислехме да подпишем следобеда на 14-ти само с родители, братя, сестри и кумове, после да се поснимаме и от 18:30 да има изнесен ритуал в градината на ресторанта. Планирахме и напитка за добре дошли, т.е. наздравица с гостите и приемане на поздравления директно там, след изнесения ритуал.
Сега става малко по-сложно, в зависимост от локацията, която изберем (не мога да повярвам, че дори имаме избор в тази ситуация – хиляди благодарности на майките ни и агентката!).
Избираме между (не се смейте, звучи като виц, понеже всъщност сме притиснати от обстоятелствата, а ето какви локации са на разположение): Шератон, Кемпински, Гранд Хотел София и един нов хотел в Бояна.  :P Всичките звучат много скъпо и гъзарски, но всъщност крайната цена (вярно след някои отстъпки, които ни предлагат) ще излезе сравнима с планираното за Грийнвил.

Дядо ми, слава Богу, се е разминал леко и този път. Много, много се надявам, че състоянието му ще остане добро, предвид обстоятелствата, разбира се. Ама човекът излязъл да се разхожда в жегата в 3 и половина следобед, след като преди месец и нещо е прекарал инсулт... Какво да го направиш, възрастен човек и нито майка ми слуша, нито другите лекари (тя също е лекар), а пък баба ми хич. Само чукам на дърво и се моля всичко да е наред.

Радвам се, че всияко се нарежда при вас :danceg:Наслаждавайте се на останалата подготовка и не си хабете нервите излишно. Винаги се намират резервни варианти.

Асенце, много, ама много съжалявам за дядо ти!  :'( И за ресторанта също, няма кой по-добре да те разбере от мен, защото ние сме в същия ресторант (злато си, че ми каза)!

Ние също търсим сега усилено и ще ти пиша за подробностите на имейла. Както ти каза, декорации, теми и други сега са на заден план, защото със смяната на ресторанта всичко се променя. Прибирам се от най-хубавата почивка на корабче, цял уикенд кеф и какво да чуя - нямаме си ресторант. Ама направо ми се  :'( :'( :'(

 Момичета мили и хубави, не се отчайвайте  :gu6: Всичко ще се подреди, ще имате късмет  :good_luck: Кой знае дали няма да стане по-хубаво, отколкото сте го планирали и мечтали. И двете ще бъдете толкова сладки и чудесни булки  :)

Ами, Ariel, това е положението, за съжаление... Всичко друго си мислех, че може да се обърка, но не и това. Още едно потвърждение, че в БГ совите не са това, което са. В смисъл, при всички добри отзиви за Грийнвил, при наистина доброто отношение в началото и при немалките суми, които искат, бях спокойна, че там няма какво да се прецака. Случайността ни удари точно там разбира се...
Знам какво ти е, аз в събота вечер на бях на себе си – като оставим настрана случката с дядо ми, просто не можех да си представя да ходим да празнуваме другаде. Дотолкова си бях мечтала да сме в този ресторант, цялата ми представа за сватбата се базираше върху атмосферата там... не, че е незаменим, разбира се, но нали знаеш човек като се навие наистина за нещо... Отговаряше перфектно на идеята ми за елегантна, но не твърде тежка лятна сватба.
Както и да е, и за декорацията, и за всичко ще се намери колай, само дето малко ни върнаха в първи клас с тая история. Давай да изчистим въпроса с ресторанта, всичко друго ще се нареди. И не се паникьосвай, аз вече ти писах – варианти има.

michelle, на теб искам специално да ти благодаря още веднъж за всичките съобщения, които ми изпрати – къде с инфо за ресторанти, къде просто с ободряващи и мили думи. И на останалите момичета, които ми писаха, разбира се, също.
Може пък наистина да се окаже всяко зло за добро.

Утре вечер ще решаваме окончателно за ресторанта, изчакваме още малко информация. Ще пиша какво е станало.

Междувременно, ако някоя от вас се сеща къде може да се проведе изнесен ритуал на открито около центъра – конкретно в района между Народния театър и Шератон/Президентството и т.н., ще се радвам да пише, че на мен идеите ми малко се изчерпаха вече. Евентуално някъде около двореца или нещо от сорта...

michelle страшно ми помогна и на мен, възползвам се и тук да й благодаря, дано asseto не се сърди, че използвам темичката!  :P И ще се окаже права накрая, ще се окаже дори по-хубаво, отколкото в Грийнвил, и при двете ни май така се очертава!  *YAHOO*

Не се сещам за съжаление за изнесен ритуал в този участък, само за ботаническата градина до паметника Левски, но с наемането на шатри и на самата градина може да не излезе никак евтино! Според мен и един закрит ритуал в страхотна зала ще стане много добре и дори няма да мислиш и за времето, хубаво ли е, не е ли...

Как ще се сърдя, моля ти се... michelle е златна просто, няма място за сърдене тука.

Оф, ами като гледам, май ще се откажа от ритуала на открито, понеже залата в Кемпински просто не може да се сравнява с това, което ни предлагат в Шератон. На всичкото отгоре, Шератон бяха достатъчно прозорливи да направят сериозни отстъпки, които като се сметне какво им съдържа офертатата, излизат на цената на Кемпински за по-малко неща. А и сега си отворих снимките – агентката ми е снимала залата в Кемпински, а дамата от Шератон ми прати снимки на тяхната зала. Е, вярно, втората е украсена, наредена за сватба и т.н., но както каза и майка ми, сравняваме несравними величини.  :)

Сега пък свекърва ми, както ни убеждаваше, че нямало смисъл дори да проверяваме Кемпински, силно клони към него и ни изтъква предимствата му, та вече съвсем се объркахме.  8P Вярно, имат градина, и то хубава, което ми беше големият мерак, и залата е панорамна, с големи прозорци на три стени... Ама си е конферентна зала със, забележете, червен мокет (мразим!).

Проблемът е, че не мога да си дам почивка и тогава да премисля наново, щото просто НЯМА ВРЕМЕ!  8P Уф...

asseto наши познати се жениха миналата година в Хилтън и имаха изнесен ритуал. Те мисля, че нямат градина като градина, но имат зеленинка и по снимки поне много добре изглеждаше. Самият ресторант също е като конферентна зала, няма прозорци, но мисля че мокета не беше червен.

asseto, аз чак сега изчетох темичката ти.  :[
Честита темичка!   @}->--
Миличка, съжалявам, че толкова неприятности са се случили около организацията, но имам чувството, че това е като закон при организациите на сватби - все ще има нещо, което да вгорчи подготовката ... Но важно е накрая да има happy end!  :partytime:
Но пък наистина най-значимо е, че здравословното състояние на дядо ти се с стабилизарало.   @}->--
И че ще се спрете на  нова и много хубава локация, в която ще отпразнувате своята сватбена приказка. :)
Стискам силно палци  *THUMBS* за избора ви.  ;) Уверена съм, че ще изберете най-подходящото за вас!  И с нетърпение чакаме да споделиш на какво сте се спрели. :girlhide:

Благодаря ти, lunno momiche!
Ами където и да сме, сватбата вече няма да отговаря на това, което си представях и за което мечтаех, но както и да е... Това разбира се не пречи да стане хубава и да изкараме добре, просто няма да е това, което исках.  :(
Но живи и здрави да сме само, другото са детайли – ако навия мъж ми, може и да повторим след години.  :laugh:

Абе ти погледна ли по-надолу по страницата?... Чакаме те да пишеш в една темичка.  ;)

asseto виж какво намерих http://www.rockacoca.com/web/ (http://www.rockacoca.com/web/) Евентуално тук ще могат да ти направят нещо интересно и уникално като подарък за твоя човек.

Мерси, Бубу, изглежда интересно!

П.П. Сега видях, че си ми писала за Хилтън. Нашите го бяха проверили веднага, но се оказа, че има голямо мероприятие в хотела на 14-ти и просто не могат да поемат и сватба.

П.П.П. Май ще се откажем от Кемпински, цените за апартаментите им са леко брутални, в сравнение с всички останали оферти, които имаме. А на нас ни трябват два други апартамента освен този за младоженците (който е безплатен навсякъде така или иначе).
Трябва да ме вземат отнякъде, а и кумовете трябва да настаним – за предпочитане в апартамент, щото все пак и тях ще ходят да ги взимат и трябва да има малко повече място...  :(

asseto, аз толкова добре те разбирам...  *THUMBS*
И аз от самото начало си представях една сватба, след това мечтите ми така да се казже - се поразбиха на пух и прах  :PUGILISM:
Но пък аз пак вярвам, че ще имаме прекрасна сватба.  :girlhide: Понеже, незавсимо от всички "компромиси'... във въздуха ще витае ЛЮБОВ!  *INLOVE*
Сигурна съм, че и при вас това чувство, което ще се носи, ще направи празникът ви вълшебен! +:-)
 :good_luck:

Ние като решихме да се женим се обяснявах на кумата как си представям нещата, разбира се сега разбирам колко трудно осъществими са били. Тогава кумата ми каза - на този ден нищо няма да е така, както си си го представяла. Ще ти е много криво първоначално, че нищо няма да е както си го искала, но въпреки това деня ще е неповторим и за теб това ще е най-прекрасната сватба и въобще няма да ти пука за разни дреболии.

Сега съм на момента да ми е малко криво за нещата, които не са така както искам, но да се надявавам да стигна до момента всичко да ми се струва идеално. Все пак се опитам да слагам розовите очила  +:-)

Лунно момиче, Бубу, благодаря ви, момичета!  :yea:
Особено това с
направо ми оправи деня! В крайна сметка плановете са за това, за да се модифицират.  8P

asseto, аз мисля, че над 90% от булките вярваме, че след тази голяяяяяяма подготовка, наситена с хубави емоции, но и с доза кошмарни такива, вярваме, че Денят ще е уникален, незабравим, най-хубавият и прекрасният! Затова недей се разочарова, ами се нахъсай за хубавия мечтан ден и големия купон на този ден!  *THUMBS*

Така, вече е официално, в Шератон ще бъдем. Няма какво да го мисля повече, каквото такова. Е няма да е лека, елегантна лятна сватба с градина или поне не точно, но след свинщината, която ни погодиха от ФПИ и Грийнвил, пак имахме късмет.

Поне ни отпадат неща като сватбена кола, украса на арка за градината и разни такива нещица. Ритуалната ни е на Леге, т.е. на една плюнка място, дет' се казва.  8P

Само дето снощи си представих как ще са последните дни преди сватбата, като се приберем... Повод за това беше разговорът със свекърва ми по скайп... не, че нещо лошо е казала, обаче така се изнервихме... Тя сякаш изобщо не слуша какво говориш или че изобщо говориш... прекъсва те, докато обясняваш нещо (колкото и да е важно и релевантно) и си започва нейните размишления... После те пита точно това, което ти си обяснявал разбира се, сякаш никога не е споменавано.
После, ама то по-големите апартаменти не били толкова скъпи, можело да си ги позволим... без да си прави сметката, че на нас ни трябват 3 нощувки за единия и две за другия, та 5 пъти по 50 евро разлика хич не е все тая...
После менюто било еди какво си, нямало възможност за избор, ми няма! Ние бяхме планирали в Грийнвил да може човек да си избере основното – пилешко или свинско. Ама сега просто нямаме избор, това е ясно! Не вярвам някой да направи въпрос защо има само едно основно, особено при условие, че всъщност ще има и вегетариански вариант.  8P

И накрая ни уби с настояването си в петък вечерта преди сватбата да сме се съберели всички у тях, с кумове, баби и дядовци, да се запознаели те с кумовете, пък баба му и дядо му на Мишо с майка ми...  *crazy*
Мишо тотално я отряза (по мое жестикулиращо настояване  ;)), че вечерта преди сватбата няма да се прави нищо. Предложихме ѝ четвъртък – не можело, баба му и дядо му нямало да са пристигнали още, пък не можело без тях... Било стара българска традиция – аз честно казано такава традиция не знам, но то на нея няма да ѝ е за пръв път да създава нови такива... Накрая като видяхме, че се е вкопчила със зъби и нокти в идеята, ѝ предложихме компромисен вариант – петък на обяд. Много ми е интересно къде ще събере 11 човека у тях, ама щом е стара българска традиция, няма начин...  8P

Зверски се изнервихме и двамата и си давам сметка, че това трябва да очакваме и седмицата преди сватбата, неизбежно е. Снощи ми се беше отщяло изобщо да се прибираме и да се женим.  :(

Извинявам се за логореята, която ме обхвана, ама още ме е яд.

Миличка абсолютно те разбирам. И ние сме в някакви такива драми в момента. Така че изглежда е нормално. Важното е да гледате това да не се отразява на вашите взаимоотношения с Мишо, колкото и трудно да е това. Вчера свекървата се беше скарала със свекъра заради неговите родители и тя ни разправяше, че точно заради родителите преди сватбата били вече пред развод. Успокоявай се с факта, че поне сте на прилична дистанция от тях за момента, представи си това да ти беше на главата всеки ден  :angry:

Бубу, да, ама имаме още 2 седмици на прилична дистанция... А и от дистанция пак същото – тая седмица сме се чували всяка божа вечер, т.е. от събота насам май като се замисля...
И точно седмицата преди сватбата, когато така и така ще е напрегната ситуацията, чувствам, че ще се изнервим на макс и ще си вгорчим празника. Тя просто не се усеща, че като почне да дудне и да дава акъл, по някое време е добре да спре. Като ѝ повиши тон човек, за да млъкне и да го чуе, или се сърди, или повишава и тя тон и оттам стана, квото стана...
Мъж ми отсега го жаля за деня на сватбата, щото ще му изпили нервите, докато дойдат да ме вземат. За по-нататък не знам и хич не смея да си представям как ще протече денят, но като я знам, през цялото време ще дава нареждания във всички посоки...  :angry:

Асе, а вие се прибирате всеки у дома си или си имате ваше местенце? Демек при свекито ли ще се наложи да спите през цялото време, щото ето това ще ви скапе съвсем.  :huh:

Най-добрия вариант според мен е да не я въвеждате в детайлите и да искате съвет, движете си всичко сами и дори не й споменавайте някои неща. Например за менюто е било напълно излишно да знае. Моето свеки си няма и на идея още дори, че сме сменили ресторанта! И сме решили да разбере, както и гостите мнооооого по-натам, за да няма коментари от сорта на ох-их, които са ненужни при положение, че кризата сме я оправили. Ама много добре те разбирам де, а на Мишо между чука и наковалнята...  :girl_impossible: Но все пак: :good_luck:

Ама моля ти се, тя е навсякъде... То проблемът е от друга страна, че се опитваме максимално ясно да поставим границите, и за тази цел ѝ даваме информация кое как и защо, така че да не си прави някакви нейни си планове. На мен сега ми е интересно какво ще се получи с позатихналия проблем около взимането например... сигурно и там ме очакват изненади.

Всъщност ако не беше цялата тая простотия със смяната на ресторанта, щяхме да си спестим и много от тези обсъждания, понеже основните неща вече бяха уточнени. Но така се получи, че се наложи основно те с майка ми да обикалят и съответно да сме постоянно в контакт.

А иначе, нямаме си собствено местенце в БГ, ние и двамата млади и зелени дойдохме в Германия и доста след това се събрахме... Та ще сме при тях през цялото време (пролетта също така беше...), само мисля да отскочим за 2 дни при майка ми. Тя от години не живее в София вече, не е далеч, но поне ще сме на тихо и спокойно, а и тя не се опитва да командва парада.  :angry:

Asseto - много изнервящо е това, което описваш. Ние държим родителите на разстояние, не знаят кой знае какви подробности, освен - купих си роклята, купихме костюма  =] Е, майка ми пообиколи с мен докато си беше в БГ за рокля, но общо взето разполагат с информацията, която решим да дадем, но определено не ги update-ваме така да се каже. Но ако вашите организират нещата от тук, докато вие сте в чужбина - леле, не ти завиждам, опитайте се някак си да сложите граници. Да ги помолите да съдействат в набавянето на информация, на базата на която ВИЕ да си решавате как да се случват нещата. Не може ли твоето момче да проведе един скайп на 4 очи  :) със свекито и да се опита да я усмири малко  :[

А иначе сте много прави - в началото тръгваме със стремеж за перфекционизъм, после лека-полека стъпваме на земята. Ама да ви кажа, на мен ми е по-добре така отколкото обременена от перфекционистичните ми напъни  =]

conflate, ние така бяхме тръгнали – още преди да им съобщим, че ще се женим, си бяхме набелязали основните неща – ресторанти, агенции, ди-джей и т.н. И в рамките на първото прибиране резервирахме всичко кажи-речи. Но още тогава се почна със сръдните как сме ги държали настрана, не сме се вслушвали в съветите им и подобни.
Прибрахме се още веднъж пролетта да уредим други неща като довършване на роклята, костюм, халки... Пак имаше ексцесии на моменти, видяхме, че ако искаме да ги държим настрана, трябва да се цупим взаимно поне до сватбата. Но колкото и ясно да заявяваме, че не искаме нещо, тя си знае нейната и за някои неща дори действа на своя глава. Ти казваш в прав текст, че не искаш да има хора извън тясното семейство и кумовете на взимането и подписването, тя прави сметки как да покани ако може цялата сватба там.... ей такива неща.
Аз съм писала и преди, че покани 45 души от тяхна страна, без дори да ни пита, при условие, че от половин година говорехме за сватба от около 80 човека... Отделно, че за много неща не можем два пъти да получим един и същи отговор от нея. Аз списък на поканените от тяхна страна и до ден днешен не съм получила примерно!
И сега покрай смяната на ресторанта нещата съвсем се насметоха – те майките научили, ама не ни казали, докато намерят поне един резервен вариант, че да не ни притесняват... Наложи се те да ходят и да се разправят с ресторантите, ние да пишем оттук какво да се провери и така – точно нещата, които исках да избегна. Но в случая просто нямаше как да се приберем и да го свършим ние това.
И колкото повече наближава сватбата, толкова повече набира скорост и не се усеща, че така само изнервя обстановката още повече. Затова и предвиждам още ескалации дотогава, моля се да не се окажа права...

Ох, не знам какво да ти кажа. Спомням си, че прочетох за тези 45 души и се бях изумила. Освен да се опитате да не се ядосвате прекомерно ...някак си. Ако и синът и не може да я вкара в релси, май само това ви остава - или директен конфликт. А сватбата уж трябва да е весело семейно събитие :huh:

Хаха, да, уж такова събитие трябва да е!  *ROFL* Леле момичета, ние ли сме луди с тея сватби така да се вманиачаваме или е нормално? Жълти книжки за булки има ли, аз имам чувство, че натам съм тръгнала - бюджети, декорации, свекърви, ресторанти...  :GROAN:  =O   :star:

Синът ѝ отдавна се е отказал да се опитва да излезе на глава с нея. :girlhide:
Сега се оказва, че не били 45, а максимум 40, от които 6 вече се били отказали... Е кажи ми, как да знам колко хора всъщност ще дойдат на сватбата ни... =]
Абе ние, че сме луди, луди сме, това е ясно.  8P Но не смятам, че е редно да се опитват да се налагат и то за съществени неща – брой гости, локация, протичане на сватбата...

Ариел, ако държиш на тапията, ша ти издадем една, няма страшно.  :P Но мен ако питаш, и без документ си ни личи отдалече...

Като ви чета и много се радвам, че подписахме само с кумувете  :huh:
Ariel, твоя пост много ме разсмя и се сетих за филма "Булчински войни" или нещо такова се казваше. :sarcastic:

asseto, свекървата ти ще поеме ли някакви разноски за тези 40-на човека? Аз такава наглост не бих преживяла. P-(

И не се шашкайте толкова в последните дни - така или иначе всичко се нарежда. Пък и да не се нареди, връщане назад няма. Само нервите са излишно изхабени. Каквото, такова - важното е само това, че с любимия ще озаконите връзката си.

lionelsa, отчасти... Ние искахме от самото начало ние да си поемаме всички разходи, основно защото държахме сватбата да стане, както ние си я представяме, а не да се съобразяваме с желанията на този, който плаща.
Затова и побеснях, като разбрах за голямата бройка, а и тогава още не бяхме сменили ресторанта, та щеше да ни бъде и тясно за капак.
Както и да е, майка ми тактично предложи в този случай родителите да си разделят разходите за напитките, за да ни облекчат. Ние приехме, понеже иначе наистина нямаше да се справим или в най-добрия случай щеше да се наложи да изхабим всички възможни овърдрафти по картите, включително и да теглим от кредитните... Ресторантът излизаше сравнително скъп и 15-20 души в повече хич не беше сума за пренебрегване.
Та в момента свекърите покриват сумата за твърдия алкохол на сватбата, а майка ми – виното, бирата, безалкохолните и водата.

Както и да е, аз подозирам, че този номер ни беше скроен, отчасти за да ни се наложи да опрем до тях за финансова помощ, понеже имаше много големи протести срещу това ние да си плащаме... Поради това, че бяхме единни и синът им не поддаваше те да плащат, имаше и коментари от сорта на "Е много сте богати бе..." с криви физиономии и т.н.  :(

Сега като го чета, осъзнавам, че звучи малко нелепо, но за съжаление такава е ситуацията.

 :\ Не ти е лесно, булка, ама не се давай  ;)

Поръчах си жартиерчета... Решихме Мишо да хвърли един, за да има нещо и за момчетата все пак, но да не ми се завира под роклята. Но ми хрумна да си взема за негова изненада още един.  :[
Днес се спуках да ходя по магазините – търсих копчета, понеже искаме да сменим тези на неговия костюм, търсих жартиер (единствените, които ми харесаха, бяха от 25 евро нагоре...), отделно копчета за ръкавели и някакво украшение за коса.
Естествено не намерих нищо от това, което търсих, но пък си купих едни намалени сандалки.  :P

Копчетата или не ми харесваха, или нямаше подходящия размер, за жартиерите вече казах, а копчета за ръкавели нещо също не харесах... Голямо размотаване под дъжда за нищо.

Слагам снимка на жартиера в галерията. Опа, не става. Прикачвам значи.

Ей браво! Много е сладък жартиерчо!  :bravo: Откъде е, ebay ли?

Между другото и ние сме решили така за жартиера - ще се хвърля, но няма да има ровене под полата!  :D

Все повече се замислям за ритуала с взимането на булката - вие ще го правите ли? Имам предвид този с плащането и обувката?

Мерси, Ариел! Жартиерчо е оттук: http://www.aphrodite-dessous.de/ (http://www.aphrodite-dessous.de/). Има го и на други места, но оттам се надявам да ми го доставят най-бързо, ние след 10 дни някъде пътуваме.

Относно "откупуването", на мен не ми се иска да го правим, и врати не ми се ще да се трошат (все пак в хотел ще сме  =]), мислех си по-скоро брат ми да му задава някакви въпроси или да го кара да обещава как ще се грижи за мене, нещо от сорта.  8P Но не съм го измислила още.
Нещо време хич не остана, а изведнъж още толкова неща трябва да се направят/купят/измислят... не е истина просто.

Не се шашкай, това е рецептата! Само кажи с какво и ако можем да помагаме, дори да е само с идеи или планиране! Ей виж колко маймуни сме се накачурили на клона! :koko6ka:  :cap:

asseto, Ariel, искам да попитам, сед като ще имате жартиер, но не искате мъжете ви да го свалят от под роклята - от къде ще го свали или...? Понеже на мен ми е притеснено около този момент...  :[

Ами аз бях споменавала някъде из другите теми – ди-джеят ни предложи все пак да имаме нещо за хвърляне и на ергените.  :) Едната идея беше да е вратовръзката на младоженеца, но тя му е в комплект с жилетката и не вярвам да си я даде. Другият вариант е да извади жартиера от джоба си и ди-джеят да каже, че младоженецът не е имал търпение и е свалил жартиера предварително. Така ще избегнем сцената със завирането под роклята пред баби, дядовци и полунепознати приятели на родителите ни, а в същото време момчетата няма да останат "пренебрегнати".

Да, точно така! Т.е. lunno momiche, с някоя и друга забавна закачка отиваш направо на момента с хвърлянето. :D

Такааа, аз след известни технически проблеми отново съм на линия (както вече забелязахте  :P).
Тази седмица и началото на другата се очаква да ходим на уроци по танци, да видим това какъв цирк ще е... 8P

Иначе се отказахме да търсим копчета за костюма на Мишо, ще си остане със сегашните. Не очаквахме, че ще е толкова трудно да намерим подходящи.
Остана да уточним украсата (това го придвижваме в момента), да уведомим приятелите относно промяната на ресторанта и началния час (решихме да изтеглим изнесения ритуал половин час по-рано), да си съберем нещата и да науча Мишо да играе хоро.  8P
Исках да поръчам и магнитчета за бутониерите, но мисля, че дори и днес да го свърша това, може би няма да пристигнат навреме.

Като се приберем, има още 100 неща за вършене поне, така че пак ще трябва да направя списък...

А да, трябва да се уточня и с брат ми относно дизайна на менютата и номерата на масите, това също преди да тръгнем.

Абе сега като каза за менютата, вие как смятате да процедирате - ще дадете ваш дизайн на Шератон да ви ги напечатат или си правите всичко сами? Защото доколкото знам в Шератон това си е част от офертата - те да ви ги направят.  :huh:

Да, ама дамата от Шератон ми писа, че обикновено ги печатали на паус и ги навивали като папирус, и били по 3 менюта на маса.
А на мен ми се иска да са на по-хубава хартия и да има за всеки. Верно, че хич не съм смятала колко ще струва такова нещо, ама много ми се иска...  :(
Ако ми откажат да ги напечатат така, сигурно ще си ги печатаме сами.

Чудим се също дали да имаме тейбъл картички с името на всеки гост или просто да има списък с разпределението по маси и табелки с номерата.

А, това не го знаех за менютата. Но нас това ни устройва с пауса, на мен ми харесва. Иначе ако си ги печатаме сами, аз щях да сложа по едно меню на маса, не повече, но нямаше да са навити, защото никой няма да ги види.  :angry:

А относно имената на гостите - мисля, че е излишно да се слагат, достатъчно е само схема на залата и кой на коя маса е. Мисля така, защото на всичките сватби, на които съм била и когато са ми казвали да седна до някого, винаги съм се чудела на странното разпределение на гостите и не винаги ми е било приятно да седя до човека, който ми казват. Но доколкото знам от Шератон и това включват в офертата - табелки с имената на гостите или ти не искаш да ползваш техните?

Ето тези са табелките и менютата (това е от Шератон, предполагам, че ще са същите):

Ами и аз точно по тази причина мислех да нямаме картички с имената. После пък майка ми ми подаде идеята да направим тейбълки, но те да са подредени до списъка с масите и всеки да си вземе тейбълката, отивайки към масата, на която е разпределен. Така хората няма да са принудени да седнат по определен начин. Но пък аз тогава не виждам много смисъл от тейбълки, само излишен разход би било.
Вярно, че при Шератон са включени май също в офертата, но не знам дали ми се занимава и това да го мисля.  8P

Като ме слуша човек, ще се почуди защо съм се хванала да се омъжвам, че с толкова неща не ми се занимава, но истината е, че вече съм ужасно изморена и полека-лека почна да ми писва. У Мишо и малкото ентусиазъм, който се наблюдаваше, изчезна, та ми е още по-трудно да помисля и да се погрижа за всичко без неговата помощ. На майките не искам да оставям много неща за вършене, понеже неговата доста се меси и малко има навика да си претворява нашите желания по неин начин.

Май историята с ресторанта ме е шамаросала повече, отколкото си мислех, и вече нямам нерви точно на финалната права.  :angry:

asseto, ей, няма да се предаваш точно сега!  P-(  @}->--
Малко остана, след като дотук си имала толкова много нерви, запази "равновесие" още малко и ще усетиш колко доволна ще бъдеш накрая!  :girlhide:
Поне аз така се нахъсвам нон-стоп!  =]
А идеята за жартиера - хем да го има, хем да го няма (така да се каже) много ми харесва!  *THUMBS*

Асе, а как мъжът ти ще извади жартиера за хвърляне? Аз също не искам да ми се завира под полата, нито пък да си дам моя жартиер който ще нося. Също и букета, ще хвърлям втори букет от изкуствени цветя.

Ама няма да го вади изобщо жартиера, ще му го сложим в джоба предварително.  :laugh:

lunno momiche, мерси за подкрепата, опитвам се... Започнах да правя и едни йога упражнения, които правех преди време, от тях по принцип се чувствам в доста по-добра кондиция, физически и психически. Но пълната апатия и нежелание от страна на Мишо в момента да се занимае с каквото и да било около сватбата ми бърка не знам къде...

asseto, толкова добре те разбирам...  :yes:
Слънчо вярно, че се натоварва доста на работа, но стане ли въпрос за сватбата и му става още по-изморено...  P-(
Усещам го, че не му се занимава, понеже не си пада много по детайлите.  =] Виждам, че много се радва, когато му покажа нещо за сватбата готово, но докато се стигне до процеса "готово" се побърква.
Мъжете не са толкова детайлни, колкото нас и им идват в повечко тези неща, не че на нас не ни идват също!  :girl_impossible:
Адски е натоварваща организацията - на мен вече също ми идва в повечко, но се надявам и вярвам, че ще си заслужава!  :girl_wink:

Момичета това е временно явление. Предишните две седмици на Сашо със нищо не му се занимаваше, не можех да разчитам на нег дори и за елементарни неща - все нещо забравяше. Всичко беше, защото му беше много натоварено в работата. От утре до края а седмицата шефа му го пусна в изненадващ отпуск, за да си подготвял сватбата  :bravo: и вече усещам живец в него. Преди като му кажех какво има още да се прави и той само пуфтеше и охкаше, а сега дори с леко приповдигнато настроение му обяснява кога какво ще свършим.
Та идеята на цялото ми дълго обснение беше, че и на тях им се струпва и трябва да избие нанякъде, иначе съм убедена че и те се вълнуват.

Така е, момичета, знам, че и на моето момче му е много натоварено... Но и при мен е така и от време на време ми става едно такова тъпо – и аз имам нужда от почивка, но все някой трябва да ги свърши тези неща, които са останали. А те са точно дребните детайли... Ясно, че не му е съвсем на сърце да се занимава с такива дреболии и пипкави работи, но все пак, поне като го питам за мнение, да не ми пуфти... P-(

Иначе той преди време с гордост беше поел грижата за колата за сватбата, както и за сватбеното пътешествие. Е сега и двете отпаднаха, понеже ресторантът ни е на две крачки пеша от ритуалната, а на почивка ще идем за една седмица нейде по Черноморието, в някакъв хотел, който вуйчо му препоръчва. И задачките на младоженеца приключиха, но той всъщност от подготовката нищо не е видял.  =] Дори неща, които бяхме обсъждали, той после хабер си нямаше, че сме говорили за тях (чаши, подаръчета за гости...).

Аз не искам просто някой да свърши работата (майка ми/майка му,...), искам той да се заинтересува поне малко. Ама не би... :(

На този етап сме и ние. Омръзна ми да пиша списъци и да разпределям кое кога трябва да се свърши - сме на море 10 дни и реално ни остават 3 седмици до датата, а той си мисли че има време?! Е, не пуфти, ако аз задвижа нещата е на линия, казва си мнението, ама инициативата от негова страна липсва. Ако оставя на него, няма хич да се сети или ще хукне последните 2 дни да се правят 100 неща. Ама аз не искам такъв стрес, и то при положение, че сме избрали датата преди 7 месеца  :( Аз не исках цялата олелия, а сега съм в положение да я организирам.


Именно -

Направо ми е успокояващо да прочета, че и чужди мъже са така  :offtopic: Макар че за всички ни щеше да е по-лесно картинката да е различна.

Ох, и аз съм така, напоследък съм много изнервена, милото също. Направо...  :star:

Виждам, че не съм сама в СТРЕС-авището!  :insane:

Асе, не забравяй, че това са малки камъни по пътя към върха, а той ще е много нависоко (разбирай страхотна сватба) и после като гледаш отгоре ще помниш само устрема, но не и завоите!

(http://crazy-frankenstein.com/free-wallpapers-files/nature-wallpapers/mountains-wallpapers/green-mountain-wallpaper.jpg)

И след като изказах философията си за деня, отивам да се досамосъжалявам с чаша кафе!  :P :sarcastic: :P

Айде , и аз ще правя компания с по едно силно черно самосъжалително кафе!  :coffe: - наздраве! ;)

Ай-ай, какво хубаво кафенце си заформихме тук!... Цоп и аз при вас, макар че моето вече го изпих и забравих (трябваше да кача малко оборотите преди една дъъълга среща с шефката...).

Предлагам дистанционна сесия по самосъжаляване в група тази вечер – ако всяка от нас медитира и е солидарна с останалите, може би дори ще се почувстваме наистина заедно в нещастието си.  :sarcastic:

Добре, значи не ми е сбъркан мъжът поне. Явно там нещо в игрек-хромозомата е проблемът, та ще трябва да се примиря.  %)

Ариел, чул те Господ сватбата наистина да стане добре, после категорично няма да ми пука през какво сме минали, убедена съм.

conflate, вие от 7 месеца, а ние почти от една година...  :sarcastic:

И за да не съм съвсем оф-топик, да питам дали някой знае колко биха излезли такива свещници под наем. Агентката ми уж щеше да проучи, като я попитах днес какво е намерила, ми писа, че ей сега щяла да изпрати запитване...  P-(

Явно там е проблемът, да, ама много трудно се примирявам, още се уча...

И аз с вас! Кафе + сладолед, ммм! Остава да се науча да медитирам, но към самосъжалението се присъединявам. Вече помага. Сега ми е по-забавен казуса с хромозомите и техния светоглед поне.

Нямам инфо за такива свещници  :(

:funny:

Ох, леле, добре, че сте вие момичета да се похиля с глас, че иначе не знам...

Ами айде, почерпчица от мен:
(http://3.bp.blogspot.com/_koa6gYvQPWQ/S08D4JfNvHI/AAAAAAAAA0w/8W7VE58f8G8/s800/coffee+_ice_cream.jpg)

Както казах и на Асето, ако не се гътна от толкова кофеин днес ще се включа и аз към медитацията, но ако се гътна да знаете, че е било с усмивка на лице и пълен корем.  :coffe:

И аз нямам идея за свещниците за съжаление!  :\

 Само по-кротко с кафето, че иначе...  ;)
http://www.youtube.com/watch?v=o4XY5y1q_Fo (http://www.youtube.com/watch?v=o4XY5y1q_Fo)
 Пускам ви нещичко за успокояване, понеже много ви се събра на всички. И да, всички мъже са така. Мисля, че ние сме късметлийки, понеже нашите всъщност си ни обичат и искат да имат семейство. Освен това зад привидната незаинтересованост има голямо желание за този така хубав ден. Както казва моето човече, всички мъже мечтаят да се оженят за принцеси. Въобще не се съмнявам, че всяка една от вас ще бъде такава на сватбата си.
http://www.youtube.com/watch?v=yZ7rborJoAw (http://www.youtube.com/watch?v=yZ7rborJoAw)

michelle, страхотни поздрави!  @}->--
ВЕЛИКА СИ!  :gu6:
Твоят човек е късметлия с такава душица като теб!  :bravo:

Ох, че сте ми сладки!... Поздравите сега не мога да ги чуя обаче, че още се размотавам в офиса, ще гледам да си ги пусна довечера от другия комп...

За свещниците моля да не се тревожите повече, получих едната оферта бързичко и намерих сама още една в интернет. Агентката е инструктирана да провери и нея. :)

Булка, как е положението?
Поздрави с една лятна песничка  :)

<object width="480" height="385"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/uCEN4OCJ0DI&amp;hl=en_US&amp;fs=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><param name="allowscriptaccess" value="always"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/uCEN4OCJ0DI&amp;hl=en_US&amp;fs=1" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" allowfullscreen="true" width="480" height="385"></embed></object>


Упс, нещо странно се получи.

Благодаря за поздрава, ще си го чуя довечера, че сега няма как... много маймуни сме в едно помещение и всеки минава и може да ти гледа монитора, постоянно някой с нещо те занимава или ти звъни телефонът.  :(

Засега положението е добре, последните две вечери не сме споменавали и дума за сватбата вкъщи, снощи дори гледахме някаква ужасно тъпа стара комедия по телевизията и се спукахме да се хилим... та напрежението осезаемо пада.
Иначе аз си действам, където е необходимо, вчера пратих на агентката ми снимка на тортата, която искам, и я помолих да поръча, уточняваме и украсата.
Преди време бях писала с други идеи за украса и бях прикачила снимки, но с последната нещо не се получи тогава... Сега съм я качила в галерията, заедно с още няколко подобни, в папката Украса. Има възможност да наемем такива свещници и с тях мисля, че могат да се използват по-малко цветя и пак да се постигне доста тържествен ефект. Ще се радвам да споделите мнения.  @}->--

Хей, браво, че сте намерили начин да освободите напрежението, трябва и ние да последваме примера ви!  :friends:

Относно украсата - гласувам с две ръце за нещо подобно на снимка 2 и 3! Много ми харесват!!! Не много високи свещници с цветя по средата, като четирите свещи ми изглеждат много симпатични! Ако са пет някак не е симетрично, но пак е хубаво де! А цветово какво решихте?

Благодаря, Ариел!
На мен всъщност първата снимка ми беше вдъхновението, защото със сравнително малко цветя (плюс моя любим бръшлян :) ), се получава едновременно тържествено и семпло, в смисъл на непретрупано.
Нашите свещници обаче няма да са толкова големи (и на височина, и на ширина), а по-скоро като на втората снимка, и разбира се, може да се варира много с количеството и вида на цветята.

Относно цветовете още се чудя – имаме тъмнозеления акцент с бръшляна, но останалото няма да е бяло, а по-скоро бледо прасковено/златисто, може да има и малко лилаво. Мислих и за вариант в златисто-оранжево, но нещо не е моята гама това. Чакам агентката да ми каже каква е ситуацията на борсата в момента, за да можем да решим.

мила asseto  съжалявам, че съм те пропуснала, ама по-добре късно от колкото никога  :) Пожелавам ти от  *INLOVE* тези две седмици, които остават да са изпълнени със спокойствие и само приятни емоции  @}->-- :flower:

Ей, браво за силата, да не говорите за сватба 2 дни  :) И ние така правим, като се понатрупа - затишие за мъничко  *THUMBS*
Идеята със свещниците и цветята много ми харесва!

Аз съм за снимка 1 високия свещник, много е красив. Всички са много красиви, ама този ми взе ума.

Е точно такъв висок за съжаление няма откъде да намерим. Иначе наистина на снимката много ми харесва. Но от друга страна при нас може би би стояло пресилено.  =]

Хей Асе, как върви? Кога излизаш в отпуска, нали ще имаш поне няколко дни свобода преди за отпрашите към България?  :witch:

Не, за съжаление няма да имам.  :( На работа сме и двамата до сряда включително и още вечерта потегляме. Ще спим във Виена и на другия ден продължаваме, т.е. ако всичко е наред, ще се приберем в четвъртък вечерта. Толкова много работа имам в момента, че за да смогна до сряда, работих и вчера от вкъщи.  :(
Като се приберем, още в петък сутринта се юрваме да оправяме останалите неща – трябва да си премерим халките, преди да ги довършат, трябва да презапишем часа за изнесения ритуал, да отидем до Шератон, за да пробваме менюто и да подпишем договора... Сигурно има и още сто неща, но в момента не се сещам.
Планирам обаче да отскочим за 2 дни началото на следващата седмица до майка ми (тя не живее в София от години вече), та да си починем малко.
Сега търсим и приличен хотел по морето, че след сватбата да разпуснем за няколко дни, преди да потеглим наобратно.

Леле, много ще ви е натоварено, но няма как, ще се справите! Измислили ли сте къде искате да отидете на морето?

Моля ти се, до снощи голямо умуване беше...  :girl_impossible:
На Мишо вуйчо му уж много хвалеше някакъв хотел на Златните, после като помолихме да се обади и евентуално да провери дали можем да резервираме, би отбой с претекста, че той хотелът всъщност бил позападнал, пък ние сме имали по-специален вкус (!) и сигурно нямало да ни хареса.
Ние като цяло не сме от най-претенциозните, просто искахме да отидем на място, където чистотата и обслужването са що-годе на ниво, оттам нататък искаме само няколко дни почивка... Ама карай...  :(
Както и да е, харесахме някакъв друг хотел на Златните и Мишо снощи резервира.

Оххх, нямам търпение вече, в другиден тръгваме!!!  *YAHOO*

Да се оплача, че на танци така и не отидохме, Мишо би отбой в последния момент, както обикновено.  :( На всичкото отгоре и някакъв летен вирус ни мори – хем не ни е добре, хем не ни е достатъчно зле, че да не отидем на работа...  :sarcastic:

Сетих се да ви питам – как се убеждава младоженец, че фотографът не хапе, че на снимките ще излезе хубав, стига да забрави, че го снимат и че фотосесията не е лошо да продължи към 2 ч примерно? Някой ако има ценни практически съвети, да се включи, моля! :(

Смехът според мен е най-добрият помощник. Така ще станат непринудени снимки. Нека после фотографът му ги покаже и той щом се хареса от обектива, ще видиш как ще започне да позира. :funny:

Мерси, lionelsa!  :) Аз вярвам, че ще успея да го накарам да се отпусне по време на снимките.
Но на мен проблемът ми е предварително да го убедя да оставим повече време за фотосесията, понеже за тази цел ще се наложи да изтеглим подписването с около час по-рано. Междинен вариант няма, тъй като часовете точно преди нашето подписване са вече заети – или сме от 15:00, или чак от 16:20.  :\
Освен да го напия, прелъстя и да му изтръгна съгласието, което да запиша, та после да не може да се отметне.  :xixixi:

Мисля, че е перфектният вариант, а и той няма да се оплаче  *THUMBS*

Asse, защо не се срещнете още веднъж с фотографа, той/тя със сигурност ще извади няколко добри аргумента за по-дълга фотосесия, които от устата на професионалист звучат още по-убедеително  :girl_wink: Пък и ще свикне с него/нея и по-лесно ще се отпусне...

Ами имаме малко проблем с координацията във времето, тъй като ще отидем да сменяме часовете, преди да можем да се видим с фотографа. Просто първият ни ден в София е петък, т.е. няма за кога да го отлагаме това с презаписването. Ще го мисля пак.
Иначе фотографът ни е Любомир Любенов, много мил и лъчезарен човек. Разчитам донякъде и на него Мишо да се отпусне.

Аз да се похваля, че вчера са ми пратили жартиерчетата по куриер и днес сигурно ще ги доставят (на някой съсед разбира се  :P). Вече се притеснявах, че няма да пристигнат, преди да тръгнем.
Току-що изтрих поредното излияние на недоволство от свекърва ми, преди да публикувам, горда съм със себе си.  8P
Вместо това, да ви помоля да ми стискате палци, че имам няколко по-сериозни нещица да свърша днес в работата и не искам да остават за утре (последен ден).

Стискаме палци и на ръцете, и на краката  :P

И аз се надявам на Любомир Любенов (на нас също ние фотограф) малко да поотпусне Сашо, защото той е такова дърво. Ама и да не се отпусне знам, че дърво съм си взела, защо очаквам на снимките да е различно - така ще са по-истински ;)

Дано свекърва ти почне малко по малко да влиза в правия път. Ако не -  P-(

 :sarcastic: :funny: :sarcastic:

Уби ме, все едно аз за моя човек говоря. Той сам си казва, че е дърво пред фотоапарата, та какво съм искала от него... Еми каквото – такова, такъв си го обичам, такъв си го взимам.  :)

От свекърва ми подобрение не очаквам, ама трябва да почнем да режем много по-изкъсо – снощи това направихме и се кротна. Т.е. Мишо го направи, за което евала, на него поне няма да му се обиди така, както ако аз ѝ го кажа.

Ей, браво на твоето момче! И на него не му е лесно, но в такива случаи е грешно да чака на теб да се оправяш, а ето, че той поема юздите! Има шанс за нашите мъже значи!  :chee:

Искам да помоля модераторите тази тема да бъде заключена или изтрита. Извинявам се на момичетата, които пишеха в нея и благодаря за съпричастността към вълненията около сватбата ни, но повече нищо около нея няма да се коментира тук. Ще оставя профила си активен, за да мога да ви чета и да пиша в темите на другите момичета. Оставам на разположение и на лични.

Благодаря за неоценимата помощ дотук. Ако някой не се почувства отново лично засегнат, евентуално след сватбата ще кача снимки.

Поздрави на всички,
Ася

Мила asseto - сега след като сватбата е факт, надявам се няма да се сърдиш, че пиша в темата.

 С леко закъснение - честито семейство! Пожелавам ви много щастлив семеен живот, пълен с разбирателство и любов. Нека взаимните компромиси не ви тежат, а ви сплотяват.

Благодаря ти много, conflate! Не, не се сърдя, онова беше спонтанен изблик, но си дадох сметка, че наистина е по-добре да спра да пиша около подготовката – оказа се, че донякъде се пренавивам. Оказа се също така, че в изнервените последни дни преди сватбата някои от нещата, които бях писала, са били изтълкувани по-различно от хора от личното ми обкръжение, четящи ме тук.

Това вече са минали истории, така че отново много, много ти благодаря за пожеланията. През уикенда ще гледам да кача и снимки, понеже някои момичета ме подсетиха на лични и във ФБ, че няма да се измъкна току-така. :)

(http://3.bp.blogspot.com/_YxrFpUNKmPU/SyKQJq_MM0I/AAAAAAAAAt4/I3o_fGawTtA/s400/glad_your_back.gif)

И още:

(http://img.xcitefun.net/users/2009/10/123034,xcitefun-congratulations-1.gif)

И макар да ти честитих вече, не мога да се сдържа да не кажа:

Честито мило Асе, на теб и на твоя принц! Нека любовта ви е жива, силна и мъдра - с внимание и мисъл за другия, което да бъде предадено и на децата ви един ден!

Темата ти е официално открита отново!  :girl_wink:

Асе, с голямо закъснение искам да честитя на теб и твоя любим създаването на вашето семейство.
Пожелавам ви любовта никога да не изчезва от сърцата ви, дори и да се изменя с времето.Пожелавам ви дом изпълнен с хармония и щастие и в близко бъдеще с детски смях.Бъдете много задружни и се подкрепяйте за всичко.
Честито още веднъж. :)

Хей, момичета, страхотни сте, много ви благодаря!
Тръгнах да пиша разказ в петък, който да публикувам тук в няколко поредни поста ( :[ ), само че до момента е вече толкова дълъг, че му трябва едно яко редактиране. Иначе ще ви се наложи да четете нещо от сорта на модерен вариант на "Война и мир"... =]
Със снимките е същата история, имаме към 1150 и Любо просто няма слаба снимка, така че пресяването ни е изключително трудно – вече от 2 вечери се занимаваме с подбора за фотокнигите и още не сме готови. Но обещавам следващите дни да пусна някакви.

Asseto и тука да кажа колко се радвам, че се появи отново *YAHOO* Пожелавам ви да сте много щастливи и влюбени, да са наслаждавате на семейния си живот и да имате само оложителни емоции около вас.

Чакаме с нетърпение снимки, но напълно те разбирам за селекцията и нашия фотограф беше Любо и аз досега не мога да избера кои снимки да разпечатам. :girl_wink:

asseto, мила, извинявай, че чак сега пиша, но искам с най-топли чувства да ти кажа ЧЕСТИТО  и да пожелая от сърце неизчерпваща любов, крепко здраве и безгранично щастие на теб и твоя съпруг!  :nazdrave:
С нетърпение очаквам разказ и снимки!  @}->--

asseto, имате ли вече снимки? :)  Няма ли да ни ги покажеш? :GRUMPY:  @}->--

ЧЕСТИТО мило семейство, свързахте сърцата и съдбите си и така направихте поклон пред живота! Пожелавам Ви животът да Ви се отблагодари като дари с много щастие всеки ваш ден оттук нататък!  @}->--

Ох, момичета, благодаря ви много!
Виновна съм, виновна, признавам си! Снимките ги имаме, но не сме ги оразмерили и качили където и да било. Качих няколко в галерията по повод темата за грима, но засега само толкова мога да ви предложа. Тържествено обещавам до края на седмицата да ви пусна линкче.

asseto, много красива си била!  :bravo: *THUMBS*

asseto и аз чакам с нетърпение снимки.
Между другото - имаш убийствени очи, направо като езера  @}->--

Прекрасна булка си  :bravo:

Чакаме с нетърпение /когато успееш/ още снимки и разказче  :)

Благодаря!  :[
За очите вина има и гримьорът, т.е. основно той, понеже аз никога не съм успявала да ги подчертая така.

Но като казахте убийствени, се сетих... Братовчед на мъжа ми, който след ресторанта дойде с нас и в пиано-бара и когото аз за първи път видях именно в деня на сватбата, си беше подпийнал доволно... И цяла вечер ме гледа с присвити очи и разправя "Кажи ми твоят мъж как издържа на тоя убийствен поглед" :laugh: Ама това цяла вечер, разбирате ли! Яко беше зациклил човекът, а Мишо се наложи да обясни, че погледът ми не бил убийствен, ами не знам си какъв и той бил имунизиран...  :sarcastic: Голям смях падна.

asseto, наистина имаш много красиви очи и нежен поглед и гримът е страхотен!  :judges: :judges: :judges:

asseto, чакам с нетърпение да намериш време за разказче и снимки :[ Успя ли да се отпусне младоженеца повреме на фотосесията?

Пожелвам ви много щастие и дълъг семеен живот!

 Мисля, че всички трябва да се позасрамим...  ;) Асе, преди около седмица беше вашата първа месечинка   :[  Това е един много, много специален ден! Пожелавам и на двама ви всеки момент, и най-малкия даже, да е красив, изпълнен с хармония и хубави изживявания. Бъдете много щастливи и влюбени!
                                 (http://love-wallpaper.com/sitebuildercontent/sitebuilderpictures/Love_pics/.pond/Love_from_candles.jpg.w300h225.jpg)
   

Ех, миличка Мишел, не вие трябва да се засрамите, а аз! Ами то как да се сети човек, като аз нито снимки ви показах, нито разказах за сватбата. Някак си все ми се искаше всичко наведнъж да направя и все времето не ми стигаше.
Много ти благодаря за пожеланията, дано ни стигнат! Както беше писало друго момиче нейде из форума – приемам го като наричане и орисване. :)

Ако някой все още има интерес, тук  (http://picasaweb.google.co.uk/108264986329793713462/OkTXJG?authkey=Gv1sRgCJSVprv7xLmiigE#) можете да намерите около половината снимки от сватбата. Извинявам се за огромното количество кадри, но този линк е предвиден и за гостите ни и предположихме, че всеки от тях би се радвал да се види – дали докато ни честити или пък във вихъра на танците. :) Затова моля за извинение за десетките лица, които нищо няма да ви говорят, но прецених, че няма никакъв шанс в близките седмици да кача две различни галерии...

Асе, страхотни сте. Толкова си лъчезарна и усмихната, че дори и само чрез снимките ме зарази.С най-голямо удоволствие ви разгледах.Дано тези усмивки и това щастие от вашия първи семеен празник, ви следват цял живот и по никакъв начин да не отстъпвам място на сълзи и нещастие.  *INLOVE*

Благодаря, Dallila!  @}->--
До довечера и разказчето ще е тук, то е готово, само дето трябва да го разделя на части и да го пейстна... Но е толкова дълго, че не знам колко поста ще ми трябват.  :sarcastic:

Колкото е нужно, нали има кой да чете  :P

Asseto,била си една много красива булка.По снимките личи че сте имали весела сватба затова ще чакам с нетърпение разказа ти.

Не знам откъде да започна разказа си за нашата сватба.
За пръв път се опитвам да подредя в главата си всичко, което се случи тогава, на онзи прекрасен и безкрайно вълнуващ 14. Август и в дните преди и след това. Беше една безкрайна въртележка, която ни подхвана още към 3.-4. Август, когато тръгвахме за България и едва сега успявам да я погледна отстрани, да пресея моментите, емоциите и картините в главата си.
Ден преди да си тръгнем, бях на крачка да се откажа от сватбата и ако не ме беше срам от хората, които бяхме поканили и от мъжа ми, който изтърпя всичките ми терзания и сменящи се вълни на ентусиазъм, притеснение и отчаяние по време на почти едногодишната подготовка, сигурно щях да зарежа всичко.
Бяхме на работа до последно, до 4-ти следобед, когато все пак успях да захвърля с въздишка част от служебните задачи – макар да ми се струваха важни, просто не успях да ги свърша, преди да потеглим. Изстрелях се в 16:00 от работa и вече ме беше обхванала някаква смесица от еуфория (ей, Богу, омъжвам се!...) и ужасно напрежение, че тръгваме на юруш, че не успяхме да си оставим нещата в ред и да си подредим на спокойствие багажа.
Досъбрахме каквото имаше, но докато се натъпчем в колата, минем да си купим някакви неща, които решихме, че ни трябват (дори не помня вече какви) и потеглим, стана около 19:30, закъснявахме. Пътят мина изненадващо леко, без задръствания и чакане по малкото останали граници, пристигнахме на 5-ти вечерта.

От следващия ден веднага се юрнахме по задачки. Имаше още доста неща да се свършат – да си вземем медицинските, да премерим халките, за да могат да ги довършат, да си занесем документите в залата, като преди това презапишем часа и мястото на изнесения ритуал...
Среща в Шератон по някое време, не помня кой от дните, сигурно още първият ден е било. Пробвахме менюто, притеснявахме се, че е най-обикновеното там, че менюто ни в Грийнвил е било по-хубаво и изискано... Е, храната си беше много вкусна и добре, че тогава я опитахме, защото на сватбата хич и не можахме...  8P
Не помня още какво вършихме, но знам, че буквално не се спряхме. Помня, че в последния момент юрках агентката да направи благодарствени картички и да ги прикачи към подаръчетата, в последния момент печатахме поканите за родителите, кумовете, брат ми и сестрата на Мишо, понеже при предишното си прибиране не бяхме успели. Щяха да си останат без покани милите...
Успяхме обаче в промеждутъците между хвърчането из София да се качим за малко до Симеоново за един прекрасен отпуснат (половин) ден... хм, не беше толкова отпуснат, кумът ни пристигаше, та търчахме обратно да го посрещнем на летището и да го закараме до автогарата (той е от Бургас)... На другия ден, в понеделник потеглихме към Златица, където живее майка ми и си позволихме два дни на мързел, плюскане на корем (майка ми реши, че много съм заслабнала и роклята ще ми пада...  8P) и отново в промеждутъците – говорене по телефона, последна координация с агентката, подреждане на гостите по масите...
През цялото това време жега адска, влажност на въздуха убийствена, нещо толкова нетипично за климата в България, поне такъв, какъвто аз го познавам. Постоянно следяхме прогнозите, денят наближаваше, а предричаха все същата ужасна жега! До последно карах Мишо да се откаже от жилетката и пластрона и да си вземе нормална вратовръзка, за да не се гътне от жега – не пожела. На всичкото отгоре, през май бяхме забравили костюма в България и жилетката и пластрона ги купувахме на сляпо. Оказа се, че цветово си пасват, но нещо в кройката на сакото не се съчетаваше с жилетката отдолу. Беше малко, но Мишо ужасно се издразни и ядоса. Майка му обаче запаси присъствие на духа и измести малко горните копчета на жилетката, така че хем да не се забелязва промяната, хем да стои добре с костюма.

Преди да тръгнем за Златица, не ни приеха медицинските – липсвал изходящ номер и неврологично заключение. В Златица ги дооправихме, беше ги подготвил личният ми лекар. Хайде в сряда наобратно към София, тичаме да носим медицинските пак...
В сряда освен това си взехме халките, отново мерихме дали всичко е наред. Уж беше, но се оказа, че на Мишо му е голяма, а той нищо не казал, защото „кога щяха да ги оправят...“.  :) (Това разбира се го разбрах чак след сватбата.) Много им се радвах, толкова красиви, перфектни! Двете, сложени една до друга, бяха ужасно смешни, който ги видя така, се скъса да се хили. Моите пръсти са тънки и халката ми е доста малък номер. За сметка на това Мишо има едра ръка и неговата халка си е доста голяма (особено пък като се оказа, че са му я направили още по-голяма от необходимото  8P).
Уговорки за цветята, среща с ди-джея... всичко това вече последните дни преди сватбата. Пак почти целодневно търчане на 35 градуса на сянка.  :)

В четвъртък пристигнаха кумовете и един наш приятел от Англия. Неговата приятелка се беше прибрала по-рано в България, но тъй като е от Пловдив, не бяхме успели да се видим дотогава. Сега дойде да го посрещне, ние отидохме да вземем кума от автогарата, после кумата от летището и накрая се събрахме всички на по едно кафе – много отпускащо ни подейства.  :)
Настанихме кумовете в хотела, вечерта решихме да излезем някъде с тях и с един друг наш отдавнашен приятел. Мъж ми и кумът решиха, че това е последният им шанс да тренират хоро преди сватбата (и двамата ги няма много по тая част  :) ) и в крайна сметка седнахме в „Чевермето“ зад НДК. Който е ходил, знае, че заведението е ужасно автентично направено, страшно уютно, имаше жива музика, професионални танцьори, много хорá… Смях, пийване и хапване до късно... после изпратихме кумовете донякъде, направихме си една прекрасна вечерна разходка из лятна София... Прибрахме се с усмивки на лицата и радост в душите... за пръв път от много време спокойни. Тази вечер беше особено важна за нас, два дни преди сватбата наистина имахме нужда от нещо подобно – просто уютно, майтапчийско излизане с приятели, с много смях и искреност! Никой от двама ни нямаше моминско или ергенско парти, но поне за мен това прекарване ги замести изцяло!

В петък въртележката ни подхвана отново с пълна сила. Предния ден бяхме купували останалите напитки – бира, още малко вино, вода и безалкохолни. В петък Мишо и баща му ги закараха в хотела, а аз по изключение реших, че там няма работа за мен и си останах у Мишови, където установих, че е крайно време да се приведа в малко по-приличен вид. Това епилации, нокти, маски за лице – никакво време до момента. Искахме и двамата да си подрежем крайчетата на косите поне седмица преди сватбата – е, успяхме едва в петък привечер.  :sarcastic: Та половината петък отделих на външния си вид, понеже положението вече заплашваше да стане отчайващо.
Следобяда ходихме да си взема годежния пръстен, който трябваше да бъде стеснен още веднъж заради местенето на другата ръка... После на фризьор, сигурно е имало и други задачи междувременно, но просто ми се губят. И вечерта, по настояване на свекърва ми, бяхме всички заедно на вечеря у тях. Майка ми и брат ми бяха пристигнали, бабата и дядото на Мишо, кумовете... Беше много приятно и забавно, макар никак да не ни се искаше да е точно вечерта преди сватбата. Още там се започна и с подаръците – от родителите за нас, едни за други, от бабата и дядото на Мишо за нас, за сестри, братя, кумове и прочие... Ние с Мишо стояхме като гърмяни зайци, понеже си нямахме идея, че ще ни изсипят толкова подаръци.  :laugh:
Освен това, дядото на Мишо, като разбра, че кумата е от Русе, заяви „Ама тя е наш човек!“ (те са от Добрич  :) ) и оттам наздраве, наздраве... Кумът се видя в чудо, понеже щяха да ги напият още преди изобщо да се е стигнало до сватба!  :sarcastic:

Хванахме си после две таксита и обратно към Шератон – бяхме запазили един апартамент за кумовете и един за мен, майка ми и брат ми. По пътя натам установих, че съм си забравила телефона у Мишови – ами сега?! След няколко еквилибристики, които ми дойдоха на ума, чувайки се с Мишо от телефона на брат ми (или кума, не помня вече), едвам успях да го разубедя да дойде да ми го донесе! Казвам, не, стой си вкъщи, моля ти се, оправяй се и лягай да спиш! Не, ще дойда!... В крайна сметка се разбрахме баща му да ми го донесе на другата сутрин...  :) И добре, че така стана, понеже сутринта преди сватбата се наложи още няколко пъти да се чувам и да си пиша с разни хора, чиито телефони имах записани единствено в моето хенди  :) – агентката, гримьора... кой ли не.
Преди да си легнем, трябваше да напълним с бадеми малките кутийки, които ни бяха подаръчетата за децата на сватбата. С тия бадеми беше голяма одисея, понеже държахме да са със захарна, а не с шоколадова глазура, поради голямата жега. Спукахме се да обикаляме с Мишо предишните дни, но навсякъде имаше само с шоколад, накрая кумовете се включиха в търсенето и в петък бяха успели да изкупят късметчетата от някакъв сватбен магазин... те, моля ви се, били с точно такива бадеми, каквито на нас ни трябваха!
Маман и братлето ми помогнаха в „изкормването“ на късметчетата и пълненето на кутийките, нооо... след това реших, че е крайно време да си оправя и ноктите, понеже до тях не бях стигнала по-рано. И така, майка ми се предаде и си легна, брат ми остана да ми прави компания, не за друго, ами защото той щеше да спи в хола на апартамента и не можеше да си легне, преди аз да приключа.  :sarcastic:
Някъде към 1:00 и аз се паркирах в леглото и за мое учудване, заспах страшно бързо. Не, че бях спокойна, просто бях вече убита от умора покрай ежедневното търчане и претоварена с емоции. Всъщност тогава дори не предполагах колко съм притеснена, едва по-късно си дадох сметка за топката, която се беше свила в стомаха ми.

Откъртила съм като пън, дълбок, безпаметен сън до 8 сутринта, когато майка ми ме събуди. Преди това не бях чула, нито че е станала, нито че си е правила кафе и т.н. Когато ме събуди, си спомням много ясно първата ми, все още полусъзнателна мисъл – просто се стрелна из замъгления ми мозък: „Не ща да се женя, искам само да спя!“...  :sarcastic:
Е, станах, къде да ходя, но в този момент, честно, нямах никакво желание за сватба или каквото и да било друго, освен за сън, ммм, в удобното легло на Шератон! Ако можеше някой да ми даде още един, последен ден, само за почивка...

Закуска, кафе... после бащата на Мишо ми донесе телефона, хихи, стоях отвън да го чакам, облечена като прошляк, още сънена и нервно пушеща. В този момент осъзнах, че ето, днес се омъжвам, денят дойде! Слънцето вече напичаше жестоко, макар да бе само 9 сутринта. Давах си сметка, че ще се изпечем в собствен сос по-късно през деня, но нищо, нищичко не ме интересуваше. Небето бе синьо, слънцето грееше, е птички не се чуваха, по-скоро ревът на колите, минаващи покрай мен... но What a wonderful world!!!  :)

После естествено стана малка схватка за банята, т.е. брат ми се замота вътре, аз вече почнах да се изнервям и ръцете ми трепереха все по-осезаемо. Докато се оправя и нахлузя някакъв потник и къси гащи, ето че и фотографът дойде – леле, 11:00 ч! Ами сега, хванах се да се лакирам и добре, че лакът се оказа, че има цвят само като го гледаш в шишенцето – иначе сигурно щях да съм се омазала до ушите!  :funny: Вероятно съм била булката с най-непретенциозния и незабележим маникюр на света, но вече нямах време да се ядосвам. Любо почна да щрака, а аз още на човек не приличах... Брат ми през това време най-невъзмутимо се плеснал в едно кресло и си чете книга!  *crazy*

Фризьорката закъсняваше, аз бях помолила да дойде в 11:00, но се оказа, че надали ще успее преди 11:30. В крайна сметка стана 12 без нещо, докато се донесе, а аз се изнервих невъобразимо, понеже трябваше освен мен, да направи майка ми и кумата. При майка ми трябваше само един сешоар, но кумата си е с дълга коса, а и тях щяха да ги взимат по план още към 14:00. А фризьорката само с моята коса се занимава към 2 ч! По някое време се усетих, че не съм писала на Слав (гримьора) в кой апартамент да ни търси. Пуснах му смс, той отговори, че закъснява... вече ми беше почти все тая.  8P Накрая дойде и май беше махмурлия, защото веднага помоли за една бира... оцъклих се! Все пак тепърва имаше да гримира три жени! Пратих го да гримира кумата, че да има изобщо някакъв шанс горкичката да се оправи навреме. После гримира и майка ми, справи се чудесно и с двете.
По това време най-после и моята прическа беше готова, фризьорката се изстреля към апартамента на кумовете, а Слав подхвана моя грим. Втрещи се, като видя, че съм си изпечатала снимките от пробния грим, каза, че съм първата булка, която го е направила... Control freak, какво повече да каже човек.  8P Всъщност той се вдъхнови от прическата (която се оказа доста по-различна от това, което исках, но вече нямах сили и да се ядосам) и ми направи съвсем различен грим. Погледнах се в огледалото и в първия момент изпаднах в шок – гримът беше много по-силен от пробния и от това, което мислех, че искам! Не можех да се позная – изглеждаше невероятно, но в началото не бях в състояние изобщо да се възприема! Бях си забранила изрично да рева, но в този момент си помислих, по дяволите, нито прическата, нито гримът ми харесват, няма да съм си аз, няма да съм красива булка...
Това продължи само няколко мига, на третия поглед в огледалото вече се бях влюбила в грима и начина, по който изглеждах.  :)

Стресът вече беше толкова голям, че прехвърчаха искри. Майка ми се беше шашнала тотално, а в този момент на вратата се появиха двамата ми братовчеди, с които сме израсли заедно и двете братовчедки – всички дошли да ме пазят! Милите ми те, целувки, прегръдки, смях (булката беше още по потник и къси гащи, но с прическа и грим...), а, ето я и баба! Да, обаче някой ми звънна по телефона, и докато аз ръкомахам и се обяснявам, се оказа, че баба ми изобщо не ме е познала. Попитала тихичко брат‘чедката „Абе Тине, кое е това момиче, тук от персонала ли е?“  :funny: А Христина решила, че баба ми се бъзика и продължила „майтапа“ – „Ами не знам кое е...“. Баба ми, миличката, много се притесни и засрами после, а аз умрях от смях, като разбрах...

После се оказа, че брат ми точно в този момент е решил да се облича и е окупирал спалнята, а булката стои и чака и продължава да е по потник и къси панталонки...  8P Алелуя, стигнахме и до роклята! Настана голямото връзване на връзки, майка ми и двете брат‘чедки се потят и си пречат една на друга, а баба ми, да не изпусне нещо, се навряла и тя в спалнята и им затъмнява светлината, щото се е надвесила да гледа...  :focus: В този момент започна да ми става ужасно горещо и реших, че или ще почна да ги майтапя, или ще изригна! Избрах първото и успях да си остана при него, хихи!

Фризьорката се върна от при кумата, оправи косата на майка ми, забучи ми цвете в кока (аз уж не исках), нагласихме и булото...
Е, няма такова усещане, момичета! Аз в този момент вече не бях Ася, момичето, което все се влачи с дънки и неглиже, почти без грим и с коса на опашка (ако не е на опашка, е като разплетена дамаджана в главата)... Аз бях булка, Булката! Още настръхвам, като се сетя за този момент... Ей тогава вече запалих една цигара, защото не можех повече, добре че някой се сети да ми подаде и чаша вода, че щях да се гътна вече...

В шеги и закачки малкото ни останало време минаваше. Бяхме излезли извън графика заради закъснението на фризьорката и оттам на кумовете, но младоженецът беше предупреден.

По някое време разбрахме, че са при кумовете... кумата дойде при нас да ми донесе букета и да ме забули, а както се оказа по-късно и да играе ролята на Троянски кон! ;-) Тя обаче никак не оправда очакванията на кума и младоженеца в това отношение! Всъщност единствена се сети да заключи вратата на банята, за да не влязат през нея в спалнята, където ме криеха (банята имаше две врати, откъм спалнята и откъм хола).
Изглеждаше прекрасно, миличката ми кума, и ми носеше най-красивия букет на земята! Не, не беше това, което уж исках, но всъщност беше точно Моят букет! Сякаш Галя беше усетила по-добре от мен какво ще ми пасва...

Дойдоха и компанията на младоженеца. Обаче пусти тежки Шератонски врати – нищо не се чува през тях! Ние се бяхме наврели в спалнята с братовчедките, двамата братовчеди, фотографа и кумата! Отвън в хола брат ми преговаря и си пълни джобовете... Ама при нас нищо не се чува! Викат момчетата от при нас „Абе вие булка ще искате ли в крайна сметка?“, обаче от другата страна отговор няма!  :sarcastic: Оказа се, че изобщо не са ни чули... На видеото после се вижда как чукат по вратата и викат с пълно гърло „Абе булката дава ли се?“, хахаха! При нас се чуваше само чукането, но нито звук от репликите им...

По някое време натиснаха, вратата поддаде или по-точно брат‘чедите зад нея... Нахлуха те – Мишо, кумът, разни приятели, операторът... и край! В този момент лентата е бяла, спомен нямам, сякаш и очите, и ушите ми отказаха. Гледах Мишо, гледах останалите, но се бях вцепенила. Както се оказа после, и Мишо също!  :sarcastic: Пълниха обувка, но там спомените ми са откъслечни. На видеото после се вижда как кумата държи обувката пред Мишо и продължава да настоява, че е голяма. И репликата на Мишо: „Абе ти нали беше от нашия отбор бе!...“  :laugh: Накрая булката от притеснение, че изоставаме с разписанието, си каза, че обувката ѝ е удобна и се предаде без бой, при което всички умряха да се хилят... Дори не се сетихме, че трябва Мишо да ми я обуе, ами аз с роклята се кривя да я нахлузя и всички ни гледат, а никой не се сеща.  8P
 
Но пък младоженецът, прекрасният ми младоженец, толкова красив и елегантен! Не можех да му се нагледам! Най-красивият, моят си мъж, очите ми се пълнеха със сълзи от щастие, като го погледнех (добре, че бях забулена!)...
Дааа, обаче никой не се сети да ми вдигне булото! Излязохме в хола, там още повече хора! А аз умирам от вълнение и от жега под пустото було! Тръгнах да закичвам, а ръцете ми треперят ли, треперят... С булото пред очите съвсем изгубих ориентация, за момент си мислех, че ще припадна. Накрая майка ми се сети да ми подаде чаша вино, че да си кажа наздраве с гостите, а свекърва ми през това време нарежда „Ама то булото не се вдига преди ритуалната зала“. Да де, ама ела ти пий, докато си с було! Изнамерих аз една техника как да пъхам леко и елегантно (или поне така си мислех 8P) чашата под воала, та успях да пийна няколко глътки...
И така, поведоха ни. Кумът и аз напред, отзад Мишо с кумата. Натоварихме се... как къде, в асансьора! Обаче по пътя надолу той спира, даже май два пъти, щото разни хора искали да слязат с него. Отварят се вратите и що да видят хората – булка, младоженец и чифт кумове! Е, хванаха следващия асансьор...  :DANCE:
Излизаме навън, снимки на стълбите, майка ми плиска менчето пред нас... всичко ми е като сън. Само си спомням, че духаше силен горещ вятър, булото ми се залепи на лицето, хвръкна, оплете се... Е, отметнах го назад, противно на заръките и си ходих с открито лице, представи си!  8P
Беше много смешно, защото изведнъж се оказа, че каишките на обувките ми се плъзгат по чорапите и постоянно се смъкват. Т.е. обувките ми от обувки внезапно стават на чехлички! Спирахме сигурно сто пъти да ги оправим, това продължи и по време на фотосесията...
Малко преди ритуалната спряхме, защото се оказа, че точно излиза друга сватба оттам. Кумът вдигна сакото, закри ме... Някаква жена се приближи до мен и ме попита дали може да ме пипне за късмет... беше толкова мило и хубаво! Пипна букета, просълзи се, благодари... И аз се просълзих, а дори не знаех защо... :)

Качихме се в ритуалната, настана суматоха, забулиха ме пак, подредиха родителите... Не помня какво стана, знам само, че изведнъж чух сватбения марш и о, Боже, ето, влизаме! Не помня как съм стигнала до пред обредничката, не помня какво ни каза. Знам само, че бяха изключително красиви, мили и добри думи, искрени пожелания за щастие и любов, кротко и добронамерено напомняне за отговорностите, които поемаме... Нямаше нищо сухо и по книга, нямаше и префърцуненост или претруфени слова! Може би ако ги бях чула на друга сватба, нямаше да ги възприема така, не знам. Но това беше нашата сватба, нашият ден, нашият много специален момент. Усещах всяка дума със сърцето си по-скоро, отколкото да разбирах с ума си. Може би и затова не помнех нищо от казаното после. Само емоцията, задавяща ме в гърлото, сълзите, които напираха, усещането за нещо средно между летене и свободно падане... И въпросът дойде, не го помня, но помня много ясно своето „да“... и неговото! Ето, мислех си, ето го момента, за който толкова дълго бленувах, отказвах дори да си го представям от страх, че може да се окаже по-различен от представите ми... а той беше не прекрасен, не вълнуващ, той беше просто единствен! Нищо, нищо от досегашния ми живот не можеше да се сравни с това!

После подписите, отмятането на булото, първата семейна целувка... Ръкопляскания, сълзи, поздравления... Бяхме донесли кутия хубави бонбони за обредничките, оказа се, че свекър ми в суетнята ги е отворил и раздава на всички да се почерпим... дори и аз си взех и чак после като ми казаха, се усетих коя кутия е било това...  :girlhide: Дано да е останало нещо и за жените там, бяха страхотни просто!

Снимки, снимки, снимки... извеждане навън... оказа се, че един приятел всъщност е платил на циганите отвън, за да не ни притесняват, за това разбрах чак по-късно. Също някой беше откупил уж всичките снимки на папараците там... е после някак си се бяха промъкнали в Шератон и продавали снимки по масите, преди ние да влезем. Докато някой се усети и ги изхвърли, дори баба ми си била купила...

След подписването тръгнахме на фотосесия... и ни изби смехът! И младоженец, и булка облекчено запалиха по цигара, понеже вече не знаеха къде се намират. Такъв хилеж беше, че фотографът се видя в чудо! То хубаво весели снимки, но Любо по някое време вече от сърце ни се молеше да сме по-сериозни, че да направи и някоя снимка като за пред баби и дядовци... Минахме през градинката на Народния Театър, играхме шах, снимахме се пред самия театър, около една въртележка, пред двореца, пред Президетството, с гвардейците, накрая и в карето между Президентството и Шератон, при разкопките и църквата... Беше страхотно весело, невероятно забавно, поне за нас. Жегата беше ужасна, кум, младоженец, че и фотографът дори, се стопиха от жега, ние с кумата бяхме по-добре...

Е, на прибиране се оказа, че сме ужасно мръсни – моята рокля черна отдолу, обувките и те, чорапите, краката ми... ужас! Все знаех, че е мръсно и прашно в София, но чак толкова не очаквах.

Качихме се горе в младоженския апартамент; докато брат ми и сестрата на Мишо сушаха ризата му със сешоар  :sarcastic: (понеже реши, че не си харесва другата...), свекърва ми пък планираше да сме отрежели роклята, че да не се вижда мръсносивият кант по нея... После предложи да я подгънели с майка ми, била ми дълга и затова така се била изцапала... Това цялото се развива не повече от 20 мин преди началото на изнесения ритуал!  :funny: Пълен шаш и паника, изглежда само брат ми и сестрата на Мишо бяха останали адекватни в тоя момент...
Събух се аз, изчистих си краката с мокри кърпички (за миене нямаше време), позачистихме и обувките с такива кърпички, смених чорапите. Бях решила да си обуя втория чифт обувки, но те както ми бяха тамън, така се оказа, че са ми хлабави, и то доста, до степен да ми изпадат от краката. Това как се получи и до ден днешен не разбрах, но се наложи да си остана с първите обувки.  :huh:

След много суетня, закъсняващи вече, слязохме долу за изнесения ритуал. Обредничката ни чакаше, преговорихме нещата набързо, тя влезе. След малко влязохме и ние, сватбен марш, ръкопляскания... Още един ритуал, също толкова красив, без нито едно повторение в сравнение с подписването! Невероятна жена е тази Ваня Ламбова! Изнесеният ритуал за мен беше също  толкова вълнуващ, колкото и самото подписване.
И тук, влизайки, не си спомням лицата около мен, стъпвах като насън, нищо не виждах от украсата на залата, нито пък чувах квартета. Само дългото бяло платно, стъпка по стъпка, 15 метра... Отново прекрасни думи, музика, всичко е слято (добре, че има видео!). Халките (ох, прекрасен момент!), венчетата, сложени на главите ни от майките, шампанското, сипано от свекъра, пиенето на един дъх, погледа в очите на другия...
А после, поздравления, цветя, подаръци, всичко бе като въртележка, на която си се хванал и тя те носи, носи, а ти си се оставил на нейното движение, без дъх, не можеш да спреш, но и не искаш!...
Толкова обич, толкова усмивки, толкова добри пожелания, дори не бях в състояние да поема цялата вълна от емоции в този момент. Сега усещам, че тогава съм била издигнала нещо като вътрешна бариера у себе си, с цел да не се удавя в цялото море от емоции. Може да е било и от напрежението, но първите дни след това имах донякъде чувството, че съм изпуснала собствената си сватба. Чак сега, сядайки да пиша, си дадох сметка за всичко, което сме преживели, донякъде това беше и целта на целия този огромен разказ...

Ще се опитам да съкратя малко нещата оттук нататък, тъй като вече наистина прекалих.
След напитката за добре дошли гостите се преместиха в отсрещната зала, където щеше да бъде тържеството. По някое време вече влязохме и ние, тържествено, както си му е редът. Захранването се получи много вълнуващо и в същото време весело, ди-джеят се справи страхотно там и дори малките ни гафчета (Мишо отчупи твъъърде голям залък за майка ми...) успя да претвори в шеги, всичко си беше на място, всичко беше... перфектно! После менчето така се търкулна, че не стана ясно син ли ще имаме първо или направо близнаци момче и момиче.  8P Кумът каза „Първо син“, ди-джеят допълни „И 10 мин по-късно дъщеря!“, пожела ни да са близнаци, и така няколко пъти...  :laugh:

Хех, дойде време за речта на кума. Той милият беше много притеснен, максимално концентриран, пребледнял чак... стана ми жал за него в този момент. Но речта му беше страхотна – кратка, но не твърде, ясна, без да е суха, мила и сърдечна, човешка, за нас си... Нямаше клиширани фрази, нямаше надути слова, от приятели за приятели, едновременно мило и тържествено! Как не се разревах, не знам. Всъщност знам. Някъде след второто изречение на кума в залата се втурна едно от дечицата на сватбата (3 г.) с писък „Мамооо, пика ми се!“...  :funny: Леш, всички гости под масите, кумът хем се подсмихна, хем запази самообладание и май точно този епизод разчупи атмосферата...

Първият ни танц беше страхотен. Ние не сме добри танцьори, искахме да ходим на курс тук, но така и не ни остана време. Опитахме се да се поупражняваме малко вкъщи, защото колкото и нелепо да звучи, макар да сме от 5 г. и половина заедно, почти не сме танцували един с друг. До последно не можехме и да се спрем на песен, Мишо отказваше да мисли за това, а песента, която аз исках, не му харесваше... Тази беше компромисен вариант, но в този момент осъзнах колко много я обичам и изведнъж стана „нашата“ песен – Wonderful tonight на Eric Clapton. Отново светът околко нас изчезна, не виждах гостите, не ме интересуваше дали ни гледат. Не мислех, че е възможно да не се притеснявам от това, но грам не ми пукаше. Нито веднъж не се настъпихме, нито веднъж не се сблъскахме, както се опасявахме. Е, може да не сме били върховните танцьори, но аз се чувствах точно все едно се носим плавно-плавно НАД дансинга. Говорехме си нещо тихичко през цялото време, смеехме се и се целувахме, но и до ден днешен нямам идея какво сме си казали в този момент.

Вечерта се изниза някак много бързо. Че не успяхме да хапнем, това е ясно. Но изведнъж стана време да чупим питата, а аз имах чувството, че ей сега току-що сме влезли. За това „вина“ имаше и ди-джеят, който за малко да ни умори от танцуване! С чисто сърце мога да го похваля, макар и да имаме няколко дребни забележки към него. Направи страхотен купон, справи се прекрасно с ритуалите – и на снимките, и на видеото се вижда как се хилим като репи всички през това време.
Букета хвърлях два пъти, понеже първия път никой не го хвана...  :sarcastic:

За малко да останем и без жартиер, понеже го бях поверила на брат ми, с цел той да го даде тайничко на младоженеца по някое време. Да, ама брат ми решил да го остави горе в апартамента да не му пречи! Та търча да го търси...
Иначе нито букета, нито жартиера отидоха при някоя от двойките за женене, но поне падна смях.  :) Във всеки случай една от двойките, които захранихме с торта, седмица преди публикуването на този разказ обявиха, че са се сгодили! :)

Приключихме в ресторанта малко след 01:00 ч, понеже баба ми и дядо ми бяха уморени и напираха да си тръгнат, а заедно с тях трябваше да пътуват и други гости от Златица (бяха всички с един транспорт). Първите като си тръгнат, изведнъж много хора почват да се разотиват. Но младите се хванахме и се преместихме другаде – в Магнито, където очевидно сме засекли моминското парти на Roxanne. Това аз го усетих чак докато четох част от нейния разказ – ами да, имаше там едно момиче в другия край на заведението с диадемка с късичко було! ;-) Момчетата ми разправят – ето още една булка (бяхме срещнали общо три през деня). Поглеждам аз и казвам, абе хора, вие не сте добре, това е моминско парти, не булка!  :danceg: Нищо не разбират тия мъже, ей!
По пътя към заведението пресякохме противно на всички правила при Президентството и гледаме, някаква кола намалява и ни спира. Оказа се всъщност полицейска кола – друго си е да си с булчинска рокля, както каза Мишо, дори и полицията ти прави път, нищо, че пресичаш по диагонала...  :sarcastic:
В Магнито откарахме до 6 сутринта, затворихме го, изкарахме СТРАХОТНО! На прибиране към хотела булката разбира се реши, че е гладна, та се отбихме да доядем кетъринга у кумовете.  :[ Благополучно към 7 докретахме до нашия апартамент – аз бях сменила обувките с едни удобни сандалки по-рано вечерта, но краката ми въпреки това бяха вече жестоко набити от танците. Оттам още около 30-40 мин Мишо търпеливо разплита кошницата на главата ми... След това, макар и с последни сили, моят съпруг ме внесе на ръце в спалнята на апартамента, вярно, леко залитайки, но си беше на ръце!  ;)
Не много след това заспахме като трупове, за да се събудим в неописуемо състояние два часа по-късно. Следващият ден вече не е за описване, но пак беше забавно.  :)

Искам награда - прочетох всичките постове  :P
Много лек и весел разказ. Успя да ме разведри. Радвам се, че сте имали такъв незабрвим празник!
Как се смях за букета - направо си го представих с картинки  :funny:

Ахахаха, полага ти се награда, определено!
Не знам какво да ти предложа, затова ето една снимка, която ни е любима. :)
(http://lh5.ggpht.com/_dpzh_7-QhLQ/TJP7LldbMQI/AAAAAAAAARs/QV2Nvz-C_6Y/s720/r_0424.jpg)

А относно букета – ами аз малко избързах с хвърлянето просто и го метнах леко встрани... Единствено кумата беше на пътя му, но и до ден днешен се чудя дали не отскочи нарочно.  :sarcastic:

 :funny: Тази снимка е трепач.

страхотен разказ asseto,
видях че е дългичък, но като почнах да чета не можех да спра, от всичко личи, че си успяла да сбъднеш мечтата на малкото момиче в нас - да бъде Булката и да се чувства като част от приказка, своята приказка   :girl_in_love:

Пожелавам ви много семейно щастие!!!

Асе, страхотен разказ на сватбения ден - много емоционален, подробен и истински! Удоволствие беше да се чете. Ще го покажа и моя годеник по-късно, вярвам, че ще му интересно.
Снимката ви е много интересна, наистина!

А бе всичко е чудно красиво с една дума (пардон, с няколко думи).  :bravo:

Желая ви много щастие.  @}->--

Благодаря за милите думи, момичета!

Лионелса, тази снимка фотографът ни спонтанно беше избрал за начална на албума, качвайки снимките (всичките 1150...) на сайта си. А на нас толкова ни хареса, че я сложихме на корицата на фотокнигите, които поръчахме. :)

Иначе имаше още весели моменти, които виждам, че не съм описала... При чупенето на питата кумовете толкова внимаваха да я хванем симетрично, че накрая парчетата бяха абсолютно еднакви. Чуди се кумът, чуди се и разправя "Ми еднакви са!". Оттам Мишо – ааа, не, сега ще броим... Брои той и наистина – абсолютно по равно сме отчупили. Но като кавалер явно се почувства неудобно, отчупи едно парче от неговия дял и го плесна върху моята част! И точно в този момент ди-джеят обяснява, че щом е така, по равно пари ще носим в семейството... Е не мога да опиша погледа на Мишо в тоя миг!  :laugh:

Ето и още няколко снимчици за тези, на които не им се разглеждат всичките от линка, който дадох.

(http://lh5.ggpht.com/_dpzh_7-QhLQ/TJPx7lyvWiI/AAAAAAAAAOw/bso92qBKQsg/s512/r_0342.jpg)

(http://lh4.ggpht.com/_dpzh_7-QhLQ/TJP0AWZn8uI/AAAAAAAAAPw/1DNj2CRsS3I/s800/r_0373.jpg)

(http://lh6.ggpht.com/_dpzh_7-QhLQ/TJP7Z-SHT0I/AAAAAAAAASA/l7w19rYug-k/s800/r_0431.jpg)

(http://lh3.ggpht.com/_dpzh_7-QhLQ/TJQCnf2VtsI/AAAAAAAAAT4/YjBLjss_Y38/s800/r_0484.jpg)

прекрасни сте!!!
(разгледах и всичките от линка  ;) )

Определено ми привлече вниманието с първата снимка и "погледа трепач" от нея и намерих време да разгледам всички снимки от линка.  :yes: Няма да се повтарям с комплименти да не ти пораснат много ушите :P

Благодаря!  :[

 asseto, страхотна сватба!
   ;) Имам си любима снимка-теб в близък кадър пред фонтаните как отмяташ воала, леко наклонила назад глава, смеейки се. Изглеждаш просто невероятно! (както и на всички останали).
  Сядам да си препрочитам(и съпреживавам) всичко пак  :)

michelle,  @}->--!

Много хубаво разказче Асе! Много ми хареса! Най ми хареса частта където детенцето хваща жартиера, хехе!  :funny: А за снимките аз вече ти казах - уникални! Имали сте един страхотен и слънчев сватбен ден!

Много ми беше интересно да прочета за грима - аз дори и за момент не мисля, че е тежък и си спомням, че когато видях първата снимка от сватбата ви във ФБ си казах - уау, какви очи само! Мисля, че Слав се е справил повече от добре! А като цяло доволна ли си от всичко в Шератон, от агентката ви, изпълниха ли очакванията ви? Знам, че това не беше твоето планувано и желано място за сватба, но както и при нас така се получи.  *db*

Хаха, това с жартиера беше голям майтап. На няколко човека им се скачаше за него, но нещо май се притесняваха и застанаха по-назад. А останалите бяха много благодарни, че малкият сладур се хвърли самоотвержено!  :funny: Той пък от своя страна не беше сигурен точно какво печели, но беше невероятно горд от себе си!  :girl_haha:

А гримът е нещо много относително. Имай предвид, че аз съм човек, който се гримира съвсем по малко. Да речем, минимално количество молив, освен това някакъв тип ФДТ (невинаги) и спирала. Т.е. почти нищо. А и на снимки гримът винаги изглежда по-незабележим, отколкото на живо. Та смятай как се стреснах в първия момент, като се видях отблизо.  :sarcastic: Освен това се притесних младоженецът да не се уплаши, че той с много грим май никога не ме беше виждал. Но не избяга де, даже твърди, че много съм му харесала така.  :xixixi:

Отзиви за хотела и всички доставчици исках да дам още вчера, но писах, писах и постът ми се затри... Ще пиша тези дни пак, като ми остане малко време, но като цяло от почти всички сме доволни.