Monikamaria харесвам Людмила Филипова, но повече ми допаднаха първите й 3 книги, особено "Стъклени съдби". Мастиленият лабиринт успях да прочета до половината, защото ми дойдоха в повече историческите факти. Скоро видях, че е излязла най-новата й книга - "Антихтонът на Данте". Момичето в книжарницата ми каза, че била продължение на Лабиринта.  Ако проявяраш интерес...

Иначе на всички момичета искам да препоръчам една американска писателка - Лиза Сий. Невероятна е!!! Описва китайския бит и култура, преплетени в лична история. В България за преведени 3 нейни книги. Прочетох 2 от тях и ги препоръчвам с 2 ръце. 

"Снежно цвете и тайното ветрило" и "Момичетата от Шанхай"

http://www.helikon.bg/books/76/156024_momichetata-ot-shanhaj.html

http://www.helikon.bg/books/31/437209_snezhno-tcvete-i-tajnoto-vetrilo.html

_Roxy_, благодаря много за идеята! Не бях чувала за нея. Щом е продължение на "Лабиринта" със сигурност ще я потърся!
Между другото се интересувам и от източните народи, така че ще потърся и книгите на Лиза Сий!

Да пораздвижа темата с последните книги, които прочетох. Всички ми харесаха. Препоръчвам.
http://www.book-bg.com/books_pictures/37289.jpg" style="max-width:100%;" />

Nataliya, разкажи малко повече за книжките, които си публикувала.
На мен напоследък, освен около ученето, нищо не ми остава време да чета.

"Ключът на Сара" за мен беше доста емоционална, тъй като се засяга съдбата на евреите във Франция през II Световна война. Историята на едно семейство от онези времена се преплита със съвремеността. Журналистка, женена за французин се нанася в жилище, което е било отнето от еврейско семейство и тя се впуска да разбере какво се е случило с тях. 
Втората също е свързана с II Световна война, но за съдбата на японците в САЩ, които са им противници на бойното поле, но де факто отдавна са натурализирани. Пак се редуват епизоди от съвремеността и от 40-те год. Загатната е също историята на зараждането на джаза.
В никакъв случай не са документални. Четат се много леко и бързо.
Книгите на Сафон са за почитателите на испаноезичната култура, атмосферата на Барселона. Има интрига, криминален елемент, драма, мистерия.

Аз от няколко години чета все по-малко романи и подобни и все повече книги на тема психология, здраве, душевност... Искам да ви препоръчам книжката която чета сега, но не знам дали я има на български.

Става дума за това как да подобрим брака си, да разберем защо сме избрали точно този човек, какво очакваме подсъзнателно от него и така нататък. Има и упражнения в края на книгата които се правят от двамата партньори. Според мен е много полезна книга, с чиято помощ могат да се предотвратят големи кризи и проблеми и връзката да стане по-осъзната. Аз съм все още до половината, но съм доста впечатлена. С любимия решихме аз да я прочета и да му разкажа за какво става въпрос, защото той няма време да чете в момента и после да направим упражненията преди да се оженим. 

Иначе сред любимите ми книги са:
Разговори с Бога - Нийл Доналд Уолш
Излекувай живота си - Луиз Хей
How to lift depression ...Fast (The Human Givens Approach) - Joe Griffin and Ivan Tyrrell
Какавидите - Джон Уиндъм

Искам да ви споделя моята любима книга-"Оризовата майка" от Рани Маника.С чисто сърце мога да кажа,че това е книгата на моя живот!Изчетох я както се казва "на един дъх".Пълна е с мъдрости и след прочита й,смятам,че нито една друга не би могла да ме впечатли толкова.Това лято смятам да я препрочета. Изпълнена е с тъжни моменти,но пък всичко е почерпено от реалния живот и не е изфантазирано или измислено.Надявам се някога да имате възможност да я прочетете 

Здравейте!
Искам да помоля да ми препоръчате добра книга за билките с повечко инфо за използването им и за самите тях, МОЛЯ. 

Наскоро си припомних една много хубава поредица книги - "Преживяно" на издателство "Емас" 
Преди 3-4 години бях чела "Една арабска принцеса разказва", "Живот в червено", "Откраднатото лице", "Някога бях принцеса", "Сълзи в пясъка" и "Ни мъж, ни жена". В някои от книгите една жена разказва своята история, в други се описва живота на жени в някоя страна. Повечето са автобиографични. Грабнаха ме с това, че звучат много истински, искрено и естествено. Освен това историите показват много от мисленето и манталитета на различни народи. Пример за това е последната от тази поредица, която си взех - "Родена да умре" на Елизабет Бъмилър.

Тя ме накара да се замисля колко романтична и в голяма степен нереална е представата на хората по света за живота на жените в Индия. В началото заглавието и ми се стори малко тенденциозно (оригиналното се превежда като " Нека бъдеш майка на сто синове", което всъщност е традиционно индийско пожелание към младите омъжили се жени), но сега, когато ми остават две глави до края на книгата, виждам, че е на място. За мен беше вълнуващо и безкрайно интересно да се докосна макар и малко до начинът на мислене и емоции на жени, толкова различни от моите сънароднички. Такива, които са отгледани и възпитани да възприемат света, семейството и брака по необичаен за нас начин, който би ни възмутил или изумил. А всъщност е твърде естествен и в някои от неговите аспекти е доста поучителен. Често гледайки снимки на индийски сватби се възхищаваме на тяхната пищност и разточителна красота, ала не знаем колко противоречиви чувства вълнуват младоженците в този ден. Такива, които биха уплашили жените в Европа. Въпреки всичко светогледът на индийките ми се стори доста по-уравновесен от този на българките, макар и да има неща, които те да искат да променят в себе си. Четейки книгата разбираш, че колкото и да са различни жените по света, те имат доста общо помежду си и могат да научат много една от друга 

Като стана дума за Индия - в момента приключвам ето тази книга:
"Повелителката на подправките" от Читра Дивакаруни


Малко преди нея прочетох:
"С дъх на кафе" от Антъни Капела


Много обичам да чета книги, описващи чужди страни и култури! А тези две представят по малко от живота в Индия и Америка, Англия и Африка. 

"С дъх на кафе" я препоръчвам и аз! На предна позиция ми е на лавицата. 
Слънце, разкажи малко повече за първата. 
michelle, такъв страхотен анализ си направила на книгата, че останах без думи! 

Тъй като в този форум има предимно жени, които вече са или искат да бъдат майки един ден, искам да споделя с вас книга, която наскоро прочетох и освен, че много ми допадна ме потресе...



Историята на Брук Шийлдс през мрака на следродилната депресия. Може би някои от вас вече са чували историята, други са гледали смущаващо честното й интервю с Опра Уинфри, а трети са чули за критиките на нейния приятел Том Круз към нея за това, че въобще е говорила гласно по въпроса. Защото, не се бъркайте момичета от думата депресия, това е болест! И то много сериозна! В България, а и не само, следродилната депресия си остава табу - за нея не се говори, не се обсъжда и още по-рядко се поставя като диагноза. А жените страдащи от нея са много повече отколкото можем да си представим. 

Брук е имала много тежко раждане с непланово секцио и много труден, емоционално и физически път към забременяване. Минала е през години на какви ли не хормонални лечения, включително ин витро, за да забременее. Когато това най-накрая се случва и след един доста тежък аборт, за който тя описва с детайли какво е физическото и емоционално чувство, бременността е изненадващо повече от лека. За разлика от раждането, след което тя не чувства нищо към детето си. Първото чувство, което е изпитала е било... ревност. Ще цитирам едно изречение веднага след раждането на бебето, когато става ясно, че животът на Брук е в опасност. И без претенции за коректен превод: "Той [съпругът й] държеше нашето малко момиченце в ръцете си... Крис беше страшно уморен и все още не се беше съвзел от лошите новини, но въпреки това изглеждаше оптимистично настроен и спокоен. Ами чудесно, какъв късмет за него! - помислих си. Аз кървях като заклано животно, но той притискаше към себе си едно перфектно и мръщещо се ангелче. Загледах се в сияещия баща с дете и веднага разбрах, че съм разкъсвана от ревност, страх и гняв." Страх да излиза навън, да остава сама с детето, да го храни, желание за самоубийство, самота, плач, мрак, чувство на загуба, страх са само някои от нещата, през които преминава. Книгата е ужасно реална и честна, не се спестява нищо. Именно затова я препоръчвам.

Не знам дали е преведена на български, но си заслужава да се прочете в оригинал. И дано не ви се налага да ползвате съветите от нея.

Ariel, благодаря за интересното предложение! Аз дори не бях чувала, че Брук Шийлдс е имала този проблем. Мисля, че много хора имат доста романтична представа за перинаталния период и е добре да се знае повече за следродилната депресия.

Слънце, много си права! Романтичната представа за това колко е прекрасно всичко след раждането на детето е много широко разпространена. А и хората страдащи от това се страхуват да говорят за него, защото не винаги, да не кажа доста рядко, срещат разбиране. Много от тях биват обвинявани, че са лоши майки, чудовища, получават коментари от сорта на "я се стегни", "не се излагай" и т.н. А истината е, че си е много сериозно медицинско състояние, което не може да мине от само себе си. Е, случаят на Брук Шийлдс е от най-тежките, някой друг може пак да е имал следродилна депресия, но с много по-леки симптоми.

Дано на никого не му се случва разбира се!

Ariel, благодаря ти за представянето на "Down Came The Rain"  Преди време някои "журналисти" не пропуснаха новината и направиха пространни "анализи" и коментари за Брук Шийлдс и проблемите около и след раждането на момиченцето й. Само че в тях нямаше грам човещинка и не можеше да се предположи какво изживява жената, която така спокойно обсъждаха. Възхищавам й се за силата да се пребори и още повече да разкрие така неща, които много хора биха предпочели да запазят в себе си. В крайна сметка тя е успяла да стане истинска майка - борбена и силна. Защото човек, който може да говори за проблемите си, за да помогне на другите, ще може и да създаде нещо добро.

Слънце, беше споменала за "Повелителката на подправките"  Тогава не изрази мнение, може би по-нататък ще го направиш 

Но пък аз ще се опитам да дам. Първото, което може да се каже, че книгата е много женска. Само че не в смисъла на чиклит или чисто розово-любовните романи. По-скоро, защото думите звучат така, както всяка жена би ги преживяла и изговорила в мислите си. Тя е изключително богата на цветове, вкусове и аромати    Дори и да прочетете в нея имената на няколко вида подправки, със сигурност ще доловите в пъти повече. Авторката е представила прекрасно атмосферата по свой начин. Не ми допадна главния персонаж, представях си я по друг начин. Ала предполагам, че целта е била да покаже точно такава жена - прекомерно самоуверена и неспособна на пълно себеотдаване, леко повърхностна и нетърпелива (което се променя в хода на историята). При всички случаи ще прочета книгата отново и съм сигурна, че ще си променя мнението за много неща 
А след това сигурно ще е любопитно да се види филмът по книгата с Айшвария Рай.
Изненадващо хубава за мен се оказа "Дъщерята на пазителя на спомени".

Казвам изненадващо, защото винаги съм скептична към популярни книги и бестселъри (за тази видях, че е такава чак след купуването). А си заслужава и то много - многопластов сюжет, плавно и интересно развитие и чудесно описание на всеки един образ.