Преди няколко години май имаше нещо такова.Много двойки предпочитаха да живеят без брак  с оправданието, че при евентуална раздяла, нещата ще са по-лесни (което за мен е пълна дивотия).Напоследък , обаче, наистина има увеличаване броя на браковете.Когато ходихме в началото на Януари да запазим ресторант, имаше запазени дати чак за Август.Освен това всяка седмица през т.нар активен сезон на сватбите, виждам поне по 2-3 булки.Както във всичко, старата мода се връща.

Според мен, понеже бракът съществува, от както съществуват и хората, той ще е с "вечен живот", докато има любов на планетата

На мен вече ми омръзна като казвам, че живеем заедно да ме гледат странно и укорително. Българинът е страшно патриархален, нещо с което не мога да се примиря. Готов е на всякакви глупости и циркове, само и само защото традицията е такава и трябва да угоди на нечии капризи. Щом и толкова му се нравят турските сериали, където тези отношения са крайно изявени и са като в затвор. Още повече, че срещам тази черта и в млади хора, което за мен е необяснимо. Гледат ме като последната.....

За мен достойно е двама души да са заедно и да се уважават, да са равнопоставени и да допринасят за общото благо. Нари1ат семейство отношения, базирани на неуважение, да не кажа по-груба дума, а такива без подпис са нищо. Но аз не мога да вържа мъж с пръстен, да му родя едно две деца, да му слугувам цял живот и да го гледам в очите.

Има много мъже, предлагащи брак без изобщо да се зрели и осъзнати, подхранвайки егото си. Има много подведени и лесно манипулативни жени, много хора не разбират и после съжаляват. Трябва да мине много време преди човек да предприеме нешо такова. Както и животът не се дели на преди и след брака. Много са ни криви и повърхностни разбиранията. Съжалявам

Интересно, къде те гледат като последната............ Щото мен никъде не ме гледат така.

Според мен много хора са отрицателно настоени към брака заради огромното количесто разводи.. За съжаление, в днешно време повечето бракове завършват именно по този начин..

А не сте ли се замисляли защо е така с разводите? Ако се женя с идеята, че ако не тръгнат нещата, развода е най-лесната опция... ако не съм готова да работя върху брака и отношенията си... ако всеки си търси своето и правата... ако смятам, че брака е 50:50, а не да давам 100% от себе си... за съжаление няма как да тръгнат нещата. Аз затова много харесвам следните думи: "Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада."

Причините за разводите са много и най-различни. Има случаи, когато наистина е по-добре да се откажеш и да се разведеш. Не винаги трябва да се стараеш да оправиш нещата, понякога те са непоправими..

Аз пък нямам нищо против развода, колкото и странно да звучи. Даже напротив - доволна съм, че в днешно време това е опция и ако я избереш не се жигосан , както е било навремето и като кажеш: Еди коя си е разведена се приема като нещо нормално, а не както по времето на нашите родители, когато едва ли не е било срам за целия род. Смятам, че едно време също би имало доста разводи, ако не беше така цененото от всички чуждо мнение и страха "какво ще кажат хората".

Аз съм твърдо "ЗА" брака, традиционалистка съм, нямам против хората които живеят без брак, все пак това е въпрос на личен избор всеки сам преценява за себе си.Незнам дали има разлика в съжителството с брак или без, не съм опитала все още от брака, но си мисля че връзка и съвместно съжителство без брак е някак си егоистично и безотговорно.Егоистично от страна на всеки от двамата в тази връзка, тъй като според мен по този начин ти му казваш "винаги мога да си тръгна" или "ти ще си поредния/та с който съм бил/а".Може да в извучи твърде класическо или старомодно, аз така ги рабирам нещата, а и всяко малко момиченце някога си е мечтало да стане булка. Защо да се лишаваме от това преживяване, и не е задължително да се стига до развод, за да направиш една толкова сериозна крачка като встъпването в брак ти трябва да си сигурен в човека до теб, да го познаваш, да си прекарал достатъчно време с него за да бъдеш сигурен и в себе си, да се увериш че той е човека с който искаш да бъдеш и че ти дава всичко от което се нуждаеш!

Аз също подкрепям брака, имаме приятели дето имат брак но повечето живеят без имат и деца, ние като решихме да подпишем даже ни питаха някой дали не сме полудели...това са глупости за мен а пък и никой няма право да ме съди щом така сме решили 

uliaulia много хубав пост,подкрепям. Преди години влязох в този сайт с надеждата за сватба, но ми се изпари-няма да мога да избягам от общоприетите представи за сватба и съпровождащата ц....я. Имаме дете, живеем си мирно. Нищо няма да се промени,ако се подпишем на хартийка. Пък и нима се обичаме по-малко от другите с брак?

Каква е тайната на увенчаната любов? Когато двама души сключат църковен брак, те получават благословията на Цълквата и Нашия Бог. Много съпрузи се разделят,защото всъщност никога не са били заедно. Младите хора не желаят да се женят, защото широкият път на блудния живот ги мами повече отколкото тясната пътека на благословеното съпружество. Жените не искат да раждат. Вместо живот, тяхната утроба ражда смърт - смъртта на безбройните деца, убити в майчината утроба! Мъжете разпъват женската чест - честта на собствените им майки, сестри и съпруги, на позорният кръст на блудството, прелюбодействието, порнографията, мръсния бизнес... Съпрузите не обичат жените си. Съпругите не се покоряват на мъжете си. Децата не слушат родителите си. Родителите не възпитават добре децата си...
От къде тази апокалиптична анархия и потъпкване на добрите нрави? Не от там ли че сме прогонили от домовите си Бога на мира и всяко благополучие - Христос? Не от там ли, че в продължение на половин век браковете не се благославяха от църквата, не се освещаваха от светото тайнство на венчанието?
Но какъв трябва да бъде християнският брак и какво е значението на тайнството венчание? всичко което ви интересува по този въпрос ще намерите в една малка книжка. "Тайнството на увенчаната любов" от Иван Николов, от чиято корица цитирах няколко слова. Всички ние се цупим като стане дума за традиции, особено що се касае за покорство на съпругите. Но именно в спазването на определени правила се крие ключът към щастливият брак. Не може да служите едновременно на дявола и на Бог. Няма как вълкът да е сит и агнето цяло. Не забравяйте думите на Св.Ап. Павел до коринтяни, които станаха модерен цитат напоследък в много кумски речи. - Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада. Тези думи към днешна дата са толкова актуални и истински колкото са били и преди двадесет века когато са били изречени. Можем да се замислим над тях когато понечим да прекрачим прага на църквата.

AIVEN, хареса ми начина, по който си се изразила. Съгласна съм с това, което си написала. Само ми идва малко крайно, понеже не всички са такива. Не всичко е на 100% черно. Винаги има и бяло.
Забелязвам, че доста хора са против брака. Но повечето от тях имат един поглед... копнеят за истинска връзка. Много дами си мечтаят да се видят булки, но не се получава, и това ги озлобява. И понеже са безсилни, най – лесно за тях е да започнат да отричат този вид на обвързване.
Ще дам пример с една моя колежка, която е много симпатично момиче, но все не може да си намери човек за нея. Това доста я е озлобило, веднъж стана въпрос за сватби и бебета, кой се жени, кой дете ще му се роди и тя се ядоса и каза: „ Айде стига сте се сватосвали и раждали... писна ми”...
В този миг си помислих, че наистина е против тези неща, но в съзнанието ми мигновено изплуваха думите и отпреди няколко месеца как казва на една позната „ Добре дошла в клуба „... като заговориха за неуспешни връзки и въздишаха тягостно.
Ние не можем да съдим хората за техния изобр. По – добре така, отколкото да създават семейства, които после да разбиват. Но ми е чудно кое ги прави такива, кое ги кара да не са готови за тази важна стъпка?
Хората се променят. Дори толкова бързо, че на моменти си мисля, че съм се събудила от някакъв сън и съм пропуснала всичко важно, което се е случило.
И все пак не искам да им се бъркам. Но нека и те на нас не се бъркат за избора ни.
Аз лично съм за брака, за църковния брак, да се обрека пред Бог. Тук сме се събрали все такива хора, което ме кара да вярвам, че света ще продължи...

Цитат на: AIVEN в 25.06.2011 11:15

Каква е тайната на увенчаната любов? Когато двама души сключат църковен брак, те получават благословията на Цълквата и Нашия Бог. Много съпрузи се разделят,защото всъщност никога не са били заедно. Младите хора не желаят да се женят, защото широкият път на блудния живот ги мами повече отколкото тясната пътека на благословеното съпружество. Жените не искат да раждат. Вместо живот, тяхната утроба ражда смърт - смъртта на безбройните деца, убити в майчината утроба! Мъжете разпъват женската чест - честта на собствените им майки, сестри и съпруги, на позорният кръст на блудството, прелюбодействието, порнографията, мръсния бизнес... Съпрузите не обичат жените си. Съпругите не се покоряват на мъжете си. Децата не слушат родителите си. Родителите не възпитават добре децата си...
От къде тази апокалиптична анархия и потъпкване на добрите нрави? Не от там ли че сме прогонили от домовите си Бога на мира и всяко благополучие - Христос? Не от там ли, че в продължение на половин век браковете не се благославяха от църквата, не се освещаваха от светото тайнство на венчанието?
Но какъв трябва да бъде християнският брак и какво е значението на тайнството венчание? всичко което ви интересува по този въпрос ще намерите в една малка книжка. "Тайнството на увенчаната любов" от Иван Николов, от чиято корица цитирах няколко слова. Всички ние се цупим като стане дума за традиции, особено що се касае за покорство на съпругите. Но именно в спазването на определени правила се крие ключът към щастливият брак. Не може да служите едновременно на дявола и на Бог. Няма как вълкът да е сит и агнето цяло. Не забравяйте думите на Св.Ап. Павел до коринтяни, които станаха модерен цитат напоследък в много кумски речи. - Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада. Тези думи към днешна дата са толкова актуални и истински колкото са били и преди двадесет века когато са били изречени. Можем да се замислим над тях когато понечим да прекрачим прага на църквата.