Според мен необходимостта от дрескод се появява само при определен тип събития. И веднага давам три примера: на последната сватба, на която присъствах нямаше никакви изисквания за определено облекло, но тъй като аз в ежедневието си нося само тъмни цветове, прецених, че не са удачни за сватба и 2 седмици си търсих подходяща светла рокля. Не открих нищо, което да ми стои добре и да е подходящо за сватба. Накрая комбинирах свои дрехи, в които се чувствах удобно, танцувах цяла вечер и не бях по-неофициална от всеки друг гост. Специална прическа нямах, но и булката беше със своя си направена прическа, а изглеждаше чудесно. За сведение, сватбата беше в град София, в ресторант от средно ниво, на открито, тоест не е била в някоя кръчма, която да предполага по-лежерен вид. Освен това с булката не се бях виждала никога, свързани сме посредством познанството й с годеника ми и въпреки това след жеста да ни покани на сватбата си, станахме много по-близки. Мисля, че взаимно си показахме уважение и облеклото е било последното, което да има голямо значение за това дали тържеството й е било идеално.
Вторият ми пример е свързан с нашите бъдещи кумове. Кумата притеснено ни каза още преди месеци, че малкото й момченце не понася нито панталони, нито дънки и в никакъв случай не успява да го убеди да се облече по някакъв специфичен начин за събития. Аз самата не държа на шафери или на деца с листа в ръцете и честно казано ме вълнува само това те да са ни кумове, а децата им - да се чувстват добре на сватбата ни, та ако ще детето й е да облечено в тениска и къси панталони. В крайна сметка едва ли на тържеството ще снимат само и единствено детето, за да е то символ на неспазения ни дрескод.
И трето, ние например планираме сватба в градина, с много зеленина и гледка към планина, което автоматично прави високите токчета и префинените прически излишни. На сватбата, за която говорех по-горе, имаше 3 момичета, облечени в най-добрите традиции на мацките - пъстри рокли до земята, за прическите дори няма смисъл да ви казвам - изглеждаха добре и точно като за лъскаво събитие, да не забртавя да спомена и ужасно високите токчета, на които самите момичета едва пристъпваха. Веднага щом влязоха в ресторанта, седнаха по масите и когато след 3 часа станаха да танцуват, бяха без обувки, с рокли, мотаещи се неудобно в краката им. Не мисля, че се забавляваха достатъчно или че успяха да обърнат подобаващо внимание на младоженците, просто защото им се налагаше да вървят с големи усилия. Тогава уважението е било налице, но удоволствието от сватбата е било изчезнало. Кое е по-ценно?
Разбира се, ако сватбата е в хотел Шератон, горните неща нямат значение, но в общия случай сватбите не са на такива места. Мисля, че балансът за добро облекло на сватбата изисква да се вземе предвид и удобството на гостите. Да, действително, късите панталони са неудачни навсякъде, но едва ли някой чак така би се появил на сватба. По-нагоре вече преминалите през сватбените емоции булки разумно съветваха да не се съсредоточаваме толкова върху това, защото никой не помни как е бил облечен на някоя си сватба, но всички помнят дали тя е била щастлива или не. И мисля, че думата уважение към булката следва да се използва по-внимателно, защото толкова силни думи за някаква си прическа на гост например, говори за влагане на прекалена емоция в нещо не чак толкова значимо.
