Според мен няма такова нещо като "Бракът вече не е на мода"!С моя приятел решихме да сключим брак и когато тръгнахме да си търсим ресторант всички дати бяха запазени с месеци напред,а да не говоря за църквите.Ние сме заедно от 7 години и живеем заедно и винаги сме си казвали ,че все някога трява да се омъжим,въпреки ,че един подпис не променя отношенията и нещата в една връзка.Това ,което забелязах е,че двойките не се женят по простата причина ,че нямат пари за една сватба  .

ДАРИ, абсолютно си права.Липсата на пари е фактора който в повечето случай предопределя нещата.Обаче сватба може да се направи и с малко пари. Важното е да се обичате. Какво ще стане ако не поканите родата или ако не е като в приказките? "голяма работа" Помислете върху това.

Мислите ли, че след брака отношенията между двамата се променят. Една приятелка ми каза, че след сватбата вече няма да съм толкова усмихната като сега  Всички щяли да се месят, трябвало да понасям гостита и т.н. А аз съм много свободолюбива и самостоятелна и не знам дали бих ги издържала тези неща... За сега не усещам опити за намеса от страна на роднини, да поясня, че живея на семейни начала с моя приятел. С една дума има ли го това "те сега като се ожениха са в кърпа вързани и дай да си правим с тях каквотот на нас ни изнася". Сериозно се замислям вече, че ще се откажа от идеята да се видя в бяла рокля някога доброволно  И все повече ги разбирам тези двойки, който избират да живеят без брак. Странното е, че пиша в сватбен форум за такива неща, и всеки ще защити брака, но ми се ще да чуя мнения 

Юлия всичко е както ти си го направиш и границата е където ти я сложиш.Много е важно нещата между теб и мъжът ти преди и след брака да са еднакви.Ако се подкрепяте и разбирате не мисля, че ще има някакъв проблем.Ние живяхме доста време без брак и аз бях против сватбата е оженихме се и да ти кажа същото е.Всичко зависи от вас двамата и доколко ще позволите на околните да ви се бъркат.

според мен няма такова нещо като мода на брака...след като си срещнал правилния човек защо да не свържеш живота си с него и пред света...бракове винаги ще се сключват по един или друг начин важен е самия живот а не дали ще носиш фамилия на някого или не има ли обич другото няма значение поне за мен а колкото до бялата рокля всяка жена би искала да се види в такава.. но аз лично предпочитам парите които ще ги дам за рокля да отидат за нещо друго което ще ми  върщи работа и за напред а не да го сложа в гардероба и край...с бяла рокля или без нея тръпката ще си я има

Според мен след брака всеки добива някакво чувство за притежание.В това е разликата. Аз след 3 месеца брак вече мисла  за развод

Може и така да ми се струва, но сега май нещата не са както бяха. Не че ще тръгна да се развеждам де.

Цитат на: emili85 в 09.11.2009 12:33

Не че ще тръгна да се развеждам де.

направо ми олекна. Нормално е нещата да не са същите, вече официално сте смейство, отговорностите растат, малко или много подписа променя нещата. Не можеш простоо ей така примерно "да си събереш нещата и да си тръгнеш", а и вие инате детенце
Обаче когато има любов и уважение всичко се оправя

Абсолютно съм съгласна с petrova83 - уважението и любовта са в основата на щастливия брак. А иначе за мен сватбата беше най-вълшебният момент в живота ни досега! Това, да се вречеш на любимия човек пред всички и пред Бог, ражда толкова позитивни и силни емоции, че оставя красота в отношенията ви с любимия човек за цял живот. Аз определено не бих се отказала от тези емоции и не смятам, че бракът някога може да стане отживелица

При нас милото ми обясняваше, как нямало смисъл да правим сватба, нали сме живеели заедно, но аз си мисля, че точно бракът те прави по-сериозен и отговорен към семейството. Отношенията се промениха, но към по-добро. Сега и двамата знаем, че имаме ангажимент, че сме длъжни да се съобразяваме и да съградим това, което сме започнали. И двамата не обичаме да се проваляме, а аз се моля да сме заедно и да се уважаваме. После разбрах, че зад тези негови мисли се криеше притеснението, че няма да имаме пари за сватбата, пък и той и аз създадохме много големи контакти, приятелите са ни все някакви някъде и не можехме да правим просто сватба...но аз успях да компенсирам нещата и така, сега не съжаляваме...

По въпроса за съжителството на семейни начала,ще разкажа един виц,който много точно илюстрира същността на това съжителсво,поне според мен:
Една двойка живеели от дълги години без брак.Един ден жената попитала мъжа:"Ех,кога ли и ние най после ще се оженим?"А,той отговорил:"Ами не знам,вече не сме млади,едва ли някой ще ни вземе!" 

Тоя виц направо кърти мивки. скоро не се бях смял така.

Цитат на: stefanel в 02.03.2010 22:30

По въпроса за съжителството на семейни начала,ще разкажа един виц,който много точно илюстрира същността на това съжителсво,поне според мен:
Една двойка живеели от дълги години без брак.Един ден жената попитала мъжа:"Ех,кога ли и ние най после ще се оженим?"А,той отговорил:"Ами не знам,вече не сме млади,едва ли някой ще ни вземе!" 

  Ха ха ха ха stefanel разби ме ! Хареса ми много . Сигурно защото и моето положение е малко такова ! Хиххихихихх 

Аз съм на мнене, че една връзка за да оцелее, трябва да се развива на всеки две години - дали ще е нов дом, брак, деца или дори един ремонт. Двамата трябва да вложат сили в нещо заедно. Това го пиша във връзка с тези многогодишни съжителства без развитие. За някои хора подписът не променя нищо. Живеят си заедно, имат деца, общо имущество и т.н. И повечето от тях са много по-здрави семейства отколкото тези с подписа.

Определено ми прави впечатление, че броят на браковете нараства. Дори много двойки с деца слагат подпис. Четох изследване, че повечето двойки на семейни начала към 5/6 година озаконяват връзката си.

Според мен съвременното съжителство вече не е на мода. То по-скоро е преходен етап.