Традиции и обичаи след появата на бебето

[Kiksi]

Инче, сори за отговора, но въпроса ти го поставям в категорията: "контра за спорта" (въпреки че сигурно веднага ще изкараш аргумент срещу това, но както и да е).  
То е все едно аз да те питам защо след като традициите за сватба по нашия край са еди-какви си, ти не си ги спазила напълно, както и аз всъщност (сега не ми обяснявай, че си ги спазила или поне основните елементи, ясно е какво имам предвид).
Но щом искаш да се обяснявам, ето:

На информацията за обичая попаднах съвсем случайно още през бременността си. Хареса ми като традиция и реших да го направя, след като родих. Честно казано, въобще не се бях замисляла, дали го има по нашия край или не. По-скоро съм допускала, че е традиция, замряла като много други в годините на комунизма.

Тук се прави чиста молитва на 40 - тия ден и толкова.

Тъй като неведнъж си казвала, че заявяваш нещо, след като си се информирала напълно за него, предполагам, че и в това отношение си направила съответните проучвания и затова го твърдиш с такава категоричност.
Аз продължавам да не съм напълно убедена, че не се среща под никаква форма тази традиция в нашия край, но няма как да го твърдя, защото за разлика от теб не съм се интересувала.

Пиша това не с цел заяждане или някакви други негативни чувства към теб, а като израз на учудването ми, че задаваш такъв странен въпрос, след като обяснението защо съм го направила изглежда близко до ума. Или поне е логично да се сети човек, защо някой следва чужди/неместни традиции, след като това отдавна е станало практика при сватбените тържества примерно (и не само).
Ами защото просто му харесва дадения обичай/традиция.  

И накрая - дори и в нашия край да не се прави, не виждам нищо лошо, дадена традиция да бъде "привнесена" от другаде, особено ако е свързана с положителни емоции и хубави спомени. Пък и тъкмо може да се постави началото на нова традиция в дадения регион - нали всяка от традициите е имала своето начало някога?  

Радвам се, че съм била полезна - идеята ми беше да се представят основните моменти на обичая в по-синтезиран вид, а иначе всеки може да допълни или премахне нещо.

carlyangel , за изписването почти всички носят цветя за родилката, а някои и подаръчета за бебето. Поне при нас така беше. За друго не съм чувала.

[ina_lemon]

Еми виж как хубаво ми отговори на въпроса, пък било то и поставен в някаква категория.
Из форумите много се пише и споделя за тази погача. И понеже до този момент никой от Бургас специално не бях срещнала да я прави, за това те попитах.
Няма лошо разбира се, сигурно е емоционален момент, такъв и изглежда по снимките ти. Съвсем искренно любопитство проявих.
Попитах по ред причини. Не съм запозната дали си от тук родом, или от някъде другаде, където може да си го има това с погачата. Може да си чула от майки, баби и прочие ...... Та така.
А за чистата молитва - не, не съм се интересувала подробно. Но това е, което съм чувала години наред около мен майчетата да споделят, от там си вадя изводите.

[Kiksi]

Ясно, Инче! 
Няма лошо да питаш.  Още повече, че сега разбирам защо ти е интересно, затова допълвам инфото.
Просто се учудих на категоричността ти: "Тук се прави чиста молитва на 40-тия ден и толкова".

Оттук съм (Бс), родителите ми също са от този край, родителите на мъжа ми също.
Та не съм привнесли традицията от другаде....освен от интернет.   
За съжаление бабите ми починаха, иначе бих ги разпитала, дали в миналото не се е правел обичая.
Освен да разпитам бабата на мъжа ми.
Но честно казано нито майка ми, нито свекърва ми се учудиха на обичая, като споделих, че ще го правя.  Ама те ползват Интернет и може някъде да са срещнали нещо по темата и затова да им е бил познат. 
Но е напълно възможно и въобще да не съществува в региона. Или пък традицията да се е затрила през годините на комунизма...Знам ли и аз...

[Lupercola]

Аз не знам по нашия край дали се прави погача, за чиста молитва чух за пьрви пьт вьв форума. За погача, като че ли имам някакьв бегьл спомен, като да сьм дочула нещо, но трябва да отбележа, че преди да трьгна за френско категорията бебе, ми беше доста мьгляво понятие, за което смьтно знаех, че делим една Вселена.

Сега като четох тук много се накефих. И ще правя и погача, и молитва 

[dodo23]

Тия дни с моята майка говорехме за някакви щуротии и тя спомена "питата"!
Разпитах я и излиза,че по нашия край(Бургаска околия  ) си го е имал обичая.
Тя ясно си спомни,че е ходила като дете по този повод при разни братовчедки...
Явно не са й останали топли спомени,защото нито на мен и сестра ми,нито на братовчедите ми е правена погача.
Предполагам,че в един момент обичая е станал демоде,както официалния годеж например.

Аз не съм решила дали ще правя,но като видях питката на Кикси,ме хвана мерака.

[m_eleva19]

Аз си я направих, нищо че по Старозагорско въобще не са чували, но тук в София си е много актуално...чистат молитва не я четохме, че на 40-ия ден беше страхотна виелица....и тъй-като не се виждах да омеся погача си я поръчах в Била...беше страхотна и ми излезна около 12 лв. ПОръчах си я за деня и часа и ми беше топла и намазана с мед....пускам снимка, на която не се вижда много добре, ама сме пропуснали да я снимаме...колкото до кърпата на главата...ами беше грипно време и жените с живи родители не дойдоха и така се наложи...И още нещо...орисниците трябва да си тругнат преди да се е стъмнилои всяка да откъсне конец от дрехата си и да го сложат под възглавничката/креватчето, за да не откраднат съня не бебто...

[bejkite]

rosit@, аз използвах това за погачата. Текста е взет от темичката на една мама от форума. Извинявам се, че не си спомням името. На мен много ми хареса и изплагиатствах текста 

ЗА ПОГАЧА

Както в древността магьосниците са изричали своите заклинания за новороденото, така и ние да се превърнем сега в добри орисници за малкия ...

1.   Метла като символ: /тук беше много смешно, когато момичето, което си изтегли метлата възкликна с висок глас "Аз съм метла, аз съм метла" funnytooth/

Мети метла, изгони всички зли сили, измети всичко лошо от този дом, в който расте нашето момченце, измети всичко лошо от живота му, за да расте то спокойно и щастливо. Да бъде живо и здраво!

Обръщам се на изток, откъдето изгрява слънцето и както то дава живот и топлина на всичко живо по света, така и Борислав да дарява щастие и радост и да огрява с усмивката си своите родители, баби и дядовци. До Борислав ще са родителите му Кати и Кико, които ще го обгръщат с обич и нежност, ще му помагат и ще се грижат за него и ще го пазят от зло и болести.

Обръщам се на юг, топлия юг. Тук са неговите две баби Гали, символи на мъдростта и благородството. Тук, в жизнерадост и топъл юг са и неговите дядовци Никола и Димитър, символи на силата и мъжеството. Всички те с горещата си обич ще го подкрепят винаги и навсякъде.

Обръщам се на запад, където се намират неговите лели Надя и Ани, чичо Венци и свако Светльо и кръстници, които ще му вдъхват увереност, ще го напътстват и ще проправят път към бъдещето му.

Обръщам се на север – там са къщите в София, Шумен и Каспичан. Нека те бъдат за него място, където винаги ще намира подслон и пристан, нека от всички посоки детето да е обградено с близки, роднини и с много обич!!!

2.   Сито – разклаща се

Както то пресява всичко лошо и пропуска през себе си само доброто, така и детето да се научи да откроява лошото от доброто.

В ситото се слагат 3 едри червени чушки и една люта и се търкалят из него:

Както са червени чушките, така да е с червени бузки детето, и като лютата чушка да е здрав и устойчив на болести и злини.

В ситото се слагат орехи – разлюляват се

Танцувайте орехчета – така да е игрив, весел и немирен нашият Борислав /тук феята така разклати орехите, че един изскочи, така че очакваме Бобката да бъде много игрив/ blum

3.   Купичка бяло брашно – показва се

Ето и бялото брашно, добито от плодородните житни ниви на нашата Родина. Така, както е бяло брашното, така да е бял и нежен нашият Борислав.

С палец и показалец се правят две дупки в брашното:

Така, както се образуваха две дупки в брашното, така Борислав да има две сладки трапчинки на бузките си.

4.   Менче със здравец и бръшлян – ръси се от китка навсякъде, първо детето.

Както водата дава живот, така и нашето момче да е силно и жизнено.

5.   Купчина книги – детето се слага върху тях:

Да е умно и начетено, да надмине и бабите и дядовците си и родителите си. /Тук сложих Финансов анализ, Търговско право и три книжки на английски, немски и френски, високо ще ни надскача/ Wink

В това време се събират дребни пари – монети, в кърпа. Майката връзва кърпата с парите не много стегнато, за да не е много стиснат и не много хлабаво, за да не е разпилян, и се слагат нависоко:

Да е богат, с високи постижения, да завършва всички начинания.

6.   Пита – две момичета с живи родители хващат с по 1 ръка над клавите на майката и бебето. Трети човек държи отдолу кърпата или поднос. Отчупеното парче за бебето се слага при парите:

Да е сит, да не познава глада и бедността. Да има щедра и добра душа.

7.   Купичка мед – залче се докосва до устата на бебето:

Както медът е събиран от работливите пчели, така и той да е трудолюбив, да се справя с работата си, да се осланя най-много на себе си.

Дава се пита с мед и на майката.

Раздават се подаръците.

Заповядайте на трапезата!

[ellimink]

Момичета, да побутна малко темата- прочетох я цялата , но така и не разбрах кога се прави преди 40тия ден или след 40тия ден. В събота или неделя, попитах в църквата , там ми казаха ние отговаряме само за чистата молитва, погачата си е по ваше усмотрение,което ме очуди.
При вас как беше?

[svekarva]

ellimink , така е. Погачата всеки я прави както и когато иска, двете неща нямат общо /едното с наричането е повече езически обичай, по църковните канони е само молитвата/. По мое време, а и както е обичаят по нашия край, на 40-тия ден майката отива на първо гости и там и "орисват" детето. Когато племенникът стана на 40 дни, дойдоха вкъщи т.е. въведоха го в света на големите. Аз подарих пита на майката, метална пара /най- добре златна/ на бебето, също сол, захар и яйце. Когато му ги давах, си казах и пожеланието. Този обичай е описан и в книгата на Лидия Старева и затова смятам, че е автентичен. Но всички знаем, че традициите не са това, което бяха.....колкото повече се променят /допълват/, толкова по- добре.