Момичета,толкова е вълнуващ този момент!На сватбата ни милото не искаше пред тях да има музика.Но аз бях категорична ,че като ме взимат от бащиния дом ще има.Немога да ви опиша вълнението и въобще чувството когато засвири музиката /оркестъра бяха дошли по-рано в къщи/.Настръхнах цялата,насълзиха ми се очите.................Когато баща ми ме извеждаше ,засвириха "Ела се вие ,превива" и повечето от гостите  ,момент който може би ще помня за цял живот.Това е мое мнение  и неискам да го налагам.

Ванеса - как хубаво си го описала само . . .

Мен няма да ме взимат!

Момичета зависи си от това къде и как се прави сватбата.мен ме извеждаха от хотела баща ми ама без оркестри.И пак си беше вълнуващо.А и аз не исках да ме плащат и разни такива.просто на входа татко ме изведе и ме даде на кума а той ме предаде на младоженеца.И да искам нямаше как да ме изведат от нас.а иначе мен ме търсиха и беше голяма смях.щото ние в последния момент се преместихме да ги чакаме в младоженския апартамент защото там е най широко а той беше в другия корпус.и милото му казах ама той не разбрал и ходили да ме търсят в стаята.голям смях щото всички викат те отидоха другаде.и тропали по вратите на хората да ме търсят.и милото звъни и вика къде си че си тръгвам обиколихме хотела.и те му казаха.ама голям смях падна и то без да е нагласено.

Наистина зависи от къде се взима булката.
ако си бях в родния дом и град - роднините щяха да си решат с музика или без.
Най-вероятно щеше да е със, все пак там и комшии и роднини ни познават.
Мен ме взимаха от ведомственото жилише в кв." полигона" (което ми остана за спомен сега на диска и ще го помня цял живот  ) - еми не върви сега там да забият тъпаните, а роднините които са дошли от много далеч (за страната) да гледат като втрештени защото не знаят ама въобще къде се намират и каква е организацията.
Аз бих го направила ако си бях в дома, в който съм израснала 

Да, съгласна съм, че има места, където може би не върви. Но не съм съгласна, че е селско и без него сватбата е по-хубава и стойностна, както много са писали, че е в разбиранията им да няма. Радваме много, че вие двете и други, ако имахте избор, нямаше да го отхвърлите. Аз не си пускам в ежедневието народна музика, но страшно я уважавам, а от много песни настръхвам. "Ела се вие, превива" направо е уникална в комбинация с този момент! А иначе мен няма да ме взимат от хотел, ами от дома на най-близките ни хора и ще стане супер , дай Боже! А по-якото е, че 2008 за този дом ще бият 3 пъти тъпани!!! Те имат 2 дъщерички, които се женят и те сега. Едната през април, ние през юли, а другото момиче- през септември . Ще изглежда супер откачалско и рядко виждано , направо ме побърква от въодушевление! Кой прави 3 сватби в една година ми кажете?! Лудница !!!!

Аз също съм съгласна с вас.Няма нищо по вълнуващо и красиво от нашите традиции.Има места и моменти, на които можем да показваме, че сме европейци или незнам какви си още.........но аз както и милото няма да се лишим от този момент за нищо на света.Както съм писала в по предни постове няма да ме вземат от моят град и от моят дом, но това няма да ни попречи да спазим традициите с музиката.Мисля, че никак не е селско 

И аз не мисля че е селско, не бих заменила емоциите, които изпитахме с музиката и всичките му там традиции по взимането на булката. 

Мили дами и особено Alannah така страхотно описвате този момент по взимането на булката, че направо нямам търпение да дойде оркестъра пред нас    А в тази връзка, тъй като аз съм безкрайно емоционална дайте някой съвет как да не рева от щастие по време на цялата си сватба?!?!

Хахахахахахахах, Kittcat, няма начин да не се разревеш ! Просто се увери, че гримът ти ще го понесе ! Аз вече си го представям и кожата ми става пилешка от вълнение. Направо не знам какво ще е в самия момент, щом сега е така ! Пожелавам на всички да го изпитат, защото съм сигурна, че остава за цял живот !

Цитат на: Kittcat в 05.03.2008 11:47

дайте някой съвет как да не рева от щастие по време на цялата си сватба?!?!

е това е вече неизбежно - и аз много се канех, че няма да заплача, но пуснах някоя сълзичка, дори и сега като гледам диска рева!!! дай воля на чувствата си!!!! за кога ще ги пазиш??!!??!!

АЗ като се знам каква съм... На чуждите сватби ми беше толкова мило, че едва се сдържах..  пък на моята не ми се мисли. Прекалено съм емоционална.

ще има мнооого сълзи....в очите....от радост...от тъга по родния дом....изобщо ще се плаче няма начин!  но нека имаме такива поводи..

Ох, момичета, като ви чета ми се прийсква пак да дойдат да ме вземат.
  Alannah , не съм срещала скоро човек, които така яростно да защитава българския фолклор като тебе. Не е задължително всичко да ни харесва от българските традиции, но напълно те подкрепям за това, което ни определя като българи - фолклора ни! Благодаря ти!    Знам какво е да се изнесе ковчег от къщата, а после каква радост е да се изведе булка. Изживях го и аз.
Kittcat , сълзи ще има почти през цялата сватба, дали докато се обличаш, дали докато чакаш да дойдат да те вземат, дали в ритуалната или църквата - ще има сълзи, но те ще са от радост . А когато станете за вашия сватбен танц като семейство, тогава.......... и то защото незнаеш къде се намираш - на небето или на земята!
Чувствата се неописуеми, изживяват се само един път за първи път и ако имате възможност не си ги спестявайте!!! 

Ела се свива, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, роде голема,
и ти, рождена майчице,
че аз ще ида далеко,
през девет реки дълбоки,
през девет поля широки,
през девет гори големи,
през девет села в десето.

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице.
Хала ми прави, майчице,
дето си мене носила
девет месеца на сорце
и три години на роки.
На тебе, майко, оставям,
в градинка ранен босилек:
недей го, майчо, оставя,
ами го чьосто поливай -
с росица сутрин и вечер,
с дребни солзици по обед.

Ела се свива, превива,
мома се с рода прощава:
- Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице,
дену си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на раци!

- Дощеру моя майчина,
ти ми са збираш, торнуваш,
ам мене кому оставеш;
утрину ранку да стане,
водица да ми донесе,
оганьчек да ми накладе,
дворену да ми размете...
- Мале ле, стара мале ле,
оставем си та, мале ле,
на мойта сестра по-малка:
та ще ти вода дониса,
та ще ти огань наклада,
та ще ти дворье размита.

Отивам, мале, у Сливен...,
от теб ще живея далеко.
Сърце ми, майко, ще плаче
и все за тебе ще мисля.
Оставям те, мила майчице,
на мойта сестра по-малка.
И братчето ми край вас да е!
Грижете се, мале, пазете се!
Аз винаги ще ви обичам...

/последното не е от песента..., така го почувствах в момента/

Олеле, дами, моля ви се още от сега почвам