Миналия месец бях на две сватби за една седмица и двете на мой приятелки от детството. И на двете сватби булките бяха взети, както си трябва, с музика, от бащината къща. На първата като чухме клаксоните, емоцията беше луда

, но като тупна тъпана...и сърчицата ни получиха силно туптене

Всички комшии в махалата, пред чиито очи и порти сме израснали се бяха събрали да гледат и да се радват заедно с младоженците. Дори шофьора на автобуса спря, защото на площада се виеше голямо хоро, но и той се радваше.
На другата сватба беше същото. Там кумовете и булката са комшии и дойдоха да я вземат пеша. Беше забавно за всички приятели да затискаме вратата и да не я даваме, после пак

, че младоженеца беше сложил между парите и вестници, страхотна веселба

Сватба без взимане на булката от бащината къща и взимане на булката без музика...не мога да го приема. Та нали това е единственият повод, по който те извеждат с музика от дома. Идвайки да те вземе с цялата си рода и с музика, това е уважение към родителите ти, че са те отгледали и че са ти треперили до тогава и сега той идва и те взима с музика, защото обещава на родителите ти, че животът ти с него ще е песен. А не да дойде само с кумовете и тихо мълком да отмъкне от вас най-ценното.
Традициите са си традиции.

А това са снимки от нашите емоции миналия месец:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=172709
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=172710