Цитат на: Evriala в 24.01.2013 11:34
Нашата също ще е в събота, но има нещо като проблем. Датата е 22 юни, а тогава се пада Петрова задушница.Това е единствената свободна дата за този месец, а в друг месец просто няма как да се направи сватбта. От една страна ни притиска финансовият въпрос от друга септември имам държавен и искам да се подготвям спокойно, а пък юли са починаха баба и дядо, за които все още тъжа много и не искам през този месец да правя сватба.
Отчето с който е говорено за датата е казал, че не кой знае какъв проблем, и че може да се венчаем, та не знам...малко ми е кофти 
Мислех да се изкажа малко цинично, но съвестта ме спря и ще пропусна. Нека ти го кажа нормално.
Деня за който споменаваш е най-големият ден през годината, определен от църквата за почит към починалите ни Майки, Бащи, Баби, Дядовци и т.н. и като цяло към всички наши предци. Да решиш да се венчаеш на такъв ден е меко казано лекомислено.
Нека ти разкажа нещо.
Познавам едни хора които се ожениха преди няколко години. Проблема беше не в Сватбата а в датите. Подписаха граждански брак на Разпети Петък, а на Следващият ден когато се падаше и Велика (черешова) задушница, сключиха Църковен брак и направиха веселбата в ресторанта на един от най-луксозните хотели в София. За тях самите това не беше проблем, тъй като бащата на младоженеца беше католик и всъщтност се венчаха в католическата църква. От родата на булката май не бяха много вярващи. Това беше един от малкото случай когато бях гост на Сватба а не ДЖ. Сватбата беше много пищна и разточителна. Съпругата ми беше бременна за трети път от скоро и бяхме щастливи. Доста съм размишлявал над въпроса, дали няма да сгреша ако отида на тази сватба. Е отидохме със моята съпруга.
Тук е мястото да кажа, че младоженеца беше мой шеф и няколко месеца след сватбата бях уволнен фактически, решението за което беше взето малко след сватбата, също така малко след сватбата загубихме бебето, което съпругата ми носеше в себе си.
Покъртително нали..... истина е!!!
По времето когато жена ми беше в болницата правиха изледване на плода и образна диагностика. Помня ясно, това което каза докторката. А именно, времето, когато е настъпила смъртта на плода. Тогава разбрах че тове е времето и деня в който сме били на
Сватба П.П. За щастие около година след това, съпругата ми отново забременя и вече сме щтастливи Родители на две момичета и едно момче.
Това което направих няма да си го простя до края на живота и сигурно винаги ще съжалявам. Дано Бог да ми прости!!!