Сватба, Булка, Пожелания - Всичко за сватбата - Сватбен Форум Svatbata.bg

Стреса преди сватбата? (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,84.msg164663.html#new)

Моят стрес вече мина...или по-скоро от стрес премина в еуфория....
Сега съм по-спокойна и с голяма вълнение продължавам с приготовленията ....
Подозирам обаче, че съвсем като наближи времето ще се притесня пак, но мисля, че това е нормално
 :)

Абсолютно нормал но е ако не се притесняваш тогава нещо не е в ред  но пък щом всичко ти е минало през ръцете и си го направила с толкова любов остависе без притеснение в самия ден да ти мине сватбата защото повярвай ми минава като на сън  Отдай се изцяло на любимият си и вашия приказен ден ! ;) @}->-- @}->-- @}->--

Ох, на мен това ми е първия пост. Затова, първо - здравейте :)
И ме е шляпнал стреса. Сватбата е на 21 септември. Уж всичко е готово, двете "мами" не спират да се суетят, а пък аз не мога да си избия от главата, че нещо пропускам, нещо не е както трябва.
Дайте съвет как да се справя с този стрес, защото съм постоянно изнервена, а на практика, няма никаква причина :)

В началото сънувах кошмари, това сме забравили, онова сме забравили.
После поотмина, уж всичко готово.
Сега пак се почна със сънищата.Вчера например сънувах че не мога да си намеря чантичката на деня :angry:Луда работа.
Най-инртересното е че половинката също сънува сватбата.Явно и той се шашка
Съзнателно или не стреса ни гони всичките,ще трябва някак си да го преодолеем

Ха, ха ха а аз си мислих, че само аз санувам.  8P До тук си спомням три сънища и все нещо не е както трябва, най-кошмарният беше че нямам рокля изчезнала е. Ужас!  ohmy така си отдъхнах кат се събудих, че е само сън.......
Така че явно е нормално.......както казват всички момичета, минали по този път вече, денят минава като насън и трябва да успеем да се отърсим от този стрес..... O_O

   Хей LadyDi, не се притеснявай толкова - имаш още доста време. Всичко ще е наред! Според мен най-лесно ще ти е с някой от готовите сватбени планове по списанията. Там има доста нещица изброени ( на мен лично ми допадна този на Космополитан Сватба), като ги прегледаш и ги свериш със своя ход със сигурност ще си по-спокойна!
   Друг съвет - не се пришпорвай, а се опитай да се наслаждаваш на детайлите!!!
   Успех с подготовката! :good_luck:
   Ааа и да не забравиш да се забавляваш, ей.... :girl_wink:

Оля, благодаря :)
Имам ги тези планове по списанията, но не съм се сетила да ги ползвам. Сега ще пробвам :) А може би просто имам нужда здраво да се наспя покрай цялата суматоха.

ОХ аз като видях първоначално темата и си викам, абе какъв стрес, то живота си е само стрес, какво повече да очаквам. Е да ама не,
Не само кошмари, аз едва заспивам вечер, на работа, само по форумите се ровя и само планове и списъци правя и ми е едно такова, че шаферката е в Израел, ама добре, че се връща че да си излея мъката

на мен ми остава още една седмица и да ви кажа незнам къде се намирам, като се прибера от работа и се чудя с кое от всичко да се захващам по напред..в момента имам чувството че съм в някакъв филм..на никого не го пожелавам:)

Ох и аз се чувствам така,вече ще откача.Много е гадно.Остават ми 12 дни а още съм до никъде.

И аз се присъединявам към стресираната агитка.
И аз не мога да си намеря място. В деня на сватбата или ще ми падне пердето или няма да я преживея, а до тогава със сигурност ще съм подлудила народа около мен.

И аз така. Всички съм пощурила, вдигнали са ръце от мен, да не говорим и че се карам с всички подред  }:-> Ужас и безумие. А ми остава повече от месец...

Аз май успях да уплаша кумата. Организирах една работна среща с двете майки и кумата и аз като почнах да вадя тефтери и графици. ..

Хайде и аз да се впиша към стресираните младоженки.......
Момичета, явно това е нормално и ще трябва да се успокоим....но как, ей там е проблема!? }:->
То не са сънища, че ми няма роклята или че на сватбата ми присъстват хора дет не ги познавам....ужас

Е, все пак пожелавам на тези, чиито сватби наближават все по-малко да изпитват стрес и да се наслаждават на настъпващия ДЕН! @}->--

ох, хора, вече наистина ще полудея...остават само 4 дни, а на мен ми треперят краката, имам пепруди в корема и всякакви такива екстри...Като съм си с Милото не се чувствам така, но като не сме заедно (което е през по-голямата част на деня, защото работим) и направооооооо не знам къде да се дяна.... *crazy*  :TONGUE: :leo:
Добре, че е форума защото вече никой около мен не ми издържа на истериите...освен Милото де :girl_wink:

Здравеите момоичета имам един въпрос към вече минали булки,събитието наближава и искам да ви питам как се справихте със стеса в деня на сватбата,защото аз страхотно се спичам в такива моменти.разкавете как беше при вас

Аз се събудих леко притеснена... Има толкова време до сватбата, а започнах да сънувам някакви абсолютни глупости. Сънувам нощес как свекърът дошъл на гости, пуши трева, клати глава и казва, ааа  не сватба няма да има. Хахаха!!! *crazy* Изобщо не мога да разбера, откъде такава комбинация, след като човекът е даже най - големият ентусиаст за такива събития, а пък вярно, че е пушач, ама чак пък такова нещо да пуши не ми се вярва.  *crazy*  *crazy*  *crazy* Изобщо...  8P

Хахахахаха, денят ми започна със смях, макар и на твой гръб, но това със свекъра тревоман просто ме уби  *YAHOO* Споко, слънце, няма да има проблеми, и свекърът ще си пуши и одобрително ще кима с глава, сигурна съм  :girl_wink:

Здравейте и от мен.
Нашата сватба е точно след 1 месец.Самите приготовления започнаха преди около три месеца  и от тогава мога да кажа,че меня настроенията си през 5 минути.Имам чувството, че все съм изпуснала нещо.Почти всичко уж е почнато да се подготвя, но нищо не е завършено до край. Мога да кажа че на моменти съм като буреносен облак, след малко време си казвам "стоп" всичко ще бъде наред,но успокоението минава бързо.И пак се започва всичко отначало.  Луда работа.Добре че ви има вас за да споделя какво ми е на душата

Аз реших проблема с една тетрадка А5 с четири теми и една химикалка. Пиша и отмятам. Иначе ще забравя половината неща и ще се притеснявам постоянно.

Omnia Да, на мен също сега ми е смешно.  :funny: Слава богу, от страна на свекъра няма защо да се притеснявам, че не ще сватба. Даже той не пропуска случай да подпита кога ще е събитието. Ама ние сме като партизани на разпит, пазим тайна до последно и ще ги изненадваме. Аз си обясних съня с това, че последно преди да заспя той ни се обади, че ще пътува за Германия и се заговорихме за граници и после как в дир пишело за някакви хванати наркотици. Хихи. Абе...здраве да е!

Явно не може баз вълнения покрай сватбата. Аз си мислех, че изобщо няма да има стрес, ноооо...  :P

И мен ме беше обхванал някакъв стрес покрай сватбата. На самия ден уж бях спокойна, но сутринта веднага след закуската повърнах. :badgirl: Е, след това нямаше проблеми - бях най-щастливата булка и през цялото време греех от щастие и не можех да си намеря място - въпреки че и на самата сватба се притеснявах за някои неща - давах инструкции на фотографката, на родителите ми, на шаферката, на кой ли не...

Даже като приемахме поздравленията, аз само се притеснявах, че може някой да остане без подаръчета, та все гледах настрани...  :sarcastic:

Преди сватбата обаче беше шоу - в последния момент се правеха етикети за бутилките, в последния момент правих и номерата за масите (15 минути преди да трябва да ходя при маникюристката), та като ме беше обзела една паника, че няма да се справя...

Но винаги се забравя нещо - ние например не си взехме сватбената фигурка от тортата... Просто изключих за нея, а и никой друг не се е сетил...

Аз обаче се бях настроила, че каквото и да става преди сватбата на самия ден ще отида там и просто ще се забавлявам - и се получи! Въпреки че имаше и един папарак, който искаше от гостите, а после и от нас пари за някаква наша снимка, на която единия гледа в една посока, другия в друга, ама и с това се справихме... 

А сега, 2 седмици по-късно, съм още в сватбена еуфория и чета форума...  =]

СТРЕС с големи букви ме е обзел. Не мога да се позная. Това енякаква болест. Стигам до там, че си мисля да отменим сватбата. И без това основните разходи не са направени.....Чувствам се ужасно. Гледам наши близки които са семейни, и ме хваща страх. Ами ако не се получи? Ами ако този уж стрес е постоянна промяна в характерите? Ами ако след сватабата разберем, че е било грешка? Ами ако....Кошмари също сънувам, подобни на тези описани от другите. Честно, не я искам тази сватба. Постоянно ми се плаче, малки неща ме изкарват от релси...Или е стрес заради сватбата или полудявам или съм в постоянно ПМС. Имам чувството, че ще изпуша. Изпокарах се със сума ти хора, очаквам разбиране от половинката, но не го получавам. Може и него да го тресе стреса, не знам, но наистина имам нужда от помощ. Само детоне знам точно каква!? :girl_impossible: :girl_impossible: :girl_impossible:

оооох и аз така-всеки ден я отлагам уж сватбата.6те се побъркам  :angry: *crazy*

аз ще се омъжвам чак догодина, а ме тресе отсега  :(
през нощта сънувам някакви кошмари от сорта, че утре ми е сватбата а не съм си избрала рокля , че ресторанта ни отказва в самия ден  *crazy* и още хиляди премреждия.
направо не знам какво ще стане догодина  *YAHOO*

Като чета май всички са били в някакъв стрес преди сватбата, само мен ли ми било спокойно. То принципно съм много спокоен човек, но си мислх, че поне в деня на сватбата ще ми е ревливо или притеснено. Честно казано ми беше супер спокойно и много забавно и весело. Май като се замисля от главните действаши лица аз бях най-спокойна. Единствено предния ден преди сватбата имах конфронтации с баща ми, но само си поспорихме порядъчно и това е и то защото той като не знае нещо е голяма мъка, а родителите не знаеха нищо от организацията на сватбата *db*
Мен ако питате мили дами, давайте го по-спокойно, за да се насладите на деня си! Аз си спомням всяка минутка от самия ден и се радвам за това. Вижте на моя мъж доста моменти му се губят от притеснение... *db*

аз съм в постоянно напрежение че времето няма да ни стигне и накрая ще се наложи да претупаме набързо нещата. а и милото и него го гледам почва да го тресе. и той се притеснява и е един напрегнат. и го разбирам донякъде. нали живеем сега при родителите му, а те само искат да знаят докъде сме стигнали с организацията и току ни сервират с разни изненади, които трябва да решаваме в последния момент...и той много им се ядосва...и само чакаме да мине сватбата и след това да оъидем да си отпочинем едно хубаво без никой да ни закача:)

Стреса беше седмицата преди сватбата,така ми беше уморено че ми беше все тая.
В самия ден бях най-спокойната и най-щастливата булка,забавлявах се истински и не ми пукаше от нищо и никой!
Просто не го мислете а се забавлявайте защото почне ли веднъж и докато мигнеш game over

На мен ми беше сравнително спокойно. :) Имах около 2 месеца да се подготвя. Затова се стегнах и всичко беше наред. Въпреки, че още веднага имах проблем с музиката. Когато не се панираш, можеш да свършиш всичко. А осен това 2 дни преди сватбата си, се изръсих по едни мраморни стъпала. }:-> Страшно ме хвана яд, не че ми е наранен крака, а че няма да мога да танцувам на сватбата, но на самия ден въобще не се сетих, че ме боли нещо. :partytime: Така че... споко. Не се шашкайте и с кеф си пъдгответе всичко така както на вас ви харесва и то ще си дойде на мястото.  :girl_wink:
 

echy_ ,спокойно! Два дни преди сватбата и аз бях пред нервна криза.До последния момент все звъняха хора за потвърждение или отказ.Изненади има !!
 Успокойте се и в самия ден се наслаждавайте на всеки миг!!! Всичко си минава по план.
 

При мен беше по натоварено по време на приготовленията,иначе самият ден на сватбата,като се събудих си казах,че никой и нищо няма да развали хубавият ни ден!И така и стана,за,което съм много доволна и щастлива! :P

Здравейте,момичета,от снощи и аз съм официално в клуба на стресираните булки!
Все си мислех,че съм супер спокойна и няма да се стресирам,но снощи едни кошмари за скъсани рокли,за неидващи младоженци и все неща от този род!Направо луда работа! *crazy*

Успокой се,мила!Аз като се замисля,няколко пъти и аз сънувах самата сватба,ако мога да я нарека така,защото беше само един хаос...Абе ужас! ohmy Но това е напълно нормално,ще се убедиш сама,че нито един от тези кошмари няма да стане реалност и ще изкарате един незабравим сватбен де! ;) От сърце ти го желая!Успех! @}->--

Споко момичета!
И аз бах под голям стрес, колкото по-малко време оставаше –толкова повече ме обземаше паника.За сметка на това в самият ден на сватбата бях супер спокойна, отдадох се на чувства и бях безкрайно щастлива!Денят ми мина като миг.Повечето неща от еуфория не си ги спомням, сега чакаме с нетърпение да стане диска за да преживеем деня  отново гледайки сватбата си!

Аз може би защото заветната дата е още далече :) не съм успяла да се стресирам, но сигурно един месец преди това ще е ад  :[ от притеснения. Засега има голяма еуфория и трескава подготовка, която ми доставя ама огромно удовлетворение  :girl_in_love:

Момичета не превръщайте този прекрасен празник в някакво задължение с много притеснения. Отпуснете се...наслаждавайте се на подготовката с всичките и и добри дни и проблеми. Когато се жених, преди 5 години, въпреки че тогава свабите бяха доста по-различни, аз също много се притеснявах и следях всичко да е наред. И какво се получи. Веселях се повреме на сватбата, но през цялото време си мислех това ще изпълнят ли като хората..кой ритуал следва..кой се бави....и в момента, в който донесоха тортата....аз си казах..леле това е последният обичай...как отлетя времето..а аз не се отпуснах. Затова се успокойте.....най-важното нещо е човека до вас....и това да е наистина добър и да си заслужва да сте заедно. Ако наистина е така..радвайте се на подготовката и приемайте спънките с усмивка. И поне една седмица преди сватбата..си оставете за вас....да се отпуснете и да отидете на деня спокойни. Каквото ще става ще става.....гафовете даже са задължиелни мен ако питате..моята сватба протече напълно нормално и сега като се замисля няма какво да разказвам на детето си....защото нямаше нищо интересно...освен че ми защипаха булото пред ритуалната зала. Шофьорът ни заключи колата и стъклата се вдигнаха автоматично. При което булото ми се закачи и не можех да тръгна. И смешното беше, че виках на майка ми, че съм закачена..а тя летеше някъде из облаците от емоции и нищо не чуваше...и ми викаше " Много си хубава много...."

Разказвам ви това, за да се успокоите малко и да видите,че гафовете даже са сладки. Затова се наслаждавайте на тези прекрасни приготовления, защото после покрай дечицата няма време за нищо.

Дните преди нашата сватба бях толкова спокойна, че казвах на милото, че не мога да възприема, че след няколко дни ще е нашият ден с главно Д  8P Аз съм си малко командорка и обичам да контролирам всяко едно нещо, но на сватбения ден не успях да се позная - все едно някаква река от щастие ме носеше... Ума ми беше зает единствено с това да регистрира какво се случва около мен  :sarcastic: и някак самата сватба протече от само себе си. Аз все се опасявах, че нещо може да стане - гаф, фал или още по-лошо. Но гледах да не обръщам толкова внимание на тези мисли. Имахме страхотен късмет, че всичко мина вълшебно :girlhide: И нещо, което на мен много ми помогна - взех си една седмица отпуск преди сватбата, за да мога на спокойствие да си приключа последните приготовления.

На мен ми остава доста време, но не мога да кажа, че съм стресирана. Започнала съм отдалече и горе долу съм си направила график кое кога да правя, за да стана луда в последния момент. Наистина това трябва да е най-приятното занимание, а не нещо, което те побърква.

Какъв стрес-нямаше време за това!!!С такова желание и търчане съм правила всичко.че не ми правеше впечатление.че изобщо нямам време.И сватбения ми ден започна малка криво за мен.защото гримьорката не ме гримира както исках и не изглеждах както исках.нооооооо......преглътнах.оправих се у нас.облякох се и Негово Величество Стресът дойде единствено и само.когато чух клаксоните и последвалата музика-треперех.вълнувах се .имах чувството.че  сърцето ще ми се пръсне.Но всичко до там-после един прекрасен филм и само усмивки и игра!!! :danceg: *INLOVE*

Притесненията при нас бяха по време на подготовката.Наистина много нерви имаше, но пък без тях неможе.В самият ден на сватбата се бяхме оттдали на емоциите и се носихме на гребена на вълната от щастие.В самият сватбен ден не се притеснявах за нищо,всичко което трябваше да бъде направено, беше свършено, а малките гафчета от рода на "букета се одари в лампиона на ресторанта и падна на земята","кандидат булка заби глава в стола в борба за букета" само допринасяха за още по доброто ни настроение.В този ден с голамо Д нищо не успя да ме разтрои или притесни, просто бях и все още съм щастлива и влюбена.Така че момичета отдайте се на мига в един от най-красвите ви дни в живота!

при нас стрес имаше още в началото та до края на подготовката. Изчаквахме изчаквахме докато накрая не се сюрнахме като линейки при спешен случай. Та накрая и сестра ми погнахме да ни върши нещата. Но в крайна сметка много се забавлявахме, защото беше сладко и приятно. Всичко се получи точно и навреме. Чуствахме се щастливи и много влюбени. Е, в крайна сметка сватба се вдига има стрес и вълнения. А на мен от притеснение ми избиха 2 ранички на устата които слаааава богу изчезнаха в деня преди сватбата, и това ако не е изправяне на нокти  *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* :danceg: :danceg: :danceg:

При нас май стреса тепърва ще се усеща. Нашата сватба е в края на август, имаме време да планираме и организираме всичко спокойно, като се има предвид, че все още сме студенти, а и работим..Ще намираме време, надявам се! Но мен вече започва да ми тръпне от вътре, иска ми се вече да си търся рокля, да пробвам рокли, вълнувам се невероятно много, а милото също се вълнува ужасно! Но чак стрес...не чувстваме за сега  :)

Най добрия лек е да си купиш нещо за сватбата и може да е нещо малко , но ще постави началото ! Успех със подготовката и без излишен стрес !  *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Мерси, миличка! Точно това мислим да направим с милото, само че към края на месеца, защото сега сме в сесия  :)

При нас стрес имаше в самото начало и чак накрая.Първо беше не точно стреса, а вълненеието как да кажем на родителите си, и накрая преди сватбата беше, че тя е  след няколко дни аз имах много работа за вършене, а натуй и отгоре на работа беше ад  и както се бъзикаше майка за малко да изпусна собствената си сватба заради работа.Но сънищата ги имаше от време на време и да ви кажа предпочитам ги пред сънища свързани с работа ;)

8P искрено се разсмях за случката..... с булото
и мен ме тресе треска вече....и сънища, а ми се струваше невъзможно :)

Аз се бях притеснила само последните два дни, като почна да опира ножа до кокала =] Направо бях неадекватна, а повечето неща ги бяхме оставили за накрая, дори си поръчахме халките три дни преди церемонията- хората бяха шашнати, но ни ги направиха все пак!!! А мъжът ми въобще не беше притеснен! :bravo:Нищо му нямаше през цялото време.

Тази нощ сънувах първия си кошмар за сватбата - че закъсняваме за ритуалната, а аз нямам фризьор :'( :'( :'( не съм си го избрала и ще ходя да се женя без прическа :angry: :angry: :angry:
Явно защото нямам никаква идея при какъв фризьор да отида...и понеже това ми е голямата питанка засега и явно подсъзнателно ме тормози *crazy*

Жози,
напълно те разбирам.. В деня, в който капарирахме ресторанта гледахме една сватба, която се провеждаше там същия ден.  Бяха го украсили с балони, а аз балони не искам. И вечерта сънувах как отиваме вече в ресторанта след ритуалната зала и ония почнали да надуват балони. Гостите вече са там, а 2 сервитьорки надуват балони. И аз отивам при тях и им викам, че не искам. А те викат - Не може не искам. На всичкото отгоре бяха сини, зелени и розови балони - абсолютна цигания. :) Аз се разплаках и им казах, че поне да са само сини и зелени, че по-стилно. А те после пак надуха и розови.. Абе бая го преживявах. Сега ми е смешно като го разказвам, щото е абсурдно, ама сутринта като се събудих бях толкова облекчена, че е само сън.  :angry:

Ble6tu4ka, кво да ти разправям.....такъв стрес преживях тая нощ, чеееееее цял ден съм в скапано настроение :angry:
Аз съм доста емоционална и не си представям преди сватбата какви още щуротии ще ми се присънят *db*

Аз не помня кошмари, но на сън говоря толкова много, че ако някой ме записва ще напише цял роман. Последно съм разказвала как ще украсим сватбената маса, с какви цветя и свещи, а и украсата на ресторанта и всичко това е защото всички около мен само дават съвети какво да правя, а всъщност не ми помагат с нищо.

Ами мен от сега ме тресе стреса дали всичко ще запазим, кога точно да се обадя на фризьора и гримьора, а сватбата е края на юли. Онзи ден се срещнахме с фотографа и той ни описа надълго и нашироко как протича една сватба, дадени доста наставления какви пози да заемаме, кога да се усмихваме, как да ходим и пр. Явно доста съм се впечатлила, защото цяла нощ сънувам как вървим към олтара, а аз броя крачки и ходим ли в ритъм... :huh: Не знам какво ще е деня преди сватбата и на самата сватба, лелеле мога само да гадая... ohmy

Ооооо, аз прогресивно изтрещявам!!!  8P
Понеже през почивните дни реших, че искам сама да си направя украсите за чашите и за свещите, защото нищо не можах да си харесам и тая нощ се будя в 3 часа, като някоя кукувица и не мога да се успокоя и мисля ли мисля как точно да направя тези украси, откъде да купя панделките и струва ли си инвестицията да си купувам силиконов пистолет! И това, момичета, до 4 часа!!! Днеска едвам гледам *db* *db* *db*

струва си разбиа се, удоволствието, че си ги направила сама е по ценно. разликата в парите няма да е голяма, но за да не си купуваш пистолет попитай свои приятели дали нямат такъв.Аз вече си намерих такъв и няма да го купувам

Пистолетите за силикон в магазините ''за един лев '' струват м/у 2 и 4 лв.Така че ...Не си заслужава кошмарите  :)

п.с : а сега сериозно-тези пистолети вършат страхотна работа.Ползвам го почти за всичко.Стават страхотни украси.

момичета и аз бях изперкала в седмицата преди сватбата.последни приготовления,гости от България,имах гости от Москва и от Париж,представете си всичко това посре6тане ,настаняване и.т.н. а тук рокята ми я дадоха в петък а събота бе6е сватбата,в последния момент моята фризиорка ми каза че била променила цените а прическита на това отгоре,пръстените който ни бяха подарък и ни ги донесоха от България ни бяха малки,объркали се били в размера ,абеееее не заех на кой свят съм накрая е можех нито да спя нито да ям,карала съм сигурно на автопилот знам ли,обаче като дойде деня на сватбата мина толкова бързо,че не се усетих,а на сутринта се почуваствах като преродена само като си представих че няма за къде да тичам и да бързам,но не за дълго ! трябва6е да отида до вкъ6ти да приготвам куфарите за6тото следобед пътувахме на сватбено пъте6ествие

aз изперквам от сега, а имаме още 5месеца и половина.... лелеее... аз дотогава ще съм съвсем :insane:
снощи сънувах, че съм с карирана пола, която получих вместо роклята, която съм поръчала и ето днес вече се чудя дали не съм сбъркала нещо с поръчката *crazy*

Ох, при мен нощес всички гости бяха с кошници на главите и нямаше в каква кошница да сложим късметчетата.  *crazy* Сигурно, защото вчера цял ден мислих дали житцето да е в кошничка или на поднос, за да се хвърля от кумата по - лесно.

И при мен напрежението беше доста голямо.Едва когато в деня преди сватбата занесохме алкохола в ресторанта си отдъхнах.Сякаш носих целият свят на гърба си, вече можех да кажа, че всичко по организацията сме свършили!Но облекчението беше само за около половин час, защото задуха силен вятър,черни облаци излезнаха на хоризонта и се очертаваше да вали, не само в този ден,а и в деня на сватбата ни.... На самият сватбен ден обаче не чувствах нищо друго освен ЩАСТИЕ и нищо не беше в състояние да помрачи най-прекрасният ден в живота ми. Дъждът започна да вали едва когато влезнахме в ресторанта и купона беше започнал.... Така, че мили момичета без притеснеия неможе, но като дойде сватбеният ден и видите мечтата ви превърната в реалност ще разберете, че всичките изхабени нерви не са били напразно. Затова в този така очакван ден се отдайте изцяло на емоцията и се понесете на крилете на щастието, наслаждавайте се защото сватбеният ден минава като миг....

Момичета,от няколко дни чувствам напрежение за сватбата!има 3 месеца и аз имам чувството че нищо не съм направила!И като почна с плановете си от април месец ми се завива свят!За радост вече се оправих с работата си и след 1 седмица ще почвам да търся рокля!Моля даите ми съвет кое да направя първо!Мисля да почна с поканите и халките!Оле,много ми е изнервено!

Аз си мислех, че се държа и няма да показвам вълнение и притеснение, а вчера като запазвах часовете направо незнаех къде се намирам. имах чувството че съм оглушала и не чувам хората какво ми говорят. 15 мин след като записах и църквата започнаха да ми отшумяват разни реплики и ми светна, че мога да си променя часовете, защото тези не ме устройваха. С това имах късмет, защото хората влезнаха в положение и все още има много малко записвания за август. Май трябва да се стягам, че ако почна от първото нещо да се вълнувам така и да не мисля трезво и да скача сърцето направо ще съм за оплакване.

Аз честно да си кажа в началото на подготовката бях по  *crazy*
Сега - когато имаме часове и уговорки за гражданския брак, църквата, фотографа, оператора и DJ-я като че ли ми е доста по-спокойно. Може би защото нещата, свързани и зависещи от други хора са уговорени.
Като правехме поканите с милото се бяхме стресирали много, защото им открихме 100 грешки, преправяхме ги и т.н. Но и те са готови вече  :girlhide:
Подозирам, че последният месец ще има пак нервна вълна, но се надявам до тогава поне всичко да е ОК.

Не се стягайте. Цялата патардия нали е за един ден. Всичко ще мине и замине. Оставете на някой друг да се грижи за всичко а вие от време на време проверявайте какво е свършил.За тая работа роднини колкото искаш, или агенция ако щете.А вие наблегнете на някое хоби,и без нерви. :) :P
Пожелавам на всички УСПЕХ. *THUMBS*

Момичета до сега стреса ми се отразяваше само в притесниния и вълнения.Четох вашите постове и не вярвах,че и аз като вас мога да да сънувам кошмари!Снощи беше първия!Сънувах че си копувам рокля,която след като я взема и не ми харесва!Момичета много ме е страх да не се случи или изобщо нещо лошо да се случи с нея!

Момичета, като чета много е тежко.
elean, поздравявам те, че не си рухнала! Дръж се и ти пожелавам от вся сърце всичко да се оправи и да сте живи, здрави всички и после да имаш приказна сватба! Ние отложихме нашата сватба миналата година и за сега се очертава да е чак другата поради фактът, че бабата на милото е на легло, а дядо ми ту е на легло, ту има надежда, но всички знаем как стоят нещата.... Първо го изживях невероятно тежко и разочарованието беше толкова олямо, че бях решила сватба изобщо да няма....сега вече отново се радвам на предсватбена подготовка. Наясно съм колко е далеч сватбата, но съм доволна, че е така. Като имам толкова време пред мен и съм спокойна, премислям всичко, изчитам тонове информация, търся най-добрия вариант, най-хубавия, най-евтиния и т.н. И най-вече удоволствието от предсватбената треска ще е дъъъъъъългоооооооо  *YAHOO*  *YAHOO*  *YAHOO* Пиша това, за да ти кажа, че дори да се стигне до този ужасен вариант - може да се намерят и положителни страни. А в моя живот съм се убедила, че мечтите не се сбъдват, не се сбъдват и накрая, когато станат реалност е 10000 пъти по-прекрасно от това, което си си представял! Успех!!!


Аз имам въпрос - понеже се познавам и на вълнение не издържам - побърквам се от нерви и най-гадното е,че после нищо не помня. Все едно си бил пиян и не помниш. Дайте идея как да се успокоя в деня на сватбата, защото искам всичко да си спомням и да съм максимално спокойна. При мен положението е много зле. Вие какво ще ме посъветвате?

elean, дори да се наложи да отложиш, недей да го изживяваш тежко. Най - големите проблеми идват от нерви и притеснения.

Също като Амелия, ще ти кажа, че и аз в началото, като се наложи да отложим сватбата, доста се "спихнах", обаче сега имам време да донагласям хиляди дребни детайли и нещица и настроението ми се върна. Не се притеснявай, горе главата, знай, че колкото и напрегнато да ти е, колкото и неприятности да се случват около теб винаги предстоят хубави неща!  *THUMBS*

Като дойдат да те взимат,вземи бъклицата и удари един голям гълток... Ама гледай да нете видят,че фотографа ще вземе да те увековечи в тази поза.... И гледай да не прекалиш че да си хубава на снимките. :P :P :P

Момичета не знам дали е за тази тема но ще го напиша ! Мисля че си струва да изгледате едно уникално филмче от 2009 год. точно за сватбения ден !  Ще ви хареса и ще ви разтовари ! Има го в замунда и се сваля бързо защото доста хора го теглят. Казва се Булчински войни - Bride Wars  *THUMBS*

Пак  :offtopic: но ще кажа, че го гледах и наистина е много разтоварващо и забавно. И най-вече реалистично - ние кандидат-булките доста често забравяме за какво е цялото това нещо. Аз самата съм така.


А за напрежението си мисля да се запася с мента, глог и валерян и така.

Имам три месеца момичета,а сънувам че е дошъл денят и аз нямам рокля,представяте ли си...тая сватба я мисля по цял ден и цяла нощ и само откачам хората покрай мен.Хубавото е,че колежката ми и тя ще се омъжва, така че си се вайкаме заедно..и обменяме опит :)

Че то аз дето мойта сватба ще е няяяяякога съм луднала и побърквам всички покрай мен, пък камо ли ако си в разгара на подготовката! То има ли булка, която да не го пави?!?  :xixixi:  :insane:

Горе глават и само положителни мисли. и аз бях така допреди няколко дена, с разликата, че моята майка беше в болница почти месец и я местиха от болница в болница. Объркаха болеста и лекарствата, от там се получиха усложнения, но слава богу вече се пооправи и съм малко по-спокойна. Плакала съм всеки ден, защото никой нищо не казваше. Важното е да запазиш твоето спокойствие и това на мъжа ти. Повтаряй си непрекъснато, че това е временно състояние. Стискам палци всичко да се оправи при вас и майка му да оздравее по-бързо. 

elean , разбирам доста добре какво ти е, но наистина - бъди спокойна, и аз бях на твоето положение в голяма степен, чела си съседната тема, но нещата се наредиха.
Баща ми трябваше да си пристигне в БГ от САЩ няколко дни преди сватбата, ама заради работата, нещо се замотал с резервирането на самолетен билет и изведнъж се оказа, че няма места за нито един полет, бях изпаднала в ужас и заради това, късмет, че се освободи място и успя да си дойде за сватбата. За проблемите с баба знаеш и как чакахме най-лошото. На всичкото отгоре от работа решиха да ме побъркат, сложиха ме да превеждам на един семинар малко преди сватбата, аз за първи път правя симултанен превод и то специализирана лексика и се чувствах 3 дни  все едно съм копала на нивата - такава умора и стрес.
Нищо не можах да свърша покрай сватбата от оставащото, а нямаше хич време.
Имах по-малко от 3 месеца за цялата организация, много работа, много стрес, неприятни случки и лош късмет на моменти, едва ми стигна времето за всичко, то и не стигна де да се доизпипат нещата.
На всичкото отгоре искаха да ме пращат и в командировка в Чехия, колкото нямах време, едвам се отървах :(

Така че те разбирам, но щом при мен нещата се наредиха, вярвам, че и при теб ще е така!  *THUMBS*
Точно, когато си мислиш, че по-зле няма накъде и те започват да се оправят.
Късмет!

Отърси се от всички притеснения и се наслаждавай на малкото време, което ти остава до сватбения ден...Оттдай се изцяло на приятни емоции, защото толкова бързо отминават...и бъди сигурна, че ще има доста хубави моменти, които да споделиш след това...

И при нас имаше драми, но поговрката че след всяко зло идва добро се оказа вярна. Така че горе главата :)

Вече ми се плаче от тази подготовка. Вчера събрахме родителските тела да се доуточняват, а те взеха че бая поспориха - само претенции от всички, а нас никой не ни пита какво искаме, как се чувстваме. Единия не искал да дава пари за това и онова, другия пък иска да има повече неща. Да си се разправят, че иначе и едните и другите все на мен. А на мен взе да ми идва в повече.

Ами Вале, не искам да наливам масло в огъня, но така е като им позволявате да се мешат! Я им скастри крилата и въведи малко ред. Чия е сватбата, че те ще определят нещата? Решавайте колкото можете повече неща ти и мъжът ти и ще видиш как нещата ще са по-спокойни. или поне ще станат кат овидят, че не може вече да си налагат волята.

А ако не става така - тегли им една дълга и тънка и си гледай веселата страна на оставащото време за подготовка. Осатви ги да си чупят главите и да се карат.


Мен напоследък, да ви кажа, ми идва идеята за два дена преди сватбено пътешествие. Нещо ми се струва, че с всички разправии преди това май всички младоженци имат нужда от почивка и да си припомнят защо всъщност са решили да се оженят!

 :bqsnasym: И аз си задавам същия въпрос много често :'( Явно повечето имаме едни и същи проблеми ( разправии с родителите), а те водят до скандали с милото и вече се чудя ще има ли сватба или не?! Вале надявам се нещата при теб да се оправят :)

Момичета,,,  Недейте така. Как може за един скандал с родителите да се чудите дали ще има сватба?
Да не се жените за тях????? :angry: Хващайте милото под ръка и -уикенд за двама - в спа хотелче. В планината сега е без пари. А дъртите да се оправят. :yes: :yes: :yes:

Имам следния проблем-ние с моя приятел сме заедно от 4г.и 5 месеца. Мога да кажа че сме имали недоразумения, проблеми но винаги сме се карали за дребни нещица, както вика милото че винаги се караме за някакви дреболии а не за сериозни неща и накрая малкото камъче ще преобърне всичко.... Тази година ми предложи брак(при това много оригинално виж в темата за това) и аз приех, но откакто започнахме подготовката за сватбата та ние се караме почти всяка вечер (пак за глупости разбира се), една вечер няма без да си кажем по някоя дума която боли и оставя едни смесени чувства в мен... вече си задавам въпроса дали го обичям, дали не правя най-голямата си грешка в живота, колко време ще продължи брака ни.... и ей такива подобни. Но все пак има неща които ме дрязнят в него и за които съм сигурна че няма да успея да го променя, но после идват моменти в който много се разбираме и обичаме до следващата караница. Но аз си задавам въпроса дали съм щастлива и дали нещата ще се получат, До сватбата остава по-малко от два месеца а аз не знам какво да правя?

бетина, писах писах отговор на твоите терзания, но докато го напиша модератор е преместил поста ти и не можах да го изпратя. За това сега само ще те попитам "Защо ще се омъжваш за този човек и защо сега?" Моля те да ми отговориш, а аз ще ти обясня после защо те питам ;)
малките скандали могат да бъдат подправка на съвместния живот, ако не забравяте кое е най-важното, спокойно.

защо сега ли ами защото наистина толкова време сме заедно, а знам че той ме обича и май както той казва че аз не го обичам толкова колкото той мен ще излезе истина или просто много изживявам нещата. Знам само че с всеки изманал ден се питам дали ще бъда щастлива.

добре де, а защо за него? защото сте заедно от дълго време, защото е по-удобно или защото искаш да бъдеш с него през всички неща, които ти предстоят в личен план (къща, деца, семейство и т.н.)?

ух труден въпрос т.е. не знам дали искам, или по-точно не знам дали ще се получат нещата както аз искам-иначе избрах него, казах да на предложението защото иначе и той си има добрите качества, но просто в последно време нещата някакси излизат от контрол и аз не мога да се владея. Той всеки ден ми казва че ме обича но аз го казвам някакси вяло, неуверено защото веднага се сещам за примерно последната кавга, мисля че проблема е в мен. аз съм с 4 години по-голяма а и сватбата слага край на моминството знам ли но съм много изнервена от ситуацията.

И други причини има за последните ми тревоги ние сме от различен тип семейства: моето е много задружно и весело и отворено към живота и имам едно възпитание и разбиране за нещата, а неговите са разведени, малко му е трудно да угажда и на двете страни защото е добродушко и се чувства между .... ясно е как, и на моменти имаме различни виждания за нещата от живота, семейството, къщата и т.н.

нормално е около подготовката за сватбата нещата да са нажежени. Имам една приятелка, която се раздели с годеника си преди сватбата точно заради такива дребни караници.
Преживяха една тежка раздяла, после тихо и тайно се събраха и по-късно се ожениха. Бяха най-щастливите и влюбени младоженци, които съм виждала. Пак имат разногласия, но сега като че ли могат да гледат през тях и да оценят че това, което имат струва повече от някакви дреболии.
Когато я попитах докато се караха в подготовката за "първата" сватба, защо е решила да се омъжи за него, тя ми каза че просто й е дошло времето, а и на него също и щом са заедно толкова време......
Преди "втората" /истинската/ сватба ми каза, че това е човекът с който иска да прекара остатъка от живота си (поне засега).
Ако се карате само за дреболии не е толкова страшно. Нервите около сватбата и притесненията ще отминат, важно е какво ще остане след тях.

благодаря ти много за милие и поучителни думи @}->--, дано отмине всичко това ще се опитам да бъда по-отстъпчивата и по-разумната, дано да успея да се преборя с това, защото все пак може би и аз имам вина.... :)

Извинявам се че и аз се намесвам в този разговор но не се здържах да изкажа и моето мнение . Мисля че когато решиш да свържеш живота си с някой дори и само да живеете заедно нещата придобиват друг облик . Колкото и да е голяма любовта и да сме сигурни в избора си живота ни се променя по някакйв начин и това си е малко или много стрес ,който всеки преживява по някакъв начин . При малките  скандалчета дори незначителни е нормално да се замислиш дали си взел правилното решение дали ще успеете да свикнете с новия си начин на живот и много други въпроси. Няма идеални хора нито връзки ,това го има само по филмите . Това че сте се скарали за нещо или сте на различни мнения не значи че сте згрешили в избора си . А да не говорим че подготовката на една сватба колкото и да е приятна си е голямо напрежение и стрес . В крайна сметка един открит разговор винаги помага от колкото да си го таиш в себе си .  *THUMBS*

betina , все едно аз съм го писала това - преди нашата сватба беше абсолютно същото, караници, напрежение, въпроси, ама да не бъркам, при все че бяхме от 8 год. заедно, отк които 3 - съвместен живот. Нормално е напрежението покрай организацията да си казва думата, особено, ако нямате достатъчно време и финанси.
Този период отмина и след сватбата нещата станаха  отново нормални, даже по-хубави отпреди, по-рядко се караме за дреболии /ставаш някак по-отговорен без да се усетиш/, да не дърпам дявола за опашката, но наистина така се получи, вярвам, че и  при вас ще е така и че всичко е резултат от напрежението.

И аз се извинявам , че се намесвам в разговора но .....  Според мен всичко идва от стреса и паниката , че като кажеш 'да" и вече свободата е безвъзвратно изгубена и цял живот трябва да се съобразяваш и с др до теб.Ожениш ли се то е за винаги и връщане назад няма.Как да не се уплашиш от тази мисъл. Обаче ако погледнеш нещата от др ъгъл няма да е толкова страшно.Съжалявам , че трябва да го напиша и знам ,че звучи брутално но все пак съществува и развод.Никой не те оковава с веригите и край.Винаги можеш да си тръгнеш като не върви и като го погледнеш от тази страна нещата вече не са чак толкова ужасни.
Нашата сватба е септември до тогава ще се скараме поне дузина пъти но никога не съм се съмнявала че това е човека.Един месец работихме заедно , после пътищата ни се разделиха за около 3 месеца, една седмица след като се засякохме се преместих да живея при него в Плевен ( аз съм от Стара Загора) и след почти 4 години ще се женим.Живота ни поднася странни изненади, за това да му се наслаждаваме докато можем :danceg: :girl_wink:
Извинявайте момичета, че стана малко философски ама и на мен понякога почва да ми хлопа дъската  :yea: :insane:

Много точно казано !  *THUMBS* :bravo:  А и колкото по философски се гледа на нещата толкова по добре ! Друг е въпроса че не винаги успяваме да гледаме така и емоциите взимат връх !

Стресът при мен беше само деня преди сватбата, а на самия ден се чувствах срахотно.Всичко беше както трябва, може би , защото почти всичко си бяхме организирали ние със супругът ми. За това бъдещи булки споко и главата високо, щом сте във форума, значи и вие сте поели повечето неща в свои ръце :)

незнам защо не изпитвам никакъв стрес а още по-малко да ми е нервно или напрегнато, напротив чувствам се супер и нямам търпение да дойде великия ден  *YAHOO* :girl_wink: :danceg: Но все пак ще видим може пък след два месеца да мисля по друг начин  8P

Здравейте, незная дали е стрес или не, но при мен нещата доста се усложниха. Няма да навлизам в подробности, от 9 години сме заедно и много се обичаме, но има постоянно човек между нас - и това е майка му. Толкова много борба през всичките тези години за тази връзка и накрая когато всичко вървеше добре, нещата се преобърнаха. Не зная какво влияние има тя над него, но заради нея може и да няма сватба :'( По стечение на обстоятелствата в момента живеем с нея и я чакаме до 1-2 месеца да се изнесе. Както може би повечето двойки, се налага да теглим кредит, за обзавеждане на новото жилище. Той иска да теглим кредит и половината пари да ги дадем на нея, а ние да мизерстваме и да изплащаме като луди,а това е много безмислено, защото жената си има пари в банките и си гледа живота. Ще попитате тогава защо - защото той като син бил длъжен да я подпомогне. А не мисли, че ще създава семейство и че ще има деца и как ще  пеживяваме.Много жестоко се скарахме и може би няма да има сватба, той не мисли за нас, а все едно ще живее с нея. Заплаши даже, че ако не се съглася няма да се състои сватбата. Моля ви посъветвайте ме че ще полудея... :tarzan: :girl_impossible:

След като няма финансови проблеми майка му не виждам логика във вашето изгърбване......двойно...Аз лично не го разбирам!
А не може ли без кредит?....малко по малко ще обзаведете....за да е по-леко финансово.

Много си права и аз не намирам логика, но той си държи на неговото. А без кредит няма да стане, но компромисният вариант е да изтеглим  колкото се може по малко, но и така той не е съгласен.
Мисля довечера да говоря с майка му и да видим какво ще стане, защото в крайна сметка заради нея се получава така. Въпросът, който не спирам да си задавам е: В утрешния ден когато имаме дете, пак ли ще мисли първо за майка си?

Защо да говориш с майка му......вие двамата трябва да си решавате нещата да говориш с него, а не с нея....!Ти ще имаш семейство с него....., а няма да се присъединяваш към "семейство" на него и майка му!

Защото си мисля,че тя въобще не е наясно с нашите разходи след като се е съгласла и е приела предложението му, а нищо чудно и тя нищо да не знае, защото той все се прави на добрата самарянка, а накрая ние го отнасяме, а другите са добре. Просто искам тя да е наясно и ако може да го вразуми или да каже примерно, че не иска тези пари. Това ми е идеята.

Ами при положение, че се налага да теглите кредит явно, че нямате достатъчно в наличност какво по-ясно от това за нея?И след като казваш, че тя има защо иска да й давате още?

Последните постове са за друга тема "Проблеми с родителите" или нещо подобно и беше заглавието.Момичета има си теми за всичко не разводнявайте тези  *THUMBS*

Да...не обърнах внимание.

И аз се притеснявам ,тресе ме и мен сватбената треска ,Помагайте ми със съвети как да мине по весело тържеството>Другата седмица ще пазаруваме пишете как жаржят цените[email protected]

Вчера милото ми призна, че е в предсватбена треска. Вълнува се и той душицата ми златна и колкото и да не иска да показва слабост вчера вече нямаше на къде и изби. Не е лесно. Всеки казва какво да правиш и се налага и това докарва допълнително главоболия.

Дали се е случвало на някое момиче във форума да го е страх да се омъжи? Знаете ли, толкова много исках и още искам да се оженим с дългогодишната ми любов, но като си го представя реалистично, ме хваща голямо шубе. Защо така, при положение, че няма даже да каним гости (освен кумовете), т.е. няма да го има това да те гледат 100-200 очи едновременно? След сватбата нищо няма да се промени, освен фамилното ми име, ние и сега сме самостоятелни и живеем заедно от години. Някак чувствам, че не е точно предсватбената треска, как ще мине всичко и т.н., нещо друго е, доста по-дълбоко и си е истински страх. Това няма да ме спре да се омъжа, но исках да попитам, дали на някой не му се е случвало и да ми даде съвет? Само аз ли съм такава страхливка?

О, да, на мен ми се е случвало. Въпреки че сме от много години заедно, минали сме през какво ли не, знам, че това е човекът /въпреки че при многото караници, предизвикани от изнервеност от предсватбената подготовка, понякога съм се питала наистина ли е така/, винаги съм мечтала да се омъжа за него и едно мъничко страхче се прокрадваше, много рядко и много мъничко, сякаш в самата дума "омъжвам се" се съдържаше.
Това идва според мен по-скоро от това, че хем уж знаеш, че нищо няма да се промени, хем е нещо непознато, което асоцираш подсъзнателно с това, че един вид няма връщане назад, нещо супер сериозно и т.н.

Затова трябва като мен да правиш - да не позволяваш на страхчето да стане СТРАХ, да го изтикаш много назад в съзнанието си, просто си забраняваш да мислиш по този начин и това е. Защото е абсолютно безсмислено.
Ако някой ми беше казал колко е хубаво да съм омъжена, никога нямаше да позволя да ми мине дори за секунда подобна мисъл.

Ще те послушам, въпреки че аз не обичам да изтласквам нещата, а да ги гледам в очите, колкото и да са неприятни. Може този страх да е заложен в гените на българската жена - едно време си е било страшно. Просто не мога да си го обясня по друг начин. Но все пак добре, че не съм само аз. Явно на много хора им се случва. Благодаря ти, Кикси!

Да, но по-добре да го направиш, защото това е едно от най-безсмилените неща, които могат да ти минат през главата. Поне при мен беше така. Сега не мога да си обясня как дори за секунда ми е минавало подобна мисъл, след като нещата се оказа, че наистина се променят, само че към по-хубаво и не е имало от какво да ме е страх :)

аз пък въобще не съм се притеснявала, даже на една моя приятелка майка и като ме попита, притесняваш ли се и аз много се учудих, дори не се бях замислила за това.
Въобще нямах никакви колебания дали ще живеем добре( ние преди това не бяхме живели заедно, не че съм моралист, но исках да изчакаме), пък и като не се получат нещата, не се получат, подписа няма да ги промени, винаги нещо може да се скапе. затова има развод. а и аз толкова много исках да съм булка, дори само за това си струва човек да се ожени, сватбата е може би най-хубавия ден в живота ми.

Ето че и мен ме затресе сватбената треска. Датата е след по малко от месец, а на мен ми иде да  :'( и то не заради друго, ами просто вече не знам дали ще успея да уредя всичко. Сами си организираме цялата сватба. Естествено на милото се пада честта да работи и изкарва парите, а на мен да подредя цялата дандания. Ако не се побъркам до тогава, обещавам да пиша как е минало всичко.

Стига със сълзите desittababy , не се разтройвай така. Ще се справиш, а и ние тук във форума ще помогнем с каквото можем. Я се усмихни, това ще е твоята сватба и трябва да е най-щастливият ти ден :)

Благодаря, че сте толкова отзивчиви. На мен най-много ми трябва някой да ми дава кураж. Милото само работи и е много разсеян относно сватбата. Трябва по няколко пъти да му обяснявам по едно и също нещо. Вчера взех решение да му записвам какво има да прави и да си чете и задрасква. От друга страна не мога да прехвърля задачите на никого, понеже нямам много познати от града. Самата аз живея тук от година. Отделно трябва да намеря на майка ми фризьор, но не знам като дойде кой ще я заведе. Трябва някой да вземе сватбената торта (ако от сладкарницата нямат такава услуга да я закарат до заведението). Питите трябва да се вземат. Имам чувството, че точно в последния момент няма да ми стигне времето за всичко.

Не се коси,,, аз навремето преди 10г. мойта сватба я организирах за три дена. Отчето като каза -или в неделя или след постите- а то беше сряда или четвъртък. И аз нали съм луда глава. Даже женами не беше кръстена та в съботата преди сватбата я кръстихме. :P е верно че половината рода не можа да дойде.По скоро не можаха да реагират толко бързо.Ама голяма работа.Приятелите ми дойдоха. Всички си мислеха че женами е бременна и за това бързаме толко.Пък тя не беше.

Леле, а аз съм седнала да се шашкам. Истината е, че тез дни си пуснах малко отпуска. След като си направих план стъпка по стъпка вече имам доста голям напредък. Направих изследванията, платих ритуалите, поръчах торти, пити и такива неща и след малко отивам на първа проба на роклята  :DANCE:
До края на седмицата ще направя пробна прическа и още малко задачи ще отметна и се надявам да спра да се шашкам вече. Вярно, че човек като сподели и като види, че не е сам в лутането си, а и като се организира, а не само да се шашка, всичко се нарежда.

AIVEN, ти си луда глава наистина, но и преди десетина години такъв хаос по време на подготовка за сватба не ми се вярва да е имало - имам предвид не церемониите, менютата и общо взето "задължителните" неща, а тези около булката и младоженеца и най-вече - украсата. Всичко е въпрос на приоритети, де - сигурно има хора, които ме мислят за луда, но аз отделих доста време за тези неща.

Конкретно по темата - стресът е огромен, наистина, може би не се усеща или го чувствате само като умора, но и психическото напрежение е доста голямо - който не е минал през това, ще го усети, като му олекне след като цялата разправия свърши. А на мен, въпреки това, ми се иска пак, и пак, и пак... Толкова е хубаво...  *INLOVE*

desittababy, кога е датата и как си с подготовката?
П.с. въпроса ми не е за темата :offtopic:

Датата е 10-ти октомври. Вчера взех роклята, а след малко отивам на пробна прическа. Мисля, че тези дни успях да наваксам като платихме ритуали, поръчахме торти, пити и такива неща.

Извинявам се, че и аз спамя темата  :)

Момичета, стреса преди сватбата е понякога много голям.Ако искате обаче от вашите старания да има резултат и да се наслаждавате на добре организираната от вас сватба, както и на най-красивия ден в живота си, постараите се всичко да приключи най-много 2 дни преди великия ден.А за по разумните може и седмица. :offtopic:

:bravo: :bravo: :bravo: :judges: тук сме на едно мнение!!!

И аз подкрепям това мнение, но в последните дни винаги има тичане за дребни неща. Купуване на почерпки за ритуалите, за в къщи. И ако няма кой да помага ще добавя и гладенето на дрехите и въобще на мен ми се струва, че точно последните дни хаоса е най-голям. Ще ви пиша как е минало, остават само 9 дни  :bravo:

о за хаоса и напрежението си много права... аз на теория имах гвардия помощници, но на практика така се бяха сковали от вълнение и притеснение последните 3 дни, имам чувството, че бяха в някакъв вид будна кома, придружена от амнезия какво сме говорили. и така като ти се наложи да оправяш забравените неща, да хвърчиш до хотели, фризьори, флористи и сладкарница в последния момента, на практита се обличаш 15 мин преди да дойде младоженеца.
случват се и такива неща, важното е да запазиш спокойствия  и да се кефиш дори на неприятните "изненади".   :P
успех в подготовката  @}->--

Сега вече и мен ме хваща стресът  :huh:. Моля да ми пожелаете всичко да е наред. Аз всичко сама си направих и организирах с малко помощ на младоженеца и на мнения от форума, но утре ни чака голяма церемония - изнесена - т.е. вече сме женени, но не е същото, като да те гледат сто души  :girl_impossible:. Аз съм си на строга диета, но моля на бившите булки да ми кажат какво да ям в деня на сватбата, така че да не се напия, а и да не ми се надуе коремът като от салата и т.н.

Благодаря и сори за тъпия въпрос.

snowhite  , честито мила, много любов и щастие ВИ желая от сърце, а утре да се усмихваш и много да се забавляваш. По въпроса с яденето, аз мислех че ще хапна нещо преди да дойдат да ме вземат, да да ама не, от толкова суетене и гласене забравих, но изобщо не си спомням да съм почувствала глад. Моят съвет е да хапнеш по малко от всичко от менюто, когато имаш възможност, защо аз през цялото време бях на дансинга и ядох много малко. Добре, че са гостите да опитат менюто 8P
Успех утре и в семейния живот ;)

snowhite успех и от мен, желая ти не просто всичко да е наред, а да изживееш най-страхотния ден в живота си.

по въпроса с яденето и пиенето - аз от вълнение не бях яла 2 дни преди сватбата, просто не съм се сетила. на самата сватба на 4 места по 1 чаша шампанско до дъно, цяла вечер танци и внимание към гости, а междувременни и наздравици на всяка крачка...вечерях в 2:00 часа сутринта. мога да ти кажа, че нито глад, нито пиянство съм чувствала. то като те грабне емоцията и вълнението няма начин да се напиеш.

но ако все пак се притесняваш да не те хване - мен ме посъветваха 1 лека салата с повече олио да изям преди да дойдат да ме вземат, че олиото пречело да те хване алкохола уж. незнам дали действа, забравих да го пробвам  :funny:

успех и много весело изкарване ти желая

snowhite късмет утре и щастлив семеен живот. Пожелавам Ви много приятни вълнения на големия ден и да се абстрахираш от тичането по подготовката и да си изкарате супер @}->-- @}->-- @}->--

Благодаря на всички за милите думи, които пишете тук. Вече почти не сядам пред компютъра, понеже все нямам време. Тичам на работа, на фризьор, на козметик и така, програмата е пълна. На всичкото отгоре и един зъб се обади, та сега и него правя. От сряда съм отпуска и тогава ще донаглася останалите неща. Успокоява ме факта, че вече всичко съм поръчала, капарирала и т.н.
Ако не ми остане време да ви пиша, след сватбата обезателно ще дам отчет за великото събитие.

Много радост на всички настоящи и бъдещи булки   :twohearts:

При мен момичета стреса беше огромен,но го усетих и ми се отрази точно на следващия ден след сватбата!Сърцебиене,отпадналост...Просто организма ми е стегнат и в постоянно напрежение особенно последната седмица и след като всичко мине човек си казва -хайде,всичко мина!И точно тогава организма ми показа че съм била под напрежение толков много!2 седмици ях така и взимх едно сропче с билки за сърцебиене! :girl_impossible:

И аз да се включа...с приятеля ми само се караме от две седмици покрай списъка за гостите и съм толкова стресирана, че не мога да спя добре  :'( аз си представях средно голяма сватба с приятели основно, а пък от негова страна родителите му поканиха много роднини и аз първоначално се разстроих и малко му се навиках. И той викна и стана лошооооо. А сме 4 години заедно и много рядко си викаме така.  :boy_cry: :girl_cray2:

кофтиии

сега се оправихме, но се замислям че щом за гостите се караме и още едва започваме с подготовката направо не знам какво ще стане после. може ли някой с повече опит да каже кои са най-стресовите моменти, за да се подготвим някак си

мерси момичета!

Май  няма двойка, която да не е обтегнала малко отношенията си около подготовката за сватбата си.
Ние се карахме всеки ден за всичко: музика, подаръчета, торта, различните обичаи....
И двамата сме доста емоционални / особено аз 8P/ и си наговорихме всевъзможни простотии.По едно време се запитах това ли е мъжът, с когото искам да остарея... :girl_impossible:

Обаче в деня на сватбата напрежението изчезна, бяхме много усмихнати и се наслаждавахме на щастието си заедно с гостите. Сега като върна лентата ми става много смешно за какви глупости сме се карали, но явно напрежението като организираш такова събитие е голямо и споровете и караниците са неизбежни.

Единственото, което не трябва да се забравя е, че ви очаква един от най-прекрасните дни в съвместния ви живот. И се обичайте *INLOVE*

merakliika , спокойно мила с всички е така и ние сме заедно от много години, а при подготовката се бяхме "хванали за гушите", всичко ще се оправи ще видиш. Права е Тулумба  в деня на сватбата всичко ще е перфектно, ще сте усмихнати и много доволни когато гостите идват да ви кажат колко е чудесно всичко и да ви благодарят за поканата. Не се съмнявам в това. Така че горе главата, наслаждавай се на подготовката и ни дръж в течение ;)

merakliika ако има кой да ви помага с подготовката, възложи я на него. Ще си спестите много неприятности. Кавгите иначе са неизбежни. Довери се на агенция ако трябва, но ако можеш да си спестиш притесненията си заслужава да дадеш някой лев отгоре за тази услуга. В деня на сватбата всичко е прекрасно разбира се. Аз ако знаех през какво ще мина, определено щях да постъпя така, а не да се заема с всичко, включително и да определям гостите. Ти можеш да се заемеш например с нещо по-приятно. Например да отидеш един два пъти на масаж за отпускане; да си направиш няколко пробни маникюра; да организираш моминското си парти и все неща които да те накарат да се чувстваш спокойна и щастлива.  @}->--

Аз ползвах услугите на сватбена агенция, но и този случай ангажиментите не са малко, защото все пак отново младоженците са тези, които следва да вземат решенията и като цяло облекчението е най-вече в самия сватбен ден. Освен това въпроси като списъка с гости няма кой друг да го определи, освен самите младоженци, това разбира се е моя гледна точка.
В крайна сметка стрес има, но за всичко което е извън граници трябва да се внимава, все пак това е приятен стрес, нали така :P

Не се притеснявайте,момичета! Аз също си мислех,че само при нас е така. Месец преди сватба почити не спях. Мислех дали всичко ще е наред. Милото се опитваше да помага,но винаги нещата ги свеждахме до спорове и караници. Дори няколко дена преди сватбата стигнахме до "Няма да се женим! Няма да има сватба!.." Но явно стреса не е бил само за мен,тъй като на милото му излезе херпес ( а това за 3 години никога не се е случвало) .Сватбата мина и всичко си стана както преди - не се караме изобщо и пак си се обичаме много..

Това със "Сватба няма да има!" и при нас го имаше - даже на няколко пъти, като се сетя само през какви страховити скандали минахме, и ми се свива сърцето, но се радвам, че всичко мина. Искам пак да има сватба, но без подготовка ако може да стане, ще е супер хахахаха.

Момичета благодаря, окуражихте ме.  *YAHOO*
Ние от няколко дни без да сме се разбирали изобщо не споменаваме сватбата - а преди беше всяка вечер тема на разговор. Сега явно и двамата искаме малко да успокоим страстите. Ще видим какво ще стане със списъка - за сега сме 140!  :huh: Да сме живи и здрави само си повтарям и гледам да си свиркам.

Ох, душааааааааа... Това с гостите явно си е масов проблем, а? И при нас това беше основния - татко искаше да покани света, а аз не че не исках голяма сватба, просто не исках определени хора, които не познавам. Какво стана накрая не е истина просто - покани не само въпросните хора, но и жените и мъжете им. Аз мои колеги каних изрично сами, а неговите бяха семейства. За мен това беше подчертано неуважение към нас двамата. И все още е. Ох, как се ядосах пак, направо...   :hysteric:

merakliika , всичко ще мине и след сватбата ще се смееш на тези спорове :) А и като приближи датата и на мъжете им трепва отвътре. Моя си го призна седмица преди сватбата. Дойде и ми каза- абе нещо ми се свил корема,сякаш пеперуди летят вътре. Тогава разбрах,че все пак не му е безразлично.
А за гостите..Моите родители също искаха да поканят целият свят. По списък имахме към 140 гости и още много резерви. И накрая от близо 200 поканени гости, останаха 110. Уж бяха на 100%. Най- много ме беше яд, че се отказваха в последната седмица.

Така, като гледам май ще се окаже, че при голям процент от нас е имало огромни, да не кажа световни скандали и репликите "Край. Сватба няма да има". Само като си помисля, през какво минах, пак ми се разтуптява сърцето. Сега като мина, чак ми е смешно за всички тези неразбирателства. Ама те бъдещите булки ще могат да го разберат чак като мине сватбата. За това повече усмивки, целувки и цуни-гуни за да преборите стреса. То е ясно от него няма да се избяга, но ще е хубаво ако всяка намери правилния начин да се спаси от него.

Това с отказите в последната седмица от сега ме побърква като си го представя. А за цуни-гуни май само това е начина.

Проблемът ни е точно такъв - поканили сме близки приятели, които виждаме колкото можем, а родителите му искат дори хора, които той не познава. Но може ли човек да им каже нещо - нали са му родители, ще им стана черна още преди сватбата. Ако бяха моите щях да ги преборя.  P-(

Мерси момичета, че споделяте. Аз мислех, че сме само ние с тежките реплики.  :(

здравейте и от мен

merakliika това с каненето на "непознатите" роднини и при нас го имаше. родителите на милото искаха да поканят хора, които дори той не познава и не ги е виждал. той се опълчи, стигна се до остри реплики, че ако еди-кой-си не е поканен и родителите му няма да дойдат. /което беше много грубо/ ние разбира се отстъпихме, те поканиха 150 човека само от тяхна страна, но 50% от тях не дойдоха.

а за отказването - при нас имаше 15-тина човека, които се отказаха в деня на сватбата, така че това май е "нормално"  :P  поне от ресторанта включиха само салатите за тези хора в сметката, а вечерите и другите неща не ги писаха.

успех в организацията и много весело изкарване на сватбата

Това изказване явно е нещо като "здравей здраси" при подготовката, с тази разлика, че беше между мен и свекър ми, аз не харесвам ритуала с взимането на булката, милото искаше да го има, свекъра ми като го не искаш "сватба няма да има и аз ами добре", и като спорим, а милото ни вика ми след като не съм никъв на сватбата ни, вие се разберете 2-та :sarcastic: *ROFL* Сега ми е смешно, като се сетя :P
И при нас имаше гости които не познавахме, но родителите си плащаха кувертете за гостите си и нямаше какво да правя, само им бяхме казали, че трябва да сме до 140 души. Имахме 2 семейства, който бяха на подписването и на дойдоха в ресторанта, но ни бяха оставили парички и им пращах подаръчета след сватбата поне да им останат за спомен (хора всякакви =])

Ето още нещо с което може да се сблъска човек. Нашите и двете майки проявяваха "Творчески" инат, и аз незнам как да го нарека и всяка от време на време изпадаше в криви настроения като викаше "Аз няма да дойда, правете сватбата без мен". Първоначално много се вързвах на тези думи и опитвах да водя политика. Да, ама не. Продължиха все същата песен докато един ден и на едната и на другата им казах - ОК, тъкмо ставате две, и без вас ще мине сватбата, а вие се хванете двете и отидете къде искате да си се почерпите за сродяването. След една, две такива реплики престанаха да казват, че няма да дойдат. После се почна нещо с ресторанта, все някой нещо не харесваше. Ок, ако не ви харесва, вас ще ви сложа в друга зала за да не ви дразни това и онова.  *ROFL* и да видите какви физиономии правеха и казваха, че може и в мазето да ги сложим тогава, а аз още повече - ок , щом там ще сте най-добре, ще ви сложим в мазето  O_O  Ами така де, само те имали претенции. Мен никой не ме попита до кой ръб са ми стигнали нервичките. И започнах да се забавлявам като ги гледах как ми се вързват на думите.
Що се отнася за каненето на роднини - едва ли при някой е било по-проблемно отколкото при нас. С майка цели 6 месеца спорихме и се карахме за списъка. Всеки път, когато се съгласявах с някой, измисляше и нови и сумати оправдания защо трябва да ги поканим. Дори когато вече раздадохме поканите, се започна с нови списъци. Не вярвах, че ще покани хора дори в седмицата на сватбата. Но в крайна сметка накрая я оставих да пави каквото е решила, дали защото вече се бях изморила достатъчно от непрекъснатите спорове или просто ми се искаше и тя да е щастлива. И с ръка на сърцето сега мога да ви кажа, че се чувствах щастлива с гостите, които беше поканила и тези, които ни уважиха. И още по хубавото беше, че разбрах и те калко щастливи бяха, че са наши гости и че не сме ги забравили. Имаше много хора, които не можаха да дойдат. Влизам в положение на всеки, но тези, които дори не ни предупредиха, ще ги забравя.
merakliika нека родителите му поканат, който си искат. Не си струва да се ядосвате за това. Те повечето дори може и да не дойдат. И не обръщай внимание на реплики. Направи се, че не си ги чула. Аз ако можех да се вслушвам в съвети, сигурно щях да си спестя много ядове, ама съм дебела и ината глава.

Нашите поне не са казвали, че няма да дойдат, ужас 8P
Но в неделя преди сватбата, свеки вика трябва и още един братовчед да покана, а ние сме дали поканите, а в сряда т.е. след 3-дни трябваше да се каже бройката и милото направо *crazy* ohmy. Майка ми постоянно звъни този ще дойде, но не може ли и еди кой си и то стана една бройка и аз направо избеснях и им викам като няма място едните ще ми седят в полата, а другите на главата и всички да са доволни и щастливи. После като ги слагахме по масите, ужас :angry:един не харесва този, друг не говори с онзи и трябваше още маси да се прибавят, а няма къде да се танцува и аз им викам "тези гости са на сватба, а не на събрание", чудех се сватбата наша ли е, не е ли?!
Най смешното беше отиваме да платим кувертите и броим, сметаме и се оказа, че не сме сложили кувертите на официалната маса за нас и кумовете, и управителя ни вика,"вие ще присъствате ли или може да минем и без вас"? :funny:
Така че merakliika, няма смисъл да се ядосваш, няма излизане на глава с родителите, разбирайте се с милото ти, наслаждавай се пълноценно на подготовката, успех ;)
п.п. Права е Валето, "направи се, че не си ги чула" :P

Това с родителите и гостите определено идва в повечко, ако можете от самото начало да не обръщате никакво внимание на това - може и да избегнете напрежението. Аз не мога така - не само не приеха доводите ми, но не се и опитаха да ме разберат. Казват, че съм проявявала чист инат - ОК, а тяхното не е ли същото, наред с това, че си наложиха мнението, без да им пука за моето. Отстъпих единствено заради това, че и аз нямах силички да споря вече, и ми бяха дошли до гуша всички накрая. Три дни преди сватбата бях пред истерия - братовчедите на майка ми просто казали, че синът на едното семейство идва с гаджето си, и точка. С Янко от 11,30 до 1,30 сме преобърнали отново целия ресторант заради човек, който никога не съм виждала, не искам да идва, но ми го налагат, за да не се разсърдят някои си определени хора. Пълнят ми се очите и сега със сълзи, побъркаха ме направо, нито успях да се насладя на подготовката както аз си имах план - масаж, козметик, маникюр и т.н. - занимаваха ме непрекъснато с такива глупави правения на едно и също нещо по сто пъти, мамка му! И на сватбата - също! Масажът беше абсурд, маникюрът и козметичката - в последния момент, с много нерви и тичане - към тях и обратно към вкъщи или нанякъде, където пак да преработваме тъпия списък и пак да нареждаме маси, и така до последно.
Ако не са ми майка и баща, направо не знам, ега ти и налагането, и чудото - те плащали. Сега ако се върна назад, бих изтеглила пари, колкото и обидени да останат. Това беше варианта при мен, ама не се светнах навреме - толкова съвременни разбирания имаха, че не съм и сънувала, че ще се обърнат така нещата. Дано в себе си да им простя навреме, заслужават уважение като мои родители, обаче още не мога, бе... Горчи ми и ми е болно - свеки беше направо мечта - защо те правиха такива парчета, не мога още да го проумея, остаряват ли, какво се случва, не разбирам... Изпращяха здраво ми се струва от тая сватба, не знам живот и здраве за на брат ми какво ще бъде.

Ох, аре стига, чееее

 Дано не сме вече много  :offtopic:  но родителите ни също са били в голям стрес. Дали защото е първа сватба на тяхно дете - както е и при двама ни, защото сватбата на сестра ми беше от 7-8 души в Лондон. Но дори и сами да си плащат младоженците, пак си има намеса за туй и онуй, но пп-малка.
Едни приятели миналата година само подписаха през седмицата, а в събота направиха църковен брак и малка почерпка  - общо 13 човека - родители, братя и сестри и кумове. И на моята сватба мъжът каза на съпругата си - "Видя ли какво си спестихме, не бих те подложил никога на такъв стрес" . Аз също много се замислях само подписване и ритуал без гости, но ..... това което изживях като емоция на сватбата е незаменимо

ама аз май-доста объркано съм писала, но дано ме разберете какво точно исках да кажа.

Много добре те разбирам valia_diva, много хора казват защо да правим "циркове", защо да харчим излишно пари, неможе ли просто да отидем и да разпишем и т.н, НО ако сватбения ден е минал като по ноти и си натрупал толкова положителни емоции, колкото ние например, никога няма и да си помислиш да кажеш подобно нещо като цитираните по-горе варианти. Какъвто и стрес да има във връзка с организацията, всичко това си струва, убедена съм. Организацията на нашата сватба беше 90% моя отговорност, не беше лесно, имаше и напрежение и въпросителни и притеснения, но това което изживяхме напълно заличи, каквито и да било негативни спомени във връзка с организацията. Ако трябва днес отново да започна това, бих го направила точно по същия начин.
Извинявам се за дългия пост @}->--

Здравейте отново от мен. Само да се похваля, големия ден мина вчера. Всичко беше ок. Вече разбрах, че не е трябвало да се шашкам, но докато не мине не можеш да усетиш. На всички настоящи булки пожелавам по-малко нерви покрай приготовленията и много хубави моменти на сватбата и в живота след това. Обещавам да покажа снимки.

http://www.facebook.com/album.php?aid=117529&id=535299261&l=d3976e3b9f (http://www.facebook.com/album.php?aid=117529&id=535299261&l=d3976e3b9f)

Ето и малко снимки от мен.

 :bravo: desittababy , честитооо много любов и щастие ви желая. Радвам се, че всичко е минало прекрасно. Сега ще разгледам снимките. Горчивооооооооо ;)
п.п. за любопитките ще има ли разказ :P

Не искам да спамя хубавата темичка, но пък разказа може да помогне на бъдещите булки да се отпуснат. Всичко мина перфектно, даже не бях си го представяла така. Много леко вървеше цялата сватба и от момента когато облякох роклята всичките притеснения изчезнаха. Ритуалите са известни на всички, там си е по добре познатия начин. За ресторанта бяхме наели диджей, който направи шоу за чудо и приказ. Шаферките ни бяха подготвили няколко изненади под формата на игра. Едната беше такава, че ни задават въпроси а ние вдигаме бял балон ако се отнася за мъжа и червен ако се отнася за жената. Мисля, че бяхме единодушни само за това кой прави кафето и кой разхожда кучето. Много настроение имаше през целия ден. Както и милото каза, ако можем пак да направим сватба не бихме променили нито един момент от това, което изживяхме в този велик за нас ден.  :wedding:

Ех, миличка това е само началото на кавгите около организацията на сватбата :\ Я се усмихни и се наслаждавай на подготовката ;)
Ако седнете с милото ти и поговорите спокойно ще видиш, че всичко ще се оправи. Ако това ще те успокой онзи ден в яда си си оставих халката на масата при един спор с милото, но после разбираш че с "рогата напред не става" и ако не правите взаимно копромиси и не се изслушвате, няма как да създадете здраво и сполотено смейство. Така че спокойно всичко ще се нареди ще видиш. Успех и горе главата :gu6:

biersdorf    :judges: :bravo: определено си научила първия урок да признаваш грешките си и да помолиш за извинение. Много дълго време не го правех и съвалявам за това :)
п.п  :bravo: и на милото ти щом е постъпил така ;)

biersdorf  не се тревожи очевидно нещата са забравени и няма смисъл да се обвиняваш.
Обаче считам, че когато човек вече вземе решението да се омъжи, да създаде семейство и да бъде с един човек до края на живота си, трябва малко или много да осмисли поведенеито си, всеки може да се сърди и да прави фасони, но има ли смисъл, да се сърдим за съществени неща, защо трябва да се караме за дреболии. Това не го казвам като упрек към теб, а към всички. аз очкавах,че с предложението за брак някои неща се се променят и вече всичко ще върви по мед и масло, това разбира се не става, но ако всеки положи усилия, смятам, че много негативна емоция ще бъде избегната. рабира се всяка подготовка си е стрес и неминуемо ще предизвика спорове но нека си останат спорове, конструктивни, от които се ражда най-правилното решение, а не просто караница

Макар че сме много  :offtopic: аз ще кажа и моето мнение.Според мен вие сте решили да продължите заедно и от тук нататък живота е низ от компромиси и от двете страни.Румяна е много права в това.При организацията на нашата сватба, за да няма подобни изцепки всичко избирах аз, после го показвах на мъжът ми и той съответно изказваше мнение.Винаги е имал право на избор измежду няколко неща и винаги сме стигали до консенсус.Датата и двамата искахме да е ранна есен и така се и получи, цвета на сватбата, поканите, халките, но си говорихме много и дискутирахме всеки казваше доводите си и така.Вярно е че аз изпадах в истерии на един два пъти и то защото нямахме фото или DJ ама това е нормално.А и по време на подготовката сме толкова изнервени, че кавгите са нещо нормално.

 :'( Ох,вчера си зададох въпроса защо един такъв хубав повод може да донесе толкова тревоги и негативни емоции ? Ето например при мен всички са крайно добронамерени и се опитват да помагат.Нищо че помагат с идеи за това какво би им харесало за тяхната сватба  :huh: Ииии, установих, че ако не моето човече, аз собственоръчно трябва да се набия, заради магарешкия си инат и безподобен перфекционизъм.
 Тези дни , например , бъдещата ми свекърва, предложи да си направим малко тържество само с кумовете и роднините с почерпка в ресторантче, а роднините да  ни подарят сватбено пътешествие. Знам, че беше мила и го каза за хубаво, обаче...Докривя ми  :\ А бъдещият ни кум(моят най-добър приятел от вече 10 и повече години) каза,че сватба без поне едно хоро не си представя...а аз каква съм такава странна-не искам хора...И ме хвана страх-моето човече каза,че толкова интересни и нестандартни идеи за сватба като тези,които му предлагам,не е чувал.Което го прави много,много щастлив...  :mda: Мен пък ме е хванал страха,че ще прекаля с нестандартното...
  Извинявайте за дългия пост,много се изнервих и трябваше да си го излея  :'( Вярно имам нужда от превъзпитание  :(

Мишел, по това, което съм видяла от постовете ти в други теми ти определено имаш нестандартни и много интересни идеи- така че, поне според мен, дерзай с подготовкото както на теб ти харесва- това си е твоята сватба и важното е да си щастлива, а не икономична. Това си е мое мнение. Колкото до съветите от добронамерените хора около теб- вслушвай се в тях, извлечи ако има някаква поука, но действай така, че да си щастлива и доволна! Все пак внимавай да не станеш булка страшилище, която иска абсолютно всичко да е на нейното. Прави компромиси с малките неща, а за цялостната концепция се довери на себе си! Успех с подготовката !!!

   :girl_in_love: Благодаря, Luci ! Това се и опитвах да кажа с моя пост- момичетата да се опитат да са по-спокойни и да слушат хората около себе си. В повечето случаи ни мислят доброто  :) И обещавам да не се налагам  ;) Много е грозно  :[

Преди всичко трябва да се съобразите с гостите. Все повече капризни булки забравят че всичко се прави заради тях. Ако не искат, то нека да си направят сватба без гости. Етикета изисква да се съобразиш с гостите на които си гласувал доверие.Това са , близки,приятели роднини и.т.н. Предсавете си,да заколиш прасето и да си поканиш приятели които всъщтност са вегетарианци....без да се съобразиш с техните предпочитания. Освен за храната същото важи и за веселбата в това число и музиката.Най тъпата и скапана сватба на която съм присъствал като гост беше именно такава.Без никакви хора,без БГ,само поп,рок и джаз.Представете си, балната зала в РАДИСЪН и неква рокаджиска група КОКОМАНИЯ или нещо такова. Всички с костюми,много изискана сватба с уелкомдринк с квартет пиано ,арфа.и.т.н,а тая певицата от въпросната рокгрупа,дошла по дънки и с бял памучен потник като тия дето ни ги раздаваха в казармата.Само по него.Като задъниха некви рокпарчета от 50-те и яко джаз.Обаче това е желанието на булката.Докато почиваше групата имаше дж.И той  същите парчета.С триста зора педумахме младоженеца да разреши на д-жя да пусне едно хоро (той не че не искаше но заради булката) и разреши.А оная жена му щеше да се пребие да търчи при дж-я да му каже веднага да го спре.Няква селянка от някво село край Пирдоп,обаче нали се жени за баровец и вече сме голяма работа.Никва чалга ,никва БГ.И въобще нищо което да и напомня от къде е дошла. Никога няма да го забравя както и повечето от гостите.
Така скъпи дами гледайте да на не се получи и при вас така. Съобразявайте се с гостите за да ви запомнят с добро. Също както те се съобразяват с вашите желания когато ви купуват подарък.За да не се получи като при нас,след сватбата да ходиме да си направиме купона на друго място.Даже щяхме да отмъкнем и младоженеца ако не им бяха организирали някаква изненада в президентския апартамент в хотела. Айде със здраве. И не се ядосвайте.Пътешествието си е само за вас и там правете каквото си искате. :P

 :offtopic: Айвън е малко краен, но е прав, защото на всяка сватба има гости и колкото и да не ни харесва ние трябва да се съобразяваме с тях.Аз също не слушам чалга, но на сватбата имаше, защото приятелите ми слушат, но пък за сметка на това обожавам хората и имаше мнооого хора.

До тук с  :offtopic:

Колкото до стреса аз съм го казвала много пъти, внимавайте покрай организацията на сватбата да не се изпокарате и да няма сватба.Сватбата е тържество, тържеството на вашата любов, недейте от перфекционизъм да превръщате тържеството в опело.И имайте в предвид, че от много изисквания накрая не можете да усетите празника, защото сте внимавили всичко да е наред, а той денят взел че минал.

 AIVEN , точно, защото се съобразявам с гостите си, се ядосвам на себе си. Да, трябва да има това, което те искат, иначе как ще се забавляват. Само че се замислих и за друго- дали ще им е хубаво да гледат младоженците в лошо настроение заради класическото 10-20 минутно булченско хоро и така любимата им чалга? Нищо против и двете. Като размислих, хоро трябва да има,все пак е хубава българска традиция. Ала на повечето сватби, на които съм била, изобщо не звучеше като онази истински красивата народна музика.
 AIVEN, и аз ще си позволя да съм крайна. Като дете покрай моя кръстник,който е музикант, по стечение на обстоятелствата съм била и на ромска сватба. Е, много от музиката, която пускат на някои днешни български сватби, ми напомня за тяхната. От лошия и вариант. Само че на тях им подхожда.
 Сватбата, която си описал, вярно е била неприятна.Но ето ще ти опиша каква е идеята за нашата- помолихме приятелите и близките си всеки да ни каже няколко свои любими песни и така да сглобим комбинацията за  музика.  Не искаме никакви подаръци, ама никакви. А пътешествие изобщо. И да ти кажа и с още неща се съобразяваме.
 Понякога хората наистина са капризни, AIVEN, но това е, понеже имат мечти. Никой не тръгва да се жени с идеята, че ще го прави и друг път и тогава ще е идеално. Прави се веднъж.

Дадох този пример за да видите докъде може да стигне егоизмат на младоженците по някой път.За това не се ядосвайте и оставете нещата в ръцете на професионалистите. Разбира се до колкото ви позволяват възможностите. Защото виждам че повечето пъти притесненията Ви са свързани именно с подготовката. А що се отназя до веселбата и музиката в ресторанта. Моя съвет е да се доверите на дж-я който сте си избрали. Не може да угодите на всички. Колкото повече се стремите да го направите, толкова по-голяма вероятност има да провалите веселбата. Дж-я усеща и може да угоди на по-голямата част от гостите Ви. Това му е работата. Целта на празненството в ресторанта е именно тази. Да угодиш на по-голямата част от гостите а не на себеси или на отделни хора. Вашият личен ритуал и тайнство е в църквата и след това. Направете го както в приказките. Даже на последък виждам че все повече двойки празнуват в ресторанта на другия ден. Този вариант наитина ви дава възможност да сбъднете мечтите си и след това да уважите роднините и близките си. Ако имате възможност и за пътешествие след ресторанта...... :) Просто се отпуснете и не забравяите че това ще е най-красивата сватба не за друго а просто защото е ВАШАТА СВАТБА. *THUMBS* успех.....

Много странен парадокс наистина - уж е тържество, празник, веселба, а докарва такива главоболия  :insane:! В продължение на три седмици след като решихме да се бракуваме изживях такъв стрес, какъвто няма да си позволя да се повтори. Той се дължи до голяма степен на доброжелателите, които "просто искат да помогнат", без да си дават сметка, че далеч не са единствени.
Сега съм много по-спокойна, въпреки че все още единственото сигурно нещо е ресторанта. Не мога да угодя на всички, пък и не виждам смисъл. Ще смесим традициите с модерното и за 5 (поне) часа сватба се надявам да има за всекиго по нещо  :girl_wink: Както казва любимата ми майка, в крайна сметка ще стане така, както трябва а стане :ice_cream:

Аз май се стресирам на периоди. Мисля си, че сме подготвени, че вече много неща сме свършили и в един момент се присещам за още какво ли не което не е готово. :( Много се стресирам и за шафери и шаферки, за родителите - за тях постоянно, за разходите, разходите, разходите ...
Една вечер си лягам и се усмихвам и си казвам:Хм ще се женя :) и след това - ааааууу и ще стана госпожа и почти рев последва - милото едвам ме успокои. Така, че стрес има май при всички положения  :'(

При нас полека-лека стресът също започва да се проявява, макар че имаме още доста време до сватбата. Причината е, че утре се прибираме в България и за няколко дни ще трябва да организираме сума ти неща.  :girlhide: Следващото ни прибиране хич не се и знае кога ще е, но сигурно едва края на май, та всички основни организационни въпроси трябва да бъдат решени сега.
И на родителите трябва да кажем като за начало...  8P

me4enceto много отрано си започнала да се стресираш :P
Аз още не осъзнавам какво точно ме очаква и колкото по-късно осъзная толкова по добре, че и аз съм една паника...

Ей Зори, само с месец след теб съм ;) Аз съм на периоди - като ми остане малко свободно време да мисля за сватбата и гледай какво става  8P
 :offtopic: което ми напомя, че имам да правя списъци, сметчици - като един истински сватбен агент съм станала хихихи

 Само малко  :offtopic: Оле , момичета мили, ще се побъркам  8P Нали още доуточняваме мястото на "събитието" и аз си се ровичкам из интернет... И хоп-показвам аз един ресторант на моето човече,ей така между другото...той се влюби в него... Пък аз си имах вариант фаворит  :[ Не че този не е прекрасен, ама... Сама си вкарах автогол  :badgirl: На  мен официално трябва да ми се забрани измислянето на идеи и ровенето в интернет  :[ Един съвет от мен- спрете се на един вариант, запънете се като магаренца на мост за него и никакво мислене повече  ;) Иначе ...  8P

Ох, Мишел, това си е истински автогол! Пожелавам ти който ресторант ти е на късмет- него да изберете! Все пак съм сигурна, че който и да изберете ти ще превърнеш мястото в приказка с твоите нестандартни и красиви идеи- така че спокойствие и само спокойствие!

 :sarcastic: Точно така, luci - истински автогол. Написах го, за да покажа на момичетата, че неочакваните обрати и изнервянето могат да имат комична страна  ;) А и за да им подскажа да си крият идейките, ако много държат на нещо или поне да са убедителни не за всичко  ;)
 Благодаря ти много за комплимента, много,много е мило  :[  :flower:

Момичета обръщате го на чат милички.Моля ви да се пише по темата следващия път трия.

Ох, много актуална тема. Уви, май няма рецепта за преодоляване на стреса преди сватбата. Ние още не сме почнали, както се казва, и вече започна да ми трепери под лъжичката. Моя любим не влага особена енергия и желание. Като му говоря той ме слуша с половин ухо и си рови в компютъра. Същевременно майка ми, бъдещата кума и няколко дружки ме "заливат" с акъл, идеи и предложения и ако си позволя да ги отхвърля настава драма. Имах неблагоразумието да споделя на майка ми каква рокля искам и стана сложно. Знам, че никой не е злонамерен, но ...... Мислех си да си действам и да не споделям с никой, но то и така не става.... А си представям какво ще стане като наближи датата....
Единственото, което ме крепи е, че поне ще е краткосрочен стрес, който ще завърши с готин купон (дай Боже).

Аз за сега съм доста спокойна и в интерес на истината само слушам от тоя и оня как преди сватбата били на косъм да се откажат от всичко и да си бият камшика,много им дошло напрежението . Не знам на мен какво ще  ми е малко преди сватбата (остават 3 месеца и половина), но аз съм по природа доста спокоен човек , макар, че имам периоди на големи нерви , но само аз си го знам . За сега нищо още не ме е изнервило , спокойна съм , искам да се получи нещо добро , но не съм и прекалено обсебена от самото събитие . Надявам се и на самият ден да съм много спокойна , за да мога да си се насладя на празника.

Ако сте до 100 човека, ти препоръчвам реторант Св. Валентин. Уникален ресторант с достъпни цени и много добро обслужване.Спокойно се събират и 120 човека но за повече не е препоръчително.Не че не може но става неудобно,понеже е доста разчупен. успех *THUMBS*

Стресирам се вече  :( прооостоо си мисля как за нищо няма да ми стигне времето ... дребулиййки, но си чакат реда, а аз сега не мога да им отдам необходимото. Колкто бях организирана в началото, сега съм напълно дезорганизирана. Много нетипично за мен! От 2 седмици се каня да направя списъци - за разходите и за това какво още не е свършено. Родителите ми вече започнаха да канят, времето минава, а аз се чувствам като в небрано лозе. На мен лично списаците и структорирането във времето ми помагат, дано и на вас това помогне, поне малко  *THUMBS*

Момичета вече разбирам за какви нерви става въпрос  :angry: Аз още съм в началото и дето се вика нищо не съм отбелязала, но вече кръстосваме саби с родителското тяло. В интерес на истината не очаквах някакво сериозно намесване, но май съм се излъгала. Всичките неща, на които държах не се одобряват и май ще се наложи да правя много компромиси, че съм в едно зависещо положение. Трудно ще го преглътна с моя характет, но от друга страна толкова се измъчих с чакането на предложение и подхващане на сватба, че нямам нерви да чакам още време, през което да може да си осигурим сами необходимите средства за сватба и никой да не може да ни се бърка. Макар че такъв вариант едва ли има де, все някой се меси дори и да си плащаш всичко сам. По-скоро само съвестта не те мъчи толкова.

Стрес, хм, да... Една седмица след като се сгодихме изживях първото си изперкване  *crazy*, разбирайте истерия  :\ При нас подготовката за сватба е от разстояние, а и времето не е изключително много. В един момент се радвам на подготовката и на нещата, които сме направили, в друг момент ми избиват притесненията и разни ужасии ми се завъртат в главата, как нещата няма да се получат като хората  O_O Получих няколко херпеса наведнъж от нерви, а и понякога се ядосваме взаимно с годеника ми  P-( кой крив, кой прав... не се знае. Знам само, че са ми казали, че подготовката е най-хубавото от сватбата, а денят минава като миг. Така че май е по-добре да се наслаждаваме и да не се впрягаме, че възглавничката за пръстените не е в цвета, в който искаме. Все пак не съм чула сватба да се е провалила заради възглавничка за пръстени или каквито и да било други дреболийки!  :P

Леле, като чета вие колко отрано сте се шашнали, чак се чудя дали всичко ми е наред 8P Не знам, но мен още не ме е затресла предсватбена треска. Дали защото имам много работа, съответно през деня не ми остава време да се задълбочавам и размишлявам кой знае колко...Или пък съм някакво перде (което аз не знам =] ) Като се сетя колко месеца имаме още и се успокоявам, защото де факто не са малко.
Е, може би след време и мен ще ме обхванат някакви безумия, но засега определено липсват. Добре че мозъкът ми по 12 часа на ден е ангажиран :xixixi:

Що се спичате бре....Ще се омъжвате,няма да ви правят нищо лошо... :P *db* *db*
Сватбата е хубав празник и не пзволявайте на отрицателните емоций да ви развалят това удоволсвие.Всичко ще се нареди някак си.Не се съмнявайте и ще видите че съм прав. Пожелавам УСПЕХ на всички булки през тази година @}->-- @}->-- @}->-- *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*

Момичета, днес открих лек за стреса, да ви се похваля! Трикът е да се стресирате за нещо друго! Така забравяте сватбата за момент!  :danceg: Днес го изпробвах - изпитано и доказано!  *crazy*

Ако те заболи пръст,да се удариш по главата. Нещо такова ли имаш в предвид? Става, въпреки че има и по-добри начини. Примерно да си дсотавяш удоволствие и така да забравиш за проблемите. :P :P :P

Друг начин е работа, работа и пак работа :P Хем си заработваш заплатата, хем пък си спестяваш тревоги.
Аз лично не приемам нещата толкова драматично (принципно), така че си мисля, че и сега ще успея да избегна кризите :P

Ариел, напълно те подкрепям - аз май съм същата хиихихих   @}->--
Намерих си разнообразно стресиране - сега малко е микс - работа, изпити, предстоящ ремонт и сватба - веселба!

Аз да си призная честно не се бях шашкала до сега , но много народ около мене само ме плаши , че видиш ли щяло да е много напечено , много не знам си какво . Нямам нужда от такива приказки и бягам като чуя някой да говори така. Освен това бягам моментално, когато някой от родителското тяло реши да се меси или сърди за нещо. Изобщо това е моята формула явно - да бягам , когато не ми изнася :). Но иначе сериозно говоря , нямам нужда от излишни глупости , искам да се насладя на всеки един момент , както от организацията , така и от самия ден . Не знам как ще се чувствам като наближи деня , но в крайна сметка си казвам и на себе си и на половинката - сватбата ще мине и замине , хората ще си отидат, всичко ще свърши и просто няма смисъл от толкова много суетня.

Дами!!!!!!! Слушайте какво казва тази булка. Това е ключът към успеха. И НЕМА СЕ ПУАШИТЕ НОЖА Е ДЪРВЕН.    *db* *db* *db*

Напълно съм съгласна само дето повечето от нас осъзнават това вече като мине сватбата.Аз лично преживях доста стрес,но въпреки това като се сетя за самия ден виждам,че всичко сие заслужавало, защото това наистина е най-красивия и романтичен миг в живота и остава за цял живот. :weddingday:Така че мили дами, не се шашкайте.Всичко ще мине гладко и по план,както сте си го представяли и ще ви остане един невероятен спомен ,които ще ви кара да ви трепва сърцето всеки път като се сетите за него :butterfly:

В крайна сметка напразно си се притеснила. Не е било нужно. В краен случай щяхте да си изберете някой ресторант в Хасково,нали е на 10 км.от Димитровград.Пазете си нервите че ще ви трябват.Ако още от сега се ядосвате....

И аз така реших AIVEN, да го карам по-спокойно, по-дзен! Няма смисъл иначе и не искам да си развалям удоволствието от подготовката :)

 Може би поста ми не е нито за тази тема, нито за този раздел, ала не открих по-подходящи. Именно защото цялата ситуация е източник на огромно напрежение и донякъде стрес и за двама ни  :(
 В продължение на цялата ни подготовка досега най-свестните хора, които срещнах бяха следните: момичетата от форума, Деница от агенция "Органза" и фотографа Влади Балевски. Всеки един от тях е изключителна личност, за което нямам думи  :flower:
 За всичко останало постоянно имаме проблеми. Нито един управител на ресторант не показа нормално отношение, само си предават крайни важност. Ако въобще благоволят да обърнат внимание. На мен от магазините и бутиците за рокли ( с изключение на "Феде") ми оказаха "честта" да се правят, че не съществувам, когато се опитвах да се свържа с тях.
 Последния пирон забиха от мястото, където се опитваме да организираме сватбата си в момента. Засега няма да пиша къде е, за да видя как ще се държат при личната ни среща. При 4 предварителни разговора им обяснихме, че бихме желали да ни обяснят техните условия. Да,разбира се, но в момента не можело. Едва сега - 3 дни преди да се видим, ни сервират следното : може да направите сватбата, но изцяло според нашите условия  :( Много пъти преди това ни уверяваха в противното! Много пъти им казвахме с колко сериозен финансов ангажимент се наемаме, за да се видим с тях. И отговорът в последния момент : "Много съжаляваме, така са нещата". Размотават  ни повече от месец ...
  Идеята ми за този пост е, че все бях очаквала да срещна при организацията на сватбата идиотско и неадекватно поведение, но чак толкова - не!!!
 Честно ви казвам, ако не бяхме се разбрали с толкова хора за някои неща и не бях обещала на моето човече да се омъжа за него( а да си останем заедно без брак), сватба въобще няма да има. И на моменти сериозно се замислям вече по този въпрос  :'(

michelle , не оставяй разни индивиди да ти развалят всичко , повярвай ми ти ще си останеш накрая с лошите чувства и ще си огорчена , а за тях ти ще си поредната досадна булка и ще им е все тая. За съжаление дори човек да иска да направи нещо толкова красиво като една сватба в нашата страна и това не може . Крайно нелюбезни хора има навсякъде , факт е , че и в този бранш нещата стоят така. Когато обикалях за ресторант срещнах много хора , на които им беше все тая дали ще изберем тях или някой друг, т.е. никой не се постара да ни съдейства. Слава Богу попаднахме на един много готин управител накрая и нещата си дойдоха на мястото. От всички други , с които се срещнах нямам оплаквания. Добри професионалисти , готини хора , отзивчиви , отворени за нови неща. Радвам се , че има и такива.

michelle, през колкото и периперии да сте минали и колкото и кофти хора да сте срещнали по пътя си, не се отчайвай! Гледай смело напред, наслаждавай се напълно на всеки момент от подготовката, защото сватба ще има и тя ще е прекрасна! Горе главата!  :sunshine:

 Благодаря ви за мненията, момичета  @}->-- Днес не мога да кажа дали и кога ще се прави сватба.
 red_roses, аз вече съм огорчена и нямам никакво желание за организиране на сватба. Проблемът е, че за втори път в рамките на 4 месеца цялостната организация отива към провал. Единственото ми удоволствие е общуването с вас, както и с двамата човека, които споменах в предишния си пост. Никога и за момент не съм предполагала, че една сватба може да направи някого толкова нещастен и да му причини в такава степен негативни емоции. Само защото обичам човека до себе си, все още не съм се отказала напълно.
 Мили, biersdorf и Ariel, благодаря ви за окуражаването. Чудесно е това, което правите. Радвам се, че има хора, за когото сватбата ще бъде прекрасен и важен момент. Просто за мен, която ми беше много трудно да свикна с идеята да се омъжа, след всичко случило се тя е точно обратното. Сигурно хората трябва да сключват брак, ала ако всичко това така ги наранява, не намирам смисъл.

Ох момичета и аз като Мишелчето вече не знам до къде ще стигнем с тази сватба. През няколко дни нещата се менят и нямам представа след няколко месеца какво ще стане. Лошото при мен е, че всичко се скапва и организацията и роднините ми образуват нерви. В един момент ни писна и резервираха каквото  можем за датата, която ни харесваше най-много и решихме да се съобразяваме с кой ли не. Сега пак сме виновни, но вече ми е все едно, който иска да идва. Без това са ни толкова "сериозни" приятелите, че ще си покаже кой какъв е. Накрая съм склонна само да подпишем, да си облека роклята, да си направим хубавите снимки и това да е. Винаги сме били сами и никой не ни е подкрепял, така че и не залсужават да го правим за тях.
Най ми е гадно за караниците, защото знам, че резултата няма да е никаквъ само няма да си говорим месеци напред и после цял живот да го помним. Но този път съм решила да държа на своето и да не скланям глава.

AlexiS това все едно аз съм го писала и при нас нещата не са по-различни първо трябваше да сменим няколко дати за да не съвпада сватбата с нечии рожден ден  P-( Сега вече съвсем не ми е ясно къде кога и как общо взето го караме по инерция и сме до никъде че даже и кумове си нямаме както бях писала вече,но вече съм решила да не се ядосвам и да я карам по-леко с тия приготовления.Важното е тези нерви покраи събитието да не рефлектилат върху отношенията ни с милото а всичко друго постепенно ще си дойде на мястото  *THUMBS*

Мила Мишел, толкова съжелявам, че в България е пълно с такива подизпълнители, които само ти късат нервите, вместо да ти помагат! Но погледни на нещата така- това е вашата приказка- празникът на вашата любов! Ти имаш страхотни идеи и си струва усилята да сбъднеш своя мечтан ден и съм сигурна, че после ще ни зашеметиш всички тук със снимките от твоята сватба! Ние сме тук за да се подкрепяме в организацията и всичко около сватбата, така че спокойно си споделяй неволите с нас, а ние сме готови да окуражаваме, всеки, който има нужда!

Скъпи AlexiS  и Katence, аз искам да ви кажа, че вчерашният ден на прошката толкова ме затрудни да угодя на всички- този искал това, онзи онова, че не ми се мисли покрай подробностите около сватбата как ще задоволя всички желания! А истината е, че и на 100 да се разкъсаш пак няма да угодиш на всички и ще има недоволни. Така че моят съвет е съобразявайте се първо със своите желания и тези на мъжа до вас- защото вече той е вашето семейство и е на първо място в живота ви! Постарайте се да сбъднете своята сватбена мечта, а всички останали трябва все пак да се съобразят с вас, зашото това е празник, в който вие сте главно действащо лице и гостите ви трябва да покажат обичта и уважението си към новото семейство!

Извинявам се за дългия пост и дано не съм излязла от темата!
УСПЕХ с понататъшното организиране на сватбения ден!

Здравейте, момичета. И аз да си излея болката в тая тема, защото нещо явно със стреса не мога да се справя. Уж нещата са наред и се подреждат, и все пак винаги има нещо, което да се обърква, нещо, което да става трудно. Роднините, както хич нямаха мнение (двамата с бъдещия ми мъж сами си организираме сватбата), така изведнъж взеха да се бъркат. От месец търсиме ресторант, всички около нас пълно мълчане, когато казахме, че сме намерили и ни харесва изведнъж се започна: ама защо там, защо сте капарирали, я вижте еди къде си, там е по-хубаво (нищо, че мястото, което препоръчват е за трийсетина души по-малко, отколкото ще сме ние). Започна се и с това: ама как така няма да каним еди кой си, ама... и пр. И всичко това свързано с цупене, сърдене и мусене. А аз хем искам хората около мен да са щастливи, хем в един момент се оказва, че на тях им е все тая аз какво искам. Важното е те как си мислят, че трябва да станат нещата.

При нас така се отрази стреса.. че отложихме сватбата за неопределено време.
Пожелавам си да имам сили някой ден да изживея това мечтано събитие  :'(

Момичета направо ме разбивате честно да си кажа.И мойте се опитаха да се бъркат, но аз ги отрязах рано рано.Даже им казахме, че ще се женим и до там.Всичко сами си направихме за нищо не сме ги питали.Аз само говорих с мойте родители за гостите, а мъжът ми с неговите и до там.
Защо не пробвате да говорите с тях, да им дадете да се разбере, че това е вашия ден.Моята майка реши да ми се бърка в избора на рокля и тогава и казах, че аз се женя и ще е която аз харесам.Знам ли и аз, говорете с тях, иначе никога няма да имате мечтаната сватба, а ще бъде както те искат, тяхната неизживяна сватба.

Василиса, просто бъдете твърди. Това не означава, че не обичате родителите си, но ако досега не са разбрали, че това си е лично ВАШАТА сватба, грешката е в тях.
Отстоявайте си позицията и избора до последно. Не става въпрос да сте груби, а непреклонни.
Ние на нашите майки им оповестяваме пред свършен факт какво сме избрали. За броя гости им казахме че имат по 15 места и те да си изберат кой да поканят. Майка ми например пък, въпреки че е много демократичен човек, като чу, че ще си купувам бижута в бордо и реагира така: Бордо?! Не съм виждала булка с такъв цвят бижута досега, ала бала...Аз само и казах:Е, значи ще съм първата и толкоз 8P
Така че споко и бъдете твърди *THUMBS*

Напълно съм съгласна с Магито.

 *THUMBS* Опитвам се да бъда твърда. Ама почвам да си мисля, че подготовката на тази сватба ще е една дълга "студена" война. Най-вече с моята майка. Която хем не е много въодушевена, хем ще използва и най-дребния недостатък, за да ми натяква дълго-дълго. А е от хората, които умеят да превръщат и дреболиите в световен проблем. Успокоението ми е, че поне избрахме ресторанта, който ние искахме и е много хубав  :).

Мила Велвет ме подсети нещо.Аз исках цвета на сватбата да е зелено в последствие добавих и оранжево.Знаеш лли че майка откачи.Какви били тези цветове, как щяло да бъде много шарено, каква украса какви неща ще се правят, всичко трябвало да е бяло.Е аз се абстрахирах, просто не я слушах, а когато задълбаеше много я отрязвах като краставица.Като мина сватбата тя ми каза, че било станало много хубаво и чак тя не очаквала да е така.Ти представя ли си, аз не искам да знам какво е имало в главата на майка ми преди сватбата.

 Момичета мили, като чета какви проблеми с роднините си имате по повод сватбата, чак ми става неудобно за моите истории. Не мога да се представя какво е хората, на които най-много разчитате, да ви спъват. Сега като се замисля, почти не познавам жена на годините на нашите майки, която да е имала мечтаната сватба. Моята майка ми каза, че покрай мен осъзнава колко уникално и красиво е това събитие(за което много ми домъчня като го чух  :'( )
 Тук съм чела за изказвания на роднини, помагащи финансово, от рода на "който плаща, той поръчва музиката"  :(  O_O  Толкова ли им е трудно да направят жест към децата си?
 Velvet и магито   са прави  *THUMBS*  Сватбата си е само и единствено ваша. Който не го разбира, няма място на нея.
 П.П. Специални благодарности на luci  @}->--

Ами някои хора така са възпитани, че първото, с което се съобразяват, е "какво ще кажат хората". Мисълта, какво иска дъщеря им на сватбата си, идва доста по-късно и извънредно болезнено. Какво мислите, че родителите ни не искат да сме щастливи? Но те са друго поколение, имат си своите собствени борби и да се разкъсват вътрешно не им е лесно. Това никак не означава булките да правят компромиси. Сватбите на нашите майки по изключение са били това, което булката би си пожелала. Затова пък ние трябва да разкъсаме порочния кръг. Сигурна съм в две неща: винаги ще има недоволни, колкото и да им се угажда, и ако направите нещата така, че на вас да ви харесва, родителите ви като ви видят колко сте щастливи, няма начин да не забравят всички глупости. Само дотогава семейните отношения да не се превръщат в жертвоприношение, защото сватбата минава, ама хората и техните отношения остават.

Nebulka, извинявай, че това което съм написала е прозвучало обидно. Погрешно съм разбрала много неща.
 Права си за следното

Мишел, не е прозвучало обидно. Цитирах те, защото си права и защото това бяха думите, които майка ми каза зад гърба ми със сигурен тон, че ще стане на нейното. Затова отложих сватбата за неопределно време и се замислих наистина сериозно по въпроса "какво и как правим всъщност, когато се женим?" Дълго време и се сърдих, но после видях, че няма смисъл, тя всъщност ме обича и иска да съм щастлива. Ако искам обаче да стане "на мойто" и да няма разбити сърца, ще трябва да измисля нещо много умно, така че тя изобщо да не стига до нейните си конфликти, заради които каза въпросното изречение. Затова. Ти си си на място.  :girl_wink:

Ох, момичета, усещам как вече ще изтрещя. Имам чувството, че всичко е срещу нас тази година.

Първо изведнъж се оказа, че кумата ще заминава за Япония за две години на специализация. Айде, да речем, шаферката ще я замести, те и без това и двете са ми еднакво добри приятелки. Но все пак ми стана криво, че няма да сме си и трите на сватбата и добре си поревахме двечките с кумата. Половината ми френдове са по чужбина и не знам дали всички ще могат да дойдат, изобщо се закучи работата.

После, опля, на корабчето в Свищов могло само с лелка от гражданското, не могло да ни ожени капитанът. Ееее, тук вече направо ми се спихна настроението :GROAN:

И накрая, отлагахме до последно запазването на точната дата, защото трябваше да сметнем кога ще си идва бащата на милото от Германия. Тъкмо изчислихме, сега нещо не е добре здравословно и май ще се прибира извънредно, което отмества в неопределен момент следващото му връщане и аз не знам нито какво да кажа на човека от ресторанта, нито за кога да ангажирам диджей, фризьор, гримьор и т.н.

Направо ми иде да се гръмна. Първо не можахме, защото аз не бях добре, после защото братчето на милото се ожениха, сега имам чувството, че изникват всякакви пречки пак да не можем.  :GROAN: :GROAN: :GROAN: :GROAN: :GROAN:

Su_to, само не се отчайвай  :friend: И при нас беше подобна ситуацията допреди месец. Всичките ни планове отиваха по-дяволите при толкова вложени усилия. Идеше ми  :SUICIDE:
За съжаление рядко планираните неща се осъществяват в желания от нас вариант :( Това за корабчето вярно е много неприятно, понеже си предствих какво е било желанието ви и в този новия вариант няма нищо общо  :\ Защо не направите така - подпишете предварително, за да уредите нещата като документи в някой друг ден. А на самото корабче да си направите един красив ритуал. Може да стане вълшебно  :loving:
Не знам какво да кажа за другото :( Много неща се натрупват и от много хора зависи.
Ние поне решихме така - да се успокоим, в живота всичко става. Дори накрая да си останем само ние и кумовете, сватба пак ще има. Вярно, чисто финансово ще се изгуби доста от дадено капаро, но има и по-страшни неща. Така че определете дата, която да е най-възможна като вариант, уредете си основните неща. Само се усмихнете, защото се обичате и ще имате един прекрасен само ваш си момент- вашата сватба  :)

Мда, със сигурност си права. Това за кумовете не е лошо като идея. Например, ако се оплескат нещата само да подпишем тази година. Тогава ще можем да скокнем на корабче до Виена и наистина да ни ожени капитан. Догодина примерно да стане сватба. Но на мен вече ми писна да чакам и да отлагам. Ще ми се развалят шоколадовите чашки. Така че, дано все пак стане тази година. Уф!

Su_to , сега като ти четох поста ми хрумна друг вариант  :) Отидете някой ден с кумовете още сега, преди да е заминала кумата, и подпишете. После- едно "междусватбено" ;) пътешествие до Виена с мечтаната сватба на корабче. Връщате се, избирате хубава църква и ресторант. Каните роднини и приятели на красив църковен ритуал и си правите веселбата след това :)
Знам, че е малко шашава идеята, но все пак е вариант ;)
Така има опция да не чакате и най-после да сбъднете мечтата си за сватба  :)

П.С. Представяш ли си едни хубави покани с вас двамата на корабчето? ;)

 *YAHOO* Отначало сънувах кошмари, че съм забравила нешо ( веднъж и кумувете бяхме забравили).Има моменти, в които имам чувството, че ще полудея от притеснения. Но започвам да се успокоявам все повече и повече. А за това, че всички искат да се бъркат ги скастрих, защото това си е моята сватба и неискам някой да решава как ще бъде моята сватба.Неискам някой ден да ме е яд, че не съм направила това или онова

Момичета, да се оплача малко. Тамън се успокоиха нещата, всичко потръгна, остава още малко и... взех, че се разболях. В понеделник подписваме, имам да си купувам още някакви джунджурии, в работата също трябваше да съм на линия, за да мога около сватбата да ползвам по-спокойно отпуск, а вместо това стоя вкъщи и пазя леглото. Стискайте ми палци бързо да минава гадният вирус.

 :girl_wink:  Още утре ще си добре все едно нищо не ти е имали. :partytime:

Vasilissa, когато човек е под стрес, е нормално да му се срине имунитета.
Мисли позитивно, пий хапчета и витаминки и ще видиш как неусетно всичко ще си дойде на мястото. На работа ще се правят и без теб. Мисли само за приятните емоции, които ти предстоят. :weddingday:

Vasilissa , спокойно само . Случва се, за съжаление човек няма как да предвиди тези неща. И аз преди си мислех дано само да не се разболея точно покрай сватбата (боледувам често от ангина много тежко и то), но гледам да не мисля сега за това , за да не го предизвикам , че тя психиката е голяма беля. При теб се е случило вече така, че вземи бързо мерки и всичко ще си дойде на мястото. Не се безпокой , в твоят ден всичко ще забравиш , и болка и притеснение. Само хубави неща ти пожелавам от тук нататък и мисли позитивно , макар и тривиално да звучи много помага. На мен в стресови ситуации това мислене позитивно много ми е помагало.

Благодаря, момичета. Старая се да съм позитивна, дори се опитвам да гледам на всичко това с чувство за хумор - много рядко боледувам и си е направо ирония, че точно сега се тръшнах. Но пък тези неща наистина не питат. А, че стресът е виновен, не се съмнявам. Много ми се събра последния месец, общо взето сватбата ми беше най-малката грижа, и нервите все някак трябваше да избият. Но пък... оттук нататък само хубави неща  ;). Както се казва - преди изгрев е най-тъмно, но пък после настъпва денят.

Днес се почувствах отвратително по отношение на себе си...
Както някои от вас знаят, сватбата ни ще е в градина в Двореца в Балчик. Днес се обадих да питам дали да съобразяваме часовете на сватбата с друга двойка(понеже след няколкодневно изчакване нямахме отговор на писмото). И в прав текст ми заявиха-да, 2 двойки сте на датата и всъщност вие ще се съобразявате с тях  O_O В първия момент просто се облегнах на близката стена...Когато в началото на февруари направихме уговорките си за нашата дата, изрично ни обясниха, че на ден се прави само една сватба. Да сме спокойни, че няма проблем да измислим каквито преценим часове, само да се следобед. Предиобед не можело. ОК, ние бяхме съгласни. Приехме всичките им условия, защото знаехме, че ще имаме време и възможност за добра организация.
Сега се оказваше, че ще ни вместят където може...макар че когато отидохме там, бяхме първите за този месец изобщо питали...
Попитах защо не са ни предупредили. Помолих да си припомнят какво сме говорили.
Не ми се обяснява какъв спор се получи...
В крайна сметка след 10 минути се обадиха, че е станала грешка и всъщност сме само ние на датата. Но въпреки това никой и нищо не гарантира, че може и в последния момент да се наложи да се отмени всичко...
Моето чувство за вина е свързано с това, че ми казаха, че на 3 двойки са отказали заради нас. Почувствах се отвратително...ние просто ги бяхме изпреварили. Ала е ужасно, че заради нас ще бъдат нещастни други хора. Не ми се мисли и за момент какво им е било. Може би наистина в този ден там трябва да има няколко сватби? Въпреки че ще настъпи малък хаос...Много съм объркана. Въобще не знам вече кое е правилно. И се чувствам като най-големия егоист на света  :'(

Мichelle,не се измъчвай за такива неща!Ти не си виновна за нищо  ;).В крайна сметка който иска най-доброто за сватбата си започва подготовка от рано.Аз например не успях да ангажирам фотографа,който исках,но даже не ми е минало през ума да обвинявам някой.В последствие разбрах,че той е бил ангажиран за моята дата още преди да получа своето предложение,значи не е бил нашия фотограф и толкоз!Радвай се,че си успяла да запазиш толкова красиво място за вашата сватба  :bravo:
Това е важното  @}->--

Недей да се обвиняваш, щом така е станало така трябва да е :) няма за какво да се чувстваш виновна.Всичко е съдба, другите двойки-просто това не е бил техният ресторант(градина),може да са си намерили нещо по хубаво и да са благодарни, че е станало така. На мен ми се е случвало и за това говоря така  :)

  Благодаря ви много мили Vessy и stefanel  @}->--
 Не знам... Днес при разговора ми беше обяснено подробно "кои сме ние, че да налагаме условия". А всъщност преди да подадем молба ние просто попитахме какво може и какво-не. Съгласихме се с всичките им условия. Само аз имах едно странно и сега осъзнавам егоистично желание-в този ден да сме единствената сватбена двойка там :mda: Кой можеше да преположи в  началото на тази година, че това ще е толкова желана дата...Ако не можеше да стане там, щяхме да потърсим друго място. Днес ми казаха:"Ами имате 4 месеца. Щом имате такава претенция, намерете си друго място". Но нали още на първата ни среща ни казаха, че няма никакъв проблем това желание да се осъществи. Което е по-важното-по принцип нещата се случвали точно както ние сме искали.
 В крайна сметка аз ще си остана с чувството за вина. За тях не знам.
 И още нещо да кажа- не знам дали държавата ни е сбъркана или живота като цяло. Намекнаха ми, че ако достатъчно високопоставен гост реши в този ден градината да бъде затворена  специално за него, нашата сватба няма да се състои. Това дори не знам дали може да се коментира...

Леле,тези хора са ужасни!Страшно некоректни и далеч от професионализма!Направо незнам какво да кажа  :\
Мichelle,стискам ти палци да нямаш повече проблеми с тях и всичко да мине по ноти в сватбения ден  :sunshine:

michelle, навсякъде по света е така. Хората с пари и власт изместват останалите.  *crazy*
Научила съм се да си предотвратявам проблемите преди да са възникнали, за това бих подписала предварително споразумение с тях за условията, датата, цената на събитието и т.н. Ако не са съгласни - ще си намеря друго приказно място за сватба. :gu6:

Миличка, не искам да се дерзаеш за това. Просто са разбрали, че си много добричка и някой комплексар се си е показал "програмата" пред теб. P-( А за вина и дума не може да става. Кой им е виновен на останалите, че толкова късно се сещат да ангажират така предпочитано място за сватби  =] Трябва да се гордееш, че си толкова умна и оправна и на време си се захванала с подготовката и детайлите на сватбата.  *KISSED* И за всеки почивен ден от сватбения сезон е пълно с желаещи. Не смао за товята дата. Просто първият печели :girl_wink:

Michelle, изобщо не се чувствай виновна, няма за какво. Нормално е да искаш да сте единствена сватба и да не бързате, защото се съобразявате с друг. Нормално е също така, който е по-бърз и се ориентира навреме да запази мястото, което желае. Ние също искахме да сме единствената сватба в ресторанта, съвсем обяснимо - колкото и да изчисляваме всичко, точно в този ден няма да си засичаме тържеството с хронометър и да се притесняваме. По тази причина се отказахме от някои места. А в твоя случай наистина си попаднала на гадно отношение - те се опитват да се отметнат от нещо, което ти е било обещано и отгоре на всичко ти вменяват и чувство за вина. Не им се връзвай, отстоявай си своето и не позволявай да ти се качват на главата. Опитай се да сключиш договор с тях, ако все още нямаш такъв. Избрала си прекрасно място, ако живеех в онзи район сигурно и аз щях да се спра на него  :).

Аз съм се научила да не съжалявам за нищо , особено за неща , за които нямам вина. Особено пък покрай сватбата бях решила да не трупам негативни емоции и сякаш ми се получи. Зависи как се научиш да гледаш на нещата , аз за почти всичко вече гледам да не ми пука , защото иначе всичко рефлектира върху моята психика , която и без това е толкова крехка и ранима. За да предпазя и себе си гледам да не си товаря главицата с терзания за това и ти го направи. А по отношение на това , че може да не се състои сватбата ви заради някой , който си плати нямам думи , но това е силата на парите не трябва да го забравяме. Светът се управлява от тях . Казвам го реално , защото така стоят нещата , не е хубаво , но това е истината. За съжаление заради пари хората потъпкват всичко.  Всичко ли сте платили по отношение на ритуала ако решите примерно да се откажете?

lionelsa, Vasilissa, red_roses, благодаря ви за всичко момичета  @}->--
Извинявам се, че ви занимавам с вътрешните си дилеми. Такъв човек съм, че при всички обстоятелства се поставям на мястото на другите. Знам на нас двамата лично какви усилия ни костваше организацията през месеците от ноември насам(а ако имаме предвид провалената преди това при подобни обстоятелства на друго място-още 4 месеца). Знам, че правото е на страната на тези, които са действали по-бързо и решително. Въпреки това, понеже сама преживявам какво е да си бъдеща булка с нейните мечти, ми е мъчно за другите момичета.
lionelsa, много си мила  :flower:
Vasilissa, оздравявай бързо  :) Вярвай, че всичко ще е наред и ще видиш, че в сватбения си ден ще си една усмихната, бодра, ослепителна булка.
red_roses, не само са платени всички такси, но и сме каприрали всички възможни услуги. Няма опция за отказване  :( Ако сега го направим, не е ясно кога ще има сватба въобще. Решението ти да не се товариш е чудесно. Браво на теб  *THUMBS*

П.П.
За договорите мисля да пусня отделна тема, за да не разводнявам тази.

За сега при мен стреса се изявява в някакви странни сънища и малко сдърпване с родителските тела по отношение на някои гости.Надявам се и така да си остане. :D
Мишел, мила, стига си се обвинявала за това, че си била по-бърза от други двойки.Кой превари, той завари, нали знаеш. :) Ако някой друг толкова е мечтал сватбата му да е на това място, да се е сетил по-рано.Не може да се разчита на последния момент.Що се отнася до "важните гости", заради които може да отменят сватбата ви, може би наистина е по-добре да сключите договор, както каза lionelsa.Горе главата, избрала си едно невероятно и вълшебно място за вашия ден, не позволявай на някакви нагли типове да ти го отнемат  *THUMBS*

Dallila, благодаря ти много за окуражаването  :flower:
Извинявам се за следващия  :offtopic: , само да разясня едно нещо за "високопоставените" гости. Тъй като мястото е държавна институция, всичко което се случва там, може да се контролира само и единствено при нареждане от държавни служители. С други думи какъвто и да бил договор не може да включва клауза да се пренебрегне подобно нареждане. Той би противоречал на законите на държавата ни  =]
Може само да се разчита този някой "високопоставен" да не е толкова гаден човек, че да провали една сватба  :)

П.П. Това важи за всяко едно място, което е държавна собственост  :)

Е, момичета, направиха го  :'( Днес се е обадил кмета на Балчик и на нашата дата ще има още една сватба в градините на Двореца. Нищо не може да се направи, не може да бъде спряна по никакъв начин  :'(
Не знам какво още да очаквам...  :'(

michelle, нали няма да са по едно и също време?
Защо толкова държиш само вие да сте там? Другата двойка може само да разпишат там. Аз не знам колко заведения има и каква възможност да се вместят две сватби, но предполгам, че ще са в различно време (едните сутринта, а другите следобяд) и все някак ще ви поделят тази огромна територия. Все пак където и да запазиш място, ще има друга сватба и то по същото време. В хотелите с по два ресторанта и в ресторантите с по две зали, почти винаги е така. Но това не пречи на хората да се забавляват.

Сподели какви точно са ти притесненията. :gu6:

lionelsa, територията никак не е огромна. Сватбите ще се засекат, понеже нашата ще продължи в рамките на няколко часа. В нашия случай става дума за много сложна организация. Беше ни обещано да можем да направим поне снимките на спокойствие без да се засичаме с друга двойка. Това на 100% няма да се случи  :'( Другата двойка ще снима там през целия ден! Навсякъде. Няма да има възможност да направим ритуалите както сме преценили, а ще трябва да ги изчакваме. Изобщо всичко отива по дяволите... А дори не можем да сменим датата  :'(
Сватбите не могат да се правят предиобяд. Само следобяд. Затова задължително ще се засечем.
lionelsa мила, платили сме доста големи от наша гледна точка суми, за да направим сватбата си там. Ако дори подозирахме какво ще се случи, никога нямаше да ни стъпи крака там  :'(
Въпроса е принципен. Извинявам се, че въобще започнах темата. Ако другите момичета са съгласни, ще помоля да бъдат изтрити всички мнения.

Мишел, това е много неприятно.Няма ли как да се комбинират двете сватби, без да си пречите?Всъщност в градината само ритуала ли ще ви е, или цялото тържество?Защото ако е само ритуала би могло да се направи така че едната сватба да е в единия край, а другата в другия.Що се отнася до фотосесията, бихте могли да се възползвате от това, че ще сте две двойки и да си направи съвмествни снимки.Виждала съм много приятни такива сесии.
Другото което е, не може ли да разместите малко часовете на ритуалите, за да може поне за тях да не се засечете?Все трябва да има някакъв начин, не се притеснявай, ще го измислите. :)

Dallila, няма значение. Ние ще имаме повече от един ритуал, трудно ми е да го обясня. Те искат да снимат там през целия ден. Не искат други младоженци на снимките си. Не искат да се засичаме, а това е невъзможно. Всъщност и ние не искаме. Само че те са много известни и достатъчно богати. И достатъчно привилегировани, за да съсипят мечтата ни.
Единственото, което можем да направим е или да сменим датата, или да сменим всички часове. Но дори и при тези обстоятелства пак няма как да не се засечем. Ние сме готови на компромис, понеже ако се откажем от това място, сватбата няма да се състои. Остава ни да говорим с тях и да се надяваме да се получи нещо.

Тогава наистина поговорете с тях.Това че са известни, не означава, че не могат да са разбрани и не могат да направят и те някакъв малък компромис.Стискам палци, а предполагам и всички момичета във форума, да проведете нормален разговор и да успеете да се разберете, така че хем те да си направят снимките, хем вашата мечта да се сбъдне.В никакъв случай не се отчайвай, все трябва да може да се направи нещо.  *THUMBS*

Благодаря ти, Dallila  @}->--  Всъщност с това, че не са се съобразили с молбата ни, те вече показаха какво да очакваме. Тази вечер ще мислим с моето човече дали ще правим сватбата си тази година или не.

Michelle, наистина е много кофти тази ситуация  :angry: Напълно те разбирам, че не искате през цялото време да се съобразявате с някой друг, да се гоните из градината и да се изчаквате. А има ли някакъв вариант да ви върнат парите от градината или поне по - голямата част, а вие да си изберете друго място? Защо искате да се отказвате изобщо от сватбата тази година? Сигурна съм, че и на друго място би се получила прекрасна сватба! В крайна сметка най - важното е да сте щастливи и да споделите този момент с най - близките ви хора. И аз в началото много си бях харесала един точно определен ресторант за нашата сватба, но поради определени причини отпадна като вариант. И аз бях разочарована и си мислех, че на друго място няма да ми хареса толкова, но в крайна сметка като се поуспокоих, си дадох сметка, че има много други хубави места, а и че мястото не е най - важно, а важните са младоженците и усмивките на техните лица   :) Така че, след като се успокоите от първоначалния шок, съм сигурна, че ще измислите най - доброто решение за цялата тази ситуация  ;)

michelle, с нетърпение чакам да разкажеш как е минал евентуален разговор и какво сте решили.

Наистина е много неприятно. Ако се откажете, дали ще ви върнат парите? При положение, че сте дали голяма сума първи сте резервирали мястото, трябва да има начин да си потърсите правата. =]

divanetata, толкова искам вече да не отиваме никога там  :'( Не я искам тази сватба, не и там. Но вече сме дали капаро за всичко, ама всичко. Ако решим да правим сватбата другаде, няма да имаме финансовата възможност за това. Ние не искаме да се отказваме, просто не знаем как да асимилираме факта, че съсипаха мечтата ни...
lionelsa, не знам какво ще стане. В интерес на истината от управата на Двореца много добре знаят какъв обрат може да има ситуацията, но след като им се е обадил кмета...Какво да направят? Ние ще си тръгнем каквото и да се случи, но градината си остава в Балчик. Не могат да си позволят да изпаднат в немилост.

michelle - много неприятно изглежда ситуацията. Просто да знаеш, че колкото и зле да изглеждат в началото нещата после може и да се окаже, че напразно си се притеснявала...надявам се. Стискаме палци за положителен обрат!

Мила biersdorf, моментът с мечтите отдавна е в миналото при нас.Още през февруари и до средата на март беше чисто във финансов план уредено всичко. Да сменим дата означава да кажем на всички, които са свързани с тази дата да си променят ангажиментите. Ако имаме късмет, няма да са ангажирани за другата дата. Има и друго нещо-на другата дата може да се случи аналогичната ситуация. Само ще треперим пак излишно.
Опитвам се да намеря вътрешен мир и знам, че той ще се постигне само с отменянето на сватбата там и с това хората, създали ситуацията, да си поемат отговорността. За съжаление много малко може да се направи по законов път. И то само постфактум.
Благодаря на всички за окуражаването, съпричастността. Чудесни сте!

Michelle, аз съм в шок и не съвсем. Според мен обаче, ти също трябва да се опиташ да им вгорчиш сватбата. Те са били некоректни, защо ти трябва да си коректна с тях? Според мен трябва да раздухате, да се оплачете където се сетите, включително на кмета, на Комисия за защита на потребителите като копирате кмета и областния управител. А най-добре да пишете до някоя медия, бтв например, Ани Цолова има надежда да ви обърне внимание. Шансът да промените нещо е малък, но това не значи, че не трябва да опитате! Обещали са ти нещо, взели са ти парите за нещо, което нямат намерение да изпълнят. Не трябва да си мълчите и да се тровите, атакувайте с всички законови средства. Знам, че това няма да те накара да се чувстваш по-добре, но в България трябва да има ред. Нямам нищо против връзките, аз бих ги използвала, ако ми се налага, стига да не преча на другите. Бори се.

Vesseto, не знам, дали си заслужава в такава деликатна ситуация да се превръща деня в още по-голям кошмар с разни тъпи номера и провали. Все пак и двете бъдещи семейства искам красив празник. Има ли желание, компромис винаги ще се намери. Самите домакини в Балчик могат да съдействат и да се координират през деня с програмата на едните и на другите, за да не се засичат.

Но пък идеята за гласност в медиите е много добра. Обикновено дава резултати. *THUMBS*

Такааа...ето какво развитие има ситуацията. Вече съвсем ме вбесиха. Другата двойка няма да плаща нищо, ама нищичко... Ние поемаме техните разноски!!! Ако откажем да го направим, община Балчик ще ни забрани да си направим сватбата. То бива, бива рекетиране, ама на такова ниво не очаквах!

 O_O Никой неможе да ви забрани да се ожените, ако неплатите на другата двойка.Това е нечувано, трябва да направите нещо, неможе да оставите така да ви рекетират за едно такова прекрасно събитие.Ако трябва в телевизията се обадете, но моля ви непозволявайте да ви правят такива неща за сватбата.

Мишел, какъв е тоя ужас, през който преминавате?!
Я престани вече да си бяла и добра и обърни дебелия край! То бива, бива, ама тия вече на гавра го обърнаха с вас, чак мен ме вбесиха!
Хващай де що има телевизии, вестници, новинарски сайтове, напиши си едно хубаво писъмце, в което описваш историята и го изпрати на всички. И най-напред на принципала на Ботаническата градина - не знам на кого е подчинена, но ти сигурно имаш информация. Все от някъде ще ви обърнат внимание.
Като се замисля, те вече толкова ти вгорчиха мечтаното тържество, че просто повече няма накъде, време е да вдигнеш малко пушилка, та като се изпари приятната емоция, поне малко удовлетворение да ти остане, че и на тия наглеци си създала ядове. То бива наглост и парвенющина, но това тяхното минава всякакви граници (за сватбарите говоря, не за директора на градината - то стана ясно, че онзи е мижитурка, за която е по-лесно да наруши сключен договор, отколкото да излезе срещу "властта на деня"). Бори се!

michelle да видим дали съм разбрала. Запазили сте си мястото с уговорката да сте сами а след известно време ви обявяват и за друга двойка, която няма да ви позволи да си направите фотосесията и не искат да се засичате, а ти обесни че това няма как да стане. На всичкото отгоре трябва и да им платите  *crazy*.Как става този номер, тези хора полудели ли са?На твое място бих вдигнала голям скандал, какво като са богати и известни, тъкмо хората ще разберат какви са мъродери P-(

Само да обясня-за да се направи в градините на Двореца сватбен ритуал, трябва да се плати определена такса. Ние я даваме. Те не. Понеже са получили разрешение от община Балчик и това е напълно достатъчно. А за нас явно не е... Те ще са там по време, за което сме платили ние. Тоест на наши разноски. И двойката го знае. На нас днес ни го казаха.
От общината ни казаха, че може да ни разрешат да имаме ритуал в градините, но не е сигурно. Вече не знам какви изводи да си вадя.
Двойката се е съгласила днес да си направим и ние снимки. Те щели да присъстват там само за ритуала си и за техните снимки. Ще говорим и с тях, дано те са разбрани хора.
Всичко това след последните ни повторни разговори с хората там.


Извинявам се, че постоянно допълвам поста си. Да, определено стана скандал. Да, оказва се че кмета не е знаел за нас, когато е настоял там да дойде другата двойка. След като е разбрал е предложил щом наистина те държат да са там, да останат само за ритуала и за снимки, но при условие, че няма да се засечем с тях. Каквото е както тяхното, така и нашето желание.
Не мога да откажа на тези хора-една булка някъде там очаква своя щастлив ден.
Освен това на нас днес ни казаха да поискаме разрешително и от общината(като нагло излъгаха, че вече са ни казали). От общината не могат да ни гарантират нищо. Трябвало на място да се разберем за записването.
Изводът е, че нас ни излъгаха през февруари. Възползват се от това, че сме на другия край на България, че сме си организирали вече сватбата и ни налагат нови условия.
Проявяват двоен стандарт-за нас едни условия, за другата двойка-други.
Да, сватбата ще се състои въпреки целия абсурд. Но случилото се ще получи гласност.
Ние няма да пречим на другите хора. Те, ако може да се вярва не на тях(не сме се чули още), а на хората от Двореца и кмета на Балчик-няма да пречат на нас.
Това би трябвало да е щастлив край. За съжаление само за тях. За нас остава горчивината от толкова лъжи.

michelle, на мен ми прилича малко на развален телефон цялата работа. Вие разговаряте с няой служител в "Двореца", нали? Имам чувството, че и те не са наясно какво точно ще се случва там и на основание на чути-недоразбрани неща и догадки ти правят някакви половин изречения.
Другата двойка щом има разрешение от общината и няма нужда да заплаща такса - ще използва градините със и без вашите платени такси (каквото и да ти говорят отсреща, няма такъв случай в който да имат разрешение от висока инстанция и да се надяват на някой да им плати таксите). Ако, обаче, нямаха разрешение - в Двореца щяха да си получат таксите и от вас и от тях, най-вероятно (в краен случай щяхте да си ги поделите наполовина).
Това за засичането из градините, според мен е застраховка от страна на Двореца, с което показват просто, че другата двойка ще бъде с приоритет при подреждане на програмата за деня. т.е. ако и двете двойки искате едно и също по едно и също време, управата на Двореца ще толерира другата двойка, ако не може да се намери друго разрешение.
Моят съвет е първо да се успокоиш, да погледнеш на нещата малко "отстрани", доколкото ти е възможно предвид емоциите, и да се опиташ да установиш контакт с другата двойка или техния организатор, за да провериш дали може всички да получат каквото искат без да има жертви ;) но не разчитай на диалог през "Двореца", защото те са трета страна в цялата ситуация, при това необективна.
Успех, и не се отказвай преди да си проверила всички варианти!

Alucinado, доста разводних темата и вече си притеснявам, че може сериозно да се карат модераторите.
Въпреки това ще обясня процедурата за сватбено тържество там(така както полуреално-полулъжливо ни обясниха). За да се правят такива тържества има един човек, който е отговорник. Ние отидохме при този човек за информация, като зададохме всички въпроси, за които се сетихме. Тя ни каза, че трябва да подадем молба до директора на Двореца и да платим такса за молбата и след като ни одобрят-за правото да ползваме мястото и да правим снимки, както и да присъстват гости на ритула. Не ни каза, че трябва да се свържем и с общината за разрешение.
Ние попитахме дали ще има повече от 1 сватба там в този ден. Тя каза-не, правим всичко възможно да има само по 1 сватба седмично, досега не сме имали случаи на повече от 1 сватба и във вашия ден няма да се случи.
Какво става от няколко дни-първо, ще има друга сватба. Да, след като се вдигна голям скандал, се разбра, че правото е на наша страна и другата двойка ще е там само за ритуала си и снимки преди нашия ритуал и снимки. Неизбежно е-ще променяме часовете за всичко, но няма как.
Мен не ме ядосва факта, че ще има втори ритуал. Разбрахме се да не се засичаме, макар още да чакаме връзка с другата двойка.
Ядосва ме, че не са ни казали много неща. Че при първите ни разговори ни подведоха.
Другата двойка няма да плаща такси на Двореца. Само ние.

Чета и не вярвам на очите си... Мишел, миличка, не знам какво да ти пиша, просто цялата ситуация е пълен абсурд.
Дано успеете да се разберете с другата двойка, за това съм оптимист. Но глупаците "отговорници" и подобни вече са ви вгорчили подготовката. Въпреки това, не се отказвай, нещата ще се наредят. Ще видиш, че след всичките неприятности сега, сватбата ви ще бъде прекрасна, особено на такова страхотно място.
Стискам ти палци! И наистина, дай гласност на случая. Тези от "Двореца" явно са били натиснати отгоре и вместо да кажат, че вече има друга сватба (вашата), те са се спотаили като мишки и сега се опитват да замажат положението.

Не може ли тези нови младоженци да ползват определени сектори в този дворец, за да не се засечете?
Или щом само ще си правчт снимки и ритуал - това ще продължи само час  нещо да измислят тези "организатори" от двореца.

И като си говорим за стрес преди сватбата, michelle, мисля, че твоят случай си е точно по темата. Едва ли има по-кофти ситуация от вашата.  :'( Няма да разводнявам, само ще кажа, че сме с теб, колкото и малко ако въобще е успокоение. За съжаление реалността в България е точно такава, с връзки единствено може да се разреши твоят проблем.

Всички младоженци искат сватбеният им ден да мине леко и безпроблемно и съответно усилията, които се полагат това да стане са големи. Но никой не е застрахован от неприятности. Кой е най-големият ви страх свързан със сватбения ви ден? Свързан ли е с изпълнителите по сватбата - ще ми направят ли грима и прическата както трябва, ще изглеждат ли цветята както аз исках, дали ще ми скъсят роклята/костюма прекалено? Или може би е свързан с времето - ще вали ли, дали ще се получат хубави снимки при лошо време? Или може би с гостите - дали свекървата/тъщата ще ми развали деня с някоя забележка  8P, ще им хареса ли на гостите храната в ресторанта?
Постепенно започвам да осъзнавам, че моят най-голям страх е дали хората ще се забавляват. Дали ще се отпуснат достатъчно, за да стане един страхотен купон и усилията ни да бъдат възнаградени или купонът накрая ще се окаже посредствен. Ще се радвам ако и вие споделите!  :)

Виждам, че модераторите са слели темите, но смятам, че има разлика между стреса преди сватбата и страховете, свързани с нея.
Както и да е, четейки поста на Ариел, се опитах да си представя доколко ме плашат изброените неща... И стигнах до извода, че и на мен най-големият ми страх е свързан с настроението на гостите и с това, дали ще се забавляват и ще им остане хубав спомен от сватбата. В най-големите ми кошмари хората идват по задължение, гледат се с досада един-друг, хващат се на първото хоро, колкото да не е без хич и си тръгват рано.  8P Е чак така не мисля, че би се получило, но това ми е най-големият дерт.
На второ място идват притесненията с изпълнителите – украса, грим и т.н. Забележки на този и онзи съм решила твърдо да пренебрегвам в самия ден, а времето изобщо не ме притеснява – и буря с гръмотевици и светкавици да има, няма лошо.  8P Пък за всичко друго, рокли, костюми, кошнички и подобни все ще имаме време да реагираме, ако се наложи.

Чета поста на asseto и сякаш вижадам своите страхове преди сватбата. Бях склонна на много компромиси с много неща, но изпитвах ужас само като си помисля, че гостите ще стоят на масите, ще гледат с отегчен поглед, ще чакат с нетърпение момента в който ще разрежем сватбената торта и ще могат да си тръгнат  :huh:. За мое щастие при нас това не се случи, всички бяха много весели и се забавляваха искрено. Но по мое мнение това до голяма степен зависи от самите младоженци, ако те са щастливи, танцуват и се забавляват, няма как всички гости да стоят и да ги оставят сами на дансинга, а то веднъж като се размърдат хората им идва настроението  :singer: :drum: :elvis:
Аз съм била на сватба, на която нямаше никакво настроение, но и самите младоженци бяха отегчени, сякаш се жениха по задължение...гостите усетиха това.

И моите най-големи притеснения преди сватбения ден бяха дали гостите ще се забваляват и дали ще се получи купон, но за наше най-голямо щастие всички (и млади и по-възрастни) се забавляваха и танцуваха страшно много и дансинга беше постоянно пълен още от първата песен :danceg:
Както е казала Роси много важно е какъв пример ще дадат младоженците и кумовете, ако те са усмихнати и се забавляват ще предадат настроението на гостите си *THUMBS*

Стреса преди сватбата за мен се състоеше в това , че цялата организация до най - малки подробности се падна на мен. Мъжът ми помогна с етикетите на масите и разпрделението на неговите гости. Цялата организация страшно много ме изтощи в един момент и ми беше писнало. Предпоследния ден имах пак малко нерви с букета за колата. Иначе съм се притеснявала единствено за това дали всичко ще мине по график в самия ден. Дали фризьорката ще дойде навреме , както и гримьорката. Дали ще ме направят толкова добре , колкото и на пробите. Притеснявах се и , че всеки ще ни гледа , но това много бързо ми мина. Свикнах на самия ден да съм център на вниманието и даже ми хареса , а и честно казано гледах много да не ми пука. На нашата сватба гледах с кумата да сме нон стоп на дансинга.Общо взето се танцуваше през повечето време , но само едни и същи хора запълваха дансинга. След разрязването на тортата и хвърлянето на букета изведнъж всички решиха да си тръгват. Това малко ме натъжи , защото наистина един през друг започваха да си ходят. Но... ние си останахме една маса само младички и стояхме до към 2 и нещо и беше пак весело.

Момичета,
имам сериозен проблем. Незнам дали е породен от стреса около сватбата, но искренос е надявам да е така и скоро всичко да отмине и нещата да се случат така както сме ги планирали.
Сгодена съм от февруари миналата година и някакси от самосебе си дойде и датата (запознали сме се на нея). Остава точно един месец до нея- 19.06. Всичко беше наред между нас до миналият петък. Разбира се имаше караници с родители по отношение на тяхното вмешателство, нерви и разправии, но с него винаги успявахме да закрепим ситуацията някакаси...
В петък имахме невероятен скандал по между си и накрая той си събра нещата и си тръгна. На другият ден се видяхме и каза, че имал нужда от време да помисли, защото бил наранен и не искал да се жени 2-а пъти. Искал да премисли ситуацията и да е сигурен, че аз съм правилният избор. Замина при техните и каза, че щял да се върне тази събота сутринта. Аз звънях, защото не мога да издържам, той накрая вдигна и пак каза- обичам те, липсваш ми, но не съм сигурен.... след този разговор пак звънях- той спря да вдига. Исках да отида при него и му писах смс да ме чака на летището - той ми каза, че нямало да ме чака- да не ходя, да го уважавам и да чакам до събота. как се чака такова решение. Мисля, че направих всичко, което можеше да се направи за да оправя нещата. Аз наистина имам вина за ситуацията, но не е чак такава, че човекът с когото живеем заедно и сме споделяли невероятни моменти и най-съкровенни желания да избяга така и да не си вдига телефона. Да не иска да говори с мен. Спрях да се обаждам, спрях да пиша смс. Съсипана съм! Остава точно един месец до сватбата. Повечето покани са раздадени, ресторанта и гражданското платени... а него го няма- той мисли. Страх ме е какво ще измисли. А ако се върне и реши да отмени всичко? Как ще преживея този срам? Каза че искал да забрави негативното и да види само положителното но не е успял да го направи за няколко дни....  не искал да говори с никого до петък...  какво става? каквата и грешка да съм направила не мисля че е толкова голяма че толкова много да се съмнява в мен.... от друга страна когато съм го питала "Мислиш, че няма да си щастлив с мен ли?"Той отговори- Мисля че ще съм щастлив....
Много е объркан... преди 2-а дни говореши отнесени неща и посочваше несъществуващи причини.. Изкара ме най-черният дявол...
Имали ли сте такива ситуации? Как ще ме посъветвате? Това предсватбен стрес ли е или нещо друго?
Наистина се побърквам... трудно е да се чака в подобен момент...
Благодаря за коментара и съвета предварително

 Simply_blue, много съжалявам, че преминаваш през всичко това.
 Ще ти кажа каква беше моята първа мисъл, когато прочетох написаното:"Да върви по дяволите сватбата". Важен е само и единствено човека, когото обичаш. Няма значение какво ще кажат хората, не мисли за тях. Колкото повече го правиш, толкова повече се отдалечаваш от него.
 Не зная какво се е случило между вас, нито ви познавам като хора. За всеки човек е различен прага му на търпимост към болка и обиди. Но уважи неговото желание да остане насаме със себе си. На твое място щях да имам абсолютно същите реакции. Защото обичам човека до себе си и да го загубя би означавало да съсипя живота си.
 Изчакай съботата и междувремено си помисли кои са важните неща в живота за теб. Пожелавам ти късмет и се надявам скоро да пишеш тук с добри новини.

Мила Simply_blue,

Не мога да помогна с друг съвет, освен с този, че според мен стресът ви е дошъл в повече и има някакъв емоционален спад, който всеки разумен човек, сигурен в правилно взетите си решения, ще преодолее. Щом считаш, че си стигнала предела на възможното за правене, то опитай се просто да изчакаш още няколко дни, за да разбереш какво се случва. Несъмнено не ти е лесно сега.
 
Съжалявам, че не мога да кажа нищо полезно, но ти заявявам своята искрена подкрепа. Много се надявам всичко да се оправи и все си мисля, че е някакъв предсватбен стресов момент, който се преодолява. Така или иначе, за да се стигне до тук, явно има някакво разминаване между вас, но ако си била себе си в тази ситуация, значи е имало причина да се случи. Не се наказвай с тежки съмнения и страхове. Човек не може да избяга от съдбата си, но въпреки това сам я кове.

Горе главата и пиши! Често това помага.  :girl_wink:

П.П. Да добавя към казаното от Мишел и това, че независимо от всичко, което предстои - сватба ли, осъзнаване на нещата или забавяне, освен любимият, който е важен, ти си също така важна, дори повече. Бъди силна!

Мила Мишел, Благодаря! За съжаление тук не става въпрос само за сватбата, а за това какво би значело за мен подобно решение от негова страна. След като не вдига телефона и след всико, което направих за да се опитам да оправя ситуацията, не разбирам.... Ако има нещо, което толкова го е наранило, защо не прости... Наистина скарването беше голямо, но за първи път ни се случи. Човек трябва да може да прощава, защото съвместният живот се крепи на това. Аз сбърках, но и той сгреши.... Аз простих, защото го обичам и не съм човек, който веднага се отказва от нещо, което 2-е години е градил... Мечтите, любовта.... Страх ме е.... той се държи сякаш всичко хубаво, което сме преживяли е забравил.

Съгласна съм Деничка- Звездичка.... наистина има емоционален спад... опитах се да бъда до него и да помогна да го преодолее, но той ме отблъсна... Няма какво друго да правя, освен да чакам....
Зная че всичко е въпрос на предстатбен стрес... Всеки се бърка, всеки говори.... На другите двойки мога да кажа- не допускайте никой да застане между вас и да взима решения.... Има стес, но бъдете заедно! Това е най-важното...
Моето момче не издържа на стреса.... надявам се да ме обича наистина толкова колкото казва...
Ако е така- ще се върне.... ако не е.... незнам....
много е трудно!
Ангажиментите и бързането да свършим всичко сякащ ни отдалечиха...изнервиха... а в крайна сметка всичко това трябва да е едно голямо удовоствие, защото се прави в името на ... любовта...
Стискайте ми палци момичета! Моля ви! .. аз продължавам да чакам....

Simply_blue, никак не ти е лесно...  :( Много, много неприятна ситуация, тези думи даже са слаби да го опишат. Мисля, че сериозността на ситуацията е породена от няколко фактора, само по себе си едно скарване не може да доведе до толкова сериозни последствия ако хората наистина се обичат. Проблемът май идва от факта, че това се случва в момент, в който момчето ти е вече сериозно стресирано от предстоящата сватба. За мъжете една сватба може да бъде стресова по много по-различен начин, отколкото за жените и ние като жени сигурно не можем да разберем добре това (има такава тема между другото във форума, Защо мъжете се страхуват от брака). За нас това е цветя и песни, момент, за който сме мечтали откакто сме чули за пръв път приказката за Пепеляшка, а за тях често е загуба на свободата им и ергенството, с което толкова се гордеят. Не знам конкретната ситуация при вас, но ми се струва, че просто няколко неща са се натрупали в един и същи момент и естествено тогава светът може да изглежда много черен. Помисли какво още се е случило, което може да е отежнило ситуацията. Определено мисля, че трябва да изчакаш, щом той те е помолил, недей да правиш точно обратното, защото така затвърждаваш мнението му, че може и да не го разбираш и да не сте един за друг. А междувременно недей да си мислиш за най-лошото, мисли позитивно, колкото и да е трудно, не се предавай. Когато дойде време да говорите, колкото и да ти се иска да говориш много и да разказваш и да обясняваш и да се защитаваш или каквото и да е, според мен печелившата стратегия е да направиш точно обратното. На човек в такива моменти му се иска да говори, да бъде чут, но този път приеми точно обратната роля – слушай! Слушай истински, опитай да разбереш от къде идва това. Покажи му една страна от себе си, която не е виждал (ти знаеш най-добре какво е това за теб), запази спокойствие и го убеди, че сватба или не, ти не искаш да го загубиш, защото за теб е важен той. Той може да си мисли, че за теб сватбата е по-важна от него самия и че след сватбата ще продължите да се карате, както по време на подготовката. Никой не би искал такъв живот. Затова го убеди, че каквото и да стане, това е период, който отминава и утре е нов, хубав, слънчев ден, без грешките на предишния. Успех!

Ariel,
искрено благодаря! Права си! Ако продължа да звъня само ще го отблъсна....
През цялото време си мислих, че в такъв момент трябва да показвам любовта си, но... виждам че има и други истини...
Благодаря!!!

Така, сега видях колко хладнокръвно съм се изказала в предните си постове. Вече не е същото.
Разболявам се, имам температура, цял ден ме тресе, кокалите ме болят все едно съм на 60. Мъчи ме и главоболие, може би заради температурата. Същевременно имам ужасно много работа, не успявам да я свърша, не ми остава време да сложа залък в устата си. Връщам се вкъщи и само се чудя къде да полегна. Отпуск ще си пусна в петък. Дори още молбата не съм имала възможността да си подам. Ще кажете да помоля майките за помощ. Направо не искам, честно. Толкова са луднали покрай сватбата, че по-добре далеч от тях. Не успяваме и вкъщи да подредим след мини ремонта, който направихме. Отделно решихме да купуваме друга ракия, която на място ще ни бутилират и направят етикети, каквито ние искаме. Майка ми като разбра и се вкисна. Разбирам я, защото тя вложи много емоция, както се казва - "нарече тази ракия за нас двамата", юрках я да търси бутилки, а сега...Но пък и не ми се занимава да търся вариант за самозалепващата хартия, която не намираме. Просто не ми се занимава вече. Та, тя ми каза да сме правели, каквото искаме, щом така сме решили. Много мразя като говори така, все едно нарочно сме постъпили по този начин.
Уж не ги включвахме много в подготовката, а пак се стигна до такива конфузни ситуации. Половинката е права - тази ракия няма да се похаби, тепърва ще се черпим с нея за хубави поводи. А и тя не се разваля с годините, напротив. Ама майка ми се разсърди. А сме в добри отношения, само двете сме си - баща ми не е жив, нямам брат или сестра. Знам че дава мило и драго за мен. И въпреки това...
Имам чувството, че двете ни майки (и двете са вдовици) превърнаха тази подготовка в състезание. Неволно. Едната да не остане по.назад. Едната еди какво си щяла да ни подари, айде и другата да не стане за срам. Добрички са, но ми идват в повече понякога. Както в момента.

Сега майка ми е сърдита, така си и приключихме телефонния разговор. Криво ми е и добре, че половинката е по-уравновесен в случая.

Да идва Денят, че нервите ми се поизпилиха сериозно :'(

Simply_blue, съгласна съм с Ариел, че годеникът ти очевидно е в голям стрес и се е поуплашил. Мисля, че има нужда от някой мъж, с когото да си поговори. Защо не се обърнеш към кума?

Момичета май забравяте в стремежа си всичко да е перфектно, че това трябва да е най-щастливия ви ден.Не можете да угодите на всички и не трябва на всяка цена да направите "прекрасна" сватба.

Сватбата е прекрасно събитие, заради вас двамата, не заради украсата, подаръчетата и т.н. всичко това е само допълнение към деня!!!

Велвет, майки са, искат да се покажат, ще се сърди и ще се придобри ;) Все пак това е една ракия.

Simply_blue майната и на сватбата, вие двамата сте по-важни.И след като едно по-голямо скарване ви е разделило така, за в бъдеще ви очакват много по-стресови ситуации и тогава ли ще е така?Помисли много добре и поговорете като започне да се държи нормално, а не като ущипана госпожица, защото за мен един мъж да не иска да говори и да не си вдига телефона е меко казано несериозна и чисто женска постъпка.

Simply_blue , понякога едно такова хубаво събитие носи със себе си и много лоши емоции. Ние също спорехме , карахме се , повишавахме си тон , но най най - важното е в тези моменти някой от двамата да отстъпи и да подаде ръка на другия. Явно той е объркан , но си мисля , че просто е афектиран , защото ако се съмнява в чувствата си не би взел такова грандиозно решение , като това да сключи брак. На мъжете им е много трудно (или поне така си мисля) да вземат това решение.Нормално е след един голям скандал да се отдръпне , не го защитавам. Просто се опитвам да погледна и от другата страна на нещата. В случая , обаче не е прав за едно - за това , че не говори с теб. Но и ти не трябва много да го притискаш. Понякога , когато човек е много объркан има нужда от време , за да му мине. Наистина не знам за какво сте се скарали и какво сте си казали , но ако е било по отношение на родителите няма смисъл , честно. Много често те преобръщат каручката в стремежа си уж да помогнат. Но когато приказвате с него за случилото се трябва определено да намекнеш за това , че вие ще ставате семейство , а в трудни моменти едно семейство се подкрепя , а за вас това е една трудност пред, която сте се изправили и трябва ЗАЕДНО да я преодолеете. Ако още от сега така ще се отказвате да се борите, за в бъдеще ще ви е още по - трудно, защото каквото и да си говорим семейния живот не е само розов. Има много препятствия , но това е нормално иначе нямаше този живот да е толкова динамичен ако всичко е ок. Човек може да се променя , аз съм сигурна в това, самата аз съм променена, пък за мъжа ми да не говорим. Но всичко става с разговори и много търпение. Успех и се надявам наистина всичко да се оправи , но то зависи само от вас двамата. Ако пък не се оправи , то значи , че не  можете да правите компромиси , а те са много важни за една връзка.

Организацията на една сватба е не лека задача.Това е период на трудности и изпитания,през който двойката преминава.Това е и един вид проверка за здравината на връзката,желанието за семейство и силата на чувсвата.Това е една от основните разлики между женените и неженените двойки,както и много други разлики,но да не навлизам сега в тази тема...Искам да допълня red_roses,че е много важно,когато единият подава ръка в труден момент,другият да я приема.
И искам да цитирам нещо,което попа каза по време на нашия църковен брак:"Щом сте стигнали до тук,значи Бог е погледнал в душите ви,видял е,че там има любов."
Simply_blue,пожелавам ви да намерите верния път един към друг,да преодолеете изпитанията,защото тях ги има във всяка двойка.Желая ти щастие  :good_luck:

Благодаря! Стискайте палци до събота... после пак ще пиша... с добри или лоши новини...

Стреса е голям,като и напрежението между двамата. Аз лично правя всичко, за да сме доволни ние и по точно той. Аз искам сватба и да се омъжа за моя любим, всичко друго е суета. Всички подробности. Много от нещата за сватбата ги направих така както ние искаме и другите роднини малко ни се чудят, но ... не ми пука. Не ми пука, че чашите няма да са 100лв а обикновенни за 10лв и ще си ги украся сама (това се сетих), или каквото и да е друго. Единственото, което ме интересува да не се сбъдне най-големият ми кошмар - младоженецът да не дойде. Отначало моят мил, каза аз да се занимавам със сватбата и той неискаше, било лудница. "Искаш сватба, оправяй се", но сега е по развълнуван от мен. :) И аз тогава му казах, че това е изпитание за двойката и ако не се справим с нещо такова заедно няма да се справим с нищо друго. Той ми отговори, че точно затова ще изтърпи всичко :) това е ЗАЕДНО

Да , определено е изпитание, защото аз се сещам за две неща , които двамата сами сме си организирали и е било изпитание - местенето ни в къщата , където сме в момента и съпътстващите разходи и работа по дома, които ни бяха съсипали и сватбата. И за двете неща хвърлихме заедно много труд, но и това бяха моментите, в които е имало най -много напрежение между нас. Даже един път така се бяхме изнервили , че мъжа ми каза , че съм го обидила , както никога до сега и беше много засегнат.Извиних се за грубото си държание, но аз се бях и разболяла и бях на легло 1 седмица и не бях на себе си. И в крайна сметка си струва напук на всички познати , които само ни се чудиха на акъла защо се женим, защо правим такива разходи на тия времена и т.н. Повярвайте ми чух го от много хора , които са скептично настроени към брака и ми ставаше много неприятно . Много е гадно , когато човек иска да направи нещо красиво в тоя живот и среща негативизъм , но това е една българска черта , която е присъща за нас.

Аз мисля,че стреса и трудностите се преодоляват преди всичко с позитивно отношение.Това е нещо,което като че ли липсва на нас българите.

Момичета, кажах, че ще пиша.... и ето ме пак..
И ние се оказахме жертва на обикновен стрес породен от факта, че датата наближава....
Днес се видяхме, поговорихме и... сега всичко е наред... продължаваме с приготовленията- само че по друг начин....
Както ние намерим за добре!
Благодаря ви!

Много те мислих тези дни, радвам се, че всичко е наред :) най-важното е наистина да сте заедно :) успех в животът ви заедно  @}->--

До нашата дата остава точно 1 месец  :svatba: Ние с половинката до сега не сме имали разногласия по отношение на организацията, всичко си правим самички, без помощ от страна на родителите. За жалост неговата професия е такава, че се налага да пътува и през февруари месец ме остави самичка  :'( Беше в провинцията и се виждахме само през уикендите. Близо 4 месеца бяхме така и наистина в един момент си мислех, че съм на ръба да полудея от нерви, защото всичко падна на мой гръб. За щастие вече си е у дома, аз съм по-спокойна  :) Вече усещам онова сладко напрежение и вълнение от наближаващия ден. Мъжът ми е доста хладнокръвен и спокоен, но аз вече сънувам сватбения ден...и само, като си помисля колко е близо сърцето ми ще изкочи  *INLOVE*

:)  Смея да кажа, че най-хубав е последният месец. Занеш, че вече е толкова близо и всъщност не толкова колкото ти се иска. Наистина до 19 май не ми беше толкова вълнуващо и напреганто колкото след това. И сега сърцето и стомахът са се  свили от вълнение. ПРЕКРАСНО Е. А милото до скоро се държеше много повече от мен, но... като взехме халките и като запазихме медената почивка и той се развълнува. И сега и двамата сме   8P 8P   Само повтаря, че всичко , което ни трябва да се оженим го имаме , така че няма страшно, ама пусто  O_O все съм си притеснена  =]

Абсолютно споделям чувствата ти. Уж всичко е готово, всичко е уговорено, но аз продължавам да се притеснявам  =] а и тези кошмари дето взех да ги сънувам...че нямам рокля, че нямам грим и прическа, че никой не идва на сватбата  :girl_impossible: УЖАС! не мога да разбера от къде тези мисли в главата ми ХиихХихиХи...

 :sarcastic:  Аз сънувах, че роклята ми се е оцветила в синьо, че младоженецът не идва. А милото веднъж сънувал, че майка ми е отложила сватбата. Аз му казах, че освен ние двамата никой друг неможе . Мама ми каза, че няма какво да се притеснявам, освен за това, че младоженецът може да не дойде иначе няма за какво друго  *ROFL*

Е, недей така! Няма начин да не дойде, след като веднъж се е престрашил да ти поиска ръката, значи е обмислил всичко добре и сигурен на 100%, че ти си жената, с която ще сподели живота си...ти си УНИКАЛНА, НЕСРАВНИМА, НАЙ-ПРЕКРАСНАТА, НАЙ-МИЛАТА И НАЙ-ГРИЖОВНАТА в неговите очи  *THUMBS*
Няма място за такива притеснения  @}->--

 :[ @}->--   Мерси за успокоението и той това казва :), както и ако роклята стане синя, ще бъда синя :d

И аз сънувах преди сватбата разни сватбени кошмари-че нямам рокля в деня, и че гостите си тръгват рано, защото им е скучно. Нищо такова, естествено не се случи :), но това явно е начин да се освободим от напрежението, чрез сънищата.

Аз пък сънувах, че са ни преместили в някаква по-малка заличка и масите са едни дъълги и грозни, гостите се бутат и им е тясно  :angry:. Освен това сервирха агнешко, което беше студено и залоено :\ и не знам още какви гафове. УжасТ!

 Имам нужда да споделя нещо... Може би на някои от вас се е случвало и ще можете да ми кажете какво решение сте взели.
 Много бих искала да отменим сватбата. Обичаме се, искаме да сме заедно повече от всичко, ала ми е непосилно да се занимавам повече с организирането на сватба. Днес мислех върху текст за поканите. По принцип пиша добре и с лекота, ала този път вдъхновение никакво. Замислих се защо е така? Отговорът беше прост-нищо положително не ме кара да пиша. Нищо, в което да виждам смисъл. Говорехме си с моето човече какъв е смисъла хората да правят сватба и не можахме нищо да измислим... Поне ние не знаем такъв. В началото смятахме, че това ще бъде един прекрасен и вълнуващ момент в живота ни. После почнаха проблемите, лишенията. Толкова добре се чувстваме, когато се занимаваме с каквото и да е, но не и организиране на сватбата. Вчера цял ден гледахме заедно мачове и ми беше така леко, весело и спокойно. А аз мачове да гледам не обичам изобщо...
 Как да ви кажа, цената просто не си струва. Не знам права ли съм или не.

Всеки има различно виждане за сватбата и брака, но много двойки се заблуждават, че след това животът им ще се промени и всичко ще бъде песен, а винаги става точно обратното. Както е казал моят любимец Оскар Уайлд - " Човек и добре да живее, се жени"  ;)

Мишел, много ми се иска да кажа някоя голяма мъдрост, но не мога. И аз много мисля по тези въпроси от време на време. На твое място бих поговорила с половинката и ако преценката ви е, че тази сватба е бреме и съсипва цялото ви ежедневие, то по-добре бъдете щастливи хора, отколкото да угодите на всички, заради които може би това събитие ще се случва и заради които си задавате въпроса "Кому е нужна сватбата?"

Аз вероятно не съм правилния човек за съвети, защото не съм минала през процеса на организиране на собствена сватба, но четох за перипетиите около вас и ми се иска да ти кажа, че в крайна сметка би трябвало този ден да е щастлив за двама ви, а не за отбор хора наоколо... само дето е много лесно човек отстрани да дава ум, а да не му е на гърба тая бъркотия, която се получава обикновено. 

И все пак... за да решите да се ожените, сигурно е имало нещо, което ви е подтикнало към това, може би просто сте го забравили. Потърсете го. А може би просто на вас сватба не ви трябва, тогава бъдете честни един с друг и си живейте щастливи и спокойни и без тия нерви. Вярвам, че щом двама човека са заедно и са стигнали до решението да се оженят, то всички проблеми, дори тежките към даден момент, могат да бъдат разрешени след малко обсъждане и спокойствие. А може би те притиска това, че искаш нещата да се случват по определен начин, пък обстоятелствата ги променят непрекъснато? Ако е така, помисли си какво ти харесва и до колко е възможно то да се случи... И не се впрягай прекомерно... в крайна сметка, нали е за хубаво сватбата? Ако не й върви да се получава такава, то щади повече себе си.

Пиши как си, стискам ви палци!  @}->--

michelle, миличка... Няма да мога да ти дам категоричен съвет, вие си знаете най-добре какво ви е на душите. В крайна сметка сватбата е преди всичко ваш празник и ако вие не изпитвате радост от приготовленията и от мисълта за нея, то нещата губят смисъл.
От друга страна, всеки има подобни моменти – наляга те умора, иска ти се да зарежеш всичко, да спреш да угаждаш на роднини и познати, да обърнеш внимание на себе си и любимия човек. Аз преди време бях тръгнала да изпадам в подобна дупка, тъй като ми беше писнало от безплодни разговори, в които отсрещната страна си е навила нещо на пръста и грам не вниква в това, което говориш...
Но първо спрете за момент, дайте си няколко дни почивка, зарежете всичко, даже заминете някъде за един уикенд, ако имате възможност. И след това помислете кое точно промени отношението ви към подготовката – дали това не са нечии капризи или налагане да направите определени неща по определен начин. Ако е така, има и друго решение, преди да отмените сватбата – просто спрете да се съобразявате с желанията на околните и направете нещата така, както на вас ви харесва, колкото и изтъркано да звучи. Сватбата е ваша и нека се случи така, както вие си я представяте. Иначе се превръща в нечий друг празник.
Успех, прегръщам те!

П.П. Не знам дали съм чела всичките ти перипетии, затова се извинявам, ако съм написала нещо неадекватно.

Еееей,Мишел,да не чувам такива работи като отменяне на сватба  P-(  Това е уникален момент в живота и съм сигурна,че не би искала да се лишиш от него.Организацията е досадна наистина,лудницата е голяма,НО СИ СТРУВА.Повярвай ми.Това си е вашият приказен ден,ще остане в историята на вашата връзка,ще остане за вашите деца.Не бива да се отказваш от нещо,само защото е трудно и има препятствия.Хубавите неща стават трудно.А,пък и нещо ми подсказва,че вашата сватба ще бъде приказна.Само от постовете ти,без да те познавам,ми се струва,че си прекрасен човек,имаш вкус към красивото и ще си великолепна булка  :bravo:
И сега да споделя и аз нещо.В началото на нашата подготовка и аз исках да се отказвам  *crazy* Само мисълта за цялата лудница(роднини,претенции,евентуални конфликти) ми идваше в повече.Исках,като че ли само да се разпишем и да се венчаем без много шум.Може би ме беше и страх,дали всичко ще се получи добре.Обаче,моето момче беше непреклонен-никакво отказване...и си направихме сватба...истинска..голяма..така,както трябва.И не беше толкова страшно.Нещо повече-беше ПРИКАЗНО.
Сигурна съм,че и при вас ще е така.А,защо не и още по хубаво.Аз искренно ти го пожелавам  :girl_in_love:

Мишел,миличка,и аз имах такива моменти!Още в началото нищо не беше както го исках.Нито ресторанта,нито датата,нито DJ-я.Всичко вървеше назад вместо напред и аз завих: "-Щом няма да е както го искам-сватба няма да има!" :lacnl8:И намалихме темпото с подготовката ,мина време ... поуспокоихме се ... и нещата започнаха да се подреждат..Просто си дайте малко почивка,имате много време до датата,не бързайте... и ще се получи една чудесна сватба.А ти и твоето момче ще сте безкрайно щастливи  :girl_in_love:

 Ще се опитам да бъда напълно честна. Никога, ама никога в живота си не съм искала сватба. Брак да, но не и сватба. Това събитие започнах съвсем самичка да организирам преди около 10-11 месеца,  заради огромното желание на моето човече. Бях въодушевена, че е за него. Някак си ми се струваше естествено да го питам кое как ще му хареса-нали е за него...Той казваше-"Както решиш". После не харесваше избраното. Както и да е-понастоящем има огромен напредък и страшно много ми помага(макар постоянно да забравя за какво съм го питала или помолила и напомням по няколко пъти).
 Повечето перипетии ги знаете-толкова ми е неудобно, че така ви занимавам.
 Никога не съм искала нещо да се променя след брака. Живеем заедно от първия ни ден като двойка и не сме имали илюзорни очаквания.
 Деничка Звездичка, толкова си права, че това е бреме за мен, а от половин година и за двама ни. За съжаление никой от близките ни няма да разбере това като причина, а на другите ще им отнеме години. Опитах се да създам нещо красиво за любимия човек, пътят към него постоянно се прекъсва и обърква.
 asseto, толкова адекватно си написала всичко, благодаря ти! На няколко пъти си взимаме почивка за по седмици, месец. Всъщност сватбата се обсъжда само по необходимост-най-много 1-2 пъти на седмица-две. Наскоро негов колега ме укори, че много го занимавам. А кого? Майка ми е на километри и може да ми помогне само със съвети, за които съм и много благодарна. Нямам приятелка, която да има възможност да е до мен.
 Страхувам се, че ако отменя сватбата, моят любим човек няма да ми повярва колко много го обичам и ще се разделим.
 stefanel, Bademka, благодаря за окуражаването и милите думи.
 Благодаря ви страшно много за успокоението и съпричастността. Нямам с кого другиго да споделя. Нямате представа колко много значи всичко това за мен  :gu6:

michelle, всяка булка преминала през това е искала сигурно да се откаже. Е, на мен не ми се е случвало да изпитам това чувство , защото попаднах на все коректни хора , все професионалисти. Както казаха и другите момичета - сватбата и цялостната организация по нейното провеждане не трябва да бъде бреме за вас , както и не трябва да се ядосвате повече от необходимото. За мен стреса повече се състоеше в това как ще премине самият ден , защото много се притеснявахме с половинката дали ще се справим в ролята си на младоженци. Моят съвет въпреки огорчението ти е да не отменяте сватбата. Веднъж взели това решение и имайки това желание , след време ми се струва , че ще съжалявате. Не , че пак не можете да се ожените и след време, но недейте отлагайте. Остава един страхотен спомен ,аз видях радостта в очите на всичките ни приятели , сълзите от радост в очите на майка ми ,задоволството на родителите ни , че сме решили да се свържем за цял живот. Бях много щастлива в този ден макар и много уморена никога не бих съжалявала. И пари дадохме много , и нерви похабих , но никога не бих съжалявала. В живота на човек има няколко важни неща - това да срещне сродната си душа и с нея да създаде семейство.

Michelle, понеже ти беше пределно честна и открита, надявам се няма да се обидиш, ако ти отговоря по същия начин  @}->--
За чий... сте се наели с организацията на нещо толкова трудоемко и неблагодарно като сватбата?!
За мен лично единственият мотив да се заема с това начинание е, че обожавам да съм център на внимание. Обожавам да организирам, да нареждам, да става на моето. Предполагам, че си нося някакви генералски комплекси дълбоко скрити... И аз съм пределно честна. Не ща брак изобщо. Звучи ми страшно, макар да съм убедена, че да преровя цялата вселена, по-подходящ мъж за мен няма. Ама искам сватба. За мен идеален вариант би било да си направим тържеството, пък подписа ако можем да пропуснем. Но на родителите тази идея няма да се хареса :(
При вас, при положение, че искаш просто да се омъжиш за твоя човек, защо не анулирате всички тези неща, които те изкарват от равновесие и не се разходите с твоя човек и най-добрите ви приятели като кумове в някое малко градче на морето, където кмета или който е там да ви ожени? Ще бъде хубаво, романтично и истинско, при това без да се подлагаш на цялата лудница, която те побърква. Или пък да измислите вие двамата някакъв вариант, който да ви хареса и да завърши с това, че сте семейство :0. Слава Богу, страната ни е горе-долу свободна и варианти не е като да няма. Или запалете колата и се оженете в някое българско консулство наблизо - Гърция, Турция, пък и по-далеч защо не...
Направете го простичко, за вас си. Другото всичко е пепел...

 red_roses, точно заради радостта на най-близките и на любимия човек се прави сватбата като тържество.
 roxanne, радвам се, че си откровена. Правиш го по много мил и симпатичен начин. Ех, ако можеше да се махнем от всичко. Всъщност след няколко дни за около 5 дни ще попътувам сама и се надявам цялата каша да се изчисти от главата ми. Или ще набера смелост да отменим всичко или ще е последен опит да стане.
 Благодаря ви и на вас, момичета  @}->--

Мишел, и преди бях чела твои постове, но днес особено се замислих. Ти си много самоотвержен човек, съдейки по прочетеното, и честно казано, колкото и да обичам половинката си, не знам дали бих отдала толкова много енергия, както го правиш ти, за да осъществя негово желание, което така се разминава с моите. Честно казано, смятам че или си перфекционист (в най-добрия смисъл на думата), или си голям алтруист. Страхотно е, че правиш такъв жест към любимия, но пък от друга страна... не бива само ти да правиш отстъпки от твоите представи. Сватба или само брак - на двама ви е.

Ужасно много ми харесва това, че си откровена тук, защото тази ситуация си е като възможен тест и за мен и благодарение на това, че разказа за нея, се замислих и аз за много от собствените ми представи за сватба, та дори и да проумея по-добре гледната точка на моята половинка, който също е против много от чисто сватбените неща и заедно мечтаем за нещо по-различно. Надявам се, че и двамата ще намерите взаимния компромис, защото ми се струва, че в желанието си да направиш мечтаната сватба за него, оставяш на заден план собствените си желания, а това не прави един мъж по-обичан. Пожелавам ти спокойни и осмислени 5 дни и ще се радвам да пишеш отново как се случват нещата при вас.  *THUMBS*

Горе главата!  +:-)

Michelle майка ми, лека и пръст казваше, че хубавите моменти в този живот не са толкова много, че да си ги спестяваме  :) и беше права :) Всеки път, когато ми идвало много организацията не на една ами в моя случай 2 сватби в 2 държави все се сещах за нейните думи. Истината, е че сватбата е кошмар за организация, но е факт, че това е едиствения ден, в който ще събереш на едно място всички роднини и приятели и те ще дойдат с радост и удоволствие да празнуват с вас.

Махни всички детайли, който те стресират, хората ще гледат вас, ако вие сте щастливи на никой няма да му направи впечатление какъв е цвета  на масата ;) Аз така ще направя :girl_wink:

Стиснам палци да се разтовариш на пътуването *THUMBS*

michelle, хайде и аз да бъда честна. И аз като roxanne явно твърде много обичам да съм център на внимание, но дори и това на моменти не е достатъчно силно, за да поддържа ентусиазма ми.
При нас аз бях инициаторът на цялата дандания – момчето ми беше точно като теб, каза, искам да се оженим, но не искам сватба, не искам какафонии, не искам цял ден всички нас да гледат... Но го направи заради мен, и повярвай ми, на моменти ми е дори гузно, че го накарах да правим сватба. Особено сега покрай историите с майка му.
Обаче за моя изненада, той в момента е дори по-спокоен от мен, току-що ми заяви по телефона: ами какво пък, сватба е, все ще се съберем, нека е весело, пък за останалите неща не се впрягай...
Искам да ти кажа следното – да, всяка от нас има сигурно доста точна представа как "трябва" да изглежда сватбата ѝ или пък как не иска да бъде... Но никога нещата не стават по план, за добро или лошо. А сватбата за мен е момент, който е неповторим в живота на едно семейство. Не искам да го пропусна, знам, че дори и сега да ми писне на шапката и да се откажем, след години ще ме е яд. Единствената ми омъжена приятелка до момента казва само "всичко стана още по-хубаво след сватбата". И вярвам, че отчасти значение за това има самата сватба като събитие, тази концентрация на положителна енергия от радостта и благопожеланията на близки и приятели.
И още нещичко от мен, после спирам, че вече се олях – според мен ще бъде голяма загуба, ако точно твоята сватба не се състои.  :) Ти имаш такъв усет към естетиката, такова креативно мислене и такъв стремеж към красивото, че ще е жалко точно Твоят ден да не се осъществи. Смятам, че с твоя човек ще създадете изключително събитие, та дори и то да не отговаря напълно на сегашните ви представи.  @}->--
Съжалявам, ако последното звучи като навиване, просто това е личното ми мнение.
Успех с взимането на решение и когато го вземеш, каквото и да е то, нека бъдеш начисто със себе си.  *THUMBS*

michelle някак си странно ми се видя това, което си написала, странно, защото от самото начало във всеки твой пост имаше толкова желание и енергия, винаги намираше толкова убави и стилни неща, наистина го мисля, определено много ми харесва всеки твой избор, а и да отделяш толкова време на този форум, все си мислех, че си запалена по СВАТБАТА.
аз поне съм, много запалена,даже много хора се чудят какво права тук след като съм се оженила, еми не знам явно това е  една магия, нещо което действа, нещо вълнуващо. Аз винаги съм искала сватба, заради самта сватба, а и нервите и стреса преди това, еми какво да се лъжем -има ли истинско удоволствие ако всичко е гладко по вода.
Ако не ти се занимава, защо не наемеш агенция, която да прави всичко вместо теб? а и не е ли вече почти всичко готово? аз поне така си мисля. остава най- хубавото.
за мен сватбения ден беше най- прекрсания в живота ми, наистина си мисля, че искам да го направя пак. чувството е уникално.
разбира се не искам да те карам да правиш нещо, което не искаш, едва ли и мъжа ти иска, но наистина се замисли, колко път измина и колко малко има още, а сватбата ще е много хубава, ще видиш.

Мишел, разбирам те.
Също съм близо и до вижданията на roxanne.
Спи ми се и може да не кажа нищо умно, но ми се иска да напише нещичко, защото те чувствам близка.
Според мен (само мое виждане, не мисля, че мога да давам брачни съвети) сватба не трябва да се прави заради единия от двамата, а ЗА двамата ако това би им донесло позитивни емоции, които преодоляват негативите с лекота.
Съвсем не са задължителни цветове на сватбата, тема, украса, цвят панделка и правилния оттенък слонова кост - неща в които ние твърде много задълбаваме. Но мисля, че желанието на двамата нещата да продължат с тази стъпка е важно. Ако и двамата сте ОК с връзката си така и не държите на сватбата, кому е нужна цялата какафония?! Как роднините гледат на нещата е тяхна си работа, животът е ваш! Доколкото разбирам обаче твоето човече иска сватба или по-точно иска брак, а за теб няма такова значение. Ако си ЗА брака, но сватбата те изцежда просто модифицирайте плановете - roxanne е предложила чудесни варианти, някои от които и аз съм обмисляла. Добавям друг вариант, който съм обмисляла и за себе си - вие двамата + най-много още 3-4 човека да "инвестирате" сватбения бюджет в пътешествие, на което да си спретнете интимна церемония/бракуване. Хем има брак, хем приятна почивка, хем освен документи друго не ви трябва, а финансово дори е по-добрия вариант. Ако можете -променете плановете така, че факторите, които ви тежат да понамалеят.

И аз съм от тези, които никога не са се стремили към брак, даже бях поуплашила моят човек, че не искам, той пък решаваше, че не искам него... Сега ентусиазирано избирам панделки, цветя, и заспивам мислейки си за възможна алтернатива на сватбената арка - честичко се чувствам глуповато. Като започна да се вманиачавам в перфекционистични изстъпления се опитвам се да си напомням, че има истински проблеми, доста по-различни от това и не си струва да се "хабя". Моят човек макар и инициатор на това събитие се включва като асистент и по-рядко като водеща фигура в сватбената подготовка. Напомням X-найсет пъти, попълвам таблици, водя тефтери, правя проучвания, лудвам. Сама си го причинявам. И също като michelle от време на време се питам - кому е нужно... Всъщност аз обичам да организирам, както и да съм център, но ми се искаше да се чувствам по-често като НИЕ и в подготовката.
Ние не сме подложени на натиск относно как и кога и дали да има сватба, но ми е неприятно, когато сватбата застава между нас. Поради това, че аз организирам, а той знае, че мога - честичко се чувствам сама в ентусиазма си.
Тъй че michelle - не си сама в тези терзания, поговори с човечето след пътуването и последвай сърцето си. От вируалната ни комуникация съм с впечатление, че си чудесен човек и съм сигурна, че ще преминете това изпитание, отърсете се от чувството за дълг/вина към роднини, помислете само за вашето щастие. Трябва да направите това, което чувствате като вашия личен път на този етап, съветите не са общоприложими.
Стискаме палци за възстановяване на вътрешното ти спокойствие.  @}->--

Michelle, това сякаш аз съм го написала! Много съм учудена, защото дотук си отделила много време и ентусиазъм за организирането на сватбата. Аз самата много искам сватбата и изпитвам истинско удоволствие при организирането й. Даже очаквах да бъда като conflate, да мисля за украси и да смятам из разни тефтери. Но са собствено учудване засега такова нещо не се е случило. Прибирам се след работа и не ми се мисли за сватбата, не ми се смята, дори установих, че съм забравила къде какво съм платила и какво предстои да се плаща (което не е типично за мен). Искам просто да си прекарвам времето с моето момче. Би било лъжа да кажа, че не се вълнувам - напротив.  *YAHOO* Но не ми се занимава с организацията толкова много и не се занимавам. Даже малко се плаша, че скоро ще дойде "датата", а ние няма да сме готови.

Ти много отдавна си започнала с организацията и си наистина перфекционист и искаш всичко да бъде изпипано до последната подробност. И мисля, че това е причината вече да се чувстваш изморена от всичко. Моят съвет е да не си даваш толкова много зор. Със сигурност вече сте направили много. Не знам какво ви остава да направите. Но каквото и да е, едва ли си заслужава нервите, ако не ви е приятно да се занимавате. Вчера си мислех за моята сватба и казах на момчето ми: "Вече имаме всичко необходимо за ритуалната зала, остава да купим една бутилка шампанско и готово". Всъщност нямаме още възглавничка за халки. Но може и без нея. Ако не ни затруднява и искаме - ще купим. Ако ни затруднява - няма да купим, това е. Църкви, ресторанти, украси - всичко това не е задължително. За вас предполагам, че единственото задължително нещо, което ви предстои да направите, са медицинските. Не се напрягай толкова, правете го двамата заради вас, не за някой друг.  *THUMBS*

 Тук май го направих моя тема, макар никак да не съм мрачен човек  ;) Благодаря ви на всички. Трудно ми е да изразя колко много сте направили с коментарите си.
 Деничка Звездичка , написала си нещо много специално  *INLOVE*  
 Предполагам се е подразбрало, че сватба все пак ще има. Понякога човек се заплита в направеното от него самия и няма измъкване. Ще се опитам за един ден да не бъда себе си и да погледна на сватбите под друг ъгъл  ;) Извинявам се на всички момичета, за които сватбата им е дългоочакван и невероятен миг. С постовете си тук със сигурност съм ги обидила. Но в никакъв случай не ми е било това целта.
 
 П.П.
 След като се вгледахме внимателно в ситуацията, си излезе наяве къде са проблемите  ;) На първо място моят малко "тежък" на моменти характер, научен да прави всичко по най-добрия начин и без компромиси. И на второ-склонността към перманентна разсеяност и забраванство на моето човече. В крайна сметка, обаче, колкото и да е странно точно едното уравновесява другото  ;) И така-като се стараем да ги контролираме, всичко върви по-гладко и леко. Пък каквото и да се случи, ако се обичаме, няма страшно  ;)
 

Истината е , че може и да се потретям , но не трябва да се робува на органзиацията на сватбата. Аз направих всичко по - набързо , не съм се кахърила ама какъв цвят да са обувките на шаферките и тем подобни глупости. Много стегнато и организирано направих всичко. Малко ми дотегна , защото не е лека задача, но улесних себе си като не се гевезя за всичко , защото не искам да обиждам някого , но има хора , които прекалено много се престарават във всеки един детайл , а нервите според мен не си струват. Украсата я имаше в ресторанта - ами да, защо да не вземем тяхната украса? Всичко те ще ни направят, няма да трябва да идва агенция, че и с нея органзиация да правя, уговорки, не , не. Фотото - проучих няколко човека,сортирах ги по мой си начин , направих среща само с едни и ги капарирахме. Почти същото се случи и с ди джея. Роклята - харесах я от раз. Обувките - ами малко повечко ги търсих , но ги намерих и тях. А поканите и текстовете и всичко останало - един ден на работа просто за 10мин ми дойде текста на поканите , ей така от вътре , съвсем истинско и непринудено , а пожеланията за гости ги измислих в магазина на крак , докато ги поръчвах. За това аз самата си направих организацията да е песен , а не да е мъчение за мен. Само последната седмица бях под голям стрес , защото деня наближаваше , а накрая трябваше много неща да се доуговорят. И сега какво - ами всеки забрави за сватбата , няколко дена се приказва за нея, сега не. Животът продължава и без нея. Има къде къде по - важни неща.

red_roses,  :goodpost:

Написах нещо подобно и в моята тема, макар и с много по-малко думи. Не бива да се вманиачаваме, защото никой гост няма да знае колко нерви е изхабила булката за цвета на салфетките, за оформлението на поканите.....за това, че не са ушили роклята, като на снимката, която е занесла. Най-важното е да нямате очаквания, а да реагирате според ситуацията.

Отказаха ни да направят пръстените от злато и среберо - не били съвместими метали  *crazy* Ама на моите приятели халките са точно такива, както и милиони други по света. Теглихме им една***** с усмивка и си избрахме халки за две минути. Ама на милото халката имала лек дефет. Чудо голямо - тъкмо ще си е белязана специално за него. Колко сватбени халки са с дефект?!

Шивачката не беше готова с роклята вечерта преди сватбата. Ако беше казала, елата утре сутрин, направо с фотографа при нея щяхме да отидем за по-ефектни снимки.

В деня на сватбата температурите паднаха до 12 градуса и валеше из ведро. Всички планувани снимки отпаднаха, а в колата обсъждахме варианти за снимки на закрито - в МОЛ-а ли да отидем или в някой фитнес център. Не всеки може да покаже снимка с булка на лежанката :sarcastic:

Разказвам ви това, за да видите, че от всяка инфарктна ситуация може да излезе забавен и много по-сполучлив момент. Само се отпуснете и се наслаждавайте. Не си заслужава да тормозите себе си и близките си хора.

michelle, радвам се, че вече си по-спокойна, мила. Определено звучиш по-друг начин.  *KISSED*

Mishelle, май всички булки минава покрай това, къде по-силно ги разтърсва, къде по-лено. Това е нормално, важното е да имаш човек до себе си и да те подкрепя, другото ще се наради. Аз още не съм започнала и понеже всяка иска най... и се стресирам още отсега + това имам и други неща на главата си, трудно заспивам....и за капак ми излезна херпес предполагам зостер на ръката. Това излиза от нерви и стрес в повечето случаи. Сега трябва и на лекар да ходя, а тук лекарите са уажно скъпи...но както и да е. Имала съм преди такова нещо на гърба излекувах го, но не помня какво съм пила...може би ще питам майка да ми каже, но тук лекарствата са различни и ще откача. Сега ми излезна на китката след толкова години.

Дано издържа докато се прибера.
На всички булки пожелавам по-малко нерви, защото това е сватба и всяко нещо, което правим трябва да е с радост, а не с гняв, защото това се пренася на всичко. Ако правиш поканите например и ти е писнало от тях, започваш да се нервираш, изпускаш си нервите и предаваш отрицателна енергия на тях...аз така ги мисля нещата. Трябва да се мисли положително, нали това постоянно ни се повтаря, ама аз съм си такава все трябва да се тръшкам предварително :)

Смятам, че всеки трябва да прекара подготовката (както и сватбата) така, както му е приятно, а не належащо.

На мен ми беше изключително приятно да направя поканите сама и това за мен не са нерви или много играчка и време,а нещо приятно, в което мога да вложа лично отношение. Седнахме двамата и всеки допринесе за идеята, текста, материалите - беше сплотяващ уикенд. Имам чувството, че голяма част от вълнението е всъщност подготовката ни, аз не го правя за да имам еди какво си за 1 ден, просто самият процес ми носи удоволствие и вълнение, всяка стъпка е нещо различно в ежедневието ни. По-големият стрес беше в началото - когато не знаеш от къде да започнеш. След като отприщих организационните си страсти и луднах след месец и нещо проучване на места, обиколко, тефтери, таблици и снимки си дадох 1 седмица почивка и дори думата сватба не беше позволена. Това ме отрезви и до сега хвана ли се, че много се връзвам за глупости - няколко дни бездействие по сватбени въпроси.
Според мен не трябва да се иска от всичко и то задължително, а да се слагат приоритети - това, което ни е важно - правим по начина по който намерим ние за добре, това което смятаме за излишно - зачеркваме без угризения, че така се прави.

Наистина трябва да се повтаря по-често (имаме стремежа да забравяме) - сватбата е празник на любовта и нищо друго няма значение.

tweety bird - защо се тормозиш?! Според мен много се натоварваш с това с ровене по интернет за най-най, така се самонавиваш. Я изключвай компютъра и излез на разходка, погледай снимки с твоето момче или хубав филм, книга. Научи се да "изключваш" и забравяш думата сватба.

michelle - много се радвам, ако си намерила баланс. Това все едно аз съм го писала

Да ти кажа аз за сватбата отдавна не гледам снимки:) Само на някое момиче ако му трябва помощ тук във форума. По-скоро стреса не е около сватбата, а до самото ми завръщане в БГ, защото тука  имам много задължения, които само мен чакат. Едно от който е да се изнеса от апартамента. Не е лесно за жена да прави всичко това сама. Свалям си курнизи, пердета, картини(преди това естествено аз съм си пробивала сама дупките, за да ги закача). Абе общо взето всеки знае какво е да се нанася и изнася от апартманет, колко неща има да опакова, пренесе, разопакова, това са и все тежки неща, които не са за една жена. Такива неща ме тормозят, а сватбата не, сватбата ме радва много и всеки един момент в който съм заета с нея ми е като малък празник.
Благодаря все пак.

Това е много точно казано. Така и трябва да бъде. Честно казано ако съм си мислела още от началото , че организацията ще ми натежи не бих се захванала. Аз , обаче много се радвах , че ще се миткам по магазини с приятелки или с майка ми и сестра ми (с тях основно) да си избирам роля , обувки , дреболийки. Тези срещи бяха много приятни , отивахме по магазини след това на кафе и правихме разбор на нещата. Всъщност те двете много ми помогнаха , особено пък в деня на сватбата. Играха го малко сватбени агенти :). С мъжа ми сме ходили само по срещи с дж и фото , но с него всичко е много набързо. Та , от цялата работа лош спомен имам само последната седмица , когато се ядосах заради 1 букет , защото беше уреден и поръчан , а майка ми предпоследния ден решила , че ще го откаже. Тогава сън не спах и бях като пребито куче и на следващия ден , когато пак работа ме чакаше и отделно маникьор , педикюр , да оправяме маса в къщи и т.н. При нас може би хубавото е било , че никой за абсолютно нищо не ни се е месил.

Здравейте и от мен.Днес отложихме сватбата за 16 октомври :'( .Преди няколко дни слънцето си счупи крачето.Понеже е малко сложно счупването ще му трябват около 2 месеца за да въстанови.Обадихме се на всички гости да им кажем също така и на ресторанта,хотела и агенцията.Стискай те палци всичко да е ок.

Живе, много неприятно, дано се оправи по-бързо и всичко да е наред, сватбата ще си стане, важно е вие да сте добре, поне октомври е по-хладно :)добре е че сте успели да отложите и  е имало дати *THUMBS*

Леле, jivetoo, много гадно, наистина! Стискам палци твоето момче да се оправи бързо, а пък сватбата ще стане, не я мисли.
Ние снощи също киснахме в спешното до 3.30, съмнения за апандисит на моя човек. Слава богу, размина му се, но изглежда е олепил някакъв летен вирус. Полека-лека почвам да се притеснявам, той лятно време все прихваща нещо и сума ти време не може да се оправи после. А ни остава около месец...

asseto, jivetoo, леле, дръжте се бе хора! Адски неприятно е това, което казвате, стискам ви палци всичко да се оправи! Това пък точно преди сватбата е егати ужасното...  :tc:

Ох, да, не стига, че вече сме на края на силите си, ами сега и това.
Обмислям да зарежа повечето неща, които сме планирали да свършим през следващите седмици, сватбата ще стане и без тях. Но без нас двамата, респективно без ние да сме ок, няма как да стане. Затова вече планирам следващите седмици да се отдадем на почивка и елементарно глезене, иначе просто няма да издържим. На работа сме още 3 седмици и половина, поне откъм други ангажименти смятам да се щадим.  :)
Е аз доколкото се познавам, сигурно ще си свърша повечето работи, които съм си наумила, но на него няма да му давам зор. А и аз каквото свърша – това, както казах, сватбата ще се случи и без доизкусуряване на дреболии, които никой няма да забележи.

 Кажете ми, при всички ли се получава така с гостите? Ние поканихме към 60 човека, отказаха ни веднага 15. Дотук нищо неочаквано. Останалите ту казват ще дойдем, ту не са сигурни. Засега само 25 уж са сигурни на 100%, а другите още мислят...Най-голямата ми мъка е, че става дума за хора, които  винаги сме приемали като най- ама най-близките ни приятели. От тях няколко даже не отговориха с елементарно-"Да, получих поканата". Преди няколко дни пак се чухме с всички и пак отговорът беше-"Ще отговорим до няколко дни". Последният ни срок да се свържем с ресторанта и за резервации за хотел е след 4-5 дни. Не мога да си обясня що за хора изчакват последния момент и ни изправят така на нокти  :'( Не бих постъпила така не само с приятел, ала и с обикновен познат. Откакто сме пратили поканите преди 2 месеца всеки ден си следя пощата, чакам обаждания. Сега така съм се притеснила, че сън не ме хваща  :'(  Просто не разбирам. Какво бихте направили, ако близо половината ви гости се държат така?

Много изнервящо, наистина. Бих им се обадила пак и любезно бих им обяснила, че потвърждения можем да приемем до еди коя си дата, поради ограничения от страна на ресторанта. Просто достатъчно ясно кажи, че за съжаление не можете да бъдете изцяло гъвкави. Също така подчертай, че кувертите, които ще заявите, ще трябва да се платят, независимо дали 5 дни преди сватбата някой се откаже. Ако искат да дойдат, ще дойдат. Повечето от тях сигурно по-скоро се размотават, отколкото да имат нещо важно, което изчакват...

Мила Мишел, не е само при вас, да знаеш! И при нас е така - направи ни впечатление, че хората изчакват до последния момент да кажат ще идват или не и не се усещат как ни държат на нокти до последно. Аз писах ли писах имейли и римайндери да ги питам и индивидуално дори (не с общи писма) какво се случва и да ни потвърдят, защото ни притискат от ресторанта (което не беше съвсем вярно де  :P), но отговори от някои дори не получих и до ден днешен. Слава Богу, повечето отговориха. Ами какво да ти кажа, не са били в нашето положение и не знаят какво е да не знаеш до последно каква ви е бройката. А при нас, както и при вас, доколкото знам, има и пътуване и хотели, така че става още по-наложително!

Ех, много ми стана мъчно така като описваш какво е станало, а и да ви откажат 15 души още веднага никак не е малко...  :'( За съжаление в този живот едни от най-големите неприятни изненади понякога идват от хора, от които никак не си очаквал. Дръж се мила!

 Ариел, Асе, благодаря ви много! Наистина не го очаквахме, особено аз. И ние писахме, напомняхме по възможно най-учтивия възможен начин. Как ми се ще и при нас да не е съвсем вярно, че ни притискат обстоятелствата! Ако тези 20 човека се откажат, половината от организацията отива по дяволите. Вероятно губим ресторанта, не мога да карам DJ-я да остане за нашата сватба при толкова различни обстоятелства. Да не говорим, че предния ден преди сватбата се очаква концерт на известен изпълнител в Балчик и от хотелите учтиво ни напомниха, че ако до няколко дни не потвърдим резервациите, не могат да продължат да пазят стаите. За след това никой не гарантира за свободни. Тази информация не е 100% сигурна, но е много вероятна.
  Знам, най-важни са хората. Ала някак си не си представях този ден без най-близките ни приятели. А точно те сега ни държат в напрежение до последния момент. Според мен елементарната учтивост и възпитание изискват своевременен отговор. Никой никога не бих накарала да прави нещо, което не желае. Някакси се надявах на коректно отношение, а то какво излезе  :'( Пробвам се да намеря изход, засега обаче нищо не ми хрумва и затова така тук си изплаквам мъката.

Миличка michelle,

предполагам какво ти е. Надявам се, скоро всичките ви гости под въпрос да дадат категоричен отговор и той да е очакваният за теб.

Ако имаш проблем с хората, само кажи и ще сформираме бандата :)

Това го казвам само, за да те разсмея ... Сигурна съм, че всичко ще се подреди. Нали знаеш, че когато е по-трудно, е по-сладко :) Стискам палци и скоро да имаш грижи само за разните дреболийки.

michelle , и аз да те успокоя , че и при нас беше същото. Приятели и то от най - близкото ни обкръжение до последно ни държаха в напрежение - ще дойдем , няма да дойдем. Едната ми приятелка така ме въртя , че не знаела дали ще е в БГ , ако била ще дойдела. Казах и ок , като разбереш веднага ми кажи. Тя вика разбира се веднага ще ти кажа. До последния ден петък тя никаква не се обади , аз страшно много се ядосах , защото знаех , че е в БГ. Просто й написах едно съобщение да я питам последно ще идва или не. Никакъв отговор. Аз казах на мъжа ми да не й пишат меню и ако дойде тогава да поръчват на място. Накрая дойде на сватбата , знаеше къде и в колко да дойде и се появи , но преди това никаква не предупреди все пак. Ох , както и да е. Един приятел на мъжа ми по същия начин не вдигаше пък той телефона си. Накрая мисля , че в деня преди сватбата се обади , че няма да дойде. Явно с неотговарянето си по телефона мислеше , че ние ще решим , че няма да идва. И последно - един приятел пак на мъжа ми каза , че нямало да дойде за церемонията , но ще дойде обезателно в ресторанта. Пак последния момент каза , че няма да дойде. Пак искам да подчертая , че всичките тези хора са ни от най - близкото обкръжение , хора , с които често се виждаме и пием и ядем на една маса.Вече отношенията ни с тях са коренно различни . Не , защото не дойдоха по ред причини , а защото ни въртяха евтини номера. 

Момичета, имам чувството, че правите много компромиси с гостите си...  :huh: Показали сте им голямо уважение с факта, че ги каните да споделят един от най-прекрасните и важни дни в живота ви - най-малкото, което могат да направят, е да се вместят във времевата рамка, която сте им дали за потвърждение. Може и да звучи малко грубо, но опитайте да пишете на всички, които все още се мотаят, че ако до ... (датата, която сте им дали), не потвърдят присъствието си, поканата за сватбата ви отпада. Малко да се стреснат!!! В крайна сметка имате достатъчно неща, за които да мислите и да се готвите, за да се шашкате и с несериозни хора! И успех!  *THUMBS*

Изглежда проблема с гостите го има навсякъде. Аз в интерес на истината с хората лично от моя страна или общите приятели лесно ги оправих. Казах им до средата на юли да имам отговор (сватбата е на 21.08), защото иначе има слагам хикс-а и това е. Към 20-и даже една приятелка ми се обади да ме пита дали още може да дойде, защото забравила да ми звънне. Изглежда доста съм ги стреснала  P-(

При нас по-голям проблем за бройката идва от родителите и от страна на младоженеца. Само отлагат да звънят на този или на онзи, или ги оставят на мира като им кажат, че ще им отговорят друг път.

Ние досега на всяка сватба, на която сме били сме отговаряли до 2-3 дни след получаване на поканата, въпреки че не сме се женили и незнаехме досега какво е напрежението около уточняване на гостите. За мен това си е просто несериозно отношение от някои хора, не че не разбират какво е. Има такива, които за просто излизане на кръчма някъде се мотат с отговор до последния момент.

И последно, че поста стана много дълъг, на сватбата на братовчедка ми една от лелите се обади 18.30 да каже, че няма да идва. Ние тъкмо се настанявахме в ресторанта. Еми най-вероятно поне предишния ден е знаела, че няма да дойде и въпреки това не се е обадила. Вуйна ми беше бясна. Кувертите има бяха към 60-70лв на човек, а те все пак имаха 2 или 3   :angry:

Много е жалко , когато човек научи всъщност какви хора има в средата си и то точно , когато организира най - щастливия ден в живота си. Разбира се на всеки може да му се случи да не дойде , но да каже на време , да обясни , даже какво да ми обяснява просто да каже. Не бих се разсърдила. Една моя приятелка сега ще прави сватба само , че мястото е малко по - нетрадиционно - в планината. На няколко пъти като сме се срещали тя някак с недоверие е подхождала към нас с мъжа ми , имала чувството , че няма да отидем. Аз й обещах и й казах да не се притеснява. Тя мислела така не само за нас ами и за повечето гости , защото мястото е нетрадиционно и макар и оригинално не всеки би се хукнал в планината. Има хора , които не са за такива неща. На мен не ми пречи , ходила съм на походи в планината и е много хубава тръпка. Някак си се сливаш с природата , но това не е от значение сега. Аз й казах , че единственото нещо , което би ме спряло да отида на сватбата й е ако забременея . Не мога да си позволя бременна да ходя в планината. Тя каза добре , така е разбираемо. Бях напълно искрена с нея и й казах как стоят нещата , но и тя беше от хората , които за моята сватба бяха много коректни. Още като й връчих поканата веднага ми потвърди, дойде на моминското ми парти , а имаше приятелки , които не си вдигнаха дупетата да дойдат . Та наистина в такива моменти разбираш кой какъв е .

Ние също бяхме определили дата един месец преди сватбата да си кажат гостите кой ще идва и кой не, разбира се имаше и такива които ни казаха че няма да дойдат доста по късно от определената дата, но нещата някак си се напаснаха тъй като не сме плащали предварително куверти и можем да даваме окончателна бройка до последно, проблем би възникнал, ако някой откаже предната вечер  P-(
На мен нещо хич не ми е стресирано(въпреки че сватбата ни е в събота) изобщо не съм притеснена или паникьосана  *crazy* все едно ще ходя на друга сватба не на мойта  :girl_wink:, дори проблема със стаите в хотела който възникна,някакси го приех много спокойно, просто си казах, че без някой и друг проблем подготовката няма да мине, явно няма как, само с агентката малко говорим на различни езици по някога, но мисля че и това няма да създаде кой знае какви трудности, просто си обяснявам едно нещо по сто пъти и по толкова дооточняваме нещата и така като гледам май всичко е готово  *YAHOO*
Желая на всички ви безпроблемна подготовка и по малко стресови ситуации  @}->--

На мен гостите ми причиниха наистина голям стрес, защото освен всичко друго, се наех да им организирам и нощувките и транспорта до мястото. Понеже сватбата беше в комплекс Барите, което е на 30-тина км от Варна, бях предвидила там да нощуват гостите от извън Варна и вече ако останат празни места /че там са ограничени/ - да нощува който иска от Варна. Беше ми дадено разпределението на стаите /двойни, тройни, апартаменти, с двойно легло, с отделни легла/ и аз се стараех да разпределя ограничените места максимално оптимално, за да стигнат за всички, които искат да спят там. Да, ама те ми се качиха на главата - един се отказал в последния момент, друг в последния момент пък се сетил да пита за нощувки, на трети пък транспорта дотам му бил късно, кога щял да се преоблече за сватбата :angry:. Направо като се сетя... Явно на никой не му минава през ума, че младоженците са достатъчно ангажирани, за да решават на всеки поотделно казуса с транспорта и престоя. А можеше просто да им дам телефоните на комплекса и който превари, той да има стая...

За капак на всичко двамата ми братя и приятелката на единия до последно казваха, че ще дойдат, а накрая не дойдоха и дори не се обадиха. 2 дни преди сватбата им звънях да ги питам дали искат да спят там, че в последния момент се беше освободила стая за тях /те доста късно ми бяха казали, че искат стая/ и не си вдигаха телефоните до деня преди сватбата. В крайна сметка нито се появиха, нито се обадиха поне да кажат. Нямаше да им се разсърдя, ако не дойдат - ние не сме и толкова близки /те са от първия брак на баща ми/, но поне да се бяха обадили, все пак всеки куверт е разход най-малкото, да не говорим, че цялото разпределение на масите се обърква. Повече не искам и да ги чувам :\.

В този смисъл, вече определено съм "за" да оставите гостите сами да се оправят и да им се каже твърдо, че има краен срок /макар че лично на мен ми е трудно да кажа "Ако не потвърдиш до еди-кога си, не идвай"/, както направи една приятелка, която се омъжи месец преди мен. Тя тогава ме посъветва "Всички са големи, зрели хора, могат сами да си уредят транспорта и нощуването, ти най-добре се съсредоточи върху подготовката.", ама нали исках на всеки да угодя, да има място за всеки там, да има транспорт за всеки, че да не се налага да не пият и то накрая някои хора ми се качиха на главата... Въобще, убедих се че към организацията трябва да се подходи с презумпцията, че никой няма да ти влезе в положението и да се съобрази да не те товари с претенциите си в последния момент...

Това с НЕвдигането на телефона го имаше и при нас и адски много ме дразнеше. За пореден път се убедих в селянията на хората. Едната скица , която чаках до последно да ми потвърди и ме разиграваше и дойде на сватбата без да каже , че все пак ще дойде и до ден днешен не си вдига телефона , като я търся аз или някое от съученичките ми. Сега толкова ми е паднала в очите , че не знам как бих могла отново да разговарям с нея. Отвращавам се от такива постъпки . В интерес на истината я имах за много сериозен човек и никога , ама наистина никога не съм очаквала такова поведение точно от нея. В момента прави същите номерца на една друга наша приятелка.

колкото повече гости, толкова по-голям стрес ... това ли е изводът?!

при нас гостите ще са около 50 - 55. аз закъснях с изпращането на поканите и се притеснявах, че им оставяме много кратък срок за потвърждение. всички обаче знаеха предварително, бяхме им се обадили по телефон, и почти веднага казаха, че ще дойдат. не съм с илюзии, че всичко ще е както го планираме, но определено по-малкото гости, които са и най-близките ни хора, са в полза на по-малкия стрес - поне от гледна точка на настаняването им.
какъв е смисълът да каним хора, с които не сме близки?!? темата за гостите със сигурност е нерешима и няма един отговор, но поне моят "стрес" преди сватбата няма да е свързан с гости :)  надявам се

Много е неприятно това с "приятелките". Преди две години на сватбата на моя съученичка бяхме поканени трите най-близки момичета на булката от класа ни. Оговорихме се как да пътуваме заедно не само за да спестим разход, но и за компания. В последния момент най-близката от трите ни приятелка на булката започна да увърта, че сега ѝ било напрегнато заради новата работа и все неща от този род  *crazy* Попитах я дали няма финансови притеснения, защото и ние имаме и отиваме с малък подарък, но пари за път няма да ѝ вземем. Тя пак спретна куп лъжи. Спрея да вдига телефона си. Така и не дойде на сватбата. Прати смс на булката в самия ден. А булката просто искаше да сме с нея в този ден. Преди седмици въпросната "приятелка" плахо ме попита как е нашата омъжена съученичка. *crazy*

Написах всичко това по-горе, защото искам да ви кажа, че всеки има такива хора около себе си и то тези, от който най-малкото го очакваме.  :( Но в такива важни момента от живота ни проличава, кои са ценните за нас хора, кои ни подкрепят, кои ни подават ръка за помощ.

Maria_I , аз съм направо потресена от постта ти.  O_O Как може да имат такива хора  :girl_impossible:

Леле момичета, разказите ви звучат ужасно! При нас част от приятелите също се отказаха по една или друга причина, но ни уведомиха достатъчно рано. Да се надяваме, че няма да има липсващи от тях, особено без предупреждение.

На нас стресът до момента ни идва предимно от работата и тук-там от някоя изненада от страна на майката на приятеля ми. Опитва се да се налага за неща, които грам не я засягат, снощи пак... Но я отрязахме де, да се е координирала с нас, преди да прави планове с други хора.

Но съм много разочарована от вуйчо ми и семейството му. Майка ми ги поканила още за взимането на булката, с все двамата им сина – братовчедите, с които съм израсла заедно. Съответно поискала потвърждение дали ще дойдат още там или направо за изнесения ритуал после и вече няколко дена се мрънка, че не били сигурни дали ще идват, ако идват не знаели дали ще са само двамата с вуйна ми, или и братовчедите... Ей такива неща.
Вуйна ми пък преди някой и друг месец коментирала, че нямало било нужда рокля от толкова скъп бутик да си взимам, и ресторантът ни защо бил толкова скъп... все едно тя ще плаща масрафа.  :angry: За капак заявила, че ѝ предлагали карта за почивка на морето, но било видите ли по времето, за когато е планирана сватбата... и с една такава въздишка, как трябвало да откаже. Ми да не идват ако искат!  }:-> Все едно насила ги карам, да му се не види.

asseto, като я чета твойто свекище и направо бяс ме хваща!  }:-> }:-> }:-> Ама значи хората са много особени същества, винаги ще гледат да обърнат нещата така, че пак за тях да става въпрос, дори и реално да е за твоята сватба. Не мога да си представя да се оплаквам как разбираш ли сватбата на сина ми ми пречи на плановете, които еееех, колко хубави щели да бъдат иначе. Ами спести си размишленията за себе си, дори наистина да е както казваш.

По същия начин имаме и ние едни приятели, които ще пътуват от чужбина, за да са на нашата сватба. Ние заявихме на всички, че разходи нямаме възможност да поемаме, затова и няма да се сърдим ако някой не може да дойде, включително и не искаме никакви подаръци от хората, които пътуват, просто няма да приемем. Е, да, ама тези въпростните хора колко ли не мрънкаха как имали много работа тогава, не можели да отсъстват, пък било много скоро след тяхната сватба (тук очевидно се очаква ние да сме виновни за определяне на датата на нашата сватба  *crazy*), колко били скъпи билетите (да, ако чакаш до последния момент и се чудиш и се маеш да запазваш или не е така), ама нямало ли да поемаме нощувките (макар да им бяхме казали много ясно, че не) и т.н. Направо не ги ща на сватбата си!  }:-> Ами като имаш такива притеснения, не идвай бе мамка му стара, нали сме казали, че няма да се сърдим? Спести си размишленията за себе си и ни уведоми ще идваш или не! Полудявам! А между другото, същите тези хора имаха изискване за тяхната сватба да сме според определен дрес код и само смоинга на милото ни излезе по-скъп от билет до София. Но иначе ние сме лошите...  }:->

Ariel, за съжаление за много хора светът, включително важните събития в живота на други хора, се въртят около тях си.
Не, свекърва ми не е казвала, че сватбата ни ѝ пречи на плановете, по-скоро пак беше направила планове с други хора ЗА самата сватба, без да се уточни с нас. Беше уговорила малки шаферчета от нейна страна, чиито родители обаче ние не познаваме. Мишо евентуално ги познава слабо. Дотук добре.
Разбрала се обаче с тях да дойдат още за подписването, вместо само за изнесения ритуал. А ние до припадък повтаряме, че подписването ще бъде в най-тесен кръг, ритуалът ще бъде съвсем кратък и НЕ ИСКАМЕ хора извън най-близките роднини и кумовете на него. Съответно остана много разочарована, че и фотосесията след това планираме да си я направим сами с кумовете само. Не знам какво си е представяла, вероятно десет снимки с роднините в различен състав, застанали строени пред ритуалната зала, по стар обичай... Тя вероятно и затова беше заявила наскоро, че нямало да ни трябва чак толкова време за фотосесията, видиш ли, какво толкова сме щели да правим... Ама защо ли трябва да ни попита, какво толкова, че е нашата сватба. :angry:

Trubadura, нашите гости също не бяха чак толкова много - около 80, нямаше нито един, който да не ни е близък - роднина или приятел. Братята ми, колкото и рядко да поддържам връзка с тях, все пак са ми братя и нямаше как да не ги поканя /макар че съжалявам, че изобщо ги поканих, е, поне вече знам що за хора са/. Тъпото е, че тези стресови ситуации, за които пиша, бяха причинени именно от най-близките - претенциите с транспорта, с нощуването и т.н... Дори не споменавам свекървата какъв стрес ни причини, и по-точно в частност на мен, въобще грам не се съобрази колко сме натоварени с организация и ни занимаваше през цялото време със своята персона, но това е май за темата за свекървите и няма да се спирам на това.

Ariel, много тъпо с такива познати, които едва ли не трябва да им се молиш да дойдат и пак не са доволни. Ние имахме само една двойка познати от чужбина, но те бяха така ентусиазирани, че ще се женим, че въпросната ми приятелка още от януари си предвиди отпуска и запази билет и успя да си организира нещата не само да дойде на нашата сватба, но и на още две сватби малко преди и малко след нашата да отиде, въпреки че всичко беше свързано с доста пътуване по света и у нас :).  Явно който има желание, намира начин да дойде, а това с претенциите за нощувки и разходи направо ме потресе, може ли да поставяш в такова неудобно положение младоженците :angry:.

Като дадохме поканата на бабата на Сашо и тя ми обяви, че й трябват още 3-4 покани, за да ги дадяла на някой си там. Да съм била спокойна - няма да ги кани, но били много хубави поканите и да си имали за спомен  *crazy* Добре че бъдещия ми свекър я натири едно хубаво, пита я какво ще каже на хората - ето ви покана ама да не идвате.  :angry: Тогава тя ни обясни как повече трябвало да я слушаме, защото без нея сватбата ни нямало да стане  *crazy*
Чичо ми пък трябва да заминава за чужбина, но не е сигурен за точната дата и само увърта и не казва дали ще дойде. Много искал да ме види булчица. Ми като искаш ела в ритуалната и църквата, пък като не си сигурен кажи че няма да дойдеш в ресторанта. То хем боли, хем сърби, хем мама не дава. Какви са тия филми. Баща ми накрая му се поскара и му каза, че трябва да се знае бройка, заради кувертите и той тогава започа да обяснява да сме спокойни, че щял да ни купи подарък. Никой не ти ще подаръка, искам бройка, нали трябва хората да се наредят по масите как ще седят.
Момичета като ви чета постовете и се успокоявам, че не сме само ние с олигофренични роднини и несериозни познати и приятели. Оказа се, че във форума получавам по-голяма подкрепа и разбиране, отколкото от "уж" близките хора, за което много ви благодаря  @}->-- Всички тук са готови да помогнат с идея, морална подкрепа и т.н.  *INLOVE*

Това е точно така. Много често тук питам за неща ,за които не ми е идвало на ум да попитам близки приятели . Много често също така се улавям да споделям неща с хора , които на практика не познавам , от колкото с т. нар. ми близки хора. Не знам защо така се получава наистина , може би , защото приятелите станаха по - скоро на дума от колкото да са истински такива.

Е, момичета, изглежда всички си страдаме от най-близките. И аз да се цопна в кюпа с леко разочарованите :(
Моите най-близки също се опитват да ми играят номерца. Всички си получиха поканите преди почти 3 месеца, зарадвани и ентсиазирани. И когато миналата седмица ги заюрках за потвърждения (и то само тези, за които ще резервираме хотел, за който плащаме ние), настана великия смут. Не се знаело още, защото: 1)отпуската и изтичала в деня преди сватбата и не се знаело дали нямало да я пишат дежурна (кръстницата ми) 2)смените им ги правели месец за месец и не можел да каже преди 1-ви август (единия ми брат) 3) мъжът и щял да се обиди, ако дойдела без него (вуйна ми - бившата жена на вуйчо ми, която сега живее с мъж, който вуйчо ми не може да гледа и трябваше да избирам да поканя или него, или вуйчо си, защото двамата в едно помещение не могат да присъстват и тя го знае много добре, той не направи компромис дори за абитурентския бал на дъщеря им).
И това са най-близките... Кипнах. Най-студено обясних на всички, че са поканени достатъчно рано. за да си направят плановете, имайки предвид отпускарския сезон, и присъствието им ще бъде разглеждано като израз на уважение към мен и родителите ми. И че поканата е в сила, но всеки, който не ми потвърди до 1 август, ще има ангажимент да си организира транспорт и нощувка. И се оказа, че можело...
Опротивяли са ми гостите, честно ви казвам  :( Опитвам се да не им се вързвам, но ми е неприятно. Днес една от най-близките ми приятелки ми заяви, че не може да ми потвърди отсега, тъй като родителите и се прибират за ваканция в България и не било сигурно дали нямало да са на море тогава. Не можела да им се бърка в плановете. Това момиче навърши 30 години зимата и все още смята, че и е невъзможно да остави родителите си и да се прибере поне за 1 ден от морето (450км), пък после ако иска пак да отиде при тях... Вдигнах рамене и не и казах нищо. Какво мога да и кажа? Какво изобщо можеш да кажеш в такава ситуация?! Щели сме да се видим след сватбата, ако не успеела да дойде,  за да ни подари подаръка... Как да обясниш, че най-ценния подарък в този ден е присъствието на хората, на които държиш?...

Ох, да, и това "Ще ви купя подарък и ще се видим след това" ми е тооолкова до болка познато. Аз искам най-близките ми хора да са до мен в този ден, не ги каня за подарък. Това изречение малко ми звучи като "Ще замажа положението като купя подарък"... Понякога се чудя само аз ли правя всичко възможно да присъствам на сватбите на близките си...

 Мили момичета, много съжалявам, че почти на всички им се налага да осъзнаят колко малко хора наистина съм им близки точно по този начин  :( Да, рано или късно сте щели да го разберете, ама точно така е особено гадно. Ние имахме такива ситуации с близо половината ни гости, част от които роднини. Так и не разбрах какво му е толкова трудното простичко и честно да обясниш, че за момента нямаш категоричен отговор? На някои хора сме звъняли по 3-4 пъти, докато благоволят да кажат, че все пак ще дойдат. На една моя приятелка, ако не и се бях обадила във връзка с нощувките, чак в дена на сватбата щях да разбера, че няма да идва(въпреки категоричното си потвърждение). Да не говоря за приятели, с които сме израстнали и дори не дадоха признаци, че са получили поканата. Поне от елементарно възпитание не ни бяха поздравили. Определено "ще ви взема подарък" е адски кофти да се чуе...Явно много хора са свикнали да си купуват щастието и хубавите моменти и изживявания  :'(
 А ние днес замалко да се разделим окончателно. Това, предполагам се е случвало на някои от вас. Просто за момент ми писна да оправям кашите, които забърква. Съвсем честно, ако не го обичах толкова, щях да замина някъде, за да взема решение. Проблемът е, че наистина не мога без него и не си предствям живота без него. Никога не съм си предствяла, че ще попадна в такава ситуация  :'(

ние още дата не сме избрали, а вече ми вдигнаха кръвното..не ми се мисли като започна истинската подготовка какво ще е ...!!!

michelle, миличка, много двойки стигат до такива моменти, аз също съм се питала на моменти дали трябва да продължим да бъдем заедно... Писах ти и на лични, не знам какво се е случило, но отговора ще намериш у себе си. Дръж се, преглътни, дишай дълбоко и първо се отдалечи мислено от случилото се, а после взимай решения.
Ако имаш нужда, пиши, ние сме тук.

Жалко е, че подготовката на такова красиво събитие изкарва наяве точно кофти страните у някои хора, визирам историите с гостите основно. Ясно е, че ние като булки и основни организатори сме под напрежение и понякога преувеличаваме проблемите, но се оказва, че много хора около нас започват да реагират доста неадекватно. Това включва родители, приятели и роднини от всякакъв вид. Аз се замислих днес колко прав всъщност беше приятелят ми, когато каза, че ще станем на маймуни заради тая сватба и въобще не ни трябва. Само заради тъпото ми желание да се видя булка се вкарахме в такива филми, че съжалявам, че изобщо започнахме. Да минава сватбата и да се свършва с тая лудница. Вече така или иначе е твърде късно да я откажем.  :(

 Асе, благодаря ти. Ще се справя, спокойни сме и двамата. Дойде ни в повече стреса. Права си за начина, по който трябва да се реагира в такива ситуации.
 За съжаление те често се появяват точно, заради "външно влияние". Родители, роднини, приятели-всички очакваме от тях съдействие, подкрепа, съпричасност. Като се замислим невинаги може да се разчита на това. Тези хора имат своя си доста сложен живот. Колкото и важна част от него да сме ние, няма как във всяка една ситуация да са до нас било с думи, било с действия. Поне аз така си опитвам да си обясня "неадекватните" реакции за потвърждение на присъствието. Някои от тези хора с времето ще осъзнаят, че са наранили някой, който държи на тях. Струва ми се, че колкото и да ни е трудно, можем да се опитаме да простим грешки от незряло и необмислено поведение, ако човекът се промени с времето.
 Асе, при тебе наистина е тежка ситуацията с бъдещата ти свекърва. Донякъде те разбирам, понеже моите бъдещи свекъри са страшно мили и добродушни, но на моменти с много детинско и неразумно поведение. Ако и твоето момче "им се връзва" и променя някои неща във сватбата ви според всяко тяхно моментно "настроение", става още по-трудно.
 Няма да се отказваш от мечтата си. Мечтите са за това-да стават реалност. Чрез тях се изграждаме като личности, не само чрез действия в ежедневието си. По дяволите неадекватните реакции. Станете и вие неадекватни-тоест престанете да мислите за удобството и доброто настроение на хора, които не се грижат за вашето. Нека някой има смелост после да ви намекне даже за това.

Еххх, момичета, онзи ден се шегувах, че сватбата е изпитанието във връзката, което показва дали хората могат да бъдат заедно. Оказа се, че не е съвсем шега... :(
Дръжте се, момичета, особено ти, Мишел, нека не се поддаваме на стреса, който ясно е, че в последните дни преди сватбата достига космически нива. Понякога си давам сметка, че придаваме на дреболии такова значение, че сами се вкарваме във филми. А като цяло, май всичко около една сватба са все дреболии. Какво е нужно всъщност? Един влюбен мъж, една обичаща жена, двама приятели, които да застанат до тях. И една леля в гражданското, която да им "побае", преди да им даде листа хартия, свързващ ги в едно цяло за пред света.
Предлагам да се отърсим от всички неприятни емоции и да се съсредоточим върху този момент - моментът, в който ще можем да кажем, че вече сме едно пред Бога и пред закона  @}->--

Момичета - кокичета, я, горе главите!

Явно сме много в клуба на стресираните, някои повече, други по-малко или поне засега :) Напълно съм съгласна с мнението на roxanne, че сватбеното събитие си е същинско изпитание.
На мен наскоро ми мина мисъл през главата дали до 18ти септември няма да си изпуснем нервите до степен, че усилията да се окажат напразни. Толкова уморени и изнервени сме от всичко друго, че най-малката сватбена турболенция, ни разтриса.
До преди дни си мислех, че за моята сватба няма да правя компромиси, както винаги и за всичко съм правила - имам намерения само веднъж да се омъжа и като единствен път да се раздам изцяло, защото ще бъде за нас, за мен. Да, обаче, мисълта всичко да бъде идеално и под контрол, вече ми се струва утопична. Даже вече не съм толкова взискателна дали халките ни ще са еди какви си, дали един от гостите ще си доведе капризната щерка-флоьрца, която ще флиртува с всички мъже или украсата в ресторанта ще ми отива на прическата. Нямам сили, особено като се опитвам да съчетавам работа с организация на сватба, а и баланс помежду ни ... затова и си припомних една приказка на баба ми "взимаш на гладно една лъжица "майната му" и си свиркаш".
Каквото се получи, получи - колкото, толкова - преди всичко е важно, освен да има един влюбен мъж и една обичаща жена, те двамата да са все така обичащи се и след великото събитие. Настроих се на вълна, че правенето на компромис е като да сложиш щипка сол в ястието - за да бъде вкусно, не може без нея, а и малко сол си е здравословно :)
 
Усмивки, момичета! Това е вашият ден и за да гледате последствие снимките само с хубави спомени, вземете си утре сутрин на гладно една лъжица "майната му" :)

 

Момичета, нека ви успокоя вече като сватбен ветеран - караниците с половинките са нещо нормално преди сватбата. От една страна колкото повече наближава денят, толкова повече искаш да си изясниш дори и най-малките тревоги във връзката, нали след това оставате заедно завинаги и връщане назад няма. От друга страна натоварването и стресът ни показват в по-лоша светлина. Поемете дъх, помислете какво ви тревожи, обсъдете го и продължете напред.

Аз самата много съм се присмивала на булки, изпадащи в истерия заради абсолютни дреболии, докато в един момент не се усетих, че съм се превърнала в същата истеричка. Изнервях се на вратовръзката, купена от мъжа ми /наистина беше грозна/, на това, че не направи тейбълките и трябваше в последния момент да разпечатам разпределението на гостите на обикновени цветни листи и на куп глупости. В един момент си казах - по дяволите, толкова ли са важни тези неща, че да откачам заради тях, майната им на недовършените детайли, сватбата ни ще бъде прекрасна и без тях, а по-важното е, че имам до себе си прекрасен мъж с хиляди хубави качества, пред които неща като вкусът му за вратовръзки и прочие глупости не са съществени. Да, определено последните дни преди сватбата се мразехме, но когато настъпи денят, всичко това отмина и отново се обичахме повече от всякога.

В заключение, една популярна мисъл на Ницше: Има две житейски правила: Правило 1 - Не се тревожи за дреболии. Правило 2 - Всички неща са дреболии.

Много правилно сте го казали, момичета. *THUMBS* Аз и в моята тема бях писала по въпроса. Просто трябва да се свикне с мисълта, че не всичко ще е както го искаме и да се нагаждаме към обстоятелствата, а не да превръщаме и най-дребните неща в трагедия. В крайна сметка всичко се нарежда, но тягосното отношение м-у младоженците може да доведе и до по-сериозни проблеми и колебания. Не си заслужава заради някакъв си банкет да влудяваме себе си и другите, защото в крайна сметка всички булки и сватби са еднакви. Гостите ще помнят само блясъка в очите ви. Не правете така, че в този ден да липсва.

Снощи имахме много сладка случка с моя бъдещ съпруг :). Оплаквам се аз, мрънкам си и той изведнъж ми казва: "Искаш ли да се откажем от тая сватба?" И аз, без много да му мисля, веднага "Хубаво, айде, отказваме се, мамка му!"
Помълчахме десетина секунди, спогледахме се и и двамата в един глас казахме "Нееее! Няма да се отказваме!"
Стана много смешно и някак смъкна напрежението.
Просто си зададохме въпроса струва ли си да минем през всичко това. Изглежда и двамата едновременно стигнахме до извода, че си струва. Така че след снощи вече съм сигурна - може да е много нанагорно, може да ни иде да скърцаме със зъби на моменти, но и двамата все още искаме да се оженим  *THUMBS* А това си е успокояващо...

 Понякога както Нинка казва, дребните проблеми могат да ни отворят очите за по-сериозни, които нямат общо нито със сватба, нито с неща, които ще преминат и останат само спомен. Такива, които са свързани със зряло поведение и правилна преценка за нещата. Хората порастват, виждат необмислиците и глупостите си, и понякога ги компенсират. Въпросът е, че подготовката може да доведе до достатъчно стресова и сериозна ситуация, която да отключи неща, които не сме предполагали и подозирали. Напред може да се продължи, когато разговорите водят до оправяне на такива проблеми. Какво правим, обаче, ако те се повторят отново и отново, въпреки многобройните обсъждания? Като пиша това, въобще нямам предвид дали нещо се съчетава с друго и какви ще са цветята за сватбата например.
 Друго да попитам-не ви ли тревожи поне малко, когато нееднократно сте молили бъдещия си съпруг за нещо и той системно забравя да го изпълни?
 Моят личен опит е показал, че "дребните камъчета обръщат колата" не защото стават цяла купчина, а защото след тях винаги идва голям камък. И той може да ви удари в най-неподходящия момент.
 Въпреки това аз лично като умерен оптимист и инат ще си довърша започнатото и се надявам да не е грешка  :)
 roxanne, тази симпатична ситуация ми е позната  ;) Наистина така действа  :)

Аз лично съм изпадала многократно в такава ситуация. Но като споделя с приятелки - и техните мъже се оказват такива.  =] На моменти се питам, щом за такова елементарно нещо не мога да разчитам на него, какво остава за големите неща.....всъщност мъжете имат друга логика. Не си дават зор и не си слагат на сърцето дреболийките, които ние непрестанно мислим, за които се тревожим и хабим толкова енергия. И все повече се замислям, колко простичко и правилно е тяхното поведение на моменти.

С две ръце се подписвам под поста на lionelsa!
Аз също съм си задавала тежкия въпрос

но всъщност стигнах до извода, че мъжете като цяло просто пренебрегват дребните неща. Връщайки се назад в такива ситуации, съм си давала сметка, че точно за големите неща винаги съм можела да разчитам на него, колкото и понякога да ме вбесява с разсеяността си, непукизма или пък песимизма си в ежедневието (в зависимост от случая :) ).
Дръжте се момичета, наистина организацията на сватбата е голямо изпитание за връзката, но ще се справим!  ;)

Днес дори и в Мюнхен е слънчево (това се случва рядко...), денят е прекрасен и светът изглежда другояче поне при мен. Надявам се и при вас!  *THUMBS*

За детайлите и мъжете, моето мнение е малко по-различно. Всеки съди от собствената си камбанария, разбира се, но тъй като и аз не съм перфектна, склонна съм да го разбирам.
Всеки има неща, които мрази. Не че не ги забелязва, просто не иска да се занимава с тях, отлага дори подсъзнателно, с идеята, че проблемът или ще се разреши сам, или някой друг ще го свърши  :) Аз съм такава например с всичко, свързано с колата ми. Отлагах смяната на гумите до края на май, въпреки че на моичкия му излезе пришка на езика да ми повтаря, че не мога да карам повече със зимни гуми. Предполагам му е идело да се разкрещи накрая :) Но ги смених чак когато ножът опря в какала и разбрах, че той няма да намери време да смени и моите гуми.
Е, как да му се сърдя, че отлага да си избере ръкавели? Повтарям като папагал, напомням, натъртвам. Знам, че не е забравил. Просто не му се занимава. Не сега.
Дразня се, но гледам да не си го слагам на сърце. Каквото мога, върша аз, а понякога от чиста злобица го оставям да се препоти малко той, за да има участие. Но видя ли, че се нервира, вземам нещата в свои ръце.
В нашата къща засега няма дребни камъчета. Е, понякога прехвърчат искри, но по-скоро за да освободят напрежението, както гръмотевиците отнемат статичното електричество от облаците.
Не съм безгрешна, точно напротив. Знам си толкова добре недостатъците, че няма повече накъде. И неговите ги знам. Не е безотговорен. Той е весела, щастлива птичка, способна да си живее леко живота, без да задълбава за глупости.

Не знам дали това е подходящата теми за това, което искам да споделя, ама май е точно тази.  *THUMBS*
Момичета, преди малко едни съседи правеха сватба и като засвириха "Ела се вие, превива" и ми се напълниха очите!  :'( Тази песен винаги така ми е въздействала, но само като си представя, че след по-малко от седмица и на напата свата ще прозвучи за мен и ми става едно свито и толкова ме е страх, че ще се разцивря, понеже знам, че майка ми 10000000 % ще реве на таза музика и само ако я погледна и а ще зарева и ми е толкова притеснено!  O_O Чудя се , ама сериозно, дали да не изпия няколко валерияна или не знам ...НЕ ЗНАМ КАКВО ДА НАПРАВЯ!  O_O
Моля, дайте някакъв съвет!  :girl_impossible:

Валеряна не помага :), аз се разревах като бебе в ритуалната. Видях една братовчедка как плаеше и като ревнах :) нормално е няма измъкване.

lunno momiche , според мен не пии нищо. Честно казано емоцията е толкова голяма и завладяваща, че някак си те държи през цялото време на върха , не се притесняваш , а ти е едно превъзбудено. Аз пих мента,глог и валераиана малко преди да дойдат да ме вземат , че тогава нещо се разкиснах , но не ми помогна въобще. Преди това питах кой ли не какво да правя , защото и аз съм една ревлива и притеснителна, но всеки ми казваше да не пия нищо , понеже не помага. Адреналина те държи само.

Lunno momiche, ако си решила да имате традиционното извеждане, съветът ми няма да помогне, но мога да споделя как аз си реших проблема - категорично забраних тази песен да се пуска, свири и споменава на сватбата, както и тези подобни на нея. Но и ние няма да имаме извеждане... От моя гледна точка, нито се сбогувам със семейството си, нито се разделям с майка си, нито се страхувам от новия си живот на омъжена жена. За нас този ден е празник и искам всички да го почувстват така, няма да понеса някой да разплаква майка ми и да разтреперва баща ми - все пак не е това целта, нали? Събираме се, за да се зарадваме на едно ново семейство, а не да оплачем миналото. Така че на нашата сватба няма да има сърцераздирателни слова и тъжни песни, искам всички да са усмихнати и щастливи, че двете семейства се сдобиват с по още едно дете, макар и не родно, а не че някой остава без син/дъщеря. Въпрос на гледна точка.
Знам, че за много момичета традиционното вземане на булка е ключов ритуал, но аз никога не съм го разбирала. И все пак, дори и да го имаш в пълния му вариант, всеки път, когато сърцето ти се разтупти бясно и очите ти се напълнят със сълзи, помисли за това - не се разделяте, напротив, в този ден обединявате две семейства. *THUMBS*

roxanne, трябваше и аз като теб да направя!  *THUMBS*
То и аз няма да се разделя със семейството си - нпротив - Слънчо с неговото. :)
Просто самата песен ми влияе много емоционално.
Сега ми е много притеснено, защото гости започнаха да се отказват. И то не звънят, а се крият и по някое време "изплюват" , че няма да дойдат. :(
Ние бяхме около 60 човека, сега ще паднем под 50 сигурно. :(

 lunno momiche, не мисли за тези ваши гости, въобще не мисли. Не си хаби нервите за нещо или някой, който не си заслужава. Тези хора може да имат уважителни причини, за да не присъстват, но определено не постъпват коректно като не ви уведомяват както е редно. Колко много от нашите гости постъпиха с нас по абсолютно същия начин. Близо месец и двамата бяхме така разстроени от подобни реакции, докато не осъзнахме, че не си струва. Никой няма да се тормози заради нас. Същото е и при вас. Така че-горе главата. С вас ще бъдат тези, които са ви най-близки и осъзнават какво означава този ден  :)

Лунно момиче, според мен каквото и да решиш за сватбата, е неизбежно в един момент да се разплачеш. Просто го приеми като част от емоцията на този ден /и предвиди водоустойчива спирала/. Иначе аз за успокоение си налях малко уиски в сутрешното кафе, но по-скоро за да притъпя негативните емоции от спречкването със свекървата на сутринта...

А за гостите - за съжаление малко от тях ти влизат в положението. За мен също е много грозно да се криеш, вместо да си кажеш направо, че няма да дойдеш. Да не говорим колко е гадно въобще да не предупредиш, че няма да идваш и местата по масите да стоят празни... Просто трябва да приемеш, че има и такива хора и да не позволяваш това да помрачи деня ти.

При нас някои от тези, които се отказаха, ни предупредиха около 10 дни преди сватбата, което за мен също е късно, понеже това са хора, които знаеха от няколко месеца, някои повече от половин година. Живеят в Германия, като нас, т.е. не върви в последния момент да си търсят билети и т.н. Това за мен говори, че просто не са имали намерение да идват, защото не може 10 дни преди сватбата ти да кажеш, че всъщност миналата седмица си поискал отпуск от работата и не са ти дали и сега няма и как да си вземеш билет.
Имам приятелка, която въпреки сесии, изпити, бачкане, предаване на курсови работи, на дипломната на нейния приятел, дойде с него. Пристигнаха си в София на 14-ти по обяд, в деня на сватбата, и си заминаха на 17-ти, т.е. дойдоха само за нашата сватба... Такъв човек ще направи всичко възможно да те уважи, но за съжаление не всички са така. Тези, които ми отказаха в последния момент, даже не са пратили един смс или мейл да ни честитят – въпреки че навсякъде ме виждат с новото име – скайп, фейсбук и т.н.

А що се отнася до взимането на булката – при нас тази песен я нямаше. Нито ме взимаха от родния ми дом, нито пък аз съм живяла в него последните близо 10 г. А и аз също предпочитах да гледам на събитието като на повод за радост, а не за сълзи. Иначе в ритуалната зала и по време на изнесения ритуал едвам се удържах да не ми потекат сълзите, но това беше от радост и вълнение.  :) За мен нямаше нужда да плачем и от мъка на този ден.

Момичета ще ви разкажа на мен какво ми се случи наскоро и да знаете, че понякога гостите колкото и да желаят да дойдат не могат заради независещи от тях неща.Ние трябваше да отидем на сватба юли месец на много близък наш приятел, но за съжаление точно седмицата преди сватбата в последния момент както се казва дядо ми влезе в болница, а майка ми и баща ми трябваше по спешност да пътуват, сестра ми живее в друг град и беше на работа и така.Наложи се да откажем ходенето на сватба.След това август трябваше пак да сме на сватба пак проблеми този път възникнали по-рано и пак отказахме ходенето.Честно и на мен не ми беше кеф да откажа на двойките, много са ми близки, но нямаше начин.

Магито, ясно е, че за съжаление има и такива случаи. Но аз визирам други ситуации, в които отношението наистина е обидно. Разбира се, в случай на болест и подобни, е ясно, че не може да изискваме присъствие.
Просто ми стана криво, понеже в нашия случай, конкретно тези двамата явно изобщо не са възнамерявали да идват, при все че ми разправяха друго до последния момент. Имаше и други хора, които не можаха да присъстват, но по уважителни причини и ни уведомиха навреме, а после побързаха да ни честитят, да речем.
Докато другите се правят на ударени.  :\

Определно някои хора въобще не се съобразяват. Един  колега на Сашо не дойде, защото жена му била да късно на работа  *crazy* Не ви ли звучи доста тъпо като оправдание при положение, че си поел ангажимент. Една пък моя приятелка изрично 100пъти каза, че ще идва сама, без приятеля й, и просто в деня на сватбата дойде с него  P-( Имаше още няколко такива изцепки и направо незнам тия хора как не ги е срам от сабите себе си.

Искам да споделя, какво преживях последните два дни. Фирмата в която работя, организира ексурзия в чужбина. Никога не съм очаквала, че е възможно и неизбежно да съвпадне с датата на моята сватба. Просто неможех да го приема. Следваха съвети дори да я отложа. В последната минута и с моите изопнати нерви се разра, че се отлага ексурзията за друг ден и час. Благодаря, накрая се разплаках от напрежение и емоции.

Голямо напрежение е било наистина, а това си е страхотен жест от страна на твоите колеги. Адмирации!

Леле, момичета! Имаме още време до събитието, обаче отсега и двамата сме на черешата от нерви...Даже не мога да спя от време на време.... :mda:

Като чета какво преживявате в последните моменти - не знам....Ще има жертви  :cow-boy:

Hekseskud , няма смисъл от нерви. До края много неща ще се променят от първончалния замисъл. Просто свикни с мисълта, че все нещо няма да е наред и не го мисли много. Ако дойдат непредвидени ситуации, реагирайте според тях. Не забравяй, че това е вашият ден и трябва да се забавлявате както с подготовката, така и с празника *THUMBS*

Мен нервите ме тресяха милото като ми предложи - държа ме 1 месец, а сега ми е супер спокойно и незнам защо. Дано само накрая не откача   :girl_wink:. А за това извеждане съм казала, ако ще го има никакви "погребални" песни ще кажеш, че на сила ме кара някой.

И мен така, но като си гледам подписа и как отлита времето почва да ме стяга шапката нещо....  :huh:

В продължение на поста на CabuHka - мен не ме тресяха нерви след предложението, но като се захванах с подготовката на сватбата, даже по-точно като започнах да се ориентирам в ситуацията, изгледах толкова сайтове и блогове, че седмици наред всяка, ама всяка нощ сънувах сватби. Направо беше на ръба да се превърне в сериен кошмар  :funny: :funny: :funny: Сега като се замисля ми мина и вече спя нормално...Възнамерявам следващия приказен сън за сватбата да е на самия ден. Пу, пу!

Аз пък постоянно сънувах отначало, че е дошъл сватбения ден и след прическата изведнъж се сещам, че съм забравила да си запазя час за гримьор, че не сме капарирали ресторанта и тн  *crazy* Луда работа...

Ето още кандидат-булки с моите кошмари! Имах един ужасен кошмар тия дни - дойде деня на сватбата, а се оказа, че нямаме час в гражданското, нито в църквата, ресторантът не беше запазен..и едно търчене....хахахахаха Накрая ни казаха, че няма как да ни намерят ресторант и се събудих от разтърсване на мъжа ми, който беше доата притеснен...Вече се успокоих и не сънувам кошмари, но да видим...

И аз така, кошмарите бяха, когато бяхме запазили само основните неща - ресторант, фото, видео, дж и църква...Макар че аз тогава трябваше да се успокоя, но уви...Сега като започвам да събирам инфо уж съм по-добре и усещам, че нещата се задвижват  :P

и аз понякога сънувам кошмари относно сватбата, въпреки че има доста време, но все пак като се замисля понякога и ме обхваща паника  :[
 а за моите 2 най-добри приятелки -нямам думи, отсега им казах, че да имат време да се организират(живеят в чужбина), а те започват да увъртат "не знам как ще съм с парите, ще видим" и такива неща, въпреки, че си бяхме обещали да идваме една на друга на сватбата каквото и да става където и да сме. стана ми много кофти, защото не бях очаквала да кажат нещо подобно   :'(   

Като човек минал през сладкия кошмар на сватбената подготовка мога да ви кажа , че нещата които най-много ме дразнеха бяха неочакваните изненади от близки приятели и роднини. Я моя приятелка ще изръси коментар който няма да е на място или пък както при Morning_Flower   някой ще каже че няма да може да дойде.... всичко това на моменти ме караше да мисля че на хората не им пука за мен и моето щастие. Затова един ден просто реших, който ни уважава ще направи всичко възможно за да дойде, за останалите явно съм имала погрешно впечатление и по-добре че се случва така за да разбера кои са истинските хора до нас. За мен сватбата е важна крачка в живота на един човек - ново начало, не исках новия ми живот да започне сред лицемерни хора, които нямат желание да споделят радостта ми. Не смятам че парите са извинение някой да не присъства на сватбата на свой приятели или роднина - защото и ние имахме извинения от този сорт. Стреса преди сватбата е приятната част от подготовката, но когато бъде предизвикан от най-близките ти е много болезнено, но пък поучително занапред.

Винаги се случват такива неща. Не смятам, че трябва да съдите толкова сурово. Аз лично се бях настроила - без очаквания и това ми донесе много приятни емоции и малко разочарование. Човек прави всичко възможно, и най-боли когато очакването не се оправдае. Примирете се с мисълта, че има неща неконтролирани от вас, които не можете да промените. Това ще ви даде спокойствието да продължите нататък , без много да се впускате в негативното. Усмихнете се и си кажете- всичко е наред- и ако наистина го вярвате, ще бъде всичко наред! Think Pink  +:-) :sunshine:

И аз съм си казала, че няма да се ядосвам за тези неща! Който иска да дойде - нека заповяда, който не иска - здраве да е!  }:->

и аз така съм си казала-който иска ще дойде, и всичко ще измисли как да направи само и само да дойде, ако не искат , ще си намеря други хора които наистина ще се зарадват да присъстват, дори и да не са най-близките ни :)

Снощи пак 3 часа не можах да заспя! Ей така седях  O_O в размисли да не изпуснем нещо, да не забравим някой и тн... *crazy*

И мен започна малко по малко да ме тресе, имаме още доста неща да доуреждаме, а се оправям сама и телефонът ми е пълен с римайндъри...

Hekseskud, в нета има много варианти за онлайн органайзери - така няма да ти е нужно да помниш и да се притесняваш, че има нещо, което си пропуснала. Дано вълненията и изненадите преди сватбата ви да са само положителни  @}->--

На теб ти остава месец...пак добре...ами аз с тези почти 4 месеца ще полудея ако продължавам така@  *crazy*

Mariaid , please успокой се! Рискуваш да пропуснеш целия кеф от събитието. Разбирам притеснение в някакви граници е неизбежно, но мисли, че преди всичко трябва да се забавляваш - о подготовката и самата сватба, а не да мислиш дали не си забравила някой.
Като гледам постовете ти сигурна съм, че отдавна си готова с наистина съществените неща. Оттук нататък relax, take it easy. Отидете на успокояващ уикенд някъде само двамата!

caffein , благодаря!  @}->-- Взимам се в ръце веднага! Ние сами ще си финансираме сватбата и за жалост няма как да си позволим ходене някъде точно сега  =] Но с положително мислене ще се опитам да оправя положението отсега!  :girlhide:

Ужас..... Като чета тази тема и направо си задавам въпроса - Тези хора защо се женят?
Сватбата би трябвало да е нещо хубаво което Ви прави щастриви, а не нещастни и изнервени.
Ако сънувате кошмари и не можете да спите от притеснение и нерви,защо се жените.Целта на събитието не е да гледате сърдито и всички да са Ви криви. Това се отразява върху околните и близките до Вас хора. Възможно е да има понякога притеснетия но от тези излияния които чета тук направо ми настръхва косата. :insane: :insane: :insane: Значи ли това че лошото е дошло преди хубавото? Ако нещата са толкова зле помислете дали въобще трябва да се жените.

Поправете заглавието на темата!   Не се пише СтресА, а СтресЪТ! 
И правилното е: Стресът преди сватбата.

stoyanov прав си.
При нас няма стрес,понеже всичко е много скромно-подписваме,след това отиваме в църквата и на  вечеря в някой ресторант :) Без бяла рокля,без оркестри.Само най-близките  :girl_wink:

AIVEN, притесненията ни са не заради друго, а защото, поне при мен, а предполагам и при другите, се опитваме да организираме всичко перфектно. Което само по себе си е почти невъзможно, защото много от нещата не зависят от нас лично, но... Иначе си прав, че не бива да се впрягаме така, но чак да не се женим... =] Просто ние жените сме "по-така". Аз например имам почти половин гигабайт информация за сватбата-снимчици и уърдовски файлове!!!  :sarcastic: А вечер по 2 часа преди да заспя обмислям как да си направя например букета и не мога да спра, бе хора, ей Богу-не мога! Да не споменавам, че имам около половин година до сватбата и пак ми е притеснено, че няма да се справим, при положение че всичко е или планувано и избрано, или капарирано и уговорено. А и когато други хора ти вгорчат ситуацията е супер неприятно. Вчера една позната се "изцепи" : "Каквооо? Ще се жениш?! Ти си супер тъпа!!! Аз никога не бих го направила!". При което аз -  ohmy... Ми, не се сдържах и и казах какво мисля-че това, че няма мъж до себе си (тя има, но комарджия и женкар, на който тя плаща дълговете), не означава, че и другите нямат!
Съжалявам за дългия пост, но исках да си го излея! @}->-- Стресът наистина си е голям!

Monikamaria струва ми си, че взимаш чуждите мнения прекалено лично.  :) По повод коментара на познататa ти- трябва да ти е ясно,че тя се опитва да се справи със собствените си проблеми и си го изкарва на теб, на пощаджията, на продавачката и сигурно на кой ли още не... :sarcastic: Това си е лично нейн проблем, не позволявай да ставаи твой. Така че, остави я да си говори каквото и да е.
По повод притесненията ти- защо се притесняваш за неща които не зависят от теб? Ти с твоето притеснение какво би-могла да повлияеш? Ако отпуснеш малко юздите ще ти е по-приятно. Нещата или ще се случат или не. Но ако си държиш пред погледа това- защо всъщност се омъжваш, всичко останало ще ти остане на заден план! И тогава няма ' проблемите' да ти определят всекидневието- те ще са си там, но няма да те побъркват. 8P  Пробвай, това е изпитан от мен план!  *THUMBS* Успех, и не се оставяйте негативните неща да ви развалят кефа от цялата приятна работа! Think Pink

anelcka80 , споделям изцяло това, което казваш! Но да ти кажа на мен цялата суетня, като че ли ми е много приятна! Аз обичам динамика и да върша нещо постоянно, а и не се плаша от много ангажименти. Така да се каже "сладък стрес"!  *THUMBS* И наистина Think pink! е най-готиното нещо, което може да се каже на една булка! :bravo:

Monikamaria тогава приятна наслада ти пожелавам! :P

Ами момичета - аз вече започвам да пускам пердето полека-лека.

Ей го на - днес пак се карах с майка ми, която ме овика, че сме започнали мнооого късно с организацията, нищо не сме разбирали, нямало да успеем, ще има гафове..Да, да ,да!  :ncnvnk: Да се беше сетил някой, че не трябва само да ми вдигат нервите в космоса, а и да ми се помогне - примерно???
Имаме гости, които по незнайна причина са неоткриваеми и при все, че ги засичам по най-различни места - като други форуми или скайп на статус ''available'' и пиша съобяения - нямам никакъв отговор.. Ами - седмица преди сватбата, който не потвърди - просто се праща известие, смс, имейл, обаждане итн че не са потвърдили и не са включени в гест-листата за деня. Сори!

Решила съм да не оставя на нервите и хора, които постъпват безотговорно да ме надделеят - да видим кой ще спечели накрая !  :boxing:

Правилно Hekseskud ! Аз да попитам, твоята майка от къде разбира пък много! Нейната сватба е била преди толкова години, нещата са се изменили от тогава. Аз не се оставях също да ме обезсърчават моите родители. Баща ми беше пълната паника и все много компетентен по въпросите  :sarcastic:... ама за преди 20 години. Той беше примерно на мнение, че трябвало да има мешена скара и много алкохол... еми и с по-малко се оправихме, даже се върна. Колкото да скарата- ами гостите не умряха от глад без кило месо, даже си облизаха пръстите от 4-звезди ястия! Както се казва- бъди умен и се прави на тъп  :laugh: - оставяш ги да си пилят там каквото си знаят и си правиш нещата както си знаеш.  }:->
А и за информация- баща ми беше един от най-доволните накрая, много горд беше, а майка ми 3 дни по ред преживяваше сватбата ни, ходеше и въздишаше, колко хубаво било... :))

Да, наистина е така - много им разбират устите, ама в минало време! И нашите са същата картинка. Имало си традиция за това, за онова...Добре, че прекратих комуникацията по сватбените въпроси...Ще държим фронта  :hunter:

Благодаря ти, anelcka80!  @}->--
"седмица преди сватбата, който не потвърди - просто се праща известие, смс, имейл, обаждане итн че не са потвърдили и не са включени в гест-листата за деня. Сори! " - Тази идея, Hekseskud, много ми допадна!!! И аз съм решила така да направя. Ако има несериозни те сами ще са си виновни!

AIVEN , стресът не е предизвикан от нежеланието ми да се женя, а от това да организирам всичко навреме!  *crazy* Хората са различни, приеми го просто! Не могат всички да реагират спокойно, затова си пишем и споделяме в тази темичка "неспокойните"... 8P

Мисля,че колкото и да е спокоен един човек, няма начин да не изпита поне малко притеснение в деня на сватбата. Това не се случва всеки ден и ангажиментите са много. Съдя по себе си,защото това работя,но когато трябваше да ставам кума и в същото време да организираме и сватбата / макар че булката и аз сме в бранша и го правим ежедневно/ нещата бяха много различни. Преживяваш го много по-различно и се чувстваш все едно го правиш за първи път. Незнам дали успях да го опиша,но знам,че когато става въпрос за личен празник независимо дали е сватба или рожден ден вълнението е голямо.   *THUMBS*

Nina Style права си естествено! Мисля, че ставаше въпрос за стреса, като определящ ежедневието. Това вече отнема удоволствието и съня. А без вълнение няма как- в противен случай трявба човек сам да се запита, дали всичко е наред с него. Не знам дали се изразих правилно... :[

ох и аз вечер заспивам с мисълта за сватбата после се будя през ноща не съм спокоина и по цял ден мисля *crazy* :) а милото хич не му е вика е кво толкова да го мисла квото стане и това е

Еми те мъжете винаги са по-спокойни, или поне запазват самообладание... }:->

За сметка на това в самия ден си глътват граматиката супер смешно! :sarcastic:

да  :sarcastic:

Да, и аз нямам търпение да го видя моя след 2 седмици...Аз както съм изкукукала вече, а той се държи стабилно..

Аз моя да го видя стреснат няма да повярвам!  :sarcastic:

В момента той си играе на играта мач а аз се ровя за рокли и си бия разни питанки. Чат-пат  :girl_cray2: :SERENADE: =O :ugly: :stupid: а нашия  :smoke: :me: =O :popcorn: :sleep: :boxing: .... и такааааа. Ама като дойде знаменития ден ще стане целия червен и ще се ошашка!  :laugh: Като му лумнат тея български тъпани и тоя акордеон на вратата и ... :insane:  :sarcastic:

Denitsa_Holland как го е разказала!  :funny: *ROFL*

Ахахахахха, затова не го закачаш отсега нали?  :sarcastic:

Има време да го ошашкам.  :girl_wink:

моето мило вече ми каза че като станело въпрос за сватбата съм изкуквала  :[  *db*
е може , ама малко *YAHOO*

Хаха и на мен ми казват същото. Само ми повтаря има време, има време и това е . Като ми каже така и направо ми идва да се гръмна

Момичета, на мен ми остават едни 2 седмици и вече усещам как яхвам метлата:) Разправям се с фотографи, заведения, криещи се хора... P-(  :witch: И все повече се изумявам от хорските изцепки  ohmy От всичките тия глупости днес за малко да изпусна една много важна среща на работа, та бягах като луда :speed:

Нашата сватба е чаааак август, а аз от сега съм в голяма еуфория... Направо не ми се мисли като наближи още  *YAHOO*

И аз съм на  :witch: а нашата е на 30.07  :) Моят човек каза,че той щял да дойде в България два дни преди сватбата,че иначе съм щяла да го побъркам и да съм постоянно  :ANGRY: >:O :tarzan: :bqsnasym: :gthouh: :lacnl8: :girl_cray2: :hysteric:  :sarcastic:

Момичета, въпреки, че ние си подготвихме сватбата доста месеци предварително /най-важните неща/, за да се чувстваме спокойни най-вече моя милост, като наближаваха дните до сватбата и все повече и повече се изнервях и притеснявах дали всичко ще е перфектно и няколко пъти се разправях с моя мъж и съм си изкарвала стеса на него, Явно при някои от нас това напрежение е неизбежно, а прави впечатление и от сватбите на моите приятели, че мъжете се притесняват и ги е страх само в ноща преди, и деня на сватбата.

Момичета, аз вече направих първото си сериозно ''изтрещяване'' в неделя. След редица глупости, изтресени на главата ми от най-близките (разбирайте - родители, свекъри, сестри) 11-12 дни преди сватбата, накрая избухнах и половин ден не спрях да рева...След кратко семейно съвещание се окопитих и сега стискам зъби и не спирам да си повтарям, че важни сме ние двамата  :gu6:- другите са фон и колкото повече им обръщам внимание, толкова по-скоро ще ми вгорчат изживяването.

Правилно, Hekseskud, гледайте вас двамата и това е - другите не се женят, те са гости и просто са част от събитието ви.

Heksekud,  :-* , е си разваляйте настроението! Гледайте СЕБЕ СИ! Това е вашият ден и не трябва да позволявате на никой да ви го развали!

Миличка не трябва да се притесняваш и да избухваш няма смисъл товариш само себе си. Гледай да игнорираш хорското мърморене. Ясно е, че всеки от нас го тресе по-малко или повече, но трябва да може да се контролираме. Горе главата и да не ти пука.  @}->--

Винаги ще има недоволни, изискващи нещо си и просто е невъзможно да се угоди на всички  *crazy* когато започна да говоря за сватбата винаги казвам предварително: просто споделям, съвети приемам, но до там!  P-(
всички тук сте прави..това си е нашият ден, ние диктуваме играта !  :yes:  :danceg:  ;)

В нашия случай и ние сме така "който плаща, той поръчва музиката" :)

Май в повечето случаи нещата стоят така. Звучи много подтискащо,но е факт,че родителите мислят по  този начин.  *THUMBS* А ако напрежението е много голямо пробвайте да гледате някое романтично филмче и то с със сигурност ще ви зареди с положителни емоции.  *THUMBS* Изпитано средство.  8P

Така е, момичета, наистина не знам защо хората около младоженците толкова изтрещяват в негативна посока колкото повече времето наближава. Мога да го кажа от свой опит. В последните 3-4 дни ни се натрупаха такива простотии на главите, че не ми се говори! То колата ли не се развали и скитам пеша в студа да дооправям документи и дреболии и разни уговорки, в работата и двамата сме на черешата - на всичко отгоре сега точно преди сватбата ми измислиха на работа и ангажимент - да не ми е скучно - и сега чета разни документи и замествам по срещи!  P-(  P-(  P-( Той не може да ми помага защото е разтрупан, аз се изнервям, защото са ме оставили всички на самотек, като Шива - многоръки :hunter: :hunter:. Единственият човек, който се интересува да не хвърля топа преждевременно е кумата ми (и отчасти кума), с която се чуваме всеки ден и тя помага дистанционно.
С мъжа ми сме на нокти и всяка вечер сме на косъм от скарването. Не искам да го овиквам, защото знам че му е много тежко и на него, ама и аз съм изпушила на макс вече. И на това като добавиш и мрънкането на тоя и оня...Осем дни преди събитието ми иде да отменя всичко и да не се занимавам повече...Нямам време за прическа, нито за маникюр - положението е трагично. Приличам на плашило в кофата - не знам откога не съм се поглеждала в огледалото от щуране по цял ден  :ugly: %)
Пфууу, все си повтарям, че е нормално и се опитвам да се успокоявам сама, че то явно няма кой друг да ми укротява позивите да взривя някой...

Дето казваше баща ми - По-добре да си бяхте направили една скъпа почивка с всички екстри на Хаваите. Поне наистина щеше да е всичко тип-топ и да си отпочинете...  :focus:

Hekseskud И ние сме що-годе така,като изключим работата,понеже аз не работя,но пък за сметка на това съм в сесия и имам изпити и дипломна пиша  :girl_impossible:.Горе-долу нещата станаха прекалено ангажиращи,което ме притеснява.Казах,че не искам никакви церемониии и традиции,а малка и съвсем тиха сватба,но явно хората не го разбират това и всеки ден ме заливат с куп ненужни въпроси от сорта-да ви купим ли букет(кумовете),при положение,че съм с тъмно сива рокля и изобщо не ми трябва тоя букет и след това следва "аха,значи няма да хвърляш букет"  :huh: Майка ми до преди седмица ме тероризираше с въпроси от сорта дали да купела късметчета,а аз категорично отказах  P-( Обяснявам на всички,че пестим за детето и не желаем никакви излишни неща,а само да минен по реда в дома и в църквата и край,но те продължават да разпитват.Майка му на мъжът ми постоянно ми натиква питата с меда в лицето,докато не й се скарах да престане вече. }:-> Имам чувствтото,че никой не схваща замисъла на цялата история и всеки си представя сватба ама в истинският смисъл на думата.Освен това и в ресторанта сме само 1 маса,няма да е запазен целия,а баба ми и неговата баба се юрнаха да вкарват някакви ракии,дето били от преди 30 год. приготвени  *crazy* Скастрихме ги на момента,понеже за 18 души маса,хората не са длъжни да ни търпят селяниите. *THUMBS* Ааа и още нещо,понеже моите роднини не са от Пловдив,а от Хасково и София,бабите ми се натискат да дойдат 1 час преди ритуала пред залата,за да не сме закъснеели,при положение,че сме единствената сватба за деня  :sarcastic: Добре,че е сестра ми да ги укротява  :girl_wink:
Това е от мен  @}->--

Нерви, побелели коси, но накрая всички ще разказваме колко е била вълнуваща подготовката , нищо че ни е накарала да изглеждаме на идоти отстрани  8P   *db*  =]  *crazy*  

И при мен е така,не си единствената!Успокоявам се с факта,че си запазих час за грим и прическа,а ден преди това ще си направя една парна баня на лицето,че не съм го почиствала от седмици  =],да не уплаша горката женица с тея ми ти черни точки  8P

Carlyangel, сега се поуспокоих малко, че не съм само аз яхнала метлата  :witch:

На мен ми се рева защо нямало да има видео...при все че им е повторено и потретено, че няма да има ...Тия хора не са в час! На мен мъжа ми е в сесия, освен че бачка и няма да ви разправям какво чудо е! Не ми реват за ритуали, защото плануваме и 2ра част по-натам, та засега кротуват, но подозирам, че и този тормоз скоро ще започне:)))
Изобщо хората се грижат активно за здравето и благополучието ми покрай сватбата. :) И ги карам така - като не се интересуват и аз не им казвам нищо - само базови неща по организацията: в тази зала, в този ресторант от еди колко си часа. С какъв букет, рокля, обувки - ще видиш! Досега като не си се поинтересувал/а - да си! Сега им хрумна да питат!

Напоследък съм леко лежерна, забелязвам само, че вечер ми идва музата да обмислям кое и как и не мога да заспя 2 часа от кроене на планове...Иначе като си погледна линийката малко се стряскам, защото 2 месеца и еди колко си дни не са много. Още нямам рокля, не съм и тръгнала по магазините, само това май наистина ме притеснява. Днес трябваше да е първото ми обикаляне, но...женските му работи "дойдоха"  }:->

Mariaid това за женските работи хехе много ме разсмя!  8P  Имаш време за роклята,но според мен до 10 дни някъде е добре да се поогледаш :) Надявам се до тогава "женските" работи да са си заминали  :girl_wink:

Оооо да, задължително! Още в събота смятам да започна обиколката... *YAHOO*

аз имам един много важен въпрос, минавали ли са ви мисли да се откажете то цялата шумотевица, в смисъл от стреса ли е, или аз нещо не съм наред? :(

Ами аз на моменти съм се чувствала някакси безсилна, имах чувството, че няма да се справя с всичко...а най-вече с настаняването на родата на половинката, както и нелесната задача да им обясним кое, къде, как и защо. Все още това е едно от най-големите ми притеснения! Та така де...но определено е моментно чувство и си е до характер! Споко!  :)

Аз имам още 6 месеца до сватбата и вече до 2 часа през ноща не мога да спя от мислене, сметки, броене, от къде да поспестя, от къде не мога да поспестя, кой да поканя, кой ще дойде, роклята, хълките .......  :insane: И си викам:"Ти не си наред бе жена!" Надявам се ,че като се уточнят повечето неща, като харесам халки и рокля и малко ще се успокоя........ АМА НЯМА ДА СТАНЕ! Ще се шашкам до последно с моите мераци всичко да е перфектно и над всичко да имам котрол. :tuktuk: Луда работа!  :sarcastic:

ООооо да,споко.Особено последните 2-3 дни ми минаваха такива мисли,ама като си помислиш за парите и всичко и осъзнаваш,че е НЕВЪЗМОЖНО :) а пък и дори мъжът ти да те дразни с хладнокръвието си и абсолютния си непокизъм(на фона на твоя ентусиазъм,граничещ с лудост),все пак ти пак си го обичаш.Просто в един момент,когато нещо се закучи,било то и дреболия,направо откачаш и си викаш КРАЙ,ОТКАЗВАМ СЕ!Ама всички знаем,че няма смисъл заради една тъпотия да се откажем.просто за успокоение и за изпускане на напрежението си го викаме. ;)
Наред си си,споко  *THUMBS* Всичко ще мине супер бързо,не го мисли  @}->--

Все едно аз съм го писала това... :girl_impossible:

Момичета, няма смисъл да се шашкате!!! Нищо не става перфектно, както сте го плаирали изначало и колкото повече минава времето - толкова повече осъзнавате, че нямате контрол над нещата. Просто прекалено малко хора ще ви влязат в положението и ще ви щадят нервите. В това се убедих с последните седмици. То не е фотографката дето не си вдига телефона и вече ми иде да тръшна нещо, то не са родителите дето мрънкат, то не са други хора, дето ти въртят евтини номера и те изумяват с постъпките си... :girl_cray2: Ама в един момент или трябва да луднеш, или да се примириш, че чара е в това да правиш каквото трябва - пък да става каквото си ще  *THUMBS* Иначе ще си правим компания в психото - 8P

Hekseskud стискай още малко!  :) Аз си мисля,че най важното е в деня на сватбата да се веселиш пък другото.....  =] Иначе си давам съвети аз....  :sarcastic: За психото нямате проблем, ще си пийваме кафенце и ще си бръмчим с метлите на спокойствие.Там поне няма да го смятат за ненормално!  :sarcastic:

Denitsa_Holland това много ми хареса,пиши ме и мен към психо-компанията  :sarcastic:

Така е  , стреса около организирането на една сватба не е никак малък. Моят започна още с идеята за сватба , когато мъжа ми предложи. Леле тогава цяла седмица не можех да дойда на себе си какво всъщност ме очаква и с какво съм се захванала просто , защото мразя да съм център на внимание и много се притеснявам. После , когато решихме да направим сватбата след 1 година ми олекна, казах си , че имам време да се подготвя за всичко , но като наближаваше бая ми трепереше дупето :). Така и не можах да си възстановя нормалния сън след сватбата , тя ми го разбута , защото и аз като Denitsa_Holland като легнех нощем само мислех кое , как и т.н. Представях си деня по хиляди начини и т.н. Съответно не мигвах с часове :). Трябва човек да внимава във влагането на прекалено много емоции около сватбата , защото тя в крайна сметка минава и заминава , но ние оставаме , нашите нерви , отношения с близките и т.н. трябва да се запазят , а не сватбата да е причина за развалянето им. Естествено трябва да сте готови после да чуете критики и похвали за това кое как е било. Доста неща чух аз след това , на такива събития човек много неща разбира и то без да иска :).

Познайте снощи до колко пак бях  O_O....Но разбрах, че има вероятност важни за нас хора да присъстват на сватбата (от чужбина са) и много се развълнувах! :danceg:

red_roses: "Така е  , стреса около организирането на една сватба не е никак малък. Моят започна още с идеята за сватба , когато мъжа ми предложи. Леле тогава цяла седмица не можех да дойда на себе си какво всъщност ме очаква и с какво съм се захванала просто , защото мразя да съм център на внимание и много се притеснявам. "
Това точно щях да пиша и аз.. :P Още на първата седмица след предложението се изпокарах първо с майка ми, която искаше да кани куцо и сакато на сватбата, после се изнервих покрай датата /11.06 щеше да бъде, но се оказа, че тогава е Задушница/, оттогава насам се изпокарахме 3 пъти с годеника по организацията изобщо ужас  :GROAN: .. А сега е едва началото,представям си преди сватбата как ще сме.. :SUICIDE:
Иначе Mariaid,за роклята, аз странно но съм много спокойна, понеже отслабвам сега и ще си я взема едва един месец преди сватбата, но понеже непрекъснато разглеждам в нета, рокли бол, та съм сигурна, че ще си намеря моята, пък вече знам какво искам горе-долу..
Ама с останалите неща се побърквааам, и особено понеже ние на 8 януари решихме че май месец ще се женим и аз си мислех че има мн време дотогава, но като четох тука вие откога си подготвяте сватбите и почнах да се шашкам..  :insane: Дано да стигне времето за всичко

На мен от много бръмчене вече не ми пали метлата ..... на тая фаза съм ..... =]

ХаХа Ха.... *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* Браво бе Дени.Така трябва да е от самото начало.Повечето булки нямат представа колко е преходно всичко. Спомнете си абитуриентския бал. Същата работа.....Да не говорим че в 99.9998% от случайте сватбата минава както си трябва според разбиранията на всеки и най-вече на гостите. Ако някой може да обърка нещо то това са самите младоженци.Така че не се кахърете. От много притеснения накрая може наистина нищо да объркате.Особено ако се мешате в работата на професионалистите.Успех в подготовката, и честит празник на всички @}->--

Момичета , забелязали ли сте как се променяме жените , когато стане въпрос за организиране на сватба и то най - вече нашата сватба? Ставаме припряни , изтрещяваме , дори ставаме на моменти маниаци :). Сякаш се побъркваме , когато стане въпрос за нашата сватба , не знам защо е така , и по филмите го пресъздават по този начин и в действителност е точно така. Мъжете ни почват също да се изнервят, защото те са спокойни, тъй като организацията не е на тяхната глава, започват караниците, споровете и от романтиката понякога не остава и следа :). Преди време гледах на такива жени , като на кукувици и си бях казала , че при мен няма да стане така , няма да се вманичавам , няма да го вземам присърце , но е неизбежно понякога.