Цитат на: Evriala в 25.01.2013 08:43
И на мен не ми се иска да е на задушница.Забравих да спомена, че попа каза, че в 4 часа камбаните бият за радост и именно след този час вече няма проблем да е венчавката. Надявам се да успея да се вмъкна в друга дата сега търсим решение, дано Господ е с нас та всичко да се подреди!
Грях е да влизаш в храм и да бъдеш суеверен.
Трети ноември, денят на нашата свтаба също бе задушница, нещо, което разбрах няколко дни преди сватбата, когато отидох до църквата да купя сватбените свещи. Датата, която исках за сватба първоначално бе 2 ноември - моят рожден ден и се падаше петък. Ние нямахме време и възможност да си запазим дата изобщо и това свърши майка ми, като ми каза, че за втори не са ѝ позволили и няма да има сватби, а са ѝ казали в църквата за трети вечерта без да уточняват, че е задушница и аз казах ОК, въпреки, че не ми се искаше сватбата да е в събота, защото по принцип е ден на мъртвите.
Излишно е да казвам колко се разтроих като разбрах и единствения вариант, който имах е да отменя цялата сватба при положение, че всичко е платено и организирано, а след това започват постите, а в гражданското всичко беше заето до Коледните пости, също така в Приморец, където беше сватбената вечеря нямаха свободни дати напред и дори за нашата дата ни я дадоха, защото по случайност гост от сватбата ни я бил запазил за свой повод, но се отказа и преотстъпи на нас, когато разбра.
Разплаках се в църквата и изобщо не знаех какво да правя. Нямахме избран поп, исках, който ми се падне и дойде поп да разговаря с мен и ми каза, че те самите няма да ни оженят ако е забранено.
На трети сватбите в църквата започваха от 16:00 следобяд, а ние бяхме с час 17;30 часа и попа ми каза да не се страхувам от мъртвите и, че задушница е до обяд и не се женим на задушница.
В крайна сметка реших да не отменям сватбата и не живея с мисълта, че съм извършила грях, влязох в храма с чисто сърце, смирена и с цялото си уважение към тази институция, не съм имала никакви претенции и суети, пих от чашата на църквата, свещите ни бяха църковни, не съм избирала конкретен поп да ни венчае и държах да се показва възможно най-малко плът от мен.
Венча ни същия поп, който тогава ме успокояваше, дори ни чакаше на портала и толкова се зарадвах като ни псрещна. Изнесе невероятен и незабравим за мен ритуал с хор и камбани, въпреки, че не сме плащали и никой не ни е искал пари за това. Църковния ни брак струваше 100лв и не ми се вярва зарди тази сума да ни оженят на всяка цена. И преди нас имаше, и след нас продължиха венчавките.